В Sandacite.BG намерихме апарати за електросън! :) Вижте…

Добре дошли в поредната статия от нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Лекарите физиотерапевти знаят, че сънят действително може да лекува – стига да се спи правилно. Същността тук съвсем не е в правилната форма на възглавницата и оптималната продължителност на нощния отдих. Понякога е достатъчен само 15-минутен сън, за да се усети не само сила и бодрост, а и облекчение на симптомите на цяла редица болести. Иде реч за физиотерапевтичната процедура електросън.

Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е открита още през 1875 година. Да започнем по-отдалеч: какво приспива човека? Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като подобно сънотворно средство електрическия ток. По-късно бива научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нискочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане на процесите в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и затова именно чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

Разбрахме, че под действието на слаби електрически разряди върху главния мозък пациентът навлиза в състояние, подобно на обикновен сън. Независимо от кратката продължителност, явлението дава осезаем ефект: пациентът усеща прилив на нови сили. Този електрически сън има и обезболяващо действие, като то е легнало в основата на западното му название – електроаналгезия. За разлика от обикновения, предизвикан медикаментозно сън, това явление няма усложнения и не може да предизвика интоксикация. Тези ефекти са направили електросъня твърде използван в лечението на множество заболявания, най-често неврогенни.

По време на описания по-горе ,,принудителен“ отдих в организма се задействат възстановителни процеси. В нервните клетки се усилва изработката на ендорфини (т.н. хормони на щастието), които повишават настроението. Под влиянието на електросъня се намалява емоционалната възбудимост, повишава се физическата и умствената работоспособност, нормализират се дейността на вегетативната нервна система и артериалното налягане, намаляват се спастичните съдови реакции, подобряват се функциите на ендокринната система, нормализира се обмяната на веществата.

Как се провежда физиотерапевтичната процедура електросън? На първо време, трябва ни добре проветрявано и изолирано от шума помещение. Пациентът ляга на легло или кушетка, а към очите му или към лоба се допират електроди. Каква ще бъде честотата на импулсите, се определя от лекаря индивидуално, отчитайки заболяването и общото състояние на пациента.

Продължителността на първите сеанси с електросън  не трябва да превишава 20 минути. В течение на курса обаче (в зависимост от показанията той може да включва 10-20 процедури) времето на въздействие постепенно се увеличава, а самите сеанси се провеждат всеки ден или през ден.

Различните хора реагират на електросъня по различен начин. Някои веднага заспиват, други – едва към края на сеанса, а трети просто изпадат в полудрямка. Тези разлики обаче не влияят на лечебния ефект.

Какви са показанията за електросън? От десетилетния практически опит е доказана ефективността му при:

• умствена и физическа преумора, синдроми на хронична отпадналост;
• психосоматични заболявания, нарушаващи съня;
• неврологични заболявания, нарушения на паметта, рехабилитация след черепно-мозъчни травми;
• сърдечно-съдови заболявания: хипер- и хипотония, вегетативно-съдова дистония, стенокардия.

Тъй като електросънят помага за кратко време да се възстановят силите, процедурата е често назначавана и в спортната медицина. Там методът позволява по-лесно да се понесат претоварванията и ускорява възстановяването след травми и интензивни тренировки.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  първият български апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 милисекунда. Ето и негова снимка:

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването чрез него се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните физиотерапевтични кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е се сдобива с модернизирана версия – има и друг, по-късен модел, с името Сомнолема 2Т :)

Т в случая означава ,,транзисторен“. Токът в милиампери се настройва от  2 потенциометъра – за груба и за фина настройка. Има и бутон за съпротивлението (R).

Ето ги тук накрайниците, които се поставят на главата на човека – те се включват към апарата в белия конектор вдясно на горната снимка:

Търсим повече информация за Сомнолема 2Т. Ако имате – пишете ни. Поздрави! :)

 

Вижте в Sandacite.BG новия ни ЕКГ селектор от завод Дружба във Враца.

