Когато България беше на 150 волта

Имало е и обратната ситуация. У нас се е ползвала руска лампова радиола Октава, която фабрично има напрежения само 110, 127 и 220 Волта. За да работи на 150 Волта са я включвали през трансформатор.

Но като се замисли човек, повечето уреди тогава са били нагревателни и да се смени един реотан не е скъпо. Въобще добре са избрали моментът когато да променят напрежението. Вероятно е щяло да стане и още по-рано през 40-те когато Столична община успява да откупи обратно концесията от белгийците ако не е била войната. А белгийците се имали намерение да удължат концесията чак до 60-те години.

Не съм сигурен, но имам допускане, че смяната на напрежението може да е почнала и по-рано най-първо от уличното осветление, с отделни трансформатори за него. Това е само догадка, но съображенията са ми следните: На старите улични стълбове има по 6 изолатора. Ако в днешно време има стандарт: три фази, нула+целонощто и полу-нощно улично осветление, от което 6-тият изолатор за полу-нощно осветление обикновено не се поставя то по белгийската система нещата трябва да са изглеждали така:
три изолатора за три фази триъгълник 3х 150В без звезден център. Останалите три изолатора са на разположение за уличното осветление. Вижал съм, че там където е имало аксиално улично осветление един проводник е свързан към корпусите на лампите. Значи този проводник трябва да е заземен. В случаи на захранване на аксиалното осветление от въздушната мрежа този заземителен проводник е идвал също въздушно. Има смисъл в централните градски части, където има асансьори да е имало изведен заземителен проводник свързан със звездния център. Така ако е имало изведен звезден център само на някои места, който се е давал на абонатите само ако има нужда то остават два изолатора за уличното осветление. Тук са възможни следните комбинации:
-захранване на целонощно осветление на 150В без звезден център (L1, L2)
-захранване на целонощтно и полу-нощно осветление от 3х 150В (L1, L2, L3)
-захранване целонощтно и полу-нощно осветление от 2х 220В+нула (L1, L2, N/PEN)
-захранване на целонощно осветление нa 220B (L1, N/PEN)

Ако е имало такова наличие на изведен звезден център поне на места, то то би улеснило преминаването към мрежа 220/380В. Затова смятам, че прокарването на нулев проводник е започнало покрай уличното осветление много по-рано и когато е настъпила смяната на напрежението прекачването е било лесно.
Инж. Мире Спиров пише, че е ръководил тази промяна и е получил награда за относително безпроблемното преминаване към новото напрежение.