Българска банкова техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

ИЗОТ 1025С от 1983 г. – български банков компютър

Sandacite.BG намерихме подробна информация за българския банков компютър ИЗОТ 1025С.

**ИЗОТ 1025С – български банков компютър**

Ако си спомняте, преди няколко години бяхме ви предложили една статия за история на българската банкова техника. В нея споменахме за появилия се през 1983 г. т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и счетоводни отдели на предприятия. Сега решихме, че е време да му посветим цяла отделна статия, защото той заслужава това.

Първо, какво е бюрокомпютър? Пълноценна компютърна система, изградена около истинско голямо бюро, която обаче съдържа процесор и разнообразни устройства за работа с данни. Това са 8-инчови флопита (понякога по 2 в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, за включване на други външни запаметяващи джаджи (лентови устройства, хард дискове…). Oтстрани тези машини изглеждат като писалище с клавиатура и друг хардуер по него и нещо обичайно е да тежат над 200 кг!

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът трябва да изпълнява. Защото такива машини са произвеждани за различни области от т.н. седящ труд – напр. да помагат на инженерите в проектирането на сложни строежи. Има обаче и такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за пощи… а има и за банки – като днешния ни персонаж. :) Произвеждан е в ОЗЗПМБС (Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми) в Пловдив от 1983 г.

Основните работни възможности на ИЗОТ 1025С са обработване на всякаква икономическа информация, генериране и разпечатване на най-различни финансови документи и създаване на архив на данните върху 8-инчови дискети.

Банковият служител сяда пред чудовището и вижда пред себе си клавиатурата. Тя е има 2 групи клавиши – азбучно-цифрови и функционални, от които можете да задействате различните функции на ИЗОТ-а. Това е много важно, защото, както виждате, монитор той няма, а какво остава за мишка. Цялата информация, която компютърът Ви дава, също ще видите изпечатана на хартията.

Вграденият печатащ механизъм е с печатащо колело тип ,,маргаритка“ – същият като в популярния принтер ИЗОТ 0230.М1 и може да печата, освен на позабравената безконечна хартия, и на всякакви бланки, картички и малки парчета хартия. Печата със скорост 30 знака/сек, броят знаци в 1 ред е 158, има табулатор, а дискът може да се сменя според нуждата от различни азбуки, шрифтове или символи.

За четенето и записа на данни от дискети отговарят 2 броя флопидискови устройства ИЗОТ ЕС 5082 (модел 1982 г.), поставени вертикално и едно над друго – както обикновено при бюрокомпютрите, та да бъде по-широко на краката на човек. :)

ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта, но за тогава това е напълно достатъчно. Освен това, разполага и с енергонезависима памет, за да може да запазва известен обем данни при случайно прекъсване на електрозахранването.

Работните програми на компютъра бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специализирания алгоритмичен език ФАЛ 2 и се разпращат по клоновете централно. Вграденият работен софтуер предоставя на служителя (оператора) следните възможности: редактиране на текстовите и цифровите документи, които се издават на клиентите, извършване на контролни тестове, редактиране на документи върху дискети, запис на данни върху дискети, правене на резервно копие… Чрез езика ФАЛ 2 и наличния транслатор на езика опитният програмист може удобно да редактира наличната работна програма или да създаде нова. Може и да редактира цифрови и текстови регистри. Максималната дължина на текстовия регистър е 32 символа, а на цифровия – 16.

Сега тази огромна машина ни изглежда много архаична, обаче при въвеждането си тя и наследниците ѝ изиграват голяма роля в ускоряването на клиентското обслужване и онагледяването на всекидневната работа. Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория. По думите на човек, преживял електронните нововъведения и автоматизирането на задачите, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно – времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“.

Освен с обслужване на банкови клиенти, ИЗОТ 1025С се занимава с дейности във финансово-счетоводни отдели на предприятия, институции, АПК и т.н. – може да направи отчет на произведената продукция и реализацията ѝ, отчет на инвентарните основни средства и амортизационните отчисления, изчисляване на заплати, хонорари и т.н., диспечеризация на производството и други такива дейности.

ИЗОТ 1025С използва 700 вата мощност от мрежата и се захранва от стандартно 220 волта напрежение. Като размери е внушителен – 160 х 70 см – и тежи само някакви си там 160 кг.

Друг важен бюрокомпютър е споменатият по-горе ИЗОТ 1024С:

БГ текстообработваща машина ИЗОТ 1024С

БГ банково валутно табло от Периферна техника Пловдив

Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!

Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.

Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.

Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.

Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.

В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.

Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.

Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.

Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.

Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.

По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:

Българската банкова техника – кратка история

Банкнотоскоп ЕО-24 – първият български детектор на фалшиви банкноти

Новата придобивка в колекцията на Sandacite.BG е първият български детектор на фалшиви банкноти – Банкнотоскоп ЕО-24.

В началото на 90-те години в България започват да се появяват множество фалшиви банкноти. Затова новопоявилите се бюра за обмен на валута и магазините масово започват да изпитват нужда от устройства за проверка на банкноти срещу подправяне. В резултат конструктори заработват, за да удовлетворят тези потребности. Един такъв е Валери Станев, който проектира следното устройство.

