Тулан

До тук са показани само снимки на по-известните експонати. Ще се постарая да обобщя наличната при мен информация и да направя един списък на моделите и техните характеристики. Има още два вида на оформлението на кутиите с марка Тулан. Една и съща кутия е имала няколко варианта на шасита, тъй като инж. Пренеров е смятал, че веднъж създадена, една удачна кутия на приемник трябва да се използва по-продължително време, без да се влияе от постоянно менящите се модни тенденции в тази област. Това е така, защото нейното разработване е резултат на дълго проучване на акустичните и свойства и е резултат от работата на няколко вида специалисти, включително и на лютиер (майстор на музикални инструменти). По отношение на съдържанието на кутията - т.е. електрониката, инж. Пренеров е смятал точно обратното - че тя трябва да се обновява постоянно, за да е в крак с развитието на схемотехниката и елементната база. По тази причина едни и същи на външен вид приемници могат да са различни модели. Например, показания на първата снимка приемник е батериен, но абсолютно същия дизайн има и моделът с мрежово захранване. Ето още две снимки от стария форум:

Като един виден събирач на български довоенни радия можеш ли да се изкажеш спрямо най-доброто такова или е относително да гадаем и да предполагаме.

Мисля, че този въпрос е достоен за отделна тема.

Първите апарати, произведени от инж. Пренеров всъщност са линейни апарати под името „Универсал“, със скала, на която била нарисувана картата на България и са изработени преди създаването на фирмата Тулан. Линейни апарати с тази марка са правоизвеждани и когато започва производството на радиофабрика „Тулан“, но за много кратък период. Впоследствие започва производството на суперхетеродинни приемници, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение - „Камер“, „Класик“, „Конфорт“, „Пиколо“, „Виола“, „Турист“ и други, в батериен и мрежов вариант на захранване. „Тулан“ успешно подръжа този стил на дизайн в различни варианти - например „Тулан Камер“, модел 640, 1936–1937 г., модел 650-1939-1941, „Тулан Класик“, модел 7 и 630 за 1936–1938 г. С друг също така успешен дизайн са суперхетеродинни модели 220, 240, 320, 340 и малките 141, 145, 147 и 642.
Към настоящия момент мога да идентифицирам със сигурност само „Камер“, „Класик“ и „Конфорт“, както и „Универсал“. Нямам сигурна идея обаче за моделите „Пиколо“, „Виола“ и „Турист“,макар и да имам някои предположения.

според вас туланите по лиценз на коя фирма са според някои са на филипс според други на телефункен

да по този въпро кои е пръв според мен е тулана

Лично съм говорил с Емил Пренеров дали Тулана е копиран от Блаупукта,но винаги имах отрицателен отговор.Ще сканирам всичките материали които имам за Тулана.

Лично съм говорил с Емил Пренеров дали Тулана е копиран от Блаупукта,но винаги имах отрицателен отговор.Ще сканирам всичките материали които имам за Тулана.

Очакваме материалите

Това ще е супер.Очаквам появяването.Ще следя с интерес темата.

Чакам материалите.
Вижте на какво попаднах в Уикипедия:
Заблуда е, че „Тулан“-"Комфорт", модел 460, 560 и 660, 1936–1941 г., е бил направен по лиценз на „Блаупункт 4w77“, който се е появил по-късно и само през 1937 г. При това единствен без емблематичната синя точка върху скалата му и със име, което не е написано с фирмения шрифт на „Блаупункт“. Тези модели на „Тулан“ и „Блаупункт 4w77“ нямат нищо общо, като схема и като фабрична изработка, освен прилика във външния вид. Дясната част на дизайна на кутията на „Тулан-Комфорт“, където е разположен високоговорителят, е различен.
Стана ми интересно за този Тулан Комфорт. Има ли някой някаква информация и снимков материал?

Това е този, с който сме добре запознати: http://www.radiomuseum.org/r/unknown_tulan.html

Това е този, с който сме добре запознати: http://www.radiomuseum.org/r/unknown_tulan.html

Това трябва да е 660 и e от 1938,а 460 или 560 трябва да са произведени преди него и няма да са копия на блаупункта.
Някой да има инфо за 460?

Звучи ми нелогично някой да е копирал от някого.Самия факт обаче в приликата е неимоверен че някой го е направил - въпроса е кой.

На 7 май ще съберем Тулана и Блаупункта в музея на радиото и тогава ще преценим.Материалите за Тулана - ксерокопията бяха предадени на музея на радиото във факултета по журналистика.Бяха индентифицирани хората от снимката която е публикувана в "История на българското радио" от проф. Веселин Димитров и там е част от личния състав на фабриката на гн. Пренеров.По спомени на Марушка Кутлева работила като настройчик на превклучвателя на вълните на Тулана, която е и на снимката, направихме списък на част от хората от предприятието на гн. Пренеров.

Почти всички българския радия са копирани от други,но за мен блаупункта е имитация на тулана.

Най-добре е да се поставят един до друг и тогава може да се прецени окончателно