Малко сеири от Царовището

Царовището е едно от малкото места, където, ако някой, починал, да речем, през 1984, в един момент внезапно вампиряса и реши да стане, ще реши, че светът не се е променил ни на йота. Същите бели и фурниране шкафчета със сините лайсни, месинговите брави, двойните прозорци, пердетата в неопределен светъл цвят, фладеросаните дървени части, талашитените мебели-мастодонти... единственото по-съвременно впечатление правят два компютъра, всеки върху маса в някоя от стаите, но това впечатление е по-скоро на провинциална община, където скоро са въвели нови технологии. Подобно впечатление правят и джиесемите върху протърканите маси.
Всъщност, абстрахирайки се от горното, можем да кажем, че Царовището не прави лошо впечатление. Апартаментът е просторен, с разточително проектирани помешения с широки прозорци и високи триметрови тавани. Общо взето, Царовището се характеризира с две неща:

- умишлено търсена архаизация на материални фонд. Това е така, защото според каноните и естетическите разбирания на рационалсъндърландизма, най-добрите образци в която и да е област вече са направени и ние не можем да постигнем нещо повече, ами най-много да ги запазим и да се опитваме да ги достигнем. и това не е поради нашата творческа немощ, ами просто защото времето, в което живеем, не ни позволява да направим нещо по-добро - то ни ограничава по всякакви начини.
- подреждане на нещата в плътни вертикални сечения, започващи от най-отдалечените краища на помещението, по дължината, после на друга стена и така плътно догоре. Така хем се оставя достатъчно място в средата за преминаващия човек, хем се получават високи мегалитни конструкции, които внушават идеята за господството на режима над отделния човек.

Хайде да си направим една виртуална екскурзия:

На първо време, на влизане ви посреща респектиращ надпис на мозайката във входа:

Когато влизате в някоя къща, добрите обноски повеляват да си измиете ръцете. Това можете да направите в банята-тоалетна:

Да влезем в стаята:

Антрето:

Друга стая:

Работното ми място. Samsung SyncMaster 795DF - чудесен монитор. Както немалко неща на Царовището, които иначе струват скъпо, и той е осигурен от Университета. Даже понякога отговорът на въпроса ,,Защо точно това?" е ,,В СУ това имаше".

Пак антре::

Операта 1 и Рубинът 102:

Да влезем в библиотеката:

Спокойно, вече и върху гардероба има 3 грамофона - просто снимката е малко стара.

За малко на балкона:

И пак в стаята:

Ето тук се зареждат джиесеми:

Ако ви се готви, ето рецепти:

Хапнете. Но след ядене измийте чиниите:

Принципно кухнята на Царовището е приятно място. Винаги е хубаво след работа да седнеш, да си вдигнеш краката върху табуретката под масата, да захапнеш и да започнеш да водиш поредните сладостно-безсмислени разговори за протестите, изборите или възможностите пред правителството на Сирия.

Къде седи първата Хармония:

Ключовото за рационалсъндърландизма изграждане на връзка между човек и институция: