Как се крадеше ток през социализма

Кражби на електроенергия? Звучи непривично. Известно е, че може да се откраднат пари, злато, каква ли не скъпоценност, но чак и ток… А „кражбите на електрически ток са стари може би колкото електрое­нергията“ — уверяват ни специа­листите и сигурно трябва да им вяр­ваме. Разбира се, няма да губим вре­ме, за да разнищваме историята на тяхното появяване, а направо ще навлезем в днешни дни.

„РАЦИОНАЛИЗАЦИИ“ В ПРЕСТЪПНА ПОСОКА

Технологията не е никак сложна и поради това е достъпна и за хора, които не са имали много имане-да­ване с електротехниката. Крадецът на електроенергия „се включва“ в електрическата мрежа, така че упот­ребяваната електроенергия да не се отчита от неговия електромер. Или поне не цялата. Това се постига по най-различни начини.

Операцията се извършва най-често за по-голяма сигурност и „сек­ретност“ от самите граждани, осе­нени от идеята да „пестят“ от раз­ходи за ток. Но това съвсем не пре­чи на някои от тях, изправени по- късно пред съда, да се оправдават с ниските си технически познания и да хвърлят вината върху някое не­известно, злосторно лице — дошло да им отстрани повреда и напра­вило „тайно“ мост между предпа­зители ге на електромера. Подсъди­мият А. Ф.: „Бяха ми изгърмели предпазителите на таблото и два дена стояхме без ток… Техникът, който сложи жицата, не го позна­вам. Той си минавал но улицата и викал: „Аз съм техник, поправям перални, бушони и др.“ Жена ми го чула и го повикала.“

Според мнението на инспекторите по пласмента на енергия крадците стават все по-изобретателни и гъв­кави, когато трябва да прикриват престъплението си. Да не говорим за електротехниците, някои от които използуват професионалните си зна­ния и опит за такава цел. М. С. от гр. Нови Искър подменил старото електротабло в къщата си, за което получил необходимото разрешение

Инспектор от предприятието за електроснабдяване направил про­верка на таблото и след като не на­мерил дефекти в скачването, плом­бирал електромера. Наскоро след това М. С. се заловил отново за ра­бота, прекъснал нулевия проводник и посредством шунтиращ кабел при­веждал електромера в действие само в желаните от него моменти. Елек­троуредите в къщата функционира­ли нормално независимо от това, че веригата се прекъсвала. М. С. из­ползувал за ..О“ водопроводната тръба в банята. Не е лошо измис­лено, нали? Както се казва, научно- техническата революция в „служ­ба“ на човека…

Техническият „гений“ на новои­злюпените електроспециалисти над­хвърлят всякакви очаквания и до­казва. че у човека може дълго да спят скрити способности, които да се разбудят в подходящия момент. Иначе как да обясним този неочак­ван взрив от смели „рационализа­ции“ на некомпетентни и дори неуки хора — поставяне на магнити, с кои­то се блокира електромерът, про­карване на подземни кабели, зазиж- данего им в стени и какво ли не още. Все прояви на изобретателска сила, но в твърде грешна посока.

КОИ СА КРАДЦИТЕ?

Те са предимно хора, които из­ползуват значително количество електрически ток, за който не им се иска да заплатят. Получава се едно противоречие между реалност и же­лания, което те решават с цената на престъплението.

Къде всъщност отива открадна­тата електроенергия? Според думи­те на енергетика Йордан Николов — предимно за отопление. Преди години много хора изоставиха твър­дото и течното гориво и предпоче­тоха електроенергията като евтина и удобна. Само че нещата се про­мениха, електроенергията поскъпна, породи се необходимостта да бъде икономисвана. За съжаление не всички се съобразяват с настъпилите промени. Един фрапантен случай: А.С. от София изгорил за сметка па СК „Електроснабдяване“ елек­трически ток на стойност 7327 лв. (според съставения акт), тъй като не могъл да се откаже от удобствата на електрическото си парно. А хо­рата, които мислят и действуват ка­то него, не са единици.

Преобладаващата част от съста­вените актове за кражба са на оби­татели на самостоятелни частни къ­щи, а по-малко на живеещите в бло­кове. Това съотношение може да се обясни с факта, че в жилишните бло­кове е по-трудно да се скрие извър­шеното престъпление, повече хора имат възможност да наблюдават общото електротабло. От друга страна, много от абонатите, живее­щи в частни къщи, имат значително по-големи разходи на електроенер­гия, и то не само за битовн нужди. Така например М. М. от с. Мрамор отглеждал голям брой домашни животни — крави и свине, в двора на жилището си и изразходвал мно­го електроенергия. И тъй като не му давало сърце ни го да намали броя на добитъка, нито да плаща цялата отчетена енергия (макар че доходите му като животновъд не били малки), решил проблема с познатото ни вече „устройство”. Това не му попречило в съда нагло да твърди, че с открад­натото допринесъл обществена по­лза. Друг нарушител — пак от съ­щата категория хора, не се поколе­бал да отоплява цялата си частна оранжерия с неотчетена електрое­нергия. Навярно отново под бла­говидния претекст, че върши „на­родно добро“.

Немалко животновъди, зеленчу­копроизводители, производители на разни стоки и т. н., загрижени да снижат себестойността на продук­цията си, без да се церемонят по­лзуват безплатно държавна елек­троенергия. Мотивите за кражба на електроенергия са най-разнообразни и гравитират от затрудненото ма­териално положение до повишената консумация на ток. Но най-общото, което ги свързва, е ниското граж­данско съзнание. Не случайно под­съдимият Ц. Ц. дава следното обяснение за извършената кражба: „За­що го направих това нещо аз са­мият не знам. Отоплявам се с нафта. Готварската ми печка е на газ. Бой­лерът също ми е газов. Както казват хората — имала глава да пати, пи­сах се гявол“.

„ИКОНОМИИ“ ДО ВРЕМЕ

Проверките на електроизмерител- ниге уреди по домовете се извър­шват от инспектори, които за София са около 55 души. И това не е един­ственото им задължение. Те под­меня! развалени електромери, све­ряват часовникови механизми, из­вършват и други електроизмерва- телни дейности. Разкриването на нарушенията става при внезапни проверки, предизвикани често от сигнал на граждани. Крадците обик­новено поставят своите „приспособ­ления“ така, че да „смучат“ неотче­тена електроенергия в продължение на години. Но и да могат да ги сва­лят, когато очакват проверка на ин­касатора, или за да оставят елек­тромера да навърти минимален брой киловатчаса (в противен слу­чай стават подозрително „иконо­мични“). Обаче неочакваното посе­щение на инспекторите, които са професионални електротехници, разкрива хитрините им и ги кара горчиво да съжаляват за противо­законните им действия. Ето как про­тича една проверка на контролните органи. Васил Илиев — електротех­ник в СК „Електроснабдяване“: „Посетих дома на С. С., за да про­веря дали отговаря на истината- по­лученият сигнал от гражданин,- че краде енергия. В къщата нямаше никого. Електрическото табло беше отвън, на стената, и аз констатирах, че е поставен мост-проводник меж­ду главния и изходящия предпази­тел на електромера.“

След като се установи наруше­нието, инспекторите съставят кон­стативен протокол, в който се отра­зяват всички електрически уреди, които притежава абонатът. Отбе­лязва се тяхната мощност в кило­ватчаса. Съобразно документи на Министерството на енергетиката се определя средната им консумация през различните сезони и всичко то­ва се умножава по броя на дните, през които е извършена кражбата. От тази цифра се приспада запла­тената електроенергия и получената разлика представлява размера на енергията, за която се търси отго­ворност. Тя вече не се заплаща по нормалните цени, а по по-високи. Така нарушителят усеща с пълна сила тежестта на извършеното пре­стъпление и скъсва с илюзиите, че може да измами държавата безна­казано.

Най-трудно се установява начал­ният момент на кражбата, но все пак истината излиза наяве. Поня­кога извършваното престъпление продължава дълги години, но се случва и обратното — нарушителят да има късмет да бъде заловен ня­колко дни след като е направил тех­ническите изменения на електриче­ската верига. Колкото и куриозно да звучи, на Ц. Ц. от с. Кривина му се удало да извърши кражба само за 8.88 лв. — за четири дни.

Мнозина може би не знаят, че лицата, извършили кражба на елек­троенергия, не само възстановяват нанесените щети, но и срещу тях се завеждат наказателни дела по член 195. ал. 1 от НК, който гласи: „За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.“

Струва ми се, че размерът на предвиденото наказание е достатъч­но респектиращ за евентуалните кандидати за електрически „иконо­мии“.

КОГАТО ХВАНАТ КРАДЕЦА

Делата за кражба на електроенер­гия само за София през 1984 и 1985 г. се разрастват значително. В сравнение с други години това увеличение е внушително. Тенденцията към нарастване на любителите на „безплатна“ енергия обаче съвсем не е отскоро и отбелязва резки скокове нагоре при всяко увеличение цената на електрическия ток. Най-тревожно е състоянието в големите градове, където най-много зачестиха краж­бите, превърнали се в истински бич за нашата енергетика. При това за всички е ясно, че броят на съставе­ните актове съвсем не отговаря на истинското число на нарушителите. С други думи, кражбите на елек­троенергия са се превърнали в един свръхактуален и неочаквано жилав проблем. Щетите, които се нанасят на икономиката, са големи. Неле­галното включване към електриче­ската мрежа примерно на един страстен поклонник на електриче­ското парно или на частен живот.

–-

Автор Веселин Явруков

Списание Общество и право 3-1986