Етикет: антон оруш

Вижте в Sandacite.BG нашия български механичен грамофон от 1930-те г.!

(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-1930-%D1%82%D0%B5-%D0%B3.html.)

Много хора помнят от детството си електрическите грамофони, на които са слушали драматизации с детски приказки и любимите си изпълнители. Българските грамофони бяха доста разпространени, правеше ги заводът във Велико Търново, а по-скъпите от тях вървяха с комплект от две колони или както се наричаха – озвучителни тела. Напоследък слушането на плочи се възражда и наблюдаваме повишен интерес към машинките за слушането им.

Преди да се появят те обаче, у нас също са се произвеждали грамофони, които обаче имат немалко разлики със своите наследници. Напр., те нямат колони или вградени говорители, а звукът излиза от широка стърчаща фуния или вграден в дървения корпус метален „рупор“. Самите плочи също не са винилови, а от шeллaĸ – твъpд и мнoгo чyплив мaтepиaл, нaпoдoбявaщ бaĸeлит – и се въртят със 78, а не с 33 1/3 или 45 оборота/мин. Задвижването на диска с плочата не е с електродвигател, а ръчно, чрез завъртане на манивела (макар че малко по-късно са произвеждани и „дядовци“ с електромоторче).

В Царство България такива грамофони са предлагани главно от 2 фирми – „Симонавия“ АД (с грамофоните „Орфей“), собственост на бившия летец Симеон Петров, и „Радио Електрик“ на бул. Мария Луиза № 45 в София (предлагала и „Клингзор Екстра“).“Симонавия“ е и най-големият производител на грамофонни плочи у нас до 1947 г. Вероятно през втората половина на 30-те са започнали предлагането и на грамофони.

Тези устройства приличат на куфарче от леко дърво, чийто капак се отваря откъм късата страна, а откъм дългата има кожена дръжка. В средата на късата страна е и механизмът за стягане на капака, за да не се отваря при носене на грамофона:

Отстрани на корпуса стърчи манивела:

При завъртане тя нагнетява пружина на двигател, вграден в корпуса (при българските манивелни грамофони фирмата „Радио Електрик“ е предлагала модели и с единична, и с двойна пружина – за по-висока мощност на двигателя, а и с електродвигател). Двигателят завърта металния диск, върху който поставяме плочата.

Когато отворим капака, виждаме добре подредено пространство. В средата е дискът, покрит с мъхеста материя, а в долния десен ъгъл – регулатор на оборотите между ~66 и ~100/мин (това е за съвместимост с много стари плочи от началото на ХХ век, когато са произвеждани такива с най-разнообразна скорост на въртене):

Точно вляво срещу него пък има лостче за бързо спиране на диска.

В далечния край, оттатък диска, пък се намира интересно метално приспособление, поставено в специален отсек. Това е т.н. тонрамо на грамофона – извита тръба с кръгло сечение.

Когато искаме да възпроизведем звук, повдигаме рамото, завъртаме го и внимателно го поставяме върху най-външния край на плочата. Рамото завършва с голям кръгъл детайл, от който се спуска метална игла и опира в плочата – тази игла е звукоснемателят, тя извлича звука. Оттам той се възпроизвежда чрез мембрана, която можете да видите в споменатия кръгъл детайл. После започва пътуването на звука по това, което отличава този вид грамофони от онези, другите – традиционните „фуниести“.

Ето за какво става дума. При тях звукът от мембраната се усилва от голяма кръгловàта фуния, стърчаща високо над по-ниския от нея грамофонен корпус. Фунията звуковъзпроизвежда с голяма чистота и сила. Появата на тези грамофони и плочите в края на ХІХ и началото на ХХ век довежда до масово разпространение на автономното и самостоятелно слушане на музика – вече не е нужно човек да напуска дома си, за да стане съпричастен на концерт или опера напр. – но същевременно потребителите започват да искат музикалното устройство за слушане да бъде и преносимо. Тези устройства интензивно се рекламират като идеални за излети, къмпинги, разходки и т.н. От вносните марки най-известни в България стават американските Columbia и британските His Master`s Voice, разпространили се с названието „Куче Марка“ заради емблемата си – куче, слушащо традиционен „фуниест“ грамофон (HMV като „Куче марка“ се споменава и в разказа на Чудомир „Търговец“).