Завчера се разходихме до едно старо таванче да видим вътре нещо. Поначало бяхме отишли със съвсем друга цел, ама като влязохме, видяхме на един рафт една стара рекламна дипляна. Попитахме дали се продава, но направо ни я подариха. Документът разказва за стар български ЕКГ селектор Е-1 от средата на 70-те г., произвеждан във вече несъществуващия Завод за медицинска апаратура Дружба във Враца.

Електрокардиограмата – това е крайният резултат от електрическата активност на сърцето. Тя се получава така: електропроводимостта на сърцето създава напрежение, което се измерва на различни точки по кожата чрез електроди и се записва на лента или се гледа на монитор. А има и устройства, които извършват анализ на сърдечната дейност чрез автоматичен анализ на електрокардиограмата. Именно такава джаджа изпадна от онова таванче. Сега ще ви я покажем, а горе я виждате как изглежда.

Този апарат извършва предварителен анализ на ЕКГ сигнала и има светлинна индикация за следни­те нарушения:

• наличие на брум с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на дрейф с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на аритмия, ако разликата в продължителността на текущия и предидущия R-R интервал е по-голяма от 12 %;
• и също така при сърдечен ритъм извън границите 50 – 120 удара/мин.

Е-1 прави и действителен анализ на амплитудите на отделните възли на електрокардиограмата и има светлинна индикация при следните случаи на нарушение:

• при отклонение от нормата за Q-вълната;
• при отклонение от нормата за R-вълната;
• при отклонение от нормата за S-вълната;
• при отклонение от нормата за Т-вълната;
• отклонение от нормата за ST сегмента, отклонение в отношението Q/R;
• отклонение в отношението S/R

Врачанският селектор има светлинна индикация за няколко неща: за всеки R-R интервал; за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала и за появата на нарушение в най-малко три R—R интервала от из­мервателния цикъл.

Апаратът, има светлинна индикация за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала.

Самото изследване на ЕКГ-сигнала се прави в четири стандартни отвеждания – II, III, V¹ и V⁵. Анализи­рат се 5 последователни R-R интервала и ако се появи нотклонение в най-малко три от петте из­следвани R—R интервала, това се регистрира като нарушение и апаратът го показва със светлинен сигнал.

Ся… вижте. Ние поначало не разбираме от ЕКГ, ама знаем, че на баба ни го правеха. Затова ще дадем тука още малко характеристики на това чудо, но не сме извършвали тази процедура никога. Важното обаче  е, че спасихме информацията за апаратчето, нали така? :)

Е-1 има чувствителност 0,1 mV и честотна лента 0,32 – 33 Hz. Входното му съпротивление е 2 х 30 милиома. Коефициент на режекция на ЕКГ-усилвателя – 80 децибела.

Иначе устройството се захранва със стандартното напрежение 220 волта и консумира 80 вата мощност. Габаритните му размери 120 х 350 х 480 мм.

Сигурно навремето по болниците е имало много такива, но вече са битирдисани. Бил е изнасян много и в бившия СССР, разбрахме. Мхм, това е. Един спомен от поредния несъществуващ български завод. А можеше да бъде друго…

Ето пък и рентгенов апарат за зъболекари, който е дори по-стар от ЕКГ-то:

Български стоматологичен рентген от средата на 60-те

See more

Вижте в Sandacite.BG български стоматологичен рентген на 50+ години!

Ходенето на зъболекар със сигурност не е от най-приятните ни неща. Няма как да е, обаче ние преди време ,,изобретихме“ начин да го направим поне по-смислено. А именно – когато на админа ни му трябваха стоматологични услуги, той посещаваше един зъболекарски кабинет, в който стоматологичната апаратура беше стар български комплект от Завода за електромедицинска апаратура в София. Той го разглеждаше, снимаше, разпитваше за функциите му и така неприятното посещение при зъболекар на практика се превръщаше в пътешествие по тези неизследвани краища от историята на българската техника.

Понякога се налага на зъб да се прави рентгенова снимка. В миналото България е произвеждала и специализиран стоматологичен рентген за тази цел и именно с него ще Ви запознаем днес. Представяме Ви М-РЗВ 10-2!

Да, звучи трудно за запомняне и казване, но това е тo – в онази епоха (в случая втората половина на 1960-те г.) имената на устройствата, особено по-специализираните, са се образували чрез наслагване на първите думи от названията им плюс някакъв цифров показател накрая, указващ напр. поредния номер на разработката в завода. Нещо такова може би е и това 10-2 тук, а може би е нещо по-сложно…

Този рентгенов апарат е преносим, т.е. може да се качва на популярния в миналото мобилен зъболекарски кабинет (монтиран в автобус ,,Чавдар“) и да пътешества заедно със стоматологичния колектив по градчета и села, за да бъде част от оборудването на подвижната лаборатория. Оформен е като моноблок, целият метален. Снабден е с електронно реле за време – най-вероятно за засичане на времената на експонация, които варират от 0,08 до 8 сек.

На началната картинка виждате апарата в цял ръст. Характерно за него е, че фокусът му може да се върти, и то ето по какъв начин:

• около оста на носещата колона – на 90 градуса;
• около оста на рентгеновия генератор – на 320 градуса;
• и около оста на носещото рамо – на 90 градуса

Това устройство е произвеждано, разбира се, и то в Завода за електромедицински апарати в София. За момента обаче все още не успяваме да си намерим истински такъв за колекцията… Ако чуете/видите някъде такъв, ни пишете или ни се обадете, нали? Ама да не ни забравите? :)

А ето тук можете да се запознаете и с един по-стар български преносим рентгенов апарат – всъщност вероятно първият – но с общо предназначение:

Преносим рентгенов апарат Рп10

See more

Бипулсатор е апарат за диадинамична електротерапия… днес в Сандъците – Sandacite ще видите за какво иде реч!

Диадинамичната електротерапия е медиколечебен процес, при който се прилагат смесени (галвано-фарадични) токове и специфични токови форми с постояннотокова компонента. Тяхното обезболяващо и хиперемизиращо действие е било познато отдавна. През последните години обаче се разшири особено методиката на при­ложение на тези токове след изследванията и резултатите на Пиер Бернар (Рierre Bernard). Въз основа на опитни изслед­вания той е установил една група импулсни комбинации, наре­чени от него диадинамични токове, които имат силно изразено обезболяващо и хиперемизиращо действие. Те се образуват от синусов променлив ток с честота 50 Hz след еднопътно или двупътно изправяне.

Българският апарат Бипулсатор е предназ­начен за електротерапия с диадинамични токо­ве. Той дава на пациентните клеми както всички то­кови форми по Бернар, тъй и съчетания на тях с различно висока постояннотокова компо­нента за комбинирано приложение с йонофореза и галванизация. Вследствие на това възмож­ностите, които дава апаратът, са по-широки от тези на френските апарати Диадинамик, произвеждани също тогава – втората половина на 50-те години.

Схемата на българския апарат за диадинамична електротерапия Бипулсатор (фиг. 2) е комбинация от два еднопътни лампови изправителя без изглаждащи филтри. Различните токови форми се получават, като се включват комбинирано изправителите:

а)  през анодната верига — отсечено включ­ване и изключване, и

б)  през катодната верига — плавно (по­степенно) достигане до максимума и спадане до нула.

Фиг. 1. 1 — избирач за токовите режими; 2 — превключвател за % правотокова компонента; 3 и 4 — груб и фин регулатор за пациентния ток; 5 — регулатор за яркостта на осцилоскопа; 6 — превключвател за поляритета на пациентните клеми (7); 8, 9 — главен ключ със сигнална лампа; 10 — осцилоскопна тръба; 11 — мрежов трансформатор; 12— захранващ трансформатор за осцилоскопното устройство ; 13 — моторен прекъсвач; 14 — предпазно реле

В режимите MF и RS (таблицата) пър­вата изправителна лампа не работи (отопление­то и анодите на лампата са изключени) и на изходящите потенциометри се подават само еднопътно изправени синусови импулси. От друга страна, чрез моторния прекъсвач (73) се изключват ритмично:

в режим СР — анодната верига на І, и в RS — тази на ІІ изправителна група. Двете полувълни достигат в изходния потенциометър накъсани на определените интервали;

в режими на средни и дълги серии — отоп­лителната верига (катода) на първата лампа, от което полувълната се изключва и включва последователно, но постепенно (модулирано) в изхода.

