История на БНТ

Deltichko МнениеПубликувано на: 10 Мар 2008, 16:57

Създателите на телевизията в България

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически Университет ) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора на МЕИ проф. Саздо Иванов да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипа е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване - по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.

На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталния център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. - два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:

„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.”

През 1956 г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.

Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпроса за национален телевизионен предавател. Като експерти специалистите от Експерименталния център участват в съвещания. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП, въз основа на директивите на VII конгрес на партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори „Опера” в софийския завод „Ворошилов”. Работата по проектирането и изграждането на телевизионна кула в „Парка на свободата” (днес „Борисова градина”) е възложена на колектив под ръководството на арх.Любен Попдонев, главен конструктор - инж.А.Войнов, технолог-инженер Георги Копанков, а строителството започва в края на 1958 година.

През септември 1958 г. на Пловдивския мострен панаир френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16 милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион” и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира. През ноември 1958 г. английската фирма PAY изпраща в София показаната на пловдивския панаир кола с две камери, телекинокомплект и предавател 500 вата за обзавеждане на малко телевизионно студио.

През 1959 г. от Експерименталния център при МЕИ продължава редовните телевизионни предавания два пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания - две модни ревюта, два естрадни концерта от ресторант „Балкан”, манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите, преди началото им.

Строежа на софийската телевизионна кула приключва за рекордните единадесет месеца. Кулата заема площ от 144 кв.м., има 14 етажа, три тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 м. На 1 ноември 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на „Левски” (София) и „Рапид” (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и Румъния излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на връх Ботев.
Телевизионни предавания в България в края на 50-те години

Телевизионен център на МЕИ, София:
- предава от 1953 г. до 1960 г., два дни седмично - вторник и събота
- предавател на площад Васил Левски в София
- честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал - образ на 59.25 мегахерца, звук на 65.75 мегахерца
- мощност: образ - 150 вата, звук - 30 вата

Излъчване на френската фирма CSF, Пловдив:
- излъчва през септември-октомври 1958 г.
- предавател на кулата на Пловдивски мострен панаир
- предавател с мощност 50 вата

Българска телевизия, София:
- излъчва от 1 ноември 1959 г., официално открита на 26 декември 1959 г.
- предавател на телевизионната кула в София
- честоти на излъчване: 7-ри ТВ канал - образ на 183.25 мегахерца, звук на 189.75 мегахерца
- мощност: образ - 500 вата, звук - 250 вата
Окриване на Българската Телевизия - 1959 г.

На 6 ноември 1959 г., вестник „Труд” пише:

„Софийската телевизионна станция ще работи по телевизионен стандарт на международната организация за радио и телевизия, възприет от Съветския съюз и другите социалистически страни. Разлагането на изображението при предаването ще става по стандарта от 625 реда.”

Първото предаване на Българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември” (днес „Александър Батемберг”) през 1959 г. С думите на говорителя в 9:45 ч. „Внимание, излъчваме в ефир”, се поставя началото на професионалната телевизия в България. Предават три камери, разположени съответно: една на балкона на Националната художествена галерия и две, предаващи от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро (на ъгъла на улиците „Васил Левски” и „Цар Освободител”). Прякото излъчване се осъществява от режисьорите Ангел Вълчанов е Лидия Ишимбаева, пристигнала от Съветската телевизия специално за случая. Българската телевизия излъчва по международните стандарти на OIRT - изображение на 625 реда, 25 кадъра в секунда. Предаването е на 7-ми телевизионен канал, на който и до днес се излъчва програмата Канал 1 на Българската национална телевизия в София.

В същия ден телевизионната станция на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 е предадено следното съобщение: „Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!”. Предаванията на МЕИ, излъчвани в дните вторник и събота, продължават чак до края на 1960 г. Слез тази дата, колектива, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въввеждането на цветната телевизия.

На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия. В тържествената церемония, която започва в 11:00 часа, вземат участие секретаря на Градския комитет на БКП Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Вълко Червенков и секретаря на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов. Първият програмен ден на Българскат телевизия е съставен от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветския игрален филм „В навечерието”.

Първоначално телевизията е главна редакция при Българското радио, има 2-3 камери и програмен персонал от двадесет и двама души, а първи главен редактор е Борислав Петров. През 1960 г. програмата се излъчва три пъти седмично от 18:00 до 22:30 ч. На 20 юли 1960 г. е излъчена първата емисия на информационната емисия „По света и у нас”. Часът, определен за излъчване ѝ е 20:00 ч., за да изпреварят новините на Българското радио, предавани по традиция в 20:30 часа. Земното кълбо - запазената марка на „По света и у нас”, тогава е неподвижен декор, разположен зад говорителите. Първият, и останал дълги години говорител на „По света и у нас” е Никола Филипов. От 1961 г. новините „По света и у нас” започват с въртящо се земно кълбо, което и една от първите „шапки” на Българската телевизия. През същата година след всяко последно телевизионно предаване на програмата започва да се излъчва и късната информационна емисия „Новини”. От 1961 година датира и ежеседмичната репортажна рубрика „Спортен eкран”, водено от първия назначен първият хоноруван (нещатен) сътрудник - Цветан Алипиев.

През 1960 г. е монтиран предавател на връх Ботев, с чиято мощност от 20 киловата се осигурява около 17-21% покритие на страната. По това вмеме в България има около 10 хиляди телевизионни приемника. През 1961 г. са пуснати предаватели в Перник, Пловдив, Русе. До 1965 г. около 40% от територията на страната е покрита с телевизионен сигнал, а към 1966 г. покритието е около 60%.

От 24 април 1961 г. започва да се излъчва „Педя човек - лакът брада”, а на 7 септември 1964 г. стартира и рубриката „Лека нощ, деца!”, чрез която и до днес милиони българчета с трепет и вълнение очакват всяка вечер приказките на Сънчо за разказите за Кума Лиса, Зайо Байо, баба Меца, Кумчо Вълчо, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и хилядите други български и чуждестранни телевизионни приятели.

През октомври 1962 г. прозвучава и се излъчва първият телевизионен сигнал на рубриката „Телевизионен театър”. През същата година на работа в телевизията постъпва Анахид Тачева, която води в продължение на 30 години емисиите „По света и у нас”. През 1961 г. еоткрито Студио 2, а през ноември 1962 г. на телевизията е предоставена сградата на улица „Антон Страшимиров” № 2, където започва изграждането на модернен за времето си студиен комплекс. Броят на телевизорите в страната се увеличава с бързи темпове - през 1962 г. те са 31 хиляди, през 1963 г. са 66 хиляди, а през 1966 г. броят им вече надвишава 185 хиляди.

В 1963 г. е създадена редакция „Спорт” към Главна редакция „Информация”. През същата година телевизионния театър е обособен като самостоятелна редакция, за първи път се излъчва и рубриката „Детски телевизионен театър”. През 1963 г. е създаден стопанския комбинат „Радио-телевизионни станции”, на 23 февруари 1963 г. е въвведена в редовна екслплоатация радиорелейната линия Москва - Букурещ - София, осигуряваща транлация на телевизионни програми от Съветския съюз, страните на Интервизията и Евровизията.

През 1964 г. Българската телевизия отразява пряко 30 спортни събития и 17 репортажа от Токио - Япония, където се провежда лятната Олимпиада. Същата година информационните емисии се увеличават на три - централна новинарска „По света и у нас” и две емисии „Новини” в началото и края на всеки програмен ден. На 22 декември 1964 г. е прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия”, с което е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио” към Министерството на културата.

От 1965 г. Българската телевизия излъчва ежедневни програми. От 4 юни 1965 г. всеки петък първа програма на Централната съветска телевизия се предава пряко на руски език на територията на България сутрин от 10:00 ч. до 12:30 ч. и вечер от 17:00 ч. до 23:00 ч.. В програмата на родната ни телевизия е обособен съветски програмен петък. На 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация новата радиорелейна и телевизионна станция на връх Ботев. В следващите години се изграджат големи обекти от основната предавателна мрежа - на 7 септември 1966 г. е открита радиорелейната и телевизионна станция „Франгата” - край Варна, на 5 ноември 1967 г. телевизионната кула на връх Гьоз тепе край Слънчев бряг, на 4 септември 1969 г. - кулата на връх Виден край Кюстендил, през 1970 г. на връх Стръмни рид край Кърджали.

През 1966 г. за директор на БТ е назначена Леда Милева. През 1966 г. в студиото на Българската телевизия гостува и дава интервю първият космонавт в света Юрий Гагарин. През 1966 г. телевизията отразява за първи път световното първенство по футбол във Великобритания. Коментатори на състезанието са Борис Симеонов и Димитър Джаров, с подсигуряващ от студиото в София Николай Колев, станал известен като „Мичмана”

През 1967 г. е създадена рубриката „Воин”, посветена на Българската армия. В редакция „Телевизионен театър” на медиата се появява една от най-стойностните рубрики „Сцена на вековете”, съдържаща пресъздадени от български актьори кратки етюди - откъси от театрални произведения на световната класика.

На 6 октомври 1968 г. на екрана се появяват предаванията „Мелодия на годината” и „Атлас”. На 15 юни 1968 г. (събота) прозвучава за първи път сигналът на седмичното обзорно политическо предаване „Панорама”. То е създадено по идея на генералния директор Леда Милева и на аналогичната рубрика на Би Би Си. Негови водещи са изтъкнати български журналисти като: Димитри Иванов, Тома Томов, Александър Алексиев, Владимир Костов, Николай Конакчиев, Васил Марков, Иван Гарелов и други. През 1968 г. е открита радиорелейната линия София-Белград.

На 10 октомври 1969 г. е телевизионният дебют на емблематичното детско-юношеско състезание „Бързи, смели, сръчни”. 13-серийният филм „На всеки километър” през 1969 г. е културният бисер в телевизионната ни програма, довел до изключителен бум на зрителската аудитория от този период - 99.60%. На 21 юли 1969 г. Българската телевизия излъчва на живо първата стъпка на човек на луната. През същата година започват и първите пробни цветни телевизионни предавания по системата SECAM.

1970 г. е изключително плодотворна за редакция „Телевизионен театър”, която подготвя 78 спектакъла за възрастни. От тях 41 са оригинални постановки на театъра, 11 повторения, 8 адаптирани спектакъла и 18 чуждестранни театрални представления. В края на 1970 г. Българската телевизия излъчва ежедневно всяка сутрин (без понеделник) и следобед своята програма. Седмично програмата е с обем 65 часа. Общата продължителност на излъчването през годината е 2680 часа.

Развитие на телевизията през седемдесетте и осемдесетте години

На 7 юни 1971 г. с указ на президиума на Народното събрание Главна дирекция на Българското радио и телевизия при комитета за култура се преобразува в Комитет за телевизия и радио (КТР) при Министерски съвет. Същата година се провежда явен конкурс за архитектурно-градоустройствен план на Националния радио-телевизионен център, участват 13 примерни проекта. Първа награда печели работата на арх. Сп. Даскалова и арх. Олга Станева. Направена е и първата копка за построяването на нова сграда на Българска телевизия на улица „Сан Стефано” № 29.

На 22 март 1971 г. в Пловдив е създаден първият извънстоличен телевизионен център в България. Първоначално центърът работи само като Телевизионно студио, което произвежда новини за „По света и у нас”, а на 2 януари 1972 г. се появява и първото предаване на Регионален телевизионен център Пловдив, откразяващо проблемите и постиженията на регионите на Пловдив, Пазарджик и Смолян.

През 1972 г. генерален директор на Българската телевизия става Иван Славков. Той ръководи Телевизията в следващите десет години, определяни според мнозина като време на разцвет за Българската Телевизия. Първите летни олимпийски игри, цялостно представени от Българската телевизия, са тези в Мюнхен (Федерална Република Германия) през 1972 г. Спортни коментатори са Васил Манченко, Людмил Неделчев, Николай Колев, Цветан Алипиев и като сътрудник - журналиста Иван Делчев. На 1 февруари 1972 г. е реализирано първата едночасовата емисия „Радио-телевизионна панорама”, която има само три издания. Това е продукция на двете държавни електронни медии.

От 31 юли 1972 г. Българската телевизия започва експериментални излъчвания на специализирана програма „Лято'72” за чуждестранните туристи по Черноморието. Програмата се излъчва всеки ден от 17:00 до 18:00 часа на руски, немски и английски език на честотите на Първа програма за Бургаски (7-ми канал), Варненски (9-ти канал) и Толбухински (12-ти канал) окръзи.

На 9 септември 1972 г. в централната информационна емисия „По света и у нас” има включване от новото телевизионно студио във Варна. Материалът отразява манифестацията, проведена в града същия ден. Същата година е стартова и за регионалния телевизионен център в Русе - на 7 ноември от Русе се излъчва материал за манифестацията в града по повод 55-та годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

Деветосептемврийската манифестанция през 1972 г. е първото редовно предаване на цветната телевизия у нас. Предаването е осъществено чрез първия цветен ПТС (ПТС 5), оборудван изцяло със съоръжения на немската фирма Bosch. На 1 май 1973 г. е излъчена първата цветна програма от първото цветно телевизионно студио — Студио 6 в телевизионния център на улица „Антон Страшимиров”. Към студиото са приобщени цветно телекино и видеомагнетофонна апаратна. Започва преоборудване на всички студия и апаратно-програмни блокове с цветна телевизионна техника и от края на 1976 г. БТ излъчва само цветни предавания по система SECAM с възможности за приемане и транскодиране и от другите съществуващи системи за цветна телевизия (PAL, NTSC). До края на 1972 г. цветната телевизия обхваща 32 часа седмично, като предаванията в цвят на са редовни и се обявяват предварително. Цветно са излъчвани откриването на Международния панаир в Пловдив, манифестации и „Съветския петък”. Първата изцяло цветна програма е излъчена на 1 май 1973 г. от новото Студио 6 на БТ, а до 1980 г. 80% от всички програми са цветни.

От 1973 г. „съветският петък” в програмата на телевизията включва специално програмирани за България предавания, като единствено централната информационна емисия „Время” се излъчва директно. На 28 януари 1973 г., в неделя се излъчва 40-минутната информационна емисия „24 часа”. Тя просъществува до януари 1978 г. Подготвя се от екипите на редакциите Вътрешна и Международна политика. Включва всякакъв целия поток новини от последното денонощие. През 1974 г. започва да се излъчва ежеседмичната 30-минутна рубрика „Градът и хората”. В нея се разглеждат културните, политически, икономически, социални и други проблеми на съвременния град. Поредицата е преименувана през 1975 г. на „София – нашата столица”. През 1974 г. са подготвени 28 очерка, посветени на всеки един от окръзите в страната с продължителност 50-60 минути. Те са излъчени в рубриката „Хора и дела”. „Криворазбраната цивилизация” - театралната постановка, режисирана от Хачо Бояджиев и превърнала се в бисер на телевизионното творчество е излъчена за първи път през 1974 г.

През 1974 г. е открита новата 12-етажна сграда на телевизията на улица „Сан Стефано” № 29 в София, автори на проекта са арх. Йордан Аладжов и конструктор инж. М.Мирчева. През 1972 г. влиза в действие радиорелейната линия София-Пловдив-Истанбул, а през юни 1975 г. - София-Атина. През 1974 г. започват редовни излъчвания на телевизионния предавател Добруджа, а през 1975 г. - на радиорелейната и телевизионна станция Венец край Шумен.

На 11 декември 1973 г. ЦК на БКП взема решение за откриване на Втора телевизионна програма, като се предвижда тя да се синхронизира с програми на регионалните телевизионни цетрове. На 9 септември 1974 г. е осъществено първото ѝ експерименталното излъчване. На 9 септември 1975 г. започват редовните излъчвания на Втора програма, само за София с предания три пъти седмично - във вторник, четвъртък и събота - от 19:00 до 22:30 ч. Основните цели на новата програма са развитие на духовните потребности на личността, като се набляга на научно-образователните програми и програмите за култура и изкуство.

На 9 септември 1975 г. е направено и първото включване от новият регионален телевизионен център в Благоевград, с предаване но 9-септемврийската манифестация в града. Плановете по това време предполагат до началото на 80-те да се изградят още телевизионни центрове в Стара Загора, Плевен, Велико Търново и Видин, а от 1985 г. да започне и излъчване на трета телевизионно програма. Телевизионните студиа във Велико Търново и Враца са изградени съответно през 1974 и 1978 г., но плановете за Трета програма така и не са осъществени, а през 1986 г. на канала, предвиден за нея, започва излъчването на Съветската телевизия в България.

През 1975 г. детската аудитория е привлечена от предаванията „Не се сърди, човече!” (рубрика с опознавателен характер), „Детски ТВ стадион” и „При нас е весело” (състезание между отборите на малчуганите от детските градини в страната). Нова публицистична рубрика в програмата на телевизията от тази година е „Гражданска трибуна”. В периода 1973 - 1977 г. Българската телевизия излъчва коментарната рубрика „Диалози”. През 1975 г. Колоездачната обиколка на България е централно спортно събитие, отразено от телевизията. На 6 май 1975 г. първият секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков прави първата копка на строежа на Национален радио-телевизионен център на булевард „Цариградско шосе”.

