В Sandacite.BG попаднахме на стар и странен български ксерокс – ОТ-2003.

Такаа… айде сега новото 20!

Разбира се, под ,,ксерокс“ имаме предвид копирна машина. Написали сме го така, тъй като към момента на написването на тази статийка вече имаме друга с думите ,,българска копирна машина“ в заглавието и не би стояло добре (имаме предвид ТАЗИ). Днешният ни герой е с 11 г. по-нов от нея, но това не му пречи вече да е навъртял цели 40 лазарника. Запознайте се с така наречения

ЕЛЕКТРОКОПИРОВАЛЕН АПАРАТ ОТ 2003!

ОТ 2003 е настолен апарат, тоест поставя се на бюро и не е преносим. Той  копи­ра в мащаб 1 : 1 листа, на коит минималният формат трябва да е В 5 (176 x 250), а максималният – В 4 (250 x 353). Може да прови до 8 копия в минута. Подаването на хар­тията става автоматично чрез механизирана система. Експозицията може да се регулира чрез бленда. Сканирането на образа се извър­шва, като оригиналът се движи пред неподвижната в това време оптична система.

Ето и цялата му реклама:

Да добавим и останалите останалите технически характеристики. Копировачката консумира 800 вата мощност от мрежата, а работи при стандартното напрежение 220 V с честота 50 Hz.

Размерите й са 515 х 390 х 248 mm, тежи обаче 36 кг. Е, не е невъзможно да си го вземем в нас, ама ще трябва да погърбим малко.

Ето го апарата откъм дясната му страна:

Мислим оттук да се зарежда хартията:

Произвежда се от 1977 г. в завод Оргтехника Силистра, в системата на ДСО ИЗОТ София.

Ако знаете още нещо за него, казвайте ни отдолу, та да го добавим. :) А ето и една още по-стара българска машина с подобни функции, но на по-различна хартия:

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

See more

 

1945-1985 – българската техника в дати и събития

След много проучвания Ви представяме този конспект, в който можете да видите създаване на най-важните

предприятия в българската електроника и електротехника,

подредени по години на създаване. За повечето от тях имаме статии в сайта, като в такъв случай името на предприятието е и линк към нея – само натиснете.

1945 г.

Основава се Българска електрическа корпорация (БЕК) за производство на трансформатори — Со­фия.

1947 г.

Създадено е Държавно предприятие Радиопром за производство на радиоприемници, високогово­рители и усилвателни уредби.

1947 г.

Обособява се трансформаторна фабрика Елпром — София.

1947 г.

Учредява се Синдикат за електротехническа про­мишленост (от 1948 г. Държавно обединение Елпром) — София.

1947 г.

Създава се Държавно обединение за електротехническа промишленост Елпром. 1948 г. Създава се Държавна фабрика „Елпром“ — Бургас, която през 1950 г. се преименува в Кабелен завод Васил Коларов.

1948 г.

Основава се Държавното индустриално предприятие Елпром Варна, впоследствие Завод за домакински електроуреди Елпром;

1949 г.

Започват производствена дейност ред машино­строителни заводи, между които Силнотоковият завод В. Коларов — София, Слаботоковият за­вод Климент Ворошилов —София, Електромоторният завод „Елпром — Троян, и др.

1953 г.

Открит е Електропорцелановият завод Ленин — с. Николаево, Старозагорско.

1957 г.

HP България патентова първото си изобретение в чужбина. Издаден е патент във ФРГ за изобре­тението на инж. Никола Белопитов „Намаляване на шумовете в слаботоковите съоръжения чрез нанасяне на благородни метали върху контактите посредством електрическа искра“.

1957 г.

В Слаботоковия завод — София, е изработен пър­вият български телевизионен приемник Опера, 1960 г.

Създадено е ВТО Електроимпекс.

1960 г.

Създаден е Заводът за радиоприемници — Велико Търново.

1960 г.

Започва дейност заводът за електроинструменти и двигатели Елпром Ловеч.

1961 г.

Открит е Заводът за асинхронни двигатели — Пло­вдив.

1963 г.

Създаден е самостоятелен научноизследователски и проектно-конструкторски институт по приборостроене и автоматика.

1963 г.

В Математическия институт на БАН — София, е завършена първата българска електронноиз­числителна машина Витоша. По същото време във ВМЕИ — София, е създадена първата бъл­гарска аналогова ЕИМ.

1963 г.

Създава се Институт по радиоелектроника — Со­фия.

1964-1965 г.

Започва разработката на първите електронни кал­кулатори Елка 6521, Елка 22 и Елка 25.

1965 г.

Открит е Заводът за полупроводници — Ботев­град.

1965 г.

Открит е Заводът за телефонна и телеграфна тех­ника — София.

1965 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение по радиоелектронна и далекосъобщителна техника Респром.

1965 г.

Образувано е Държавно стопанско обединение Приборостроене.

1965 г.

Създаден е Институтът по медицинска техника — София.

1966 г.

Държавно стопанско обединение Приборострое­не е преименувано в ДСО Приборостроене и автоматизация.

1966 г.

Създаден е Централен институт по изчислителна техника.

1967 г.

