Категория: Техническа литература

Вижте и изтеглете култовата Книга за всеки ден и всеки дом в Sandacite – Сандъците!

Днес е денят, в който ще се докоснете до една много известна книга, която с висока степен на сигурност можем да твърдим, че е присъстВУвала в дома Ви! Помните ли онази дебела домашна енциклопедия, в която (най-често) майките надзъртаха, за да почерпят идеи за нови рецепти, за подреждане на дома, за аранжиране на цветя или за кройка и шев? На същата книга напрегнато разгръщахме съдържанието, когато търсехме как да сменим реотана на скарата или как точно се манипулира с казан-пералнята?

Тази книга си има име. И то е ,,Книга за всеки ден и всеки дом”!

Поначало тази дебела тухла е книга от жанра домашна енциклопедия – от типа, от който съществува и в редица други страни – както от ,,соцблока”, така и западни. Но според нас тази, българската, е допълнително важна, защото тя преподава уроци по градски живот. Тъй като материалът в книгата е разчетен почти изцяло за апартаментни жилища, а много от ,,изневиделица огражданените” довчерашни селяни за първи път виждат такива, когато на мястото на къщите им с външни тоалетни са издигнати блокове с течаща топла вода, издаването на книгата-библия на домакинството се оказва пътеводител по градския начин на живот. Така например, едва ли можем да спорим, че за много българи електрическите перални от втората половина на 50-те са първите такива, които те са видели в живота си. Е, ,,Книгата” нагледно показва устройството им и как да си служим с тях! Същото се отнася и за всички други нови за тогавашните българи уреди, произвеждани от нашата електропромишленост, та дори и до радио и телевизор. Всичко е ново, начинът му на действие не е познат досега, затова е и нужно да бъде обяснено как работи, какво може да се прави с него и какво не може и не трябва – това е необходимо да знае потребителят, за да ползва устройството успешно. Друг пример – когато в България започва масово да се разпространява курортната култура – т.е. навикът да се пътува, за да се ходи на почивка, а не само за работа – дебелата домашна енциклопедия обяснява разликата между планински, морски и балнеологични курорти, какво представляват те, как се подбират, какво е важно да знаем, преди да ги посетим, и как да го направим…

СЪДЪРЖАНИЕ:

Следващите цели 4 страници са изцяло посветени на рецепти, затова ги пропускаме – не са особено нужни за един технически сайт като нашия. :) След това яденетата свършват и книгата продължава така:

Както виждаме от съдържанието (това е на изданието от 1967), над 20 големи страници са отделени на козметиката и грижата за женското здраве и красота, а над 30 – на физкултурата в домашна обстановка. Да не говорим пък за облеклото и грижата за здравето (има и глава за зъбите!)… Огромно количество страници (повече от половината) са ,,резервирани” на рецептурната част, в която има рецепти от обикновена салата, през сладолед, та до най-отбрани ястия, та чак и пример за меню по месеци.

Eто, например, какво ни казват и показват за жилището:

Това са варианти на детска и юношеска стая.

Не му е тук мястото да правим един по-обширен културологичен анализ на ,,Книга за всеки ден и всеки дом”, защото тази задача излиза от рамките на един сайт по история на техниката, какъвто нашият претендира да е. Най-малкото, съществуват някои интересни подробности около тази книга, които очакват своето изяснение – напр. фактът, че между 1971 и 1981 претърпява цели 4 (четири!) издания на руски език! (А за кого са били предназначени те? Може би за руснаците, пребиваващи в България? Не ни се предполага, че е била продавана зад граница, тъй като в СССР отдавна е била разпространена подобната ,,Энциклопедия домашнего хозяйства”… но пък кой знае. Ето Ви тема за размисъл!)

Печките Чайка 1 и първият модел на легендарните Мечта са подробно описани в книгата – как работят, какви са им повредите, как се ремонтират… явно с идеята всеки сам  да може да си ги поправи.

Нашето внимание към ,,Книгата” беше предизвикано главно от факта, че в нея са отразени много от старите български електроуреди, за които сме Ви разказвали на страниците на нашия сайт, но и от това, че тази книга с (отчасти) техническа насоченост е интересна и сега и смятаме, че огромното й влияние и силно разпространение в тогавашния бит заслужават тази статийка. В заключение на анализа, според нас може да се каже, че ,,Книга за всеки ден и всеки дом” преподава уроци по градски живот и предписва начини за повишаване цивилизационното равнище на някои от своите читатели… на онези, които са имали нужда от това.