Фунията обаче прави грамофона деликатен и трудно преносим. И ето, през 1913 г. компанията DECCA изобретява портативен грамофон – „рупорът“ му се намира не над, а вътре в корпуса – в двойно дъно, под нивото на диска (при българските модели също е така). Рупорът представлява разширение на тонрамото отгоре. Голямата метална тръба осигурявала силен (80 – 100 dB), макар и неособено качествен звук – хриплив, писклив, с изкривявания. В нашата литература наричат рупора „резонатор“, а еталон за качествен тон стават грамофоните на His Master`s Voice.

При всички грамофони качеството на звука силно зависи от състоянието на иглата. Точно иглите са най-бързо износващата се част при тези грамофони, направо консуматив. Те трябва да се сменят след прослушване на едната – да, само на едната страна от плочата! Причината е, че от триенето в плочата иглата се затъпява и – което е по-лошо и вредно дори! – на нея се появяват ръбове и нащърбвания, които постепенно повреждат плочата. Иглите са продавани „по десетъ въ кутия“ (а и по повече), защото закупуването на една-две не е оправдано. У нас, освен западните марки като германската Everest напр., са предлагани и български игли „марка Радио Електрикъ, маркирани съ специална полировка“. Иглите лесно се закрепват за края на тонрамото. Те са стоманени, различни по вид и се разделят по силата на възпроизвеждането (soft tone, medium tone, laud tone, extra laud), която пък се определя от дебелината – колкото повече, толкова по-звучни. Напр. в български каталог се предлагат „игли марка Блицъ, въ 3 вида – силни, срѣдни и тихи, а разполагаме и съ други“. Има какви ли не форми игли, някои от които са съвсем невъобразими.

Правени са даже и от бамбук, за което американската компания Columbia е продавала специална машинка – fiber needle cutter:

Показаният грамофон „Радио Електрик“ дойде с няколко игли бонус, забравени от десетилетия в отсека вдлъбнатина, където обикновено „си почива“ тонрамото със звукоглавата. Продавали са се и различни метални кутии за тях.

Мембраните също са различни видове – „металически“, „със слюда, с ясен силен мелодичен тон“… Често се сменят и пружините за двигателя. След време те се чупят или отслабват – дискът пак се върти, но след поставяне на тежкото тонрамо върху него започва да се забавя, защото не преодолява натиска (да цитираме Чудомировия герой – „…слаби пружини, знаеш, врякат като жаби! „). Качествен внос у нас са били шведските Globus и американските Zenith (и те „направени отъ чисто шведска стомана“), но грамофонни пружини се правят и досега и могат да се намерят в Интернет. Там се продават и стари неизползвани пружини.

Трябва обаче и да полагаме грижи! Детайлите на грамофонния мотор е добре да се смазват, а плочите – да се чистят и да се съхраняват стриктно – каталогът ни предлага „бръсалки, истривалки, плюшни за чистене плочи; куфари (чанти) за тѣхъ; пликове за плочи 25 и 30 см“. Често слушаните са пазени и в издут дървен „джоб“ от вътрешната страна на капака. В средата е емблемата на производителя.

А както можете да видите и от клипа по-долу, нашият „Радио Електрик“ с двойна пружина е в действие и сега. Пожелаваме му още много работно дълголетие!

Вижте в Sandacite.BG каква репортажна кола е ползвало Радио София през 1939 г.!

Както знаем, радиоколата (а при телевизията – ПТС – подвижната телевизионна станция) е много важно ,,сечиво“ за всяка радиостанция. Чрез нея радиото има възможност не само да изпрати свои репортери на мястото на горещо събитие, но и да излъчи пряк репортаж оттам. Днес ще Ви покажем как се е правело това в България през 1939 г. – един малко познат момент от историята на българското радио.

По времето на Царство България Радио София е разполагало с пикапи като ето този. Всеки е бил съоръжен специално за радиорепортажи и наречен в една рекламна книжка (откъдето взехме и снимката) ,,специален автомобил“… а ние го нарекохме радиомобил! :) В задната му част се е съдържала преносима апаратура и подходящи маси, които са мебелировка за нея. По-точно, в колата се намират 2 – 3 – 4 микрофона, смесител, усилвател, акумулаторна батерия, токоизправител и неколкостотин метра кабел – може би за свързване на микрофона към останалата апаратура, ако е нужно репортерът да го използва на по-отдалечено от радиоколата място. Както виждате на снимката най-горе, не липсва и задължителната за всеки сериозен автомобил резервна гума! :D

За тази снимка благодарим на Рr-office.org. Вляво се забелязват два грамофона, левият от които е бил вероятно записващ на лакови или меки грамофонни плочи. Радио София със своята репортажна кола е правило също звукозаписи на лакови (восъчни) или меки „децелитни” грамофонни плочи на преносима апаратура Телефункен. На такива плочи са били записани и редица бележити българи из страната през годините около 1938 – 1940. (Това сочи в своята публикация «Средна вълна 352 метра» от 1942 година Матвей Вълев, за когото пък Ви разказахме ТУК.)

