В Сандъците – Sandacite пишем за един проблем за колекционерите – т.н. Мъртви експонати!

Както знаем, колекционерството е процес, при който (най-често) един човек натрупва множество предмети, обединени по някакъв признак. За да наречем това колекция обаче, то не трябва да представлява някакви механично събирачество и подреждане, а е необходимо да се трупат колкото се може повече знания за всеки един експонат. Под ,,знания“ разбирайте информация, данни за него – от всякакъв характер. Само така колекционерското хоби ще изпълни качествено и ефикасно своите цели:

• да запази веществени доказателства за определен аспект от миналото;
• да ограмоти собственика на експонатите за тях;
• да развие неговите способности за аналитично мислене, за проследяване на събития и причините за тях, за вникване в дълбочината на процесите и явленията в действителността природна и световна;
• дa научи човека да издиpвa, дa cиcтeмaтизиpa и дa ce opиeнтиpa в нaтpyпвaщи ce гoлeми oбeми oт информация
• и да разкрие на голям кръг хора същите тези знания, ако колекционерът се окаже така предприемчив и вдъхновен, та да публикува резултатите от своите изследвания
• и други такива :)

В Практическото ръководство ,,Всичко необходимо за колекционера“ описахме огромното означение на специализираната информация, която е нужна за един колекционер на стара техника. Да, но притокът на експонати и този на информация за тях не вървят синхронно и са два различни потока, всеки от които ще има нещо, което другият няма. Най-вероятно след някакво време колекционерство – колко ще е то, зависи от интензитета на Вашата дейност – ще се окажете с подробна техническа информация за изделия, които не притежавате физически, но и обратното също ще се случи – ще имате няколко неща, за които не знаете нищичко, освен названието на устройството и евентуално за какво се използва. Първата ситуация не е толкова неприятна, защото често пъти в старите технически книги/списания/фирмена литература има снимки и рисунки, които ще Ви позволят все пак една статия за описаната джаджа. Но с ,,осиротелите“ предмети въпросът не стои точно така…

Прочетете добре това и си отпечатайте в главата с огнени букви: експонат, за който нямаме информация, е 100 % непублицируем. Той е ,,мъртъв“ експонат – такъв, който няма да види бял свят или поне не може да го направи по начина, по който заслужава. Я се замислете – имате напр. едно устройство, на което знаете само марката и производителя (да речем, от табелката отзад). Каква статия може да излезе от това? Кого ще ограмоти тя; как ще покаже тази машинка, при положение, че самите ние не знаем почти нищо за нея? Най-много някакъв пост във Фейсбук, който да се състои от 2 – 3 снимки на съответното нещо и отгоре надпис ,,Някой да знае нещо за това? Намерихме го и се чудим какво е. Всякаква информация е добре дошла, благодарим!“ Да, действително – може би ще има добронамерени хора, които ще се включат, но поначало се предполага, че ако имате колекционерски блог, в който представяте колекцията си, той е направен, за да разпространявате информация (т.е. да бъдете Вие нейният източник), а не да я търсите и добивате. Е, може да има и изключения, но поначало според нас е най-добре, когато Вашият специализиран колекционерски блог се оформи като място, на което хората ще разчитат, че ще намерят проверени и добре поднесени сведения от дадена област. Така че може би е най-добре да събирате сведенията си от други източници, а чрез виртуалното си слово само да ги разпространявате вече подредени.

Но за тази цел е необходимо да нямате мъртви експонати. Отделно, че тук вече се намесва и друг фактор. Дори и да предположим, че Вие сте чиста проба идеалистичен колекционер (като админа) и събирате и пишете за експонатите си не поради материални,  а от емоционални подбуди – е, пак не е добре да имате мъртви експонати, защото Вие сте дали пари за нещо, което сега не можете да публикувате както си трябва! То не може да принесе добавена стойност за Вашия блог във вид на съдържание, което посетителите биха чели. Не е добре, нали? Какво се получава – Вие давате пари, търсите неща, носите ги, трупате, затлачвате се, а накрая какво става – не можете да публикувате част от натрупаното така, както то заслужава. Е, оти ручаме жабèта?

Затова – на борба с мъртвите експонати!

След като сте прочели всичко това, сигурно си мислите: ,,Добре де, тоя сега много академично ги пише тия работи; а самият той как се е справял със своите мъртви експонати? Ще сподели ли някакъв опит, или само е дошъл тук да ни поучава?“

О, имали сме мъртви експонати, и още как! По едно време бяхме натрупали над десет апарата, за които знаехме само марка/модел, сфера на приложение и евентуално производител. Лека-полека обаче се наложи да обърнем  поне част от тях в ,,живи“, защото обществото прояви интерес към тях, или по-точно, назряха такива събития, че те не можеха да стоят вече все така мъртви.

Как да се справим с мъртвите експонати

Нека да отбележим, че след като една джаджа престои известно време като ,,мъртва“, може по някоя време щастливият случай да Ви се усмихне по такъв начин, че в ръцете Ви да попадне подходящата техническа литература и там да има инфо за Вашето нещо. Такива случаи обаче не са толкова чести и на тях невинаги може да се разчита. Затова бихте могли да опитате друго.

Ето няколко варианта да намерите инфо за Вашите неизвестни джаджи:

• като не могат да Ви помогнат книжките, ще Ви помогнат хората. Вижте в каква сфера на дейност е съответният експонат и потърсете специалисти оттам. Примерно някои възрастен инженер, работил в съответното производство или направо завод, или поне някой, поддържал джаджи като онази, за която търсите инфо;

• потърсете някой разбирач по темата, който да е поне на 45-50 г. Твърде вероятно е да е виждал Вашето устройство, да го е сервизирал или поне работил с него. Напр. по-старите компютърджии със сигурност могат да Ви разкажат много за стари български принтери или дискети напр. С електромедицинската техника е същото;
• ако горните два варианта не проработят, потърсете поне някой, просто ползвал навремето въпросната джаджа. Такъв човек най-вероятно ще си спомни как работи нещото, защото го е ползвал. Такъв случай имахме ние наскоро с едно старо българско алармено устройство на ЗММ Технотроника София. Не знаехме нищо за него, ударихме навсякъде на камък и накрая някой рече ,,Имах такова на магазина. Работи така и така…“;
• разбира се, винаги можете да пуснете запитване в някоя тематична Фейсбук група, но едва след като сте изчерпали изброените досега варианти. Изобщо, за предпочитане е въпросите към някакви лица конкретно да са преди да се обърнете на всеослушание към група, сред която има и Ваша аудитория – все ни се струва, че по-добре да не знаят откъде са Ви сведенията – създавате си ореол на човек, който знае много, а това може да е полезно в някои ситуации;
• дори можете да разширите тези познанства в мрежа от консултанти – по един-двама в различни сфери, така че да имате кого да питате, ако се сдобиете с нещо заплетено :)

Сигурността на устните сведения, разбира се, е леко под въпрос, защото паметта винаги може да изневери на човека след десетилетия. Затова по-сигурните сведения са тези на хора с отношение по темата (инженери, производственици и т.н.), а не просто на някой, който само утилитарно е бил обвързан с конкретния вид мъртъв експонат. Ясно, че ако някой Ви каже ,,Познавах проектанта“, ,,Ремонтирал съм такива“ или ,,Аз съм го правил това“ е много по-добре в сравнение с ,,Офф, работил съм на такова, имах такова в службата“.

