Техника по безопасност и основни технически грешки.

Здравейте, темата е посветена към по-младите радиолюбители а защо не и към възрастните и има за цел да уточни както основни технически недоразумения, предизвикани от безстимулното обучаване на учениците, посредством учители зубрачи или възрастни сдухани и от съкратения превод на нашите учебници, защото съгласете се наши имена в науката днес почти нямаме и няма кой да напише една книга. В предната тема за компютърните захранвания се сблъсках именно с това неразбиране на физическите процеси в електронните устройства, по-конкретно в импулсните захранвания, а както знаем захранващият блок е сърцето на всяко едно устройство и ако нарушим неговия ритъм, то уврежда и целият организъм. То е основата, ако не разбираме как работи то, по-добре изобщо да не пипаме. Мина доста време и се надявам 2-3-мата участника с които заформихме горещ спор, вече да са се убедили в правотата. Излизам от шеговития тон, детския език с игривите въпроси целящи да провокират желанието у събеседниците да потърсят истината, но по по грешка заедно заиграхме и се увъртяхме като в огромен цирк, а истината се потули. Първото недоразумение беше в принципа на работа на електролитния кондензатор и бяха взети под внимание факти, на които не трябва да се обръща внимание, като това бяха загубите на енергия, предизвикани от вътрешното съпротивление на материалите от които той е съставен. В електротехниката и математиката тези факти се приемат за 0, тъй като те винаги съществуват и ние не можем да ги предотвратим, точно по тази причина, всеки един електрически елемент има собствено съпротивление, благодарение на което те се загряват, но нали не всеки проводник се самозапалва, всяка крушка да гори при първото включване и всеки кондензатор да гърми, да но времето побеждава всичко, инсталацията се разхлабва, започва да искри и се самозапалва, против широкото мнение на много колеги, които твърдят че климатиците вблока са я претоварили и виждаш бушона здрав, а таблото на пепел. Крушката след дълго време работа жичката изтънява и прегаря от огромния начален ток (около 10 пъти по-голям от номиналната мощност на лампата). Това е причината да залепват релетата на стълбищните автомати, проектирани за този товар, но нали наште професори знаят всичко и тук са се издънили. Така стигнахме и до филтровият кондензатор, той не е изключение, вътрешно съпротивление винаги ще има и той винаги ще загрява, но процесът на стареене тук не се дължи на изтъняване на плочите, е може след 100 г., но поради ественото му затопляне, което е непреодолимо, електролитът нормално се изпарява, следователно логично се увеличава и неговото импедансно съпротивление, което е нищожно около 0,1ома, нарастне ли повече, то вече електролита напълно се е изпарил и практически от кондензатора не е останало нищо или поне един сух кондензатор от порядъка на няколко нано фарада, който вяма да нагрява повече, защото няма никакъв капацитет и няма да върши никаква работа, просто ще си стои като изолатор. Но когато не се е изпарил всичкия електролит, той ще продължава да работи като кондензатор, но с намалена стойност, при това той не би могъл да захране консуматора, който го разрежда и през него постоянно ще протича голям заряден ток, който ще го изсуши докрай. Но той би могъл да филтрира ефективно ако го поставим в друга верига, съобразена със сегашната му стойност, е би загрявал малко повече от един нов, но пак ще свърши работа. Естествено той ще загрява малко повече, поради неравномерното изсъхване на електролита и дефакто ще работи само половината площта на плочите, но специфичното съпротивление не може да го нагрее, тъй като термина съпротивление не е физично действие и не може да свърши тази работа, затова ще го нагрее единствено тока. Същото би се получило и ако поставим нов елемент, но с по-малък капацитет, той моментално ще прегрее и ще избухне. Ако разгледаме сега кондензатора в променливотокова верига, свързан не като филтър, а като съпротивление, свързано последователно на консуматор, той в зависимост от честотата непрекъснато ще се зарежда и разрежда и загряването ще е пропорционално на честотата на този цикъл, но след време и той като остарее, ще си намали капацитета, токът през него ще намалее, както и през консуматора, дотогава докато не прекъсне веригата. Значи в пърият случай като филтър, той се товари обратнопропорционално на капацитета, а в режим на съпротивителен елемент е обратното. С една дума специфичното съпротивление е причина за самонагряването на всеки един елемент, но то не е причина за избухването и пожарите в таблата.
Точка 2. При ремонта на телевизионните приемници зануляването е враг №1. Не случайно във всяко сервизно ръководство на 2 стр. се измерва напрежението между шаси и Земя, но много стари шасита без изведен AV-вход, тяхното "горещо" шаси е под напрежение, като най-опасен е българският "Велико Търново 84", тъй като при него корпуса е свързан директно към мрежовият кабел, но от друга страна този вариант е по-добър, защото можем просто да обърнем щепсела или да свържем тоководещият проводник от шасито към зануляването на щепсела, а другият към едната от клемите. Така телевизора ще бъде винаги обезопасен, но ще работи само в едно положение на щепсела. При обикновените горещи шасита, изправянето на тока е осъществено с мостов изправител "Грец", като минуса е свързан с корпуса, а е отделена единствено антенната букса, но някои пишман майстори премахнали разделителните кондензатори, мислейки че са някакъв ненужен филтър или пък забравили да поставят изолационните шайби на буксата и телевизора работи прекрасно, до момента когато трябва да включим кабелната или антената, ако тя е заземена. Тогава буксата гръмва в ръцете ни и изправителя на телевизора, също изгърмял. В такъв случай следва да се помолим на Бог да сме допряли първо външния пръстен на буксата, но се случва това да бъде и вътрешната клема, тогава освен телевизора беше изгърмял и сплитера, но понеже беше качествен, с трансформаторна връзка, то телевизора в съседната стая остана невредим. Тези инциденти могат да се избегнат първо с качествени TAP сплитери, и с поставяне на галваничен изолатор, продават се и защитни антенни букси, с една кутийка, в която са поместени разделителните кондензатори. Тези кондензатори в един работещ телевизор, винаги могат да пробият, било от гръмотевици или от стареене. При обикновените "студени" шасита те също могат да пратят напрежение по корпуса, но снабдени с галваничен изолатор няма да пострадат другите уреди, а пък горещите шасита спокойно биха си работили, без да подозираме че по корпуса им тече ток, докато не пипнем двата края на защитната букса. Подобни повреди могат да причинят и многото устройства свързани заедно (телевизор, с декодер, плюс DVD и др.), като техните изравнителни токове се сумират и могат да причинят повреда при случайно опиране на буксата към корпуса. Когато бях начинаещ, така и аз заместих едно импулсно захранване на един стар видеокасетофон, с обикновен мрежов трансформатор, но той внасяше много смущения от мрежата и затова изградих стандартния капацитивен мрежов филтър, но не със стандартните кондензатори по 1 до 2,2nF, а много по-ефективен филтър с два по 100nF и машинката работеше идеално, до момента в който не опрях средната клема от чинча към корпуса, разбира се нямаше фойерверки и всичко си беше наред, само дето изгоря видеоканала на другото ми скъпо видео.
Точка 3. Друга техническа грешка или по-точно заблуждение сред техниците относно честотата на изправеното напрежение при двуполупериодния изправител, заради чиито теми бях изключен от предишния форум. Неточно и непълно е обяснението че честотата на изправения ток е удвоена, спрямо мрежовата, т.е. 100Hz, дори в интернет ще намерите много схеми на удвоител на честота, посредством с такъв изправител, които още повече ще ви объркат. Но не трябва да забравяме, че при променлив ток отмерваме други величини. Но как тази честота ще се удвои, след като изправителя не генерира е.д.с., той просто е полупроводник и ще проведе само половината от полупериодите или всичките, както е при двуполупериодния изправител, а другите откъде ще дойдат? Нали не сте чували за четириполупериодна схема? Следователно преди и след изправителя честотата ще бъде една и съща, но при променлив ток отмерваме честота на брой цели периоди, която е 50Hz, а броят на пулсациите (полупериодите) е 100Hz или казано накратко тока прекъсва 100 пъти в секунда при променливия и изправения ток. Но ако измерим тази честота с електродинамичен честотомер или с динамичен високоговорител, те ще отчетат удвоена стойност, не защото тя е такава, а защото са проектирани за променлив ток, докато при високоговорителя се получава чисто механичен резонанс от амплитудата на трептене на мембраната, но ако говорителят е пищялка, то амплитудата ще е минимална и тогава той ще възпроизведе вярно реалните 100Hz, като пренебрегнем дребните хармоници, причинени от неравномерното отпушване на диода. По тази причина много вредни за консуматорите са полупроводниковите димери и инвертори.