Такаа… а сега да видим какво е положението с нейните издания.

Първото издание на ,,Книга за всеки ден и всеки дом” излиза през 1967 г. и без обложка изглежда така (а с обложка е показано на първата илюстрация):

(Нека да забележим, че поради високата степен на използваемост на книгата обложката и на трите й издания, които имат такава, много често се разкъсва и не доживява до наши дни. Затова  еистинска рядкост да срещнете тази домашна енциклопдия с обложка.)

И така, библиографските данни на първото издание от 1967 са следните:

КНИГА за всеки ден и за всеки дом : [Справочник] / Пенка Ив. Чолчева и др. – София : Техника, 1967. – 620 с. : с ил., 12 л. ил., 1 отд. л. кройки ; 25 см

Други авт. : В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Н. А. Джелепов, Д. Е. Джерахова, Е. И. Ненова, Г. Папазова-Антонова, Р. Г. Цанкова, С. В. Чортанова, Е. Б. Иванова, М. И. Георгиев, Л. А. Аврамов, З. С. Станков, К. А. Костов, М. М. Цолеевска, отбелязани на гърба на загл. с. – 52 080 тир

(Подв.) : 3,77 лв
64(03

Както виждаме, написана е от множество автори, което е логично, тъй като всеки отговаря за конкретен раздел и, така да се каже, се изявява в своя ресор.

В следващото издание материалът е разширен. Присъства нов раздел – ,,В помощ на сръчния домакин“ – който покрива описанието и напътствията за всякакви дейности, свързани с ремонт и поддръжка на жилището – инструменти, работа с тях, ВиК, боядисване, поддръжка на шевна машина, поправка и освежаване на мебели… Най-интересното за нас е, че е разширен и електротехническият раздел, в който, освен подробната част за всякакви домакински електроуреди, вече присъстват и подробни указания как да си изберем битова електроника –  радио, телевизор и магнетофон, какво място да подберем за тях, как да ги инсталираме и настроим…:

Между другото, показаният телевизор е Cristal за износ за Куба. :)

Виждаме, че за илюстрация на магнетофонната част пък е използван първият български ролков магнетофон Мелодия МК5. :)

В това издание има и допълнения към другите раздели на книгата, затова то е означено като ,,второ преработено и допълнено:

КНИГА за всеки ден и всеки дом : Домакинска енциклопедия / Пенка Ив. Чолчева и др. – 2. прераб. и доп. изд. – София : Техника, 1970. – 731 с. : с ил., 10 л. ил., 1 отд. л. прил. ; 25 см

Други авт. : С. В. Чортанова, В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Н. А. Джелепов, З. С. Станчев, М. Денчева, А. Белоречки, Д. Е. Джехарова, Е. И. Ненова, Г. Папазова-Антонова, Р. Г. Цанкова, М. И. Георгиев, Т. А. Катранушков, Л. А. Аврамов, К. А. Костов, М. М. Цолеевска, Н. Г. Илиева, посочени на гърба на загл. с. – 55 085 тир

(Подв.) : 3,85 лв

Без никакви промени следва изданието от 1973 г., което си е просто трето.

Такаа… а последната инкарнация по страниците на ,,Книгата” е от 1977 г., когато се прави нова преработка, която включва нови неща – допълнени са доста раздели (тъй като не са технически, не сме преглеждали точно кое е допълнено и кое с кое е заменено, ако има такова), но по отношение на техниката със сигурност можем да кажем, че промените са в следното:

• битовата техника вече е без примери – няма снимки, няма как да си служим с тази марка пералня или онзи модем печка/телевизор/радио, няма и снимки. Единственото изключение е при частта за хладилниците, където се казват няколко думи и се споменават ,,Мраз“
• електроглавата вече е озаглавена не ,,Електричеството навлиза в нашия дом“, а само ,,Електричеството в нашия дом“ – тоест, да разбираме, че за 10 години (от първото издание е) навлязло вече достатъчно?
• в нея вече са добавени параграфи като ,,Как да изведем допълнителен контакт“, ,,Как да монтираме осветително тяло“, ,,Грижи за електрическата инсталация“, които не присъстват в 1970 г.

Това е и причината това издание да бъде означено като ,,четвърто основно преработено” (виждате корицата му по-долу):

КНИГА за всеки ден и всеки дом : Домакинска енциклопедия / Хр. Т. Танчев-Болутов и др. – 4. осн. прераб. изд. – София : Техника, 1977. – 783 с. : с ил., 14 л. ил., 1 отд. л. прил. ; 25 см

Други авт. : М. И. Георгиев, Р. Г. Цанкова, Л. К. Хубев, Л. А. Маркова, В. Т. Антонов, Н. А. Вецова, М. Д. Денчева, К. А. Костов, В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Е. Б. Иванова, Т. А. Катранушков, Н. А. Джелепов, А. Д. Белоречки, П. И. Чолчева, П. Г. Миладинов, Н. Г. Илиева, М. М. Цолеевска, Л. А. Аврамов. – 1. изд. 1967. – 100 089 тир.; 80 089 екз. от тир. подв

3,42 лв
(Подв.) : 3,95 лв

Както виждаме, то е и изданието с най-голям тираж – над 100 000! – което е и причината тази версия да се намира най-много. Има го и с меки корици и лепилото му е сравнително добро – все още не се разпадат. :)

В периода между 1945 и 1990 г. в България са издавани и други такива книги (,,Книга за домакинята”, ,,Дом, семейство, бит”), но те съдържат по-малко разностранна информация от днешната ни героиня, макар че според нас може да се каже, че ,,Книга за домакинята” в по-късните си издания доста успешно я конкурира. Други по-технически ,,домашни“ книги са напр. ,,Домашен майстор“, ,,Знаете ли как?…“ в два тома, ,,Справочник на домашния майстор“, но те са доста по-късни – от 80-те.

Разбира се, домашни енциклопедии като ,,Книга за всеки ден и всеки дом“ са съществували у нас и преди 1945 г., като някои от тях са действително доста интересни от днешна гледна точка и на моменти забавни – напр. обикновено са разчетени за обитатели на селски къщи и рецептите им започват напр. така: ,,Вземете от курника една кокошка…” Но според нас, подробното съпоставително изследване на домашните енциклопедии в България е друга тема и то дори толкова подробна, че може да стане предмет на евентуална Ваша докторантура във Философския факултет, да речем… не се шегуваме! :)

Надяваме се пътешествието и обзорът по страниците на ,,Книга за всеки ден и всеки дом” да са Ви били интересни, да сте научили повече за една интересен детайл от тогавашния ни живот, а някои от Вас – да да се потопили в детски спомени. Даже и идея за бъдещо творчество Ви дадохме! А сега идва ред на нашия подарък за Вас – първото издание на ,,Книгата”, complete and unabridged, готово за изтегляне! Ето, четете от този линк ==> Книга за всеки ден и за всеки дом.pdf

До нови срещи! :)

 

[1927] Правилникъ за прилагане Закона за радиото в България

На нашите читатели е добре известна датата 10 май 1927 г. Тогава в Държавен вестник (бр. 29) е обнародван приетият от ХХІ Обикновено народно събрание първи в българската история Закон за радиото. Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е вече една възможност да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани на различни схемни решения, към серийно фабрично производство.

В същата година е съставен и публикуван и Правилник за прилагането на Закона. Тази сутрин го намерихме в библиотеката на Сандъците – Sandacite и бяхме осенени от чудесната мисъл да Ви го публикуваме тук. Въобще не е безинтересен! Като оставим настрана традиционния факт, че първите и последните неща винаги са най-интересни, от този Правилник ще научите:

• кой може да стане радиоабонат през 1927 г. и при какви условия
• как може да се отвори фабрика за производство на радиоприемници
• как и защо се маркират гражданските радиоапарати и техните части
• какви такси се дължат, за какво и на кого
• как се държи при извънредни положения радиоразпръсквателната служба и какво точно върши
• какви са нарушенията на Закона за радиото в България и съответно какви са наказанията за нарушителите

За постигане на по-голяма автентичност при четенето съхраняваме характерния за онази епоха правопис с краесловните големи ерове. Приятно четене! :)

ПРАВИЛНИКЪ по прилагане закона за радиото

ГЛАВА І

Предметъ на радиото

Чл. 1. Радиото обема следните служби:

а) радиотелеграфна— приемане и предаване на радиотелеграми чрезъ радиотелеграфни станции:

б) радиотелефонна — размена на телефонни раз­говори чрезъ радиотелефонни станции и

в) радиоразпръсвателна (радиодифузия) преда­ване на говорима речь: сказки, беседи, конференции, уроци, музика и всички видове борсови сведения.