През 1976 г. на телевизионния екран се появява нова ежеседмична рубрика - „Гледища”. Предаването разисква актуални обществени проблеми. През 1976 г. редакция ЛИК (Литература, изкуство и култура) представя телевизионната новела „Златният”. Същата година телевизията излъчва балетните постановки „Зле опазеното момиче” и „Спящата красавица”. Посещението на световноизвестния оперен бас Борис Христов в родината и записите на църковно-славянските песнопения в храм-паметника „Александър Невски” е отразено от Българската телевизия. Изпълнението на дуета Стойка Миланова (цигулка) и Дора Миланова (пиано) е един от музикалните бисери на националната ни телевизионна програма. Квартет Димов и Софийската държавна филхармония представят своята концертна програма на българските зрители с огромен успех през 1976 г. На народните обичаи, спазвани на Трифон Зарезан, Халвани Заговездни и Гергьовден, са посветени част от фолклорните телевизионни предавания на медиата.

От 28 юни 1976 г. чрез предавател „Слънчев бряг”, на 26-ти ТВ канал за Южното Черноморие, в дните понеделник, петък и неделя се излъчва специалната програма за летуващите - „Лято за туристите”. В следващите години тези програми се подготвят от РТВЦ Варна и се излъчват чрез отделни предаватели в по-големите курорти по българското Черноморие.

От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. От 24 май 1977 г. в чест на Деня на българската писменост и култура и на Третия конгрес на културата България има две редовни цветни телевизионни програми. От началото на годината Втора програма започва да излъчва кратки информационни емисии „Новини”, от 24 май всеки ден в 19:00 ч. се предават „Новини от БТА”, а в 22:00 ч. - повторение на „По света и у нас”. На 21 юли 1977 г. прозвучава и се появява шапката на новото политическо коментарно предаване „Светът в действие”. По повод провеждането на Универсиада в София телевизията е оборудвана с нови ПТС. Значимо обществено българско събитие, проследено от камерите на Българската телевизия, е посрещането на семейството мореплаватели Дончо и Юлия Папазови. „Танго експрес”, „Весели гости”, „Студио Комедия”, „Малки нощни пародии” и новогодишната програма са забавно-развлекателни предавания на телевизията, показани през тази година. Телевизионната камера е запечатала народните обичаи, спазвани по Тодоровден и кукерските танци. Природните красоти на резервата Сребърна, река Дунав, нос Калиакра, Пампорово и забележителностите на София са разкрити на българските зрители през 1977 г. чрез множество очерци.

През 1977 г. за външни телевизионни предавания е закупена най-модернизиран автомобил с подвижни видеомагнетофонни предавателни станции (ВМПС) в комплект с видеодискрекордер — устройство, което дава възможност за каданси и повторение на кадъра. ВМПС са оборудвани с техника от фирмата Ампекс. Също към външни предавания влизат в експлоатация два автомобила с репортажна видеомагнетофонна техника (ПТС 9 и ПТС 10). Те са снабдени с подвижни портативни цветни камери и портативен видеомагнетофон. Двата автомобила коли могат да работят както с мрежово напрежение, така и с автономно захранване. Към 1978 г. БТ разполага с богат съвременен парк видеомагнетофонни „Кадр-3” и „Ампекс”.

През 1978 г. новите публицистични рубрики на Българска телевизия са „Имам идея” и „Икономическа политика”, „ТВ енциклопедия”, „ТВ обектив” и „Информационен дневник”. Асеновата крепост, Поморие, Несебър, Балчик, Благоевград, с. Шипково, църквата в Пазарджик са някои от природните и културни забележителности на България, уловени с любов на телевизионната карта. През 1978 г. Българската телевизия става член на Международната организация на телевизионните архиви FIAT. В началото на годината Първа програма на Българската телевизия се излъчва чрез 11 основни предаватели и мрежа от над 200 малки ретранслатори, като по този начин се осигурява качествено покритие с телевизионен сигнал на около 82% от населението на страната. Развива се и предавателната мрежа на Втора програма, която се излъчва чрез 9 основни предавателя и 15 ретранслатори. През тази година са пусната в редовна експлоатация телевизионните кули на връх Снежанка в курорта Пампорово и ТВ кулата в местността Карандила край Сливен.

На 7 януари 1979 г. на екран се появява емблематичната блокова рубрика „Всяка неделя” с времетраене от 17:30 до 19:50 ч. Нейни водещи са Янчо Таков и Кеворк Кеворкян. Постепенно като единствен водещ на предаването се утвърждава легендарният журналист Кеворкян. На 10 април 1979 г. от космодрума „Байконур” Българската телевизия отразява извеждането в орбита на космическия кораб „Союз 33” с екипаж съветския космонавт Николай Рукавишников и първия български космонавт Георги Иванов. Същата година „Бързи, смели, сръчни” се превръща в копродукция между Българската, Чешката и Унгарската телевизии. През 1979 г. във филмовата програма на телевизията фигурират едни от най-добрите български сериали „Адаптация” и „Пътят към София”, както и култовите детски продукции „Войната на таралежите” и „Фильо и Макензен”. През 1979 г. като Нови насоки за развитието на Втора програма са посочени „укрепване на морално-политическото единство на народа”. През същата година Втора програма започва да излъчва нови образователни и спортни програми. През 1979 г. БТ излъчва средно 100 часа седмично, от които 75% цветни програми. През тази година са открити новите телевизионни кули в Толбухин (днес Добрич) и Белоградчик. Първа програма постига около 90% покритие на страната, а Втора програма - около 65%.