Апаратът освен това дава възможност да се увеличава постояннотоковата компонента на импулсния ток от 0 до 100%, като се включ­ват различни по стойност изглаждащи конден­затори (2). По този начин Бипулсаторът дава и последната форма на токовете на Бернар — ондулиран постоянен ток, и то не само с различно дълбока модулация, но и формирана по една от шестте вида токови форми.

За да се предпази пациентът от възможни токови удари при евентуално прекъсване на изходящите жични потенциометри, в тяхната верига е включена намотката на едно предпаз­но реле (14). Работният контакт на това реле прекъсва пациентната верига при дефект в по­тенциометрите. Протичането на подадените в изхода токови форми се контролира върху ек­рана на една осцилоскопна тръба B6S1. Хори­зонталното движение на лъча се командува с трионовидно напрежение, получено от блокинг генератор с определена честота.

Конструктивно апаратът за диадинамична електротерапия е оформен панелно (фиг. 1) в метален кожух. Бипулсатор е пред­виден да се свързва към променливотокови мрежи 110, 127, 150 и 220 V и 50 Hz. Мрежо­вата му консумация е ~ 35 W. Габаритите му са ~ 540 x 355 x 360 мм, а теглото — ~15 кг.

През първата половина на 70-те години се появява още един модел Бипулсатор – ето този:

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.

Дали това оправяше счупени кости?

Здравейте, приятели на българската техника! :)

Днес ще ви запознаем с една много малко известна разработка, направена в Научния център по медицинска техника при Медицинската академия в София през лятото на 1982 г. Джаджата спада към рода на електромедицинските апарати. Става дума за ето това чудо – апарат, който обещава да поправи счупените ви кости чрез електростимулация! Бре, че чудо, нали?

ЕЛЕКТРОСТИМУЛАТОР ЗА БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СЧУПЕНИ КОСТИ

Колкото и да е размазана горната снимка, все пак, вярваме, се придобива най-обща представа. :) Устройството представлява портативно джобно устройство, предназначено за индивидуална употреба. Снабден е с един иглен ак­тивен електрод, който се въвежда в мяс­тото, където е счупена костта (фрактурата), и един неутрален електрод, който пък се поставя върху кожата на пациента. Така се въвеждат токовите импулси.

Апаратът съдържа генератор на правоъгълни импулси с продължнтелност 0.5 секунди и период на следване 1 Hz. Амплитудата на импулсите (стабили­зирана по ток) може да се регулира 0,10 до 50 рА.

Размерите на устройството са 85 x 55 x 20 mm.

За съжаление не знаем дали тази разработка е внедрена в серийно производство. Знае се обаче, че клиничните изпита­ния, проведени в Института по орто­педия и травматология и в Института за бърза медицинска помощ в София, са показали много добри резултати!

 

Българският електросън Сомнолема в Sandacite.BG!

Днес ще насочим погледа си към област, за която сме писали по-малко – българските електромедицински устройства. Така се наричат всички апарати, които подпомагат работата на лекарите по лечението на болни хора, като използват електрическия ток за предизвикване на разнообразни реакции в организма на пациента, за които е доказано, че имат лечебно въздействие

Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като сънотворно средство електрическия ток. Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е била открита още през 1875 година. По-късно било научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нис-кочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 мсек. Това е първият български апарат за електросън. Негова снимка виждате в началото на статията.

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването с негова помощ засега се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните специализирани кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е жив и досега. – в момента се използва негова версия по името Сомнолема 2Т. :)