BMW 1800 TI/SA

След създаването на моделите от така наречената "Нова Класа" на БМВ през 1963 и успеха на 4-ри вратите и седани 1500, 1800, 1600 и 2000, произвеждани с основната цел да насочат клиентите към икономичен, практичен, компактен и не много скъп автомобил, през 1964 година от компанията в Мюнхен решават, че е крайно време да насочат усилията си към нещо, което ще може да свали от трона им тогавашните цивилни крале на скоростта, облечени в овчи кожи - Мерцедес, Алпин, Порше, Алфа и Лотус. Така се появяват няколко легенди с пропелер на предния капак, една от които е BMW 1800TI/SA, дело съвместната работа между бащата на цялата "Нова Класа" на БМВ, автомобилния дизайнер Вилхелм Холфмайстер и консултанта Джовани Микелоти. След хомологацията му през 1965, от 1800TI/SA са произведени само 200 броя, половината от които се продават в Европа, а останалите биват изнесени за САЩ и продавани там от представителството на БМВ, основано от Макс Хофман.

Колата е снабдена с туин карбуратор на Вебер, с разпределителен вал с по-остри гърбици и 300-градусово застъпване, с по-големи клапани, степента на компресия в двигателя е 10.5:1, мощността му е между 130 и 160 кс, в зависимост дали става въпрос за шосейната или състезателната версия на модела. 1800 TI/SA е тежал точно 1088 кг и поради стръмните гърбици на разпределителния вал под 4000 оборота не се е случвало нищо интересно, страстите са се разгаряли чак при 5000 об./мин. Видимите разлики, в сравнение с обикновената 1800, са усилени ролбари в купето, по-широки стоманени джанти, големи спирачни дискове, задни дискови спирачки, спортна 5-степенна скоростна кутия с гъсто наредени предавки, опростен интериор, включващ специални спортни седалки, дървен волан и вграден в таблото тахометър, а състезателните версии са били със спортен ауспух и фабрично непоставени брони и арки над колелетата. Скоростната кутия е била впечатляваща, на първа предавка е можело да се кара с 50 км/ч, втора е била достатъчна за движение с почти 100 км/ч, трета - 130 км/ч, четвърта - 160 км/ч и пета - за газ до ламарината, или 193 км/ч

Двигателят на 1800 TI/SA, заедно със наследника си от настоящето - М3

Петстепенната спортна трансмисия с гъсто подредени предавки, първата от които се включва наляво и назад.

Означенията TI на задния капак често са предизвиквали възторг или лесно обяснима завист, в зависимост от това, дали 1800 TI/SA е била спряна някъде, наобиколена от възторжени почитатели на високите скорости, или безцеремонно е оставяла зад себе си някой самоуверен господин и неговата наточена спорна кола. А цялото име на колата говори много добре само по себе си за звяра, който се е подвизавал преди повече от 50 години по Европейските и Щатските пътища и състезателни писти - TI - Туризмо Интернационале, по аналогия с означението, което е имала тогава добре известната и покрита със слава Giulia TI на Алфа Ромео и SA - Sportausfuehrung - спортно изпълнение, макар че официално това означение не е било поставяно никъде. За феновете на това чудо от Мюнхен, както и за клиентите на марката, притежаващи лиценз за състезателни пилоти, колата е била известна като Тиза. Въпреки спортния си характер, за времето си BMW 1800 TI/SA е била изключително безопасна кола, която, наред с 4-те си дискови спирачки, е и втората след Волво със серийно предвидени дупки за подглавници в облегалките на седалките, както и дупки в колонките на вратите за предпазни колани, макар те да са били монтирани само след преценка и по желание от търговците на марката.

Още преди да 1800 TI да добави буквите SA към името си, няколко ентусиасти с гореща кръв и много лудост в главите успяват да докажат, че с един базов модел на БМВ, притежаващ 1800 кубиков двигател със скромните 110 к.с. и с добри умения зад волана може да се направят чудеса и идоли като Мерцедес 230 SL и Порше няма да е лошо да спрат да мислят за себе си като непобедимите на пътя. А след като 1800 TI/SA се появява официално, спортните гурута Алфа GTA и Лотус Cortina също са принудени да признаят, че вече не са единствените, които с в правото си да окупират първите места на подиума след края на състезателните надпревари. Тоталната доминация на Тиза идва в легендарното 24-часово състезание в Спа-Франкоршан, където превъзходството му е безпрекословно. Това е потвърдено и от Манфред Янтке, който в брой 24 на "Auto Motor und Sport" от 1964 г. пише : “В класа на туристическите автомобили до 2000 куб. см, това BMW е абсолютният лидер за момента.” С него Хуберт Хане съумява да вземе за десет минути и 25 секунди Северната отсечка на Нюрбургринг, която тогава все още не е “обезвредена” чрез серия от преустройства. Фотографът на Auto Motor und Sport Ханс Петер Зойферт съпровожда Хане при един такъв рейд и според свидетели цветът на лицето му удивително се слива с околната зеленина. След края на обиколките, модела показва сензационни стойности – 8,9 секунди от 0 до 100 км/ч и максимална скорост 193 км/ч, направо суперчисла за един четириместен седан с четирицилиндров двигател с работен обем 1,8 литра, произведен преди повече от половин век. За сравнение, споменатия вече Мерцедес 230 SL достига заветните 100 км/ч от 0 за 9,7 секунди.