Съндърландизъм с добър вид - правилната посока

,,...Накрая и това не било достатъчно. Нямало да стане толкова лесно. Порочната тотална система, мъртвородена и изначално сгрешена в своята идейна архитектура, се мятала в предсмъртните си гърчове и повличала хората след себе си. Бележките за субсидиран порцион станали съвсем безполезни, защото каква полза от документ за отпускане на пари за нещо, когато отсреща нямат да ти дадат такива? В един момент престанали и да си дават труда да ги разписват. Така и си останали цели кочани – неразписани.
Датата била 28. януари 2011 г. и Съндърландеца нямало да я забрави никога, защото това бил първият ден през живота му, когато не хапнал нито залък. Защото краят на една система не идва никога в един определен ден. Отнело години на хората да осъзнаят, че светът им е безвъзвратно променен. И тогава той, дълбоко в себе си, се зарекъл това да не продължава повече. И той да бъде архитектът на една нова система, в която ще даде най-доброто от себе си и ще я направи точно такава, каквато иска тя да бъде. Че ще промени всичко. До основи...”

Из ,,Големите подвизи, беди и нещастия на Съндърландеца", VІІІ, 1

---------

Deltichko Публикувано на: 19 Юли 2011, 21:51 

СЪНДЪРЛАНДИЗЪМ С ДОБЪР ВИД – ПРАВИЛНАТА ПОСОКА В ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ

В тази статия си поставяме за цел да осветлим идеологическите движения и влияния в моето разбиране за музейно дело, ръководили ме през годините.
Главното нещо, то е така нареченият съндърландизъм. Съндърландизмът обаче се разделя на две направления, които ще разгледаме, проследим и оценим подробно: абсолютен, или още тотален съндърланзизъм, и рационален съндърландизъм, или още ,,съндърландизъм с добър вид“. По-този начин ще разберете добре принципите на моето колекциониране през годините и как се извършва промяната.
Тоталният съндърландизъм (или тоталсъндърландизъм) възниква през 2003-2004 г., а се нарича така няколко години по-късно. Той е емоционален, въздига лозунги, но без да ги пълни с особено съдържание. Поставя задачи, без да дава кой знае колко много начини за тяхното изпълнение. Действувайки вдъхновено, той е времето на големите и разностранни проекти, на многостранното и всестранно действие, без жалене на време, сили, енергия, средства, просто защото тогава те не се осъзнават като ресурс, който не е безкраен. Правят се много неща, но от тях рационалните и запазващите стойността си във времето се броят на пръстите на едната ръка. Това, което обаче трябва да отбележим като положителна черта, е правенето на нещата ,,като за вечни времена“, т.е. без жалене на ресурс и наистина старателно. Това се постига чрез изработка, при която мегалистичният почерк се вижда навсякъде. Все пак, тоталсъндърландизмът е пряка функция на съндърландската мегаломания и могъщо нейно оръжие. А съндърландската мегаломания – тя не е самоцелна и сама по себе си, тя трябва да внушава идеята за величието на Съндърланд. Политически тоталсъндърландизмът не е обвързан с никоя идеология, макар че някои го обвиняват в националсоциалистически уклон. Дори и да го е имало обаче, той е по-скоро неосъзнат. През целия период на съществуването му обаче политичеcки лозунги от никакъв характер не са били въздигани. Историческите знания, дори за по-близкото минало, по негово време са ограничени, и затова се налага те да се допълват в движение, и то често от неособено достоверни източници. Както казахме, емоцията е ръководен фактор тогава, рациото остава на заден план. Количеството е за сметка на качеството. Като недостатък на тоталсъндърландизма може да се отбележи авторството му на малоумната фраза ,,Сандъци пари не струват“.
Към пролетта на 2009 г. обаче тоталсъндърландизмът изпада в криза. Все повече става ясно пълната му отдалеченост от ценните в реален смисъл неща. Според някои негови противници, ,,половината ценности на тоталсъндърландизма са неща, на които изкуствено е придадена стойност“. Все пак, той се отърсва от кризата, но потребността от нова дейностна идеология става все по-осезаема. Тя трябва да бъде наистина коренно различна. И новата вълна наистина идва, нарича се рационален съндърландизъм.
