Истинските създатели на телевизора Опера

Тази статия на Апостолов е предизвикан отговор към един безотговорен човек представил се за баща на какво. С Апостолов много сме разговаряли за необходимоста да се синтезират всички данни по развитието на телевизионната техника в България. Показал съм на Апостолов всички теми написани в този и друг форум. Много е обидно когато има коментар от читатели които не могат да направят разлика от конструирането на едно изделие от процеса сервизиране. Връзката ми с Апостолов датира от телевизорите серия Пирин до днес. Предложих Ви преди години да Ви направя една среща при мен да усетите дъха на болеста телевизионен конструктор. Това е призвание. Това е болест. Това е един живот.

А защо да не се възползуваме от поканата?
Може и интервю за форума да се вземе.

,,Това е призвание. Това е болест. Това е един живот."
Това са думи!

Трудно ми е да опиша какво изпитвам, след един наскоро проведен диалог с един мой познат. Не е никой от споменаваните в темата. Ще цитирам максимално точно фрагменти от разговора ми:
alpha: Как избрахте името?
Конструктор: Просто обичах да ходя и да слушам опера.
alpha: Значи вие сте конструктора на Опера?
Конструктор: На мен ми възложиха. Директора Младенов ми възложи. Вече знаеха уменията ми. Сформира се колектив. Аз бях водещ на колектива, който беше от доста хора, може би 10-15. Имаше двама от рабфак, имаше и доносници, но нямаше достатъчно специалисти. Разпределих работата по модули - кой какво трябва да конструира. Имаше колежка, завършила политехниката, която като видя това, върху което трябва да работи, дойде и ми каза "Другарю ......., не мога да направя това. Не знам как се прави." Освободих я от колектива. По-късно тя стана главен асистент, научен работник, доцент, професор по електроника! Имаше двама-трима колеги, които разбираха какво правим и пак, основната работа трябваше аз да направя. Най-тежко бе конструирането на отклонителната система. От ръководството постоянно се интересуваха докъде сме стигнали. Идваха и на посещения от министерството на машиностроенето. Един ден ме извикаха при министъра. Той ми каза "Другарю ......, ако ви трябва нещо, което нямате, части, материали, докладвайте на мен. Не на вашето ръководство, на мен! Този телевизор трябва да го направите в срок!". Казах му, че работата е тежка и трудна, че не съм сигурен дали ще се справя. Той посърна. Отвърна ми "Ако не можете да се справите, ще има тежки последствия - за министъра, за ръководството, но най-тежките последствия ще бъдат за вас."
alpha: Значи възложението е идвало от най-високо място. От политбюро?
Конструктор: Вероятно да, това беше политически въпрос. Да покажем, че можем. Как да е, справихме се някак. Беше поставен въпроса за вредните лъчения. Занесох телевизора без корпуса, само сглобен на шасито в Александровска болница, само там имаха такава апаратура. Казаха ми, че имало рентгеново лъчение, което не било такъв проблем, но по-лошото че имало гама лъчение седем пъти над нормата. Аз не разбирах толкова от тези неща, не знаех какво да направя. Посъветваха ме да се допитам до учени от БАН. Наложи се да влоша картината, за да влезе в нормата. Пак се виждаше, но не беше толкова добре.
alpha: Toва е бил впечатляващ успех.
Конструктор: Като влезе в производство, директора ме извика. Каза ми "Другарю ......., вие сте много добър специалист, вие заслужавате да бъдете заместник директор на института.". Отвърнах му, че не ме влече тази длъжност, искам да бъда конструктор. Знаех, че неговото е административна работа и не ми допадаше, затова гледах да отклоня предложението някак си. "Но вие пак можете да бъдете конструктор, никой няма да ви пречи да се занимавате с конструкторска работа.". Отвърнах му, че ще помисля. Но кой ще те остави да мислиш по онова време. След два дена получих заповедта...

Страхотно! А кой е бил това?

Умишлено не искам да го споменавам, тъй като въпросният човек се виждам редовно от десетки години, но едва сега чух този разказ. Явно са доста интимни спомени за него, ще се опитам да получа разрешението му, за да напиша името и да доразкажа каквото си спомням от разговорите. Имам чувството че той не иска да се връща в онези години, не пази много приятни спомени от тогава и не желае на стари години да става обект на внимание. Сигурно и на мен нямаше да го разкаже, ако наскоро не се беше случил преломен момент в живота му. Сподели ми че когато е приключил института, това е било огромно облекчение за него и тогава се е почувстал щастлив.
Обърнаха ми внимание обаче на следното - гама-лъчението е радиоактивен разпад и не се влияе от напрежение, ток, въобще при включен/изключен тв трябва да е еднакво, освен ако не са сменяни елементите по схемата (например самите лампи да са били радиоактивни). Явно годините си казват думата и не всички детайли са верни.

