Индиго – правешкият System Restore

ИНДИГО е българска програма за Правец 16, разработена от СО Микросистеми през 1987 г.

Програмата ИНДИГО Ви застрахова от загуба на въвежданата от Вас информация, в случай на:

• отпадане на напрежението (повреда в захранването);
• задаване на грешна, команда;
• натискане на неправилен клавиш;
• препълване на диска (дискетата);
• авария в софтуера.

ИНДИГО съхранява всяко натискане върху клавиатурата и след това може да го възпроизведе в същия ред, в който сте работили. Повтарянето може да се извърши бързо, бавно или знак по знак. Този процес може да бъде прекратен по всяко време, за да се нанесат необходимите корекции.

ИНДИГО има възможност да следи работата с три избрани от Вас програми (тези, с които най-често работите), които да съхранява автоматично. В такъв случай самата приложна програма стартира и автоматично прекратява записа в ИНДИГО.

ИНДИГО разполага с команда, която дава възможност да заключите чрез парола, както екрана на монитора, така и клавиатурата на компютъра от нежелателен достъп.

Ето и дискета с програми за Правец 16, между които присъства и Индиго:

Програмата ИНДИГО е предназначена за  16-битови персонални компютри (Правец-16 и съвместимите с тях). Минималното количество необходима памет  е 64 кВ и операционна система ДОС-16 (MS-DOS в.2.0) и по-късни версии.

ВЪВЕДЕНИЕ

ИНДИГО е винаги на Ваше разположение, тъй като след стартирането остава постоянно в паметта на компютъра. Независимо какви програми използвате, ИНДИГО може да бъде активиран веднага с еднократно натискане на клавиш. Изпълнението на програмата, с която сте работили до момента, ще продължи след излизането от ИНДИГО.

Накратко, ИНДИГО следи работата Ви с компютъра. Можете да укажете на ИНДИГО автоматично да съхранява въвежданите от Вас данни при текстообработка, работа с електронни таблици, и всякакви други важни задачи, по които работите. Използувайки ИНДИГО няма да Ви се налага да въвеждате отново изгубените данни.

ИНДИГО ще възстанови действията Ви, в случай че:

• забравите да съхраните файла си;
• не можете да съхраните файла си, тъй като дискетата (дискът) е пълен, програмата, с която работите, се разруши или се получи някаква друга грешка ;
• внезапно отпадне напрежението.

Възможността за автоматично съхраняване на въвежданите данни създава удобство при работа с приложни програми. ИНДИГО ще следи действията Ви автоматично или под Ваш контрол. Чрез ИНДИГО можете да прегледате работата си. Няма защо да се притеснявате от грешките, които сте допуснали при въвеждането, тъй като след това ИНДИГО повтаря действията Ви и можете да направите необходимите корекции.

ИНДИГО изключва екрана на монитора, когато се налага да помислите по-дълго върху следващата си ИНДИГО . Можете и да защитите компютъра от некомпетентна намеса. При спиране на работа със системата използувайте ИНДИГО, за да „скриете“ екрана и само човек, знаещ паролата Ви ще може да работи с компютъра. ИНДИГО изключва екрана след всеки 10 минути, през които не се използува компютъра.

ИНДИГО има следните възможности:

Save – Съхраняване на въвежданите данни. Всички въвеждани данни могат да бъдат съхранени автоматично.

Endsave – Спиране на процеса на съхраняване.

Replay – Повторение на съхранените данни.

индиго-cntl – Промяна на скоростта на повторение или спиране на процеса на повторение на произволно място.

Blankscreen – Загасване екрана на монитора.

Options – Заключване на екрана или клавиатурата с пароли и/или установяване на непрекъснат режим на възстановяване.

Auto – Автоматично съхраняване на работната информация на три програми, указани от Вас на ИНДИГО , без да се налага специално посочване на команда SAVE (съхраняване).

Exit – Напускане на главното меню на ИНДИГО и връщане към предишната Ви работа.

ИНДИГО е лесен за използване програмен продукт, тъй като не е- необходимо многократното му стартиране. В глава 1 ще се запознаете с инсталирането на ИНДИГО .

 

Приложението разглежда няколко основни примера, чрез които ще се запознаете с основните функции на ИНДИГО .

Цялото ръководство за работа с ИНДИГО можете да изтеглите оттук ==> http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/01/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%BE-1.0.rar

Команден организатор за Правец 16

КОМАНДНИЯТ ОРГАНИЗАТОР (КОМОРГ) е програмен продукт за манипулиране с най-различни фай­лове, поддържани от операционната система ДОС 16. Необходими са само броени часове за неговото овладяване. Функционира на ком­пютри Правец 16, IBM PC/XT и AT, IntelleXT и АТ или съвместими с тях, разполагащи минимум с 256 Кбайта оперативна памет. След стартира­нето на КОМОРГ, ДОС продължава да бъде достъпна! Програмният продукт предоставя на потребителя следните възможности и удобства:

• автоматично стартиране на файл с разширение .ЕХЕ, .СОМ или .ВАТ само чрез посочване на името му и натискане на Enter;

• автоматично изпълнение на избран от списък (Потребителско меню) набор от команди на ДОС чрез натискане само на един клавиш;

• леко придвижване нагоре и надолу по йерар­хичната структура на справочниците;
• поддържане на стек за изпълнените команди на ДОС, улесняваш тяхното редактиране и повторно изпълнение;

• пълноекранен текстов редактор;
• асоциативно стартиране на команди или програми според разширението на избрания файл;

• копиране, преименуване и изтриване на фай­лове, показване на атрибути на файлове;
•  някои други възможности.

