Етикет: антон оруш колекция

Разгледайте забравения български телевизор Дунав в Sandacite.BG!

Наскоро се изпълни една отдавнашна наша колекционерска мечта. Успяхме да се сдобием с изключително редкия български телевизор Дунав. Той е пуснат в производство 1963 г. Схемно е много близък до Кристал 53, но има и някои разлики. Монтажът е все така от обемен тип, а командното табло вече е изнесено отстрани. Използвани са два вида кинескопи – източногерманския WF B53G1, но и разработеният в Западна Европа AW 53-88. Нека сега да се запознаем по-подробно с този забулен дълго време в тайна сандък.

Телевизорът едно време се е доставял опакован в специална калъфка от бял плат. Когато я свалите, ще го видите.как изглежда. Интересна е асиметричната форма на този сандък и той е първият български телевизор с такава, защото на Оперите и на Кристалите всичко на лицевия панел е разположено напълно симетрично , а командното табло е отдолу. По-късно обаче асиметрия (на Дунава) с разположения отдясно команден панел става типична за българските телевизори и въобще е типична дизайна на телевизорите по това време в света. Предполага се, че повечето хора са десняци. :)

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

53-сантиметровият екран ни осигурява изображение с размери 480 х 385 мм. Резолюцията пък е, както следва:

• в хоризонтална посока – 450 линии в центъра, 350 в краищата;
• във вертикална посока – 500 в центъра, 400 в краищата

Най-добре такова изображение се наблюдава от разстояние между 3 и 7 метра.

Междинната честота на изображението е 38 мхц. Чувствителността за канала на изображението е </= 100 микроволта.

Звукът пък е поверен на широколентов, перманентен, елиптичен високоговорител с мощност 3 вата. Междинната честота тук е 31,5 мхц и 6,5 мхц. Чувствителността за звуковия канал също е </= 100 микроволта.

Телевизорът Дунав съдържа 16 електронни лампи: РСС88, 4 x EF80, 2 х PCP82, ECC82, 2 n ECH84, PCL 84, PY83, DY86, PCL85, PL36, PCL86. Има и 7 диода: SFD104, 2 х SFD115P, 2xSFD108P, ОА180, SFD108. Селенов изправител – Е 250 С 400.

Телевизорът, разбира се, се захранва от стандартното мрежово напрежение 220 волта и консумира 180 вата мощност. Широк е 660 мм, висок 523, дълбок 425. Произвеждан е в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ в София.

АНТЕНА

Дунавът може да работи както с външна, така и с обикновена стайна антена, но и в двата случая се употребява стандартният антенен конектор тип ,,симетричен“ с вълново съпротивление 240 ома. Кой вид антена ще изберете, зависи от силата на сигнала на мястото, на което телевизорът ще работи.  В места, където полето на телевизионния предавател е доста­тъчно силно, е достатъчно да се употреби стайна антена. В случай че със стайната антена не се получава добро приемане обаче (шум в изображението, удвояване на контурите), трябва да се постави външна антена, като нейното съпротивление се съгласува към това на Дунава. (За да има съгласуване между антената и входа на телевизора, е необхо­димо и антената да има същото съпротивление.)

Ако купувачите не са знаели кой вид антена е най-добре да използват, те са се консултирали за това с продавачите в магазина. Обикновено, за тест, включването на антената първо се прави към антенния вход за „слаб сиг­нал“ (долната фигура). Когато телевизорът се намира в близост до телевизионния предавател, там полето е много силно и е достатъчно ан­тената да се включи към буксата „силен сигнал“:

РЕГУЛАТОРИ ЗА НАСТРОЙКА НА ТЕЛЕВИЗОРА ДУНАВ

Отдясно на лицевия панел виждаме пет регулатора, които са двойни потенциометри (т.н. врътки). Всяка от тях има точно предназначение.

Ето за какво отговаря всяка врътка:

1. Честота на картините
2. Размер вертикален
3. Сила на звука
4. Превключвател на каналите
5. Тон-регулатор
6. Фина настройка
7. Честота на редовете
8. Включване-изключване яркост
9. Контраст

Не стига това, ами има и точна последователност на нагласянето на тия потенциометри, така че да се получи най-качествена картина! Ето какви са пинизите. За да Ви помогнем – най-левият регулатор тук долу се пада най-долният на телевизора:

По това време предавателите излъчват т.н. телевизионна изпитвателна таблица, за да сверите дали сте нагласили както трябва регулаторите. За да е загрял телевизорът напълно и да имате най-добра представа от каква картина тръгвате, е най-добре да започнете да въртите ръчките 10 – 15 мин. след като сте го включили.