Самите коли са санитарни Опели, използвани в българската армия.

Ето още една снимка:

Но как се е осъществявало самото пряко предаване? Във всички обществени институции (Народното събрание, съдилищата и други традиционни места на важни събития) и в кварталите на София са били поддържани специално предвидени за ,,радиорапортажната служба на Радио София“, както са я наричали тогава, специално предвидени за това телефонни линии, свързани директно със студиото или телефонната централа. По тях радиоговорители са предавали своите информации. С помощта на такива телефонни линии радиоколата е можела да бъде от полза за излъчване на репортажи не само от София, а и от други градове.

Репортажният автомобил се е обслужвал от четирима или петима специалисти: един инженер, един или двама техници, един говорител и един ,,уредник от предавателната служба“. Всички те са били много дисциплинирани радиослужители, отговорни за изработването на успешни репортажи.

Със сигурност радиомобилът е представлявал интересна гледка по улицата, а според нас и сега изглежда авторитетно с този надпис ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕГРАФИТЕ И ТЕЛЕФОНИТЕ. :)

А Вие очаквайте от нас още публикации, свързани с историята на радиото в България. Доскоро!

Български домашен фризер в Сандъците – Sandacite!

В началото на 80-те г. Институтът по хладилна техника – София разработва една интересна новост – описаният като ,,консерватор за за­мразени продукти“ уред с индекс КЗП-315, който по-късно се произвежда в за­вод „Хладилна мебел“ гр. Сливница. На практика това си е обикновен фризер (който уред по това време  е наричан и ,,замразител“ – напр. Мраз ЗД`70).

КЗП-315 е един от трите типоразмера уреди от този вид, за които се е предвиждало широко приложение у нас в българските домакинства и търговия. В сравнение с друг модел български фризер от началото на 70-те години, за този може да се каже, че вече има на практика съвременен вид!

Поради настъпилата през тези десетилетия по-голямата заетост на жената в производството и въобще обществе­ния живот, все повече се е на­лагала употребата на продукти, полуфабрикати и готови ястия, които се купуват и съхраняват в замразено състояние. Фризерът е можел да се из­полва също и в раз­личните заведения на търгов­ската мрежа и общественото хранене за съхранение на всички видове замразени храни до продажбата им.

КЗП-315 има в комплекта си три кошни­ци за съхраняване на продук­тите, които могат да се разполагат и на дъното му.. Кошниците са с по­движни дръжки, което позво­лява както закрепването им на корпуса или поставянето им направо върху дъното.

Конструкцията е изпълнена в съвременен за тогава стил и с удобни про­порции.

КЗП-315 работи с херметичен компресор (хладилен агрегат), разположен в специално отде­ление на шкафа, а подаването на техен хладилен агент към изпарителя става чрез капиляр­на тръба). Красиво оформени подвижни решетки, поставени отстрани и отзад на корпуса, осигуряват охлаждането на агрегата, както и достъпа до него при монтаж или ремонт.

Компресорът е комплектуван с не­обходимата пускова и защитна апаратура и  е зареден със нужното количество масло и традиционния за тогава хладилен агент фреон 12 още в заводски усло­вия; затова не се нуждае от допълнително зареждане. Ох­лаждането става чрез гладкотръбен изпарител от мед­ни тръби, разположени плътно по външните стени на ваната, в изолацията.

Върху предната част на фризера е разположено сиг­налн-командното табло. На него са монтирани термостатът и две сигнални лампи — зеле­на н червена.

Работата на хладилната инста­лация е напълно автоматизи­рана — температурният режим се поддържа автоматично чрез термостат за изпарител с въз­можност за настройка и втори сигнален контакт, който включ­ва червената сигнална лампа при температура, по-висока от – 14° С. Това е сигнал за настъпване на ненормален тем­пературен режим на фризера. Зелената сигнална лам­па пък свети, когато има напреже­ние и температурата в търбуха е по-ниска от споменатите – 14° С.