От 1980 г. Втора програма започва да излъчва всеки ден, с програма от 18:30 до 22:00 часа. На 20 февруари 1980 г. се появява новото забавно предаване - телевизионното състезание „Минута е много”. През 1980 г. е ефир излиза и съботната филмова рубрика „Студио Хикс”.

От 2 януари 1981 г. новините по Втора програма придобиват свое собствено име „Днес” и се излъчват всеки ден в 21:30 ч. Същата година в поредицата „Априлски хоризонти” са разглеждани сериозни въпроси от областта на енергетиката, металургията, леката промишленост, химическата промишленост, машиностроенето, селското стопанство, културата, архитектурата и други. На 5 февруари 1981 г. е първото издание на пловдивското предаване „За един милиард”. През 1981 г. в програмата на телевизията намират място три хитови български сериала „Записки по българските въстания”, култовият „Капитан Петко войвода” и детският „Неочаквана ваканция”. На 10 юли 1981 г. е първото директно предаване на Българската телевизия от космодрума „Плисецк” за извеждането в орбита на космическия обект „България-1300-ІІ”, на чийто борд се намират съоръжения за изследване на Земята от космоса, разработени от български специалисти. „Клуб „Тивия”” с водещ мореплавателя Дончо Папазов е нова телевизионна рубрика. На 3 септември 1981 г. е открита новата телевизионна кула „Орелек” - над Гоце Делчев.

През 1982 г. се появява образователно-културната рубрика „Език, стил, реч”. Българската телевизия показва трудовия ентусиазъм в работата по събиране на захарно цвекло и неговото преработване в завода в гр. Плевен. Сред театралните постановки, излъчени от Българската телевизия през 1983 г., са „Изстрел в гърба”, „Процесът Стамболийски”, „Каменният гост”, „Чуждото дете”, „Злато”, „Сбогом, динозаври”, „Височина”, „Дуелистът”, „Творчески импулс”, „Чай с лимон”, „Клопката” и други. От 3 януари 1983 г. започва излъчването на образователната програма „Кръгозор”.

През 1984 г. Българската телевизия, втора в Европа след Би Би Си, въвежда показването на „точно време” чрез телевизионен цифрово синтезиран електронен часовник. През 1984 г. се раждат детските предавания „Измислици-премислици”, и „С Роби на път”.

През януари 1985 г. Българската телевизия излъчва първото издание на магазинното предаване за мода „Стил”, водено от журналистката Бригита Чолакова. Тя създава още авторските си предавания „ТВ Неделник”, „Телевизионен обектив", „Модева ТВ” и се превръща в един от символите на Българската телевизия от 80-те. През 1985 г. медиата показва спортния празник на Комитета за телевизия и радио на 7 май, посрещането на българската експедиция алпинисти, покорила най-високия световен връх Еверест. Забавната програма на Българска телевизия през 1985 г. включва „Телевариете”, „Балкантон” представя …”, Първоаприлски концерт, „1000 грама музика, 10 грама още нещо”, международното състезание „3 х 3” (между българската, чешката и унгарска телевизии), развлекателно предаване за студентския празник и други. „Денят не си личи по заранта” и „Нощем с белите коне” са филмовите бисери, представени от телевизията. На екран през 1985 г. се появява публицистичното предаване „Актуална антена” с репортерите Иван Константинов, Диляна Грозданова, Екатерина Генова и други. През 1985 г. е пусната в действие телевизионната кула „Копитото” над София, излъчваща Първа, Втора и Трета телевизионна програма. По трета програма се ретранслира пряко програмата на Централната съветска телевизия от Москва.

През 1986 г. Българската телевизия и Българското радио отново са обединени в „Комитет за телевизия и радио” към Министерския съвет. „Васко да Гама от село Рупча” и „Дом за нашите деца” са филмовите сериали, които имат голям зрителски успех през 1986 г. В началото на 1986 г. по Втора програма стартира нова рубрика за кино „Десета Муза”.

През 1987 г. БТ започва излъчването на тридесет серийния бразилски филм „Робинята Изаура”, както и на италианския сериал „Октопод”. Концертът на Сиси Кеч е истинска телевизионна сензация през 1987 г. От февруари 1987 г. се излъчва рубриката за запознанства на пловдивския телевизионен център „Адрес 4000”. На 7 май 1987 г. се състои официалното откриване на новата телевизионна кула в град Русе. През 1987 г. Българската телевизия вече има спътникова връзка чрез наземната космическа станция Шипка край село Плана. БТ реализира специализирани предавания за страните, членки на Интерспутник, като например ежемесечните програми на испански език за Куба и Никарагуа. През 1988 г. Българската телевизия се включва и в световния информационен обмен като изпраща и получава репортажи на амерканската телевизия CNN.

През 1988 г. започва своето съществуване сутрешното съботно магазинно предаване „Добро утро”. Приемането на Указ № 56 за стопанската дейност е съпроводено със сериозна телевизионна кампания. В края на 1988 и началото на 1989 г. предаването „Всяка неделя” излъчва интервюта, в които се изказват десидентски мнения, противоречащи на тогавашната диктатура. Предаването е спряно на 25 юни 1989 г. и се завръща в ефир на 19 ноември, дни след свалянето на Тодор Живков от власт.
Българска Телевизия след 1989 г.

