Виждал съм, за съжаление, десетки блокирали втулкови лагери на маховици и притискащи. Реставраторите работят с екземпляри на повече от половин век. Производителите смятат една-две години живот на изделието, като напълно достатъчен, за което време може да минем и без мазане, но за повече...А разреши да ги мазнем леко.
Ако нямаш сервизно, какво правиш? И не се задълбочавай в заводските препоръки - има и доста грешки в тях!
0888/231 599
А като имаш сервизно описание, просто не го спазваш, нали? Що ли ни е да се задълбочаваме! И кой ги констатира грешките, ти ли? Знаеш ли защо механиките са блокирали? Защото някой преди тебе ги е "мазнал" - къде леко, къде не, но задължително там, където не трябва и са клеясали! Българинът е уникално същество - от механика, от електроника, от коли, от жени и от футбол много разбира! От улицата да хвана някой, цял реферат ще ми развие. И е роден научен! Що ли му е да чете сервизни описания! До утре да ти привеждам доказателства и да ти давам линкове за прахова металургия, за самосмазващи пластмаси и всякакви други технологии, които не изискват допълнително мазане на изработените елементи, ти ще си знаеш своето!
И за какви петдесетгодишни дараци ми пишеш? Темата третира касетофона. Забележи -КАСЕТОФОНА! Не първия в света звукозаписващ апарат, работещ със стоманена тел вместо с лента.
Обичаш да се дрънкаш, нали? Само че аз не обичам! Написах, каквото имам да пиша, като до този момент дори внимавах да не засегна някого. Привеждах само научно-техническа информация и оставях всеки да си направи нужните изводи. Но ти просто живееш за конфликта!
Аз бях дотук в тази тема! Ти като искаш, продължавай да спамиш. И щом си рекъл -
Освен другите цели, всеки форум предполага и различни мнения по обсъждани теми. Това че някой има различно мнение (от кое друго?) не го прави "роден научен" и "обичащ да се дрънка". Във всеки форум има млади момчета, без практически опит, които с желание попиват всичко казано. Нека им помогнем, като престанем да се правим на супер майстори и да предлагаме лични хрумвания като аксиоми. Повече от половината мнения по всички технически теми са погрешни. Да повторя и още нещо: Да, досега не съм видял сервизно описание без грешки, независимо от естеството им. Колкото до смазването на механики, препоръчвам всички въртящи се елементи, независимо от материал да бъдат леко намазани с качествено масло. Както и всички триещи се части да бъдат намазани с тънка грес. С течение на времето и с придобиване на опит, напук на всякакви сервиизни описания, гарантирам съгласието Ви с написаното.
Айде
0888/231 599
..........Във всеки форум има млади момчета, без практически опит, които с желание попиват всичко казано. Нека им помогнем, като престанем да се правим на супер майстори и да предлагаме лични хрумвания като аксиоми. Повече от половината мнения по всички технически теми са погрешни................... С течение на времето и с придобиване на опит, напук на всякакви сервиизни описания, гарантирам съгласието Ви с написаното.
Айде
Това същото важи ли и за тебе и за твоите мнения? Или само за другите?
Интересно защо препоръките на производителя ти изглеждат като "лични хрумвания"? И какво гарантираш? Не ме познаваш. Откъде знаеш какъв е придобитият от мене опит? Ами ако е по-голям от твоя? И то в нужната насока! Хайде сега да поговорим за твоя опит. Да използваш едни и същи остарели занаятчийски прийоми, които на съвременния етап дори са вредни, а не четеш и не се развиваш, на опит ли ти прилича? Ти привеждаш само голи твърдения. Не подкрепяш думите си с нищо - а и как би могъл! Отричаш дори препоръките на производителя - сигурно си мислиш, че знаеш повече и от него! Не си наясно и с по-новите технологии, а и не те интересуват, както виждам! Така ли помагаш на по-младите момчета? Като ги учиш да правят "напук на всякакви сервизни описания"!?
