Антон Оруш - За историята на някои нацистки реалии

РЕЦЕПЦИЯ НА НЯКОИ АНТИЧНИ РЕАЛИИ В НАЦИСТКА ГЕРМАНИЯ

Антон К. Оруш

Този доклад осведомява аудиторията за културната и обществената рецепция на две антични реалии в системата на едно от най-крайните политически течения на ХХ век – германския националсоциализъм. Става дума за познатите орел и свастика, които Адолф Хитлер, в стремежа си да свърже ,,новата германска империя” с подобни образци от миналото, заема в нацистката символика.
,,Имперският орел“ произлиза от римската аквила, изобразявана на бойните знамена на легионите. Аквилата е орел, обикновено рисуван с отворени криле. Той символизира праволинейността, величието и мощта, довели до древноримските победи. Орелът често е представян с ликторски сноп в краката, както например може да се види в знамето на Република Салó (или Италианска социална република – марионетна прогерманска държава, създадена от Мусолини през 1943 г.). Хитлер също заема този символ, поставяйки го на знамето на НСДАП – там, в центъра на тъмночервения правоъгълник, орелът държи в ноктите си свастиката. Според една немного популярна теза, фюрерът е направил това, за да покаже сходството между историческите търсения на германския и италианския народ (склонни към ревизионизъм), но предположението не издържа, тъй като орелът вероятно е зает от Хитлер отново заради търсене на приемственост с Римската империя (1).
В Древния Рим орелът е изобразяван и в емблемата на императорската преторианска гвардия.
След падането на Рим през 476 г., т. н. Reichsadler се появява на емблемата на Свещената римска империя (962-1806). Там орелът вече е двуглав и символизира върховната власт, за разлика от гербовете на държавите, влизащи в империята (Weyss 1986: 78). Това позоваване на древноримския орел има за цел да утвърди властта на свещеноримските императори, като пряко препраща към римската традиция. Тук е явна идеята за т. н. translatio imperii, на която формула по-късно се основават монархическите доктрини на Византия и Царска Русия .
По време на Втория райх (Кайзерова Германия, Германската империя) – 1871-1918 и последвалата го Ваймарска република (1919-1933) – орелът също активно се употребява в националната историография, в опит да се съхрани традицията, като в Кайзерова Германия е ,,приет на въоръжение“ чак през 1888 г.
Две години след идването на власт на Адолф Хитлер (1933) – през 1935 – той настоява държавен символ да бъде традиционният черен пруски орел, като му добавя стилизиран черен дъбов венец в ноктите, със свастика в центъра. Имперският орел е изобразяван да гледа и наляво, и надясно, но сега вече нацисткият гледа само наляво. От 5 ноември 1935 г. този символ става национална емблема-герб. Новата версия на орела символизира империума и държавата и се нарича вече имперски орел - Reichsadler, за да може да се разграничава от партийния орел - Parteiadler. С допълващ декрет на Хитлер от 7 март 1936 г. са извършени доуточнения за разперените криле на черния пруски орел и стилизирането на лавровия венец от дъбови листа, като се указва, че главата на орела е обърната надясно, а не като на партийния - наляво (2).
Лавровият венец е символ на победата, който има своите корени в Елада. Там с венец от растението κότινος (маслинено дърво) са били награждавани победители в олимпийските игри, а в Римската империя при триумф пълководецът се увенчава с лавров венец, докато роб отвреме-навреме произнася ритуалните думи: ,,Memento mori! Memento te hominem esse! Respice post te!“ (Помни смъртта! Помни, че си (само) човек! Огледай се зад себе си!“ (= не забравяй откъде си тръгнал).
Свастиката има многолика история и тя не може да бъде обхваната в рамките на един доклад. Ще се спрем малко повече на историята й. Думата ,,свастика“ произлиза от санскрит – su означава ,,добро, благоприятно“, asti е ,,нека бъде“ и ka е суфикс. Следователно значението на думата е ,,нека бъде/стане добро“ (3). До 1871 г. в европейската традиция думата ,,свастика” не е била позната, а знакът се е наричал със старогръцкия термин γαμμάδιον или ,,тетрагамадион” или с латинския crux gammata – защото прилича на гръцката буква Г – гама. Символът има много широко разпространение, като най-важните древни находки на свастика са от цивилизациите на Древния изток (Индуската долина, Китай, Япония), Британския полуостров, Прибалтика, Скандинавието и Класическата античност.
Най-ранните находки на нещо, подобно на свастика, са намерени при разкопките на т. н. култура Винча (дн. Сърбия) и датират от около 7000 г. пр. Хр.
Първата свастика с идентичен с днешния вид е от разкопките от Мезин, Украйна, където е намерена фигурка на мамут от слонова кост, датираща от около 10 000 г. Там се предполага, че свастиката е стилизирана рисунка на щъркел в полет (Campbell 2002: 117). В Индия, свастики от бронзовата епоха са намерени в Лотал, Харапа и Пакистан.
Символът е намерил място в будизма, индуизма и джайнизма, първо като тантрически символ (предизвиква ,,шакти“ - приток на космическа енергия у индивида), а и като свещен символ на благоденствието. В джайнизма свастиката е символ на прераждането и превъплъщението, докато в индуизма обединява четирите неща, които са нужни на човека, за да е пълноценен такъв – душа, богатство, полово желание и освобождение от светското.
Пречупеният кръст е езически символ, означаващ слънцето в цивилизациите от бронзовата ера. Четирите лъча на кръста означават слънцето, вятъра, пръстта и водата. Според друга хипотеза, това са четирите годишни времена, а квадрантите помежду им са раздели, отговарящи на слънцестоенето и равноденствията.
В индийския епос ,Махабхарата“ свастиката означава позата ,,кръстосване на ръцете и подлакътниците над гърдите“. Думата не се среща във ведическия санскрит.
За нас обаче е най-интересна употребата на свастиката в Класическата античност. Там свастиката често се схваща като вечно движение, преливане, както, например, въртяща се мелница или воденица. Оформлението на дрехи, сгради и монети в Елада е изпъстрено със свастики – напр. коринтски статер от VІ в. пр. Хр. и фибула от VІІІ в. пр. Хр. с плочка с гравирана на нея свастика. Както казахме, на старогръцки език ,,свастика” е γαμμάδιον или ,,тетрагамадион“ (от Г – гама - ,,кръст с форма на гама”). Тя може да бъде съставена от четири насложени гами. Някои оракули са татуирали знак, наречен тетраскелион, на телата си. Тетраскелионът представлява също пречупен кръст, но с полузатворени квадранти. В Микена е намерена човекообразна статуя, украсена със свастики по шията си (Biers 1996: 130). На делоска ваза от VІІІ в. пр. Хр., изобразяваща елена на Артемида, също има свастика (Тарунин 2009: 58).
В елинската култура свастиката вече влиза като ,,отработен“ символ, с твърдо значение, и при изобразяването му не се обръща внимание на някои подробности. Срещат се обърнати и наляво, и надясно свастики. Тяхната насоченост не играе роля. В изображенията по родоския съд Πότνια θηρῶν от VІ в. пр. Хр. свастиките са надясно обърнати, докато на съд за хранене, отново от Родос, се виждат и двата вида насочености. Такова съседство се наблюдава и в облеклото на Аякс и Ахил, които са запечатани в червенофигурна ваза от Ексекия, датираща от 530-525 г. пр. Хр (Тарунин 2009: 58).
Като орнамент най-много свастиката е характерна за родоско-йонийската керамика. Най-често знакът се слага, за да запълни празнотата между другите елементи. Две свастики се намират на плаща на богинята Атина, както и на хламидата на пленницата на Ахил Бризеида. Тук обаче те са едва небрежно загатнати, не строго очертани. Подобни ,,случайни“ свастики могат да се видят и на химатиона на Аполон, свирещ на арфа (Тарунин 2009: 70).
В римското изкуство изолирани свастики са сравнително редки (каквито не са в Елада) и елементът по-често се среща, изобразен в редица еднакви символи по границата, в ролята на рамка, както меандърът в Елада. Всъщност, меандърът представлява множество свързани свастики и така е осъществена редицата елементи, която обгражда образите на Ara Pacis Augustae. Такава лента от свързани свастики (вид меандър) е римски архитектурен мотив. Отделните свастики в такава граница са наричани от готическите архитекти ,,гръцки ключове“. Няколко заключени една в друга свастики пък са изобразени на входа на катедралата във френския град Амиен (4).
При илирите свастиката е символ на слънцето. Култът към бог Слънце е основен за илирите, и там свастиката е обърната подобно на часовникови стрелки, символизирайки по този начин движението на слънцето в определени времеви зони от деня (Stipčević 1977: 182).
В християнството, през Средновековието свастиката е една по-канализирана, по-стегната версия на класическия кръст. Някои църкви от готическата епоха са украсени със свастики и поради пренасяне на римската традиция – напр. Св. София в Киев, Украйна, построена през ХІІ век. На гробницата на св. Амвросий в едноименната миланска базилика, свастиката е многократно повтарящ се декоративен мотив.
В западната цивилизация свастиката преживява възраждане в края на ХІХ век, когато през 1873 г. археологът Хайнрих Шлиман съобщава за сполучливите си разкопки с цел откриване на Троя. Там той намира свастикални мотиви и ги свързва с древната миграция на протоиндоевропейци, чийто език е наречен от тогавашните германски езиковеди ,,протогермански“. Шлиман свързва намерените изображения с открити подобни върху древни саксии в Германия и заявява, че свастиката е ,,значителен религиозен символ на нашите древни прадеди“, свързващ германски, гръцки и индоирански култури (Schliemann 1875: 102).
Оттук започва шествието на свастиката из Стария континент като символ на положителното. През първите две десетилетия на ХХ век тя е изобразявана на много места, където трябва да означава късмет и успех – например на униформите на 45. пехотна дивизия на САЩ през Първата световна овйна или на военните летци от някои страни (Финландия, Латвия) (Уилсон 2008: 488).
Малко преди Първата световна война от свастиката се заинтересуват различни националистически движения. Тя започва да въплъщава идеята за чиста раса. Пропагандата учи хората, че това е древен германски знак, нещо като амулет, носещ щастие на жената в бременността, на войниците в боя, а на младите хора – в учението. На вярващите се казва, че това е древен вариант на християнския кръст. В последното десетилетие преди войната свастиката се появява на щандартите на провинциални спортни клубове, стрелкови съюзи, ученически и студентски етноложки дружества и т. н. Асоциацията е с идеализираното минало – символът на германския дух, даровете на езическите богове към сегашното германство. Възстановява се древноизточното значение на знака като символ на огъня, стилизирано изображение на слънчевия диск (Уилсон 2008: 487). Разгръща се и масирана пропагандна кампания, която издига свастиката за германски символ и там се включват както учени, така и любители. През 1913 г. Карл Хелм, автор на основополагащата ,,История на германската религия“ посочва свастиката като амулет на превъплъщението, но прави уговорката, че тя не е само това. Тя е включена и в четиритомния академичен ,,Речник на германските древности”, където се отбелязва дългата й употреба като украшателен символ. Ненаучен пропагандатор е, обаче,
Хенрих Пудор, който, издавайки твърде дилетантската книга ,,Смисълът на свастиката“, я мисли като залог за немското бъдеще и на мисията на германския народ да превърне в ред вселенския хаос (Уилсон 2008: 488). Тогава свастиката е символ и на т. н. германско ,,народно” националистическо движение.
По време на Първата световна война свастиката е приета за символ на някои войскови съединения от ВВС и пехотата – например на доброволното съсединение Wandervogelsoldaten, чието знаме се състои от червен фон и жълт слънчев кръг в средата, в който е вписана свастика, разположена под 90 градуса (а не под 45, както по-късно нацистката). Тя е украсена с щит във формата на прелетна птица – идеята идва от името на корпуса, което означава ,,Войниците странстващи птици“. На знамето на т. н. ,,Свободен корпус Росбах“ пък има голяма свастика, в комбинация с мъртвешка глава, а по ъглите на щандарта са извезани лаврови венци (Уилсон 2008: 488).
По време на Ваймарската република пък свастиката е емблема и на германското младежко движение ,,Странстващи птици“. На тяхната емблема свастиката е разположена по средата на острието на меч, който трябва да плаши и прогонва враговете на германския народ (Уилсон 2008: 488).
НСДАП приема свастиката за свой символ през 1920 г. Т. н. Hakenkreuz (кръст-кука) се изобразява на знамето, на лента за дясна ръка и на значка. През 1925 г. в ,,Моята борба“ Адолф Хитлер пише: ,,Междувременно аз, след безброй опити, определих окончателна форма (на нашия символ – б. м. – А. О.) – червен фон с бял кръг в средата, а в неговата среда – пречупен кръст. След дълги проучвания аз също така изнамерих определено съотношение между големината на цялото знаме и тази на белия кръг, както и между формата и дебелината на свастиката“ (Hitler 1939: 308, прев. мой – А. О.).
За активистите на НСДАП свастиката е символ на арийската принадлежност на германския народ, която теория малко по-късно автори като Алфред Розенберг (главният теоретик на националсоциализма, 1893-1946) приравнява към своята теория за превъзходството на по-висшата северна раса. Адолф Хитлер пише: ,,Свастиката е символ на нашата борба, и то много по-убедителен от плакат“ (Hitler 1939: 327, прев. мой – А. О.). В същото съчинение е описана и символиката на знамето: ,,В червеното виждаме социалната идея на движението, в бялото – националистическата, а в свастиката мисията на борбата на арийския човек. И, в същото време, идеята за победата на творческата работа, която като такава винаги е била и винаги ще бъде антисемитска“ (Hitler 1939: 328, прев. мой – А. О.). Според официалната антропологическа теория на нацизма, прародината на арийците е Индия, от чиято ведическа традиция свастиката взимат белите завоеватели. Сега теорията за расова чистота се счита за ненаучна, макар тя да е крайъгълен камък в нацистката идеология. За Алфред Розенберг арийската традиция е достойна за подражание, но в същото време и предупреждение за опасностите и паденията, които могат да възникват, ако една висша раса се кръвосмеси с по-нисшите. Розенберг нарича свастиката ,,знак на величието“ (Hoheinsinnbild) (Уилсон 2008: 517). Употребата на свастиката като символ на арийската раса идва от съчиненията на френския ориенталист Емил Бурнуф (1821-1907).
Официално знамето със свастиката е въведено от нацисткото правителство с указ на Хитлер от 12 март 1933 г. Дотогава свастиката е изобразявана на различни места през вековете, въртейки се под всякакви градуси и наклон, водоравно или отвесно, с по-прави или по-криви лъчове – без особено внимание към подробностите. Нацистите я завъртат твърдо под 45 градуса, така щото двете вътрешни хасти да образуват Х. Освен символиката на белия цвят на кръга, идеята да е вписана в него била да се създава илюзията за движение. Цветовата символика на знамето повтаря кайзеровския ,,войнишки“ черно-бяло-червен флаг. Преобладаващият цвят е червеното, тъй като партията на Хитлер, все пак, тогава се нарича работническа.
Изследователят Уве Деграйф подчертава, че Хитлер почти никак не се е интересувал от предишните значения на свастиката, а я е избрал заради нейната традиционност и изразителност. Ако будистите виждат в нея кръговрата на раждането и смъртта на човешката душа, то нацистите съсредоточават своето внимаие върху символиката на активното, безкрайно кръгово движение (Уилсон 2008: 517). В това движение трябвало да се усеща животът на германския народ, за разлика от тези, които били извън него и спрямо които Райхът щял да прояви по-късн териториални и други претенции.
Именно по времето, когато нацистите възприемат свастиката, нейната символика е променена завинаги. Нацистката пропаганда разпространява завъртeния под 45 градуса пречупен кръст на плакати, значки, парични знаци, обществени сгради и производствени маркировки на вътрешни и износни производства (например пишещите машини Adler или радиоапарати, където свастиката е щампована на съставните части – напр. Telefunken DKE 38). Орелът и свастиката стават символ на произлязлото от нацисткия режим, и същевременно – на автентично германското. Постепенно символът се утвърждава и в литературата, а още поетът Гуидо фон Лист (1848-1919) я приема за арийски знак. Кръстът трябва да стане мощен символ на гордост сред ,,представителите на арийската раса“.
В момента може да се води дебат за това как трябва да се възприема свастиката. За 3000 г. тя е била символ на благополучие, късмет и успех. Но след само 12 години нацистко управление, хората са започнали да я смятат за емблема на расизъм, ксенофобия, насилие и антисемитизъм. Нацистите толкова усърдно я употребяват в своята пропаганда, че на много хора, особено в Европа и САЩ, този културен символ вече не говори нищо положително. Предстои да видим дали някога ще се зароди ренесанс на ,,положителната“ свастика.
Благодарим за отделеното внимание от страна на аудиторията.

БЕЛЕЖКИ

(1) Вж. I simboli del fascismo. http://www.ilduce.net/speciale17.htm (13.V.2013).
(2) Вж. Verordnung über die Gestaltung Hoheitszeichen des Reichs vom 7. März 1936. http://www.documentarchiv.de/ns.html (13.V.2013).
(3) Вж. Rosenberg, Jennifer. History of Swastika. http://history1900s.about.com/cs/swasti ... istory.htm (13.V.2013).
(4) Вж. Robert Ferré. Amiens Cathedral. http://www.labyrinth-enterprises.com/amiens.html (13.V.2013).

ПРИЛОЖЕНИЯ (кликнете за по-голямо изображение)

БИБЛИОГРАФИЯ

Тарунин 2009: Тарунин, А. В. Сакральный символ. История свастики. Москва. Белые альвы, 2009.
Уилсон 2008: Уилсон, Томас. История свастики с древнейших времён до наших дней. Нижний Новгород. Книги, 2008.
Biers 1996: Biers, W. R. The Archaeology of Greece. Cornell University Press. Ithaca/London, 1996.
Campbell 2002: Campbell, Joseph. The Flight of the Wild Gander. New York. New World Library, 2002.
Hitler 1939: Hitler, A. Mein Kampf. London. Hurst and Blackett, 1939.
I simboli del fascismo. http://www.ilduce.net/speciale17.htm (13.V.2013).
Weyss 1986: Norbert Weyss. Der Doppeladler – Geschichte eines Symbols. In: Adler Heft 3, 1986.
Ferré, Robert. Amiens Cathedral. http://www.labyrinth-enterprises.com/amiens.html (13.V.2013).
Rosenberg, Jennifer. History of Swastika. http://history1900s.about.com/cs/swasti ... istory.htm (13.V.2013).
Schliemann 1875: Schliemann, H. Troy and its remains. London. Murray, 1875.
Stipčević 1977: Stipčević, Aleksandar. The Illyrians: history and culture. Noyes Press, 1977.
Verordnung über die Gestaltung Hoheitszeichen des Reichs vom 7. März 1936. http://www.documentarchiv.de/ns.html (13.V.2013).