Етикет: Българска медицинска техника

В Sandacite.BG днес пишем за лечение с интерферентен ток и уреда Интерферема! :)

На снимката виждате български апарат за лечение с интерферентен ток ,,ИНТЕРФЕРЕМА“ от началото на 70-те г.! У нас лечението с този вид токове е въведено от Л. Николова през 1963 г. Характерна особеност на интерферентния ток е, че той не се въвежда в организма отвън, а се образува в тъканите в резултат от кръстосването на два тока със средни честоти. Те се въвеждат в организма поотделно, всеки самостоятелно. Единият ток се въвежда винаги при постоянна честота – напр. 4000 херца. Честотата на втория вариар между 400 и 4100 херца, а в някои случаи само до 4010 херца. При кръстосването на тези токове в резултат на ефекта интерференция в тъканите се създава нов биологично действащ ток с ниска честота, равна на разликата между двата кръстосващи се тока.

В Sandacite.BG намерихме апарати за електросън! :) Вижте…

Добре дошли в поредната статия от нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Лекарите физиотерапевти знаят, че сънят действително може да лекува – стига да се спи правилно. Същността тук съвсем не е в правилната форма на възглавницата и оптималната продължителност на нощния отдих. Понякога е достатъчен само 15-минутен сън, за да се усети не само сила и бодрост, а и облекчение на симптомите на цяла редица болести. Иде реч за физиотерапевтичната процедура електросън.

Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е открита още през 1875 година. Да започнем по-отдалеч: какво приспива човека? Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като подобно сънотворно средство електрическия ток. По-късно бива научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нискочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане на процесите в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и затова именно чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

Разбрахме, че под действието на слаби електрически разряди върху главния мозък пациентът навлиза в състояние, подобно на обикновен сън. Независимо от кратката продължителност, явлението дава осезаем ефект: пациентът усеща прилив на нови сили. Този електрически сън има и обезболяващо действие, като то е легнало в основата на западното му название – електроаналгезия. За разлика от обикновения, предизвикан медикаментозно сън, това явление няма усложнения и не може да предизвика интоксикация. Тези ефекти са направили електросъня твърде използван в лечението на множество заболявания, най-често неврогенни.

По време на описания по-горе ,,принудителен“ отдих в организма се задействат възстановителни процеси. В нервните клетки се усилва изработката на ендорфини (т.н. хормони на щастието), които повишават настроението. Под влиянието на електросъня се намалява емоционалната възбудимост, повишава се физическата и умствената работоспособност, нормализират се дейността на вегетативната нервна система и артериалното налягане, намаляват се спастичните съдови реакции, подобряват се функциите на ендокринната система, нормализира се обмяната на веществата.

Как се провежда физиотерапевтичната процедура електросън? На първо време, трябва ни добре проветрявано и изолирано от шума помещение. Пациентът ляга на легло или кушетка, а към очите му или към лоба се допират електроди. Каква ще бъде честотата на импулсите, се определя от лекаря индивидуално, отчитайки заболяването и общото състояние на пациента.

Продължителността на първите сеанси с електросън  не трябва да превишава 20 минути. В течение на курса обаче (в зависимост от показанията той може да включва 10-20 процедури) времето на въздействие постепенно се увеличава, а самите сеанси се провеждат всеки ден или през ден.

Различните хора реагират на електросъня по различен начин. Някои веднага заспиват, други – едва към края на сеанса, а трети просто изпадат в полудрямка. Тези разлики обаче не влияят на лечебния ефект.

Какви са показанията за електросън? От десетилетния практически опит е доказана ефективността му при:

• умствена и физическа преумора, синдроми на хронична отпадналост;
• психосоматични заболявания, нарушаващи съня;
• неврологични заболявания, нарушения на паметта, рехабилитация след черепно-мозъчни травми;
• сърдечно-съдови заболявания: хипер- и хипотония, вегетативно-съдова дистония, стенокардия.

Тъй като електросънят помага за кратко време да се възстановят силите, процедурата е често назначавана и в спортната медицина. Там методът позволява по-лесно да се понесат претоварванията и ускорява възстановяването след травми и интензивни тренировки.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  първият български апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 милисекунда. Ето и негова снимка:

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването чрез него се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните физиотерапевтични кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е се сдобива с модернизирана версия – има и друг, по-късен модел, с името Сомнолема 2Т :)

Т в случая означава ,,транзисторен“. Токът в милиампери се настройва от  2 потенциометъра – за груба и за фина настройка. Има и бутон за съпротивлението (R).