ГЛАВА ІІ.

Монополъ и експлоатация

Чл. 2. Радиото е монополъ на държавата, който обгръща експлоатацията на всички радиостанции въ страната (върху земята, въздуха и териториялните во­ди) съ изключение радиостанциите на българските търговски параходи.

Чл. 2. Службата по радиото се урежда и ръководи отъ Главната Дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.

Чл. 4. Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква а, се извършва съгласно закона за пощи­те, телеграфите и телефоните, правилника по изпъл­нението му, и международната телеграфна и радио­телеграфна конвенции.

Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква б, се извършва съгласно закона за пощите, те­леграфите и телефоните.

Експлоатацията на службата по радиоразпръскването, посочена въ точка в на чл. 1, се извършва съгласно нарежданията на настоящия правилникъ.

Чл. 5. Експлоатацията на радиоразпръсвателната (радиодифузията) станция може да се извършва и на концесиони начала отъ концесионеръ български ноданикъ по условия одобрение отъ Народното Съ­брание (чл. 2 отъ закона.)

ГЛАВА ІІІ.

Абонати

Чл. 6. Съ радиоприеменъ апаратъ може да си служи всекой, който се е снабдилъ съ позволително обр. Р. № 2 отъ Министра на Ж. П. и Т. издадено възъ основа решението на комисията посочена въ чл. 9.

Чл. 7. Позволително може да получи:

а)  всеко правоспособно лице ;

б) всеко държавно, онржжно и общинско учреж­дение ;

в) всеко обществено учреждение, културенъ просветенъ институтъ и всеко дружество признато отъ държавата;

г)   всеки чужденецъ при взаимность.

ГЛАВА IV.

За позволителните

Чл. 8. Молба за добиване позволително за ин­сталиране и ползуване съ радиоприеменъ апаратъ по приложенъ къмъ тоя правилникъ обр, Р № се по­дава до началника на станцията, който я препраща въ Главната Т. П. Дирекция.

Когато се иска позволително за ламповъ радиоприемникъ къмъ молбата се прилага шема на апара­та съ всички необходими подробности.

Чл. 9. Молбите за позволителни се разглеждатъ въ Главната Т. П. Дирекция оть комисия въ съставъ: единъ представитель на Главната Т. П.Дирекция и по единъ представитель на Министерствата: на войната, на просветата и на вътрешните работи и народното здраве.

Причините за отказъ на позволително по неуважени молби не се съобщаватъ.

Чл. 10, Позволително на служене съ радиоапа­рати се издаватъ или за цела финансова година или за календарно шестмесечие считано отъ първи априлъ до 30 септемврий и отъ Дий октомврий до 31 мартъ.

Срока на позволителното се продължава по право щомъ притежателя на радиоприемника заплати обонаментната такса предвидена въ чл. 33 и не по­пада подъ запрещенията на настоящия правилникъ.

Всеко последующе изплащане абонаментната такса се отбелезва отъ т. п. станция върху гърба на позволителното.

Чл. 11. Позволителното е лично на абоната, ко­муто е издадено. То не може да се преотстъпва дру­гиму и при поискване отъ контролните органи при­тежателя е длъженъ веднага да го предяви.

Чл. 12. Безъ отделно позволително и заплатенъ абонаментъ трети лица не могатъ да си служатъ отъ инсталирань вече радиоприемникъ Въ противенъ случай, наказва се както тоя. който се ползува безъ позволително, така и абоната, който е допусналъ това.

Чл. 13. Когато се констатиратъ нарушения отъ абоната на чл. чл. 6, 7 и 8 отъ закона, позволител­ното се анулира съ заповедь отъ Главната Т. П. Ди­рекция.

Когато абоната не си плати на време следуемата абонаментна такса позволителното се с :нта анулирано по право.

ГЛАВА V.

Радиоприемници

Чл, 14. Фабрикуаанието на радиоприемници и части за такива е свободно

Всякой, който желае да отвори фабрика, или ра­ботилница за радиоапарати, е длъженъ да подаде писменна молба обр. Р. № 3 въ Главната Т. П. Ди­рекция като окаже общината и околията, където ще построи фабриката, или работилницата и какви апа­рати ще фабрикува. Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 15. Търгуванито съ радиоапарати и части за такива е свободно. Търговецъ, който иска да тър­гува съ радиоапарати е длъженъ па подаде писмена молба обр. № 4 до Главната Т. П. Дирекция, като укаже местото, гдето ще търгува и съ какви апарати.

Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 16. Внасянето и изнасянето отъ страната на радиоапарати и части за тяхъ е свободно. Търгове- цътъ, който иска да внася радиоапарати Отъ стран­ство, или да изнесе такива заявява писменно обр. Р. № 5 въ Главната Т. П. Дирекция като укаже броя, вида и тяжестьта на апаратите и презъ кой граниченъ пунктъ ще бъдатъ внесени, или изнесени.

Главната Т. П. Дирекция издава на заявителя удостоверение обр. Р. № 6, което ще му служи за свободно пропущане апаратите презъ митницата.

Чл 16. При Главната Дирекция се води книга обр. Р. № 7, въ която се записватъ лицата, които еж заявили, че ще изработватъ, или търгуватъ съ радио­апарати

Въ нея се записва дадата на постжпванието на молбата, пълното име и местожителство на заяви­теля и какви и колко апарати е обявилъ

Чл. 18. Митническите власти не допускатъ вна­сянето въ страната на радиоапарати и части за тяхъ лреди да имъ се представи удостоверение обр. Р. № 6  за свободенъ вносъ издадено отъ Главната Дирекция на името на вносителя

Чл. 19. За вносъ, поправка и изработване на радиоапарати отъ държавни, ояржжни и общински учреждения, както и отъ частни лица за собствено употребление не се изисква позволително, обаче, ако си служатъ съ тия радиоапарати необходимо е да се снабдягъ съ позволително за служене.

Чл. 20. Фабрикантите и търговците сж длъжни да водятъ регистри обр. Хя 8, въ който ежедневно записватъ изработените, изнесените, внесените, ку­пените и продадените количества радиоапарати и части по брой и по номеръ, ако иматъ такъвъ и името на фабриканта.

Продавачите при продажбите требва да изискватъ отъ купувачите позволително за служене съ ра- диоапаратъ, номера на което записватъ въ регистра заедно съ името, презимето и местожителството на купувача.

Чл. 11. Проверките на регистрите се извършватъ отъ органите на Главната Дирекция, които сравняватъ регистрите на търговците и фабриките съ уведенията, които те са дали въ Главната Дирек­ция и наличните апарати въ заведенията имъ, и за констатираното правятъ въ регистъра заверка съ следния текстъ:

„При проверката на . . . 92 . . . год. указа се всичко редовно“ проверилъ (п.) . . . (Указва се служ­бата която изпълнява) или „при проверката на . . . 192 . . . год., констатираха се нарушения (следва опи­санието имъ! и се съставя актъ)“. Проверилъ подписъ . . . указва се и службата, която изпълнява.

Чл. 22. Управленията на фабриките и работил­ниците за радиоапарати, както и търгозците на та­кива, сж длъжни всекога при поискване отъ органи­те на Главната Дирекция следъ като те се легитимиратъ да имъ оставатъ на разположение за провер­ка книгите, които водятъ за изработването, или по- купкопродажбата на радио апарати, а така сжщо и всички намиращи се на лице въ заведенията имъ апарати и части.

Чл. 23. Всички радиоприемателни апарати пре­ди да се инсталиратъ се проверявагъ отъ органите па Глааната Т. П. Дирекция дали системата имъ нема да затрудни радиослужбата и могатъ ли да бждатъ туряни въ употребление, следъ което отъ сжщите ор­гани биватЪ маркирани.