На снимките виждате новата ни придобивка в колекцията – Банкнотоскоп ЕО-24 – който се оказва първият български детектор на фалшиви банкноти. Така ни увери конструкторът, а и действително надали има по-стар. Той се появява през 1992 г. и е производство на фирмата ЕОС от Добрич, която го произвежда до 1994 г. Сега дойде време да го разгледаме и разучим.

Всички части на детектора са обединени в ламаринен корпус, като предната част на горния панел е пластмасова. Под черния слой се намира сърцето на апарата – тръбообразна лампа с ултравиолетова светлина. Дължината на светлинната вълна е 410 нанометра.

Банкнотата се поставя легнала хоризонтално върху бяла пластмасова поставка във вътрешността на тестера, а лампата отгоре светва, облъчва я и в този момент си проличава дали паричният знак е истински или подправен.

Как работи ултравиолетовата проверка? Банкнотите имат вградени при изработването си влакънца, изображения и разнообразни надписи, които реагират по различни начини при осветяване с ултравиолетова светлина и така дават доказателство за истинност. При различните серии банкноти определени надписи или изображения са отпечатани с мастила, които реагират по различен начин на ултравиолетова светлина според вида на самото мастило. Напр. при банкнотата от 5 лв, емисия 1999 и 2009 г., е използвано мастило, предизвикващо флуоресценция – при осветяване с ултравиолетова лампа серийните номера започват да светят в светлозелен цвят, а на обратната страна зелено светят изображенията на жената с младенеца и жетварката. На тази снимка пък виждаме светещият в зелено сериен номер в горния десен ъгъл на тази петдесетолевка:

**Банкнотоскоп ЕО-24 –** първият **български тестер на фалшиви банкноти**

Под поставката за банкноти има друга лампа – U-образна, газонапълнена, 9-ватова – с обикновена светлина, която пък осветява банкнотата отдолу, за да се видят водните знаци по нея (поставката изглежда плътно бяла, но пропуска светлина). Тази лампа е добавена за удобство на проверяващия, защото в помещението може да няма добра дневна светлина, на която иначе обикновено се проверяват водните знаци на банкнотата (,,дай да я видя срещу светлината“):

На следната снимка в долната лява част на банкнотата виждаме водния знак с портрета на Пенчо Славейков, който проличава при осветяване с обикновената лампа под поставката:

Ако обаче не забележим никакви реагиращи на УВ облъчване елементи, докато паричният знак се намира под светлината на УВ лампата – значи някой се опитва да извърши измама. Поначало ултравиолетовият е най-ранният и най-масово използван в началото метод за проверка, но и най-лесният за преодоляване от страна на измамниците.

Съвременните банкноти разполагат и с белези за истинност, които се проявяват при друга проверка – под инфрачервена светлина – като в това число влизат и актуални български парични знаци. При тях някои елементи в банкнотата остават видими само при наблюдение под инфрачервена светлина – напр. при 20-те лв от емисия 2020 г. такъв е подписът на Стефан Стамболов на лицевата страна на банкнотата. Такива белези има и при 100-те лв емисия 2018 г. и др. Но по времето на разглеждания от нас детектор на фалшификати поне разпространените в България банкноти нямат елементи за инфрачервено наблюдение, затова и Банкнотоскопът не разполага с инфрачервена лампа.

Кутията концентрира светлината и предпазва очите на работещия (обикновено това е касиерът) от светлината.

Както забелязваме от снимките по-горе, в дясната част на Банкнотоскопа има два бутона – Auto и Manual – с които определяме в какъв режим ще работим:

при задействане на Auto (автоматичния) детекторът работи така: банкнотата се слага и двата вида светлина – ултравиолетова и обикновена – започват да се сменят автоматично, като грижата на касиера е да сменя редовно банкнотите, за да върви в крак с редуването и така бързо да ги проверява. За опитния касиер, който познава белезите в банкнотите, не е проблем бързо да преглежда реагиращите им на УВ и обикновена светлина елементи и така да работи ритмично със смяната на двата вида светлина;
при Manual (ръчния) касиерът слага банкнотата, преглежда я под ултравиолетова светлина, после натиска бутона, той светва обикновената лампа отдолу и тогава се осъществява и тази проверка.

Освен УВ лампата, други важни блокове и елементи в българския тестер за банкноти са захранването със сравнително ,,дебел“ трансформатор, два таймерни чипа 555 (производство на Комбината по микроелектроника в Ботевград), кондензатори КЕА от завода в Кюстендил и т.н. Неща, които щяха да бъдат налице дори и ако машинката беше произведена няколко години по-рано; в това число включваме и ,,варненския“ щепсел, който се монтираше къде ли не – на пералните Перла напр.

Забелязва се и масивен радиатор за охлаждане, а на платката на ЕО-24 е изписан номерът на БДС – значи по това време е имало и издаден специален български държавен стандарт за електронни платки на ,,фалшиводетектори“…

Даа, първият български детектор на фалшиви банкноти е наистина добро попълнение за колекцията и определено заслужаваше да му посветим статия! Впрочем, такава преди време направихме за кратка история на българското банково оборудване въобще:

Българската банкова техника – кратка история