до tvservice:
И аз си мислих и това, но човЕк0 казва, че всичките напрежения включително +B са му точно като клин съобразно нормите от схемата, осцилите също.
до tvservice:
човЕк0 казва, че всичките напрежения включително +B са му точно като клин съобразно нормите от схемата, осцилите също.
Мдаааа, ама това важи кога апарата е нов новеничък, а след 30 години овехтяване на чарковете?
Някой от колегите по-горе бе дал препоръка да се измери +B (140В) в точката, където то влиза в първичната на ТХО (за да захрани през нея колектора на BU), a +B стига до там през един омов резистор. Няма да е зле да се провери той да не е повишил съпротивлението си, защото ако е така, то +В на колектора на BU ще бъде по-малко за сметка на пада в/у резистора.
След поста на vladimirstanoev и коментара му и аз подлагам на съмнение предположението, че наблюдавания артефакт е ПОВРЕДА.
Здравейте, радвам се че все още не сте изгубили интерес към темата и благодаря за съветите. Реших да пробвам всичко, което сте написали, защото все си мислех, че разбирам поне малко от телевизори, но чак такива проблеми досега не съм имал..
до vladimirstanoev:
Напрежението в средната точка на диодния модулатор (дефакто върху VD701) е около 7,5V. Това е с поставен BD139. Ниско ли е според вас? Не ми се махаше транзистора за измерването, защото преди няколко дена го смених с нов за всеки случай, а и стария показваше лека утечка, макар че работеше. Върху C711 напрежението е почти същото (като изключим падовете върху индуктивностите разбира се). Ето и осцилограмата в точка 30:
Отчитам около 100Vpp (сондата е в положение 10:1, превключвателя е на 2V/дел. На еталонните осцилограми го дават 80Vpp. Иначе по форма доста прилича на дадената.
до eset2: Е, разбира се, че съм го увеличавал вертикалния размер.. Тук е намален само за снимката, за да се види дефекта. Като увелича размера дъгата си остава. На някои телевизии, където има надписи по горната част на екрана, дори при нормален размер си остават вдлъбнати надолу. Не много, но достатъчно, за да дразнят. От снимките това не личи, но мисля че мога да вярвам на очите си. Още повече че съм правил и други български телевизори като София 81, 84, 85, Респроми разни и само веднъж съм забелязвал такова нещо, което след смяна на електролитите около ВО се оправи.
Така и не можах да намеря диска с таблиците и квадратчетата, днес ще запиша нов, за да пробвам. Ето една снимка, на която според мен личи дефекта, ако се вгледа човек, направете сравнение в средата и в краищата:
На око има около 1см разлика. Тук изображението е с нормален размер (регулирах го), просто излъчването е 16:9. Сега като гледам, на снимка наистина не личи дефекта толкова добре, колкото на живо..
до tvservice и expertiza: +B е точно 140V, пак го проверих. На входа на ТХО също е около 137V (пада върху R707 е около 3V, което е нормално, според моите наблюдения върху други телевизори тока през него е около 200mA, когато е изправно. Със старото ТХО, когато беше окъсило имах около 15V върху него и почерня цялото, затова го смених още тогава.
На колектора на VT701 имам над 900Vpp.
Възможно ли е ТХО да има някакъв проблем? И за мен е интересно, защо след смяната му се наложи такава голяма корекция на тангенсовия кондензатор..
Отново благодаря.
Сега измерих и захранващото напрежение на TDA1670 (на C402) - около 22V вместо 24V, но предполагам че е в границите на нормалното все пак.
П.П: Реших да бодна осцилоскопа в точка 27, за да видя как е редовия импулс, оказа се че в схемата има грешка (и това не е единствената, но все пак благодарности на човека, който е хвърлил толкова труд да я чертае в дигитален вид). Вместо 5-то краче на ТХО на шасито (както е по схема) е свързано 3-то, което е и правилното според осцилоскопа. Та на 3-то краче имам около 175Vpp (дават го 200Vpp), но интересното е че на 5-то краче имам около 48Vpp (а по аналогия с руските електрони би трябвало амплитудата да е същата, но сигнала инвертиран, в сравнение с 3-то краче). Това може ли да значи че има някаква повреда в ТХО или просто двете намотки (4-3 и 4-5) не са еднакви?
Ами-и, що не побутнеш все пак (за опит) +В малко нагоре до 145В, няма нищо лошо да стане? На (статична картина, може и "Канал 1-БНТ" заради маркера му :-)) и срещу огледало, па да видим какво ще стане?
Е-е, що се касае до ТХО - не търси пълна аналогия с електронското ТХО (въпреки, че 3УЦСТ и "Кристал" в известен смисъл схемно са близки роднини - първият почти пълна копирачка, а вторият - свободни почеплъци на тама "СИМЕНС-БЛАУПУНКТ")
Ето и осцилограмата в точка 30
Осцилограмата сега е ОК, което означава че няма други повреди в E-W корекциите.
На колектора на VT701 имам над 900Vpp.
Малко е, това е причината за понижените вторични напрежения и особено на високото, което вероятно е не повече от 20, вместо 25kV. При ниско анодно напрежение се увеличава хор. и верт. размер. Беше ли увеличен верт. размер, преди да го регулираш?
Възможно ли е ТХО да има някакъв проблем?
Възможно е, но първо пробвай с С704 да свиеш хор. размер. Ако нямаш високоволтова сонда и успееш (без да гръмнеш крайния) да оправиш хор. размер, всичко ще си дойде на мястото според шопските науки
На колектора на VT701 имам над 900Vpp.