Когато включите телевизора и завъртите регулатора за контраста от ляво на дясно, ще видите на екрана леко наклонени хоризонтални линии. Когато завъртите регулатора ,,честота на редовете“ пак от ляво  на дясно, трябва да видите изпитвателната таблица. Ето да си помогнете:

Може да има и друг проблем в образа – картината да пада отгоре надолу или да се получават няколко картини, наслоени идна върху друга. Тогава е нужно да завъртите регулатора ,,честота на картините“, докато изображението не стабилизира и вече не бяга:

Когато изображението е неестествено по вертикала (има голям или малък вертикален размер), има регулатор за това – завъртете го надясно, докато получите картината отлична – тако на третото екранче от ето тези:

Сега да се занимаем с фината настройка. Трябва картиата на екрана да няма размазване, а да е ясна:

Сега да видим яркостта. Поначало кинескопът се изхабява по-бързо, ако телевизорът се ползва при максимална яркост (и контраст), а и много уморява очите. Затова та трябва да е като на третото екранче. Това ще постигнете с потенциометъра:

Контрастът пък трябва да бъде също като тук най-долу:

Има обаче и случаи, при които дори добре да сте нагласили всичко, пак се появяват фактори, които влияят зле на картината от телевизора. Ето ги събрани тук, за да ги знаете. Такива могат да са: смущения от генератори, двигатели, трамваи, ако наблизо действа любителски или професионален радиопредавател:

Също така поведа в антената също може да причини влошаване на картината, а освен това и ако тя не е добре ориентирана спрямо предавателя:

 

И понеже знаем, че сте любознателни, сме Ви приготвили и бонуси – литература за изтегляне! :)

 

Ето напр. оригиналната книжка на Дунава – тази, която я дават при закупуването му (линк: Тв Дунав – упътване).

Ето и техническо описание – от книгата ,,Телевизионни приемници“, М. Серафимов, София, ДИ ,,Техника“, 1971 г. Статията е за Кристал, но схемата е почти същата като на Дунав, а където има разлики, те са упоменати – телевизор-дунав-описание

Повече снимки на този телевизор и забавни моменти от пренасянето му можете да разгледате във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36065#p36065

А ето и каквото знаем наистина за първия Кристал. То стана ,,Тебе думам, дъще – сещай се, снахо!“ :D

==>

Стар български телевизор Кристал 53 + схема

See more

Ако сега започвате колекция, Sandacite.BG Ви предлага списък от 10 задължителни експоната, които според нас трябва да включите в нея.

Колкото и усилия да полагаме в събирането на исотрията на българската техника чрез експонати и информация (текстова и визуална), все пак няма как да съберем всичко. Често си мечтаем да не сами на фронта, ами да има цял Институт по история на българската техника с музей, които да издирва, изкупува, съхранява, изследва и публикува историята на произведените в България технически устройства, а също така и на изобретенията, създадени от българи. Тъй като обаче това май няма шанс да започне да става скоро, решихме поне да дадем този подтик на начинаещите колекционери, за да ги упътим каво според нас е важно да присъства в тяхната колекция, поне що се отнася до историята на българската техника. При избора на експонати сме предполагали, че ще съставяте многопрофилна колекция от различни видове техника и ще включите дори малко професиолнална такава.

1. Първият български телевизор Опера 1 – серийна версия (1959)

Не може без него! :) Легендарното творение на проф. ст. н. с. инж. Апостол Апостолов и проф. Живко Железов тази година става на 60 години, през 1959 слага началото на славните четири десетилетия, в които България има своя телевизионна промишленост. Ние сега го наричаме Опера 1, но всъщност тогава той се нарича просто Опера, защото едва през 1962 излиза втори модел, а пълното название на апарата е РТ43-60Е ,,Опера“. Понякога изпадат Опери 1-ци на баснословни цени из Интернет, но не се отчайвайте, защоо напр. на пловдивския битак преди около месец бяха намерили чудесно запазен такъв само за някакви си 25 лв. Така че си струва да душите навсякъде.

2. Български радиоприемник, произведен по царско време или поне преди национализацията през 1948 г. 