Създаден е Институт по микроелектроника — Со­фия.

1967 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение ИЗОТ.

1968 г.

Открит е  завод Електроника — София.

1968 г.

Създаден е Научноизследователският и проектно-конструкторски институт по съобщителна про­мишленост — София.

1968 г.

Създадено е ВТО Изотимпекс.

1968 г.

На Международния панаир в Хановер е изложен първият български калкулатор Елка 6521 с бъл­гарски интегрални схеми.

1969 г.

Създаден е Институт по металокерамика.

1970 г.

Създадено е Обединение по електронни елементи — Ботевград.

1971 г.

Открит е Заводът за пишещи машини — Пловдив.

1971 г.

Утвърдени са основните положения за изгражда­не на национална Единна система от уреди и сред­ства за контролиране, регулиране и управление на производството (ЕСПА) в България.

1971 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение Електронни елементи.

1971 г.

Внедрено е в редовно производство външното за­паметяващо устройство на магнитен диск В34МД ЕС 5052 — първото устройство от Единната систе­ма, разработено у нас.

1972 г.

В Космоса полетяха (на борда на изкуствения спътник Интеркосмос-8) първите уреди, раз­работени и произведени в България. България стана 18-та държава в света, участваща пряко в косми­ческите изследвания.

1973 г.

Осъществена е първата у нас видеотелефонна връз­ка между София и Варна.

1973 г.

Открит е Заводът за запаметяващи устройства — Стара Загора.

1974 г.

Създадено е ОСП Кабели и проводници — Бур­гас.

1976 г.

Разработена е и е внедрена в серийно производство първата система за телеобработка ЕСТЕЛ.

1976 г.

Създаден е НПК по металокерамика.

1977 г.

От Политбюро на ЦК на БКП е приета Национал­на комплексна програма за електронизация на народното стопанство и обществения живот през VII петилетка и до 1990 г.

1978 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение Електроматериали и градивни елементи.

1983 г.

НПСК по научно приборостроене и специално тех­нологично оборудване — Габрово, се преименува в НПК Мехатроника Габрово.

1984 г.

Създаден е Изследователски център по биотехнология.

1984 г.

Създадена е корпорация Биотехника.

1984 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение за изграждане на малки високоефективни предприятия.

1984 г.

Създаден е Завод за сензори и сензорни устрой­ства — Пловдив.

1984 г.

Създадена е корпорация Програмни продукти и системи.

---

А на Вас оставяме да ни кажете колко от тези десетки и стотици предприятия работят и в момента, поне под някаква форма!

 

 

Електрониката в България – вчера, днес и утре

През 1990 г. списание Електротехника и електроника (бившето Електропромишленост и приборостроене) започва рубриката ,,Мнения“. Задачата й е ,,специалистите да могат да излагат свободно своите лични оценки и анализи на постиженията и на причините за допуснатите през изминалите години грешки“. Публикуват се предложения за бъдещи дейности в областта на електрониката в България, както  и критични материали.

Тук поместваме първата статия в тази рубрика – на ст. н. с. к. т. н. инж. Тотю Вълев. – публикувана в броя от септември 1990 г.

,,Желая да взема отношение по един основен проблем на нашия стопански живот днес — ико­номическата реформа и нейното отражение в елек­трониката. Гледната ми точка е определена от това, че от много години участвам в иновационния процес на този отрасъл. Много от съжденията ми важат в голяма степен и за цялата ни промишле­ност, но най-вече — за машиностроенето.

В областта на електрониката България завоюва водеща позиция сред социалистическите страни.

През 1989 г. износът от този отрасъл за страните в СИВ възлиза на около 3 млрд. лв., което пред­ставлява 25% от целия ни износ за СИВ- Разви­тието на отрасъла до такива мащаби бе продикту­вано от редица причини, най-важната от които бе компенсирането на вноса от Съветския съюз на нефт, стомана, въглища, съоръжения за енергети­ката и др. Въпреки това развитието на електро­никата особено през тази година не може да се определи по друг начин освен като „кризисно“. Производството рязко спадна.

Считам, че освен общовалидните причини за кризисното състояние на всички отрасли на про­мишлеността в нашата страна, каквито са досе­гашният политически режим и свързаните с това извращения в управлението на икономиката, както и блокирането на нашия най-голям пазар — съветския, поради преустройството му, има оп­ределени грешки в развитието на електрониката, които са породени от неправилно избрана стра­тегия и тактика — главно поради липса на доста­тъчна компетентност в ръководството на различни­те равнища.Те трябва да се преодолеят, ако искаме да развиваме една модерна европейска държава.

Нека накратко си припомним основните етапи, през конто премина развитието на електрониката в България. Както е известно, Сталинската система фетишизираше преимущественото раз­витие на средствата за производство. Към 60-те години, когато нашето селско стопанство бе до­стигнало максималното си развитие и се задъх­ваше в стремежа си да постигне по-голяма ефек­тивност, Съветската страна отказа да преразгледа (повиши) външнотърговските цени на селскосто­панската и хранително-вкусовата продукция в СИВ, поради което у нас се лансира идеята за бързо и експлозивно развитие на машиностроенето и из­числителната техника. Отчитайки стратегическата перспектива на изчислителната техника и въз­ползвайки се от договореностите със СССР за до­ставки на елементна база, у нас започна ма­щабно строителство на заводи за производство на изчислителна техника — едно типично екстен­зивно развитие на промишлеността.