Чл. 24. Само проверени и маркирани радиоапа­рати могатъ да се продапатъ

Абонатите сами си набавятъ радиоприемниците.

Чл, 25. Не се допускатъ въ употребление :

а) радиоприемници, които могатъ да се употребяватъ и като предавателни постове;

б) радиоприемници, на които свръзката между лампите може да възбужда вълни въ антената и да смущава другите радиоинсталации;

в) радиоприемници, въ които се появяватъ сму­щаващи зълни вследствие свръхъ напрежение на анода, или на решетката ;

г) радиоприемници съ обратна свръзка (реакция) на детекторната лампа върху антената.

Въ рааиоприемникъ съ една лампа реакция се дапуща само когато се работи съ апериодична антена (антененъ кржгъ безъ настойка):

д) радиоприемникъ съ етажи за усилване ви­сока честота (сюперъ хетеродинъ) ако не е неутрали­зирана вжтрешната реакция.

е) радиоприемникъ, построенъ по сюперрегенеративна шема.

Забележка: Допуща се приемание съ та­къвъ апаратъ съ рамкова антена (Кадъръ).

ГЛАВА VI.

Проверка и маркиране

Чл. 25. Проверката и маркирането на радиоапара­тите и техните части се извършва при Главната Т. П. Дирекция, или станциите определени отъ нея.

Чл. 27. Радиоапаратите и частите, които се укажатъ съобразно със закона и настоящия правилникъ следъ пълната имъ проверка се маркиратъ отъ на­длежното служебно лице, като марката се поставя на ясно и цела на подходяща видно место върху ра­диоапарата, или неговата часть, безъ да се нанася по­вреда на последнята. При некоя частъ върху която неможе да се чука и кзито Главната Дирекция ще изброи, маркирането може да стане върху пломба.

Чл. 28. Държавната марка, съ която ще се мар­киратъ законните радиоапарати и части при първо­началната проверка е „лъвъ“. Тя изобразява фигура­та лъвъ изправенъ на задните крака, надъ него има инициалите „П. Т. Т.“ подъ него № на станцията при която става маркирането.

Чл. 29. Главната Дирекция и определените отъ нея станции, които ще проверяватъ и маркиратъ ра­диоапаратите, се снабдяватъ съ марки направени отъ стомана и железо за вчукване въ дървените и мета­лически главни части на радиоприемника.

Чл. 30. Марките се съхраняватъ отъ началника на станцията и той е отговоренъ за техното правил­но употребление и използуване.

А н т е н а

Чл. 31. Позволителното за ползуване съ радио- приемникъ дава право за инсталиране на антена.

Антената може да бжде: а) рамкова (кадъръ),

б)   вжтрешна (въ стая или подъ подкривъ) и в) (вън­шна (висока).

Всека антена требва да е снабдена съ комутаторъ, чрезъ който тя да се поставя направо на земя винаги когато съ апарата не се приема.

Чл. 32. Външната антена може да има най-голема височина 5 метра надъ покрива на зданието и до две жици, всека една съ полезна дължина (меж­ду .изолаторите) не повече отъ 30 метра. Когато мес­тото не позволява да се обтегнатъ само две жици съ 30 метра полезна дължина, числото на жиците може да се увеличи съответно.

Чл. 33. При кръстосване, или паралелизъмъ съ телеграфни, или телефонни жици, или съ жици на електрическо осветление, радиоабоната е длъженъ да взема предпазителни мерки за да се избегне допи­ране до проводниците въ какъвто и да било случай.

Не се позволява минаването на жиците на вън­шни антени надъ улици, или обществени места, нито пъкъ да се прикрепятъ те, или обтежките имъ у те­леграфните или телефонни стълбове и пилони.

Чл. 34. Позволителното за ползувание отъ радиоприеменъ апаратъ и инсталирането на антена не създава право на абоната за ползувание отъ чуждъ имотъ.

Радиоабоната е длъженъ да се споразумява съ собствоника на имота, къмъ който ще прикачи вън­шната си антена.

Чл. 35. Въ случай, че некоя антена падне и отъ това произлезе некаква щета, то абоната е отговоренъ да я обезщети.