КОМОРГ позволява да се въведе стройна органи­зация в активирането на използуваните прило­жения чрез „Потребителско меню“ (файл KO.MNU) и чрез списъка за асоциативно стартиране (файл КО.EXT).

Програмният продукт се управлява чрез менюта и напътстващи пояснения.

Можете да изтеглите цялото ръководство оттук ==> http://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%82%D1%83%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC/%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0-2/

Издаден е от  СО ,,Програмни продукти и системи„, София, през 1987 г.

Купувам списание Електропромишленост и приборостроене

Ако предложенията са извън София, поемам Еконта.

Контакти:

e-mail: deltichko@abv.bg
Skype: respromcho
GSM: 0896 625 803

Facebook: Антон Оруш

Купувам списание Архитектура

С предимство са предложения за повече броеве.

Ако предложенията са извън София, поемам Еконта.

Контакти:

e-mail: deltichko@abv.bg
Skype: respromcho
GSM: 0896 625 803

Facebook: Антон Оруш

Български електронни изчислителни устройства

През 70-те години изчислителната техника в България получава по-нататъшно значително развитие, като се по­стигат не само количествени резултати, но и се осъществяват някои качествени изменения. Този период се характеризира с по-нататъшнс утвърждаване на специализациите, които нашата страна има по отделни технически средства, както и допълнително разширяване на производствената номенклатура с нови технически средства. Същевре­менно започва да се реализира задачата за преминаване от производ­ството на отделни технически средства към производство на си­стеми.

Важни моменти са разработването и внедряването в страните, членки на СИВ, на втора генерация ЕС ЕИМ и създаването на Единна система от минимашини (СМ ЕИМ), която по подобие на ЕС ЕИМ се подчинява на единни технически изисквания и осигурява техническа и програмна съвместимост. Укрепва още повече развойният и производ­ственият потенциал в ДСО ИЗОТ, задълбочават се връзките със съветските институти и заводи. От висшите учебни заведения в стра­ната започват да излизат и първите инженери с цялостна подготовка по изчислителна техника.

Кои са главните направления и кои са основните постижения на изчислителната техника у нас през този период?

На първо място трябва да се подчертае утвърждаването на на­шата страна между страните, членки на СИВ. като основен производи­тел на външни запомнящи устройства с магнитни носители.

В областта на запомнящите устройства с магнитни дискове раз­витието се осъществява в три главни направления: устройства с по­вишен капацитет на паметта за ЕС ЕИМ. минидискови запомнящи устройства с повишен капацитет за СМ ЕИМ и запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск.

През 1979 — 1980 г. завършва разработката и са внедрени в ДЗУ Стара Загора, запомняши устройства с магнитни дискове гип ЕС 5067.02 с капацитет 2×100 Мбайта и тип ЕС 5067 с капацитет 200 Мбайта.

Устройството ЕС 5067.02 има два шпиндела в обш корпус, ка­то на всеки шпиндел може да се работи с магнитен дисков пакет с ка­пацитет 100 Мбайта. Линейната плътност на запис е 159 бита/mm, а скоростта на обмен е 806 Кбайта, s.

Записът и четенето се извършват върху 19 работни повърхности на дисковия пакет.

Устройството ЕС 5067 е едношпинделно и работи е магнитен дис­ков пакет с капацитет 200 Мбайта. Скоростта на обмен ма информация­та и линейната плътност са същите както в устройството ЕС 5067.02, но броят на цилиндрите в един пакет е два пъти по-голям.

Заедно с дисковите устройства са разработени и внедрени в ЗМД — Пазарджик, и магнитни дискови пакети за тях ши ЕС 5266 е капацитет 100 Мбайта и ЕС 5267 с капацитет 200 Мбайта. Тези макети са на алу­миниева основа и са с феролаково покритие. Притежават по 1¹> ра­ботни повърхнини и една повърхнина за управление на системата за позициониране.

В съшия период са разработени и внедрени в ЗИТ —София, устройство за управление на дискови запомнящи устройства ЕС 5567 и управляващ модул ЕС 5667. Тези изделия осигуряват включването на дисковите запомнящи устройства ЕС 5067 и ЕС 5067.02 към ЕС ЕИМ Към едно устройство за управление могат да се включат до 4 управля­ващи модула, а към всеки от тях—.дискови устройства с общ брой на шпинделите до 32. По такъв начин една дискова система в макси­мална конфигурация може да има външна памет с произволен до­стъп до 6400 Мбайта. Ако се вземе предвид, че при първите изчислител­ни машини от ЕС ЕИМ, усвоени у нас, максималната външна памет на магнитни дискове е 43,5 Мбайта, се вижда, че за по-малко от 10 го­дини са усвоени такива технически средства, които позволяват да се достигне над 100 пъти увеличаване на този особено важен показател на изчислителните машини.

За миниизчислителните машини от СМ ЕИМ са създадени два вида минидискови устройства — СМ 5400 с капацитет 6 Мбайта и СМ 5410 С с капацитет 12 Мбайта.

Първото устройство е модификация на произвежданото по-рано устройство ИЗОТ 1370.

Минидисковата памет СМ 5410 С има един несменяем диск с капа­цитет 6 Мбайта и една сменяема дискова касета също с капацитет 6 Мбайта.

Скоростта на обмен е 1,44 Мбайта/s. Линейната плътност на запис е 78 бита/mm. За включване на минидисковите устройства към СМ ЕИМ са разработени и съответни контролери, които се про­извеждат в завод Електроника София. Производството на сме­няеми дискови касети с капацитет 6 Мбайта е усвоено в ЗМД — Пазар­джик.

