Първо живо тв излъчване в София е от хотел „България”

Първо живо тв излъчване в София е от хотел „България”

Телевизионната кула в столицата била построена само за 11 месеца

Официалното откриване на телевизионната кула през 1956 г. Фото: Архив

Телевизорът. Заедно с радиото, компютъра, мобилния телефон това е четвъртият по важност атрибут в дома на всяко семейство. Е, може би не в същата подредба, но все пак... Преди да се развият толкова технологиите, телевизорът и радиото са в основата на света на българина.

Филми и новини, това е честата асоциация, която си правим, когато чуем думата телевизор.

През XX век българското семейство е подчинило изцяло своето съществуване на две дървени кутии – телевизора и радиото. Едното (националното радио) е създадено през 1935, а българската телевизия през 1959 година. Но да обърнем внимание към втората „кутия”. Кога започват да гледат телевизия софиянци? Кога е и първото ТВ излъчване и първото живо включване от столицата?

Макар официално всички да започва през 1959 година, началото е в през далечната 1951 година. Мястото - Катедрата по радиотехника и физика в Техническия университет, тогава все още носещ името Машинно-електротехническия институт (МЕИ). Именно през 1951-ва екип , начело с ректора проф. Саздо Иванов, започва експерименти за създаването на телевизия у нас .Идеята обаче е на проф. Кирил Кирков. Освен тях, екипът се състои от още десет човека. От опит през опит, до пролетта на 1953 година, когато учените за първи път успяват да осъществено стабилно телевизионно предаване. Така по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски. През същата година на покрива на сградата, тогава намираща се до паметника „Васил Левски”, са поставени две предавателни антени. Едната висока 20 метра за предаване на изображение, а другата - 10 метра за звука. Едва след приблизително година опити - на 1 май 1954, се прави първото официално предаване по безжичен път. Така експерименталният център започва редовни предавания веднъж седмично, а от есента и вече два пъти през седмицата. През ноември апаратурата на „телевизионния екип” от една камера и една стара киномашина, е преместена в сградата на хотел ‘България’. Там се осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада. Така точно в 22.00 часа са предадени два късометражни спортни прегледа.  По БТА дори излиза специално съобщение, че вече са факт първите пробни предавания.

И докато „телевизионният екип” от професори и студенти в МЕИ прави първите излъчвания, в министерството на съобщенията обмислят друга идея – да се създаде национален предавател . След година дебати и уточнения, е решено в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април 1958 година дори комунистическата партия взема решение за ускоряване на развитието на телевизията у нас. Строежът на телевизионната кула, която трябва да се намира в Борисовата градина, започва през есента на 1958 година.

През това време Експерименталният център при МЕИ продължава редовните телевизионни предавания два пъти седмично. Осъществени са още шест живи предавания. Това са две модни ревюта, два естрадни концерта от столичния ресторант „Балкан”, както и манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителки са Надежда Минкова и Лили Бонева.
Строежът на софийската телевизионна кула приключва за общо единадесет месеца. Кулата заема площ общо 144 квадратни метра, и има 14 етажа, три тераси. Общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 метра.

Така на 1 ноември е първото, все още неофициално предаване, осъществено от телевизионната кула. На 6 ноември е второто пробно излъчване. Телевизията предава пряко футболния мач между отборите на „Левски” (София) и „Рапид” (Букурещ). Мачът дори е предаван едновременно, както от българската, така и от румънската. Връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на връх Ботев. След прякото предаване на футболната среща, идва ред на съветски игрален филм - “Едно момиче търси баща си.”

На 20 декември 1959 г. е първото пряко отразяване чрез подвижна телевизионна станция на спектакъла на Държавния куклен театър “Свирчица и гърненце” с автор Леда Милева. София и България официално си имат телевизия обаче от 26 декември 1959 г., когато е и официалното откриване на телевизионната кула. Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на строители, работили по строежа на телевизионната кула. Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 до 22:30 часа е предаден българо-съветски игрален филм „В навечерието”.

През 1960 г. Българската телевизия започва да излъчва програмата си по три пъти в седмицата. Едва през юли е излъчена първата информационна емисия „По света и у нас” със земното кълбо, като фон.

Наред с изграждането на телевизионна кула в София, се предвижда и родно производство и на телевизор – марка ‘Опера” в столичния завод „Ворошилов”. Именно такива са и приемниците на половината софиянци. През 1959 година е пуснато тяхното серийно производство. Тогава са произведени точно 50 апарата. Само година по-късно броят на телевизорите вече достига до близо 300, а през 1961 вече са близо 4700. През средата на 60-те около 40 % от територията на страната е покрита с телевизионна програма, а броят на регистрираните телевизионни приемници е 185 248. Телевизията има само пет програмни дни със средно 25 часа предавания за една седмица. Само година по-късно – 1966, телевизионните приемници са почти четвърт милион, като голяма част от тях са именно в София. Наред с „Операта’, столичани можели да си закупят от магазините и руските „Рубин” и „Хоризонт”. По-късно на пазара се появяват и други родни марки, произвеждани в столицата – „София”, „Пирин”, ‘Христо Ботев”, „Кристал”, „Велико Търново”.

Източник: http://novinar.bg/news/parvo-zhivo-tv-i ... MQ==.html#