Sandacite.BG намерихме подробна информация за българския банков компютър ИЗОТ 1025С.

Ако си спомняте, преди няколко години бяхме ви предложили една статия за история на българската банкова техника. В нея споменахме за появилия се през 1983 г. т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и счетоводни отдели на предприятия. Сега решихме, че е време да му посветим цяла отделна статия, защото той заслужава това.

Първо, какво е бюрокомпютър? Пълноценна компютърна система, изградена около истинско голямо бюро, която обаче съдържа процесор и разнообразни устройства за работа с данни. Това са 8-инчови флопита (понякога по 2 в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, за включване на други външни запаметяващи джаджи (лентови устройства, хард дискове…). Oтстрани тези машини изглеждат като писалище с клавиатура и друг хардуер по него и нещо обичайно е да тежат над 200 кг!

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът трябва да изпълнява. Защото такива машини са произвеждани за различни области от т.н. седящ труд – напр. да помагат на инженерите в проектирането на сложни строежи. Има обаче и такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за пощи… а има и за банки – като днешния ни персонаж. :) Произвеждан е в ОЗЗПМБС (Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми) в Пловдив от 1983 г.

Основните работни възможности на ИЗОТ 1025С са обработване на всякаква икономическа информация, генериране и разпечатване на най-различни финансови документи и създаване на архив на данните върху 8-инчови дискети.

Банковият служител сяда пред чудовището и вижда пред себе си клавиатурата. Тя е има 2 групи клавиши – азбучно-цифрови и функционални, от които можете да задействате различните функции на ИЗОТ-а. Това е много важно, защото, както виждате, монитор той няма, а какво остава за мишка. Цялата информация, която компютърът Ви дава, също ще видите изпечатана на хартията.

Вграденият печатащ механизъм е с печатащо колело тип ,,маргаритка“ – същият като в популярния принтер ИЗОТ 0230.М1 и може да печата, освен на позабравената безконечна хартия, и на всякакви бланки, картички и малки парчета хартия. Печата със скорост 30 знака/сек, броят знаци в 1 ред е 158, има табулатор, а дискът може да се сменя според нуждата от различни азбуки, шрифтове или символи.

За четенето и записа на данни от дискети отговарят 2 броя флопидискови устройства ИЗОТ ЕС 5082 (модел 1982 г.), поставени вертикално и едно над друго – както обикновено при бюрокомпютрите, та да бъде по-широко на краката на човек. :)

ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта, но за тогава това е напълно достатъчно. Освен това, разполага и с енергонезависима памет, за да може да запазва известен обем данни при случайно прекъсване на електрозахранването.

Работните програми на компютъра бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специализирания алгоритмичен език ФАЛ 2 и се разпращат по клоновете централно. Вграденият работен софтуер предоставя на служителя (оператора) следните възможности: редактиране на текстовите и цифровите документи, които се издават на клиентите, извършване на контролни тестове, редактиране на документи върху дискети, запис на данни върху дискети, правене на резервно копие… Чрез езика ФАЛ 2 и наличния транслатор на езика опитният програмист може удобно да редактира наличната работна програма или да създаде нова. Може и да редактира цифрови и текстови регистри. Максималната дължина на текстовия регистър е 32 символа, а на цифровия – 16.

Сега тази огромна машина ни изглежда много архаична, обаче при въвеждането си тя и наследниците ѝ изиграват голяма роля в ускоряването на клиентското обслужване и онагледяването на всекидневната работа. Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория. По думите на човек, преживял електронните нововъведения и автоматизирането на задачите, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно – времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“.

Освен с обслужване на банкови клиенти, ИЗОТ 1025С се занимава с дейности във финансово-счетоводни отдели на предприятия, институции, АПК и т.н. – може да направи отчет на произведената продукция и реализацията ѝ, отчет на инвентарните основни средства и амортизационните отчисления, изчисляване на заплати, хонорари и т.н., диспечеризация на производството и други такива дейности.

ИЗОТ 1025С използва 700 вата мощност от мрежата и се захранва от стандартно 220 волта напрежение. Като размери е внушителен – 160 х 70 см – и тежи само някакви си там 160 кг.

Друг важен бюрокомпютър е споменатият по-горе ИЗОТ 1024С:

Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!

Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.

Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.

Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.

Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.

В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.

Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.

Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.

Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.

Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.

По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:

,,Следнитѣ събирачни машини са подходящи за нуждитѣ на банки, кооперации, канцеларии, бирници, отчетници, търговски и индустриални предприятия и намират голѣмо приложение у насъ“. Езикът е чудесен!

Производство са на няколко германски фирми – Мерцедес, Адди, Маузер и Триумфатор. Кликнете върху всяка от снимките, за да я видите по-голяма, и още веднъж за пълна големина.

,,ТРИУМФАТОРЪ: оригинални калкулационни смѣтачни машини за 4-тѣхъ действия“:

,,Най-усъвършенствуванитѣ събирачни машини МАУЗЕРЪ съ съкратена 10-клавишна клавиатура“:

Забележете – от оръжейна стомана!

АДДИ – най-практичната събирачна машина за събиране и директно изваждане:

,,Канцеларски машини МЕРЦЕДЕСЪ за всѣкакви счетоводни работи по предварително изработенъ смѣтководенъ планъ“. Това са най-компактните машини. В карето на всяка от тях са отбелязани най-привлекателните им характеристики: