Весели случки, истории, приказки и други подобни

Да си купиш куче....

Има го и в други форуми, нека да го има и при нас.

Значи първо да започна от там, че преди имахме котка. Сиамка. Много добро животно беше. Живя 16 години в пълен разкош и не мислеше за нищо. Котешки живот. Обаче взе, че умря и някак си остави една празнина след себе си, която решихме да запълним, обаче с куче. Куче, защото зачестиха кражбите от апартаментите и след като разбиха и нашия, решението беше взето единодушно. С котката бяхме свикнали на присъствие на животинка/или по-скоро тя беше свикнала с нас/, така че не виждахме особени проблеми. Първо направихме един семеен съвет каква порода да е кучето. Дъщерята вика, тате, искам френски булдог, много са хубави. Викам, булдог не бяха ли едни тантурести добитъци, дето имат физиономия сякаш някой ги е ударил с лопата по тиквата? Щерката ме изгледа свирепо и тръшна вратата на стаята. Жена ми вика- Много си прост значи. Разрева детето. Викам аз куче пазач ли ще взимам или грозотия да плаша гаргите. Както и да е реших да проверя в интернет що за стока е това френски булдог. Значи нищо и никакво псе, наистина прилича все едно е ударено с лопата в главата и има едни такива изпъкнали комбали като на току що приютен пациент на изтрезвител. Викам на жената, една грозотия в къщи ми стига, при което тя ме разбра погрешно и трескаво взе да си събира багажа за да отива у майкини си, а аз имах предвид сиамската котка, та докато обясня се разделих с едни 200 лв. за „ей ония ботушки , дето ги гледахме спомняш ли си?”. Спомням си, да, как да не.
Но да се върна на кучето. Намерих едни обяви , където се продават въпросните зверове и вдигам телефона за радост и щастие на детето:
-Ало, добър ден.
-Добър ден- сънлив мъжки глас ми отговаря с досада.
-Ами тука чета една обява за едно кученце.
-За кое по-точно?-мъжагата от отсрещната страна на линията се оживи.
-Ами за френски булдог на 2 месеца с родословие, баща шампион- чета аз дословно обявата. Интересувам се дали става за пазач на дома, трябва ми строго и свирепо куче, ама да не напада семейството и да не яде много.
-Да, чудесно, прекрасно, невероятно животно-събеседника ми се оживява и следващите 23 минути ми обяснява за дядото, бабата , майката, сестра и, на сестра и мъжа и и всички останали роднини на псето до девето коляно.
От обясненията стана ясно, че въпросното добиче е най-малко с три кралски, две графски и безброй други титли, които не можах да запомня и е съвсем очевидно , че именно това и никое друго е моето куче.
-Да попитам за цената, такова…-плахо правя опит да прекъсна събеседника и след още 13 минути успявам да си насроча среща за 6 часа, за да видя въпросния принц, граф, крал и не знам още кво беше с обобщителното име куче. Щерката като разбра зацвърча в ла мажор и изхвърча на улицата да се похвали за новото куче, а аз слязох до мазето да си намеря старата рибарска раница за да направя дом за принца.
В уреченото време пристигам на уговореното място-вила на 5 км. от града, с басейн и спортно ауди стар модел /може би 2006г/ паркирано отпред на застланата с камъни алея. На вратата ме посрещна моя събеседник и любезно ме покани в беседката за да не се събуваме, та да влизаме в къщата.
-Ето го вашето куче- гордо заяви моя домакин/който за краткост ще наричаме Продавач/
В една кошница за плодове се подаваше детско одеяло и след леко взиране видях … моето куче пазач.
-Това е Бернулий Аугусто Фон Фридрих Шопен Щирлиц Трети-гордо заяви продавачът. Роден убиец, защитник на дома, безпощаден килър и унищожител на врагове.
Бернулий не знам кой си беше представляваше дребен, едва забележим полуокосмен плъх с глава на прилеп и кръвясъл поглед.
-Извинете, да не би да му давате алкохол?- плахо попитах аз.
-Не, само като има колики или е депресиран. Знаете как е, депресията не е добре.
-А това нещо ще порасне ли, става ли злобно, да не хапе жената или детето, а?
-Нееее, той се обучава специално, не знам дали знаете, но ги използат специалните части за мисии-съзаклятнически ми прошепна моя домакин.
-Да ви почерпя едно питие и докато обясня ,че не пия, се появиха две чаши и шише с уиски.
При вида на уискито Бернулий се оживи и издаде звук, който наподобяваше лай.
-Лае на френски, за да не го разбират нападателите, мъдро заключи Продавачът и се зае с разливането на питиетата. След 1 час, след като се разделих със сума, която надвишава заплатата ми няколко пъти, аз се понесох към къщи с една кошница и един Бернулий в нея.

продължение
Или как Бернулий стана Бастилиус.

На улицата загърнах кошницата добре, за да не настине нещастния Бернулий и търпеливо зачаках таксито . След около 30 минути с ужасяващото бучене на танкова дивизия се зададе още по-ужасяващ таксиметров автомобил , управляван от странен субект с тъмни очила, въпреки странно тъмната част от денонощието –около 21 часа.
-Извинявай браточка, две гуми пуках и един път ченгетата ме проверяваха, та се забавих, ама на случва се.
-Ааа, няма нищо, аз и без това не бързам особено, какво тук значи някакъв половин час-смотолевям аз,пъхайки кошницата в така наречения автомобил,.
-Батка, кво има в кошничката, сигурно туршийка или компотчета. Еееех, аз кат бях едно време на село, кви туршии правеше мама,-то зеле, то моркови… отнесе се таксиджията и в следващите 15 минути чух 5 рецепти за туршия, две за сладко от сини сливи и дузина още на някакви странни комбинациии от плодове, зеленчуци и ракия, които били „ама направо м`брозий бе”, което навярно ще да идваше от амброзия , ама по-модерному.
По-едно време кулинарния канал секна и се включи еротичен и за по-достоверно беше обяснено на един „нагъл педераст”, че майка му, жена му и евентуално дъщеря му са крайно привлекателен сексуален обект и нашия човек/таксиджията/ като едното нищо ще ги обладае , дори и самия „нагъл педераст” ще обладае заради това, че не си е пуснал шибания мигач и е дръзнал да изпревари невероятното му возило.
След като се успокои, таксиджията се сети, че проявяваше интерес към кошницата и вика пак:
-Викаш не са компоти, ми ко има вътре бре?
-Куче-кратичко отговарям и поглеждам с надежда през прозореца дали не пристигаме вече.
-Куче??? Я да го видя, прояви интерес нашия човек и за по удобно разглеждане спря таксито току на моста преди кръстовището за комплекса.
Отмятам аз покривката на кошницата, таксиджията целия тръпне в очакване и… в кошницата няма никой.
Аз изпадам в шок, а таксиджията ме поглежда с надеждата да установи пиян ли съм или съм просто ненормален.
-Хе, хе , браточка , ми то няма нищо тука бе-мъдро заявява той и с кеф наблюдава моето страдание.
След първоначалния стрес правя един бърз преглед и с радост откривам Бернулий кротко скатан под предната седалка да дояжда част от тапицерията на автомобила.
Веднага го взимам , с надеждата таксиджията да не предяви някакви претенции и бързо го поставям в кошницата, за моя радост и за радост на таксиджията, който невероятно се зарадва от вида на Бернулий.
-Хехех, батка, ами то мяза на прилеп бе, що е такова облещено?Huh?
И започва да ми обяснява за първото му куче, което баща му е донесъл от Русия. Като стигна до деветото , вече бях пред къщи , платих една нова стресираща сума /което някак си не ми направи вече впечатление/, прегледах за наличността на състава, тоест , аз, кошницата и Бернулий и закрачих към входа.
Там почти се сблъсквам с комшийката леля Мариана, достолепна дама, притежателка на един ощавен пудел на име Чомби, за който твърди ,че е най-красивото и умно куче във вселената.
-Много късно се прибирате съседе-ехидно отбелязва тя и със завидна лекота за своите 130 кг. Се шмугва във входа преди мен.
На пазар ли сте бил?
-Не , сутрин когато разкарвате Чомби вече ще ви правя компания, имаме си нов любимец. Ето го.
Отмятам завивката на кошницата и от вътре се подаде полузаспалия Бернулий с физиономия изразяваща крайна досада и нехание.
-Ох на мамааааа, ох сладурче. Ми колко си ми сладък. Ох, пиленце, дай да те цункам по нослето.
В този момент във входа влезе комшията над нас, възрастен бивш военен и естествено прецени, че тези думи са насочени към мен.
-Смотолеви едно извинете и почти пръскайки се от смях, се качи в асансьора.
А през това леля Мариана щипеше и целуваше нещастния Бернулий за ужас на психясалия си пудел и за мой ужас също.
-Как се казваш сладурче, а? Как ти е именцето, пиле?? Ох, на мамаааа.
И тук забравих как се казваше моето куче, моят принц, крал и защитник на дома. Бе викам си нещо модерно беше , имаше някви известни из вътре, ама кво беше. И нали е френски булдог, първото което ми проблясна него изтърсих.
-Бастилиус се казва сладурчето, потомък на известен френски род и наследник на германски традиции и други ценности.
Бастилиус /Бернулий/ ме погледна с недоумение, каза нещо, ама нали аз френски не знам, не го разбрах /пудела също/ и останах с убеждението , че името му допадна.
Откопчих го от ръцете на съседката и прибирайки го в кошницата се вмъкнах в асансьора.

Бастилиус в новият си дом.
Ден 1 /или по скоро нощ/

Мамоооооо, татко се върна-чувам гласа на щерката преди още вратата да се е отворила. При вида ми с кошницата, тя надава такъв писък, че жената изскочи от кухнята със скоростта на диво прасе.
И като се започнаха едни писъци, едни целувки /не за мен, за кучето разбира се/ не ти е работа. След половин час, като мина еуфорията щерката се сети да пита как се казва новият член на семейството.
-Бастилиус-най-невъзмутимо излъгах, при положение , че си спомних истинското му име. Потомък на благородници, за това така се казва.
Жената намери името за странно, но какво пък, щом така се казва, така да е.
Решихме да нахраним нашето куче пазач и жената му свари мляко. Да, ама Бастилиус само го помириса, кихна един, два пъти и очевидно се намръщи.
Викам, жена, дай му салам, кво е тва мляко за вечеря.
Като видя салама Бастилиус се оживи, направи едни очи като балтонени копчета и нетърпеливо затъпка на едно място.
Жената отряза едно парченце и посегна да му го даде, но в този миг Бастилиус се изстреля от мястото си и посрещна ръката и във въздуха, гълтайки салама и половината и пръст едновременно.
След това злодеяние,Бастилиус моментално офейка и се завря под дивана.
Второто парче го извади на секундата от там и беше глътнато във въздуха. –Викам на жената, тоз Бастилиус с тоз апетит ще стане прасе до коледа.
Тя обаче не ми обръща внимание и гали Бастилиуса по корема, който хлъцна един два пъти и захърка юнашки.
Викам си, вече мога да си налея една ракия, че се уморих още първия ден с това псе.
При дрънченето на чашата и бутилката обаче Бастилиус се ококори и моментално се нареди до мен.
Викам, жена, Продавача каза , че когато имал колики му давал малко алкохол, дали да му дам, а?
Жената вика, ами щом така ти е казал човека, дай му, значи повече разбира от теб.
-Абе да му дам-викам аз, ама да не стане алкохолик.
Тя обаче веднага ме набеди , че съм скръндза и не давам на горкото животинче от тая пуста ракия, сякаш едва ли не ще ми я изпие и завърши с думите: Простак!
Викам, щом съм простак, взимай Бастилиуса да спи при тебе, той е по-умен. Като замрънкаш за пари, обръщай се към него.
Бастилиус явно му омръзна диалога и нададе лай, който явно трябваше да ме подсети, че трябва да му излекувам коликите.
Взех да го намразвам тва псе , викам си аз, и тъй като не разбрах точно колко да му налея, му налях 200-300 грама, за да не ме врънка през две минути. Бастилиус , при вида на толкова пиячка направи най-щастливата физиономия, която може и с удоволствие изпи ракията на един дъх.
Викам, шшш, ей, чакай малко бе. Без тия руски номера, сега тъй ли ще пием, а?
Бастилиуса ме погледна, оригна се звучно и заоблизва чинията си.
Викам, жена, тва куче е алкохолик. Никакви колики няма , а се преструва.
Тя обаче , естествено реши, че ми се свиди ракията, грабна Бастилиус с думите –Хайде , мама, ела ди се легнеш, остави я тая скръндза, той за всичко е така и понесе нахалното псе към спалнята.
Дъщерята искаше кучето да спи при нея, ама жената я отряза с думите, че трябва да го наглежда през нощта.
Примирих се с факта, че ще спя на дивана и се търкулнах моментално.
Някъде сред нощ обаче се събуждам от суматоха, виене на куче, писъци на жена и събаряне на предмети. Скачам сънен и какво да видя, жената гони Бастилиус с явната цел да го ритне, а той вие и квичи и събаря всичко, покрай което мине.
Бастилиуса финтира и мен и се шмугна под дивана, а аз за малко да отнеса шут от жената.
-Махай го тва псе, оповръща цялата спалня, малката пияна свиня. Ти си виновен, отидоха на мама хубавите чаршафи.
-Що да съм аз виновен, нали ти ми каза да му дам да пие-опитах се да се защитя.
-Като ти казах , не значеше, че трябва да изпие половин литър ракия.
-Е, половин литър, една чашка си пийна животинката, голяма работа сега-защитих нещастния Бастилиус, който продължаваше да квичи под дивана.
Може да го боли корема от салама, кой знае какво има в него.
Жената обаче бе непреклонна и заяви, че Бастилиус ще спи при мен на дивана, тъй като и аз съм свиня и няма да ми прави впечатление.
Извадих под дивана горкия Бастилиус, който явно имаше и главоболие вече и го приютих на дивана до мен.
Бастилиус заспа моментално и въпреки, че ставах два пъти , за да ми се изпъне гърба от неудобното легло, не помръдна въобще.
На сутринта жената не говореше с мен, дъщерята искаше да целуне Бастилиус за довиждане преди да отиде на училище, но установи , че мирише лошо и се отказа.
Бастилиус се събуди към 12 часа с явно главоболие и страшен махмурлук.
-Не е хубаво така, мой човек. На твоята възраст ти е рано да почваш с алкохола, младо момче си. Как не те е срам да пиеш толкова, така създаваш и на мен проблеми- така говорех на клетия Бастилиус, който премигваше от светлината и въпреки опитите си да върви нормално залиташе между столовете.
Реших, че една разходка ще му дойде добре.

Бастилиус посреща гости

И така Бастилиус стана най-новият член на семейството ни. Щерката цвърча два три дни и след няколкото крайно неуспешни опита да се сближи с Бастилиус спря да му обръща внимание.
Жената го намрази още първата вечер и така в крайна сметка, аз , без да искам , се сдобих със собствено куче. Бастилиус също проявяваше характер и естествено си отмъсти на щерката, че го игнорира, изяждайки учебника и по география и специалната и лична тетрадка лексикон. Виж към жената Бастилиус изпита някаква странна неприязън и още щом чуеше асансьора познаваше , че е тя. Веднага скачаше от панера си и се скриваше под дивана и докато жената не излезе от стаята не излизаше от там.
Викам и, гледай, животното дето е животно, не се спогажда с тебе, ти на мен намираш кусури. Жената ме погледна страшно и заяви, че ако отвратителното псе /разбирай Бастилиус/ още веднъж изяде някоя обувка собственоръчно ще го удуши и изхвърли през терасата. Бастилиус, като чу тези слова, съвсем се депресира и даже не поиска да изпие любимите си 50 грама мастика преди лягане. А така и беше свикнал на мастичката, удря 50 грама и хърка цяла вечер-хем той добре, хем аз си поспивам.
На другия ден жената още от сутринта беше подозрително любезна, даже за първи път от миналото лято прави палачинки и даде една на Бастилиус, който естествено не я взе, подозирайки за нещо нечисто.
Викам си, има тука нещо, ама да видим кога ще изпее птиченцето.
По едно време жената се домъкна в хола/при което Бастилиус моментално се шмугна под дивана/ и при положение, че има цял диван, 2 табуретки и 1 фотьойл жената седна в мен /не беше го правила поне 10 тодини, ама тогава беше 50 кг./
-Мило, аз казах ли ти /естествено, че не / че мама идва за няколко дни /разбирай поне две седмици/.
-Аааа, еми чудесно-правя се на приятно изненадан и престорено щастливо заявявам-то днес сряда, значи в петък сутринта сигурно ще си тръгва-изразих плаха надежда аз.
Ииии, отвратителен простак си-зафуча веднага жената, мама толкова рядко идва, не можеш ли поне веднъж да се държиш нормално.
Ха, викам си, още помня предния път, като ми правеше МАМА забележки, че не трябва да пуша в хола, в спалнята , в кухнята , в тоалетната, на терасата и въобще в радиус от 50 км. от нея, щото имала слаби дробове и не можела да търпи, а пък да върви цял ден като кон из магазините с дъщеря си и да плюска по една кофа сладолед, торти и други невредни храни може да търпи.
-И това куче да го махаш-мама не трае такива животни-заяви съпругата и величествено напусна хола. Бастилиус подаде глава из под дивана и жално ме погледна.
Викам, чакай бе жена , как да го махам, но тя само тръшна вратата и въпроса за нея приключи.
Бастилиус ме погледна още по жално и после погледна жално и към мастиката, решил явно да удави мъката в алкохол.
Викам му, Бастич, ще трябва да те екстрадирам в килера, ти си умен, ще пазиш тишина един , два дена , докато дракона си тръгне, после пей сърце. Бастилиус ме погледна съзаклятнически и по случай гениалната идея гаврътна две бързи педесетачета.
След обяд направих специално място в килера за Бастилиуса , настаних го вътре, налях му мастика да има за вечерта и зачаках кротичко, без цигари пристигането на диктаторките.

Отключването на входната врата оповести пристигането на „любимата и неповторима” мама и милата и щерка.
-Тате, тате, баба дойде-зарадва се детето и припна да я посрещне.
Изчаках да се нацелуват и поздравих тъщата с добре дошла, на което получих един смразяващ поглед и бях подминат като влак забравена селска гара. Демек, тоз пък кво ми се лигави насреща, тъпак с тъпак.
Жената ме погледна още по-смразяващо и въведе мами в кухнята да си поговорели по женски. То ясно, че по женски значеше да разискват колко съм прост и тъп и мързелив и всичко най-лошо на света, въпреки, че храня семейството и изплащам телевизора на Мами, щото не можела на малък телевизор и тез плазмените много и харесвали.
На вечеря се опитах да съм любезен и учтиво попитах какви са плановете на Мами относно нейния престой, при което бях ритнат под масата от жената, а Мами получи криза, обвинявайки ме, че не я уважавам и моментално си тръгва, защото и минутка няма да стои под един покрив с тоя идиот /идиота разбирай мен/.
Жената отново се разсърди и с думите, голям си простак Марине, започна да успокоява мами,която доизяждаше тортата ,за да си успокои нервите.
Реших да нагледам през това време Бастилиус. Той кротичко си спеше в килера и аз, за да го успокоя съвсем , налях още 200-300 грама мастика, за да има с какво да се приспи по някое време.
След вечеря Мами поиска да гледа 2375 епизод от любимият и филм и аз бях принуден да занеса телевизора в спалнята, за да може да си лежи и гледка.
Мами измуча одобрително виждайки ме да мъкна телевизора и се намести в моето легло с чиния сладки.
Викам на жената, значи майка ти може да яде в спалнята, а аз не мога.
Жената въобще не ме отрази и затвори шумно вратата зад мен, просъсквайки да изчезвам.
Е, аз и без това само това правя, да изчезвам , седнах си в кухнята и изпих другата мастика с цел да ме приспи. Е, май беше в повечко, ама все пак нервно напрежение .
Легнах си аз на дивана, леко начерпан и естествено лекарството за приспиване подейства веднага.
Сънувам аз , че съм сам на остров. Няма жена, няма мами, няма работа-нищо. Пълен релакс и свобода. Моренце, вълни, плаж-идилия.
Обаче както съм си на плажа и чувам как жената крещи от някъде името ми и в един момент изскача от дърветата зад мен и почва да ме рита…
И в този миг се събуждам, жената ме блъска по главата за да се събудя и крещи нещо на някакъв език, мами пищи, Бастилиус квичи , а щерката реве неудържимо в коридора.
Ставам сънен и въобще не мога да вдяна какво става, Бастилиус продължава да квичи от някъде, а аз отидох до спалнята за да видя Мами защо надава звуци, все едно колят прасе по коледа. Поглеждам аз и що да видят очите ми. Мами, цялата рошава и страшна, качена на леглото, държи нощната лампа и ръмжи нечленоразделно, стаята все едно урагана Катрина е минал от там, абе армагедон направо.
Излязох да видя жената где е , а тя се опитваше с тръбата на прахосмукачката да изкара Бастилиус изпод дивана , сипейки люти закани , в които най-често срещания израз бе: Ще те убия гадина мръсна, да знайш!
Викам, жена , ко стана тука ма??
А тя изрева: Кво става ли??? Тва псе докопам ли го , ще го разчекна и живо ще го одера. Кво ставало, простак с тебе с простак. Нали ти казах да го махнеш- и пак продължава да ръчка под дивана с думите : Гадино мръсна излизай!!
Гадината за по-достоверно продължаваше да квичи и категорично отказваше да излезе, давайки да се разбере че под дивана му е добре. В това време се звънна и на вратата, комшийката почти толкова чорлава като Мами опулено заяви, че ако продължавам да бия жена си , ще се обади на полицията да ме прибере. Опитах се да обясня, но тя се врътна с думите: Гамен с гамен, попаднал на такава добра жена, пък кви ги върши, идиот.
Взе да ми кипва и и викам, че като е толкова добра жената , да я вземе у тях, към нея бонус давам и майка и.
Жената пък чу тия думи и ревна моментално, Мами като я видя ревна и тя, щерката не спираше да реве, Бастилиус пък си помисли, че това е някоя нова глутница и зави въодушевено.
И аз стоя в тая цялата лудница.
Като се нареваха всички, Мами си събираше багажа, жената и се молеше да я вземе с нея, Бастилиус надничаше от време на време изпод дивана и после пак се скриваше, а щерката заспа от умора.
А аз взех да нареждам пъзела, какво точно се е случило , събирайки данни от пораженията и от откъслечните фрази на жената и на майка и.
Цялата работа е , че Бастилиус явно се е пробудил посред нощ и го е подгоних махмурлука. По някакъв начин е излязъл от килера и е видял в спалнята да свети, щото мами я било страх от тъмното и оставяла телевизора да работи и да и говори.
Да,ама Бастилиус е решил, че аз гледам мач / а тогава той се намества в мен и лае по футболистите/ и е скочил върху мами.
Тя се стреснала и се събудила и първото което видяла е ококорения Бастилиус да дъвче част от юргана. Тя тъщата малко набожна и си помислила, че дявола е дошъл за нея и изревала зверски, което пък събудило жената и стреснало щерката.
Мами скочила на леглото и заквичала, Бастилиус помислил, че това е някаква нова игра и скочил от горе и с радостен лай. Тогава влязла и жената и станал як търкал, в резултат на който Бастилиус се изнесъл със скоростта на диво прасе, а жената поуспокоила Мами и хукнала да го унищожава, като преди това е решила да унищожи и мен, дето не съм разкарал псето.
И така, до сутринта жената успокояваше мами , аз успокоявах Бастилиус и себе си.
На закуска мами за да се успокои изяде половин тава макарони, а жената заяви, че сега излизаме аз и Бастилиус и трябва да се върне само един. Тя с два помияра под една къща не можела да живее. Опитах се да вметна, че помиярите са повечко, при което Мами се разрева наново, а жената взе да проклина деня, в който се била омъжила за „най-големия идиот на планетата”
А аз се подготвих за разходка с Бастилиус.

След като срещата на Бастилиус с тъщата премина повече от зле, настанаха трудни времена и за Бастилиус и за мен. Бях изправен пред дилема-или аз или кучето. Но след невероятно тежки преговори с жената успях да издействам амнистия за клетото куче.
Е, верно, че жената сега се фръцка с нови ботушки и палто, ама какво тук значат някакви си 1000 лв. на фона на семейното щастие.
Викам, Бастилиус, трябва малко да се замислиш-ако така продължаваш с това пиянство дето ще фалирам, ами и жената ще те издебне и ще те хласне с точилката , после ще направи да изглежда като самоубийство, гарантирам ти. Бастилиус ме погледна умно и изджафка ентусиазирано, което според мен значеше, че разбира кофти ситуацията в която се намираме.
Продължихме съжителството аз и Бастилиус с останалата част на семейството, къде с леки , къде с тежки скандали, но долу горе имаше някакво равновесие…
До момента в който Мами отново дойде на гости и аз и Бастилиус бяхме заточени в малката спалня с абсолютната забрана да се срещаме по какъвто и да е начин с Мами и с жената. Интересното беше, че забраната важеше и за мен, то не че съм задрапал да търпя униженията на дъртата и по –младата вещица, ама все пак се водя глава на семейството …уж.
Е, аз не се натисках и използвах момента да разкарвам Бастилиус в парка , за да може да си играе с другите собаки, а аз да се припичам на пейката и да наблюдавам младите майки.
Един ден , както си стоя на пейката и дремя, чувам глас :
-Извинете, френския булдог ваш ли е???
Поглеждам и о, боже, едно невероятно ефирно създание с големи сини очи и доста аргументирано от към гръдна обиколка примигва срещу мен.
-Викам, естествено госпо`ице , тук Бастилиус, тук!-провиквам се аз , макар да знам, че ще дойде когато той реши, а не аз.
Създанието се зарадва и започнаха въпроси и отговори.
-Имам едно предложение за вас, ама не знам как да ви го кажа-стеснително пристъпва мацката.
-Ама моля ви се, казвам аз, не се притеснявайте-давам вид на стабилка.
-Отнася се да направим една сватба, така да се каже.
-Сватба, опулвам се аз, ама аз, такова, съм женен, не че нещо , ама то и дъщерята такова…
-А, неееее-прихва девойката, става въпрос за сватба между вашето куче и моята Лора.
Едва тогава забелязвам , че в ръцете на девойката се пули негативното копие на Бастилиус-бяла френска булдонка с черно на гърдите.
Ааа, няма проблем, той Бастилиус е същински дон Жуан, на стопанина си се е метнал, опитвам се да вкарам интрига в разговора.
-Ела тук Бастилиус, ела мойто момче-провиквам се отново, виждайки , че той се е уморил и се е упътил към мен , за да изкрънка малко мастика.
Ела, мойто момче, виж каква мацка имаме тук, опитвам се да насърча Бастилиус. За моя изненада и за още по-голяма изненада на девойката Бастилиус не обърна никакво внимание на приятелски настроената и сексапилна Лора и се пльосна под пейката и моментално заспа.
Девойката леко се смути-ама нали казахте, че е като дон Жуан , а той нещо да не е болен.
Викам, не е болен /как да и кажа, че е алкохолик/, може като си почине да се вразуми.
Да, ама той не само че не се вразуми, ами и като се събуди , задърпа каишката , подсещайки ме, че е време да си ходим.
Лора беше разстроена, девойката още повече, а аз просто не знаех какво да кажа, Бастилиус непрекъснато гонеше разгонените улични кучки пред блока, а като му намерих лъскава мадама –НИЩО!
Девойката реши да ми помогне и ми написа едно лекарство, което било кучешката виагра, да му взема , да му давам два дена и вдруги ден пак да пробваме, защото и Лора и идвало времето да и минава мерака.
Купих аз от аптеката лекарството, прибрахме се с Бастилиус и аз , за по сигурно прибрах лекарството в едно старо шишенце от витамин Ц и го сложих в хладилника, щото такова беше предписанието.
На сутринта реших да дам първата доза на Бастилиус и, о , боже-в шишенцето вместо 6 хапчета имаше четири.
Викам, жена, тука да си взимала от тия хапчета и предчуствам едни огромни проблеми. Жената вяло поглежда към шишенцето и заявява , че Мами сутринта е пила два витамина, щото нейните свършили.
Направо изстинах на място при тая новина.
Викам, жена, а къде е Мами.
-Ами отиде до пенсионерския клуб, има честване на юбилей някакъв.
Що бе Марине, да не е станало нещо, разтревожи се тя при вида ми на варосан дувар.
Викам и да не е станало, ща стане, ами скачай от дивана и да отиваме в клуба, дорде не е късно.
-Ама Марине, какво има беее, упорства жената, докато търчи след мене по стълбите.
Викам и: мълчи и бягай след мене , че …
Пенсионерския клуб се намира през две преки от нас в градинката пред театъра. Тъкмо влязохме в градинката и покрай нас прелетяха две полицейски коли и един полицай на мотор. Жената съвсем се притесни , но истинския шок я връхлетя, когато стигнахме до клуба.
То не може да се каже, че стигнахме до него, а почти, защото се беше събрала тълпа от поне сто човека, а и явно имаше някаква организация, защото прииждаха от целия парк нови и нови.
Питам аз едно деди какво се случва тук, а той се подхилква под мустак и вика:
Няква наборка изперкала и прави стриптийз на стълбите на пенсионерския клуб и не пуща никой , докато не и докарат група Максимус , водещия на Сървайвър и някакъв нейн съученик от 42 година когато е била в 9-ти клас.
Жената леко се промъкна напред и тогава изпадна в шок. Отивам до нея и какво да видя- Мами по кюлоти се увива около подпората до вратата на клуба и маха с ръка на полицаите, които се опитват да стигнат до нея през тълпата.
Мамоооо, какво ти е , почти проплаква жената, но Мами въобще не и обръща внимание и ловко се превърта два , три пъти около кола.
Няма да ви разказвам как прибраха мами в болницата, как и правиха интоксикация. Нито как жената не ми говори шест месеца след това, нито как Мами се зарече , че повече никога няма да стъпи в къщи.
Викам си, Марине, Марине, такъв ти е все късмета, не можа поне жена ти да глътне хапчетата, ами дъртото чукало ги набара.
От цялата работа най-доволен беше Бастилиус. Докато все още не беше се разбрала причината за нещастието на Мами, Бастилиус влезе във форма и прекара няколко чудесни дни в компанията на Лора. Абе и аз не прекарах зле де Smiley
Такива ми ти работи.