Освен това, ако не сте напълно сигурни достоверността на сведенията и те все пак идват от хора, за които не знаете дали са 100 % прави в казаното, най-добре под статията сложете изречение в курсив: По спомени на (име).

Намирането на сведения старо технологично устройство по устен път от хора, пряко или косвено свързани с него, е един добър начин да намалим броя на паразитите в колекцията ни – нашите ,,мъртви експонати“. Те може да се много интересни сами по себе си, но каква полза, след като не можем да ги представим добре?

Надяваме се, че тази малка статия от колекционерската практика Ви е била интересна и Ви е показала приложим път как да се справяте с мъртвите експонати. Следващите няколко представени в сайта ни неща ще бъдат точно такива – седели дълги години в някой ъгъл, преди едно интересно събитие да стане катализатор на промяната да ги извадим оттам, да ги разучим и да ги представим на света.

До нови срещи!

Всичко необходимо за колекционера – практическо ръководство

See more

Как се представихме Sandacite – Сандъците на Софийския фестивал на науката 2018!

Напоследък зачестява нашето участие на различни форуми, общото между които е интересът им към темите, разработвани от нас – а те също могат да бъдат обединени под названието ,,събиране, запазване и популяризиране на историята на българската техника“.

Още след като нашият админ Антон Оруш спечели специална награда от конкурса за публикации на тема наука и технологии M-tel Media Masters 2017, той получи покана от организаторите на Софийския фестивал на науката да отбележи участие на този престижен форум за популярна наука и техника. За тези, които все пак не знаят какво е това, ще кажем, че това е чакано с нетърпение ежегодно пролетно събитие, вече за осма поредна година организирано от Британския съвет в България, и представящо различни лекции, презентации, демонстрационни щандове и практически работилници от всякакви области на науката и техниката. Това е чудесна възможност на любознателните хора да научат нови неща за всичко, което ги заобикаля, за децата – да узнаят как работят различни устройства от тяхното ежедневие и да се събуди в тях интерес да застанат ,,от другата страна на барикадата“ (т.е. да започнат сами да ги проектират и конструират!), а за презентатори, лектори и въобще всевъзможни демонстратори – да покажат най-интересните неща, с които се занимават, и по този начин да популяризират своите каузи и това, което са приели (предполагаме, повечето) за главна задача на живота си.

Та такаа, след като уточнихме с организаторите в какво ще се състои нашето представяне, дойде ред да транспортираме експонатите за демонстрационния ни щанд, а междувременно админът си правеше презентацията. Щандът щеше да показва около десет експоната от колекцията му, а ние междувременно с всеки ден добавяхме по някой.

Но да покажем все пак една снимка от триумфалната сряда миналата седмица, когато камионът с експонати влезе в двора на митичния София Тех парк (където щеше да се проведе тази година Фестивалът) и админът слезе и започна да превозва и подрежда нещата към щанда ни:

Наистина велик и тържествен момент за админа, защото той изпитва особено благоговение към това място и ето как сега мечтата му се сбъдваше – нашите експонати влизаха в Свещеното пространство на иноваторите, технологичните умници, футуристичните мозъци, ,,инфлуенсърите“ и прочие и прочие авангардни хора! :D :D

Преди това организаторите ни бяха направили и чудесна реклама – беше ни отделено място в специалния брой на сп. ,,Програмата“, издадена за Фестивала, а председателят на Британския съвет г-жа Любов Костова нееднократно ни спомена във ФБ постовете си. Хората ни изготвиха и специален банер, въобще – отнесоха се много грижовно и добре към нас. За което им дължим огромна и искрена благодарност!

Текстът е на вълнички, защото сме много развълнувани! :)

Та такаа, деня на откриването – четвъртък – админът дойде по-рано и подреди щанда, така щото той започна да изглежда така:, както е показано на първата снимка в статията. Но това не беше за дълго, тъй като съвсем скоро започнаха да пристигат посетители. В дните четвъртък и петък това бяха основно деца, доведени организирано от училища.

И точно тогава започна да се случва нещо наистина чудесно! Малките момчета и момичета започнаха да разглеждат старите апарати с чуден интерес и действително заинтригувани! Ние бяхме поразени от това колко много децата са запленени от старата техника и желаят да разберат тайните й! Можеше да се забележи, че (разбира се) те невинаги знаят как работи старата техника, но когато веднъж им го обясните, тя им става ДЕЙСТВИТЕЛНО ИНТЕРЕСНА! Както написа админът ни Антон Оруш във Фейсбук, ,,все едно съм в друг свят, прекрасно е!“ Някои от тях дори знаеха какво е грамофон искаха да го пуснат и питаха как се осъществява звуковъзпроизвеждането от плочата! А най-чудесното за душата ни беше, когато едно момче на 6-7 г. запита: ,,Извинете, може ли утре да Ви донеса любимата си плоча?“ Разбира се, то нямаше как да знае, че стоманена игла на грамофона ,,Орфей“ от Царство България ще увреди съвременната плоча, защото тя е предвидена за съвсем друг стандарт, но тук важни са посоката и начинът на разсъждение! На всички, които обясняват как съвременните деца са втренчени само в смартфоните си, можем да кажем – имате много здраве от Сандъците.бг!

А кои бяха експонатите, които представихме? Първата бг пералня ЕП`53 от 1953, 10-мб български твърд диск на ДЗУ Стара Загора, 2 черно-бели телевизора – София 59 ІІІ и Респром Т 5004, един от първите български автоматични телефони от началото на 30-те години, български електронен шах ИЗОТ 1042С, една от първите български банкнотоброячни машини – Electronica 400 на завод Електроника, първият български таблет Бриз 30, български механичен (манивелен) грамофон Орфей от Царство България с няколко плочи, втората българска прахосмукачка Плутон, принтер ИЗОТ 0230-М1 от 1983 г., а също така няколко дискети с игри за компютри Правец. Повечето от експонатите работеха и ги демонстрирахме и сме Ви запознали с тях на страниците на нашия сайт.

Хора на 30-40-50 години с интерес  и умиление си припомняха старите апарати, познати им от тяхното детство, и обясняваха на децата си тяхното действие и особености. Една майка ни сподели нещо доста интересно – че много от сегашните деца смятали, че едно време светът е бил черно-бял, защото тогавашните телевизори са били също черно-бели!… И това само в случая, когато изобщо научат, че преди цветните е имало и черно-бели телевизори.

Първата българска пералня също беше оценена подобаващо, защото попадна в туит на Adrian Fenton – съветник по научно, технологично, инженерно и математическо образование в Британския съвет във Великобритания и водещ комуникатор на наука.
Ето, даже в следващ туит е обяснил какво е това, защото никой не се е досетил:

Освен това тя беше и един от експонатите, предизвикали най-голям интерес у посетителите. Хората бяха искрено заинтригувани да разберат как протича при нея перилният процес – от изсипването на водата, дрехите и твърдия перилен препарат, та чак до номера с ,,механичната тепавица“ с двата валяка, въртени от ръчка. :)

Сред посетителите имаше някои много важни за нас лица, като напр. доц. Евгения Сендова и още някои други, чрез които се надяваме да пристигне помощ в намирането на някои липсващи експонати за нашата колекция. Запознахме се също така и с доста други хора, с които имаме общо мислене и дано това бъде основа за предстоящи съвместни начинания.

Та такаа… идваха и си отиваха хората, идваха нови, а по едно време админът ни Антон Оруш сподели култовите думи: ,,Това ме връща във времената преди десет и повече години, когато експонатите ми бяха все още толкова малко, че можех да влизам в стаята си и да ги оглеждам всичките като в изложбена зала“. :D

Лекцията  с презентация на админа Антон Оруш пък се изнесе в събота преди обеди и имаше две теми: Първият български изобретател Николай Тошкович от ХІХ век с неговите патенти и Първите български електромобили. Тя проведе при действителен интерес, доказателство за който бяха зададените след нея 4 въпроса от посетители в залата и 2 след това. Като се има предвид, че презентациите на далеч по-опитни лектори предизвикаха по-малко или същия брой въпроси, ние оценяваме това участие като наистина успешно.

Междувременно, докато се случваше всичко това, админът посети и някои от другите събития на Фестивала и написа репортажи от тях за Наука ОФНюз. Можете да ги видите тук ==> http://nauka.offnews.bg/search/?qstr=%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%88

А въобще темите на целия Фестивал бяха необхватно разнообразни – от българските антарктически експедиции, през защита от хакерски атаки, криминалистика и научна фантастика, та чак до ,,Защо умните хора вярват в глупости?“… и какво ли още не! Един празник и ние тук поздравяваме и отново благодарим на Британския съвет за чудесно организираното събитие! Имаше доброволци, които всеотдайно помагаха през цялото време, имаше интересни хора… луди 4 дни, беше страхотно! :) Истинско приключение!

Лека-полека времето си мина и дойде време за прибиране и снимки за спомен. Долните две са фаворитите ни. И двете имат нещо общо – изразяват безкомпромисния според нас начин, по който нашата кауза се вписва в  едно от любимите ни места в София – за да показва, че в природата, света и живота нищо не произлиза от нищо и всяко следващо стъпало е построено върху предишното.

ИНОВАЦИИ, ЗНАНИЕ, ПАРТНЬОРСТВО – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ! :D :D Просто да й се ненарадваш…

Беше прекрасно, беше велико! Чувствахме се в друг свят! Защото, колкото и хубаво да е да се събират различни стари експонати, най-голям смисъл тази дейност намира, когато те се представят пред аудитория, за да попива тя от интересните им черти.

Казваме Ви ,,чао“ с втората ни снимка за спомен – вече от двора на София Тех парк – като отсега казваме: готови сме за повторение!

 

Прочетете как админът на Sandacite.BG е пренесъл с количка цяла печка Мечта от Перник до София!

В моя колекционерски живот има множество паметни истории, които се характеризират със силна необичайност на събитията, високо ниво на адреналина и сюжетна атрактивност. Днес, докато ровех в съзнанието си, случайно се присетих ето за този незабравим епизод – толкова невероятен, че чак не знам дали ще му повярвате. Но аз, основателят и администратор на сайта, заставам с името си  зад описаните по-долу събития и гарантирам, че те отговарят на истината. Чрез тяхното прочитане Вие, макар и преносно, ще станете свидетели на една странна и сюрреалистична случка, разиграла се по околостоличните пътища преди осем години. Приятно четене!

Както Ви е известно, аз  съм запален колекционер на стара българска техника  и събирам и съхранявам интересни реликви от техническата история на България. Различните стари устройства – лампови телевизори, радиограмофони, бялата техника и т.н. – обаче често пъти са огромни, тежки и трудни за пренасяне. Този проблем на пръв поглед става особено сериозен, когато става дума за апарати от населени места извън София.

Сега съм на 27 г., работя и затова съм доста улеснен в транспорта на извънградски експонати, защото просто заплащам услугата на куриерска фирма и апаратът ми бива доставян на стотина метра от жилището ми. Така съм приел стотици пратки.

Да, НОО през ученическите ми години обаче нещата не стояха така! Обикновено купувах експоната, но пари за транспорта му нямах и като превоз ползвах велосипед. Ставаше отлично, но за жалост това не е решение в междуградски условия и с товар тежка готварска печка!

Да се пренесем точно ден след абитуриентската ми вечер. Бях си харесал запазена българска печка „Мечта“ от 1963 г. Тя се намираше в Перник, но можех да заплатя единствено самата нея. Трябваше да помисля за превоз. За билети нямах пари, а и кой шофьор щеше да ме качва по автобусите с цяла печка! С приятел с автомобил също не разполагах. Трябваше да реша въпроса самостоятелно и затова се запасих със стара ръчна количка, която призвах да ми помогне в трудната мисия!

В ранната сутрин на уречения майски ден се  качих на маршрутката. Когато стигнахме Перник и  отидох при симпатичните собственици на печката, спокойно им показах странния си транспорт… а лелката поклати скептично глава и ми рече успех. :)

Планът ми беше наистина къртовски – товаря печката на количка и така я добутвам до Княжево в София. Оттам хвана ли трамвая, все едно съм си у нас.

Керванът тръгна. В самия Перник гледката не изглеждаше чак толкова необичайна (какво пък толкова, някакъв човек бута количка със стара печка, може би до пункта за скрап?), но на извънградския път вече събирах погледите. Представете си – подминават ме коли, автобуси, камиони, а аз трябва да измина така 25 км!

Забравих да поясня, че Мечтата биде натоварена с фурната нагоре. Беше към 10 ч. сутринта, а времето – „предимно облачно“. По едно време запръска дъждец, а аз си бутах ли, бутах. Някъде около Драгичево усетих наклон на пътя и напрегнах сили. „Бързах бавно“, за да не се преуморя. Дали няма да замръкна?

Малко след обяд изгря слънце, а по едно време то дори  започна да прижуря, в резултат ми стана топло и метнах якето си върху печката. Май се бях обезводнил и радостта ми беше страхотна,  когато на няколкостотин метра напред забелязах бензиностанция и подкарах здраво количката. Дойде култов момент – гордо се паркирах встрани на пътя, като че бях 4х4, влязох в магазина, купих две безалкохолни, като че са два дъмпъла, и излязох да си пийна. После ги мушнах във фурната и хайде пак на пътя! „Само внимавай на КАТ-а във Владая!“ – посъветва ме някой шегаджия.

След около два часа заслизах по много стръмен наклон, а под него забелязах градче – май Владая. И тук вече се сетих къде минава автобус за София! Отбих в една уличка почти пред КАТ-а. Градското ми съзнание упорито свързваше автобус с цивилизация и аз зачаках на спирката.

Когато раздрънканият рейс гръмотрясно акостира, с цялото си изкуство повдигнах предната част на количката, а после и каросерията. И вече на път – точно когато мислех, че съм спасен – усетих слабост, треперене на краката и все повече гадене. Ами да! Умората беше почти надвила и люлеенето сàмо й помогна. Едва стисках дръжката, тремор, облегнах се на печката, за да не падна. Колко ли ще издържа? Моля се да стигнем, да стигнем проклетото място! Хайде… ето Княжево, свърши ли?!

Изведнъж таралясникът се разтресе страшно, спря, чу се ПССС!, вратите се отвориха и нахлу друг въздух. Спирката. Трамвай!…

Бях се завърнал при цивилизацията!

---

Днешният ми коментар на тази случка е, че събития като нея показват на какво може да е способна безграничната амбиция на един човек да направи нещо; в случая – да обогатя колекцията си с този доста рядък модел на българските печки Мечта, всъщност първият! Защото това е всъщност е първата печка Мечта – с нея започна тази легендарна серия!

