Петък, 21:30 ч., можете да ни слушате по БНР, програма Христо Ботев, в предаването ,,Аларма“. Основателят и администратор на Сандъцитe – Българският портал за стара техника, Антон Оруш, ще говори за новоизготвения цифров архив на списание Космос, както и за други проекти на сайта като цяло.
И такаа, драги приятели, дойде време за нашата изненада за Вас!
Списание Космос архив
След цял месец и половина носене и скeниране като гламави, накрая виждате нашия подарък – нов, абсолютно 100% пълен и комплектен онлайн-цифров-дигитален-електронен-и-какъвто е още там архив на култовото списание Космос! Цели 300 и кусур броя, колкото са си били винаги, минали през всички превратности, които не отминаха и издателското дело. Заедно с всички (над 100 са май) приложения ,,Библиотека Космос“, освен това с различните карти, Панорама ,,Космос“, други приложения и т. н. – всичко това е стъкмено на едно място, в удобен за теглене формат.
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite– Сандъцитевъв Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора.
За тези, които не знаят, ще поясним, че списание Космос е легендарно българско научно-популярно и техническо списание, излизало от 1962 до 1994 г., превърнало се в емблема на любопитството и любознанието за две поколения читатели. Като е Космос – наистина е Космос! В него са се публикували материали за астрономия, психология, различни клонове на техниката, история, археология, етнография, морско дело, различни обществени науки, любопитно, неизвестно, занимателни рубрики и какво ли още не! Нещо повече – списание Космос има заслугата да представи за пръв път на българския читател доайените на техническата фантастика Айзък Азимов, Артър Кларк Хайнлайн, Саймък. И само те да бяха…
Ето повече за него от тази нелоша статия в Уикипедия – ЦЪК!
Списание Космос архив
Сега, малко пояснения за поредността на броевете – през кои години колко броя и приложения на сп. ,,Космос“ са излизали. За да няма мрънканици от типа на ,,ама защо от 1993-а са само 7 броя“ – напротив, скенирано е, смея да кажа, всичко, което е издавано като броеве и приложения. Търсил съм като кърт, но накрая имА смисъл. :)
Та картинката е следната:
1962 – 6 броя, започва от юни
1963-1988 – 10 броя годишно
1989 – 12 броя годишно (в края на 1988 г. ,,Космос“ е обединен със сп. ,,Наука и техника за младежта“ и поради това обемът нараства на 98 страници)
1990 – 6 броя (вторите 6 не излизат поради липса на хартия и отказ на ДП ,,Георги Димитров“ да се ангажира с по-нататъшния печат на списанието поради големия му обем и тираж)
1991 – 10 броя
1992 – 3 броя
1993 – 7 броя, като І брой е от юни месец, а ХІІ брой – от декември
1994 – редовни 12 броя
От 1964 до 1975 излизат малки книжки – приложения – фокусирани върху точна тема, или приключенски разкази, такива за експедиции и т. н. След 1975 г. въпросното приложение е вградено в списанието, ето защо обемът нараства от 48 страници на 64
Останалите карти, плакати, панорама ,,Космос“ и пр. приложения са разпространявани през 60-те г.
Списание Космос онлайн
В този смисъл, който Ви казва, че от примерно от 1990 г. има повече от 6 броя, от 1991 – 12, от 1992 – повече от 3, от 1993 – повече от 7 и т. н., Ви лъже съзнателно или несъзнателно.
В миналото списание Космос е пускано в електронен вид, но в силно редуциран обем (не повече от една четвърт от броевете), а от различните приложения и книжки нямаше нито една. Това означава, че такова начинание не би могло да представи Космос в цялото му разнообразно великолепие на теми и обхват. Някои броеве от този архив са използувани и тук… но е надградено твърде много – на практика останалите 80 % от броевете и приложенията.
Настоящият архив, изпълнен от Направлението по БСК и Направлението по АКД към ЦТПР, си поставя за цел да представи за пръв път в българското интернет пространство абсолютно всички броеве и различни приложения на списание Космос, без каквото и да е изключение. Трудностите пред намирането на броевете (специално на тези след 1990 г.) бяха твърде много, но работата се вършеше с патологичен ентусиазъм, защото знам, че удовлетворението и благодарността на нашите потребители е най-голямата награда за нашето усърдие.
Дължа благодарност на Университетска библиотека ,,Климент Охридски“, които ми помогнаха с намирането на двадесетина от броевете, тъй като въпросните номера липсваха дори и в моята лична колекция.
За пръв път вече всеки има възможността да се наслади на тази чудесна колекция, която посвещавам на Вас – нашите потребители – част от културната българска общественост.
Sandacite.BG ще продължи и в бъдеще да Ви представя най-интересното и непознатото от българското научно-техническо наследство.
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата ва Сандъците бг във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite/ – за да достигнем до повече хора.
Производство от средата на 80-те г. в ЗТРТА В. Търново. Кинескоп – Видеоколор А66-510Х, но най-често Тошиба Блекстрейк. Памет – до 8 програми.
Схема засега не можем да открием, но от наличните най-близка е тази за Велико Търново 85 – велико-търново-85 схема
А, ето и неговата собствена схема –
Иначе отпред изглежда ето така:
Тази снимка е най-добрата, която можах да му намеря, защото е много навътре в помещението. Ако междувременно се отнайдат по-добри снимки – с удоволствие ще ги публикуваме. :) Както и оригиналната схема, разбира се.
