Проектът Нева - начало или край на българската електроника

Проектът Нева - начало или край на българската електроника -

27.ІІ.1995 г., в. ,,Капитал"

В началото на тази седмица министърът на промишлеността Климент Вучев вероятно ще обяви новия директорски борд на Завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора. Досегашният председател на съвета на директорите Огнян Пишев получи заповед за уволнение на 8 февруари, а няколко дни след това промишленият министър уточни, че в предприятието се извършва проверка и е възможно г-н Пишев да бъде последван от целия борд. Като мотив бе посочен скандалът около появилите се на пазара пиратски дискове, произведени в Стара Загора. До седмица случаят ще бъде изяснен и огласен, обеща министърът. Седмицата изтича и да се надяваме, че действително ще стане ясно кой и до каква степен е отговорен за придобилия международна известност гаф. В същото време едва ли е само съвпадение фактът, че още на първата си пресконференция Климент Вучев заяви, че искането на ръководството на ДЗУ за ипотекиране на няколко завода от комбината ще бъде преразгледано. Седмица след това Огнян Пишев беше отстранен от борда, а поелият пътя на частния бизнес бивш генерален директор на ДЗУ Атанас Атанасов получи предложение да оглави отново електронния гигант.

Сегашният президент на частната фирма AFC, която се занимава с търговия и производство на компресори, бе принуден да напусне ДЗУ в края на 1990 г. след вълна от синдикални протести. Очаква се оглавяваният от него съвет на директорите да се състои от трима членове, единият от които е някогашният първи заместник генерален директор на ДЗУ Кръстьо Янев. Съдбата на сегашния изпълнителен директор Рафаел Саркисян все още остава неизвестна.

Докато ръководството на индустриалното ведомство явно твърде предпазливо и с известни колебания продължава да умува по управленския проблем в ДЗУ, социалното напрежение във фирмата все повече се нажежава. В специално писмо до премиера фирменият синдикат на КТ "Подкрепа" вече поиска разговор с премиера Жан Виденов, но до момента отговор няма. Синдикатът се обяви срещу прилагания от промишленото министерство подход на натиска и заяви готовност да предприеме разрешените от закона протестни действия, ако бъде наложено връщането на Атанас Атанасов в дружеството. В специална декларация се подчертава, че посоченият мотив за уволнението на Огнян Пишев - скандалът с пиратските компактдискове - е абсолютно неприемлив. Според синдикалисти частният бизнес на г-н Атанасов в момента не вървял добре (според осведомени личната му фирма натрупала дългове за 70 млн. лв.) и това също трябвало да се вземе предвид от министерството при оценката на управленските му способности.

Тенденция за реставрация на личности, които да обслужват интереси на финансови групировки и стоящи зад тях настоящи политици и известни имена от близкото минало, прозират източници от предприятието зад решението на министър Вучев. Банкова групировка пък обещала на Климент Вучев мощна финансова подкрепа за дружеството, ако Атанасов стане шеф, писа национален всекидневник. Министърът не опроверга официално съобщението, а г-н Атанасов заяви, че не знае нищо по този въпрос. Източници от предприятието обаче цитират конкретни личности, които проявяват нескрит интерес към комбината, сред които са Андрей Луканов, бившият външнотърговски министър Христо Христов, Огнян Дойнов, Стоян Марков, Огнян Бозаров (бивш директор на фирма "Инсист"), Бисер Димитров (бивш шеф на пловдивския Стопански комбинат за организационна техника, създаден специално за него от Огнян Дойнов), Стоян Евтимов (бивш шеф на фирма "Инко") - до един основни персонажи в голямата мистификация, известна като проекта "Нева" - една от най-мащабните суперсекретни операции на специалните ни служби зад граница.

Какво представлява тайнственият проект "Нева"

За да се обясни този феномен, трябва да се върнем 10-ина години назад, когато през 1984 г. партийно-държавната комисия по научно-техническа политика при ЦК на БКП със секретно решение на практика предопределя насоките за работа на редица стратегически за страната предприятия, между които е и старозагорското ДЗУ. Целта е "запазване на ведущото място, което има нашата страна в производствата, в които сме специализирани, за ускорено внедряване на авангардни технологии в тези производства и за укрепване отбранителната мощ на страната". А задачата на научно-техническото разузнаване е да осигурява рецептури, технологии, оборудване за нуждите на електронната промишленост, за производство на изчислителна техника и системи за автоматизация, на свръхчисти химикали, полупроводникови материали и метали, на електронни елементи и полуфабрикати за тях, образци за специално производство и преди всичко електронни елементи и системи за управление на оръжията и войските и т.н.

Организацията е възложена на Огнян Дойнов, Христо Христов и Димитър Стоянов. Огнян Дойнов и Димитър Стоянов трябва да подготвят и списъка на технологиите, оборудването, образците и изделията, които трябва да се доставят през периода 1984-1986 г.

В процеса на работата явно става ясно, че големият пробив трябва да се търси в електрониката. Резултатът е, че през септември 1986 г. със специален документ вече се конкретизира, че усилията се насочват към завоюване на пазарни позиции за дисковите запаметяващи устройства. Взета е под внимание ембарговата политика на САЩ и останалите развити страни от капиталистическия свят върху усвояването на съвременни технологии, което води до ново секретно решение - Държавният комитет за изследвания и технологии и МВР да създадат организация за изпълнение на проектите "Монблан" и "Нева". От българска страна изпълнението на двата проекта е възложено на комбината "Изот" - Стара Загора, за директор на външнотърговската организация е назначен Огнян Бозаров - тогава зам.-председател на СО "Програмни продукти и системи", а цялостната координация по изпълнението на двата проекта се възлага на Стоян Евтимов, тогава съветник на посолството на България във Виена.

Докато "Монблан" остава да витае единствено в сферата на намеренията, проектът "Нева" стартира с пълен ход. Първоначално той предвижда изграждане на завод в Русия за производство на дискови запаметяващи устройства, подобен, но много по-голям от ДЗУ, в който да се прехвърлят усвоените по пътя на ембарговия трансфер от старозагорското предприятие изделия и технологии. В това мероприятие са инвестирани 250 млн. долара, разделени между двете страни. Според някои източници началото на проекта е поставено след съответни контакти между нашето СО "Автоматизация" и руската "Технопромимпорт". Поради специфичния характер на съвместната дейност обаче естествено се залага на принципа за използване на подставени лица и фирми. Така се появява странното дружество "Сетрон" с регистрация Лихтенщайн, което се явява страна по договора за изграждане на предприятието в Русия със статут на западна фирма, а в действителност е българо-руско смесено дружество с участие на ДЗУ. "Западната" фирма пък избира за подизпълнител на проекта нашенския електронен гигант. Това е първоначалната конфигурация, която скоро се променя. Неизвестно защо схемата "Сетрон" се проваля и тази фирма изобщо не е задвижена. Вместо нея се появява нов контрагент на руския партньор - немската "Валтхам електроник", която се обявява за приемник на "Сетрон".

Фирмата "Валтхам електроник" ООД ("Waltham-electronic" GmbH) е регистрирана в Мюнхен, Германия, още през 1957 г. и през 1970 г. е променила правната си форма (в ООД). Тя е средноголямо предприятие с 30 заети и официално се занимава с пласмент на развлекателни електронни уреди и техния сервиз. През 1990 г. единствен собственик на капитала е бил немският гражданин Гюнтер Хумелт, а управител е бил унгарецът Дьорт Харгитай. Фирмата е с основен капитал 200 хил. марки, а оборотът й за 1990 г. е 200 млн. марки.

Фирмата си има напълно редовна германска регистрация, но според осведомени именно около 1990 г. тя де факто става руска, като подставеното лице на руснаците е унгарецът Харгитай. Така схемата се очертава по следния начин: от руска страна основен партньор с "Технопромимпорт", от българска - ДЗУ, но тази връзка остава неявна. Специално за обслужването на проекта са създадени две търговски организации, които се водят като официални контрагенти - посочената вече "Валтхам електроник" (за Русия) и "Инсист" (за България). От руска страна в реализирането на сделките се включва и "Инприбори". Всички сделки и плащания на ДЗУ по проекта минават през "Инсист" и "Инко". Обслужващата банка е виенската Central Wechsel und Creditbank DG. Оказа се, че в нея е имало най-малко три сметки по проекта - една на ДЗУ, една лична на Огнян Бозаров, който непосредствено след като забягва в Австрия през 1992 г., все пак прехвърля около 15-те млн. долара от нея по сметка на ДЗУ, и една, открита впоследствие - на "Инсист".

Заводът в Русия е построен, през март 1993 г. проектът "Нева" в тази му част е приключен между руската страна и така наречения германски партньор "Валтхам електроник". До края на септември същата година според споразумението трябва да се приключат и сметките с българския партньор, в случая като такъв се явява специално създадената за проекта "Инсист". Междувременно обаче тя е отделена от ДЗУ като самостоятелно търговско дружество, което предявява претенции към сметката си във виенската банка и бившите й ръководители Владимир Милев и Драгомир Бучев правят опит да прехвърлят наличната сума от 2.2 млн. долара на сметка в Бъркли банк за неизвестна фирма - "Юнайтед инвестмънт къмпани". Това дава старт на верига от спорове между "Инсист" и ДЗУ, а заведеното от двамата ексшефове на "Инсист" дело срещу обслужващата банка заради отказа й да освободи парите раздвижи духовете и у нас, и в чужбина. Причината е, че в сметките на "Инсист" са останали средства от стари сделки по проекта "Нева", с които никой не може да се разпорежда преди окончателното приключване на проекта. Проблемът бе решен набързо от бившия министър на промишлеността Румен Биков с прехвърлянето на "Инсист" под шапката на ДЗУ. Приблизително по това време за шеф на борда на директорите на старозагорския комбинат бе назначен Огнян Пишев, а управител на подшефното му дружество "Инсист" стана Никола Диков, преди това член на съвета на директорите на ДЗУ, също свързан с проекта "Нева". Непосредствено преди Коледа балансите по проекта най-сетне са подготвени и са представени на "Валтхам електроник" и Central Wechsel und Creditbank. Оказа се, че това е едно от условията на виенската банка за продължаване на деловите й отношения с ДЗУ и кредитиране на негови проекти. Така проектът "Нева" официално се обявява за приключен. И това би било близко до истината, ако не съществуваше още една, далеч по-неизвестна страна при неговото реализиране.

Стратегията за неявно участие в западни фирми

Същността й е средствата, постъпили от реализацията на първата част от проекта, да се инвестират в неявно (чрез подставени лица) участие в западни фирми, което позволява да се заобикалят ограниченията на КОКОМ и да се реализира ембаргов трансфер на високотехнологични продукти.

Около 1990 г. с участието на специалните служби е създаден холдинг MDI, регистриран в Панама и със седалище в Холандия, контролиран от ДЗУ. Негов управител е Хаим Клайн, лице с неизвестен произход, който обаче получава пълномощия да се разпорежда безконтролно със сметките на холдинга и дружествата. Неофициално се твърди, че г-н Клайн е офицер от "Мосад", висш държавен чиновник у нас също потвърди, че израелските специални служби са замесени в този проект.

MDI - Панама, Холандия

Сетрон - Лихтенщайн (замразена)

Сентрик – Лихтенщайн

Нихон медиа – САЩ

Дукейс – Великобритания

Ди Пи Ей - Израел (90% участие на ДЗУ, за развой на сърворайтер)

Нихон медиа – Панама

Кейлок - САЩ (40% българско участие - ДЗУ и MDI, сред останалите 60% най-важно е участието на японската компания TEAC)

Ей Ти Ел - Великобритания (ликвидирано)