Процесът бе облагодетелстван от това, че в ма­шиностроенето и електро­никата (изчислителната техника) съвременните изделия изискваха пове­че интелектуален (инженерен) потенциал, който през 60-те години бе вече създаден в излишък от образователната система, и сравнително по-ниски организационни способности, присъщи на едросерийното производство на промишлени стоки.

В а бяха събрани — отчасти директивно, отчасти по собствено жела­ние, отличните студенти на няколко випуска на ВУЗ от редица специалности. Това създаде пред­поставки за високо интелектуално и професио­нално равнище на кадрите, заети в подотрасъла. Не липсваше и младежки ентусиазъм. Съветската икономика вече бе схваната от дълбоката йерар­хична структура и не можеше да реагира доста­тъчно бързо на новостите, което бс използвано от нас.

Българската изчислителна техника до 1986 г. показваше винаги най-съвременното ниво в СИВ.

Така подотрасълът, силно печеливш още от самото си създаване, продължаваше своето екстензивно развитие.

Това развитие бе облагодетелствано и от факта, че тоталитарната система у нас позволяваше да не се спазват ред международни споразумения и най вече това за авторското право, което създаде предпоставки за бързо внедряване и печеливша реализация на съветския пазар на ред „копирани“ от западните страни изделия.

Но както при всяко екстензивно развитие на определена човешка дейност се стигна до „раз­реждане на качеството“. Най-напред това се по­чувства сред кадрите. В условията на тоталитар­ния режим бяха издигнати много ръководни кадри без нужните делови качества — най-лошата ин­вестиция в една промшленост. В повечето случаи това бяха хора, защитили званието „инженер“ в производството,но по-късно това качество се оказа недостатъчно за управление на иновационния, пазарния и всички останали процеси в един такъв сложен комплекс, какъвто е изчислителната тех­ника, а впоследствие и останалите подотрасли на електрониката. Не можем да отречем наличието и на много извънредно кадърни ръководители на всички нива в отрасъла, но по мое убеждение след 1980 г. те вече бяха малцинство. Това доведе до спадане на професионализма и до намаляване на ефективността на електрониката през последните десет години.

Съветската страна се стремеше да задържи най- стратегическото направление — микроелектро­никата, да се развива само при нея, а ние да купу­ваме елементи от нея и да ги връщаме като изде­лия на изчислителната техника. Такъв подход би бил правилен, ако се знаеше със сигурност, че СССР ще е в състояние да поддържа високия темп на обновление на най-интелектуалните техноло­гии на XX век. Уви! Ограничеността на нашето държавно ръководство и затвореността на систе­мата ни доведоха до заблуда. Грешката бе осъз­ната и макар със значително закъснение и в на­шата страна започна развитието на елементната база. Но това не бе достатъчно, за да може на­шата изчислителна техника (а може би и останалата приложна електроника и системотехника, в т. ч. и съобщителната техника) да направи поредната крачка в технологично отношение, тъй като съвет­ската микроелектроника изостана далеч от во­дещите постижения на западните фирми и Япо­ния. Преломният момент за това бе около 1980 г.

Както е известно, инвестициите в микроелек­трониката са огромни и те се изплащат само при развитие на едросерийно производство. За такова производство се изисква много високо равнище на организация, което за нас можеше целево да се поддържа само в един-два подотрасъла — за повече не биха ни стигнали кадри. А както знаем, през този период се развиваха почти всички въз­можни промишлени отрасли в нашата страна. Същевременно изборът на Ботевград за център на микроелектрониката се оказа фатален. Може да се каже, че това бе една от големите грешки в развитието на електрониката. Единственото място, къдего можеше ефективно да се развива микро­електрониката — „върхът на интелектуалните технологии“, бе София, и то при значително преориентираие на инвестиции и кадри от други подот расли.

Не можем да отминем някои външни фактори, повлияли отрицателно върху развитието на на­шата електроника — ембарговото ограничение за внос на съвременни технологии н ноу-хау, мит­ническите ограничения на западните страни на нашите стоки и др.

Великодържавното ръководство на СССР на взаимоотношенията в СИВ попречи да се осъще­стви едно истинско сътрудничество между стра­ните — членки, при което с обединени усилия и капитали те биха могли да противодействат по- ефективно на ускоряващия се темп на развитие на електрониката в западния свят. Вместо това стремежът бе да се налага планово развитие на определена номенклатура изделия. За целта се организираха непрекъснато съвещания, които се използваха в повечето случаи за международен туризъм. В този момент нашето стопанско ръковод­ство направи следващата голяма грешка, като не прояви достатъчна далновидност и не сключи с подходящ партньор от СИВ дългосрочен договор за коопериране в областта на микроелектрониката.

Една от причините за западането на нашата електроника е икономическата и по-специално търговската политика (преди и сега) на СССР. Преди преустройството ние нямахме достъп до техните крайни потребители (пазар още нямаше) поради синдрома им за секретност и нашата про­мишленост не получаваше обратна връзка за из­делията си. Това силно намали качеството на нашите изделия и постави иновацията им в една нее­стествена стерилна среда.

В последните години Съветският съюз ни до­пуска до техния привиден вътрешен пазар, без да ни дава възможност да търгуваме свободно, а ни задължава с огромен брой ограничигелни „разрешения“ да извършваме бартерни сделки, и то само в конкретното министерство, без да можем да получаваме полуфабрикати, стоки за бита, суровини и т. н. Смятам, че такава протекционистична политика е оправдана само в определени граници или когато става за сметка на държавния план на СССР. В повечето случаи нашите парт­ньори, закупуващи продукция на електрониката (машиностроенето), предлагат полуфабрикати, стоки за бита и суровини от техните свръхпланови ресурси, но и такъв износ не се разрешава. В ре­зултат на тази политика се спъва развитие го и на тяхната, и на нашата икономика.

Веднъж разраснал се над оптималните си гра­ници, след 1980 г. отрасъл „Електроника“ започна да получава смущаващи влияния от местен и меж­дународен характер и имаше опасност да рухне изведнъж. И тъй като приходите за държавата бяха достатъчно големи и стратегически важни, трябваше да се намери формула за нов подем в подотрасъла.

При решаването на задачата не бе включено меж­дународното разделение на труда по вече спомена­тите причини. Стигна се до решението чрез вла­гане на най-съвременна елементна база, вне­сена от западните страни — главно в изделията на изчислителната техника – да се направи нов ка­чествен скок с цел да се запазят обемите и частично печалбата.

Никой не би имал нещо против такава формула, ако нашата страна бе истински отворена към све­товното стопанство и имаше стабилни приходи в конвертируема валута. Така електрониката стана валутопоглъщаща и силно зависима от валутни постъпления. Самата електроника (и в частност изчислителната техникз) поради историческото си развитие и особено поради тясната си насоче­ност към съветския пазар не можеше валутно да се самофинансира. В същото време подължаваще инвестиционният процес в микроелектрониката изцяло със западна валута. На всичко отгоре дър­жавното ръководство бе подведено, че огромните мощности на нашата изчислителна техника не са достатъчни за развитието на персоналните микро­компютри и за това е нужно да се създаде цяло ново стопанско обединение в гр. Правец с изцяло ново технологично оборудване, също внос от западните страни. Спекулираше се с тезата за пълния монополизъм на ДСО ИЗОТ, която макар и вярна, не оправдаваше точно това решение. Тези огромни валутни разходи наред с всички останали в цялата ни икономика, раз­бира се, допринесоха за стопанския крах и на дър­жавата, и на електрониката, което не мога да не квалифицирам като стопанска авантюра за вкар­ване на страната ни в неизбежен валутен дълг.

Всеки от опонентите ми би ме попитал „Какво бихте направили Вие, за да не се допусне това състоя­ние?“. Ще отговаря, макар отговорът ми да се съдържа във вече посочените факти.

Не бих разширявал електрониката в размери, по-гслеми от стратегически планираните на етап 1975 г., като в никакъв случай не бих развивал заводите в Правец и Горна малина.

Не бих развивал микроелектроника в Ботевград, а само в София, като същевременно бих изнесъл много други производства от София.

Не бих реорганизирал ИЗОТ и не бих закрил ДСО „Приборостроене“.

Не бих концентрирал толкова много инвести­ции в ЗЗУ — Ст. Загора, както и не бих им дал възможност за пълна самостоятелност, преди там да е изградена една стабилна инфраструктура на научно обслужване.

Бих създал нова форма на стимулиране на ино­вациите в електрониката с въвеждане на „инже­нерни бюра“ по подобие на „архитектурните бюра“, конто да извършват предимно развойна и инженерингова дейност.

Бих развил силно контактите си със западни фирми, дори при неизгодни икономически усло­вия, само и само, за да внеса съвременни форми на управление, съвременна организация на произ­водството и не на последно място, за да създам достатъчно връзки в съвременния свят за контакти, обучение, за известност на промишлеността ни.

Докъде стигнахме на практика днес? Произ­водството в целия отрасъл е вече редуцирано почти наполовина главно поради липса на валута за внос на суровини, материали и електронни еле­менти. Нов инвестиционен процес поради липса на валута също не може да се очаква. Свободен пазар в СССР и в останалите страни на СИВ още няма. За износ на електроника в западните страни не може да се мисли в сериозни мащаби. В същото време в страната ни се извършва политическо и стопанско преустройство, което все още не дава благоприятен климат за ново развитие на промиш­леността. Чуват се и призиви за закриване на от­расъла и фетишизиранне па изключителната роля на селското стопанство и туризма.

Считам, че от всяка ситуация има разумен из­ход, който сме длъжни да намерим. Предлагам след­ните мерки за излизане от тежкото положение:

1. Предвид наличието на огромния научно-тех­нически потенциал в областта на електрониката и информатиката в нашата страна, както и нали­чието на доста голяма мрежа от заводи в същия отрасъл, той не трябва в никакъв случай да се пренебрегва в стратегията на стопанството на нашата страна. Преди всичко електрониката трябва да се интегрира в едно хармонично взаимносвързано стопанство на страната ни и със светов­ните пазари и производители. Да се спре необос­нованото фетишизиране на единственото развитие на селското стопанство, леката промишленост и туризма. По-правилно е да се търси разумна про­порция на развитие между горните три и остана­лите отрасли чрез данъчни облекчения за първите. Промишлените отрасли не трябва да се потискат особено, ако те са били силно развити. Пазарното стопанство трябва да определи тяхното бъдеще и да регулира създалите се диспропорции по отно­шение на отделните подотрасли както в инвести­ционната, така и в кадровата и в пазарната поли­тика. Електрониката като отрасъл на всяка съв­ременна държава не може да бъде игнорирана в стратегически план, а напротив — трябва да се стимулира според възможностите на бюджета и да се приватизира.

2. Стратегията в отрасъл „Електроника“ на настоящия етап на икономическото ни развитие не трябва да се реализира от няколко крупни дър­жавни фирми. Напротив, тук в най-голяма степен и най-бързо трябва да се извърши приватизация и първично раздробяване. Защо? Защото само чрез раздържавяването и раздробяването на множество по-малки фирми и по предметен, и по функциона­лен признак могат да се издигнат кадърните и инициативните кадри. В този си вид фирмите ще могат ефективно да се преборят в пазарната кон­куренция. Според нуждите си те ще се сдружат, но по собствена воля, което, доказано многократно от световната стопанска история, ще доведе отново до окрупняване, но по един здрав и естествен път.
3. Спасяването на електрониката и на разви­тите промишлени отрасли в нашата страна трябва да премине през следните направления:

• спасяване на научно-техническата интелиген­ция от загиване, респ. от изселване, чрез бързо приватизиране на ведомствените научноизсле­дователски институти;
• частична продажба на търг на акции от наши производствени предприятия на наши и чуждестран­ни фирми, при което критерият за избор на пред­приятията се определя от Народното събрание съоб­разно националната и международната конюнк­тура, а не дали в момента предприятието е пече­лившо. или не;
• създаване на антимонополно общо стопанско и данъчно законодателство, осигуряващо бързото развитие на частните производствени предприя­тия, които в процеса па развитие могат да се офор­мят като акционерни дружества.

4. Раздържавяването на инженерните органи­зации, чиито типични представители са ведомстве­ните научноизследователски институти, трябва да отчита дали основните средства са закупени (натрупани) от финансовите резултати на колек­тива и съответно са извършени със заем, но са из­платени или са финансирани целево от държавния бюджет. В този смисъл и тук може да има„чисти“ и „нечисти“ пари при раздържавяването, поради което предлагам диференциран подход на раздър­жавяването:

Когато основните средства са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, те трябва да се предоставят безвъзмездно на слу­жителите им под форма на акции, а в някои слу­чаи и в натура. Разпределението може да става по коефициент, отразяващ продължително­стта на работа и получаваното възнаграждение. Дяловите части от основните средства могат да бъдат продавани между служителите, като по този начин се оформят една или няколко акцио нерни фирми или дружество. Организационната форма на фирмите да се определя на Събрания на колективите. Напусналите организацията към датата на раздържавяването или преминали в процес на реорганизация на работа в Друга ор­ганизация, вкл. и тези, издигнати на ръководна длъжност във висшестояща организация,трябва да имат право на участие в разпределението, като би трябвало да получат коригиращ коефициент по скала, която стимулира продължителността на трудовоправните отношения с една организация и санкционира текучеството.

Когато основните средства не са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, за частта, принадлежаща вече на колектива, може да се приложи горната формула. За чисто държав­ните основни средства трябва да се приложи или търг, или аренда.

5. Развитието на електрониката през кризисния период в структурно отношение трябва да допуска съществуването основно на два типа фирми:

• малки фирми (предимно частна и акционерна собственост) за извършване на иновационна и си­стемно-инженерингова дейност, както и пряко свързаните с тях помощни дейности (проучване, маркетинг, реклама, пласмент, сервиз, консул­тации, обучение и др.);
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на печатни платки, еле­ментна база, специализирани възли и детайли и др.;
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на крайни изделия на електрониката.

Забележка: Класификацията за големината на фирмите е условна, т. е. малка фирма е с до 1000 заети служители, средна с до 10 000, а голяма — с над 10 000.

6. Не трябва да се поставят законови пречки пред естественото сдружаване на по-малки фирми в по-големи — целящи спечелване на конкурент­ната борбз с чужди фирми-гиганти, при което Народното събрание да допуска в обосновани слу­чаи нарушаване на вътрешното антимонополно законодателство. Не трябва да забравяме ролята на фирми-монополисти, като PHILIPS например, за стопанството на техните страни.