Ето ги тук накрайниците, които се поставят на главата на човека – те се включват към апарата в белия конектор вдясно на горната снимка:

Търсим повече информация за Сомнолема 2Т. Ако имате – пишете ни. Поздрави! :)

Вижте в Sandacite.BG героичния автобус Чавдар от ВМА, който е мобилен център за кръводаряване.

Пандемията от коронавируса SARS-CoV2 показа вече няколко пъти, че когато става дума за спасяване на човешки животи, не е важно колко е старо дадено техническо устройство, а колко полезно е то. След култовата българска респираторна маска МР-70 от 1970 г., с която Sandacite.BG ви запозна още през м. април, и станалия много известен съветски хладилник ЗИЛ КХ-240 от 1962, който пази ваксините за скорошно ползване, сега наред е и един стар, но героичен автобус, спасил хиляди човешки животи. Това е специализираният мобилен център за кръводаряване, който е собственост на Военномедицинска академия. В тази статия ще ви разкажем повече за него.

Във ВМА Центърът по трансфузионна хематология съществува от 1993 г. В края на ХХ век у специалистите по кръводаряване узрява идеята, че дейността им може да се осъществува много по-лесно, ако разполагат с подвижен екип и съответно пункт за кръводаряване, който да посещава дарители там, където е необходимо. Затова през 2000 г. ВМА и тогавашният Военен научно-технически институт сключват договор за проектиране на автобус, оборудван с всичко необходимо за кръводарителски цели – медицинско оборудване, легла, хладилници, климатици…

От Института решават основа на новото специализирано транспортно средство да стане шаси на автобус Чавдар 11М3 и върху него да се монтира всичко необходимо. При този медицински вариант обаче каросерията е нестандартна, личи си, че това е автобус, изработен по специална поръчка. Напр. вижте как се отваря задната (втората) врата – тя е с брава отляво и просто я отваряте, няма такава врата при обикновения пътнически 11М3 – там задната врата стандартно се отваря чрез бутон от таблото на шофьора. Освен това, при серийния вариант 11М3 втората врата е разположена в средата на каросерията и е двойна, а не като тази. Ето как става качването през нея:

Това е първото такова нещо, правено в България, макар медицински автобуси у нас да са произвеждани и преди това. Напр.  през 1980 г. е изработен 1 брой мобилен зъболекарски кабинет на базата на Чавдар 11М4 – 11М4СК се казва – а още през 50-те г. са направени 6 Чавдара рентгенови кабинети, предназначени за планинските райони с по-малко развита здравна инфраструктура.

Изработката на автобуса за кръводаряване продължава около 1 година. През 2001 г. той е вече готов и тръгва на първата си акция – във военното поделение в Ямбол. ,,По традиция – за здраве и късмет – тръгвайки натам, счупихме една бутилка шампанско в автобуса“, спомня си днес проф. Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология към ВМА.

В момента легендарният вече Чавдар е на пост в двора на Военномедицинската академия в София. Както се вижда от долните снимки, специализираният автобус разполага с три легла за кръводарители. С тях работят хематолозите от екипа, които ги обслужват. Той се състои от седем души – лекар, две медицински сестри, лаборант, двама санитари и шофьор.

В този Чавдар кръв са дарявали известни български генерали (Михо Михов, Никола Колев), видни цивилни лица, а и множество по-малко известни, но много човечни хора – това са хиляди дарители, разказва професорът от ЦТХ. Всяка година на Цветница екипите на ВМА организирали кръводарителска акция пред катедралата Св. Александър Невски. ,,По времето, когато генерал Румен Златев беше началник на ВМА, се проведе едно знаково кръводаряване с травматолозите и хирурзите от болницата. Имаше толкова много хора, че освен тук в автобуса, вземахме кръв и в самия бокс за кръводаряване вътре в Кръвния център“, разказва още проф. Попов.

Тези действия продължават до 2015 г., когато в Чавдара започват да се появяват проблеми. ,,15 години ни служеше вярно, но започнаха проблемите с двигателя, с климатичната инсталация (отоплението), с хладилниците, които са тук. Ето защо трябваше да премине, както се казва, в запаса – да влезе в гаража за дълъг ремонт. Беше много трудно да го върнем към стария му вид, защото вече нямаше необходимите резервни части, за да го възстановим напълно“, уточнява с носталгия проф. Попов.