Медизин – Израел

Инсист хандел – Австрия

Интертехноложи - Лихтенщайн

От тези дружества ключови се оказват "Кейлок" и Ди Пи Ей, при които партньорът е удачен и ако впоследствие възникват проблеми, те са главно управленски. След разговори с "Кейлок" българското участие е легализирано и така се стигна до договора, с който "Кейлок" предоставя на ДЗУ правото на единствен производител в Европа на непоявилия се дотогава на пазара нов високотехнологичен продукт. "Поради лош мениджмънт и главно заради участието на лицето Хаим Клайн, което е разполагало с правото да харчи средства само със собствения си подпис или понякога с този на Огнян Бозаров, една от основните фигури в проекта, "Кейлок" стигна до фалит", заяви пред "Капитал" зам.-министърът на промишлеността Рачо Петров. Той премълча обаче и особения талант, проявен от шефа на управление "Правно" и назначена за член на борда на "Кейлок" Елена Мицева (сестра на Маргарит Мицев) за довеждането на "Кейлок" до фалит. "Когато мениджмънтът на "Кейлок" в съюз с японската компания TEAC, един от партньорите ни по тази програма, реши през 1993 г. да поиска фалит чрез реорганизация, потърсихме ново направление за работата на дружеството ни в САЩ", обясни г-н Пишев. Ситуацията по това време е критична, тъй като краят на "Кейлок" на практика означава и край на надеждата, че задграничното дружество ще помогне на ДЗУ да стъпи на краката си. След като съдът обявява на 4 февруари 1994 г. "Кейлок" за ликвидирано, ТЕАС и ДЗУ са обявени за равноправни наследници на патентите и технологичните изделия, собственост на "Кейлок". В Щатите е регистриран клон на старозагорското предприятие - "ДЗУ корпорейшън" в Силициевата долина, Сънивейл, Калифорния. Впоследствие дружеството е преименувано в "Понт Периферълз". Въпреки преживените трусове развойната дейност там не е спирала, благодарение на което сега ДЗУ разполага с възможности за производство на конкурентни на съвременния пазар високотехнологични изделия.

Две са тезите за ролята, която е изиграл и продължава да играе проектът "Нева" за настоящето и бъдещето на старозагорския завод за дискови запаметяващи устройства. Според някои специалисти не е изключено така често обругаваният проект да се окаже една успешна инвестиция. Без постъпленията по този проект ДЗУ отдавна да е прекратил своята дейност, твърдят те. Чрез този проект България е получила достъп до международния пазар на високотехнологични продукти, затворен доскоро за страната ни поради драконовските ограничения на КОКОМ. След продължителна ревизия преди около 2 години следователите заявиха, че сериозни нарушения не са открити, и стана ясно, че по сметки на ДЗУ са минали около 39 млн. долара. Други десетки хиляди долари са пристигнали след окончателното реализиране на "Нева".

В момента обаче тези пари вече ги няма. Част от тях - около 26 млн. долара, са потънали в "Кейлок" и Ди Пи Ей. Останалите са изядени за заплати. Около 2 години специализираното звено за производство на дискове на практика не работи. Възможностите на технологията бяха доказани с инцидентния износ на 6800 диска за Германия. Те само разпалиха апетита на реномирани фирми като "Зенит", "Пакард Бел" и др., но пари за мащабни серии така и не се намериха.

Втората теза - също нелишена от основания, е, че проектът "Нева" е най-големият

канал за безконтролно изтичане на капитали

от страната ни зад граница. Факт е, че върху сметките на задграничните фирми не е упражняван никакъв контрол, а надеждният механизъм за защита на държавните ни интереси в тях, на който се позовават някои от участниците в проекта, се оказва сапунен мехур. При изготвянето на балансите за приключване на проекта от наша страна е установена голяма липса на средства през периода 1991-92 г. както от проекта, така и от MDI. Основна роля тук безспорно има свободно разпореждащият се със сметките на холдинга и дружествата Хаим Клайн. Като илюстрация могат да се посочат и други примери. През 1988 г. България купува "Дейта магнетик", европейска фирма за производство на магнитни дискове, за около 17 млн. англ. лири. През 1990 г., вече под името Ай Ти Ел дружеството е продадено на тайванска фирма за около 5 млн. долара. Междувременно точно такава сума е вложена от България за стабилизиране на "Дейта магнетик". Според някои източници от сделката страната ни не с получила нищо, тъй като купувачът фалирал. През 1992 г. пък 3.5 млн. долара се прехвърлят чрез "Инко" от ДЗУ в израелското дружество Ди Пи Ей. Всички допълнителни инвестиции в "Кейлок" и Ди Пи Ей - за развой и закупуване на компоненти са изгубени поради последвалите процедури за фалит. Последният известен опит за отклоняване на средства от проекта е скандалът с "Инсист".