Вярно е, че в света на електрониката основните научнс-технически постижения са извършени в големите фирми и съответно в големи техни ин­ститути с достатъчно големи инвестиции. Поради това се чуват гласове за запазване на големите ведомствени институти. Но вярно е и това, че в нашите научноизследователски институти 2/3 от състава не е продуктивен на нивото, което ще ни наложи Европа. И ако тези институти не извър­шат пречистване, те ще загинзт. В същзто време считам, че в уникалния преходен период от тота­литаризъм към свободно стоково стопанство раз­държавяването е единственият реален механизъм за пречистване на инженерните организации от неефективни структури и за нагаждането им към световните стандарти.

7. По отношение на продуктовата структура на изделията на електрониката е трудно да се даде точна рецепта, тъй като основните потребности на пазарите могат да се изменят съществено по време н след кризисния период. По време на кризисния период нашата страна ще трябва повече да раз­чита на западни работодатели за оцеляване. Си­гурно е, че в страните на Източна Европа па­зарна ниша ще имат изделията на електрониката, подпомагащи развитието на активните по време на кризисния период стопански отрасли: селско стопанство, туризъм, лека промишленост.
8. Пазарната ориентация трябва да се промени, като се разчита и в бъдеще на съветския пазар, когато той се отвори. Малко нации могат да раз­читат (даже и само от чисто психологически аспект) на по-добро отношение на руските си клиенти от това, което те показват като отношение към нас. Този исторически шанс за кадрите в нашата елек­троника не може да се изпуска. В сисгемно-инженеринговата и представителната си дейност на водещи световни фирми (IBM, DEG, Siemens, ITT и др.) нашите малки фирми няма да имат осо­бена конкуренция в съветската страна. Този факт трябва добре да се използва, тъй като още сега западните фирми проучват и предлагат този биз­нес в срещи с наши водещи специалисти.

Постъпила на  7. 6. 1990 г.“

 

Вижте в Sandacite.BG български телефонен модем!

Модемите като устройства се зараждат през 1960-те години. Първоначално са били част от големите компютри (или т.н. тогава електронноизчислителни машини) – свързвали ги с компютърните терминали, на които операторите са въвеждали информация и въобще са взаимодействали с компютъра. Както почти всички останали части за суперкомпютрите на Източния блок, така и такива модеми са произвеждани в България.

Предназначението на показания нискоскоростен български телефонен модем, работещ със скорост 200 бода/сек, е да превърне дискретните двоични сигнали в честотно модулирани колебания, които да бъдат изпратени по теле­фонната мрежа; съответно и да пре­върне получените чрез теле­фонната мрежа честотно мо­дулирани колебания в двоич­ни дискретни сигнали, за да се осъществи двупосочно предаване на данни.

Към модема е  имало и устройство за автоматичен от­говор при работа по комутируема телефонна линия. Съз­дадена е била и възможност и за провеждане по желание на телефонен разговор.

Точният модел на модема е 8002. Поначало цифровият индекс на всичките устройства от хардуера на огромните ,,едностайни“ компютри означава определена характеристика, по която да се разпознава каква е джаджата. 80 е код за модем, а 2-ката накрая означава, че това е втора поред разработка на завода такъв тип устройство.

Производителят е завод в рамките на ДСО ИЗОТ София, но за съжаление не знаем кой точно… Може би Заводът за изчислителна техника в София?

 

 

 

МИНИПРИНТ – български принтери от 1973 г.

Ето че дойде време за среща с нещо необичайно – изделия, което са сред първите български принтери, ако не и съвсем първият! :) През 1973 г. в рамките на ДСО ИЗОТ (и по-точно – вероятно в завод Оргтехника Силистра) са разработени следните симпатяги:

МИНИПРИНТ 77

Т.н. тогава печатащо устройство МИНИПРИНТ 77 е предназначено основно за търговски обекти – елек­тронни регистриращи каси, за ценоизчисляващи везни – но и за други ав­томатични регистриращи устрой­ства, които изискват отпечатване на два шлейфа (ленти). Предлагало се е в два варианта — в собствен корпус и без корпус (за вграждане в други апаратури). Осигурявало е високата за времето си ско­рост на печата от 69 знака/сек. Постоянната инфор­мация с търговски характер се е отпечатвала на касов бон, като бонът може да се отрязва. Принципът на печата е електромеханичен.

МИНИПРИНТ 45 (на първата снимка)

Това е цифрово печа­тащо устройство за паралелен пе­чат, предназначено за използване като изходно устройство (за въвеждане на информация) при елек­тронните калкулатори или цифровите системи за контрол. Този принтер също е бил наличен ъв варианти в собствен кор­пус и без корпус. Осигурявал е безшумен печат с още по-висока скорост (80 знака/сек), освен това може да отпечатва запетаи без празни места в информацията. Има опция двуцветен печат и автоматично въвеждане на лентата с помощта на бутон за бързо придвижване.

Печатни знаци – цифрите от 0 до 9, ми­нус, плюс и запетая.

ПЕЧАТАЩО УСТРОЙСТВО ИЗОТ 132

ИЗОТ132 пъке азбучно-цифрово печатащо устройство с последователен печат и със самостоятелно електронно управление, изпълнено с МОС интегрални схеми със стандартен вход. Бил е проектиран за изходно устройство в системи за електронна об­работка на информацията.