Това е нещо, което Ви трябва, за да може лесно да се види, че България е имала радиопромишленост и преди създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ в София през 1949 г. Всъщност това става на основана на няколко по-малки фабрики. Най-известните български марки радиоприемници по царско време са:

– Бралт – производство на братя Алтимирски от Русе

– Силвания – на инж. Г. М. Георгиев на бул. Дондуков в София

– Тулан – на инж. Светозар Пренеров от Бургас

– Херц – София, ул. Мария Луиза № 69

– Електрон – на Никола Джебаров на бул. Дондуков в София

– Клингзор – Димчо Ст. Кишмеров в София

– Адмирал – на фабрика ,,Родно радио“ в София

През 1939 г. един качествен, на нивото на времето си суперхетеродинен радиоприемник струва около 3000 лв., т. е. може да се купи с една горе-долу средна месечна заплата. Предполагам, че това статукво се е запазило някъде до 1942 – 3 г., след което настъпва военната инфлация и времената стават по-трудни.

3. Български механичен грамофон от 30-те г.

Не можете да нямате най-популярното музиковъзпроизвеждащо устройство допреди навлизането на електрическите такива! Механичните нямат колони или говорители, а звукът излиза от широка стърчаща фуния или вграден в дървения корпус метален „рупор“. Плочите са от шeллaĸ – твъpд и мнoгo чyплив мaтepиaл, подобен на бaĸeлит – и се въртят със 78 оборота/мин. Задвижването на диска с плочата не е с електродвигател, а ръчно, чрез завъртане на манивела, която нагнетява пружина на двигател, вграден в корпуса. Двигателят завърта металния диск, върху който поставяме плочата. Външно тези грамофони приличат на куфарче от леко дърво, чийто капак се отваря откъм късата страна, а откъм дългата има кожена дръжка.

В Царство България такива грамофони са предлагани главно от две фирми – „Симонавия“ АД (с грамофоните „Орфей“), собственост на бившия летец Симеон Петров, и „Радио Електрик“ на бул. Мария Луиза № 45 в София (предлагала и „Клингзор Екстра“). Има сведения и за ,,Братя Георгиеви“ от Плевен, за които обаче все още нищо не можем да кажем.

Такива грамофони по битпазарите и антикварниците можете да намерите сравнително лесно, но проблем са иглите и пружините – те са консуматив, който бързо се изхабява. Но в Аукциона и Ибей можете да си намирате такива, а и ретроаудиофилската общност няма скоро да умре – винаги ще има кой да Ви подшушне откъде да си намерите иглички примерно.

4. Първият български рентген Рд100

Според нас трябва да си имате поне едно нещо професионално, което освен това е много рядко – нещо, с което да впечатлявате така, че когато други хора Ви го видят, да кажа ,,Уаау!“. Едно добро такова мислим, че е Първият български рентген! :)

Той се произвежда в Слаботоковия завод София от средата 1950-те. Работи с ток 100 mA и напрежение 100 kV (макс). Има удобен статив, който позволява да се изследват пациенти в право, легнало или наклонено положение. Стативът има и нещо като кръстата глава, за да се върти рамото с рент­геновия генератор на 360° – така може да се обслужва и второ работно място.
Тръбата на Рд100 е двуфокусна, 2/10 kW, с маслен защитен кожух и вентилатор, защото при напрегната работа тя доста се загрява. Има 2 токови кръга – за преглед и за снимки – като при рентгеноскопията анодният ток и високото напрежение могат плавно да се регулират. За напрежението това става с четков плъзгач, който ,,пълзи“ по намотка на автотрансформатор, а границите са от 40 до 100 kV. Когато се правят снимки пък, високото напрежение се регулира на 25 стъпала (по 2,5 kV на всяко) в съ­щия интервал.

Такова чудо и ние досега не сме успели да си намерим, ама дано сколасаме преди Вас! :)

5. Компютър ИМКО 2

С Първия български персонален компютър ИМКО 1 няма да Ви дразним сетивата, ама поне втория трябва да го имате. Произвеждан е в БАН с тираж около 500 бройки през 1982 – 3 г. Тази долу е нашат с № 189. ИМКО 2 е предвестник на Правец`82.

Характеристики:
✔ Процесор: Synertek 6502 1 MНz.
✔ Памет (RAM): 48 кб (разширява се до 64 кб)
✔ Памет (ROM): 12 кб.
✔ 1 или 2 външни флопи у-ва 5.25” или касетофон
✔ ОС: ДОС 3.1, 3.2, 3.3, ПроДОС (с платка памет 16 кб)

ИМКО 2 не е бил в свободна продажба, а е разпространяван всред армията, предприятия и училища. Не е напълно еднакъв с Правец`82, напр. липсват 2 слота. Мониторът произлиза
от телевизор София 31, но с надпис ВКП – ,,видеоконтролен пункт“.