Чл. 36. Инсталирането на всеки радиоприеменъ апаратъ на абонатъ, който е добилъ позволително става за негова сметка отъ инсталатори, които иматъ разрешение отъ главната Т. П. Дирекция.

Инсталаторите требва да притежаватъ доказана подготовка, или да еж преминали специаленъ курсъ.

Никаква инсталация не може да бжде извър­шена отъ инсталаторъ, ако притежателя на радио­приемника нема позволително подъ страхъ на нака­занията предвидени въ Чл. 8 Отъ закона.

Чл. 37. Никакво премествание на радиоприемникъ отъ едно место на друго безъ разрешението на респективния началникъ станция не се допуща.

Всекой абонатъ, който иска да премести радио­приемника е длъженъ да подаде писмено заявление обр Р. № 9 до началника на станцията, въ което из­рично и подробно посочва, где и на какво место ще стане преместването, Следъ проверка преместването се разрешава безъ да се събиратъ такси.

Преместването на радиоприемника е за сметка на абоната.

ГЛАВА VIII.

Такси

Чл. 38. Абонатите, които си служатъ съ радио­приемници заплащатъ следните абонаменти годишни такси:

а)  по 200 лева за служене съ кристаленъ детекторъ, къмъ които може да се добави усилватель за ниска честота :

Кристалния детекторъ по устройството си е за служене на късо разстояние, затова той би намерилъ пълно приложение само когато се построи радиораз- пръскветелна станция въ страната.

б)  по 500 лв. за ламповъ радиоприемникъ, или кристаленъ детекторъ съ усилватель за висока често­та предназначени за домашно използуване въ апар- таментъ.

Къмъ тая група причисляватъ радиоприемници­те на държавните, окржжните и общински учреждения.

в)  по 2500 лева за ламповъ радиоприемникъ за. публично използуване, но не на постоянно место, а подвижни.

г)  по 10,000 лв. за ламповъ радиоприемникъ инсталиранъ въ ресторанти, кафенета, хотели, театри кинемотографи, партийни клубове и др. локали за. общо ползване, или демонстриране на апарати.

д)  по 15,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ държавните банки (народна, земледелческа кооперативи и пр.)

е)  по 20,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ частни банки, банкерски кжщи, търговски дружества, фабрики и въобще абонати, които се занимаватъ съ търговски, банкови и борсови сделки.

Забележка: Читалища съ утвърдени отъ Министра на просветата устави и училищата на на­селените места до 5000 жители, а така също сегашните и бивши т. п. служители, ако пожелаятъ да се абониратъ по буква б, ползватъ се съ 50 °/о намаление.

Чл. 39. Таксите се събиратъ въ предплата за шесть месеца, или година съгласно чл. 10.

Чл. 40. За да се счита издаденото позволително за служене съ радиоприемникъ за подновено, абона­та требва да предплати таксата:

а)  за годишенъ абонаментъ най-късно до 25 мартъ всека година и

б)  за шестмесеченъ абонаментъ най-късно до 25-й септемврий и 25 мартъ.

Неплатилите абонати са длъжни да вдигнатъ- антените, инсталациите и апаратите като последните представятъ въ местната станция за пломбиране по начинъ да не могатъ да бждатъ използувани,

Чл, 41. За проверка и маркиране на апаратите се събира такса.

а) за кристаленъ детекторь 100 лева.

а) за ламповъ радиоприемникъ 300 лева.

Чл. 42, Таксите се записватъ въ кн. 65-а и се внасятъ въ Б, Н. Баъка по § за приходите отъ теле­фонни разговори и абонаменти по реда установенъ за другите държавни приходи.

Книга 65-а се води тримесечно и следъ задействуванието й се представя за контрола при Главната Т. П. Дирекция, отделение Т. Т. Съобщения.

Чл. 43. Всичките абонати, записани презъ едно тримесечие се вписватъ въ ведомость № 187-а, която се представя въ Главната Дирекция едновременно съ книга 65-а.

Чи. 44 Всека станция води по една наръчна книга обр. Р, № 10, въ която се отбелязва:

а)   име, презиме и прекоръ на абоната.

б)   улица и №

в)   професия.

г)   где е инсталиранъ радиоприемника.

д) видъ на радиоприемника: кристаленъ детек- торъ, или ламповъ и съ колко лампи.