В самия край на 1989 г., когато Кеворкян е програмен директор на БНТ, възлага на Нери Терзиева изграждането на нова концепция за новините. Тя въвежда обръщението „дами и господа”, вместо традиционното до сега „другарки и другари”, сменя лексиката и пуска откритите телефони. На 14 ноември 1989 г. е излъчен митингът на новосформиращата се демократична опозиция в България пред храм-паметника „Александър Невски”. Българската телевизия отразява още митинга на Съюза на демократичните сили на 14 януари 1990 г., митинга по повод годишнината от обесването на Васил Левски, пресконференцията в СУ „Климент Охридски” по повод студентската окупационна стачка, „Града на истината”, митинг на студентите, първия безплатен обяд за бедните в ресторант „Лебед” (Панчарево). През януари 1990 г. се ражда студентското предаване „Ку-ку”. На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. За първи в своята история Българската телевизия излъчва предизборната кампания за сформирането на нов законодателен орган - Великото народно събрание. Създадено е специално предаване „Предизборно студио”. Диспутите и заключителните прояви на двете най-големи политически организации - Съюза на демократичните сили и Българската социалистическа партия са напрегнати и впечатляващи медийни събития, телевизията излъчва на живо от Националния дворец на културата изборната нощ. До края на годината медиата предава митинг пред входа на сградата откъм улица „Сан Стефано” и студентско шествие-митинг. През 1990 г. се появяват първият сутрешен информационен блок в телевизията - „Добър Ви ден” с Величко Скорчев, както и детските рубрики „Лексикон” и „Музикална чуднотека”.

На 21 април 1991 г. след като е излъчен знаменития коментар на Петко Бочаров в стил „Да, ама не!”, предаването „Всяка Неделя” отново е спряно. През 1991 г. Българската телевизия отразява посещението на княгиня Мария Луиза в България, която участва на 7 май в „Панорама”. Пакетираният мавзолей на Георги Димитров, тържественото откриване на гробницата на княз Александър Батенберг, началото на съдебно дело №1 срещу бившия партиен лидер Тодор Живков, речта на председателя на НАТО Манфред Вьорнер пред парламента, митинги на СДС и КТ „Подкрепа” пред телевизията, заключителните прояви на СДС и БСП за Избори`91 са разнообразните обществено-политически събития, уловени от камерите на Телевизията. Същата година в програмата на Българската телевизия са включени предаването за селото „Бразди”, новото икономическо предаване „Плюс-минус”, а след централната информационна емисия започва да се излъчва коментарната рубрика „Отзвук”. „Телевизионен справочник” е нова 10-минутна рубрика за информация и реклама.

На 20 май 1991 г. по Първа програма на телевизията започва излъчването на телетекст за цялата страна. Телетекст услугата на Канал 1 днес е наречена „Телевест” и първата и засега единствена телетекст система в българския ефир. Наименованието „Телевест” е съкращение на „Телевизионен вестник”.

Истинска сензация се състои на 22 декември 1991 година. Редовното издание на студентското предаване предаване „Ку-ку” е симулативно прекъснато от съобщение за това „… че в Козлодуй не се е случило нищо страшно”. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя - Жени Костадинова, и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят „срамежливата нечестност”, с която би се държала националната електронна медиа, ако в Козлодуй избухне авария. Свикналата да „чете между редовете” аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници излизат със заклеймяващи първи страници, а официалната версия на правителството е, че „кукувци” са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството … Всъщност една от основните цели на авторите на така нареченото „атомно Ку-ку” е била да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб.

Сериозни промени в Българската Телевизия започват през пролетта на 1992 г., след избирането на Асен Агов за генерален директор. От 1 юни 1992 г. Първа програма е преименувана на Канал 1, а Втора програма е наречена Ефир 2. Между двата телевизионни канала на единствената телевизия в България се заражда вътрешна професионална конкуренция на новинарските предавания и програмната дейност. Ръководството на първа програма е поверено на Стефан Димитров, втора програма - на Нери Терзиева, а спортната редакция - на Сашо Диков. В началото на май от програмата отпадат рубриките „Телевизионен театър”, „Телевизионни меридиани”, „Светът в действие” и „ЛИК”. Програмата на Канал 1 се излъчва в делничните дни от 7:00 до 13:30 и от 17:30 - 24:00 часа. През 1992 г. стартира магазинното предаване „Събота късен следобед” с водещи Стефан Димитров, Емил Розов и Алис Крайчева, както и детските програми „Часът на Дисни”, „Улица Сезам”. На 5 септември 1992 г. по Ефир 2 за първи път се излъчва телевизионното предаване „Ах, тези муцуни” с Екатерина Генова, през същата година стартира и предаването „Шок” на Светослава Тадаръкова. През 1992 г. БТ започва изграждането на Земна приемно-предавателна спътникова станция за мрежата на Евровизия, разположена на територията на НРТЦ на булевард „Цариградско шосе” в София.

На 1 януари 1993 г. Българската телевизия е приета като постоянен член на Европейския съюз по радиоразпръскване - EBU. На 5 февруари 1993 г. в Държавен вестник се обнародва решението на Народното събрание (от 27 януари 1993 г.) за изменение на решението за приемане на „Основните положения на временния статут на БТ и БР”, според което се извършва промяна на имената на електронните медии. Те стават съответно Българска Национална Телевизия и Българско Национално Радио. През март 1993 г. генерален директор на БНТ става проф. Хачо Бояджиев. Следват съкращения, Нери Терзиева е уволнена от телевизията. На 20 април 1993 г. регионалният телевизионен център в Благоевград започва излъчването на самостоятелна телевизионна програма - ТВ канал „Пирин”, също през април стартира и регионалния ТВ канал „Пловдив”, от 2 май 1993 г. започва излъчването регионалния телевизионен канал на РТВЦ Варна - ТВ канал „Море”, на 15 юни стартира и русенската регионална програма ТВ канал „Север”.