Има ли бъдеще ДЗУ?

Някои от средствата не могат да се отпишат като безнадеждно изчезнали, тъй като в крайна сметка въпреки фалита на "Кейлок" България запази правата си върху разработената в него техонология. В момента американското дружество на ДЗУ "Понт Периферълз" притежава правата и лицензите за производство на устройства с 250-370 мегабайтова памет върху 3.5 инчов носител. Подписано е споразумение с американската фирма JTS (смесено дружество на бившия партньор на ДЗУ в "Кейлок" японската ТЕАС и американската Western Digital) за производство на 50 000 устройства с 540 мегабайтова памет месечно за техния клиент Compaq (номер едно в света на персоналните компютри). Според подписания договор концернът Compaq ще купува в течение на 5 години дискове за около 1 млрд. долара, включително и на още по-модерни устройства с 1.62 гигабайта памет. Основна страна по договора с Compaq е JTS, но "Понт Периферълз" е подизпълнител и голяма част от тези устройства ще се насочат за производство в ДЗУ. Изключителен интерес проявявали известни западни фирми и към възможностите за производство в България на сърворайтери.

В същото време вече е сключен договор между ДЗУ и завода в Пенза, Русия, за доставка на 315 000 диска и лицензията за технологията. (По изчисления на специалисти 15 000 такива диска струват над 2 млн. долара). Този договор е развитие на междуправителственото споразумение, в което от българска страна партньори са ДЗУ и "Понт Периферълз" като притежател на технологията. Малка подробност - при всяка подобна сделка трябва да се иска експортен лиценз от американското министерство на търговията. С това доскоро се занимаваха "Фулбрайт и Жаворски", но отдавна не искат тази услуга да ни се предоставя безплатно. "Дискови запаметяващи устройства", Стара Загора, в момента има уникалния шанс отново да поеме ролята на мост за трансфер на технологии от Запада към Русия. Нови технологии, съживяване на производството, завоюване на руските пазари. Звучи познато. Сякаш е взето от програмата на БСП, но очевидно има и друго правителство в сянка и то работи по съвсем друга програма. Шансът след тригодишно протакане на проектите може да бъде безвъзвратно загубен. Още повече че българското предприятие и американското му дружество не могат да се оплачат от липса на конкуренция, и то не само чужда. Свои срещу свои застават в битката за пазари на електронни технологични продукти. Бисер Димитров, който също е сред основните действащи лица в проекта "Нева", прави фирма след фирма в Щатите, където се премести да живее и предлага на руснаците технологията, която на практика се опитва да краде от "Кейлок". Огнян Бозаров също не стои кротко в чужбина, а според източници от промишленото министерство не пестял усилия да компрометира българския продукт на руския пазар за своя сметка.

В същото време ДЗУ се оказва едва ли не в състояние на парализа поради липса на пари. Оттук дойде и искането за ипотекиране на няколко от предприятията, което да послужи като гаранция пред виенската банка за отпускане на кредит от 12 млн. долара. 3.6 милиона от тях са предназначени за развитието на трите продуктови направления - дискове, сърворайтери, чипове със специфично приложение (ASICS) - всички с активното участие на инженери и програмисти от България. Останалите са за оборотни средства, твърдят от предприятието. При сегашната ситуация с подготвените кадрови промени и преразглеждането на въпроса с ипотекирането всички тези проекти засега остават висящи. А всяко забавяне може да се окаже фатално. Съществува напълно реална опасност от принудително продаване на "Понт Периферълз", което носи съдебната отговорност за задълженията на българската държава и ДЗУ в САЩ. Задължения от около 3 млн. долара към адвокати, които обслужваха схемата за спасяване на технологията, разработена в "Кейлок", задължения към кредитори и към партньори по подписани договори. Освен това в "Понт Периферълз" не са плащани заплати на служителите. За разлика от България, където заплати могат да не плащат три години, в САЩ това задължително трябва да става на всеки две седмици. Забавянето или използването на социалните осигуровки, парите, предназначени за данъци и пр. за тяхното изплащане е недопустимо според американското законодателство и ако се намери компания, която да гарантира финансирането на работата на фирмата, "Понт" ще трябва да приеме всяко предложение, направено в интерес на заетите в нея. Не е ясно защо българското правителство смята, че разпоредбите му за задграничните участия на български фирми, по-специално запазването на 51% контрол, могат да спрат закупуването на контролния пакет от "Понт", коментират специалисти от завода. Отсега може да се предположи възмущението, което всички отговорни за загъването на завода ще изразят, обвинявайки Пишев и Пандев в продаване на българските интереси. Важното обаче е, че и в двата случая явно ще се наложи да забравим за производството на дискови запаметяващи устройства в България.

