Един българин сред изобретателите на телевизията

torguny МнениеПубликувано на: 01 Мар 2012, 14:10

През 1900-1901 година в Русе учителят-пенсионер Атанас Тодоранов изобретява апарат, „с който може да се предава на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове с помощта на електрически ток” (така го описва той) и предлага плановете си за оценка от държавна комисия в София. Експертите връщат проекта за доработване и на 10 октомври 1902 година. Тодоранов съобщава, че е готов да пристигне в столицата, като изрично добавя: „Аз нямам средства нито за пътуване, нито за храна и квартира в София. Децата ми ученици ще останат сами в Русе. Аз сам им приготвям храна и в моето отсъствие из Русе за София нямам даже един лев да им оставя да си купят дърва щом застине времето, понеже са с летни и окъсани дрехи.” На 17 октомври 1902 година главният директор на пощите и телеграфите Иван Стоянович уведомява ректора на Университета за предстоящото обсъждане и кани експертите – проф. Порфирий Бахметьев и асистентите му Петър Пенчев и Марин Бъчеваров – да прегледат проекта на 19 октомври.
След това започва една печална история. Получил съобщението за датата на обсъждането, Тодоранов отново пише: „…нямам средства за пътуване, храна и квартира в София. Затова моля…само един свободен билет за пътуване с железницата и 30 лева да ми пратят, инак ми е невъзможно да изляза…Интересът на апарата изисква неотменно вземането на бързи мерки за осъществяването му.” Резолюция върху това писмо: „Докладвано господину Министру, който заповяда да се съобщи на Тодоранова, че искането му да му се отпусне билет и парична помощ, за да дойде в София, не може да се удовлетвори.” Русенският учител и сетен сиромах отговаря: „Господине Министре! В няколко писма съм изложил високото значение на апарата ми…С мене се повтаря същата история, каквато и с много други изобретатели, които са умирали от глад…Жално ми е, че неволно ще бъда принуден против налични интереси за страната ни да се съглася с чужденци-капиталисти по реализиране на хубавия ми апарат и запечатвам в сърцето си един скръбен спомен, че не ми е уважена, а презряна молбата от една бащинска държава!...”
Това писмо е от 20 октомври. Чак на 20 ноември министърът благосклонно разрешава да се изпрати на изобретателя безплатен билет и след дълга преписка, добре запазена в архива, след още един месец Тодоранов получава билет № 564 за пътуване във второкласно купе по линията Русе-София и обратно. В навечерието на Нова година, 30 декември 1902г., комисията се събира в състав: министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията Димитър Попов, Иван Стоянович, проф. Никола Добрев – декан на Физикоматематическия факултет в Университета, Петър Пенчев и Марин Бъчеваров, главният инспектор в пощите Тиньо Цончев и инж. Борис Кинтишев. Комисията идва до заключението, че „за да може да се предаде образ на далечно разстояние с помощта на спирално надупчен диск, както е проектът на г-на Тодоранова, необходимо е, щото тоя диск да има по-големи размери” (следва подробно описание на съоръжението и на измененията, които трябва да се направят в него). Специаите посочват, публикации от 1898г. във френски списания се говори за подобен апарат – телескоп на Дюсо, който съществува като проект, „макар и автора му да си е задал по-скромна от г. Тодоранова цел : да може да предаде твърде прости предмети, достатъчно осветлени.” Комисията казва също, че въпросният Дюсо е имал и по-добри материални условия, а е бил и поканен да покаже апарата си на изложението в Париж през 1900г. „Оттук следва, че у г. Тодоранова резултатът се явява още по-загадъчен (т.е. как ли е могъл този провинциален бедняк да измисли такова чудо! – б.м. ВД) при проектираната сложност на апарата и главно да получи разноцветен образ.”
Комисията заключава, че „не може да се непризнае, че г. Тодоранов се е занимавал усърдно със своите, макар и ненапълно проучени проекти, като се е погрижил и е проследил почти всичката литература в това отношение, доколкото неговото положение и средства са му давали възможност и, че следователно, ако правителството намери за добре, може да отпусне г. Тодоранову известна помощ...да продължи изследванията си." Препоръчва се, в заключение, апаратът, след усъвършенстването му, да бъде изработен с държавни средства, а Тодоранов да бъде признат за изобретател.
Отпускат на изобретателя 500 лева сребърни, след една година, на 27 ноември 1903г. проф. Бахметьев отново дава положително заключение за "електрическия далекоглед" и апелира към министерството да подкрепи Тодоранов: "Многоуважаеми господин Министър! Днес разгледах...апаратите на г. Тодоранов и стигнах до заключението, че...трябва да се помогне на г-н Тодоранов...за апарата "Електрически далекоглед". Затова, както сте благоволили да му отпуснете субсидия през миналата година, няма да сбъркате, ако го подкрепите и сега. С искрени почитания П.Бахметьев." Убеждението на професора има своите основания: към това време той вече е съобщил в Цюрих, през 1880 година, идеята си - изобретение "телефотограф", за който пише, че с него "може да се види от един град в друг град". И тук историята свършва. Изобретението на Тодоранов остава неразработено докрай и неизползувано.
Тази случка, която при целия си тъжен завършек нарежда и българи сред предтечите на телевизията, става в дните, когато на българска земя се правят първите опити с радиопредавания.

Валери МнениеПубликувано на: 01 Мар 2012, 14:18

Направо ме стреснахте, за пръв път чувам такова нещо да е разработвано. Сякаш това е нашият български Н. Тесла. Интересно каква е съдбата на апарата. Възможно е да има бъдеще и сега, т.е. да работи на съвсем друг принцип от сегашната телевизия примерно.

Sofia-netz МнениеПубликувано на: 01 Мар 2012, 16:29

Това вероятно е било нещо подобно на диска на Нипков. В сайта на Харченко са посочени няколко апарата от тази система, но от 30те, а в Youtube има и показани в действие. Цветни са, но екранчето им е с размери няколко на няколко сантиметра при диаметър на диска от около 30 см, да речем.

lz1wvm МнениеПубликувано на: 01 Мар 2012, 21:28

Това е добра информация.Предполагам черпите иформация от много стар източник.Щото инфото е на език,който е от преди 40-та година.А иначе Sofia-netz,е прав.До колкото знам механичния телевизор излиза,като проект края на 20-те години.Началото на 30-те Германците пак са били първи в производството,но вече на кинескопни.Имаше някъде линк,но го загубих.Мисля,че беше 1932г.

lz2xl МнениеПубликувано на: 01 Мар 2012, 21:36

Наистина е много трудно да се даде първенството на някого,има много кандидати.Верно че в Германия е първото организирано излъчване на телевизия.Олимпиадата :D

Sofia-netz МнениеПубликувано на: 09 Мар 2012, 17:42

Снимки от сайта на Валерий Харченко:

http://rw6ase.narod.ru/000/tw/b2.html

Клипчета с такива "животни":

http://www.youtube.com/watch?v=0edcSgtUf6g

http://www.youtube.com/watch?v=llP-uy2r ... re=related

http://www.youtube.com/watch?v=mPZ1Z78CHUk

http://www.youtube.com/watch?v=RWSHkTib ... re=related

http://www.youtube.com/watch?v=IGtzBy15 ... re=related

Този не е много добър, но дава опростена представа за идеята:

http://www.youtube.com/watch?v=92dN2G5- ... re=related

Тези устройства имат електронни лампови усилватели, както се вижда. Преди появата на електронните лампи (първият триод е от 1906 (Ли де Форест), още 5-6 години докато се установи като технология) е било изключително трудно да се организира безжично предаване на образ.