Технически данни:

Скорост на печата 30 знака/сек

Брой на печатните знаци 63

Брой на знаците на страна: макс. 132 знака на ред

Размери 680 х 200 х 430 мм

Разбира се, тия джаджи принадлежат към ,,виртуалните“ експонати в нашата колекция – тоест такива, които ги имаме само в JPEG формат. :D С най-голямо желание и радост обаче бихме се сдобили с истински такива ,,от плът и кръв“, така че, ако узнаете, че някъде ги има – свиркайте! :) Доскоро!

В Мехатроника Габрово през 1971

Широкоизвестното габровско предприятие Мехатроника през 1971 г. се наричаше Промишлена електроника. Представяме Ви статия, писана точно преди 45 г., в която са отразени техни постижения.

,,Младите слециалисти от развойното предприятие Промишлена електроника вече са усвоили производството на редица комплектни уредби за извършване на сложни технологически процеси в областта на диелектричното и индукционно нагряване и ултразвуковата техника. Забележителен е фактът, че към тази уникална апаратура проявяват интерес не само предприятията от нашата страна, но и от Съветския съюз, Унгария и някои западни фирми. Защото внедрена в производството, тя спестява валута, подобрява качеството на изделията, които се обработват с неяи чувствително повишава производителността на труда.

Уредбата за заварка на пластмаси тип УЗП2-2.5 е на световно равнище, а колек­тивът с ръководител Иван Ненов взе една от наградите на Третия национален пре­глед на техническото и научно творчество в Пловдив. И то не само защото някои от конструктивните решения, използувани при нейното създаване, са качествено нови в световната практика, а и затова, че икономическият ефект при внедряването й в страната надхвърля половин милион лева. Признание за създателите й е и фактът, че до края на 1970 година за Съветския съюз бяха изработени осемдесет броя от нея.

Детайлите от поливинилхлорид, които ще се слепват с високочестотната уредба, се поставят между двата електрода, единият от които е оформен като матрица. След това електромагнитната система създава необходимия натиск, а високочес­тотният генератор започва нагряването. Целият процес трае… от 2 до 5 секунди.

Но може би най-интересното за високочестотната уредба е оригинално разра­ботената екранировка срещу радиосмущения и замяната на хидравличната система за създаване на натиск с електромагнит, позволяващ прецизно регулиране на на­лягането.

Тиристорният преобразувател с повишена честота за индукционно нагряване е една уникална разработка на колектив от завода с ръководител инж. Нено Стефанов, съвместно със специалисти от „Проблемната лаборатория по промишлена електро­ника“ на Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, с ръково­дител проф. Нанчо Нанчев. Всъщност това е и първият преобразувател за индук­ционно нагряване с голяма мощност, построен у нас. Интересен е фактът, че такива уредби се строят само в няколко страни на света, между които Съветския съюз, САЩ и Япония.

Създаденият от специалистите преобразувател е предназначен за захранване на съоръжения с индукционно нагряване: за топене на метали, термообработка на детайли (закаляване, отпускане, нормализация), запояване с твърди и меки припои, гореща пластична обработка, заваряване и огъване на тръби.

Стоманеният детайл, който трябва да се нагрее индукционно, се поставя в индуктор с една или няколко медни намотки. Високочестотният ток преминавайки по навивките на индуктора, предизвиква протичане на ток със същата честота и в детайла. Нагряването е вследствие на хистерезисните загуби и токовете на Фуко.

Достигайки обаче тем­пература 768 градуса, сто­маната изгубва магнитните си свойства и интензив­ността на нагряването спа­да. В този момент се налага промяна на честотата.

Най-ценното преимуще­ство на създадения от спе­циалистите в предприятие­то тиристорен преобразу­вател е това, че от нача­лото на процеса до завърш­ването му честотата се регулира автоматично.

Развойното предприятие Промишлена електрони­ка е създадено едва преди десет години.

Но продук­цията, изработвана от спе­циалистите в него, е тър­сена и високоценена. Пър­вият в страната клуб за техническо и научно твор­чество на младежта „Про­тон“ също е създаден тук, а неговите членове сега са се насочили към раз­работването на прецизни съоръжения в областта на промишлената електрони­ка. И няма съмнение, че тяхното самочувствие на техници ще придобива все по-реални измерения в бъ­дещите им разработки и открития.“

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1971

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура (ДТКМА) е било държавно научно-производствено обединение, съществувало от 1976 до 1992 г. и разположено в гр. Айтос и произвеждало монетарна апаратура.

1976-1979 – Завод монетарна апаратура

1979-1990 – Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

1990-1992 – Държавна фирма ,,Монетарна апаратура“

1993 – […] – Монетарна техника АД

ИСТОРИЯ

През 1972 г. ръководството на ДСО ИЗОТ взема решение да се разшири производстото на електроноизчислителна техника с такава, която да има повече приложение във финансовия сектор. В резултат през 1975 г. Айтос е завършен Завод за монетарна апаратура, който започва да произвежда твърде примитивни устройства. С течение на времето става ясно, че това производство е перспективно и дори има потенциал за износ, ако почива на високотехнологични идеи, и се взима решение Заводът да излезе от рамките на ДСО ИЗОТ и да се обособи отделно ДСО Монетарна техника към МПНС. Към завода са създадени два научноизследователски института. Тяхната цел е да бъдат свързващото звено между практиката и науката, като се работи на принципа ,,откриване на потребност – разработка – производство на изделието – нведряване – задоволяна не потребността“. Двете звена, за които стана дума, са Единният научноизследователски център за специализирано програмно обезпечение и Научиоизследователският и проектантски институт по технологизация и автоматизация на монетарския труд. Паралелно с това, до края на 1979 г. са създадени и някои други пециализирани звена:

– Заводът за магнитни ЗУ в Стара Загора

            – Заводът за непрекъсваеми ТЗУ ,,Енергия“ в Ивайловград

            – Заводът за комплексни системи за сигурност ,,Пирин“ в Благоевград

            . Заводът за брави, каси и сейфове в Петрич

            – Заводът за магнитни карти в Синдел

Огромните вложения дават разултат. През 1979 е осъществен е първият износ – 20 000 банкнотоброячни машини тип Б1 Фискус заминавт за ЧССР и СССР. По-късно географията се разширява состаналите страни от Източния блок с изключение на ГДР. Но комбинатът си дава сметка, че само с количествено натрупване на елементани машини не може да се надява на дългосрочно присъствие. Затова НИПРОИТАМ непрекъснато бълва все повече и повече нови разработки, повечето от кото влизат в редовно производство. Някои от тях са крайно интересни, закото представляват качествено нови и оригинални идеи. Като:

Специализирана превалутираща система с автоматизирано микрокомпютърно управление МОНЕТАРСУМА

Регистриращо устройство за входно-изходни операции РЕГИСТРАТОР Р-1

Банкнотоброячка универсална тип Б-2 ФИСКУС УНИВЕРСАЛ

Автоматизирана система за междуведомствена комуникация МОНЕТАРСИГНАЛ

Експериментален детектор на фалшиви банкноти МОНЕТАРСКАН (І нaграда на ХVІІІ международно изложение по автоматизация Лайпциг`86)

Светлинен валутен терминал ИНФОРМА 1

Комплексна терминална работна станция МОНЕТАРПОСТ

Автоматизирана система за управление на клиентския поток МОНЕТАРКОНТРОЛ

Специализирана микрокомпютърна система за извеждане на графична информация ГРАФПЛАН

Комплексна сигнално-охранителна система МОНЕТАРГАРД

Специализирана система за бързи оперативни справки МОНЕТАРКОРЕКТ

Износната продукция непрекъснато се увеличава. Продукцията е доста добре приета в т. н. развиващи се страни, където изделията са търсени поради ниската си цена. От 1981 г. се бележи непрекъснат ръст на изнесените апарати (над 90 % от общия обем на производството), на осъществената печалба, а конкретно за някои видове техника ДТКМА е № 1 в Европа по произведени бройки, при това далеч не само при разработените у нас изделия. Абсолютен връх в историята е периодът 1984-1987 г., когато продукцията на айтоския комбинат е позната в 33 страни на света, за които заминават годишно над 120 000 апарата. Номенклатурата обхваща над 30 вида различни устройства, подустройства и работни системи, които позволяват свързване с няколко компютъра, дефиниране на различни степени на аналитичност, автоматизиран механизъм за бързи оперативни справки, оценка на постигнати резултати, задаване на приоритети, споделяне на ннформация с различни равнища на достъп, връзка с други подсистеми и какво ли още не.

–-

Честит Първи април, скъпи приятели на старата техника! :)

Българската техника – защитена област!

Снимката е от списание Млад конструктор, брой от 1976 г.

Изобразява ученичка от техникум, която измерва нещо по звука на телевизор Средец 2. Видя ни се много мила и решихме да я споделим с Вас.

Антон Оруш в ,,Делници“, ТВ Евроком, 10.ІI.2016 г.

Това гостуване беше интересно и приятно за мен, а вероятно и за зрителите, тъй като се обадиха доста хора. С някои от тях се надявам да Ви запознаем в скоро време на страниците на сайта, тъй като заслужават това.

Показах малко известни български радиоприемници до 1945 г. и каталози на известни български производители и вносители на електроника от същия период.

Стана дума и за спирането на СВ излъчванията на БНР, както и на ДВ предавателя край Вакарел. И двете деяния определих като недопустими.

Видеоматериала можете да видите тук

http://sandacite.bg/drugi/Anton%20Orush%20v%20TV%20Evrokom%20-%2010.I.2016.flv

 

[1969] ДКНТП – Български комутационни елементи и радиочасти

Каталогът съдържа пълните данни на произвежданите през 1969 г в България контакти, куплунги, муфи, цокли, фасунги, предпазители, превключватели, променливи и постоянни кондензатори, ферити, магнити, бобини, трансформатори, микродвигатели, високоговорители, микрофони, полупроводникови прибори, постоянни акумулатори, постоянни и регулируеми съпротивления…

София, ДИ Техника, 1969 г. ==> http://sandacite.bg/tehnicheska_literatura/DKNTP%20-%20Balgarski%20komutacionni%20elementi%20i%20radiochasti.djvu