Важно направление, което се развива през този период, е разра­ботването и внедряването в ЗЗУ — Ст. Загора, на дискови запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск. Тези устройства са предназначе­ни за комплектуване преди всичко на микропроцесорни системи. Усвое­ни са устройствата тил ЕС 5074 и ЕС 5088 с капацитет съответно 400

Кбайта и 160 Кбайта. Производството на самите гъвкави дискове е усвоено в ЗМД — Пазарджик.

Разработването и внедряването в редовно производство на из­броената номенклатура от дискови запомнящи устройства и дискови подсистеми е значително постижение в развитието на българската из­числителна техника. Това позволява през VIII петилетка задачите за разработка и внедряване на дискови устройства да се решават на принципно нови технологии и със свръхголям капацитет.

В периода 1976—1980г. по-нататъшно развитие получават и запомнящите устройства с магнитна лента.

На базата на конструкцията на ЕС 5012 са създадени няколко мо­дификации— ЕС 5012.01 със скорост на движение на лентата 2 m/s и скорост на обмен 64 Кбайта/s и ЕС 5012.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s и скорост на обмен 96 Кбайта/s. Тези устройства ра­ботят с плътност на запис 32 бита/mm. В същата конструкция е раз­работено и усвоено устройството ЕС 5612, което работи с плътност на запис 64 бита/mm и при скорост на движение на лентата 3 m/s има скорост на обмен 192 Кбайта/s.

Разработена е и нова конструкция на лентово запом­нящо устройство, която е предназначена за втората генерация на ЕС ЕИМ и притежава редица предимства —автоматично зареждане на лентата, възможност за постигане на скорост на движение до 5 m/s, време на пренавиване 45 s, движение на лентата на въздушни възглав­ници и др. В тази конструкция е разработено и внедрено устройство­то ЕС 5003.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s, с плътност на запис 64 бита/mm и скорост на обмен 192 Кбайта/s.

В областта на минилентовите запомнящи устройства през пе­риода 1978—1979 г. са разработени и внедрени нови устройства на базата на усвените по-рано конструкции. С конструкцията на ИЗОТ 5003 са усвоени модификациите ИЗОТ 5004 и СМ5300, а с конструк­цията на ИЗОТ 5005—СМ 5302 и ИЗОТ 5006 със скорост на движение на лентата 1,14 m/s и скорост на обмен 36 Кбайта/s.

Създаденият научно-технически опит през нач. и ср. на 70-те а в област­та на запомнящите устройства на магнитна лента е предпоставка ус­пешно да се решават задачите за усвояване на устройства с групово кодиране на записа и скорост на обмен 700—800 Кбайта/s.

През периода 1978—1980 г. устройствата и системите за под­готовка на данни върху магнитни носители се утвърждават като клон на нашата изчислителна техника със самостоятелна технико-иконо- мическа значимост. Еднопултовите устройства се развиват за подго­товка на данни както върху магнитна лента, така и върху гъвкав маг­нитен диск.

Устройството ЕС 9004 представлява значителна крачка напред във функционално, организационно и конструктивно отношение спря­мо изделията ЕС 9002. Устройството ЕС 9004 индицира въвежданите данни върху електроннолъчева тръба и има възможност не само да ги записва върху магнитна лента, но и да ги извежда чрез печат или на перфолента. Освен това от клавиатурата в него могат да се въвеж­дат данни чрез перфолентен или перфокартен вход. Съществува въз­можност за обединяване на магнитни ленти за обмен на данни между еднотипни устройства по свързващи линии.

За подготовка на данни върху гъвкав магнитен диск са усвоени из­делията ЕС 9112.01 — за въвеждане на данни, и ЕС 9113 — за презапис на информацията от гъвкав магнитен диск на магнитна лента. Ус­тройствата са реализирани с микропроцесорна елементна база.

В областта на многопудтовите системи за подготовка на дан­ни се усвоява система с минимашина от СМ ЕИМ, като се създават възможности и за директен обмен на информация с изчислителни ма­шини от ЕС ЕИМ.

В края на VII петилетка в ЗИТ — София, завършва внедряването на електронната изчислителна машина ЕС 1035Б, която е представител на втората генерация на ЕС ЕИМ. Тя е изградена на основата на цен­тралния процесор ЕС 2635, който е усвоен сьшо в ЗИТ София, по съветска документация. Изчислителната машина ЕС 1035Б е от сре­ден клас на производителност, но същевременно е три пъти по-произ­водителна от ЕС 1022Б и 14 пъти по-производителна от ЕС 1020Б. Тези цифри показват качествените изменения в характеристиките на изчислителните системи от втората генерация на ЕС ЕИМ в сравнение с първата генерация. Системата работи под управлението както на дискова операционна система, така и на пълна операционна система в условия на виртуална памет. Денгралният процесор е изпълнен с бързи биполярни ECL интегрални схеми. Оперативната памет е мо­нолитна с максимален капацитет I Мбайт и е изпълнена с МОС ин­тегрални схеми с капацитет 4 Кбита, които са усвоени в нашата стра­на по съветска документация. Сътрудничеството с Минския инсти­тут за изчислителна техника продължава в разработката и усвояване­то в производство на следващите генерации изчислителни системи от ЕС ЕИМ.

През последните години с цел да се увеличи производителността на изчислителните системи за определени класове от задачи в свето­вен мащаб масово започват да се разработват и произвеждат специа­лизирани процесори. В края на 1980 г. у нас се внедрява специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335. Той функционира като пе­риферен процесор на централния процесор ЕС 2635 и осъществява па­ралелно и независимо от него високоскоростна обработка на данни, представени във векторен или матричен вид. Логическото включване на ЕС 2335 в системата ЕС 1035Б се реализира със средства на си­стемата вход/изход.

Приложението на системата ЕС 1035Б с включен в нейната кон­фигурация специализиран процесор за матрични изчисления обхваща задачи от геологията, сеизмологията, метеорологията, линейното програмиране, математическия анализ и др. При тях производител­ността на системата се увеличава от 10 до 100 пъти в сравнение със стандартния програмен метод за решаване на задачи от такъв клас. Специализираните процесори ще се развиват и през следващите го­дини като направление със самостоятелна технико-икономическа зна­чимост.

При техническите средства и системите за телеобработка ЕСТЕЛ развитието се осъществява, като се спазват следните системни изисквания:

• придържане към концепцията за мрежова телеобработка на ЕС ЕИМ;
• отвореност на системата и възприемане на концепцията за разпределена обработка, като се използуват широко терминали и терминални станции с повишена интелектуалност;
• възможност на системата да се разширява в бъдеще до мно- гомашинна система за еднородни мрежи от ЕИМ.

От 1980 г. е усвоена системата ЕСТЕЛ 4, която отговаря на из­броените по-горе изисквания. Тя включва телекомуникационен проце­сор ЕС 8371, широк набор от линейна апаратура и различни видове терминали. От програмна гледна точка системата се поддържа от виртуална операционна система, която използува виртуално-индек­сен метод на достъп към дисковите запомнящи устройства и телеко­муникационен метод на достъп. Телекомуникационният процесор работи под контрола на мрежова управляваща програма, която управ­лява линиите за връзка и осъществява обмена с терминалите и терми­налните станции, свързани с него.

Телекомуникационният процесор ЕС 8371 управлява до 352 син­хронни и асинхронни линии, има собствена монолитна оперативна памет с капацитет 256 Кбайта и поддържа усъвършенствувани про­токоли за управление на линиите.

За работа в системата ЕСТЕЛ 4 са разработени и внедрени и ре­дица нови терминали. Терминалът ИЗОТ 8531-Е1 е първият типо- представител ма модулната фамилия 8531. Скоростта на работа при него е 200—1200 бита/s, а скоростта на вграденото печатащо устрой­ство — 15 знака/s. Видеотерминалъг ИЗОТ 7925 включва в състава си и печатащо устройство за отпечатване на информацията от екрана. Максималният брой знаци на екрана е 1920, а скоростта на обмен на информация в състава на ЕСТЕЛ 4 е до 4800 бита/s.

С усвояването на системата ЕСТЕЛ 4 се утвърждава още повече перспективността на направлението средства и системи за телеобра­ботка и се предоставят пълни условия за изграждане на съвременни системи за колективно лолзуване.

Нашата страна активно участвува в изграждането на Единната система от минимашини. Освен разработката и производството на мини лентови и минидискови запомнящи устройства у нас са разработка от 1980 г. внедрени в производство два модела от СМ ЕИМ СМ 3 и СМ-4. Те съответствуват на всички технически и програмни изисква­ния на СМ ЕИМ и понастоящем представляват важна техническа база за изграждане на системи за управление на базата на миником­пютри. По-масово се произвежда миникомпютърът СМ-4, който има следните основни технически параметри: дължина на думата 16 бита, капацитет на паметта до 124 Кдуми, възможност за работа с плаваща и с фиксирана запетая, динамично разпределение на паметта. Систе­мата е внедрена в завод Електроника София.

На базата на натрупания опит в областта на телеобработката с изчислителни машини от ЕС ЕИМ у нас успешно е разработена и система за телеобработка за СМ ЕИМ. Системата, наречена СМИ ТЕЛ-1, включва мултиплексор СМ 8503 за управление на 16 ли­нии, видеотерминал СМ 1604 и минитерминал СМ 1605. Системата работи с минимашината СМ-4; чрез синхронния адаптер СМ 8504 тя може да се свързва към ЕСТЕЛ 4, а чрез нея и към ЕС ЕИМ.

Важно направление със стратегическо значение за електрониза­цията на народното стопанство е разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи.

Като базов микропроцесорен набор се използува произвежданата у нас серия СМ 600, основаваща се на 8-битов MOS микропроцесор.

В ЦИИТ е разработена и внедрена в производство в ЗОТ — Си­листра, система за проектиране на микропроцесорни системи ИЗОТ 0220. Усвоени са базови микропроцесорни модули: ИЗОТ 2600Е — модул „микропроцесор“; ИЗОТ 3260Е и ИЗОТ 3261Е—модули „ста­тична и динамична оп еративна памет“; ИЗОТ 2001Е—модул „по­стоянна програмируема памет“; ИЗОТ 7505Е —модул „контролер на запомнящо устройство с гъвкав магнитен диск“; ИЗОТ 7501Е — модул „управление на клавиатура“ и др. Тези модули във вид на за­вършени печатни плаки се ползуват от разработчиците на микро­процесорни системи като стандартни възли.

Внедрени в производството са няколко базови конструкции за изграждане на микропроцесорни системи—блок „буквено-цифрово печатащо устройство“, блок „буквено-цифров дисплей“, блок „памет на гъвкави магнитни дискове“ и др. Този подход създава предпостав­ки за получаване на максимален мултипликационен ефект, тъй ка­то с ограничен брой микропроцесорни модули могат да се изграждат най-разнообразни микропроцесорни системи.