През октомври 1993 г. е въвведена нова, оригинална графична опаковка на Ефир 2 под девиза „Две е повече от едно”. На 29 октомври 1993 г. за първи път се излъчва публицистичната рубрика „Частен случай”. През декември 1993 г. „Всяка неделя” се завръща на екран, на честотите на Ефир 2. Кеворкян е глас зад кадър, а като водещи в следващите години се изявяват Веселин Дремджиев, Игор Марковски, Мартин Захариев и Стойчо Керев. Други нови предавания от 1993 г. са авторската аналитична програма „Наблюдател” на Димитри Иванов и Тома Томов, „Кеш ТВ”, „Супершоу Невада” и „Репортер” с Елена Йончева. Някои от заглавията сред филмовата програма са „Тиун Пийкс” и „Алф”.

От 1 януари 1994 г. програмата на Ефир 2 започва да се излъчва чрез цветната система PAL (Phase Alternation Line). От 24 октомври 1994 г. започва излъчването на предаването „Как ще ги стигнем американците с … Тодор Колев”, през същата година всяка събота се излъчва целодневната програма, съвместно с „Телевизия Премиера”, а програма „Всяка Неделя” започва да се предава по Ефир 2 като външна продукция. Също през 1994 г. стартират програмите „Добър ден, България”, „Открито” и „КакАфония”. В информационната емисия „Новини” на Канал 1 в 17:00 часа е въведен жестомимичен превод в ефир за гражданите с увреден слух. През лятото на 1994 г. Българската национална телевизия в няколкочасово пряко излъчване прави своите зрители непосредствени участници в посрещането на летище София и националния стадион „Васил Левски” на българските футболисти, спечелелили 4-то място на Световното първенство по футбол в САЩ. „Улицата” е заглавие в програмата на телевизията, което се превръща в една от най-стойностните медийни изяви. Излъчването на 4-серийнната телевизионна копродукция „Гори, гори, огънче” предизвиква силен обществен отзвук сред населението на Родопите през 1994 г.

През есента на 1994 година предаването „Ку-ку” е свалено от ефир. На 1 април 1995 година в ефир се появява ново предаване на същия екип - „Каналето”. През лятото на 1996 година е създаден и албумът „Хъшове”, песните от който стават нещо като програмни на миниатюрната Януарска революция срещу пагубното за страната управление на Жан Виденов и БСП. През 1997 г. настъпват разногласия между някои от основните автори на предаването - Камен Воденичаров и Слави Трифонов. В началото на 1998 г. е излъчено първото и единствено предаване „Хъшове” в националния ефир, водещ е Слави Трифонов. Основен рекламодател е фирмата „Овергаз”, което става причина програмата веднага да бъде спряна, а на нейно място е пуснато предаването на бившите колеги начело с Камен Воденичаров - „Каналето”. Слави Трифонов започва работата по собствено шоу - „Хъшове”, а Влади Въргала е сред създателите на „Пирон”, „Коктейлите на Влади” и „ШАШ”. От екипа на „Ку-ку” произлизат още медийни звезди като Бойко Василев, Влади Въргала, Август Попов, Нидал Алгафари, Васил Василев - Зуека, Стефан Рядков, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова, Нели Андреева, Жоро Крумов, Милен Цветков, Соня Момчилова, Християн Ночев, Иван Рачев и т.н.

През 1995 г. студентското предаване „Ку-ку” се трансформира в „Каналето”. Нови програми през 1996 г. са „Улицата”, „Такси”, „Бизнес закуска” и „Контрапункти”. Състезанията от „Формула 1” в програмата на БНТ за 1997 г. са 17. „Риск печели, риск губи” е телевизионно състезание за решаване на кръстословица, което започва да се излъчва през 1997 г. по Ефир 2. През 1997 г. започват да се излъчват още коментарното предаване „Екип 4”, кулинарното „Вкусно”, забавното „Клуб НЛО”, предаването за разследваща журналистика „Конфликти” и актуално-публицистично предаване „В акция”.

През 1998 г. регионалните телевизионни цетрове на БНТ започват излъчването на самостоятелни телевизионни канали: ТВ канал „Пловдив”, ТВ канал „Пирин”, ТВ канал „Море” и ТВ канал „Север”. През 1998 г. започва своето излъчване нов сутрешен информационно-магазинен блок на БНТ „Точно в 7”. „Нота бене” е друго ново заглавие от програмата на националната медиа. През 1998 г. на екран се появява рубриката „Понеделник 8 1/2”, която представя българското игрално кино и неговите най-добри образци. Същата година е създадено предаването за кино „24 квадрата”. Истинска телевизионна сензация предизвиква нощния блок „1002 нощи”, който пресъздава забавни срещи в ефир с Аладин. През 1998 г. е приет вторият Закон за радиото и телевизията.

От февруари 1999 г. до края на 2001 г. генерален директор на телевизията е Лиляна Попова. Шапката и музиката на централната информационна емисия „По света и у нас” са променени през 1999 г. Програмата на Канал 1 придобива изцяло нова и различна визуална „опаковка”. „Суматоха”, „Кръгове”, „Гласове”, „Умно село”, „Един ден на …”, „Фотоматон”, „Мрежата”, „Джубокс”, „Техно”, „Спукано гърне”, „Палавници”, „Супер мотор спорт” са нови предавания, които се появяват на екран през 1999 г. През лятото на същата година Българската национална телевизия отразява Европейския месец на културата Пловдив `99. „Големите игри”, „Дунав мост” и „Клиника на третия етаж” бяха сериалите, които предизвикаха зрителски интерес през 1999 г.

