Какъв е този елемент?

Какъв е модела на захранването да видим какво прави това чудо.

какво прави това чудо.

Това чудо правеше (в тоя си вариант, с утечките) - от 3,3 волта 2,86.
Моделът го забрави, щото клиентът си го отнесе като куцо пиле домат.
Пепи, само на тебе ще кажа, щото единствено ти се интересуваш.
Това е полеви транзистор, играе роля на някакъв Boost Converter във вторичната част на трите волта. От CEP603AL стана IRL3803 и толкоз. Изтрих му надписа, да стане уж по-академична темата, ама не - къде ти един академик да си върти на пръста цяла академия - не ми било писано...

Сега следва втори въпрос - кой от участниците позна верния отговор?

Не разбрах какви са наградите, ама на тоя въпрос залагам на Асеновградската академия (АсАН):

Какъв е този елемент?

изгорял

Залагаш правилно, но само за състоянието, не за типа. Както и да е - изкара си Иванчо черпнята.

Колкото до Цешката, както й викат руснаците, едва ли щеше да ми бъде от полза. Този уред от снимките, колкото и невзрачен да изглежда, има най-добрия диоден тест от познатите ми досега.

Ако си го беше мернал с "Цешката" нямаше да се чудиш дали е здраво или дало фира това нещо .А тоя уред дет го ползваш не се сърди за израза е повече за фукня.

Меродавно измерване на полупроводников преход може да става само с уред и метод, чрез протичане на електрически ток (I). Същото важи и за измерването на капацитет. Нещо повече, колкото е по нискоомен уреда, с колкото по силен ток (разбира се в границите на устойчивостта на прехода) става измерването, толкова по точни са резултатите.
Единствено меродавното измерване на капацитет на кондензатор е по така наречения "метод на заряда".
Тези две измервания, както и ESR измерването с дигитални уреди не са меродавни, те са от вида "виж ми окото, особено едното" и тяхното (на тези уреди) конструиране, производство и продажби са чисто технически недоразумения и търговски далавери, като причините са
- първо на недостатъчните теоретични познания на създателите им,
- второ, на недостатъчните теоретични познания на лица, които купуват и употребяват подобни "уреди".
Като допълнителен недостатък на цифровите уреди се явява и техния голям входен капацитет, който ги прави пригодни само за измервания на безотговорни правотокови източници (батерийки, акумулаторчета и др.)

Достатъчно точно ли би било измерването на преход при 1мА ток, 3в напрежение и капацитет 300рF ?

Достатъчно точно ли би било измерването на преход при 1мА ток, 3в напрежение и капацитет 300рF ?

Разбира се че НЕ.
Вие явно давате данните на измерване на преход с цифров уред.
Аз по въпроса вече се изказах.
А ето и малко мои любими снимки.
На снимката с уредите е част от моята апаратура.
Следва продължение.
Савов
0885 077 650

Данните които цитирах са от лабораторен комбиниран уред Philips който се произвеждаше в два варианта, стрелкови и цифров. И при двата варианта те са едни и същи. Аналогичния му руски вариант който използвахме имаше по ниски стойности за тока и напрежение и по високи за входен капацитет. За това за което се използва в нашата практика мисля , че са достатъчни. В края на краищата при нас се налага да се разбере има ли пробив, ликаж или е прекъснал прехода.

...

В това, дали е повреден елементът, не съм имал и съмнение. По-скоро недоумението ми се предизвика от факта, че на това място, както правилно е посочил Евгени на отрязъка от схема, не бях срещал полевак.
Колкото до фукането, не бих го направил с уред, по-стар от 30 години. Бих показал нещо по-ново, например това:

Има само две стойности на измерващия ток - 1 и 10 ампера.

Ако ми го беше показал това преди 30на години ... щях много да ти завиждам .

Много насериозно ги взимаш нещата. Карай по-отгоре, животът е кратък.
Между другото, тази Акигава е купена от Женева през 1980 година за 120 франка. Има я и под търговската марка SOAR. Хитрото в случая е следното: Повечето цифрови уреди измерват с около 2,6 - 3,0 волта и дисплеят показва обикновено Overflow, само под преход се вижда пада. Тука обаче японците са сложили измерващото напрежение да е около 1800 миливолта, което остава видимо на обхват 2 волта и при незначителна утечка веднага бягат младшите разряди надолу, което иначе при другите уреди остава незабелязано!

Връщам се пак на транзистора, за да доизясня схемата, която ми беше любезно предоставена от Евгени.
След като разрових в книгите, разбрах, че този MOSFET е свързан като синхронен изправител (synchronous rectifier), вместо традиционните сдвоени шотки диоди в 3,3 волтовия източник. Предимството е по-малката загуба на топлина, отколкото в диодите, защото се избягва т.н. отсечка (праговото напрежение на отпушване на диода). Друго преимущество е възможността за комутация като защита. Ето тука има малко теория - http://www.posterus.sk/?p=2535

Хайде още една загадка. Какво е това?