Захранването с електрически ток се осъществява чрез шнур. завършваш с щепсел тип ,,шуко“.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

• номинален общ обем 315 dm^3;
• температура на охлаждания обем при температура на окол­ната среда 32° С — минус 18° С;
• външни размери — дължина 1200 mm. широчина 800 mm. височина 850 mm;
• тегло — 88 кг;
• хладилен агрегат — тип АСК 2.5 със студопроизводстяо при стандартни условия (t_o = 15°С; t_см. = 32°С;
• ниво на звуково налягане на разстояние 1 m от консерватора 45 dB/А);
• но­минално напрежение 220 V;
• номинална мощност на електродвигателя на компресора (едно­фазен за вграден монтаж) 350 W, в номинална мощност на електродвигателя на венти­латора (еднофазен) ~ 25 W.

Фризера трябва да монтирате в помещения с обем. не по-ма­лък от 10 м³ и температура на околния въздух от 32 до 5° С при естествена циркулация, по възможност далеч от отопли­телни тела и слънчево облъч­ване и задължително върху добре нивелиран под! Пускането му в действие става с настройващия диск на термостата, разположен отпред на командното и сигнално табло.

Почистването на КЗП-315-ката трябва да правите при всяко ново за­реждане или приблизително веднъж на 1 до 2 месеца, като ваната се избърсва с влажна кърпа, напоена в сапунен раз­твор, а след това се змива с вода и се подсушава.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ

са показани на вътрешната страна на капака на фризера, но дори и ние в момента го нямаме пред очи и затова ще ги изброим тук. За различните хранител­ни продукти, групирани в за­висимост от гарантирания срок на съхранение в месеци, са дадени следните данни:

• наденици. суджук, луканки, риба, пуйка, гъска: свинско месо — от 3 до 4 м.;
• свински котлети около 6 м.;
• кълцано месо — от 8 до 10 м.;
• фазани, диви па­тици. заек от 10 до 12 м.;
• телешко, говеждо, агнешко, пи­лешко месо — около 12 месе­ца и др.

Оох… прихапна ни се! :(

Продуктите се съхраняват само добре опаковани в картон, алу­миниево или пластмасово фо­лио и др.

При пускането це­ната на КЗП-315 е била около 700 лв.

Ако Ви е било интересно, предлагаме Ви да харесате и нашата Фейсбук страница, за да следите овреме и другите ни публикации за българска техника ==> https://www.facebook.com/sandacite

В Сандъците – Sandacite открихме тази невероятен водозадвижван пасатор!

Страхотно нещо, произвеждано в България от 1963 г. нататък! Това е домакински уред за приготвяне на пастообразни ястия и подправки – всякакви там пюрета, майонези, кремове, хайвери, плодови, шоколадови и ванилови пасти и други подобни. Разбива твърдите продукти на пастообразна субстанция – тоест нещо като пасатор. Само че действа по много необичаен начин.

Този пасатор работи не с ток като обикновените, ами има водно задвижване (затова и е наречен от проектантите си ,,хидромелачка“)! Той се състои от съд, на чието дъно има малка турбина, която се завърта от силна водна струя (турбината замества електромотора, познат от стандартните пасатори). Както виждате по-горе, от съда излиза маркуч, чийто край се затяга към чучура на мивката. Отдолу, в самото дъно на съда, е пробит втори отвор. Когато подготвяте устройството за работа, го сложете в мивката и то така, че отворът да се пада горе-долу където е каналът. Притегнете маркуча към чучура, пуснете силно водната струя и хоп – турбината се задвижва! На нея е монтирана ос, чрез която въртеливото движение се предава на фиксирани към ротора ножове, които пък раздробяват зарзавата, плодовете или каквото там вече сте сложили. Като имате предвид, че налягането на водата е от 5 – 8 атмосфери, сигурно е имало ефект!

Когато разбиете достатъчно добре продуктите, просто изсипвате съдържимото на съда в друг съд, откачате маркуча, измивате този и готово. Рекламата е красноречива – ,,Действа бързо и сигурно! Разбива равномерно продуктите, спестява време и сили на домакинята!“

Още на пръв поглед прави впечатление една интересна особеност – че при проектирането на ,,хидромелачката“ е предпочетена водната енергия, явно като по-евтина от електрическата, а може би защото самото производство на такъв вид двигател е било по-евтино. Въобще това е било популярен начин за задвижване на битови джаджи още преди много десетилетия – на адрес http://www.douglas-self.com/MUSEUM/POWER/watermotor/watermotor.htm можете да видите разработки с воден двигател за бита и промишлени нужди от края на ХІХ  и началото на ХХ век. Те обаче са много по-големи от показания наш воден пасатор, който тежи не повече от 1 – 2 кг, произвеждала се е от ТПК Бакелиткооп в София и е на пазара от 1963 г.