Сега, разбира се, нямам нито време, нито нужда от подобни египетски подвизи, но… в себе си усещам, че ако по някаква причина се наложи, бих го направил отново с някой друг важен експонат. Да, наистина! Просто защото пламъкът, който чувствам в себе си, когато запазвам и публикувам свидетелствата за техническата история на България, си е все същият!

 

Първата българска пералня в Сандъците – Sandacite!

И така, драги приятели, дойде времето да напишем поредната златна страница в историята на колекционерското дело.

Най е приятно, когато съвсем случайно попаднеш на нещо, което изобщо, ама никога не си се дори и надявал, че може да ти дойде – до степен, че даже не си го и включвал в обявите си. Такъв беше случаят и вчера, когато от една съвсем обикновена наглед къща в едно софийско село изпадна ЕП`53, или иначе казано – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ.

Производство на завода Елпром във Варна от 1953 до 1956 г., ЕП`53 има… но всъщност най-добре първо прочетете данните от табелката:

ЕЛПРОМ

Тип ЕП`53

150 волта

180 вата

Вместимост 30 л

Ф. № 1117

1955 г.

Това означава, че от 1953 до 1955 г. са произведени поне 1117 такива перални. До 1956 г. да са се увеличили с неколкостотин. Нали си давате сметка колко беше минимален шансът да я изобщо открием?

Ето и по-детайлна снимка точно отпред. Въпреки нанесения някога втори пласт блажна боя – между другото, по най-хамалския начин! – си личат логото и надписът:

Такаа, а какво ни казва всъщност табелката? Пералнята работи с мрежово напрежение 150 волта и това не е чудно – до 1961-2 г. в София градската мрежа оперира с тази стойност, но някои квартали го запазват дори и до 1964-5 г. А потребяваната мощност от мрежата е 180 вата. Произведена е в завода Елпром Варна (или Сталин, както се е казвал в онези няколко години градът).

Както и в други наши ревюта на уреди, успоредно с разказа ще върви и фотосесията. Навсякъде кликайте за по-голямо изображение.

Първата серия от тези перални е пусната с казан­чета, изработени от месингова ламарина и отвътре калайдисани. В следващите серии казанчетата са изработени от не­ръждаема ламарина. Има също известно количество, израбо­тени от декапирана стоманена ламарина, горещо поцинкована. Мисля, че нашата е от средния тип:

От какво се състои ЕП`53?

На дъното на казанчето е пробит отвор и заварена тръба, към която се прихваща гумен маркуч. Той служи за изпускане на замърсената вода в някакъв съд или направо в канализацията. На задната страна на казанчето е изтеглено на преса леглото за перката – ето, виждате и маркуча, и издутината:

Табелката е доста изтрита, но благодарение на релефния надпис успях да я разчета и съм Ви я написал най-горе в статията.

На по-горната снимка ясно виждате перката, която завихря водата, за да се изперат добре Вашите дрехи. :) В горния си край казанчето е обхванато от алуми­ниева рамка. Отвън на двете страни на казанчето са заварени по две уши, към които са прикачени два обтегача. Тяхното предназначение е да закрепят здраво и неподвижно казан­чето към кожуха на перал­нята. Към горната част на казанчето се намира един хо­ризонтален жлеб, който слу­жи като граница, до която следва да се налее водата с перилния препарат в нея.

Казанчето е поставено в ла­маринен кожух, боядисан в нещо, което някога е било бяло. Задната страна на кожуха е отворена и към нея се закрепва един капак, из­важдането на който дава въз­можност за преглед на ла­герното устройство и елек­тродвигателя, а също и за намазване на лагера. Ето я, значи, първата родна пералня в пълното си задно величие:

Пералнята работи с 1-1,5 кг сухо пране, което изпира за около пет минути. Нещо повече – повече оперативно време дори е вече вредно, защото някои дрехи може да започнат да се късат.

Сега малко за задвижването на прането. Електро­двигателят на ЕП`53  е закрепен чрез болтчета върху ламари­нена рама, която от своя страна е прихваната към ко­жуха на пералнята. Гуменият маркуч се закрепва към една скоба на горната част на кожуха. Оборотите на електро­двигателя се предават на перката посредством гумиран трапецовиден ремък. Задният капак на кожуха се закрепва чрез две скобички, заварени към долната му част, и два винта, намиращи се на горната му част.

Помислено е и за електробезопасността – на задната страна на пералнята, непосредствено до изхода на гу­мирания шнур, се намира заземителният винт. За избягване на опасни последствия пералнята никога не трябва да се използва незаземена! Отгоре ЕП`53 се затваря с подви­жен ламаринен капак:

Електродвигателят е еднофазен, асин­хронен. За да се предпази той от пре­гряване, необходимо е след 30—40 минути работа да бъде изключен от мрежата за 5—10 минути.

Какви са повредите в пералнята? След известно време възможно е ремъкът малко да се разтегне и в някой момент да не е в състояние да върти перката. В такъв случай се на­лага допълнителното му опъване, а това става по следния на­чин.

Най-напред се изважда задният капак, като предварително се отвият двете винтчета, намиращи се на горната му част. След това се отвиват гайките, притягащи електродвигателя към рамата, и се намалява дебелината на подложките към него с няколко милиметра. След намаляване на подложките болтчетата наново се затягат, като се внимава и двете ремъчни шайби да останат в една плоскост. Това се проверява с един конец, опънат между двете шайби. Щом като конецът опира едно­временно на четири различни точки от външните периферии на шайбите, това показва, че центровката е постигната.

Между другото, отстрани пералникът има удобни дупки за да се носи от двама души, а при необходимост – и от един:

Малко за смазването – кога и къде е нужно.

Поначало перките в пералните от първата серия са отлети от месинг и навити на резбата на оста, а тези в следващите серии са изтеглени на преса от неръждаема ламарина и заварени към оста. Лагерът, в който се върти оста на перката, е обикновен, триещ се. Той представлява месингово тяло с набити в него две втулки, изра­ботени от лагерен бронз. Между втулките е поставено кече, добре напоено със смазочно масло. Радиално към кечето е пробит малък отвор за периодично намазване на лагера. Ако пералнята се употребява един път седмично в продължение за два часа, той може да се смазва един път на два-три месеца. Това става с една толумбичка или пипета, като се капнат няколко капки в пробития в лагера отвор. Разбира се, в този случай задният капак трябва да се извади.

След много продължителна работа ремъкът и лагерните втулки също ще се износят. Износеният ремък трябва да се замени с нов, със същите размери, закупен от магазина. Износените лагерни втулки проличават по това, че се появява хлопане в лагера и триене на перката в леглото на казанчето. В такъв случай е необходимо лагерът да се извади, втулките да се пристържат на струг и на тяхно място да се набият нови. Както казахме по-горе, материалът за втулките трябва да бъде лагерен бронз. Кечето между двете втулки трябва да се запази или да се постави ново, добре напоено със смазочно масло. Поправката на лагера може да извърши само опитен стругар.

Изваждането на лагера става по следния начин. Най- напред се изважда задният капак на пералнята, снема се ре­мъкът от ремъчнага шайба и тя се отвива от резбата на оста, като с другата ръка се държи перката, за да не се върти. След отвиване на шайбата оста на перката леко се избутва напред. За да се освободи лагерът, гайката, която го притяга към казанчето, трябва да се отвие с гаечен или друг подходящ ключ. После вече монтирането на лагера става по обратния ред.

Заедно с пералнята бяха взети и други неща, а още ще бъдат докарани утре. Но така и така пред вратата ми късно снощи гледката беше следната:

Коментари можете да отправяте и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5050

Какво е необходимо за колекционера? Вижте в Сандъците – Sandacitе!

Колекционирането е една от най-интересните и увлекателни човешки дейности. Обикновено то възниква като хоби, тоест, като ,,дейност, която не съставлява главния предмет на заниманията на човека (за разлика от професията)“, както би ни обяснил някой тълковен речник. Много е важно да се отбележи обаче, че колекционерството е едно твърде възпитателно хоби, което шлифова характера. Когато се практикува дълго време, то учи на  подреденост (организираност), на пресметливост, предприемчивост, липса на завист и на търпение и постоянство в работата. Също така, колекционерството приучва човека да издирва, да систематизира и да се ориентира в натрупващи се големи обеми от информация.

Характерно за хобитата е, че страстта към тях е неравномерно развита у всички хора. Тя може да варира от лека заинтересованост, заради която човек да посвети на нещо няколко часа през месеца, до изключително ресурсоемък обект на дейност, заради който хората правят какво ли не – затрупват жилищното си пространство, непрекъснато харчат пари, лишават се от социален кръг, различен от себеподобни хобисти, хващат повече от една работа, за да издържат на разходите, дори понякога се изпокарват с близки и партньори (ако последните въобще се намерят).

Нека още сега да отбележим обаче, че перипетиите на колекционерския живот са предмет на отделна статия и Ви обещаваме, че ще я разработим, защото според нас си заслужава. Но сега предлагаме да пристъпим към същността на тази публикация. Да предположим, че искате да станете колекционер на нещо (все едно на какво); какво Ви е необходимо тогава?

(Предварително казваме следното. Този сайт е създаден и се поддържа от колекционер на българска техника и българска техническа литература, тоест – на нещо точно определено. Написаното отразява само и единствено гледната точка на неговия опит и наблюдения. Повечето потребности за различните видове колекционери са еднакви за тях, но има и някои малко, които се различават. Няма как тук да покрием всичко, но ще се опитаме  да изчерпим поне от каквото имаме понятие. Нататък – те си знаят, както казват хората. :))

Първото нещо, което е необходимо на един колекционер, за да се нарече такъв, е да се разбере сам със себе си и да (у)знае какво (ще) колекционира. Да колекционираш нещо означава да правиш колекция, а не да събираш каквото ти попадне. Според нас, ,,колекция“ е профилирана, тясно специализирана сбирка от предмети или информация, събрана и организирана по някакъв признак. Така събрана, колекцията има съдържателна цялост, тоест, всяко нещо в нея се знае защо е там, а всяко нещо извън нея се знае защо не е включено. Обикновено колекциите принадлежат на определено лице, на частни, общински или държавни организации или (по-рядко) на групи от две, три или повече лица – т.н. съвместни колекции.

По-горе казахме, че колекцията е сбирка от предмети или информация. Казваме второто, защото освен традиционните колекции от салфетки, пощенски марки, фонокарти и т.н. може да се събират и отрязъци информация – ние познаваме човек, увлечен от колекционирането на поговорки например. Съществуват и хора, събиращи определен вид музика – да речем, военни маршове от конкретна страна или няколко страни, техните различни версии. Тъй като такива колекционери невинаги отдават значение на музикалния носител, а на разликата в музиката или текста, те са повече колекционери на информация – не на предмети.

Та такаа, казахме значи, че първото необходимо условие, за да се нарече човек колекционер, е да реши какво точно ще колекционира. Тук можем да разделим критериите са обективни и субективни. Ако смятате, че тази теория ще ви досади, прескочете нататък, но ние мислим, че един абзац теория не пречи на няколкото страници практически опит. :)

Обективни са тези критерии, които изискват съобразяване с фактори, които нямат отношение към личните нагласи и умонастроения на човека – географски признаци, хронологични, национални, авторски… Ето какво имаме предвид. Ако става дума за по-традиционни неща като пощенски марки, фонокарти, картички, картини – там обикновено диференциацията се прави по географски, хронологичен или авторски признак. Нерядко се срещат и колекционери на такива произведения, които се ограничават, да речем, до снимките на определено фотографско ателие (напр. тези на фамилията Карастоянови, придворни фотографи) или пък на пощенски марки или радиоапарати от определен времеви отрязък, континент или страни. Картини само от еди-кой си художник, да речем. Библиофилите също понякога се ограничават до вид литература, или пък до всички издания на даден автор в определена страна напр. (така, познаваме книжар от пл. Славейков, събиращ всички издания на Майн Рид в България). Ако става дума за нумизматика – всички римски монети, до които можеш да се добереш, или само функционирали на територията на дн. България? Във филателията обаче са познати и колекционерите на т.н. абсолютни колекции – те събират всички видове и образци от конкретния предмет, до които могат да се доберат, без каквото и да е изключение. Такива хора има и сред колекционерите на други неща. Макар задачата на такъв човек да изглежда гигантска (а и тя си е!), все пак червената линия е поставена – само този вид предмети и нищо друго!

Субективни са критериите, при които изборът на неща се съобразява изцяло с личните усещания на колекционера – ,,взимам тази картичка/марка, защото ми харесва“. Сред книголюбците има такива, които събират всичко, което ТЕ ЛИЧНО биха изчели. Това със сигурност е чисто субективен критерий.

Въобще, възможностите да се сложи граница ,,какво да и какво – не“ са твърде много и не е нужно да ги изтъкваме всичките – мислим, че разбрахте за какво става дума. Важното е да има точен критерий какво ще влиза и какво не в колекцията, колекция от какво ще бъде тя и от какво няма да бъде. Това е цялата философия. :) Ако граница няма, а се взимат просто някакви неща на плюшкински принцип, то това е просто сбиротак.

Второто важно нещо е колекционерът да си определи пространство, в което ще прибира и съхранява експонатите. Това пространство трябва да отговаря на две основни условия: сигурност и мащаб.

Сигурността е основно качество на доброто хранилище. Това означава, че, веднъж поставени, експонатите могат да се държат там дълго време без опасност от обири, повреди в резултат от неблагоприятни атмосферни условия, премахване на част от нещата поради несъгласие на някого те да стоят на определеното място или въобще някакви пречки. За съжаление често с обогатяването на колекцията се стига до нуждата колекционерът да се нуждае от пространства за съхранение, които са извън рамките на неговия собствен имот или помещение. Тогава се прибягва до какви ли не решения, но трябва да отбележим кои от тях са рискови и не може да им се разчита.

Неподходящи места са напр. селски къщи/вили, до които се ходи рядко, необезопасени тавани/мазета/гаражи, влажни помещения или такива с често наводняване. Познаваме човек, който остави няколко десетки старинни радиоприемника във вилата си и при едно от идванията си завари половината липсващи, след кражба. За някои видове неща (дървени телевизори и радиа, стари книги) тавански помещения също са непригодни, защото лятно време температурата там става изключително висока, а това оказва лошо въздействие върху материалите. Лепилото между дървените плоскости старее по-бързо и след няколко години конструкцията става полуразпадаща се, а хартията на книгите също изсъхва и страниците се чупят. Апартаменти във входове със смесено население или в квартали с висока степен на битова престъпност също са неподходящи, поради опасността от кражби. Също така, не трябва да се пренебрегва заплахата част от нещата да бъда премахнати без предупреждение, ако са поставени в помещение, което е собственост на друг човек, та бил той и близък. Вие трябва много внимателно да преценявате кому поверява своите неща и кой има достъп до тях!