6. Първият български мотопед Балкан 50

Те са няколко модификации. За най-интересно си изберете примерно първата – МП от 1957, произвеждан от ловешкия завод ,Балкан“. Снабден е с рамка от щампована ламарина, люлееща се вилка за задното колело със задни пружини и телескопни амортисьори, предна вилка ламаринена конструкция с амортизиращи гумени пръстени, и с резервоар от две половинки. Предницата на мопеда МП е от пресована ламарина с окачване на гумени пръстени. Двигателят обаче е произведен в София – МД 50 Люлин с педално пускане в ход, с мощност 2-2,35 к.с., а карбураторът му е скрит вътре в рамката.

И за най-висока стойност на колекцията Ви е хубаво да си намерите оригинално такова Балканче, а не тунинговано или въобще модифицирано по някакъв начин.

7. Малко известна механична пералня Спътник

Това чудо е наистина впечатляващ уред! Това е пералня от 1962 – 3 г., разработена от ТПК Метал – Силистра за ползване във все още неелектрифицираните села. Нарича се Спътник, защото дизайнът ѝ е вдъхновен от този на изстреляния малко по-рано (1957) космически спътник на СССР с име ,,Спутник 1″.

Нашият спътник представлява метална сфера с диаметър около 50 см и малък капак отгоре, широк около 20 см. Сферата е окачена на метален станок по такъв начин, че да може лесно и свободно да се върти на 360 градуса около оста си. От едната страна е монтирана ръчка, за да може ръката на човека да завърта металното кълбо.

За да се изпере прането, трябва да се вдигне капакът, да се сложат дрехите, водата и настърганият сапун, а после капакът да се затвори. Сетне започнете олзвателят бързо и силно да въртите ръчката, завъртайки сферата около оста ѝ. После спрете, сменете водата, а после пак…  В един момент се предполага, че прането трябва да е изпрано. Не трябва да се върти и прекалено бързо обаче, за да не залепне прането по стените заради центробежните сили!

По селските райони тази невероятна пералня е ползвана и за маслобойна, и за айряноразбивачка.

8. Бюрокомпютър – напр. ИЗОТ 1025С

Eдна от областите, в които в България изключително много са разработвани и произвеждани компютри, е т.н. автоматизация на учрежденския труд. За целта се създават бюрокомпютри – това са компютърни системи, които съдържат процесор и разнообразни устройства за работа с данни – 8-инчови флопита (понякога по 2  в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата (конектор за принтер), възможност за включване на други външни запаметяващи джаджи като лентови устройства или хард дискове… Клавиатурата е вградена (вкопана) в талашитеното бюро. Наричат се бюрокомпютри, защото дизайнът им наподобява бюро с вградена клавиатура, монитор, флопита и т.н. Нещо обичайно е те да тежат над 200 кг. Първите са само текстообработващи машини, а някъде в пъравта половина на 80-е започват да им добавят мониторчета.

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът-бюро трябва да изпълнява. Защото машини от този тип  са създавани за различни области от т.н. седящ труд – има такива, които са предназначени да помагат на инженерите в проектирането на строежи, има такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за банки, пощи… а има и като днешния ни персонаж. :)

Един такъв много готин е ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и икономически отдели на предприятия. Този туч е сериозно голям – размерите му са 160 х 70 см – и представлява писалище с клавиатура и вградена микропроцесорна система за обработка на всякаква икономическа информация, текст и съставяне на най-различни финансови документи. Банковият служител може да ги разпечата веднага, а се извършва и архивиране върху 5,25-инчови дискети. ИЗОТ-ът е изграден на основата на български процесор от серията СМ600. Работните програми на компютъра-бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специфичен език и се разпращат по клоновете централно. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта!

За съжаление в момента такива машини могат да бъдат открити само във фрагментарно състояние – тук 8-инчовото флопи, там монитора, еди-къде си се търкаля клавиатурата… На който успее да намери цял – блазе му!

