Лесно ли се "цепи" LED панел ?

Не е по-трудно от LCD панел, светодиодите са налепени на едни ленти които са наредени с куплунзи на шина и явно не прави контакт, поне този който разглобявах беше такъв, даже имаше и снимки ама в кой форум беше, вече не мога да му хвана края.

Та си мисля прекъсване ли е, окъсяване ле ???

Включи последователно амперметъра и тока шъ покаже дали да търсиш под вола теле?

Имах неприятен случай с панел на Samsung 46". Не можах да сваля "стъклото" сиреч самия панел, за да достигна до диодите. Залепен с двойно лепещо тиксо по краищата. Как и да го подхващах, много внимателно от ляво, от дясно, накрая го счупих.
Винаги предупреждавайте клиента за тоя риск!
По интересно е, когато телевизора е гаранционен.
Винаги съм искал разрешение за разглобяване на панел, и съм претендирал, че не нося отговорност.
Дават ми разрешение!?

като работи на изводите за подсветката меря 36в/ двата куплунга са свързани последователно/, като прекъсне меря 25в, а като извадя единият куплунг-/без товар/ меря около 50в.

Светодиодите обикновенно се захранват с константен максимален ток, вместо с фиксирано напрежение. За това ми прилича на късо, или източника не дава нужния ток.
Чакаме ампермера

Ампермера няма да покаже нищо. Много телевизори запускат подсветката с малък ток.
През това време се контролират много параметри. Общо взето се знае, че има някакъв проблем. И спира подсветката.
Сложно за диагностика.
Разглобяване на панела - неприемливо.
Един диод да окъсява, не може да го видиш без разглобяване.
Шибана работа.
И за Владо.
Ако във веригата са свързани 10 светодиода, знае се че са толкова.
Контролира се не само тока, а и напрежението.
10 диода по 3.5 волта прави 35.
Един диод да дава късо - чипа го знае.
Защото напрежението при константен ток вече е 30V
Няма схеми.
Няма данни за контролерите дето управляват подсветката.
Няма нищо!
ИМА ЕДНО НЕЩО - НОВ ТЕЛЕВИЗОР.

Ашколсун Митак ! Даде най правилната прогноза .

Амперметъра ще покаже всичко, с външно захранване

Благодаря за насоките, както се надявах излезе пукната спойката на куплунга към лентата с диодите. Трудно се запой, но стана рабтата. Както обикновено клиента стана много нетърпелив, та не можах да си поиграя на лаборатория да попремеря ток и напрежение. А иначе лесно го разглобих /като автомат Калашников/

Ашколсун Митак ! Даде най правилната прогноза .

Митака го е писал тва след 22 часа, за да види колко ти е акъля?
Обаче само ти налапа въдицата, щото само за ЛАН гюм-гиби е правилната насока

Амперметъра ще покаже всичко, с външно захранване

И какво ще покаже амперметъра?
При положение, че ако искаш да захранваш светодиоди трябва да им пуснеш някакъв константен ток?

Именно.
Аз под външно захранване разбирам лабораторно захранване с ограничение на тока.
Някой друг може да разбира друго захранване, значи не е много наясно как работят.

Много пъти в практиката се налага да разбереш къде е проблема в LED подсветката.
Дали е в самия панел, или в борда който го управлява.
Това по скоро е свързано с гаранционното поддържане, защото там не е желателно да се правят грешки! Но след 2 години ще е проблем и на други.
В тоя аспект, предлагам на обсъждане едно схемно решение.
Доста се рових, но това е нещо дето предлага напрежение до 300в.
Матриците са изградени по много различни начини.
Едни са на няколко клона, други само с един клон и изисква високо напрежение.
За да имаме универсално устройство за тест, то трябва да има параметри минимум 250V/50mA.
Какво ме притеснява и искам да си дадете мнението:
При токо-ограничен източник с голямо напрежение има ли варианти за нежелани пробиви, най малкото към корпус?
Ако се обърка полярността, дали няма да надвиши обратното пробивно напрежение на съответната верига светодиоди.
Идеята е, да се пробва с 300V 1 до 50 диода.
И на друго се натъкнах. Един светодиод е дал на късо, захранването знае за това и изключва подсветката.
Значи трябва да знаеш колко последователни светодиода се контролират. Идеята е да не се отваря панела и да знаеш всичко.
По спомен, вече LG имат пълен контрол над тоя процес. Имаше сервизен бюлетин, в който светодиод на платката(по броя мигания) точно определя какъв е проблема.
Да спомена, че напрежението на един светодиод от тоя тип е приблизително 3.5V. Тока е примерно 300mA на максимум. Общо взето, се ползват 1W светодиоди.
Това е само идея, разгледайте приложеното.
То ако става така както си го мисля, ще си го поръчаме някой да ни го направи.
По мои представи, ти си човек дето може да направи такъв пробник.
http://dox.bg/files/dw?a=211b68075b

До сега LED панел с 300 Волта не съм срещал, или ако съм срещал не съм се сетил да му измеря напрежението. Мисля че съм срещал най много до 32 или 64В за момента.
За вероятност за пробив се съмнявам. Доколкото помня в един 55" ТВ лед захранването беше на отделна платка далече от останалите. Ако има пробив ще е към корпус далече от другата електроника и най много защитата на ЛЕД да се задейства. Пробиви съм виждал само в CCFL осветленията при 1-2 кV понеже използвам като вашия метод за откриване на неработещ траф. Обикновенно когато трафа е работещ обаче е прекъсната лампата, изскача искра през изолацията на кабелите, и високото напрежение отива право в мултиметъра. Добре че ползвам само защитени и до сега никой не е умрял ))
Обръщане на поляритет не съм изследвал но на пръв поглед изглежда опасно за диода. Сега отворих един даташит на лед диод, и според него максималното напрежение в обратна посока е по-ниско отколкото в права. Излиза че лесно може да изгори при една грешка.

Универсалното устройство за тест до 300V вече ми дойде като идея която не е изпробвана: На принципа на мегаомметъра- високо напрежение и ограничен ток. Фабричните мегаоометри са ограничени до 1мА, затова предполагам готово решение е светкавица за фотоапарат. 6V на входа се повишават до 315V като зареждат кондензатора 47-100 uF. Принципа на светкавицата е да изразходи цялата енергия за част от секундата, а ние ще си подберем 2-3 резистора за 2-3 фиксирани стойности на тока. При 50 мА на изхода за 315В, от входа ще се черпят по груба сметка 2-3 А при 6В. Изглежда ми постижимо.

Това със специализираните ИС сигурно също е вариант, но още не съм ги разгледал.

Иначе какво има вътре без да се отваря панела, мисля се вижда от използваните ИС. Примерно сега гледам една платка от някакъв монитор, и чипа при нея е MP3389. Като му отворя даташита пише максимум 60мА на канал. Вижда се че на 23-то краче има делител който следи изходното напрежение, но вече това не ме интересува. Като знам да си огранича захранването до 60 мА, остава да пусна 50 или повече Волта по всеки канал и да следя пада на напрежение.
Като сравня пада на напрежение от всички канали, окъсения диод ще се види къде е . Опасности няма понеже тока е ограничен . И в 5 диода в един канал да има късо , останалите няма да изгорят а всеки ще си получи по около 3В. По пада на напрежение може да се познаят и броя на светодиодите.

Интересна тема. Нека видим дали съм разбрал заданието. Имаме n на брой бели диоди в няколко групи свързани последователно , не знаем къде е анода и катода, и трябва да разберем техния брой, дали е прекъснал някой и дали има някой на късо. Ако заданието е това , не виждам никакъв проблем в него.