Наречен така по името на основната си ръководна ценност, ratio (лат. - ,,разум, ум, разсъдък“), рационалният съндърландизъм (,,съндърландизмът с добър вид“), или още рационалсъндърландизмът, е далеч от всякакви подобни постановки. Той е тоталсъндърландизъм, но по-развит (и то в добра посока!), усъвършенствуван, опознат и доразвит, нещо като тоталсъндърландизъм версия 2.0. Нарича се рационален от пролетта на 2011 г., но, реално погледнато, става основно ръководно начало още през лятото на 2010. Ще очертаем основните разлики. Ако тоталсъндърландизмът като че ли живее и мисли в някакъв нематериален свят, то рационалната му разновидност е осъзнала реалностите на жестокия капитализъм. Затова първото, което той прави, е да вземе недоразумението ,,Сандъци пари не струват“, да го завърти за опашката и като мръсно коте да го засили на няколко метра околовръст. Появява се поправка на лозунга - ,,Сандъци пари не струват, но телевизори струват“. Може не само да създава лозунги, но и да ги пълни със съдържание, да ги обяснява, не само да ги крещи. Нещо повече, лозунгите са му малко, Рационалсъндърландизмът е графомански, той борави с текстове, в които структурира принципите си. Не само намира проблемите, а и дава рационални предложения за разрешаването им. ,,Съдърландизмът с добър вид“ прави необходимото да канализира разпилените усилия, доколкото е възможно. Това той прави, като достига до следната дейностна стратегия: групира събираемите неща в няколко групи и казва: това да, ЗАЩОТО...; това не, ЗАЩОТО... Той вече е по-поливалентен, приспособим, може да преосмисля действията и решенията, да предпочита едно и да избягва друго. И най-важното, това се прави обосновано. Осъзнал факта, че нищо не е само по себе си, а е брънка от една много по-голяма паяжина, от една мрежа, рационалсъндърландизмът се опитва чрез логични обяснения и огреничения да поставя разумни граници между типовете неща на колекциониране. Опитва се да действа и говори научно, за да може да издигне нетипични дейности до високоуважавани и ценени и да ги направи посланици на понятия, които иначе обществеността цени. Осъзнал ограничеността на човешките ресурси, той, посредством подробна разнищка, се опитва да пресмята стъпките си и да постига целите си с минимум усилия. Много по-приспособим и популярен като стратегия от абсолютния, ,,съндърландизмът с добър вид“ има по-голям шанс за успех пред неизкушените от нестандартни дейности хора. Като по-съвременен, има достъп до по-съвременни средства за информация, и е по-достоверен в сведенията, до които се добира. За да освободи атмосферата от прекомерно натоварване, той стига и до по-енергични действия, които наистина дават ефект, и затова е наречен още ,,съндърландизъм с добър вид“. Други смятат, че е придобил това си име заради масово прекрасния вид на нещата, чието събиране неговите принципи диктуват. За разлика от абсолютния съндърландизъм, който, в порива си да служи на съндърландската мегалистичност, ни поднася полусчупени коруби, които ,,можели и да нямат нищо, важното е да имат запазена визия“! Все пак, рационалсъндърландизмът не би бил по-знаещ, ако не знаеше, че всяка следваща епоха стъпва на раменете на предходната, и затова запазва от тоталсъсъндърландизма нещо наистина стойностно - тенденцията да се правят нещата ,,като за вечни времена". Тук този принцип наистина е и като че ли повече на мястото си. От материалните постижения на тоталсъндърландизма се запазват само тези, от които има смисъл от рационална, логична и научна гледна точка. Резултати от действия, в които има повече емоция, отколкото рацио, изключително рядко запазват своето значение напред във времето. Повечето от тях наистина се оказват такива, на които ,,изкуствено е придадена стойност“. При рационалсъндърландизма винаги качеството е пред количеството, но той не действа машинално – напротив, старае се да преценява нещата от едно по-общо гледище. Прекарва всяко действие през цедката на рационалността (си) и само така го оценява.
Абсолютният съндърландизъм става оръжие на съндърландската мегаломания от 2005 г., когато тя се появява. Рационалният е нейно оръжие, откакто се е родил, просто защото, когато той се заражда, тя вече е в съзнателна възраст и пращи от здраве. Като политически пристрастия рационалсъндърландизмът е известен като левичарски. За такъв се и самообявява. Дали обаче това е съвсем вярно? Той е оръжие на съндърландската мегаломания, а тя по същността си е крайно националистическа. А как се нарича по-общо националсоциализмът в повечето истории по света? Фашизъм. Все пак, рационалният съндърландизъм е приеман добре от социалистите, но, при всичките му добри качества, някои от по-проникновените философи (например, тези от антинеоберлингисткото крило) го наричат ,,фашистки“. Така де, но рационалсъндърландистите сами се имат за берлингисти и с гордост ходят с дрехи с надписи Hēlder Bērlings и златен леосер на червен фон.
Такъв или не, но той е направил за има-няма година много повече, отколкото тоталсъндърландизмът за пет или шест, тъй че ние нямаме право да го критикуваме откъм ефективност, а да седим, да гледаме и да се радваме.

Благодаря за отделеното внимание от страна на читателите
Deltichko