9. Нещо военно – напр. противогаз

Военните неща се радват на особена почит сред колекционерите и въобще повечето хора. Затова Вашата задача трябва да бъде непременно да се нснабдите с поне едно такова нещо. Бъдете обаче оригинални – не се сдобивайте с поредния противогаз от соца, ами си намерете такъв отпреди това, от Царство България. Тогава такива са произвеждани от Държавната военна фабрика в Казанлък (днешният завод Арсенал) още 1923 – 5 г. От тези някогашни производства сме намирали два основни вида, от които единият е дори с никога неразпечатван дихател! Даже си носи и дата на проверка – 12 декември 1939:

Е, нещо такова задължително трябва да проимате!

10. Телефонен номератор 

Телефонният номератор е интересен апарат. Нуждата той да съществува се крие във факта, че в първите десетилетия на телефонията линиите не са автоматични както сега, ами (както са казвали тогава) ,,ръчни“. Това означава, че когато един абонат търси друг, се налага да бъде свързан с него чрез присъединяване на кабелен конектор в специален жак. Та номераторът е апарат, който се обслужва от телефонист (по-често са жени). Това е служител в телефонна централа, който стои пред огромни апарати (номератори) и свързва обаждащите се абонати с търсените от тях номера. За всеки номер – търсещ и отговарящ – на номератора има съответен ,,жак“. Когато търсещият абонат звънне в централата, телефонистът отговаря с ,,Централа! С кого да Ви свържа?“. Щом му кажат това, най-честата схема е да включи конектора на повикващия абонат в жака (гнездото) на търсения от него и така те могат да си говорят.

Телефонните номератори бивят различни видове – учрежденски, селищни, междуселищни и т.н… Обикновено тези машини са големи и масивни, но учрежденските (за няколко поста) или тези за малки военни поделения са не чак толкова големи като размери и позволяват спокойно съхранение в колекционерска стая. Ето този нашият напр. е български, произведен е в софийската Телефонно-телеграфна работилница към Главната дирекция на ПТТ през втората половина на 30-те г. и даже са го ремонтирали през 1943, както свидетелства етикет от вътрешната страна на капака:

Наистина рядко и ценно нещо! Намерете си такова и то ще е една от перлите във Вашата колекция.

А ако наистина сме Ви запалили по техносъбирателското дело, предлагаме Ви да навлезете по-дълбоко, като се запознаете с нашия пътеводител на колекционера:

 

Всичко необходимо за колекционера – практическо ръководство

See more

Особеност на нашия форум са темите ,,Снимки от акции“, където споделяме снимки от груповите акции по пренасяне на старотехника. Най-често един човек решава да вземе нещо обемно и вика още някой да му помогне. Напоследък обаче този модел отпадна и по-скоро се появи насоката някой да се снима с новата си находка н ключови места в града, за да го видят колкото се може повече хора и да му се чудят на акъля :)

Тук съм подбрал няколко изключително добри снимки от златния фонд, които да споделя.

Докарване на АСТА-та – български радиоапарат от1 937 г.

 

Аз и С. Запрянов сме получили телевизор Осогово. Съответно го отваряме в неговата територия:

 

С Orion 53T816:

 

С. Запрянов много се радва на София`81 и Мургаш, прибрани от едно село до София:

 

Помагам на гореспоменатия да докара у тях една София 59 І мод.:

Първият ми Тулан:

Тъкмо съм получил Лира`68 и я разопаковам:

 

Ноември 2010, тъкмо към края на тоталната система. Аз и Митко ,,опразнихме“ един апартамент в Бъкстон, всеки взе, каквото му е на сърце, а Владислав ни караше. Добре че беше колата му, иначе… щяхме да мислим други начини. Конкретно тук – сгушил съм се до един Рубин 714:

Хубавото е, че груповите акции понякога продължават, макар че не с такъв дял, както преди, тъй като вече не сме ученици/студенти и трябва да работим. Затова се увеличава делът на личната сандък инициатива.

 

Ако все пак направим подобни снимки – винаги ги пускаме във форума. Например, една от сравнително новите е тази – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=30051#p30051

Интересно – никъде в нета не намирам негови снимки, а е грехота да няма.

Е, Tракия е телевизор, който можем да наречем ,,Китен с 59 см екран“. Построен е на основата на шаси тип Пирин,телевизора е вграден кинескоп тип 59ЛК2Б, има командно табло с 6 потенциометъра и изведено отстрани на десния панел ПТК. Година на Тракията – мисля, 1967 или 8-а.

Или, с други думи, заповядайте да се запознаете с него:

Повече за други телевиоори от ,,географския“ тип можете да научите от тази тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=1653