СУ - ден за академично ,,клошарство"

Deltichko МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2012, 19:50

Пускам тук описание на един ден, изпълнен с напрежение и емоции около спасяването на няколко ценни артефакта на българската електро- и механопромишленост.
Всичко започна, когато в около 9:30 сутринта забелязах обява в сайта Подарявам.ком, в който човек с псевдоним Sapiens подаряваше десетина пишещи машини от името на Софийския университет. Заинтересувах се - че къде ли в сградата би могло да е това? Писах му съобщение, но някой беше заявил десетина минути преди мен. Но аз все пак съм в ролята на човек отвътре, нали така? Отидох при домакина, когото добре познавам, но той не знаеше нищо по въпроса. Зачаках отговора, като междувременно се заех с други задачи в работата. Към 12:25 погледнах съобщенията и видях, че имам отговор - машините се намирали на четвъртия етаж в Южното крило на Ректората, но да побързам, защото щели да ги изхвърлят. Реагирах като ужилен, за една минута стигнах до ,,полесражението" и ги забелязах. Имаше един куп неща, между които, след кратък оглед, се откроиха:

2 бр. гедермански електрически пишУщи машини Optima
1 бр. гедерманска механична пишУща машина Optima
1 бр. българска електрическа пишУща машина Хеброс 350
1 бр. българска електрическа пишУща машина Хеброс, неизвестен модел
1 бр. механична пишУща машина в много елегантно куфарче, неизвестна като модел и марка, защото куфарчето има ключалка, за която нямам ключ
1 бр. българска ,,архитекторска" настолна лампа, оранжева на цвят
2 бр. български прожектора, старозагорско производство
1 бр. руски настолен фотоувеличител за геологическа лаботатория, и той в куфарче, с пълна окомплектация
1 бр. чехословашка джаджа, пише Meopta, предполагам, и тя някакво оптическо приспособление, прилича на бинокъл, и тя от лаборатория

и това, което ме най-много впечатли:

1 бр. български шрайбпроектор Лектор 01 (първият български шрайбпроектор въобще)

Отделих гореспоменатите неща в един ъгъл и започнах да ги нося до склада на библиотеката. Обадих се на С. Запрянов да му кажа, че ще му подаря фотоувеличителя и джаджата. Той пожела и една от електрическите Оптими, така че избрах по-хубавата и я отделих. В това време дойде един човек, запита какво съм си харесал и взаимно се запознахме. Разбрах, че той бил Sapiens. Отидох при шефката, помолих я временно да ги сложим вътре в склада и тя се съгласи. След това продължих курсовете си. Точно преди предпоследния курс, отивам да оставя поредното нещо и гледам - машинариите свалени един етаж по-надолу, а горе сърдити гласове. Моментално се качих и гледам - директорката обяснява нещо, как трябвало да се подреди за 1. октомври, тоя щял да идва, оня щял да идва, защо паркетът още не бил изциклен, защо не знам си кое не било направено, не знам си к`во си. А колегите стоят и гледат! :D
Точно по това време, дойде една доцентка от нашата катедра, запита ме: ,,Вие сега тук ли се подвизавате?", а на мен ми стана доста неудобно, защото имаме уговорка всеки ден от два до четири да й помагам да подреждаме едни книги. Отговорих й да изчака малко, още повече, че беше още 13:30, тя се съгласи, каза, че и бездруго имала някаква друга работа, и отмина. А аз зачаках бурята в ,,елипсата" да отмине, нещата да се поуталожат и да мога да взема ключа от складчето. Чакал съм 40 или 45 минути, по едно време отидох да си довърша курсовете барем. Все пак, по едно време улучих едно малко успокоение, докато директорката говореше по телефона, приближих се до шефката и казах дословно следното: ,,[...], дай ми ключовете, че да се свършва с тая глупост!" - ,,Оуу, ами ти точно най-голямата лудница улучи. Ама оня, хамалинът, ти свали нещата. Защо?" - ,,Защото е идиот! Хайде, дай тука, на по-скритото, да не се види!" - ,,Ето бе, ето, спокойно" - и ми подаде износен, изтъркан месингов ключ с логото на Метал Варна. Отидох долу, отворих вратата. Точно по това време обаче, екшънът стана пълен, защото пристигнаха работягите момци с машината за циклене на паркет, шумът се усили, а директорката започна да слиза лека-полека по стълбите, на всяко стъпало се сещаше за нещо, спираше да го дообясни, и после пак продължаваше, а аз треперя, защото си казвам, че ей сега, в следващата секунда, ще ме забележи. Все пак, успях да вкарам всичките багажерии без проблеми, затворих вратата, тя проскръцна издайнически, заключих я с хиляди мъки (защото бравата е по-скоро за нечия тукашна колекция), върнах се, оставих ключа на шефката и от другата седмица ще изнасям нещата.
След което отидох да си измия ръцете и лицето, а най-накрая се явих на вратата на кабинета в нашата катедра с думите: ,,Д-р [...], извинете за закъснението, но се бях отдал на, своего рода, академично клошарство, а след това изпитах сериозни логистични проблеми".
И други, какви ли не, неща, съм взимал от Университета, но това беше най-напрегнатата, най-изтощаващата, и, смея да кажа, най-рискованата, акция.

Vladislav МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2012, 20:16

Поздравления както за успешната акция, така и за майсторското описание! Ако имаш нужда от помощ за по-нататъшното пренасяне, свиркай.

Deltichko МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2012, 20:40

Ще видим какво можем да измислим, защото след понеделник графикът става много плътен и вероятно изнасяне на части за два-три дни ще е най-удачно.. Но, все пак, ще ти пиша.

rkounev МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2012, 21:40

Ако ти върши работа един пасат по всяко време на деня-свиркай!

Deltichko МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2012, 21:45

Върши, ще уредим нещата, благодаря за предложенията и на двама ви. Да не забравяме, че с теб още не сме се запознали лично, това ще е повод.

felicialx МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2012, 15:41

Академично клошарство е много интересно определение. 8-)

Deltichko МнениеПубликувано на: 01 Окт 2012, 16:15

Неизвестната пишУща машина в куфарче се оказа един оранжев Хеброс за износ и е в идеално външно и функционално състояние. Не пише нищо като модел, само отзад Typewriter works. Made in Bulgaria.

skafandar.com МнениеПубликувано на: 01 Окт 2012, 17:07

Браво за добрата акция! Честито! :D