alpha: Вие сте произвеждал и радиоапарати?
Конструктор: 10-ина. Но дойде национализацията. Може би, ако не беше национализацията щях да стана собственик на компания за електроника. Пренеров също, той дори още по-напред от мен беше.
alpha: Пренеров?
Конструктор: Той произвеждаше собствена марка радиоприемници - Тулан. Имаше 10-ина човека работници. Едни радиоприемници много приличаха на моделите на Кьортниг - скалата и кутията. Кьортинг дойдоха и го санкционираха нещо, наложи се да ги измени.
alpha: Освен него?
Конструктор: Освен него бях аз, но работех сам. Имаше и още 5-6 майстори, които работеха самостоятелно, но само ремонтираха. Аз също ремонтирах. Но онези имаха майсторско свидетелство, аз нямах. Обаче ми идваха клиенти и онези се сърдеха, как така без майсторско свидетелство работя. Та се наложи баща ми да ме прати в София за 6 месеца на курс, за да мога да взема свидетелство. Загуба на време, но поне разбрах къде е Вакарел.
alpha: Каква полза имахте от това?
Конструктор: По-късно, на преддипломната квалификация ме пратиха там на стаж. За мой "късмет" една нощ се случи гръмотевична буря. Предавателят там е настроен автоматично да се изключва по време на буря и два часа след приключването и автоматично да се включва. Е, този път не се включи. Сутринта се събудих, чувам шумотевица по коридорите. Разбрах че предавателят не се е включил и не могат да го включат. А имаха няколко инженери там, чудна работа. Реших да им помогна, по човешки, в тази беда. Държавна сигурност вече бяха дошли, проверяваха дали не е саботаж. Отидох при началника на станцията. Той ме изгледа недоверчиво, попита ме откъде знам как се работи с предавателя. Отвърнах, че точно с този не знам, но мога да погледна. Началника каза, че нямат никаква документация преведена, всичко е на немски. Подсмихнах се, за тях това беше непреодолима пречка, а аз знаех немски перфектно. Сигурно младостта ми и подсмихването не са му вдъхнали доверие - отпрати ме да си ходя. После, след 20-ина минути, ме извикаха при него. Каза, че от Телефункен могат да изпратят хора най-рано след две седмици, тъй като сега били на монтаж на предавател в Индия и ми показа документацията. Разгледах я. Сложна схема, но разбрах че блока на защитата не беше сработил правилно и не беше включил предавателя след двата часа. Изключих защитата изобщо и предавателят тръгна. По-късно Телефункен щяха да си оправят защитата. После като тръгна предавателя, взе да ме черпи с торта, съвсем друг човек стана. А докато работех, на главата ми висяха той и човека от ДС, сякаш щяха да ми помогнат с нещо.
alpha: А телевизията?
Конструктор: У нас нямаше литература по онова време. За телевизията пишеше в едно френско списание, за което бях абониран и в едно на немски, което получавах от Виена - "Радиоаматьор". Интересувах се, разбира се.
alpha: Кога видяхте телевизор?
Конструктор: Телефункен бяха докарали един на изложба в София само няколко месеца преди да избухне войната. Беше огромен, като гардероб и работеше, виждаше се изображение.
alpha: Знаете ли за Апостол Апостолов?
Конструктор: А, да, той беше в колектива за Операта. Един от малкото, които разбираха и бяха способни. По-късно стана ръководител на телевизионната секция.
alpha: За кои части от операта нямахме производство и трябваше да се внасят?
Конструктор: Кинескопите. Проучих няколко европейски производитела - спрях се на Филипс и Телефункен. За японски - реших да не търся. Много далеч бяха и езика също беше пречка. Лампи също внасяхме. Ние нямахме производство на радиолампи.
alpha: Когато започна производството, дадоха ли ви една Опера?
Конструктор: Искаха да ми дадат. Извикаха ме в склада, една бройка била заделена за мен. Отказах я. Програмата едва стартираше и не беше интересна, само филми даваха. За мен Операта нямаше нямаше онази магична стойност, тъй като преди да се пусне в производство, бях гледал този телевизор хиляди часове вече. А освен това в завода винаги можех да гледам телевизия, ако реша. На другия ден ме наказаха с мъмрене заради отказа ми.

Здравей Спартак,
попаднал си на самозванец , при това елементарен !
Същото бих казал и за предишното ти "интервю".
Създателите на Операта са съвсем други хора.
Колкото до "българските производители" на радиоапарати преди 1944 година, чиста фантастична измислица.
Всички от тях, кой по-добре, кой по зле сглобяваха радиоапарати изцяло с части, купувани от предимно германски фирми. В тази епоха (до 1944 година) България произвеждаше само млеко, сирене, месо, кожи, тютюн и други наши национални СЕЛКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ. В България не се произвеждаше НИЩО, от което е направен радиоапарата. Нищо ! Дори и винтчета ! В България не се произвеждаха дори и габърчета ! А след 1941 година и особено след началото на бомбардировките на София и още много други Български градове от англо-американските хазаро-евреи, дори и тези жалки опити за монтаж бяха прекратени по много проста причина. София беше направена на лунен пейзаж. А в Германия, по лично нареждане на Хитлер, цялата промишленост, в това число и радиозаводите започнаха да работят САМО ЗА ВОЕННИТЕ НУЖДИ И НИКАКВИ БЪЛГАРСКИ РАДИОТЕХНИЦИ ВЕЧЕ НЕ МОЖЕХА ДА ЗАКУПУВАТ КАКВОТО И ДА Е ОТ РАДИО - НОМЕНКЛАТУРАТА. Вече много години чета в различните форуми глупостите и измислиците на най-различни самозванци по въпроса "Кой измисли телевизора Опера ?".Отговорът е съвсем прост, но бих ти го казал САМО в разговор. Не искам да пиша по този въпрос нищо !