През периода 1979—1980 г. в Завод за организационна техника – Силистра са внедрени и микропроцесорните системи фактурно-счетоводен автомат ИЗОТ 0250 и текстообработваща машина ИЗОТ 1002С.

ИЗОТ 0250 е бюрокомпютър за събиране, първична обработка на икономическа информация и издаване на документи. Използува специален входен език, който позволява лесно и бързо съставяне и въвеждане на потребителските програми.

ИЗОТ 1002С дава възможност за създаване на текстови докумен­ти на кирилица и латиница, за изтриване и вмъкване на букви, думи или текстови пасажи, за изместване на част от текста, за създаване на документи със стандартен текстов пасаж, за отпечатване на гото­ви документи и др. Конструктивно машината е оформена от базови микропроцесорни блокове, буквено-цифрова клавиатура, дисплей с електроннолъчева тръба, запомнящи устройства с гъвкави магнитни дискове и буквено-цифрово печатащо устройство.

С разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи се поставя добро начало, което ше прерасне в едно от най- важните направления на изчислителната техника у нас.

Поставената пред нашата изчислителна техника задача за посте­пенно преминаване от производство на отделни технически сред­ства към производство на завършени системи намира своето прояв­ление в създаденото през периода 1978—1980 г. направление проблем­но ориентирани комплекси (ПОК). На основата на изчислителни си­стеми от ЕС ЕИМ, СМ ЕИМ и на микропроцесорна основа се раз­работват и внедряват ПОК в най-различни области.

ПОК Геолог“ е предназначен за обработване на сеизмична ин­формация и се изгражда от изчислителната машина ЕС 1035Б и спе­циализирания процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

Със същата изчислителна машина ЕС 1035 Б, но в конфигурация с ЕСТЕЛ 4 се изгражда ПОК „База“ за управление на големи скла­дови комплекси.

ПОК „Иифорег“ се изгражда на основата на мини-ЕИМ СМ-4 и е предназначен за справочно-информационна и регистрираща дей­ност. Той предоставя апаратни и програмни възможности за изграж­дане на мощна многопотребителска система за база от данни, работе­ща в режим на времеделение и мултипрограмен режим в условията на колективен достъп.

На основата на СМИТЕЛ-1, ЕСТЕЛ 4, СМ-4 и ЕС 1035Б се из­гражда ПОК „Селско стопанство“ за обработка на информация в АЕ1К и цели селскостопански райони.

На базата на миникомпютърна техника е изграден ПОК „Система за автоматизация на инженерната дейност“. Системата ра­боти в интерактивен режим и има приложение при проектиране на пе­чатни платки и интегрални схеми, при оптимално разкрояване на материали и др.

На базата на минимашините СМ-4 се изгражда ПОК „Мрежа“. Той 1це се прилага при изграждане на мрежи за комутация на съобще­ния на основата на СМ ЕИМ и ЕС ЕИМ.

Създадените микропроцесорни системи са добра предпоставка за разработване на голямо многообразие от ПОК. На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250 се изграждат ПОК за автоматизация на фи­нансово-счетоводна дейност в АПК, промишлените предприятия, районните пунктове на енергоснабдяването, транспорта и др. На ба­зата на текстообработващата машина ИЗОТ 1002С се изгражда ПОК за полиграфическата промишленост. Завършва разработката и на редица други микропроцесорни ПОК, като ПОК за складово сто­панство на малко промишлено предприятие на база на системата ИЗОТ 1003С, ПОК „ДСК І ниво“ на база на системата ИЗОТ 1005С, ПОК „Пропуск“ на база на системата ИЗОТ 1001С, ПОК „Бензин“, ПОК „Търговия“ и др.

Постигнатите разултати се дължат преди всичко на голямото внимание, непрекъснатата помощ и съдействието от страна на Бъл­гарската комунистическа партия. Те са възможни благодарение на неуморния труд на инженерно-техническите кадри от развойните зве­на и заводите в системата на ДСО ИЗОТ. За постигнатото голяма е ролята и на все по-задълбочаващата се интеграция между нашата страна и Съветския съюз при изграждането на изчислителната техника в рамките на ЕС ЕИМ и СМ ЕИМ.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

Първите стъпки в развитието на изчислителната техника в нашата страна се извършват в Изчислителния център към Математическия институт на Българската академия на науките. Ентусиазиран колектив от млади и талантливи научни работници през 1963 г. създава пър­вата българска електронна изчислителна машина (ЕИМ), наречена компютър Витоша. В нея са заложени интересни и оригинални алгоритми за управление на изчислителния процес. Реализирана е с вакуумни лампи, а оперативната памет представлява магнитен барабан. Електронната изчислителна машина успешно е демонстрирана на проведената през 1963 г. Национална изложба на НР България в Съветския съюз и по­лучава добра оценка от съветските специалисти. Липсата обаче по то­ва време у нас на производствени мошности, а също така и недоста­тъчния развойно-технически и технологически потенциал не дават въз­можност за организиране на производството на тази първа наша ЕИМ.

Друга разработка, която също се осъществява в Математическия институт на БАН през 1964/1965 г., е първият български електронен калкулатор Елка 6521. Със своите оригинални технически решения и богати възможности той превъзхожда съществуващите по това вре­ме подобни машини и привлича вниманието на специалистите от раз­лични страни. За първи път при електронните калкулатори са въве­дени такива операции, като извличане на квадратен корен, закръглява­не на резултатите, подреждане на събираемите по първото от тях, адресно избиране на регистрите, възможност за получаване на три независими суми и др. През 1966 г. са разработени два нови калкула­тора — Елка 22 и Елка 25, предназначени за по-широк кръг потре­бители. Те имат унифицирана конструкция, като се различават само по извеждането на информацията — визуална индикация в Елка 22 и печаташо устройство в Елка 25.

