Ми ти кво искаш, има врътка значи трябва да се врътне.
"Ако не мога да го поправя значи не е развалено" но......живота крие изненади
Ти се благодари че не развартял и тримерите че тогава и шопите не ще ти помогнат.
Не съм роден да работя, но се налага.
vesko_tv@abv.bg
Те китайците са помислили за такива като мен и по шасито няма други тримери.
Синджира си идва а козата я няма....
От 05 до 10 август няма да съм в Дупница. Определяйте дати за академичен съвет.
Епа 16 или 23 август са две убави дати за Академичен съвет в Дупница, ама нека първо тежката гемия от Ловеч да си каже мнението
Ще се организирам за съответната дата. Предполагам, че няма проблем да посрещна група от 6-12 човека. Главна тема предлагам да е, ще се приема ли качествено цифрова наземна телевизия с картофена антена с две вилици?
Не е на добре това, никой да не иска да се организира, освен домакина.
Лъчезар Арнаудов
Така е Лъчо. Дай им само работа, като стане дума за среща, сякаш ги караш кой знае какво да правят.
Айде бре! Есенната среща на НБС ще бъде в Ловеч на 11 Октомври .Записването вече започна .
Синджира си идва а козата я няма....
като е за членовете на НБС-то , що не си пишеш там, ами тука в, сандъците
И къде става туй записване че нещо не го виждам.До там ли я докарахте че да се криете.
Не съм роден да работя, но се налага.
vesko_tv@abv.bg
И къде става туй записване че нещо не го виждам.....
Горе, горе, горе на черешата...
Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.
Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.
Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.
Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!
… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!
Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Боже ,колко много истина имало в тия куплети .
Синджира си идва а козата я няма....