Кристал 53 гасне в точка

"защото все пак знам как работи този телевизор"

Я пробвай при намален контраст и яркост дали ще гасне пак в точка .Утре в сервиза ще погледна по схемата май имаше някакъв кондензатор към първа решетка който служи за тая цел.

Довечера ще дам отговор, сега излизам за работа.
Възможно ли е това да е от някакъв външен, механичен проблем - примерно нещо с отклонителната система?

примерно нещо с отклонителната система?

според мен, не

Я пробвай при намален контраст и яркост дали ще гасне пак в точка .Утре в сервиза ще погледна по схемата май имаше някакъв кондензатор към първа решетка който служи за тая цел.

И при намален конттраст е същото, пробвах сега. Утре ще намеря ЕСС83 да я видя на какъв хал е (тя май имаше общо с тази работа).

Участва тая лампа в гасенето.

По-вероятно е да има кондензатор с утечка, например С136 - 0.1 uF или С151 - 0.1 uF.

Предполагам, че проблемът отдавна е решен (в конкретния случай). Въпреки това ще напиша няколко реда защо се получава това явление за да няма излишни странични съмнения и притеснения, свързани с вакуума, да речем. Ето каква е работата:
Токът в електронния лъч на кинескопа е от порядъка на микроампери, а токовете в отклонителните бобини, които имат за задача да го размахват наляво-надясно и нагоре-надолу, са от порядъка на ампери (среден ток). Когато изключиш телевизора, електролитните кондензатори на изправителя продължават да захранват различните му системи още известно време с напрежение, което спада толкова по-бързо, колкото по-голяма е консумацията на съответната система. Най-мощни и енергоемки са именно крайните стъпала за отклонение, които изработват трионообразните токове за бобините. След изключване те продължават да работят докато катодите на лампите им изстиват, а кондензаторите се разреждат. Съответно, продължават да размахват лъча, но с все по-малка амплитуда, понеже им спада захранващото напрежение, спадат токовете в бобините. Така изображението се свива все повече и повече, стремейки се към точка. Няма да сгрешим, ако кажем, че траекторията на лъча по екрана е своего рода фигура на Лисажу, само че на анхармонични осцилатори. Фазовият портрет на който и да е осцилатор, в който има затихване (и му се спре притока на енергия), е точка - ето защо такава е и асимптотиката на изображението.
По-нататък, защо продължава да има лъч, който да бъде размахван? Поради аналогични причини, имайки предвид, че видеоусилвателят също продължава да работи известно време, управлявайки Венелтовия модулатор. Лъчът би изчезнал само ако усилвателят изработи достатъчно голямо отрицателно напрежение в момента на изключването, което да запуши прожектора. За целта е направена автоматична система за гасене на лъча, някои от компонентите на която бяха споменати.
Съществуването на такава система е важно, понеже преекспонирането на луминофора с електрони не му се отразява благоприятно (възможно е да се променят свойствата му в централната част на екрана спрямо останалата площ).

Мисля че и в двете книги на М.Серафимов проблема е описан точно както и работата на стъпалото за скриване на гасящото петно. Навремето съм имал доста случаи вкоито нелинеиното съпротивление VDR се поврежда и престава да работи автоматиката .Там има и други играчи за тази работа. Обикновено бостерното се вдига .а от там и високото напрежение на кинескопа .Така той е повече зареден и точката седи. Трябва да се провери за всеки случай автоматиката .Това зрителите не го разбираха и им костваше смяна на повишаващата бобина. При почти всяка смяна на бобина съм имал по високо бостерно.

Той Waveman добре го е обяснил процеса, но да не забравяме, че ефекта си е основно от поведението на кинескопа:
1. След изключването на високото, той остава зареден благодарение на вътрешния си капацитет - колкото по-добър е вакуума - толкова той е по-енергоемък.
2. В същото време отоплителната жичка продължава да загасва бавно, щото е дебела и катода(катодите - при цветните) няма кой да го охлади, за да престане да бълва електрони напред към луминофора, все още привлечени от високоволтовия заряд на кондензатора-колба. Наред с това обаче няма кой да ги отклони(електроните) наляво-надясно, още по-малко нагоре-надолу по споменати причини по-горе. Затуй те се стичат в сноп(точка, петно в зависимост от моментното състояние на G3).
3. За да се избегне всичко това, и най-вече да се опази луминофора от прогаряне, се предвижда външна схема за принудително гасене на лъча, елементите на която бяха също споменати по-горе, а именно - да се подаде временно отрицателно на G1. Потенциал от поне -40 Волта и нагоре е добре дошъл.

За гасенето на точката, обикновено има Варистор, свързан някъде към ускоряващото напрежение, най-вероятно той ще е изгорял. При нормално работещи цветни телевизори, бяло или шарено петно се появява и при прекомерно усилване на ускоряващото G2, като в краен резултат изгаря луминофора и се образува черна мъртва точка. Но при черно-белите това напрежение не се регулира и остава да е този Варистор или кондензатор в тази верига.