[1986] Статия за Завода за телевизори Велико Търново

Антоне, как да ти кажа...Чел съм твои много увлекателни неща. Ако темата те вълнува, защо не написа ти нещо с данните, с които разполагаш като колекционер, като човек, който малко или много се занимава с техника, а както виждам в последно време - и като репортер? Щеше да се получи нещо много по-интересно и реалистично.

Ето ти две интервюта с инж. Апостол Апостолов, през чийто ръце са минавали всички тия неща и според мен не би могло да се намери по-реалистична гледна точка от тази на очевидеца:

http://www.sandacite.net/%D0%BA%D0%B0%D ... %D1%8F-31/

http://www.sandacite.net/%D0%BF%D1%8A%D ... %80%D0%B0/

Аз съм роден едва 1991 г. Да ,,напиша" нещо с данните, с които аз разполагам, би било малко или много минаване през трета ръка. Разбира се, трябва да има повече интервюта с хора като горния човек (което ще се постарая да направя), а останалото просто трябва да се показва (скениране или снимане).

Чел съм интервютата и съм ги причислил към добрите ти неща. Даже по едното съм ти написал отзив, който вероятно още не си видял. Нямах намерение да задълбавам, тъй като очаквах, че ще разбереш с "половин дума" какво искам да кажа. Но очевидно недоизясняването не е добро решение. Тази статия, която ти си показал, е като соц кинопреглед. В нея непрекъснато се гърми за постижения, а всъщност ние едва кретаме на опашката на производителите на електроника. Елементарни неща, които са в производство не само в световен мащаб, но и в други соц дължави като Полша, Унгария, Чехословакия и ГДР от години, ние тепърва усвояваме, та дори се бием в гърдите за това, което е едновременно смешно и плачевно. Точно политизираният характер и "ура"-вщината на тази статия напомнят за един от най-големите недъзи на социализма. За какви три хиляди и пет хиляди часа безотказна работа ми говорят тези политически палячовци! Знаеш ли че аз, /а и много други като мене/, изучих на свой гръб картата на България, търсейки кинескоп за току-що излезлия от гаранция свой телевизор! Гаранцията беше една година - не както е сега три! При средно експлоатационно време от четири часа дневно, това прави 1440 часа. И какво, ако бяха 3000 часа? Значи след две години телевизорът ми си заминава по регламент, а аз влизам вътре "само" с 1500 лв. - цената му по онова време, при средна работна заплата от 200 лв. Два часа гледане на телевизия - един лев! Кажи ми, това повод за хвалба ли е? Това ли е важното послание, което ни изпраща статията и непременно трябва да бъде видяна от днешния ценител на стара българска електроника?
Докато интервютата са нещо съвсем друго. Пред читателя се разкрива реалистичната картина на тогавашното производство. Инж. Апостолов много сладкодумно разказва как с остарялата производствена база се мъчат да произвеждат телевизори, как за да напредва работата търсят връзки в министерства, обръщат се към сродни предприятия, заобикалят наложените ограничения за сътрудничество с производители "зад желязната завеса", как аха да се получи кооперирането с Голдстар и един наш политик скапва целия им труд, като отказва държавна гаранция по договора. Това не прилича на площадното ораторстване от копираната статия, нали?
И накрая - това че си роден през 1991 година не ти пречи да колекционираш стара техника. Защо трябва да ти пречи да имаш поглед върху нещата и да отсееш ценното от демагогията? Ще кажеш - такива са всички статии отпреди демокрацията, които третират някакви обществени отношения. Ами добре, тогава защо се занимаваме с тях? Да не мислиш, че някой навремето четеше тези глупости? Вземаш техническата информация от списанието и случайно изпуснатите нови моменти, а идеологическата плява и "ура, другари" отиват в кошчето. Това е!

О, много ясно! Нещо повече, мога да ти дам примери за доста други производства, окоито са били добри в идеята си, но опорочени поради некадърна административна машина.
Ако е въпрос, всеки Космос, НТ и предговор на техническа книга започва именно с такива хвалебствия, които никой не взема насериозно. Но нима сега не се пишат същите високопарни дитирамби по повод ,,пълноправното" ни членство в Европейския съюз?
ОБАЧЕ аз като добросъвестен архивар на българската техника се смятам задължен да запазя и кача колкото се може повече неща по тази тема. Дори самия факт, че можем сега да водим обсъждане върху тази статия, да дискутираме отделни твърдения в нея, доказва, че е имало смисъл да се потрудя.
Между другото, още завчера писах на инж. Апостолов с молба за още интервюта.

Е, ти си решаваш какво ще правиш. Аз само оставам с надеждата за повече стойностна информация. И все пак - да бъдеш архивар на техника и техническа информация си струва, но да архивираш демагогия по повод техника - едва ли. Но изборът си е твой.

Завода за телевизори си беше един военен завод. Телевизорите бяха за ширпотреба. Радвам се, че познавам колеги, конструктори и сервизни специалисти работили и създали тази ширпотреба. Не искам да казвам имена, защото сигурно ще пропусна някои от тях, които имат приноса си за създаването на телевизорите Велико Търново, за създаването и развиването на уредби и усилватели Респром и прочие и прочие. В този завод работеха мозъци - ама наистина мозъци. Някои от тях като Костадин Момчилов, като Илиян Илиев, като Огнян Обрешков все още се помнят в Търново, като конструктори, инженери и сервизни специалисти. Някои от тях велики съюзи в бранша в момента ги наричат "сиви", но това е друга тема.
Най-жалкото е че в днешно време в Радиотехникумите във Велико Търново и Горна Оряховица - училища с традиция и реноме, вече няма ученици, които желаят да държат поялника, а го правят насила по стажовете и по документите.
За самият завод да не говорим. Купи го да не казвам кой, разпродаде всичко що беше ценно и за метал. Даваше помещения на безумни цени и най-накрая синдици. Интересно за какво ли? А иначе административната сграда на завода е с нова дограма. Дограма, която съхранява въздуха между стените на сградата. Сграда, която помни как половината търново е преминало покрай стените и.

Завода за телевизори си беше един военен завод....... Някои от тях велики съюзи в бранша в момента ги наричат "сиви", но това е друга тема.........За самият завод да не говорим. Купи го да не казвам кой...........

Темата става интересна. Колегата е очевидец на събитията и може да сподели с нас много интересни факти. Военен завод, значи. Какво е произвеждал като основна продукция? Вярно, че е било секретно, но ти като местен няма как да не знаеш. Какви са тези велики съюзи в бранша, в момента "сиви"? Кой е купил завода? Колега, разкажи подробности. Сигурно цяло Търново ги знае, но повечето от нас - не и ще е интересно. Защо на най-атрактивното от разказа спираш - "това е друга тема...да не казвам кой..." Напротив, това е същата тема, кажи ни кой с кого се съюзи и с каква цел и кой опропасти българската радиопромишленост. Ето, това е ценна информация, която трябва да се архивира, защото никъде другаде не може да бъде видяна или чута.

Завода е произвеждал много неща. Основно буйове за руското подводно разузнаване. Имаше басеин дълбок, колкото 5 етажна сграда, целият от метал, за да се тестват буйовете. Този басеин днес е даден на вторични суровини. Няма и следа от него. Тези колеги, които съм написал са работили в ширпотребата, която е била за заблуда. В завода е имало две производства основно - военното и ширпотреба. Работниците от ширпотребата не са имали право да влизат във военните цехове. Завода е купен от бизнесмен, който го управлява и още, но доколкото чух има синдици в завода-значи ще се обявява във фалит. От давна завода стои като паметник и някои помещения се дават под наем, други са продадени.