Wartburg е източно германски автомобил произвеждан от завода VEB Automobilwerk Eisenach.
Wartburg 311 e произвеждан от 1956 до 1965г. Построен е на базата на стоманено носещо шаси към което с тампони и болтове са закрепени всички агрегати и купето.
Моделната гама на 311 включва sedan, camping-limousine, combiwagen, coupe, 2-door pickup, cabriolet и sport HT /hard top/.
Най-масовият 311 е sedan
Wartburg 311 е с двутактов двигател с три цилиндъра, водно охлаждане и мощност от 45 до 70кс. Двигателят е разположен надлъжно на купето, предаването е предно с три синхронизирани предавки до 1957г и 4 след това.
Скоростния лост е разположен на кормилния прът.
Окачването е реализирано посредством напречно поставени по един листов ресор върху преден и заден мост.
Спирачките са челюстни, барабанни.
До 1960г ел. инсталацията е 6V а охлаждането е термосифонно посредством радиатор поставен зад двигателя върху предния мост, вентилатор задвижван от двигателя и без водна помпа.
От 1960г на цилиндровият блок е добавена водна помпа, инсталацията става 12V а спирачните барабани стават по-големи за да се осигури възможност за прикачване на каравана.
Модела camping-limousine също е бил доста разпространен.
combiwagen
Друга популярна разновидност е coupe
cabriolet
Модификацията 2-door Pickup е използвана само за държавни стопански нужди.
Истинска колекционерска ценност представляват спортните модификации — Wartburg 312 HT(HardTop coupe) и Wartburg 313 Sport. Те обаче са голяма рядкост поради малкото произведени бройки (около 1500 бройки 313 Sport и още толкова 312 HT). Това са своеобразни и луксозни за времето си двуместни роудстъри. Задвижвани са от по-мощни двигатели - 1100 кубика с шеметните за времето си 70к.с. и са способни да развиват скорости над 160км/ч.
В края на производството си през 1965 г. Wartburg 311 има вече 11 модификации и се изнася в 50 държави по целия свят.
Красотата се ражда в мъки
Да и аз смятам, че това е стилен автомобил с чар. В сравнение с този, следващият модел /353/ си е направо варел и дори при затваряне на врата направо дрънчи като варел. 
Красотата се ражда в мъки
не са мой, но работих по зеленото купе, а иначе са в перфектно здраве/ възстановени/. Бежовото е на парада в Ботевград миналата пролет- месец май.
Прави каквото трябва , да става каквото ще!!!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско.
И двете са много лачени! 
Красотата се ражда в мъки
Това ми е първият автомобил, още в младежките години. На него се научих да шофирам, след това шофирах Москвич... Още ме е яд, че не си го запазих. За желязо замина, след като го зарязах с години на село. А сега бих го реставрирал. Даже се замислям дали да не си купя една, но вече много трудно се намират на нормални цени. Много примитивна и проста кола, но я карах и ремонтирах с кеф. Според мен този автомобил си заслужава да се грижиш за него.
Имаше проблем с шпонките на предните валове - къса ги на поразия при повече газ. Следващите Вартбурзи ги направиха с шлици на вала и този проблем изчезна. Тази шпонка им беше слабо място, явно онаследена от DKW. Имаше доста твърдо окачване, на по 2 ресора, напречни като на Трабант, но по-дълги. Ако по невнимание не спреш преди легал полицай ти е гарантиран удар в тавана..
Скоростната кутия е с къси предавки, примерно оптимално е със 60-70 км/час да се движиш, при повече мотора вдига много обороти и е шумен. Правен е в такива години когато не е имало Стелт разработки по пътищата за 250 км/ч. Нещото което ми доставяше наслада беше огромният и прецизен волан, съчетан с изключителна стабилност на колата в завои! Волана е на рейка с голямо предавателно число и милиметър да мръднеш се забелязва на пътя за разлика от АЗЛК с почти цял оборот свободен ход:) За мен това е абсолютно спортен автомобил, поведението му е такова. Разбира се е с ограничена мощност, но е много пъргав! Дори и спирачките му бяха много добри - без каквото и да е било серво или дискове, но с огромни барабани позволяващи пълен контрол върху момента на спиране. Акумулатора беше на 6 Волта, да - правилно сте чули на Шест волта, всички лампи по него, включително и радиото работят на това напрежение. Сравнен със съветския масс: Москвич е на светлинни години като концепция и реализация, само двутактовия мотор донякъде разваля впечатлението. Карбуратора му беше с хоризонтален поток, имаше жалузи на радиатора с жило, таблото и целият интериор направени със стил който грабва. Задните триъгълни прозорци се отваряха, челното и задното стъкло бяха с овал за по-добра видимост. Багажника е огромен.. много от младите зрители ще се чудят, но аз бих го нарекъл Автомобил.
...Имаше проблем с шпонките на предните валове - къса ги на поразия при повече газ. Следващите Вартбурзи ги направиха с шлици на вала и този проблем изчезна. Тази шпонка им беше слабо място, явно онаследена от DKW. ..
колега не се познаваме, но шпонката не е силов елемент на полуоската, а конуса- не сте стягали достатъчно гайката и затова сте късали шпонката. От многото автомобили, които съм притежавал имах и къмпинг лимузина произведен 1962 г и " благополучно" унищожен от мен през 2005-6 г. ето като този
разликата с другите модификации е основно в задното стъкло- тук е цяло , а при другите е от две части като този
има и модификация с шибидах като моя, но беше демонтиран и реално нямах такъв.
Прави каквото трябва , да става каквото ще!!!
Аз не карам бавно, просто летя много ниско.
