Здравейте, пренавиването на асинхронните мотори е доста тежък и дълъг процес, като най-трудната част е свалянето на старите и оформянето на новите намотки. При трифазните мотори (предимно българските) намотките им се застъпват и не можем да свалим само изгорялата секция, а трябва да извадим и половината от предходните две секции (при концентрични намотки), което ще увреди и тях и така целия статор трябва да се пренавие. Понеже лакът използван в нашенските мотори е много здрав и намотките трудно се разлепват, а при огъването им с голям инструмент, може да се счупи чугуненият корпус. Поради това много техници правят грешката и прибягват до обгаряне на намотките с горелка, което уврежда и стоманата и ламелната изолация, като след пренавиването статора може да прегрее от големите вихрови токове. За да свалим намотките, най-напред ако не можем да извадим каналната капачка, трябва да направим малък разрез с макетен нож, след което с отвертка отлепваме най-горната навивка и изпъвайки я разцепваме по дължина цялата изолация. След като сме извадили първата навивка, тя вече е разлепила и съседната и така изваждаме всички навивки. За по-лесно разлепване можем да намокрим намотките с коресилин, въпреки че той не разтваря изсъхналия лак. След като сме извадили всички намотки, трябва да подменим и каналната изолация дори и да е здрава, от прегряването тя изсъхва и се напуква и се е пречупила по ръба на статора поради огъването и оформянето на намотките. Ако канала е затворен с дървен или пластмасов клин, който не може да се извади, дървеният можем да го разрежем с малък трион, като дебелината на зъбите не трябва да е по-голяма от процепа. Пластмасовият клин можем да го разтопим с мощен поялник с плоска човка, като едновременно с плъзгането на човката издърпваме и най-горната навивка. След като сме извадили намотките и каналните изолации, трябва да почистим каналите от остатъците лак в ъглите, които можем да изчегъртаме със стара и затъпена ножовка, като трябва особено да внимаваме при почистването на горните ръбове на канала зъбите на ножовката да не се закачат във външната ламела и да я изкривят. Същото се отнася и при изваждането на намотката, някоя от навивките може да се закачи във външната ламела и да я изкриви, затова след разцепването на каналната капачка остатъците й не бива да се вадят от канала преди да сме извадили всички навивки.
Основна грешка при производството на нашите мотори е че каналната изолация не е огъната във формата на каналите, които са трапецовидни, а е заоблена, като в ъглите остава празно неизползваемо място и често при пренавиването навивките не могат да се съберат в канала, понеже съвременната намотъчна жица е с двуслойна изолация. Въпреки че при напълването на канала изолацията частично приляга, но се смъква от горната страна на канала, като той остава оголен и емайла на жицата може да се обели още преди затварянето с капачката. Затова каналната изолация трябва предварително да я прегънем във формата на канала. Най-добре е да използваме полифол с памучно покритие, а прегъването трябва да стане надлъжно по посока на нишките, за да не се набръчкват. Посоката им е по дължината на лентата, както е навита на ролката. След като сме отрязали парчето и очертали линиите на прегъване, трябва от двата края напречно да прегънем страните с широчина около 3,5мм., както е на оригиналните изолации и дължината им не трябва да е по-голяма, защото намотките няма да могат да се изпънат добре. Трябва да се вземе под внимание че памучното покрите на полифолът е с дебелина около 0,05мм. или общо 0,1мм. за двете страни и за да получим същата плътност и твърдост като фабричната изолация, която е без памучно покритие, то дебелината на новата трябва да е с 0,1мм. по-голяма. Ако сложим такава изолация със същата дебелина като голата фабрична, тя ще стане много мека и накрая при огъването и оформянето на намотките, тя може да се пречупи или скъса по ръбовете на статора и впоследствие намотката да пробие към корпус, където доста често става късо съединение и жицата се заварява за стоманата. Затова за максимална твърдост и здравина за мотори над 1KW е добре дебелината на изолацията да е 0,35мм.
За навиването на новите намотки, като основа можем да използваме дъска, нарязана на стъпала за всяка стъпка на секциите. Тъй като старите намотки са намачкани и лакирани и трудно можем да измерим точната им дължина, трябва опитно да прекараме в каналите едно парче жица и я оформим по пътя на секцията, така че вътрешните свободни канали добре да се открият, а дължината на дъската трябва да е малко по-голяма от навивката, понеже снопът от навивки е по-дебел от парчето жица и това да ни заблуди и накрая намотката да излезе малка. Почти при всички мотори намотките са навити от два или три ката жица, паралелно свързани проводници. Този метод не е за предпочитане, защото изолациите от всички навивки отнемат повече място, отколкото един цял дебел проводник, освен това ако се прекъсне някой от проводниците, мотора ще продължи да работи с нормална скорост и мощност, но намотката ще прегрее. Затова ако фабричната жица е с еднослойна изолация, а новата е с двуслойна, трябва да я навием с един размер по-тънка жица и увеличим навивките толкова че сумарното сечение на всички навивки да е еднакво с фабричната намотка и да не остава много празно място. Това ще намали изходната мощност, а увеличеният брой навивки ще компенсират загубите от по-малкото сечение на проводника. Този проблем може да се реши, като вместо паралелни проводници, навием намотката с цял дебел проводник. За целта първо трябва да пресметнем сеченията на проводниците и ги съберем, след което пресметнем диаметъра на общия дебел проводник. По-дебелият проводник освобождава не малко място и намотката спокойно може да се навие с жица с двуслойна изолация без да се губи от мощността. За да сме сигурни че намотката ще се събере в канала, събираме в сноп нарязани парчета от проводника и го изсипваме в канала. При някои еднофазни мотори на Елпром е реализиран по-добър вариант, като двете половинки полюсни намотки са свързани не последователно, а паралелно и всяка намотка е с двойно по-малко сечение на жицата, както при двете бобини на П-образния трансформатор. Този метод спестява необходимостта от развиването на жицата от две, три и повече макари. Може също да не навиваме всички проводници едновременно, а навием отделни идентични намотки и ги положим една върху друга. Недостатък на този метод е че ако има разлика в броя на навивките, ще протекат големи изравнителни токове и намотките ще прегреят. Така че най-оптималното решение е паралелното свързване на полюсните намотки. Друго предимство на този метод е че можем да конфигурираме намотките в паралелно или последователно свързване за различни напрежения – 220 и 440V или свързан на двете фази 380V, Затова е добре връзките да ги направим в клемното табло с отделни кабелни обувки, наредени за избраната конфигурация.
Тъй като при навиването на секциите върху дъската при премятането жицата се усуква и намотките се извиват. Затова, посоката на навиването трябва да е обратна на посоката на развиването на макарата, ако издърпваме жицата отгоре. Ако макарата е поставена на въртящ се барабан, при навиването трябва да въртим цялата дъска, която е доста дълга и този метод е труден за ръчно навиване. След като сме навили едната половина на полюса е добре да не режем жицата и след като извадим намотките от дъската ги придържаме с едната ръка, хващайки ги заедно с дъската и продължим с навиването на другата половина. Може също да използваме една широка дъска, нарязана от двете страни и на нея навием двата полюса.
Преди да положим намотката в канала, трябва да покрием оголените горни части с временна изолация от най-тънкия полифол 0,15мм. Понеже при пъхането и натиска на намотката в статора тя непрекъснато се допира в ламелите и емайла може да се обели, затова трябва да обвием лента полифол по цялата окръжност и двата й края се вкарат в канала в който ще положим намотката. Така навивките много добре се плъзгат в полифола и се исипват право в канала. Тъй като жицата е по-дебела и не могат да минат две навивки през процепа, трябва да вкараме навивките една по една без да се преплитат. За направата на каналната капачка, която фабрично е закръглена и извита с горещ въздух, а полифолът не можем да го извием с подръчни средства, затова капачката трябва да я направим правоъгълна с ширина равна на горната широчина на канала, а при надяването й от натиска на намотката тя частично ще се закръгли във формата на канала. Накрая вече можем внимателно да издърпаме временната изолация, като гледаме капачката да не излезе от канала. Ако временната изолация се е притегнала много и трудно се вади, можем да отлепим памучното й покритие от едната страна, като я напоим с коресилин. Оголената гладка част не трябва да е от вътрешната страната към намотката, а към външната , защото каналната капачка се прилепва към гладката част на изолацията и не може да се плъзга. Друг вариант е с вкарването на капачката, тя да избутва и временната изолация. Капачката се вкарва заедно с плъзгането на цялата намотка.
След като сме вкарали първата секция, трябва да я оформим, но тъй-като жицата е дебела и твърда, трябва да извием поотделно всяка навивка. Не бива намотката да се удря с гумен или дървен чук, освен леко, тъй като това може да смачка изолациите и те да се скъсат. Накрая бандажираме стегнато намотките с памучна лента и оформяме отвора в който ще влезе ротора, който отвор трябва да е по-голям за да не се удари или заклещи ротора в намотките при вкарването му. Ако намотките са станали малки и отвора е станал тесен, което става много често при чуждестранните мотори и не може да се разшири с изчукване или натискане и разширявайки го от едната страна, той се свива от другата, тогава трябва да набием в отвора цилиндър с конусна форма. Такъв конус можем да направим от кофички от кисело мляко, течен шоколад и др., като ги напълним с гипс. Преди да ги набием трябва да сме лакирали намотките и сме изчакали да изсъхнат 1-2 часа за нитроцелулозен лак и повече за обикновен. След пълното изсъхване можем да избием конуса удряйки го с дървен чук. Понеже при вкарването на конуса намотките от другата страна се свиват, трябва да вкараме два конуса от двете страни на статора. Трябва да се вземе под внимание че при загряването на мотора, лакът се размеква и намотките се свиват и ротора после да не може да се извади. Затова преди да сглобим мотора трябва да го нагреем с духалка и да видим колко са се свили намотките и отново набием конусите и ги извадим след като изстине. Материалът на кофичките не трябва да се разтваря от разтворители. При сглобяване на мотора, не трябва да спускаме ротора в статора, а обратното, като роторът трябва да се постави във вертикално положение вкаран с лагера в предния капак на подходяща стойка с дупка в която да влезе вала. Статора го спускаме внимателно над ротора, като с пръсти центрираме ротора и бавно без да клатим статора го спускаме надолу. Всеки друг метод предизвиква удряне и заклещване на ротора в намотките, когато дупката не е станала достатъчно широка.
Често късо съединение се получава и между свръзките на изводните краища и намотката под тях, като заварката или спойката от силното притягане на конеца разкъсва стъклотръбата и се забива в намотката. Затова е по-добре да не правим връзки, а краищата на намотките ги изведем през дълга стъклотръба до клемното табло и ги запоим в кабелни обувки.
Умния човек не казва и половината от това което знае, а глупавия не разбира нищо от това което говори. Lao Tzu.
Професионализмът не е в това да не допускаш грешки, а да си направил всички възможни грешки, в най-тясната област.
