Пренавиване на високоговорител (разширена 2)

Здравейте, проблема при пренавиване на говорител не е толкова в изработването на бобината (шпулата), колкото в крайното залепване и центроване. Понеже ремонта се извършва по обратен ред от сглобяването и бобината се залепва първа на мембраната и накрая се окачва готовата ситема с гофра и се залепва. Ако високоговорителя е малък широколентов, с тънка хартиена мембрана и гофра, която ще се скъса ако се опитаме да я отлепим и се налага да извадим бобината отгоре. След като отлепим шапката, с поялник с остра човка прогаряме и изронваме епоксидното лепило около алуминевия цилиндър на бобината, след което го разкъсваме и го изваждаме на части с изгорялата намотка. Тъй като диаметъра на намотката е по-голям от този на цилиндъра (при маломощните, разликата е незначителна, тъй като намотката е с по-тънка жица), то трябва допълнително да разширим дупката на мембраната с едра шкурка, за да може да влезне новата бобина. За да се уплътни после междината между цилиндъра и разширената дупка на мембраната, се обвива хартиена лента върху цилиндъра, докато дебелината се изравни с тази на намотката.

Цилиндъра не е задължително да бъде от алуминий, а може да се приготви от обикновена хартия или картон, като принтерна с добра влагопроницаемост за да попие добре лепилото, може и гланцирана хартия, например от рекламните брошури и се изрязва парче с дължина равна на обиколката на цилиндъра, точно толкова, без застъпване. Залепването става като парчето се увие върху цилиндър със същия диаметър, малко по-дебел от сърцевината на магнита (шишенце, туба от дезодорант, от силикон, батерия и др.), като го обвием с тиксо до достигане на нужната дебелина. Залепването на хартиения цилиндър става с обвиване на хартиена лента на горния широк край, намазан с лепило С-200 и заедно с нея се залепва и началния извод на намотката и така един пълен оборот и я оставяме да виси без да я отрежем. После нанасяме епоксидна смола на мястото където ще се навие намотката и така не много стегнато навиваме плътно първия слой и след като го завършим отново нанасяме смола върху намотката и продължаваме с втория слой. За по-лесно навиване на втория слой и ако ширината на процепа в магнита позволява, можем да обвием върху първия слой тънка хартия, например от касови бележки. След това нагряваме бобината със сешоар за да се втечни смолата и добре да попие в хартията. Притискаме добре хартията за да се оформят каналите от долният слой и в тези канали трябва да попаднат навивките от втория слой. Затова втория слой трябва да се навие малко по-стегнато от първия за да може добре да се извие хартията под навивките, за което тя трябва добре да е напоена с лепилото и то да е достатъчно течно. След като сме навили вторият слой, залепваме края на жицата с първоначалния остатък от хартиената лента с която преди това сме залепили началния извод и я обвиваме няколко пъти, докато дебелината на цилиндъра се изравни с тази на намотката. Накрая покриваме цялата намотка с епоксидна смола, като внимаваме да не проникне под цилиндъра и да го залепи за тубата. После слагаме бобината във фурна на 60-70 гр. за да се втечни добре смолата и да изсъхне. За да извадим бобината, трябва с тънка клечка за зъби да премахнем остатъците от лепило под ръба на цилиндъра, след което рязко я завъртаме по посоката на навиване докато се отлепи. Ако е много стегната може да капнем малко масло, но винаги трябва да я въртим по посоката на навиване. Понякога лесно се изважда само с издърпване. Преди да я залепим за мембраната почистваме добре процепа на магнита с прахосмукачка, а магнитните стружки можем да извадим с парче двойно залепващо тиксо, залепено върху картонче.

Преди да залепим шпулата за мембраната, с батерия проверяваме полюсите, така че плюса е този извод, когато бобината изкочи нагоре. Ако той не съвпада с положителния извод на говорителя, завъртаме шпулата на 180 гр. След това издигаме бобината максимално над мембраната, почти до намотката и нанасяме хладна, гъста епоксидна смола, която не бива да нагряваме за да не изтече и с въртене я пъхаме обратно на такава височина, че 1/3 от намотката да излиза над магнита, а средата да бъде на нивото на магнитната междина, в зависимост от дебелината на желязната шайба, а под нея трябва в същото отношение част от намотката да е под нивото на процепа. За по-точно наместване по височина, можем да очертаем с химикал от вътрешната страна на бобината 3 хоризонтални ленти с дебелина равна на дебелината на магнитната шайба, като в процепа трябва да влезе средната лента. За центриране на шпулата се надяват между сърцевината и цилиндъра срещуположно 3-4 картонени ленти и обръщаме говорителя с мембраната надолу за да не прокапе смолата надолу по намотката. След 1 час пробваме говорителя на много тих басов сигнал дали няма изкривявания и ако има такива, нагряваме със сешоар лепилото, докато се размекне и отново центрираме. Накрая запояваме краищата към гъвкавите опашки и ги покриваме с лепило Хелми. С батерийка пробваме амплитудата на мембраната да е еднаква и в двете посоки, това означава че бобината е добре центрирана по височина и чувствителността на говорителя е максимална. За по-голяма сила при някои басови говорители, като Sony и др., намотката се навива на 4 слоя. Тези говорители са с най-голяма чувствителност тъй като цялата намотка попада в магнитния процеп, но пък амплитудата на трептене намалява, а оттам и басът става по-плътен и изкривяванията са минимални. Освен това индуктивността нараства и високите честоти затихват, затова този метод се прилага само при нискочестотни говорители. Затова не бива да използваме по-дебела жица от оригиналната и дължината на намотката трябва да бъде същата.

Забележка: Бобината не бива да се залепва с еластично лепило, като Хелми и Момент. Ако опашките са повредени, могат да се заменят с медна оплетка за отстраняване на припой. Алуминиевото фолио на цилиндъра има недостатък че окъсява намотката при прегряване на изолацията, лесно се разлепва и се образуват вихрови токови, което намаля КПД, то служи единствено за охлаждането на намотката. При някои говорители се използва друго температуро устойчиво със стъкловлакна фолио или от полиамид. Но все пак ако разполагате с дебело алуминиево фолио, цилиндъра не трябва да е затворен докрай, а трябва да има лек процеп, за да не служи като магнитен екран и да се намалят загубите от вихрови токове до минимум. Ако използваме употребявана жица, трябва да я изгладим с триене в дървено трупче с леко опъване не повече от 3-4 пъти, понеже независимо колко дебел е проводника, той се източва и променя сечението си. Затова не трябва да се изглажда напълно и ако видим, че е станал по-дълъг и навивките са се увеличили, трябва да го сменим. Краищата се оголват с макетен нож, но никога с изгаряне, тъй като проводника светкавично се окислява и изтънява и лесно се къса, а загубата от сечението се засича дори с обикновен шублер. Центрирането на разлепен и разместен магнит става с вкарването на 2-3 клечки в процепа или се сваля горната шайба и се надява картонена тръба с дебелината на процепа и шайбата се залепва с епоксидна смола. Ако изгорялата намотка се е заклещила вътре в магнита, и се налага той да се разглоби, това можем да направим без дори да го сваляме от говорителя, без да отлепваме мебраната, трептилката, докато се разкъсат. За целта поставяме говорителя с дъното на магнита върху нагорещен до 60-70 градуса котлон и с отвертка пъхната в работният процеп рязко я разклащаме, докато магнита се разлепи и се разцентрира. След като го почистим го залепваме с епоксидна смола и го центрираме с картонени лентички и пак го оставяме върху котлона на 50-60 гр., докато смолата се втвърди.

Този метод е доста трудоемък и уврежда целостта на мембраната и трептилката от допълнителното разширяване на дупката. Този метод се налага само при малки широколентови, средночестотни и високочестотни високоговорители, на които гофрата е хартиена и е една част с мембраната, но по-изтънена и не може да се свали, а и шасито на средно и високочестотните е затворено. При големи високоговорители с гумена гофра или пореста (пяна), мембрраната може да се свали, като като под ръба на гофрата и трептилката се излее коресилин. Забележка: при гофрата от пяна не трябва да допускаме да се намокри и гънката, тъй като тя моментално се раздува и може да се скъса, но след изсъхването й тя отново си възвръща нормалната форма. Ако все пак се намокри и надуе, не трябва да я пипаме, а да изчакаме да изсъхне. След като сме свалили мембраната, то шпулата и шапката, няма нужда изобщо да се свалят, а намотката се навие на място, както шпулата е залепена на мембраната, въртейки цялата система, като в шпулата отново трябва да се вкара цилиндър, но по-дълъг, за да може по-лесно да го въртим и нататък процедурата е същата. По-тежката и голяма мембрана дори улеснява въртенето и по-добре се балансира системата. Изводите на бобината могат да се запоят върху жичките от старата бобина или ги запоим върху изходните гъвкави оплетки, от задната страна на мембраната. При някои субуферни говорители, полипропиленовата мембраната е цяла, като шапка, без дупка в центъра за шпулата, а самата шпула е захваната под мембаната за пластмасова конструция, здраво залепена към мембраната. За по-добро центриране се залепват две трептилки с разстояние помежду им около 1см.