Нашата страна е една от първите страни в света, която оценява изключителната перспективност на направлението електронни калкулатори. Колективът—създател на първия наш елек­тронен калкулатор, в състав Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов е награден с Димитровска награда. Разработените елек­тронни калкулатори са внедрени в редовно производство първоначал- но в завод Електроника София, а по-късно и в завод Оргтехни­ка Силистра, като производството им е поставено на широка за тогавашните машаби на страната основа. Машините с името Елка стават популярни и търсени както у нас, така и в чужбина. С това се поставя началото на развитието на нашата изчислителна техника в тази област.

Друг важен момент в развитието на изчислителната техника у нас е създаването на Завода за изчислителна техника — София, и внедряа ването в него през периода 1966—1967 г. на изчислителната машин- ЗИТ-151, с усвояването на която се поставя начало на промишленото производство на ЕИМ в нашата страна. Особено важно при усвоява­нето на тази изчислителна машина у нас е това, че се създава промиш­лено ориентиран инженерно-технически колектив и се усвояват редица базови технологични процеси на изчислителната техника, като произ­водство на печатни плаки и съединители, електромеханичен мон­таж тип репинг, крайна настройка на централни процесори и на ком­плектни електронни изчислителни машини. Създадени са и първите звена за съпровождане на базово програмно осигуряване и на алгорит­мични езици от типа ФОРТРАН и КОБОЛ.

На базата на започналото вече в нашата страна производство на електронни калкулатори и големи ЕИМ през 1967 г. се създава Държавно стопанско обединение Изчислителна и организационни тех­ника (ДСО ИЗОТ). В състава на обединението влизат новосъздаде­ните Централен институт по изчислителна техника, Централен инсти­тут за елементи, Централен проектен институт Оргпроект, Централ­на експериментална база — Габрово, завод Оргтехника с База за техническо развитие — Силистра, Завод за изчислителна техника — София, и Завод за пишещи машини — Пловдив. На ДСО ИЗОТ са възложени задачите да извършва научноизследователска, развойна и производствена дейност в областта на изчислителната и организационната техника. Със създаването на тази стопанска организация е направена изключително важна организационно-техническа предпо­ставка за развитието на изчислителната техника в нашата страна.

В същото време и в останалите социалистически страни се пред­приемат стъпки за развитие на собствена изчислителна техника. Ус­воява се производството на различни видове програмно несъвместими ЕИМ, а наборът от периферни устройства за тях е ограничен по но­менклатура и е с незадоволителни технически показатели. Единствено в Съветския съюз развитието на изчислителната техника е поставено на широка и планомерна научно-техническа и производствена основа. В такава обстановка през 1969 г. заинтересованите страни—членки на СИВ, приемат решение за създаване на Единна система от електронни, изчислителни машини (ЕС ЕИМ). Правителствата на ПРБ, УНР, ГДР, ПНР, СССР и ЧССР подписват на 23 декември 1969 г. Съглашение за сътрудничество в областта на разработките, производството и при ложението на електронноизчислителната техника. Този акт има стра­тегическо значение за развитието на изчислителната техника в социа­листическите страни. На основата на единни технически изисквания с обединените усилия на социалистическите страни започва създаването на ЕС ЕИМ с техническа, информационна и програмна съвместимост. Така се ражда и на дело се осъществя­ва един от най-ярките примери на социалистическата икономическа интеграция.

ЕС ЕИМ включва няколко модела електронни изчислителни ма­шини, широк набор от външни запомняши устройства и магнитни носители на информация за тях и гама от периферна техника. Система­та се изгражда на единни конструктивни принципи с максимални сте­пен на унификация както на отделните конструктивни решения, така и на технологичните процеси, необходими за производството на раз­личните изделия. Единството в операционните системи, с които рабо­тят изчислителните машини от ЕС ЕИМ, създава предпоставка пара­лелно с усвояването на техническите средства да се разработват и при­ложни програмни пакети за приложение на изчислителната техника в различни автоматизирани системи

С включването на нашата страна като разработчик на технически средства на ЕС ЕИМ на базата на редица правителствени решения се създават благоприятни организационни и производствени предпостав­ки за изпълнение на поетите задължения. Нашата страна се специали­зира в разработката и производството на централни процесори със средна производителност и външни запомнящи устройства.

В кратки срокове в състава на ДСО ИЗОТ допълнително се съз­дават и започват да функционират нови съвременни заводи за изчис­лителна техника: Завод за запаметяващи устройства —Стара Загора, Завод за запаметяващи устройства — Пловдив, Завод за запаметяващи устройства — Велико Търново, Завод за магнитни дискове — Пазар­джик, Завод за печатни платки — Русе, Завод за механични конструк­ции — Благоевград, Завод за магнитни глави — Разлог, и Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване — Шумен. Въвежда се изключително стегната система на коопериране между тези заводи, което дава възможност за специализация и ешелониране на производството и за организиране на едросерийно производство на технически средства на изчислителната техника.

Бързо развитие получава и Централният институт по изчислител­на техника (ЦИИТ). Увеличава се количественият състав и започва процес на непрекъснато повишаване на квалификацията на работещи­те в него инженерно-технически кадри. От изключително голямо зна­чение за това са установените преки научно-технически връзки с Ин­ститута по изчислителна техника в гр. Минск, СССР. Тези връзки прерастват в изграждане на съвместни колективи за разработка на технически средства и за решаване на отделни технологични проблеми.

