Петреско ,за каждий влак си има пасажери.
Вчера на ранчото даже и Юност правих че имаше бялая узкая полоса.И хората го гледат на декодер с RF изход.И картинка муци нищо че е чернобяла но пък съйбиите ги боляли очите от цветния екран.

Петреско ,за каждий влак си има пасажери.
Вчера на ранчото даже и Юност правих че имаше бялая узкая полоса

И как го направи тоя Юност като нямаш поляник на ранчото

Именно тук е майсторлъка .То с поялник и баба може .
С лепило капчица му лепвам кондера и пей сърце. Става но се иска човека да е мастор.

http://vbox7.com/play:1debcd5d

Брей ,много народ вярва в моите чалъми ,само ти Иво се дърпаш настрана .

Трябваше на срещата да покажеш как се прави Юност с капчица и тогава щях да ти повярвам.

То човек като иска, - намира начин, а като не иска - намира причини.
Като иска - взема парче медна жица 6 кв., запилва единия край, нагрява я на котлона или на огнище, държи я с клещи, вместо чамсакъз ползва аспирин, а 200 микрофарада все от някоя изхвърлена платка ще изпаднат.

Браво Радко! Абе старото мастор си е дялан камък и уйдисва навсякъде. Га ходихме на Митака на вилата и му бяха откраднали антената та ги спасих тогава като забих две вилици в един картоф и с две жички от опадъците им направих антена за чудо и приказ.

Подсети ме за една масторска приказка:

...Абе старото мастор си е дялан камък и уйдисва навсякъде...

Учен човек - дялан камък,
къде го туриш - все се клати.

И в тия думи има бая истина.

Коцев, аз например в съвсем полеви условия - на полеви лагер в казармата, като войник, импровизирах поялник с 2 проводника ВКШ, парче тел и акумулатор от радиостанцията Р108 - получи се нещо като индукционните поялници. Парче припой и аспирин имах из джобовете. Целта беше да се поправи една Селга, на която беше прекъснал един МЧ филтър. А за измервателен уред ми послужи батерия 4.5 V и крушка 3.5 V. Свалих МЧФ-то, запоих скъсания проводник, и пак имахме радио (тогава това беше забранено в казармата - да се слуша радио, че току-виж станем жертва на вражеска пропаганда).

Ами през ония години висяхме в магазините на Млад техник и очите ни оставаха по разните неща за сглобяване.Пък и нямаше много неща дето днеска с кашони ги изхвърляме в гюма.Импровизирахме с какво ли не и как ли не .
Ех ,спомени ,спомени...

Ех ,спомени ,спомени...

Колко са ми текли лигите по Ц20 комплект с поялника ... ама си купих само нагревателче за 6 волта керамично с червена боичка върху кантала и това ми беше първия поялник, човка от меден валцдрат ... и споооомени

Язе пък от Русията си донесох ТЛ4 дето беше с една врътка по средата и беше много добро уредче, но успяха еръпшаните след демокрацията да ми разбият багажника на колата и заедно с куфарчето за часпрома да го гепят .Така му се изгубиха следите .

Ех ,спомени ,спомени...

Адашо ,
Колкото по-вече стават спомените - толкова по-вече намалява бъдещето ...