Общ поглед върху вътрешността на кръводарителския Чавдар можете да видите по-долу. Той има и телевизор, и хладилни шкафове, а както ще видите и по-надолу – и масичка, и бюро за удобно водене на документацията. Тапицерията на седалките е типична за ,,почерка“ на завод Кента Омуртаг, където са ремонтирани Чавдари – напр. движещите се в градския транспорт на Варна до началото на 2000-те г. – а гетинаксът по мебелировката е от завода Найден Киров Русе. Този завод познаваме най-вече с легендарните контакти, ключове за лампа и т.н., но всъщност точно там е произвеждан и гетинакс, с който са облицовани напр. огромната част от асансьорите в сградите преди 90-те г. в България.

А ремонтът се проточва цели 5 години и наистина изглежда, че старият автобус ще се превърне в поредния бракуван инвентар, който дълги години е изпълнявал съвестно работата си, но поради трудности с поддръжката е изхвърлен, преди да му се намери достоен заместник. Само че идва пандемията от коронавирус и през 2020 г. хематолозите от ВМА пак си спомнят за верния стар Чавдар.

,,Април месец ръководството на ВМА ми постави задача да започнем производството на реконвалесцентна плазма. Тогава се наложи да изкараме автобуса отново. И го поставихме на това място, в близост до Кръвния център. Всъщност, тук започнахме вземането на първите дарители на хиперимунна плазма. Преминаха около 10 човека. В началото имаше доста неизвестни около вируса, които обаче постепенно отпаднаха и ние започнахме да работим с повече дарители. Днес това се прави вътре в Кръвния център, но е факт, че този автобус ни служеше вярно преди години, служи ни и днес“, казва още специалистът.

Проф. Румен Попов благодари на всички, които въпреки извънредната ситуация, продължиха да помагат на ВМА в битката за човешкия живот. Хиляди са дарили кръв безвъзмездно за пациентите на болницата, стотици са станали донори на реконвалесцентна плазма. Ние също познаваме такива хора, наши приятели. А старият Чавдар продължава да работи, превърна се в един от героите на КОВИД-пандемията в България и доказа, че когато става въпрос за спасяване на човешки животи, можем и мъртвите да вдигнем на бой и те достойно ще изпълнят своя дълг!

В Sandacite.BG намерихме този интересен български компютър за електрокардиография.

Ето че след известна пауза пак сме на линия със статия за медицинско оборудване! Днес във фокуса на нашето внимание е компютризиран уред, който служи за извършване на електрокардиографични изследвания на пациентите в болница. Произведен е през втората полови на 80-те, но кога точно – не знаем. За да уточним мястото на производство, нека да кажем, че в онзи период към Медицинската академия в София функционира малко предприятие за научно-развойна дейност и производство на електромедицинска апаратура. Именно тяхно изделие е този електрокардиограф – образец на българската медицинска електроника.

Апаратът е поместен в метална кутия, която не носи никакво означение на себе си. Но не бързайте да сметнете, че е безименен – може то да е отпечатано на монитора, който се поставя отгоре му и който за съжаление не успяваме да открием. Това обаче най-вероятно е стандартен михайловградски монитор от 8-битов Правец или телевизор чрез BNC или CGA конектор.

Стандартният обем на оперативна памет (RAM) е 32 кб. На този нашият паметта е допълнително разширена до 48 килобайта – чрез трети 16 килобайтов модул, поставен на цокъл. А за процесора можете да прочетете интересни неща по-надолу.

На снимката горе можете добре да забележите различните бутони и потенциометри за контрол на тока през пациента и малко други неща.

Нека да разгледаме ЕКГ компютъра и отвътре, което става лесно, когато се вдигне капакът – и виждаме ето това:

Използвана е двуслойна дънна платка в комбинация с дъщерна платка, която се грижи за аналогово-цифровото преобразуване на измерванията от активността на сърцето. Захранването е реализирано с български компоненти, отговарящи на БДС, включително и масивните електролитни кондензатори, които са устояли на теста на времето. Захранването е добре изолирано от останалите електронни компоненти. Това е от първостепенна важност при медицинското оборудване. Все пак не бихме искали да прекараме 220 волта пред нищо не подозиращия пациент!