Определено може да се каже, че създадените контакти между съ­ветски и български институти, заводи и специалисти, широко спо­деляният опит по организиране на развойна и производствена дей­ност в областта на изчислителната техника, безкористната помощ, из­разена в предоставянето на конструктивна и технологическа докумен­тацията една от най-важните предпоставки за бързото развитие на изчислителната техника в нашата страна. Тези предпоставки, както и упоритият труд на хилядите млади инженерно-технически кадри в на­шата страна довеждат бързо и до първите значителни резултати.

През 1971 г. в ЗЗУ — Пловдив, започва производството на пър­вите запомнящи устройства с магнитна лента тип ЕС 5012 със скорост на обмен 64 Кбайта/s. Устройствата работят с плътност на запис 32 бита/шш и скорост на движение на лентата 2 m/s. По интерфейсни сигнали те отговарят на изискванията на ЕС ЕИМ, поради което мо­гат да работят в състава на всички модели изчислителни машини от ЕС ЕИМ

През 1972 г. в ЗЗУ — Стара Загора, започва производството на първите запомнящи устройства с магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 Мбайта и скорост на обмен 156 Кбайта/в. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 те.

През същата година в ЗМД -— Пазарджик, започва производ­ството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 Мбайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Всички тези устройства отговарят напълно на техническите изис­квания на ЕС ЕИМ, а също така и на действуващите международни стандарти по отношение на формат на запис, изисквания за взаимо­заменяемост и др.

През 1973 г. в ЗИТ — София, започва редовното производство по съветска документация, изготвена с участието и на български специа­листи, на централните процесори ЕС 2020, както и на комплектните изчислителни машини ЕС 1020Б. Централният процесор е със скорост около 20 хил. операции в секунда и с максимална оперативна памет 256 Кбайта.

Има два селекторни и един мултиплексен канал. В стандартната конфигурация се включват по ббр. външни памети с магнитна лента и с магнитни дискове.

Ако трябва да се говори за действително начало на производ­ството на изчислителна техника у нас, това е периодът 1971—1973 г. През този период настъпва преход от производство на една изчисли­телна машина ЗИТ-151 месечно към годишно производство на хи­ляди външни запомнящи устройства, десетки хиляди магнитни дис­кови пакети и над сто централни процесора и комплектни изчисли­телни машини. В масовото производство се внедряват редица нови технологични процеси, като производство на печатни платки с ме- тализирани отвори, производство на феритни матрици за оперативни памети, производство на магнитни глави за лентови и дискови запом­нящи устройства и др. Усвояват се принципите на проектиране на електронни устройства с цифрови ТТЛ интегрални схеми. През този период се осъществява и проблемно-ориентирано структуриране на Централния институт по изчислителна техника. Обособяват се отдел­ни направления за външни запомнящи устройства, за централни про­цесори и изчислителни машини, за програмно осигуряване и за раз­работване на специфични технологични процеси.

Под ръководството на главния конструктор на изчислителната техника на НРБ и същевременно директор на ЦИИТ ст. н. с. к. т. н. Ангел Ангелов се установява система на успешна съвместна работа със Съвета на главните конструктори, Съветите на специалисти към него и генералния конструктор на ЕС ЕИМ. Това позволява ла се про­вежда стабилна техническа политика в развитието на изчислителната техника. Успешното преодоляване на всички трудности, свързани с внедряването в редовно производство на първите видове външни за­помнящи устройства с магнитна лента и магнитни дискове, затвърдява приетите решения за специализиране на нашата страна в това произ­водство.

В порно in 1975—1976 г. завършва разработката и през 1977 г. са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и мапштен дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капа­цитет 29 МбайТа. Устройството работи със скорост на обмен 312 Кбайта и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време па достъп е 40 ms.

За укрепване на специализацията ни в областта на запомнящите устройства през периода 1975—1976 г. е разработено и внедрено в производството и първото наше минидисково запомнящо устройство с капацитет 6 Мбайта тип ИЗОТ 1370 и дискови пакети за него тип ЕС 5269 с капацитет 3 Мбайта. Устройството е предназначено да работи като външна памет на миниизчислителни машини. Плътността на запис е 78 бита/mm, а скоростта на обмен — 312 Кбайта/s. Устрой­ството има един несменяем магнитен диск и сменяема касета.

В ЗЗУ — Пловдив, започва производството и на първите минилен- тови запомнящи устройства ИЗОТ 5003 и ИЗОТ 5005. Те са предназна­чени за работа като външна памет за миниизчислителни машини. Двете устройства се различават по диаметьра на ролката с магнитна лента, с която мотат да работят, и по скоростта на движение на лен­тата. Първото работи с ролка, която има диаметър 216 mm, а вто­рото — 267 mm. Скоростта на движение на лентата е съответно 0.32 m/s и 0,64 m/s. Плътност та на запис и при двеге устройства е 32 бита/ mm, като скоростта на обмен е съответно 10 Кбайта/s и 20 Кбайта/s.

В ЗЗУ — Пловдив, се развива и едно ново направление — по раз­работка, извършена в ЦИИТ. се внедрява еднопултоьо устройство за подготовка на данни на магнитна лента. Първият гипопредставител на това направление е устройството ЕС 9002, което и досега се произ­вежда и продава в редица социалистически страни.

След успешното усвояване на централните процесори ЕС 2020 в ЗИТ — София, по съветска документация се внедрява модернизира­ният вариант на този процесор — ЕС 2022. В нето се използува съв­ременна елементна база и с допълнителни конструктивни изменения се постига петкратно увеличаване на бързодействието без съществени изменения в технологията на производство. На базата на този цен­трален процесор е усвоена и модернизираната ЕПМ ЕС 1022Б.