Ако все пак нуждата от пространство така страшно зачука на вратата, че  на колекционера му притрябва отдалечено хранилище, препоръчваме то да бъде някое от следните неща:

• Жилище в блок/кооперация (а не къща) в квартал с малко битова престъпност. Поставя се стабилна врата с добри брави, включва се СОТ – гледайте времето за реакция.
• Гараж в блок/кооперация в квартал с малко битова престъпност. Ролетката (или най-добре вратите) се усилва, включва се СОТ – и пак гледаме времето за реакция! Проучва се предварително честотата на кражбите от гаражи в района, има ли такива случаи и някакви подробности около тях.
• Помещение в собственост на близък роднина (напр. някой баба/дядо, които не ползват всички стаи на жилището си). Разбира се, че това ще създаде доста неудобства. Затова препоръчваме взаимоотношенията да се уредят да принципа на нереципрочната размяна, понякога във Ваш материален ущърб – поемете, напр., някакви разходи на въпросните хора, ремонт, скъпа покупка, придайте добър вид на нещата, които ще съхранявате, дръжте се възпитано и коректно. Запазете принципа на нереципрочната размяна (както казахме, понякога и в свой материален ущърб, нищо фатално няма) и след разполагането на своите богатства в чуждото пространство. Бъдете винаги готови да окажете услуга, често пъти правете някакви дребни неща и без да са Ви помолили отсреща.

 

Кражбите са истинско бедствие за всеки колекционер! Въобще не говорим само за жестоката мъка от загубата на неща, събирани с невероятен труд и усилия. Работата е там, че ако Вие не се защитите предварително от грабители, няма как друг да направи нещо кой знае какво. Защото, дори и някоя застрахователна компания да изяви желание да застрахова колекцията Ви и да Ви изплати обезщетение след кражбата, каква полза от тези пари, след като вече не можете да си намерите същите неща като откраднатите? То да не е колата Ви от автокъщата или телевизора от Техномаркет, дето ги произвеждат с хиляди? Едно твърде важно условие да купите нещо е да се намери някой да Ви го предложи. При нас, колекционерите на редки и стари ценности, това често пъти е неизпълнимо условие, затова и всякакви застраховки са ,,след дъжд качулка“.

Като мащаб на пространството искаме да кажем, че първоначално определеното Ви място трябва да е разчетено поне за две, а най-добре и за три години напред. И представа си нямате колко бързо ще измине този период, особено щом станете активен колекционер! Тук вече не можем да Ви бъдем конкретно полезни, тъй като всеки сам най-добре си знае с каква площ разполага; но мислим, че при добра подредба една стая от жилището Ви ще бъде достатъчна (стига да не колекционирате коли, разбира се :) ).

Разпределението на наличното пространство зависи от обема на колекционните експонати. Ако говорим за книги, класьори с марки/фонокарти/монети, снимки, картички, модели на автомобили/кораби/други превозни средства и т.н., то имаме добра новина за Вас. Това са относително дребни предмети и една добра мобилна инсталация от модулни рафтове би Ви била точно но мярка. Когато става дума за хартишлаци, ние в Сандъците – Sandacite сме любители на старите секции тип ,,пловдивски“ и в тях слагаме техническата си литература, но те не са особено повратливи и затова Ви препоръчваме – сами или с чужда помощ – да си купите или сковете рафтове, разчетени по широчина така, че да приютят възможно най-много от Вашите експонати. Такива рафтове можете да монтирате и извън стая – в коридор на жилище, напр. като антресоли от тавана до около 60-ина см под него. Идете в Хоум Макс примерно и разпитайте за модулни рафтове, опишете разполагаемото пространство и кажете за какъв размер експонати става дума – ще Ви окажат съдействие. Като станете мегаколекционер – пишете ни и тогава ще го мислим. :)

Разбира се, ако колекционирате по-големи предмети, подходът ще е различен. Напр. при нас телевизорите  и радиоприемниците са наредени по 3 един върху друг, обърнати с тясната страна към пода. Така 3 апарата почти достигат височината на помещението, а отгоре остава място за някакви леки неща. На илюстрация № 2 е видно какво имаме предвид. Над секциите пък също сме запълнили луфта до тавана с по-плоски неща – грамофони, а върху един от гардеробите сме разположили предмети по подобен начин. Старите радиограмофонни шкафове имат отсеци за съхранение на плочи. В тях сме сложили малки транзисторни приемници, а в добре изчистените фурни и сушилни камери на печките – също. Въобще, когато говорите за по-големи и между тях по-малки неща, Вашият стремеж трябва да бъде максимално уплътняване. Действително, продават се и метални подвижни стелажи, на които можете да наредите експонатите си, но този вариант е много по-разхитителен откъм пространство.

Като третото важно нещо бихме могли да определим финансите – колекционерството е скъпо хоби. Всеки сам решава как ще употреби парите си, но имайте предвид, че ако не можете да си слагате граница на разходите или не определите от самото начало какво ще колекционирате, парите от самото начало ще започнат да не Ви стигат. Добре е да имате някакви спестявания, с които да започнете. Ако можете да определите приблизителния размер на месечните си финансови потоци, определете каква част можете да отделите за любимото хоби. Диференциирайте покупките – ако имате избор между нещо по-рядко и нещо по-често срещано, то е ясно кое трябва да предпочетете, нали? Правете си архив на скъпи обяви – напр., виждате нещо, което Ви трябва, но в момента нямате възможност. Знаете обаче кога ще имате парите и затова си отбележете обявата в отметките на браузъра, или си запишете координатите на продавача. Така ще знаете какво да направите веднага щом се опатроните. :)

Понякога се случва човек да види ценна находка и да сметне, че трябва веднага да я вземе. Обикновено това се случва, когато колекционерът се натъкне на нещо, което е на чудесна цена, или пък на потенциално ценна придобивка, за която ще възникне конкуренция между колекционерите. В такъв случай е нужно или веднага да се дадат парите, или просто край! Тогава препоръчваме следното: все пак, внимателно помислете. Потърсете това нещо навсякъде из Интернет – действително ли то не се продава никъде? Наистина ли съществува в толкова малко бройки, в колкото продавачът уверява? Има ли за джаджата сведения в специализираната литература (за нея ще пишем по-надолу)? Срещали ли сте друг път това чудесо? Преди колко време беше това? Изгодна ли е цената? И да не е, заслужава ли си? Прави ли Ви това нещо щастливи, ще се радвате ли да го притежавате, изучавате и (евентуално) публикувате?