От пръв поглед личи разликата в реализацията. Докато дънната платка е качествено проектирана и реализирана без почти никакви последващи корекции, то дъщерната по-скоро прилича на прототип , отколкото на краен продукт. Наличието на разширителен конектор на дъщерната платка, както и фактът, че от многожичния заден конектор се използват само четири проводника, води до заключението, че съществува още една версия на този компютър – с разширена функционалност.  Това обяснява и свободния цокъл за допълнителен UV EPROM със софтуер на дънната платка.

Самата дънна платка е изградена изцяло върху архитектура, базирана на 8-битовия процесор Моторола 6800.

Главният микропроцесор е Хитачи HD468B00P, работещ със скорост 2 MHz. Той е лицензирано копие, идентично с Моторола 6800. Честа практика през 80-те години на миналия век е да се използват така наречените вторични източници. Това са продукти, идентични и лицензирани от оригиналния производител. Така в случай на фалит, мащабно бедствие и други форсмажорни обстоятелства съществува възможност все пак желаният компонент да бъде доставен до завода производител.

Друг интересен факт около Моторола 6800 е, че по време на неговото производство Моторола сменя производствената си локация, част от инженерите отговорни за създаването на 6800 напускат Моторола и основават МОС Технолъджи. Там създават процесора MOS 6502, който е идентичен на 6800, макар и с разбъркани пинове. MOS 6502 с тактова честота от 1 MHz по-късно става част от култовия Apple ][, което поне на теория значи, че нашият електрокардиограф е два пъти по бърз от Apple-а. ?

Микропроцесорът е свързан чрез осембитова двупосочна шина за данни към Моторола MC68B21P (което е контролер за периферия). Именно така става връзката с дъщерната платка.

Повторяемостта на функции, а такива в един електрокардиограф има много, е подпомогната от програмируемия таймер Митсубиши M5L8253P-5.

Двумегахерцовият Хитачи HD46505SP видеопроцесор се грижи за изображението на кривата на сърдечната дейност, което излиза горе на  монитора.

Споменатите в началото 32 кб РАМ са реализирани чрез два 16-килобайтови SRAM модула Хитачи HM6264LP-15 запоени на дънната платка, а там е и третият 16-ак.

Целият софтуер се записва на две електрически програмируеми компютърни памети с електрически запис и оптично изтриване от типа UV EPROM с обем 8 килобайта всеки (общо 16), като те са разширяеми до 24. Те обаче са толкова едва при модела с разширени функции.

Ето в заключение и гърба на устройството – виждаме конектора за монитор, изводите с кабели, чрез които се извършва електрокардиографията и т.н.:

Това беше един от българските компютри със специално предназначение. Друг интересен наш електромедицински уред можете да разгледате тук ==>

Вижте в Sandacite.BG новия ни ЕКГ селектор от завод Дружба във Враца.

Завчера се разходихме до едно старо таванче да видим вътре нещо. Поначало бяхме отишли със съвсем друга цел, ама като влязохме, видяхме на един рафт една стара рекламна дипляна. Попитахме дали се продава, но направо ни я подариха. Документът разказва за стар български ЕКГ селектор Е-1 от средата на 70-те г., произвеждан във вече несъществуващия Завод за медицинска апаратура Дружба във Враца.

Електрокардиограмата – това е крайният резултат от електрическата активност на сърцето. Тя се получава така: електропроводимостта на сърцето създава напрежение, което се измерва на различни точки по кожата чрез електроди и се записва на лента или се гледа на монитор. А има и устройства, които извършват анализ на сърдечната дейност чрез автоматичен анализ на електрокардиограмата. Именно такава джаджа изпадна от онова таванче. Сега ще ви я покажем, а горе я виждате как изглежда.

Този апарат извършва предварителен анализ на ЕКГ сигнала и има светлинна индикация за следни­те нарушения:

• наличие на брум с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на дрейф с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на аритмия, ако разликата в продължителността на текущия и предидущия R-R интервал е по-голяма от 12 %;
• и също така при сърдечен ритъм извън границите 50 – 120 удара/мин.

Е-1 прави и действителен анализ на амплитудите на отделните възли на електрокардиограмата и има светлинна индикация при следните случаи на нарушение:

• при отклонение от нормата за Q-вълната;
• при отклонение от нормата за R-вълната;
• при отклонение от нормата за S-вълната;
• при отклонение от нормата за Т-вълната;
• отклонение от нормата за ST сегмента, отклонение в отношението Q/R;
• отклонение в отношението S/R

Врачанският селектор има светлинна индикация за няколко неща: за всеки R-R интервал; за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала и за появата на нарушение в най-малко три R—R интервала от из­мервателния цикъл.