В спора се ражда истината. Но само когато спорът се води от позицията на логиката, когато се привеждат доказателства, в случая от научно - техническо естество. Ти какви доказателства привеждаш? Една с нищо необоснована упоритост и незнайно на какво изграденото усещане, че освен тебе никой друг няма опит.
Айде
Праховата технология не е кой знае какво странно нещо - нещата направени с нея просто приличат на обикновени метални неща с малко по особени характеристики.Втулките,които се ползват в касетофоните съдържат процент графит и имат някакви мазилни своиства,но те са активни само докато са нови и чисти,а за съжаление нови касетофони вече няма!Малко прах и ...край с предимствата.Тогава идва на дневен ред масълцето,и всичко заспива,само че вече втулката си иска периодично смазване!Така че,сервизните съвети важат до определени годинки,а те вече са минали!
Защо да е просто като може да е сложно!
0878640251
близо до София
Никога не съм твърдял, че втулката не трябва да се чисти. Напротив. След няколко години работа е нормално да се натрупат прах и отпадни продукти. Така че, демонтирането на маховика и почистването на тоността и втулката са си задължителни. Но за прилагането на масло във втулката на тоността при касетофона и касетния дек ще ми позволиш да не се съглася. Годинките са си годинки, но прахът не променя свойствата на втулката. Просто трябва добре да се отстрани. Освен графит, втулката има пори, пропити със смазка, ето защо не се смазва допълнително. Това ще доведе до набиране на още повече прах, ще клеясва и съществува риск от зацапване на лентата и притискащата ролка - дори и при внасяне на масло в малки количества. Маслото е коварно нещо - не стои само там, където е нанесено. Много лесно изтича от смазваните повърхности. Освен това негативните ефекти се проявяват след време - нанасяш го, уж всичко е ОК, но след много кратко време механиката отново е за ремонт, а някои от любимите ни касети - за изхвърляне. Не може да се каже и че маслото би помогнало при вече износена втулка - ако отворът й е разширен от многогодишна работа, само смяната с нова помага.
Принципно аз не съм против прилагането на смазка. Но нека това да става според препоръките на производителя, а не просто да мажем на инат и напук. Също така аз визирам касетофоните и касетните декове, а тяхното производство не е сред най-старите, съотнесено към хронологията на звукозаписните апарати. Има много стари нискотехнологични магнетофони, при които има триене на стомана в бронз - обикновена отливка и където самият производител препоръчва периодично смазване. Това не го отричам. Но в този случай производителят прилага тънък слой технически вазелин, за да не се разтича при работа. Само че, това са различни от касетофона конструкции, с различни размери на детайлите, различни сили на триене и различни въртящи моменти. Но като цяло, касетофоните и касетните декове не са така конструирани.
Надявам се, че с така направеното разширение на темата, сме изяснили всички аспекти на мазането или на въздържането от него.
Всеки сам си решава как ще процедира.
И аз съм чувал за тази легенда за порите,ама тя не е вярна:изделията от тази технология са получени при пресоване на прах от нещо си с налягане достигащо 10000 атмосфери,та какви пори ще останат,как мислите?
Защо да е просто като може да е сложно!
0878640251
близо до София
Това е доста неточно описание. Съществуват различни методи в праховата металургия, в зависимост от желаните крайни свойства на произвеждания продукт. В зависимост от необходимостта, порьозността може да варира в широки граници. Технологичните методи са различни, в зависимост от целта. За да се получат изделия по метода на праховата металургия, металните прахове се подлагат последователно на формуване, спичане и дообработване. В праховометалургичното производство са известни следните методи за формуване на метални прахове: 1) пресоване на студено или горещо; 2) шликерно леене; 3) валцуване.
Т.е. не просто така вземаме метален прах и "еди какво си" и го пресоваме при 10 000 ?!? атмосфери. Както виждате, има различни технологични методи и те съвсем не са толкова прости, че да се обяснят с две думи.