Ако отговорите на всички тези въпроси сочат към покупка, тогава прибегнете или до спестяванията си, или до кредитна карта. Каква кредитка да имате и с какви възможности е въпрос на предпочитание, затова тук няма да се спираме с подробности. Ние напр. години наред използваме тези на Fibank и те никога не са ни предавали, често пускат и промоции. Но независимо от бранда и опциите й, кредитната карта винаги означава настоящ разход на бъдещ приход и затова преди покупката трябва да си направите сметката кога ще можете да върнете похарчените пари. Дори и да трябва да останете на ,,колекционерска диета“ след това, дори и да трябва да си вземете ден-два отпуска, за да побачкате допълнително – дългът си е дълг, а думата си е дума. И така, ако сте наясно със себе си по тези въпроси, изтичайте до банкомата (или поръчайте лелеяното нещо и го платете с кредитната, щом Ви дойде в Еконта). Но независимо  от това, опитайте и да си намалите цена чрез пазарлък с продавача – често пъти особено търговците по сайтове като OLX и Аукцион.бг пускат преднамерено високи цени, в които е пресметната и отстъпката при думите ,,взимам го веднага, ако го дадете за еди-колко си лв“.

И най-важно – независимо за колко важна смятате задачата на своето колекциониране, недейте да карате близки и приятели да издържат финансово Вашето хоби. Едва ли някой има нещо лично против Вас, че и против него по принцип, но просто всеки има приоритети и дори веднъж-два пъти да Ви направи услуга, това не  е основание непрекъснато да му искате пари. Ако пресметнете, че настоящите Ви доходи не биха били достатъчни за изграждане на обществено значима колекция (а приемаме, че точно такава желаете да създадете), тогава можете да използвате нашия пример – работете на повече места. Напр. админът на нашия сайт работи на 4 места, за да може да издържа хобито си. Но пък той създава представителна предметна и информационна колекция на българската техника, каквато сбирка до момента в България няма.

Четвърти важен пункт – информация – колекционерството не е само събиране на някакви предмети, определени по даден признак. Добре е да знаете колкото се може повече за своите експонати. Освен по-пълноценно удоволствие от колекционирането, това ще Ви даде и нови знания за епохата, в която те са създадени, методите, използвани при разработката им, със сигурност ще научите малко известни факти за техните създатели и автори и т.н. Ако става дума за техника, е добре да познавате принципа на нейното функциониране, да можете да датирате експоната, от какви части е съставен (елементната му база), да си набавите поне схемата и техническото му описание, за да може евентуално да го ремонтирате и т.н. Тоест, на Вас Ви трябва тематична литература. Тя е различна според това, което колекционирате, но най-общо може да се определи като информационно осигуряване на Вашата колекция. Например, през годините са издавани справочници за сериите пощенски марки, издавани от различните страни по света, наръчници за колекционерите филателисти, нумизматични каталози, в които също присъстват хронологично подредените монети от определена епоха и държава и т.н.

При колекционирането на техника най-висока информационна стойност имат книгите, производствените каталози и проспекти (т.н. производствена или фирмена литература) и специализираната техническа периодика от времето на производство на експонатите. Това е така, защото  тези източници са отразени характерните особености на Вашите експонати, техните специфики и значими отлики един от друг. Набавяйки си необходимата литература и стриктно подреждайки я, Вие най-лесно ще можете да натрупате специализирани знания за своята колекция, за това, което тя съдържа. Ако колекционерът не знае много за натрупаните съкровища в колекцията си, то тя се превръща в механична работа  и самоцел.

Разбира се, не е изключено с развитие на колекционерската страст у Вас да се появи интерес да научите повече за близките до експонатите Ви области. За пощенските марки – историята на пощата в съответните страни, за автомобилите – историята на произвеждалите ги заводи и модификациите на самите коли, за картичките и снимките – факти за ателиетата, които са ги създавали, за радиоприемници и усилватели – технически знания от областта на електрониката, електроакустиката и т.н. В такъв случай е логично, че Вашата библиотека бързо ще започне да нараства с допълнителна литература, която за Вас ще бъде също така важна.

Пето в списъка – източници – откъде да си набавяте експонати? Разбира се, в наше време най-често това става чрез сайтовете за продажба и търгове в интернет. Но освен тях, съществуват и други места, откъдето можете да ,,копаете“ експонати, като Битака например. Ако имате връзки в агенциите за недвижими имоти, които се занимават със селски къщи, сте късметлии – често пъти по тях има неща, които в градовете вече са отдавна изчезнали. Тогава можете да накарате своите познати/приятели да се свържат с Вас, ако в имот, с който правят сделка, открият нещо по Вашата част, пък Вие ще обещаете възнаграждение. Антикварите също могат да Ви окажат съдействие, както и всякаквите други хора, които се занимават с продажба (под каквато и да е форма) на втора и трета употреба вещи. Можете да пускате обяви в сайтове, в специализирани форуми или ФБ групи, по стари жилищни входове. Покупки от други колекционери също можете да правите, разбира се, но е възможно някой и да не желае да си продава даден експонат.

Шесто в торбата – контакти – освен търговските контакти, е добре да завържете и други. Става дума за това да се включите в общностите и сбирките – офлайн или онлайн – на напреднали колекционери в същата област като Вашата или поне общности от професионалисти в сфера, която има отношение към темата на Вашата колекция.

Да речем, започвате да събирате усилватели или грамофонни плочи. Тогава Ваши добри помощници и сериозни приятели ще бъдат хората в разните аудиофилски ФБ групи и форуми, които обсъждат същите теми като Вашите. Имайте предвид, че в тези среди рядко има надменни хора. Страстта да човъркат нещо надделява и обикновено участниците в такива групи се радват на новодошли ентусиасти. Освен информационно – за обогатяване на знанията и отговор на Вашите въпроси – такива хора могат да Ви бъдат полезни и логистично. Напр., някъде се разпродават неща, които Ви интересуват, но новите Ви приятели имат такива. Тогава вероятно те ще споделят с Вас това ,,находище“. Може някой да има нещо повтарящо се, което да Ви продаде/подари. Също така, със сигурност така по-лесно ще намирате части за ремонт или реставрация.

Стигнахме и до осма точка – изяви – с течение на времето колекцията се разраства и знанията на нейния събирател също. В днешното време на всевъзможни блогове и лесна социалномедийна изява е логично колекционерът да помисли да стане автор и да започне да публикува натрупаните сведения в Интернет – напр. като започне да пише ревюта (прегледи) на най-забележителните според него експонати. Дали ще направите това, разбира се, е въпрос на Ваше лично решение, но трябва да Ви предупредим все пак да не излагате прекалено ,,критична“ информация – напр. къде приблизително в града се намират нещата Ви, а също така и да бдите такива сведения да не се окажат случайно ,,изтекли“ чрез снимка напр.

Ако поддържате колекционерски блог, да речем, и в него показвате широки познания и той се чете добре, то може да имате късмета да Ви поканят известни списания или онлайн издания да пишете за тях, тоест, да им станете автор. Това ще Ви донесе следните ползи:

• ще ошлайфате своя личен стил на писане, а това умение често е необходимо в живота
• блогът Ви ще има повече читаемост, а всеки автор иска да бъде четен (,,Скромен писател – това е истинско недоразумение“, казва един от нашите любими фантасти – Азимов :) )
• името Ви ще бъде по-разпознаваемо и ще се наложите като капацитет в избраната от вас сфера (първото някои хора го обичат, а второто може да бъде от полза за в бъдеще)
• писането на статии за външни издания може да стане и източник на приходи за Вас

Деветото Ви сечиво е снимачната техника – ако ще публикувате, ще Ви е нужна фотографска техника, разбира се. Смятаме, че фотоапаратът на почти всеки смартфон от 200 и нещо лв нагоре би Ви свършил работа. Той ще Ви е полезен и когато доставчици ще Ви пращат снимки на неща, които Ви предлагат. Ако се налага да правите клипчета, работата е малко по-различна, но и там мислим, че едва ли ще Ви е нужно нещо кой знае колко скъпо и професионално и пак ще минете с телефон. Като стигнете до избора на смартфон, можете да се обърнете към страхотния Никола Балов от Nixanbal.com, който е признат спец в областта на мобилната техника и с желание ще Ви помогне.