Апаратът, има светлинна индикация за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала.

Самото изследване на ЕКГ-сигнала се прави в четири стандартни отвеждания – II, III, V¹ и V⁵. Анализи­рат се 5 последователни R-R интервала и ако се появи нотклонение в най-малко три от петте из­следвани R—R интервала, това се регистрира като нарушение и апаратът го показва със светлинен сигнал.

Ся… вижте. Ние поначало не разбираме от ЕКГ, ама знаем, че на баба ни го правеха. Затова ще дадем тука още малко характеристики на това чудо, но не сме извършвали тази процедура никога. Важното обаче  е, че спасихме информацията за апаратчето, нали така? :)

Е-1 има чувствителност 0,1 mV и честотна лента 0,32 – 33 Hz. Входното му съпротивление е 2 х 30 милиома. Коефициент на режекция на ЕКГ-усилвателя – 80 децибела.

Иначе устройството се захранва със стандартното напрежение 220 волта и консумира 80 вата мощност. Габаритните му размери 120 х 350 х 480 мм.

Сигурно навремето по болниците е имало много такива, но вече са битирдисани. Бил е изнасян много и в бившия СССР, разбрахме. Мхм, това е. Един спомен от поредния несъществуващ български завод. А можеше да бъде друго…

Ето пък и рентгенов апарат за зъболекари, който е дори по-стар от ЕКГ-то:

Вижте в Sandacite.BG български стоматологичен рентген на 50+ години!

Ходенето на зъболекар със сигурност не е от най-приятните ни неща. Няма как да е, обаче ние преди време ,,изобретихме“ начин да го направим поне по-смислено. А именно – когато на админа ни му трябваха стоматологични услуги, той посещаваше един зъболекарски кабинет, в който стоматологичната апаратура беше стар български комплект от Завода за електромедицинска апаратура в София. Той го разглеждаше, снимаше, разпитваше за функциите му и така неприятното посещение при зъболекар на практика се превръщаше в пътешествие по тези неизследвани краища от историята на българската техника.

Понякога се налага на зъб да се прави рентгенова снимка. В миналото България е произвеждала и специализиран стоматологичен рентген за тази цел и именно с него ще Ви запознаем днес. Представяме Ви М-РЗВ 10-2!

Да, звучи трудно за запомняне и казване, но това е тo – в онази епоха (в случая втората половина на 1960-те г.) имената на устройствата, особено по-специализираните, са се образували чрез наслагване на първите думи от названията им плюс някакъв цифров показател накрая, указващ напр. поредния номер на разработката в завода. Нещо такова може би е и това 10-2 тук, а може би е нещо по-сложно…

Този рентгенов апарат е преносим, т.е. може да се качва на популярния в миналото мобилен зъболекарски кабинет (монтиран в автобус ,,Чавдар“) и да пътешества заедно със стоматологичния колектив по градчета и села, за да бъде част от оборудването на подвижната лаборатория. Оформен е като моноблок, целият метален. Снабден е с електронно реле за време – най-вероятно за засичане на времената на експонация, които варират от 0,08 до 8 сек.

На началната картинка виждате апарата в цял ръст. Характерно за него е, че фокусът му може да се върти, и то ето по какъв начин:

• около оста на носещата колона – на 90 градуса;
• около оста на рентгеновия генератор – на 320 градуса;
• и около оста на носещото рамо – на 90 градуса

Това устройство е произвеждано, разбира се, и то в Завода за електромедицински апарати в София. За момента обаче все още не успяваме да си намерим истински такъв за колекцията… Ако чуете/видите някъде такъв, ни пишете или ни се обадете, нали? Ама да не ни забравите? :)

А ето тук можете да се запознаете и с един по-стар български преносим рентгенов апарат – всъщност вероятно първият – но с общо предназначение:

Бипулсатор е апарат за диадинамична електротерапия… днес в Сандъците – Sandacite ще видите за какво иде реч!

