Здравейте, говори се, че кондензаторите LOW-ESR (нисък импеданс) са с висок КПД и по-добре филтрирали пулсациите на захранващия блок, но кога и къде? Има ли смисъл навсякъде да поставяме скъпи кондензатори? Известно е, че загубите са пропорционални на честотата и сe изразяват в отделяне на топлина, следователно при висока честота LOW-ESR ще покажат по-добри резултати в сравнение с обикновените кондензатори, които ще загряват повече и няма да достигнат максималния си капацитет, като изключим факта, че при загряване на електролита капацитета се увеличава, но също и загубите и се получава един порочен кръг. Както знаем филтрирането е пропорционално на капацитета и обратнопропорционално на товара. Това не означава че трябва да сложим максимален капацитет, понеже зарядния ток ще е много голям и при по-слабо захранване ще направи точно обратното и може да го повреди. При ниска честота, обаче загубите ще са по-малки и дефакто разликата ще е незначителна, като изключим фабричният толеранс, затова не е нужно при обикновен трансформаторен токоизправител да поставяме скъпи кондензатори. При високочестотните захранвания за да се намалят загубите, капацитета се разделя на комбинация от няколко кондензатора, свързани паралелно и когато се изискват много малки пулсации между кондензаторите, се свързва дросел. Дросела допълнително намалява пулсациите, като за високочестотните трептения има голямо индуктивно съпротивление, а за постоянен ток само активното съпротивление на жицата. Затова е добре той да бъде навит с дебела жица и много навивки. Недостатък на този филтър е, че като изсъхне първия кондензатор, пулсациите стават огромни и след дросела на практика се губи цялото напрежение и при ремонта на такова захранване, това може да ни заблуди. Затова вместо да сменяме безразборно здрави кондензатори, просто даваме накъсо всички дросели във веригата и ако напрежението се възстанови, трябва да заменим най-напред входния капацитет. След това с точен волтметър, най-добре стрелкови замерваме напреженията преди и след дроселите, при максимален товар на захранването. Разликата между входното и изходното напрежение на изглаждащия филтър трябва да бъде незначителна, до 0,1-0,2V. И най-важното старо захранване трябва да замерим веднага след включването му, ако е възможно на студено място и ако изходното напрежение се повиши след няколко минути, трябва да заменим всички кондензатори.
Умния човек не казва и половината от това което знае, а глупавия не разбира нищо от това което говори. Lao Tzu.
Професионализмът не е в това да не допускаш грешки, а да си направил всички възможни грешки, в най-тясната област.
вместо да сменяме безразборно здрави кондензатори
Не трябва ли първо да мерим и тогава да режем?!
То не случайно на някои кондензатори пишат 105 C.
Не разбрах защо е добре да се мери със стрелкови уред. С такъв с 5-6 цифри не може ли?
А не трябва ли набързо да се провери с осцилоскопа, вместо да се занимавате с глупости?
Най невероятния метод който бях чувал, да се дават накъсо дросели, за да си оправиш захранването!
Метода с осцила обаче има един голем недостатък
Че повредата се открива за 5 минути, а зимаш 100 лева за ремонта
Хващам се на бас, че Академика не е чувал за тоя метод
Осцила има и друг недостатък: Че измерва само при подадено напрежение.
Ако често ти гърми чип заради лош кондензатор, по-добре да измериш елементите без включено захранване.
Пример в новите ТВ на LG където 3,5В за процесора идват директно от платката на захранването. Купуваш нов майнборд, слагаш го , и докато измериш с осцилоскопа вече е изгорял )
Осцила има и друг недостатък: Че измерва само при подадено напрежение.
Сус бре, това не е недостатък, а най-голямото предимство на осцила
Според мен измерването в динамичен режим е много по-достоверно от измерването (с най-съвършения уред) в статичен режим
Според Академика обаче, най-достоверни са измерванията с помощта на пушиляка и гърмежа
И тези със специалния дефектооткривател: