Български телевизор Елена + схема и ръководство

Много рядък телевизор – мислим, един от последните три черно-бели български телевизори.

Разпространява се в два варианта – с 50 и 61 см диагонал на екрана – и отговаря на сиглата Т5005, съответно Т6105.

Използувана е напълно транзисторизирана схема с 8 линейни ИС.  Приема всички тв предаватели от І до V обхват.

Вградената система за автоматична донастройка на хетеродиновата честота (АДЧ) обезпечава стабилността на настройката и преход от една програма на друга без допълнителни регулировки. Както знаем, АДЧ се използува в българските телевизори от края на 80-те г., когато с нея се сдобива Респром Т5002/Т6102.

Телевизорът Елена се произвежда през 1993 и вероятно 1994 г. от Чумерна ЕООД – гр. Елена.

Притежава и вход за видеомагнитофон:

Ръководство за употреба на телевизора Елена – televizor-elena-rakovodstvo

Схема на телевизор Елена:

И накрая, ще се радваме, ако ни харесате и във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite

Интервю с д-р Светослав Славчев

Дългогодишният зам. главен редактор на сп. Космос д-р Светослав Славчев е роден през 1926 г. Завършва медицина в София. Автор на научно-фантастични произведения, редактор, сценарист. През 1947 г. издава първата си книга „Кръвта на цивилизацията“, посветена на борбите около „черното злато“ – петрола. От 1960 г. е на работа в изд. Народна младеж, а от 1967 г. влиза в редколегията на легендарното списание Космос, в която остава до 1988 г.

В свободен разговор той ни сподели спомени за списанието, но и за доста неща около темите му.

Откъде дойде идеята за сп. Космос? Кой определи концепцията?

Космос започва като научно-художествено списание за юноши. Основната разлика между него и на пръв поглед сродното „Наука и техника за младежта“ (НТМ) е, че НТМ е за по-висока възраст – над 19-20 години. Самата идея не е оригинална, тъй като в много страни съществуват списания като Космос. България не прави изключение дори и преди 1945 г. – тогава са излизали популярните и добре осведомени Наука за всички, Свят и наука, Природа, Венец… Но идеята на Космос е той да бъде специализирано издание за юноши. Автори на структурата са трима души – Стефан Дичев (той прави предложението до ЦК на Комсомола с идея да стане главен редактор), д-р Александър Пеев (д-р по криминалистика, сам автор на много криминални романи и повести) и д-р Светослав Славчев. Списанието трябва да има научно-художествен профил, а не научно-популярен.

Обособяват се рубриките – „Природен календар“, „Астрономически календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица), „Спорт“, „Направи сам“.

Първият брой излиза през юни 1962 г. и е „нещо като проба на читателите, за да се види как ще възприемат новото издание. Веднага се получиха изключително много писма, главно от гимназисти, и от тази кореспонденция стана ясно, че те биха желали повече художествени материали. Така се стигна до идеята във всеки брой на Космос задължително да има един научно-фантастичен или приключенски разказ, а и където може, статиите да са написани не толкова строго научно“.

Как научните новини стигат до редакцията?

Редакцията на сп. „Космос“ е била абонирана както за водещите съветски, така и за главните западни научни издания, с информация от които се води рубриката „Предава Космос“ – там се публикуват новините за научни открития, по няколко на една страница, кратко и ясно. Според д-р Славчев редколегията е получавала около 20 списания по абонамент. Освен това, самите редактори на Космос са хора с контакти и всеки привлича около себе си любознателни люде, които четат, търсят новини и ги „донасят“. Редакторите измислят нови теми, по които в България информацията е малко или изобщо няма.

Темата, която най-силно е вълнувала юношите по това време, е космонавтиката. И това е обяснимо с оглед на огромните постижения на астрономията и овладяването на Космоса, които са направени точно през тези десетилетия. Тази тема е тясно свързана с научната фантастика.

В списание Космос излизат за пръв път редица автори, които по-късно българските читатели ще опознаят като легенди в научната фантастика – Айзък Азимов, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри, Хайнлайн, Диксън, а дори и малко „ужаси“ – например, в броеве от края на 80-те г. има разкази на Стивън Кинг. Именно преводите на англоезичната фантастика са бил проблемни, защото все пак Космос е бил издание на ЦК на Комсомола, а там по добре познати конюнктурни причини на американската фантастика не се е гледало с добро око. И тогава хитроумните редактори са намерили начин да заобиколят бдителните цензори. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „На днешния читател това може би изглежда странно и някой по-незапознат – кой знае! – би обвинил нас, създателите, в незнаене на английски – усмихва се д-р Светослав Славчев. „Но т. н. препреводи бяха единственият „легален“ начин да се промъкнем между капките“.

През втората половина на 70-те и 80-те г. тиражът на списание Космос стига до 210 000 екземпляра за брой. Това е третото най-високотиражно списание в България след Жената днес (400 000) и Здраве (300 000). Космос спокойно е можел да печата и много по-висок тираж, но тогава тези ограничения са били налагани „отгоре“ (ЦК), а не съобразени с читателския интерес.

Кои бяха вашите автори?

Всеки от редколегията е имал ресорни рубрики. „За научната фантастика отговаряше д-р Славчев, за техническите новини – д-р Димитър Пеев, за материалите от областта на психологията и социологията – Магдалена Исаева„. В редколегията е имало и други специалисти – известният математик проф. Паунов е избирал публикациите от тази област, биологът Димо Божков пишел за естествените науки в списанието, а по правно-обществените науки публикувал проф. Йордан Тотев.

След 1988 г. започват окрупнявания и редакцията на списание Космос е слята с тази на Наука и техника за младежта. Въпреки гневната статия по този въпрос, поместена на първа страница в брой 1-1991 г., д-р Славчев споделя, че всяко от изданията“ е запазило своя стил и сериозни разногласия нямаше, а сливането беше чисто формално“.

Защо угасна Космос?

През 1991 г. започват истински бурните години. „Държавната комсомолска организация спира да съществува, а Космос остана без издател“. Списанието обаче близо тридесет лета е радвало читателите и обяснимо се появяват един след друг два частни заместителя. Първият е фирма АФ Виком, която издава списанието през 1991 и 1992 г., а след това ИК Труд поема 1993 и 1994 г. Тогава вече д-р Славчев не е главен редактор, а го замества Надежда Маринова. Но според доайена равнището на списанието не спада – „тиражът продължи да е висок (особено през 1993-4 г.), интересът също“.

Светослав Славчев обяснява отказа на издателство Труд да издава Космос след 1994 г. с нароилия се голям брой издания, всяко от които пише в областите, в които дотогава Космос е бил „законодател“. „Всяко от тях беше профилирано в определена област, докато Космос беше дайджест“.

Кое съвременно издание е истински наследник на Космос?

Този въпрос също няма еднозначен отговор. „В момента специализацията на такъв тип издания е много по-висока. Има списания за екология, космонавтика, биология. Популярното списание Осем ни е наследник, но „до известна степен“. В едно обаче д-р Славчев е категоричен – Космос в съвременен вариант напълно „едно към едно“ би бил излишен. „Светоусещането на хората сега е различно. Тогава Космос беше прозорец към света, а сега прозорци има много“.

Правили ли сте научни прогнози и дали те са се сбъдвали?

Редакторът се усмихва самоиронично: „На първото – да, на второто – не. Например, смятахме, че до 2000-ната г. ще има открито лекарство срещу рака и ще има заселени хора на Марс. Но генетиката все още е далеч от този лек, а на Марс само продават парцели“. По отношение на информационните технологии авторите не са предвиждали до какво равнище ще стигне тази техника сега, защото „компютрите така или иначе бяха още в бебешка възраст“. В този смисъл, сегашното ниво на компютризация не изненадва д-р Славчев.

Какво мислите за отстъплението на научната фантастика пред фентъзито в наши дни?

„Има едно връщане към корените на фантастиката, които поначало са в приказката, а приказката е фентъзи. Съвременните хора изпитват известно разочарование от технизацията на света. Това връщане обаче не е отстъпление на фантастиката, а по-скоро връщане към друга нейна форма. Технотронната фантастика, освен техническите чудеса, замърсява природата и прави човека играчка в ръцете на случайностите и на описваните машини. Старата научна фантастика живее, но тя живее с други темпове“. Едно време този вид фантастика е показвала величието на бъдещия технизиран свят, а сега по-скоро ни показва как този свят може да се спаси от прекалената технизация, която сякаш ни омаломощи. „Научната фантастика се насочва към обществените взаимоотношения и техническият научно-фантастичен елемент съществува по-малко. Дали действието ще е в бъдещето, или в миналото, е само форма. Същественото е друго – конфликтът. Бил той човек-природа, конфликт на обществена основа, човекът в конфликт със себе си… Конфликтът е в основата на разказа. Фантастиката е бъдеще, но не само.“

Според Вас в какъв формат трябва да съществува едно съвременно списание за научна фантастика?

„Съвременното списание за научна фантастика трябва да печата не само художествена литература, но и подходящо написани анализи. Съвременният конфликт е човек-природа. Това е конфликт на цивилизацията и той е най-големият. Земята има 7,5 млрд- души население, а една пета от тях водят полугладно съществуване“.

„Има болести, за които не сме никога помисляли. Те не са породени от цивилизацията, но се разпространяват от нея. Така например, прословутата ебола е ендемична болест в Нигерия и Кот д`Ивоар. Но смъртоносно заболяване я направи съвременната техника. А такива трески е имало и в България – в южните села през 1950-51 г. върлува т. н. Кримска хеморагична треска. Тя обаче не беше описана в нашите учебници. А през 1951 г. в Свиленград бях на крачка от нея“ – поглежда ме достолепният редактор.

А целия архив на списание Космос можете да изтеглите напълно безплатно оттук – http://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-100-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-1962-199/

 

Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.

То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.

От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…

Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.

На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.

Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.

Източник: ЦТПР=

Пирин е може би най-разпространеният български ламповм телевизор, произвежда се в две външни модификации от 1965 г. до края на 60-те г.

Преди да премине към снимковия материал, да Ви представим докИментация:

Схема на телевизор Пирин, техническа характеристика, ръководство за употреба изтеглете оттук –  http://sandacite.bg/drugi/Televizor%20Pririn.rar

Пирин 1 е ето това. Произвежда се през 1965-6 г.:

Снимката е от 5-годишнината на форума, така е е леко брандирана :)

Кинескопът е WF B47G1 (ГДР).

След това идва далеч по-известният като външен вид и разпространен Пирин 2. Има козметична и конструктивна разлика. Първата е в командното табло – при Единицата  едървено. А що се отнася до двойката – неговият кинескоп е първоначално също  WF B47G1, но впоследствие е заменен от съветски 47Лк1Б или 47ЛК1Б-К.:

Тук можете да видите и нещо любопитно – монтаж на шаси на телевизор Пирин в СЗ Климент Ворошилов София:

Изтеглете си и тази книга – колчев-телевизионни-приемници-пирин-електрон-топаз (формат: DjVu).

Въпроси за телевизорите Пирин или други от техния тип, можете да ги зададете тук –

http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=19

 

Автор: Антон Оруш

Утре ще имам още едно участие – в Часът на Милен Цветков по Нова тв. Основната тема ще бъде, разбира се  архивът на списание Космос. Но явно ще си поговорим и за други неща около сайта и колекциите.

Начален час на предаването: 00:00 ч., Нова тв. Дата: 07.ХІ.2014 г., петък.

Припомняме Ви, че същия ден (утре, петък) може да слушате Антон Оруш и по БНР от 21:30 ч. в предаването ,,Аларма“.

Честотите на излъчване са, както следва:

БУРГАС 95.30 MHz
ВАРНА 104.80 MHz
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 98.50 MHz
ДОБРИЧ 102.30 MHz
КРЕСНА 89.70 MHz
КЪРДЖАЛИ 99.20 MHz
КЮСТЕНДИЛ 99.30 MHz
ПЛЕВЕН 100.20 MHz
ПЛОВДИВ 91.70 MHz
РУСЕ 95.70 MHz
СВИЛЕНГРАД 94.90 MHz
СИЛИСТРА 107.20 MHz
СЛИВЕН 98.70 MHz
СМОЛЯН 96.00 MHz
СОФИЯ 92.90 MHz
СТАРА ЗАГОРА 98.30 MHz
ШУМЕН 100.40 MHz