Диадинамичната електротерапия е медиколечебен процес, при който се прилагат смесени (галвано-фарадични) токове и специфични токови форми с постояннотокова компонента. Тяхното обезболяващо и хиперемизиращо действие е било познато отдавна. През последните години обаче се разшири особено методиката на при­ложение на тези токове след изследванията и резултатите на Пиер Бернар (Рierre Bernard). Въз основа на опитни изслед­вания той е установил една група импулсни комбинации, наре­чени от него диадинамични токове, които имат силно изразено обезболяващо и хиперемизиращо действие. Те се образуват от синусов променлив ток с честота 50 Hz след еднопътно или двупътно изправяне.

Българският апарат Бипулсатор е предназ­начен за електротерапия с диадинамични токо­ве. Той дава на пациентните клеми както всички то­кови форми по Бернар, тъй и съчетания на тях с различно висока постояннотокова компо­нента за комбинирано приложение с йонофореза и галванизация. Вследствие на това възмож­ностите, които дава апаратът, са по-широки от тези на френските апарати Диадинамик, произвеждани също тогава – втората половина на 50-те години.

Схемата на българския апарат за диадинамична електротерапия Бипулсатор (фиг. 2) е комбинация от два еднопътни лампови изправителя без изглаждащи филтри. Различните токови форми се получават, като се включват комбинирано изправителите:

а)  през анодната верига — отсечено включ­ване и изключване, и

б)  през катодната верига — плавно (по­степенно) достигане до максимума и спадане до нула.

Фиг. 1. 1 — избирач за токовите режими; 2 — превключвател за % правотокова компонента; 3 и 4 — груб и фин регулатор за пациентния ток; 5 — регулатор за яркостта на осцилоскопа; 6 — превключвател за поляритета на пациентните клеми (7); 8, 9 — главен ключ със сигнална лампа; 10 — осцилоскопна тръба; 11 — мрежов трансформатор; 12— захранващ трансформатор за осцилоскопното устройство ; 13 — моторен прекъсвач; 14 — предпазно реле

В режимите MF и RS (таблицата) пър­вата изправителна лампа не работи (отопление­то и анодите на лампата са изключени) и на изходящите потенциометри се подават само еднопътно изправени синусови импулси. От друга страна, чрез моторния прекъсвач (73) се изключват ритмично:

в режим СР — анодната верига на І, и в RS — тази на ІІ изправителна група. Двете полувълни достигат в изходния потенциометър накъсани на определените интервали;

в режими на средни и дълги серии — отоп­лителната верига (катода) на първата лампа, от което полувълната се изключва и включва последователно, но постепенно (модулирано) в изхода.

Апаратът освен това дава възможност да се увеличава постояннотоковата компонента на импулсния ток от 0 до 100%, като се включ­ват различни по стойност изглаждащи конден­затори (2). По този начин Бипулсаторът дава и последната форма на токовете на Бернар — ондулиран постоянен ток, и то не само с различно дълбока модулация, но и формирана по една от шестте вида токови форми.

За да се предпази пациентът от възможни токови удари при евентуално прекъсване на изходящите жични потенциометри, в тяхната верига е включена намотката на едно предпаз­но реле (14). Работният контакт на това реле прекъсва пациентната верига при дефект в по­тенциометрите. Протичането на подадените в изхода токови форми се контролира върху ек­рана на една осцилоскопна тръба B6S1. Хори­зонталното движение на лъча се командува с трионовидно напрежение, получено от блокинг генератор с определена честота.

Конструктивно апаратът за диадинамична електротерапия е оформен панелно (фиг. 1) в метален кожух. Бипулсатор е пред­виден да се свързва към променливотокови мрежи 110, 127, 150 и 220 V и 50 Hz. Мрежо­вата му консумация е ~ 35 W. Габаритите му са ~ 540 x 355 x 360 мм, а теглото — ~15 кг.

През първата половина на 70-те години се появява още един модел Бипулсатор – ето този:

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.

Българският електросън Сомнолема в Sandacite.BG!

Днес ще насочим погледа си към област, за която сме писали по-малко – българските електромедицински устройства. Така се наричат всички апарати, които подпомагат работата на лекарите по лечението на болни хора, като използват електрическия ток за предизвикване на разнообразни реакции в организма на пациента, за които е доказано, че имат лечебно въздействие

Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като сънотворно средство електрическия ток. Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е била открита още през 1875 година. По-късно било научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нис-кочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 мсек. Това е първият български апарат за електросън. Негова снимка виждате в началото на статията.

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването с негова помощ засега се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните специализирани кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е жив и досега. – в момента се използва негова версия по името Сомнолема 2Т. :)