В Sandacite.BG намерихме този интересен български компютър за електрокардиография.
Ето че след известна пауза пак сме на линия със статия за медицинско оборудване! Днес във фокуса на нашето внимание е компютризиран уред, който служи за извършване на електрокардиографични изследвания на пациентите в болница. Произведен е през втората полови на 80-те, но кога точно – не знаем. За да уточним мястото на производство, нека да кажем, че в онзи период към Медицинската академия в София функционира малко предприятие за научно-развойна дейност и производство на електромедицинска апаратура. Именно тяхно изделие е този електрокардиограф – образец на българската медицинска електроника.
Апаратът е поместен в метална кутия, която не носи никакво означение на себе си. Но не бързайте да сметнете, че е безименен – може то да е отпечатано на монитора, който се поставя отгоре му и който за съжаление не успяваме да открием. Това обаче най-вероятно е стандартен михайловградски монитор от 8-битов Правец или телевизор чрез BNC или CGA конектор.
Стандартният обем на оперативна памет (RAM) е 32 кб. На този нашият паметта е допълнително разширена до 48 килобайта – чрез трети 16 килобайтов модул, поставен на цокъл. А за процесора можете да прочетете интересни неща по-надолу.
На снимката горе можете добре да забележите различните бутони и потенциометри за контрол на тока през пациента и малко други неща.
Нека да разгледаме ЕКГ компютъра и отвътре, което става лесно, когато се вдигне капакът – и виждаме ето това:
Използвана е двуслойна дънна платка в комбинация с дъщерна платка, която се грижи за аналогово-цифровото преобразуване на измерванията от активността на сърцето. Захранването е реализирано с български компоненти, отговарящи на БДС, включително и масивните електролитни кондензатори, които са устояли на теста на времето. Захранването е добре изолирано от останалите електронни компоненти. Това е от първостепенна важност при медицинското оборудване. Все пак не бихме искали да прекараме 220 волта пред нищо не подозиращия пациент!
От пръв поглед личи разликата в реализацията. Докато дънната платка е качествено проектирана и реализирана без почти никакви последващи корекции, то дъщерната по-скоро прилича на прототип , отколкото на краен продукт. Наличието на разширителен конектор на дъщерната платка, както и фактът, че от многожичния заден конектор се използват само четири проводника, води до заключението, че съществува още една версия на този компютър – с разширена функционалност. Това обяснява и свободния цокъл за допълнителен UV EPROM със софтуер на дънната платка.
Самата дънна платка е изградена изцяло върху архитектура, базирана на 8-битовия процесор Моторола 6800.
Главният микропроцесор е Хитачи HD468B00P, работещ със скорост 2 MHz. Той е лицензирано копие, идентично с Моторола 6800. Честа практика през 80-те години на миналия век е да се използват така наречените вторични източници. Това са продукти, идентични и лицензирани от оригиналния производител. Така в случай на фалит, мащабно бедствие и други форсмажорни обстоятелства съществува възможност все пак желаният компонент да бъде доставен до завода производител.
Друг интересен факт около Моторола 6800 е, че по време на неговото производство Моторола сменя производствената си локация, част от инженерите отговорни за създаването на 6800 напускат Моторола и основават МОС Технолъджи. Там създават процесора MOS 6502, който е идентичен на 6800, макар и с разбъркани пинове. MOS 6502 с тактова честота от 1 MHz по-късно става част от култовия Apple ][, което поне на теория значи, че нашият електрокардиограф е два пъти по бърз от Apple-а. ?
Микропроцесорът е свързан чрез осембитова двупосочна шина за данни към Моторола MC68B21P (което е контролер за периферия). Именно така става връзката с дъщерната платка.
Повторяемостта на функции, а такива в един електрокардиограф има много, е подпомогната от програмируемия таймер Митсубиши M5L8253P-5.
Двумегахерцовият Хитачи HD46505SP видеопроцесор се грижи за изображението на кривата на сърдечната дейност, което излиза горе на монитора.
Споменатите в началото 32 кб РАМ са реализирани чрез два 16-килобайтови SRAM модула Хитачи HM6264LP-15 запоени на дънната платка, а там е и третият 16-ак.
Целият софтуер се записва на две електрически програмируеми компютърни памети с електрически запис и оптично изтриване от типа UV EPROM с обем 8 килобайта всеки (общо 16), като те са разширяеми до 24. Те обаче са толкова едва при модела с разширени функции.
Ето в заключение и гърба на устройството – виждаме конектора за монитор, изводите с кабели, чрез които се извършва електрокардиографията и т.н.:
Това беше един от българските компютри със специално предназначение. Друг интересен наш електромедицински уред можете да разгледате тук ==>