София 59 е един от най-масовите български черно-бели модели. Построен е на основата на шаси Пирин, произвежда се в СЗ ,,Кл. Ворошилов“ София от 1966 до началото на 70-те г . Претърпява цели 5 промени във външния вид ма модификациите, но шасито остава едно исъщо с някои промени в лампите. Друга важна промяна е кинескопът.
Кинескоп – WFB59G1 или AW59-90. Отличителна черта – плексигласово покритие пред екрана, поставено заради имплозионния кинескоп. Доставяно е било от Виена.
По-късните бройки са вече с руски кинескоп 59ЛК1Б и светъл, а не тъмен капак:
телевизор-софия-59-1
телевизор-софия-59
Проитоимплозионната маска се запазва, въпреки че кинескопът вече е взривобезопасен:
Ето клип на работещия ми такъв –
За любителите на подробностите ще уточним, че плексигласът може да бъде кафяв при първите бройки и светъл при вторите :)
След това излиза София 59 със същия кинескоп 59ЛК1Б и същото шаси, но вече с една дебела кантовка около екрана:
Колко е хубава – даже работи! :) За отбелязване е, че е безумно рядка.
После дебелият черен кант се променя в дебел бял без абсолютно никакви извенения в апаратната част. Една от най-разпространените модификации – ІІІ:
София`59 от ІІІ модификация ІІІ
Четвъртият вид има същия кант като на Средец – черен и доста тънък. Също доста рядък вид:
лампов телевизор-софиятелевизор-софия-59-ІV-вид
продавам-лампов-телевизор
И накрая стигаме до последната, пета модификация. Тя се отличава с някои разлики в елементния състав на шасито. И, освен това, с използувания – нов за тогава – кинескоп 61ЛК3Б, който не се нуждае от никакъв кант и поради това няма такъв. Това е може би най-рядката София 59, аз чистосърдечно си признавам, че все още нямам такава. Произвежда се от 1970 г. Ако на някого му се продава такава 59-ка, нека да се свърже с мен.
Този ,,експонат“съм го снимал вече изтърбушен, но за илюстративна цел става:
Колегата ZiGi88 е качил в Интернет снимки на друг модел на популярната марка български радиоапарати от 30-те г. ,,Адмирал“ – този път с индекс 419. Посочвайки автора, ние ги използуваме тук с илюстративна цел.
Радиоприемник Адмирал 419 – лицева част:
Достатъчно ясно са указани адресът и телефонът на производителя, ако решите да си поръчате :)
Отвътре също няма грешка:
радиоприемник-адмирал
Скалата на модела от 1937 г. е със задължителното за тогава Ъ след съгласна:
И за накрай – малко изглед като от сайт за онлайн пазаруване:
Особеност на нашия форум са темите ,,Снимки от акции“, където споделяме снимки от груповите акции по пренасяне на старотехника. Най-често един човек решава да вземе нещо обемно и вика още някой да му помогне. Напоследък обаче този модел отпадна и по-скоро се появи насоката някой да се снима с новата си находка н ключови места в града, за да го видят колкото се може повече хора и да му се чудят на акъля :)
Тук съм подбрал няколко изключително добри снимки от златния фонд, които да споделя.
Докарване на АСТА-та – български радиоапарат от1 937 г.
Аз и С. Запрянов сме получили телевизор Осогово. Съответно го отваряме в неговата територия:
С Orion 53T816:
С. Запрянов много се радва на София`81 и Мургаш, прибрани от едно село до София:
Помагам на гореспоменатия да докара у тях една София 59 І мод.:
Първият ми Тулан:
Тъкмо съм получил Лира`68 и я разопаковам:
Ноември 2010, тъкмо към края на тоталната система. Аз и Митко ,,опразнихме“ един апартамент в Бъкстон, всеки взе, каквото му е на сърце, а Владислав ни караше. Добре че беше колата му, иначе… щяхме да мислим други начини. Конкретно тук – сгушил съм се до един Рубин 714:
Хубавото е, че груповите акции понякога продължават, макар че не с такъв дял, както преди, тъй като вече не сме ученици/студенти и трябва да работим. Затова се увеличава делът на личната сандък инициатива.
Вижте телевизора Кристал 53 и схемата му в Sandacite.BG!
Телевизор Кристал Televizor Kristal
Кристал 53 е първият български широкоекранен телевизор. Произвежда се от 1963 г. в Слаботоковия завод Кл. Ворошилов София. Използваният кинескоп е WF B53G1 (ГДР) със 10 градуса ъгъл на отклонение на лъча. В техническата литература този телевизор може са се срещне и с пълното си название кристал Т53-24.
Изпълнен е на обичайния за българските телевизори от тези години обемен монтаж:
Телевизор Кристал Televizor Kristal
Ето и малко технически данни за него. Може да запаметява 12 тв канала в І и ІІІ обхват. Антенният му вход е симетричен 240 ома. Звуковият съпровод се осигурява от един високоговорител с мощност 3 вата. Кристалът има 18 радиолампи (от Р и Е серия) и 6 полупроводникови (германиеви) диода. Тежи 31 кг, яде 180 вата мощност от мрежата, а кутията му е с размери 610 х 500 х 355 мм.
Под това бежово пластмасово капаче се крият потенциометрите за управление на работата на приемника:
На Кристалчо е била посветена и специална книга за описанието и ремонта му, а именно произведението на инж. А. Апостолов ,,Телевизионни приемници Опера и Кристал“, София, ДИ ,,Техника“, 1966 г. Идтеглете я безплатно оттук ==> ТВ приемници ,,Опера„ и ,,Кристал„