Десето – превоз, автомобил – много хора мислят, че ако човек колекционира големи и тежки неща, не може да мине без кола за тяхното транспортиране. Възможно е, наистина, това да е по-удобно за някои. Но пък има хора, които не желаят да шофират (като админа на сайта ни) или пък не смятат, че е рентабилно да купуват и поддържат кола само заради колекционерското хоби. Във всеки случай, ако избирате автомобил, спрете се на нещо тествано през годините, здраво, с възможност за побиране на багаж и за което има части. Напр. (по наши наблюдения) повечето варианти на Фолксваген Пасат са чудесни за целта. Ако искате да задълбаете в тази област обаче, съществуват специализирани ФБ групи, в които е Ви отговорят – там кодовите думи са ,,предложете кола за работа“.

И да завършим с единадесетото поред – мотивация – да, разбира се, това го слагаме на последно място, но то е, защото поначало го подразбираме и не мислим, че има нужда от някакво специално подчертаване. Както отбелязахме още в началото, колекционерството учи на търпение и постоянство. Няма голям колекционер, който да е направил сериозна колекция за година-две (освен ако не я е наследил де, ама то това може да стане и за един ден, като се замислим :) ). Събирайте търпеливо, така както са го правили хиляди хора преди Вас. Плодовете на своето постоянство ще започнете да изпитвате под различна форма още далеч преди да сте стигнали и средата на колекцията си. Успех! :)

Ами, това е от нас. Написаното тук е плод на 14-годишния опит на автора в колекционирането, запазването и публикуването на българска техника. Със сигурност има още неща, необходими на колекционера, които трябва да се кажат – за тях давайте идеи отдолу в коментарите и ние с радост ще ги разработим.

Как да пазаруваме умно на Битака

See more

[1940] Първото телевизионно предаване в България

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 123, 29 септември 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-123.pdf.)

30-те години на ХХ век са период на ускорено развитие и разпространение на телевизията като знание и практика. Лятната олимпиада в Берлин от 1936 г. е първата, предавана пряко за „малкия екран“. А какво се случва в България?

Още през 1912 г. на втория етаж на двореца в София престолонаследникът княз Борис е разполагал със стая, обзаведена с мощен за времето си радиоприемник. Често пъти нощем князът и придворен телеграфист са ловели „по ефира“ звуци от близо и далеч. И веднъж Борис казал: „Какво велико откритие: да слушаме през ефира музика, опери, речи… Ами телевизията – да виждаме хората далеч от нас, на хиляди километри?“

Интересуващият се от техниката княз е бил наясно с разпространената по това време в света механична телевизия, предшественик на електронната. През 1922 г. в Телеграфопощенското училище (ТПУ) в София започва да се преподава предмет „Телевизия“. А през 1934 е публикувана първата българска книга по темата. Томчето има заглавие „Радиотехника и далечно виждане“, а автор е преподавателят от ТПУ Марко Манчев. Той се опитва да наложи превод на термина („далечно виждане“), а в книгата подробно е обяснена механичната телевизия. По-късно излизат 4-5 статии, компетентно обясняващи нейните принципи, като някои вече описват и електронната. А през 1938-9 г. съществува цяло „месечно списание за техническа просвета“ със заглавие „Телевизия“! Българските издатели и автори желаят да са в крак с времето и запознават читателите си с най-новите технологии, независимо че по това време у нас няма истински ТВ предавания.

Но ето че през 1940 държавният ТВ монополист в Германия – Deutsche Reichspost – предлага да организира в София изложение, на което да покаже последните достижения на немската техника, а сред участниците да бъдат и двата производителя, направили най-много за телевизията в Германия до този момент – Telefunken и Fernseh. След като през 1937 г. първата построява най-мощния предавател на Българското радио, логично е тя да се надява на нови поръчки от България.

През м. ноември в Дома на техниката към БИАД, намиращ се на ул. Раковски, изложбата е грандиозно открита с два отдела – радиотехника и телевизия. Ръководител е известният електро- и радиоинженер Георги Гетов, автор на отлични книги в тази област от 1930-те г. Участват над 40 производителя. Една камера с усилвател е разположена отпред на улицата, а заснеманото от нея движение е можело да се наблюдава на телевизори в сградата. Посетителите изпращали приятели отвън, за да могат да ги видят и да се уверят, че това не са фокуси. Могат да се гледат също и предварително заснети филмчета, показващи сцени от града. ТВ предаванията са изцяло по жичен път, тъй като мястото не е било достатъчно за монтиране на истински предавател и приемна станция с антени.

Друг акцент в програмата е видеотелефонът, разработен от Deutsche Reichspost за Берлинската олимпиада през 1936. Обикновено той се състоял от две затворени ТВ системи (камера + приемник), а свързаността се осъществявала чрез коаксиален кабел. Такава система функционирала между Берлин и няколко по-големи града между 1936 и 1940. Определено тя е поразила най-силно хората. В. „Радио свят“ пише: „Телевизионният телефон прави най-голямо впечатление […] и запознава с новото чудо. Посетителите по двама разговарят и същевременно се наблюдават на екрана от две съседни кабини“ (в партера и в подземието). А за да може повече хора да видят, че видеотелефонът наистина работи, „движущите се снимки с двамата говоривши се проектираха на приематели и извън кабините“ и така сеансът става още по-забележителен. Първата снимка в тази статия показва именно този момент.

На изложбата се изнасят и множество лекции, като 15 от тях са за ученици. Концерти в една зала на БИАД „се предават направо в другата чрез шест различни апарата“. На горната снимка виждате типичен телевизор на Telefunken от 1937 г..

Събитието посещават над 50 000 души, но по това време далеч не всеки български дом има дори обикновен радиоприемник и малцина били убедени в нуждата от телевизия. „Хората наблюдаваха всичко това само като новост в техниката, но нищо повече. Шегаджии подмятаха „Цървули няма, гайда иска!“ – спомня си един от създателите на телевизията в България инж. Недялко Велев.

И наистина, една лястовичка пролет не прави. След като през 1936 г. радиото в България става държавен монопол, плановете са били малко след 1941 да започне и развитие на телевизия в страната. Но дотам никога не се стига. Поради добре известните ни исторически събития работата по наше собствено „далечно виждане“ се отлага чак до 1952-3 г.

 

Повече за телевизията в Царство България можете да научите от друга наша публикация – http://www.sandacite.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

Що се отнася до Фейсбук страницата на сайта ни, можете да я намерите тук – https://www.facebook.com/sandacite

 

В тази публикация Ви предлагаме виртуална екскурзия из дебрите на българските грамофони.

Ще се разходите и ще научите какво ли не за всички български грамофони – от най-първия български преносим грамофон – Ритъм – до малко известни модели, като Опал и Корал например.

Заховядайте – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=1895

Антон Оруш в ,,На кафе“

В това предаване обърнахме внимание на първата българска пералня с икономична програма Перла 04 Икономик, българския универсален уред за печене Апетит, загряхме вода на български ел. котлон от 1950-те години, а и разказахме още доста неща

Заповядайте: