Здравейте, идеята за тази тема дойде от ремонта на един електромагнит за 220V, който беше с доста голям брой навивки 14500 и с много тънка жица Ф0,18, съответно и с голямо активно съпротивление около 1Kohm. Понеже у нас не се произвежда жица с такова малко сечение, мислех да го пренавия с по-дебела Ф0,20, понеже имаше малко свободно място в макарата, но един колега ми сподели от опит че ако го навия с по-дебела жица, бобината ще изгори, защото ще се намали активното съпротивление, което в случая е доста голямо. Все пак бях решил да го пренавия с по-дебелата жица, а активното съпротивление да го нагодя чрез добавяне на външен резистор, но по мнението на колегата този резистор ще намали силата на електромагнита, поради което имахме лек спор, защото съпротивлението дали ще е в жицата или във външно такова е едно и също, при условие че броят на навивките остава непроменен и следователно мощността би трябвало да остане същата, за сметка на топлинната мощност която ще се отдели в резистора. Така получената съставна бобина на практика ще бъде по-добра и ще издържи на по-голяма мощност, поради по-голямото сечение на проводника, като една част от топлината ще се отделя в резистора, вместо в бобината и тя ще загрява по-малко. Поради това общото съпротивление не е нужно да е равно с това на по-тънката жица и то може да се намали чрез намаляне стойността на резистора, с което ще се увеличи и мощността на електромагнита при еднакви топлинни загуби. За щастие намотката бе прекъсната в началото и я пренавих с оригиналната жица.
Недостатък при използване на по-дебела жица е в по-големият разход на мед и увеличаване размерите на намотката, а оттам и разсейването й, но в ремонтната сфера не бива да се правят икономии.
Същото правило може да се приложи и при високогворителите, например нискоимпедансните 2-4 ома са с по-голяма допустима мощност от високоимпедансните 8-16ома при еднакви размери, поради по-голямото сечение на жицата, предвид че броят на навивките в шпулите им е приблизително равен. По тази причина нискоимпедансният говорител във всички случаи ще свири по-силно и ще загрява по-малко от високоимпедансният, независимо че всеки е свързан към съответният за неговият импеданс усилвател. Така при еднаква допустима звукова мощност, високоимпедансният може да прегрее. Но от друга страна предимството на високоимпедансните е че възпроизвеждат по-широк честотен обхват в областта на високите честоти, поради по-голямата им активна съставка от импеданса, като токът се установява във фаза с напрежението. Обратно е за нискоимпедансните високоговорители, голямата им реактивна съставка, внася затихване във високите честоти, поради което те се използват най-често за субуфери, особено 2-омовите или пък се свързват 2 или повече броя говорителя последователно , като в последния случай отпада нуждата от НЧ-филтър, понеже индуктивностите им се сумират и те ще възпроизвеждат най-вече ниските честоти. По тази причина широколентовите и високочестотните високоговорители не могат да се произведат за голяма мощност.
Така например както при бобината можем да направим съставен високоговорител като свържем последователно едно съпротивление 4 ома към нискоимпедансен също 4 ома високоговорител, то едно че съпротивлението ще разшири честотният обхват във високите честоти на този високоговорител, друго че половината от топлината ще се отделя във външното съпротивление, вместо във високоговорителя, сравнено с цял 8 омов и той няма да свири по-тихо от същия високоговорител, със същият размер, но с импеданс 8ома, а максимално допустимата мощност на съставният високоговорител ще бъде по-голяма от тази на 8-омовият. Въпреки че на табелката на двата еднотипни високоговорителя пише че са с еднаква паспортна мощност, това не е съвсем така, защото поради изискването за еднаква индуктивност, при различен импеданс, мощността не може да бъде еднаква, а и не винаги тя отговаря. Разбира се конкретно при високоговорителите, това е идеализиран пример, тъй като намотката с по-нисък импеданс ще е с по-голям размер или диаметър и тегло от тази с по-високият импеданс и съответно чувствителността на нискоимпедансният високоговорител ще е по-малка, поради по-голямата маса на трептящата система и по-голямото разсейване на бобината, както и поради разширяване на процепа в магнитната система. Но тези фактори обикновено се пренебрегват в интерес на увеличаването допустимата мощност на говорителя. Този метод с резистора е най-подходящ за българските високоговорители, при които магнитната система и диаметъра на шпулите им са еднакви, въпреки различните импеданси.
Не се допуска свързването на резистора към тонколона с вградени пасивни филтри, тъй като съпротивлението ще угаси реактивната им съставка и ще намали тяхното затихване, като ВЧ и СЧ говорителите могат да прегреят.
По същата причина на едновремешните нашенски перални ЕП-60 често им изгаряше съпротивителната пускова намотка на ел. мотора, която се изключваше с центробежен ключ. Вместо да бяха сложили един външен NTC терморезистор, но в името на икономията на мед се прави всичко и преди всяко пускане след дълъг период на неизползване, трябвало с ръка да развъртиш перката и ако след включването тя не успее да се развърти до 4-5сек., пусковата намотка изгаря.
Умния човек не казва и половината от това което знае, а глупавия не разбира нищо от това което говори. Lao Tzu.
Професионализмът не е в това да не допускаш грешки, а да си направил всички възможни грешки, в най-тясната област.