Например при шликерното леене праховата шихта се суспензира в течност и течният пулп се излива в гипсова форма, която абсорбира течността. Полуфабрикатът се изважда от формата и се подлага на окончателно сушене и спичане. При приготвянето на шликер, т.е. суспензия от метален прах и подходяща течност, като течна среда се използва вода с добавка на малко количество солна киселина, натриев или амониев алгинат, железен хлорид, тетрахлорметан с добавка на солна или оцетна киселина. Добавките възпрепятстват слепването на частиците, създават се устойчиви колоидни суспензии и се подобрява умокрянето. За приготвяне на шликера за предпочитане е да се подбират ситни метални прахове с размер на частиците не повече от 5-10 микрометра при съдържание на суспензиите 40-70 масови %. Едрозърнестите метални прахове не образуват добра суспензия. Свойствата на суспензията се определят от някои характеристики на течността, като плътност, вискозитет, температура, киселинност, а също и от съдържанието на праха, вида и количеството на добавките, наличието на въздух, попаднал в пулпа. Шликерите се приготвят по два начина. При първия от тях се извършва смилане на металния прах в течността, а при втория- металният прах предварително се издребнява и след това се смесва с течността. Вторият етап при шликерното леене е заливането на шликера във формата. Целесъобразно е при изливане на шликера във формата, да се придават вибрации. Така се получава по-качествен полуфабрикат с малка крайна пористост. В процеса на сушенето гипсовата форма активно абсорбира влагата от пулпа и частиците на праха механично се зацепват помежду си, като образуват достатъчно здрав полуфабрикат с необходимата конфигурация и пористост 30-60%. Здравината на суровите изделия зависи в значителна степен от тяхната влажност и съдържанието на свързващите вещества в шликера. Сушенето на изделията във формите може да продължи няколко часа. За да се предотврати прилепването на изделията във формата, се използват различни обмазки, например 2%-ен разтвор на натриев алгинат, който не пречи на поглъщането на влагата и възпрепятства прилепването, допринасяйки за лесното отделяне на изделието. Извадените от формата образци се подлагат на окончателно сушене и спичане. Нагряването до температурата на спичането трябва да се извърши бавно поради голямата начална пористост на изделията и наличието на остатъчна влага. Плътността на изделията е голяма и еднородна по целия обем. В случай че се използват частици с различни размери, утаяващи се с нееднаква скорост, плътността може да бъде нееднородна. Такива изделия са с определен градиент на пористост и размери на порите. Тоест, при този метод не само може да се получи пористост от 30 до 60 процента, според нуждите, но дори при необходимост, порите могат да бъдат с различни размери.
Виждате колко е сложен процесът и колко най-различни вещества участват в него. Не става само със зверско натискане. Колкото до порите - очедидно това е едно от предимствата на праховата металургия, а не някаква легенда.
Виждам, че настроихте скоростта, не съм имал претенции да съм пунктоално точен,все пак щом сте тук имате достъп до нет и можете да си намерите нужната информация, включително сервизно описание на конкретни модели, въпроса е зададен общо и възможно най-просто съм отговорил.Принципно това е технологията,грешката при настройка ще е в рамките на допустимото, все пак се ползва изделие с капщан мотор за еталон, грешката в скоростта на DC мотора е доста по-голяма, 10 килохерца за азимута на дръжкофон е много, твърде близо е до горната гранична честота на пропускане при нормална лента на 90 процента от дръжкофоните, може би сте привикнали да настройвате на слух и за това търсите високи честоти ,в случая разчитаме индикаторното показание на осцилоскопа,честотомери има във уреди за 30-40 лв ,не мисля честотомера да е проблем, но ако метода не ви харесва - хронометъра и време за губене бол...
До bojitchko, когато казвате, че казаното от мен е невярно, разбрано-недоразбрано и подвеждащо е редно да кажете кое е вярно,и да напишете нещо по същество, а такова написано не виждам.
Има и друг метод за измерване на скоростта ,когато не разполагаме с касета или лента за устройството, но понеже любезно ме помолихте да не взимам отношение ще го премълча