В периода 1975—1976 г. започва развитието и на други важни на­правления на изчислителната техника у нас, като миниизчислителни машини, терминали, системи за телеобработка, системи за подготовка на данни и др.

В завод Електроника — София, се внедрява първият български миникомпютър ИЗОТ 310. Той се характеризира с 12-битова дъл­жина на думата, наличие на външна памет на минилензови иминидискови запомнящи устройства, лентова и дискова операционна система. На основата на микрокомпютъра ИЗОТ 0310 са разработени редица системи, които се прилагат в различни области на народното стопан­ство. Едно от най-важните приложения има многопултовата система за подготовка на данни ЕС 9003, произвеждана също в завод Елек­троника — София. Тя позволява да се включат до 16 пулта за въ­веждане на данни, които след редактиране се записват върху магнитна лента за последваща обработка от ЕИМ. Системата увеличава про­изводителността на операторите за подготовка на данни с 20—40% в сравнение с използуването на традиционните перфокартни устройст­ва. Благодарение на гази система и на усвоените в ЗЗУ -— Пловдив, еднопултови устройства за подготовка на данни нашата страна се специализира по производството на устройства и системи за подго­товка на данни върху магнитни носители.

Перспективността на техническите средства и на системите за телеобработка своевременно е оценена у нас. Първите разработки в тази област започват в ЦПИТ още в периода 1972—1974 г. Разрабо­тен е терминал ЕС 8501, включващ буквено-цифрово печатащо устрой­ство, перфолентен вход — изход и вграден модем със скорост 200 бита/s. Този терминал е внедрен в редовно производство в ЗЗУ — Велико Търново. Разработена е гама от модеми за скорости 600, 1200 и 2400 бита/s и мултиплексор ЕС 8401, както и лрограмно осигурява­не на системи за телеобработка. Това дава възможност в ЗЗУ— Вели­ко Търново, през 1976 г. да бъдат внедрени системите за телеобработ­ка ЕСТЕЛ-1 и ECTEЛ-2, които могат да работят с всички изчислител­ни машини от ЕС ЕИМ. Благодарение на тези разработки нашата страна постепенно се специализира и в системите за телеобработка.

Едновременно с развитието на големите ЕИМ продължава разви­тието и на електронните калкулатори. Разработват се редица нови кал­кулатори с български МОС интегрални схеми за икономически и науч­ни изследвания. Внедряват се и калкулатори с печатащо устройство. Усвояват се няколко разновидности на електронни касовиanapatnu. Тези направления са концентрирани за производство в завод Орг­техника — Силистра.

За нашата изчислителна техника периодът 1967—1976 г. е пе­риод на създаване и бурно развитие — период, в който страната ни се превръща в уважаван външнотърговски партньор, а някои направ­ления на изчислителната техника стават традиционно български. За тези резултати допринася всеотдайният труд на инженерно-техни­ческите кадри от системата на ДСО ИЗОТ. Централният институт по изчислителна техника и основните заводи на ДСО ИЗОТ са отли­чавани с високи правителствени награди, а за успешното разработване и внедряване на най-важните изделия редица колективи — разработчици и внедрители, са удостоявани с Димитровски награди. Начало­то, което е поставено през тези години, създава предпоставки HP Бъл­гария да се нареди на едно от първите места в света по производство и износ на изчислителна техника на глава от населението.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.

[1966] Йордан Боянов – Справочник по електронни лампи

София, ДИ Техника, 1966 г. Изтеглете оттук ==> http://sandacite.bg/tehnicheska_literatura/%5b1966%5d%20Yordan%20Boyanov%20-%20spravochmik%20po%20elektronni%20lampi.djvu

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Системи за означаване на електронните лампи

1. Съветски лампи

2. Европейски лампи

3. Специални европейски лампи

4. Чехословашки лампи

5. Американски лампи

6. Военни лампи

II. Пояснения към таблиците с ламповн данни и схемите на цоклите

III. Съветски лампи

1. Приемно-усилвателни лампи

Приемно-усилвателни лампи (допълнение)

Лампи с повишена надеждност

2. Стари типове приемно-усилвателни лампи

3. Токоизправителни лампи (кенотрони и газотрони)

4. Тиратрони

5. Стабилизатори на ток (баретори)

6. Газови стабилизатори на напрежение (стабилизатори)

7. Неонови сигнални лампи

8. Генераторни и модулаторни лампи

IV. Европейски, американски и английски лампи

1. Приемно-усилвателни лампи

2. Приемно-усилвателни лампи (допълнение)

3. Електронни индикатори (кенотрони и газотрони)

5. Тиратрони

6. Тиратрони със студен катод

7. Газови стабилизатори на напрежение (стабилитрони)

V. Сравнителни таблици

1. Сравнителна таблица за съветските лампи

2. Сравнителна таблица за съветските лампи със старо означение

3. Сравнителна таблииа за новите приемно-усилвателни, токоизправителни, стабилизаторни и генераторни лампи

4. Сравнителна таблица за чехословашките лампи Tеs!a

5. Сравнителна таблица за лампите AR, AT, AU и AW (английски военни лампи)

6. Сравнителна таблица за лампите CV (английски военни лампи)

7. Сравнителна таблица за лампите NR и NU (английски военни лампи)

8. Сравнителна таблица за лампите VT (американски военни, лампи)

9. Сравнителна таблица за старите европейски и английски лампи

VI. Графични характеристики

1. Токоизправителни лампи

2. Приемно-усилвателни лампи

Азбучен указател