![[1984] Голяма статия – Битовата електроника в България](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8.jpg)
![[1984] Голяма статия - Битовата електроника в България](http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/1984-%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.jpg)
Нашата радиоелектронна и съобщителна промишленост е направила първите си стъпки с производството на радиоприемници за битови нужди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.
През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от конструирането и производството на радиоприемниците Мир, Дружба, Септември е предпоставка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият радиоприемник от II клас – Родина.
През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за комбинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мелодия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период технически новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.
С разработването и внедряването в производство през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя началото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура производство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорители в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.
Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предимно от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, намаляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радиоелектроника — София, където се разработват първите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизорите Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава възможност за висока степен на унификация при създаване на модификации.
Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Търново, където се създава и БРВ по радиоприемници. В резултат от научноизследователската и развойната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Мелодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с почти толкова пъти по-малка маса в сравнение с тези от серията Мелодия 10. Изменя се значително и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.
Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, повишаване на техните технико-експлоатационни параметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.
Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприемници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, Токата — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осогово, Мургаш и Мизия.
Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлизане на интегрална техника. Създават се новите радиоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Соната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което повишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за предварително настройване на телевизора на желаните програми.
Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и високоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на усвояване е серия Hi-Fi високоговорители: високочестотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особено внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.
Непрекъснатото разширяване на производството на битови радиоелектронни изделия налага понататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за черно-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.
През годините на осмата петилетка в изпълнение на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разходите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови конструктивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюрни електронни елементи, миниатюрни превключващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възможност да се конструират редиоприемници и телевизори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те години, с по-голяма пластичност в дизайна, с разнообразие на разцветките и др.
Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апаратура — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да приемат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамофон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофоничния музикален комплект, състоящ се от модулите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (последните два са със сензорно избиране на телевизионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.
Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специалистите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е автоматично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към намаляване на масата и на консумацията на електрическа енергия.
Първи успех на колектива на Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цветно изображение е разработеният от специалистите на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.
Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по радиоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създадоха условия за реализирането на много технически задачи, за обмен на информация и за сключване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радиокасетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.
През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потребление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II телевизионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелектронни изделия.
За изтеклите 35 години средногодишното обновяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с радиоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.
Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектроника, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.
В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждността стои на първо място. Там са насочени сега усилията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електроакустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опитния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надеждността са: предварителната подготовка на елементите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и последващото измиване на платките и др. Съблюдаването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъшното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенденцията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пластмаси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.
Въвеждането на нови функционални възможности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научноизследователски кадри.
В областта на радиопроизводството през следващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модулни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часовник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — комбинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофоничен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспективата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхватите и с цифрова индикация на честотата, приложение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.
В областта на телевизионното производство действа глобалната тенденция — все по-широко навлизане на телевизионните приемници за цветно изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в производството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индикация на номера на телевизионната програма, телевизор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с автоматичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключване на програмите. Ще се разработват телевизори за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесори, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.
Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се използва като домашен терминал.
–
Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984
![[Тема на броя – ДСО Респром] Електропромишленост и приборостроене 12`84](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/01/Scan-150118-0001.jpg)