Очаквайте още стари български щуротии от нас – веднага щом сколасаме да публикуваме! :)

Вижте какво интересно събитие проведохме Сандъците – Sandacite и Fibank!

Миналия четвъртък, 28.VІ.2018, в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман се случи нещо твърде интересно за цялата сандъчено войнство :)

Както знаете, от няколко години имам честта да съм гост на едно чакано събитие – рождения ден на блога на Първа инвестиционна банка (Fibank). Това отбелязване не би имало целия заряд, който носи, и не бих го очаквал всяка година с такъв интерес, ако тази институция не беше за мен с не едно нещо притегателна. Често пъти с тях сме имали неочаквани съвпадения на мисли,  възгледи и обстоятелства или сме мислили в една посока. Във Fibank има бая приятели на българската техника и любимия Ви сандъчен сайт – ако сте обърнали внимание, една немалка част от статиите си публикувам в издавания от тях вестник Fibank News, в който вече две години вадя от забравата някои от най-интересните факти от нашата техническа история. Издателите му бяха първите, която се обърнаха към мен с идея да пиша специално за българска техника. Неведнъж съм се интригувал от различните им инициативи, свързани с подкрепата на българските начинания, както и от изненадващите  подходи, които използват в комуникацията си с обществеността и клиентите си.

Тази година блогът на банката отбелязва своя 10-годишен юбилей. Поначало блог медията заема важно място в комуникационната политика на Fibank. Писал съм по тази тема и преди, но нека сега напомня. Блогът дава възможност за просвещаване – изграждане и обогатяване на финансовата култура на хората; също така е и практически полезен, защото  там може да се намерят статии, които да помогнат на човека да се ориентира по-добре какво точно търси. Една от причините е, че писмената форма дава възможност за по-пространно и пълно обяснение на много обстоятелства и термини от света на финансите (в този случай), а тези неща е важно да се знаят добре, ако човек иска да е на ,,ти“ с услугите, което ползва. Мога да Ви уверя, че когато темата е в ръцете на някой добър разказвач, банката престава да бъде традиционното скучно място. :)

Първата ми среща с https://blog.fibank.bg/ беше някъде през 2013 г., когато търсех нещо, което ме интересуваше – вече не помня точно какво – но помня, че стилът на писане по финансови теми ми направи впечатление – не бях го срещал никъде другаде. И сега ми е много интересно да чета статиите там, а тази година за юбилея му подариха нови дрешки и играчки (визия, рубрики и функции), които според мен правят блога им още по-интригуващ.

А сега да опиша за какво се борех аз там тази година. На тези блогови рождени дни често съм се срещал с хора, които имат изявено отношение към нашето сандъчено дело. :)

По покана на директора Корпоративни комуникации на Fibank г-н Ивайло Александров Sandacite.bg имаше възможност да изложи 10 подбрани експоната от колекцията,  които да внесат на празненството духа на българската техническа история. Предпочитанието падна върху изделия, свързани с комуникации и банково дело, а самото празненство се проведе в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман.

Самата идея да представя част от дългогодишния си труд наживо ме зареди с енергия и реших да покажа неща, които действително имат какво да кажат на гостите. Първоначалното решение беше някои от тях дори и да поработят. :) Както и миналата година, работата мина през собственоръчно изработени плакати, обсъждане на разполагането на експонатите в пространството с чудесната Десислава Богданова-Чучулайн (също от Корпоративните комуникации). Тя има много разбиращо отношение към сандъчената кауза, а също така и твърде висок художествен усет – в смисъл, усет кое е красиво и кое къде ще седи добре. :)

Гостите бяха, както обикновено е на това събитие, блогъри и служители на Fibank. Поначало много обичам тези рождени дни, тъй като това е времето, когато хем можеш да си поговориш с хора, от които само си чел материали, хем можеш да ги попиташ онова, което желаеш да научиш, а също така може и да обсъдиш някакви бъдещи планове.