Малко е, това е причината за понижените вторични напрежения и особено на високото, което вероятно е не повече от 20, вместо 25kV. При ниско анодно напрежение се увеличава хор. и верт. размер. Беше ли увеличен верт. размер, преди да го регулираш?
Колко би трябвало да е? Доколкото имам спомен от София 84, на който стъпалото за ХО е същото, около 1100V? Мисля че беше увеличен вертикалния размер също, не много, но беше.
Възможно ли е ТХО да има някакъв проблем?
Възможно е, но първо пробвай с С704 да свиеш хор. размер. Ако нямаш високоволтова сонда и успееш (без да гръмнеш крайния) да оправиш хор. размер, всичко ще си дойде на мястото според шопските науки
На колко да намаля C704 за проба? Ако му сложа 6,8nF прекалено малко ли ще е? И да гръмне BU508 имам няколко от старите "залежи", но да не замине ТХО-то, че и това с което съм не е мое, а този, който ми го даде ще ми го таксува по трънския курс А и се разпоява трудно, щото го правя с ширмовка. Имам едно свободно ТХО от Електрон, да му закача ли първичната за проба вместо кристалското? Ще върна и оригиналния C705, за да видя как ще повлияе C704.
Ами-и, що не побутнеш все пак (за опит) +В малко нагоре до 145В, няма нищо лошо да стане? На (статична картина, може и "Канал 1-БНТ" заради маркера му :-)) и срещу огледало, па да видим какво ще стане?
Утре ще пробвам и това, след като си поиграя с кондензаторите. Все от някъде требе да изскочи заека.
Колкото до оригинал и копие, доколкото знам във Ворошилов са работили (и взаимствали) от Philips в моделите София 81-85, а в Кристала има схемни решения и от Nordmende и от Philips, но нито Софиите, нито Кристала бих ги нарекъл копия, а както ти казваш са взели по нещо от тук от там, хехе. Разглеждал съм схеми от това време на споменатите марки, но нашите имат и собствени схемни решения. То няма и какво толкова иновативно да се измисли, всички модели от това време са с еднакъв набор от интегрални схеми и схемите са донякъде унифицирани. Електроните, Рубините и всички от серията 3УСЦТ също не са копия, макар че взаимстват от Blaupunkt, но пък не ползват вносни интегрални схеми като нашите, освен от СИВ
Колко би трябвало да е? Доколкото имам спомен от София 84, на който стъпалото за ХО е същото, около 1100V?
Не си спомням точно за Кристала, но на подобен кинескоп съм мерил около 1200Vp-p.
На колко да намаля C704 за проба? Ако му сложа 6,8nF прекалено малко ли ще е?
На Е-н380 тоя кондензатор е 5.6nF. При дефектен кондензатор (около 2nF) съм мерил 40kV на анода на кинескопа. Странното беше, че КТ838 си работеше без проблем, а разрядниците на платката на кинескопа (на G2 и на трите катода) мятаха бесни искри
Ясно, благодаря, утре му слагам 6,8nF и ще видя накъде ще тръгне. Лошото е, че нямам високоволтова сонда, не знам как ще се отрази на отоплението, да не се вдигне много и да се намали живота на кинескопа. Иска ми се да изкара поне още 10-тина години, не му е време за пенсия още
КТ838 е железен. И не само той, а и много други руски части. Имам много наблюдения по този въпрос, но ще споделя само две-три: КТ838 работеше с дефектно ТХО (напълно окъсила първична) целия корпус беше червен, а радиатора не можеше да се пипне с пръст, след смяната на ТХО продължи да си работи, не беше изгорял К174УН7 (звук) работеше при захранване 35V (окъсил резистор в захранването), при максимално 18V. КТ940А - някой го беше сложил в ХО на мястото на КТ838 и работеше Дълго време се чудех как е възможно това.. Верно, радиатора беше доста позагрял.. Също съм срещал 63V кондензатор в мрежовия филтър за 220V... За лампите да не говорим, 6П3С при максимално 300V съм я виждал да работи на 700. Абе железни са си частите, като изключим че кинескоп така и не можаха да направят и електролитите (не всички) са зле, другото е почти вечно. Нашите стари електролитни и други кондензатори също са отлични и вечни.
О-о, да, КТ838 е много "дуракоустойчив" транзистор, стига да е от "стария материал" и обиколен с червена боя по периферията :-) но и на тях някой им беше измислил ментето, един колега преди години изгоря с цяла партида на едро. Виждал съм в електронска развивка да работи спокойно КТ840, но 940-ти (видеоусилвателският) - това си е за рекорд на Гинес!
Що се касае до 3УЦСТ и "СИМЕНС" - винаги си бях мислил, че 3УЦСТ си е руска разработка, докато лично веднъж не отворих един "СИМЕНС" (трансфераджийски, от втората употреба) и от вътре що да видя - ми се блещи 1:1 3УЦСТ, само, че изпълнен с европейски елементи, дори компановката вътре същата. Разликата беше само леко в дизайна отвън и в управлението - сименското беше с преоцесор.
Твоят Кристал от кои е - от тия с комбинирания тунер + МЧУ, или от другите?
не знам как ще се отрази на отоплението
6.3V са 22Vp-p/12µs и може да ги ундурдисаш с дросела, след като приключиш с научните експерименти и гърмежите