На 2 май 1999 г. е открита сателитната програма на БНТ - „ТВ България”, предназначена основно за българите, живеещи в чужбина. На 24 януари 1999 година предаването „Всяка неделя” отново е спряно. На 26 юли 1999 г. е излъчена последната редовна емисия новини „Днес” на Ефир 2. До края на годината и в началото на 2000 г. Ефир 2 продължава да излъчва ежеднево от 18:00 до 24:00 часа, но предимно филми и програми на запис, а в 18:00 и 22:00 часа се излъчват повторения на новините „По света и у нас”. В 21:10 ч. на 31 май 2000 г. Ефир 2 казва „Сбогом!” на българските зрители с прощалния филм на Екатерина Генова „Ефир 2 - снимка за спомен”. Водещата на „Ах, тези муцуни!”, която работи в Ефир 2 от създаването му, е заснела обзор на съществувалия 25 г. и вече приватизиран канал. След този филм, Ефир 2 излъчва една кратка емисия новини и около 22:15 сигнала е изключен. Екатерина Генова става главен редактор на новият канал на БНТ - ТВ България. „ТВ България” се излъчва от спътник за цяла Европа, а част от програмите (след 20:40 ч.) се ретранслират от регионалните телевизионни канали на БНТ. От средата на юни 2005 г. сателитния канал излъчва обновена целодневна програма, с нови предавания и нова визия. Още за ТВ България от сайта на БНТ

От началото на 2000 г. програмата на Канал 1 се излъчва 24 часа в денонощието. През същата година „Мистър Панорама” - Иван Гарелов напуска телевизията, водещ става Бойко Василев. През 2000 година на екран се появява първата телевизионна рубрика, която разкрива представата на чужденците за страната и народа ни - „Далекоглед”, както и политическата рубрика „Гласове” с водещ Явор Дачков. В края на 2001 г. предаването е спряно след политически скандал. През септември 2000 г. по Канал 1 започват да се излъчват новини на турски език, който е майчин за голяма част от населението на страната.

През февруари 2002 г. коментарното предаване „Екип 4” отпада от програмата на телевизията. На 6 май „Всяка неделя” отново се завръща, като освен Кеворкян в основния екип са привлечени Тодор Колев и Мартин Карбовски. През октомври 2002 г. в ефира на БНТ се появава късното шоу „По-добре късно, отколкото никога” с водещ Дамян Савов, известен като DJ Дамян. След няколко месеца водеща става Ива Екимова, но предаването се излъчва само още няколко месеца.

През 2003 - 2004 г. ежедневно в 19:20 ч. се излъчва телевизионната игра „Руска рулетка”, а през есента на 2003 г., в късния часови пояс излиза шоуто „ЗалоАЛОжи”, което също кратък телевизионен живот и е свалено от ефир през февруари 2004 г. През август същата година за последен път се излъчват „Каналето”, „Клуб НЛО”, „ШАШ”, „Латерна магика” и „Наслука”. След неколкократни смени на временно управляващи телевизията, през септември 2004 г. за генерален директор на БНТ е избрана Уляна Пръмова. На 24 април 2005 г. е излъчено последното издание на предаването „Всяка неделя”.

На 24 май 2005 г. централната емисия „По света и у нас” стартира в изцяло обновеното и модерно 6-то студио. Новото техническо оборудване на студията и апаратните за монтаж позволява да бъде сменена визията на новините. Дигиталната техника дава широка гама от визуални ефекти, анимирани графики и 3D анимация. От 26 април 2005 г. всяка делнична вечер от 19:30 ч. се излъчва шоу-играта 10/64. През 2005 г. БНТ за първи път организира избор на българската песен за международния конкурс „Евровизия 2005”. През юни 2006 г. Българската национална телевизия, по модел на Би Би Си, стартира обществената кампания „Великите Българи”, която ще продължи до март 2007 г.

Днес Българската Национална Телевизия осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр.138 от 1998 г. на „Държавен вестник”. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор. БНТ излъчва една 24-часова програма с национален обхват - „Канал 1”, програма за българите в чужбина - „ТВ България”, както и четири телевизионни програми, излъчвани от регионалните ТВ центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград.

България 1504 София, улица Сан Стефано 29
телефон: 02/ 944 4999
e-mail: bnt@bnt.bg
web-ste: http://www.bnt.bg

Канал 1

ТВ България

ТВ канал Пловдив
РТВЦ Пловдив

ТВ канал Море
РТВЦ Варна

ТВ канал Север
РТВЦ Русе

ТВ канал Пирин
РТВЦ Благоевград
Използвана литература: „Първа програма, Канал 1 на БНТ 1959-2000 г.” и „Развитие на Втора програма, Ефир 2
на БНТ 1975-2000 г.” от Поля Иванова; „Телевизията в България - факти и документи” от Димитър Мишев;
„Телевизионната журналистика в термини” от Младен Младенов; История на БНТ от http://www.bnt.bg .

Източник: Predavatel.com

alpha_adversativum МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2009, 14:16

Днес се поразрових в youtube и открих някои неща, които не съм се и надявал, че някога ще намеря.

Старата класическа анимирана шапка на "По света и у нас", която се използваше до средата на 90-те години - http://www.youtube.com/watch?v=xbnyby9WwLs&NR=1

Електронно генерираният часовник (след него има малко парче от старата шапка на "Панорама") - http://www.youtube.com/watch?v=7uBb5PCzZhE

Електронната таблица със стария надпис "БТ - София" - http://www.youtube.com/watch?v=2yqivKjrQsE

Българската заставка за Интервизията - http://www.youtube.com/watch?v=0SnTGCAVllA

Deltichko МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2009, 21:06

Страхотни са, и другите му клипове са интересни. Всичките си ги свалих за базата ни данни. :) Можеш да се свържеш с него да го поканиш да член на форума.

лагер МнениеПубликувано на: 20 Ное 2012, 16:31

Не знам дали е много важно, но аз притежавам списания от архива на доц. К. Кирков. Става дума за сп."РАДИО"
от петдесетте години на миналия век и няколко броя "FUNK MAGAZIN". Някои броеве са подписани от него, а има и
листа с негови записки по техн. въпроси. В случай на интерес мога да покажа някои от тях.