Разбира се, маниаците на стара техника си имаме номера и както винаги, сме на всяка манджа мерудия! :) Защо Ви го казвам – ами защото не знаете, че известната тукашна статия за историята на българската банкова техника всъщност се роди от предприето мое издирване дали съществува разработен някога български банкомат – та ако ще, и в един-единствен прототипен екземпляр. Тогава някой ми пусна мухата, че такъв има; аз прерових архивите и спомените в половин България, но не намерих и следа от такова нещо. Е, статията я направих, разбира се, но пък сега имах и възможност да обсъдя евентуалното все пак съществуване на първи български банкомат с истински специалист по банкови карти! След като той също отрече заблуждаващата информация, поне научих къде се намират трите навивки (в по-старата литература се казваха ,,витки“) на антенката на безконтактните карти. Обсъдени бяха и други стратегически теми, като напр. дали дебитна карта може да се ползва за отвертка, да речем. Все пак ние тука сме портал за стара ТЕХНИКА, да му се не види!

В интерес на истината, на пъстрото събитие успях да ,,сключим споразумение“ за поредица общи статии на тема… ама айде за момента да не Ви казвам, та да им се радвате повече, когато им дойде времето! :D

А самите джаджи, които представих, са снимани по-долу. Подготовката мина и през набиране на технически сведения за три от тях, което ще рече, че този чудесен повод беше и случаят, който извади въпросните три неща от категорията ,,мъртви експонати“ (ако не знаете какво е това, вижте тук ==> ЦЪК). Като се знам какъв муден колекционерски чиновник съм, заслугата за това е само и единствено на рожденденската покана! Иначе щяха да си седят и да си тънат в неизвестност… до второ пришествие.

Но да не се отнасяме. Почетни гости на блог-вечерта бяха:

• механичен грамофон Орфей от 30-те години:

Като е грамофон, не може и без плоча – в случая това е ,,ФАБРИКА ЗА ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ  Б А Л К А Н Ъ“  СОФИЯ.

Между другото, песента е с подходящото название ,,На трапеза“ и даже имахме случай да я пуснем, та да озвучи механата. Добре се получи :)

• телевизионна игра от 1978 г. Гейм 2:

Не я включихме, но пък на плаката имаше снимка от игрова ситуация.

• телефон от края на 1920-те, произведен в Телеграфно-телефонната работилница към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните на Царство България:

• ролковият магнетофон от средата на 1960-те Мелодия МК6, за който днес Ви пуснахме статийка :)

• военнополеви телефон от началото на 1940-те г. КСТ (Княз Симеон Търновски), работес със суха батерия и служещ за свръзка между две военносилови единици напр.:

• белоградчишката директорско-секретарска телефонна уредба ,,Вега“, за която Ви разказахме вчера:

• една друга щуротия, на която тия дни ще посветим отделна статия, тъй като заслужава това:

Според мен джаджолята произведоха интересно впечатление. Напр. известният технологичен журналист Светлин Желев ги обиколи всичките, даже поиска да вземе няколко от тях в ръце и ги коментираше. Поначало всичко може да стане интересно на хора (както се уверихме и с децата от Софийския фестивал на науката), стига да им го обясниш достатъчно увлекателно и ,,като за тях“. Друг отзив, който чух, беше, че примерно грамофонът така добре бил разположен, че не ставало ясно от нашите неща ли е, или е част от интериора на заведението, защото то се намира в стара софийска къща и е в доста ретро стил. Ха-ха… само да им се прииска Орфеят. :)

Както си му е редът по протокол, излязох и аз да се изложа и да кажа традиционните ,,няколко думи“.

В което време вдясно от мен се кипреха Първият български таблет и една от първите български банкнотоброячни машини, на които не виждате дори целите плакати. Но какво пък – виждали сте ги в съответните статии. :)

Почетен гост – турени директно на една от масите! – бяха и представители на най-големия стандарт дискети, произвеждани някога в света – 8-инчовите:

Както си му е редът, на всеки рожден ден има и торта…

И се правят искрени пожелания!

Събитието беше великолепно преживяване! Винаги се чувствам искрено щастлив, когато имам възможност да популяризирам това, което съм успял да спася и запазя от старата българска техника. А Fibank са страхотни приятели в това.

А, да… и една история за чао! Точно когато на другия ден си прибирах партакешите, се случи аз с магнетофона в ръка да се размина на изхода на ресторанта с влизаща клиентка. ,,Ааа, ама това е магнетофон!?“ – възникна посетителката на ,,Лаванда“. И още преди да успея да потвърдя, тя продължи: ,,Прекрасен е!“ :D

Е, какво да каже човек повече? :)