-------------

РЕШЕНИЕ 5

На партийно-държавната комисия по научно-техническа политика

30. IX. 1966 г.

Партийно-държавната комисия по научно-техническа политика разгледа внесената от председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии докладна записка за развитие на трансфера на технологии и оборудване и завоюване на нови пазарни позиции в областта на дисковите запаметяващи устройства.

Като отчита влиянието на ембарговата политика на САЩ и развитите капиталистически страни върху усвояването на съвременни технологии, партийно държавната комисия по научно-техническа политика

РЕШИ:

1. Възлага на Държавния комитет за изследвания и технологии и Министерството на вътрешните работи да създадат организация за изпълнение на проектите "Монблан" и "Нева".

Изпълнението от българска страна на двата проекта възлага на Комбинат "ИЗОТ" – Ст. Загора.

2. Определя за ръководител на проектите главния директор на Комбинат "ИЗОТ" - Ст. Загора, и му дава право да командирова специалисти в чужбина за тяхното изпълнение.

В състава на комбината да се обособят звено за техническо и технологическо проектиране и външнотърговска организация.

Не възразява за директор на външнотърговската организация да бъде назначен др. Огнян Станев Бозаров - зам.-председател на СО "Програмни продукти и системи", и да се възложи координацията по изпълнението на двата проекта на др. Стоян Евтимов Евтимов - съветник в Посолството на HP България във Виена.

3. Счита за целесъобразно със средства, натрупани от дейността на неявните фирми, да се създаде неявна фирма в Австрия с предмет на дейност разработване, производство и сервиз на външни запаметяващи устройства на магнитни дискове.

4. Валутните постъпления по проекта "Нева" от продажбата на технически и технологически опит, документация и технологично оборудване, произведено от Комбинат "ИЗОТ" - Ст. Загора да се натрупват в отделна банкова сметка на комбината. Те да не се включват в плана за валутни постъпления на комбината и да не се облагат с данъци.

Валутните приходи от износа на устройства, възли и детайли по проекта "Монблан" да се включват в плана за валутни постъпления на комбината.

5. Валутните постъпления от дейността на неявните фирми от реализацията на двата проекта да се натрупват в банкови сметки в чужбина. Банковите сметки да се поставят под контрола на Министерството на вътрешните работи.

Натрупаните средства да се използват за създаване на неявни фирми и изследователски лаборатории в западни страни в областта на електрониката и новите материали и за закупуване на технологии в тези области.

6. Не възразява служителите на Комбинат "ИЗОТ" – Ст. Загора да работят в чуждестранни фирми по статута и условията за работа на български граждани в чужбина по линия на "Техноимпекс".

7. Възлага на Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи да осигурят безмитен режим за внос на машини, съоръжения, материали и документация, свързани с изпълнението на двата проекта.

8. Държавната планова комисия и Министерството на транспорта да осигурят необходимите леки автомобили за търговската организация и за обслужване на чужди и наши специалисти, работещи по проектите. Разрешава се използването на леки автомобили с регистрация за временно пребиваване в България.

С това строго поверително решение в края на 1986 г. се стартира проектът "Нева"

http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... lgarskata/