е)   заплатените такси — сума.

ж)   срокъ на абонамента — огь кога до кога.

з)    № и дата на разписката отъ кн. 65-а.

и)   № и дата на позволителното и

к)  проверка — отбелязва се, кога е извършена и резултата отъ нея скрепенъ съ подписъ на про­верителя.

Чл. 45, Поне единъ пжть всеки три месеца тех­ническите органи при всека станция сж длъжни да правятъ проверка у абоната дали радиоприемника се използва точно за цельта, за която е даденъ и дали няма промена въ инсталацията.

Следъ всека проверка длъжностното лице- кое­то Я извършва дйнася за резултата въ Главната Ди­рекция чрезъ непосредственото си началство.

Чл. 46, За извършване на проверките абонати­те сж длъжни да даватъ достжпъ въ жилищата си

на органите на службата следъ като се легитимиратъ.

ГЛАВА IX.

Ползване отъ радиоразпръсвателната служба

Чл. 47. Абонатите иматъ право да се ползуватъ отъ службата на чуждите радиоразпръсвателни стан­ции и отъ тая, която ще се построи отъ държавата, като се спазватъ нарежданията на чл. I буква в и чл. 59 и 61.

Чл. 48. Абонатите сами си набавятъ програми за работата на чуждите радиоразпръсвателни станции.

ГЛАВА X.

Закриване на службата

Чл. 49. Главната Дирекция може възъ основа на решението на Министерския Съветъ да закрива из­чело, или частично службата по радиоразпръсването въ една, или няколко зони.

Чл. 50. Въ случай на военно положение служ­бата се закрива изцяло и радиоприемницитъ се пре- даватъ на хранение въ съответните т. п. станции.

Чл. 51. Въ срокъ 24 часа отъ публикуване ука­за за обявяване страната въ военио положение, или издаване заповедь за закриване частично службата въ известна зона всекой притежатель на радиоапа- ратъ е длъженъ да го предаде на хранение срещу разписка обр. Р. № 11 въ местната т. п. станция.

Чл. 52. Въ всека станция се съставя списъкъ на предадените на хранение радиоапарати, въ който се отбелезва датата на предававето, пълното име и местожителство на притежателя, системата и състоя­нието на апарата. Сжщите сведения се отбелезватъ и въ пъиемателната разписка обр. Р. № 10.

Чл. 53. Презъ времето до като трае военното положение забранено е изработването, внасянето тър­говията и размената съ радиоапарати и части за техъ.

Чл. 54. Отъ деня на обявяване военно положе­ние намиращите се на лице радиоапарати и частц за техъ въ фабриките, работилниците и търговците се считатъ, че сж подъ държавенъ секвестъръ оставени за пазене у собствениците. Последните сж длъжни въ 24 часа да подадатъ въ местната т. п. станция де­кларация въ която да опишатъ колко и какви радио­апарати се намиратъ въ заведенията имъ.

Следъ вдигане военното положение секвестъра се снема съ заповедь отъ Главната Дирекция.

Чл. 55. При случаите предвидени въ чл. чл. 49 и 50 абонатите могатъ да поискатъ въ годишенъ срокъ да имъ се повърне таксата за неизползуваните месеци отъ абонаментния срокъ.

ГЛАВА XI.

Наказания

Чл. 56. Нарушенията на закона за радио, на правилника и наредбите па прилагането имъ се кон- статиратъ отъ телеграфо-пощенските Служители ИЛИ административно-полицейските власти, съ актове, под­писани отъ съставителя, нарушителя и поне единъ свидетель.

Актовете иматъ пълна доказателствена сила предъ сждилишата до доказваиие техната неверность.

Чл. 57. Всекой актъ требва да съдържа :

1. дата и место на състояването;
2. името, презимето и длъжностьта на съста­вителя;
3. името, презимето, названието и местожител­ството на нарушителя :
4. факта на нарушението, времето, местото гдето е станало то и обясненията на нарушителя ;
5. имената, презимената, занятието и местожи­телството на свидетелите и
6. заловените радиоапарати, които служатъ за веществени доказателства.

Чл. 58. Актовете съ всички доказателства се из- пращатъ въ Главната Дирекция, отделение т. п. съоб­щения, която като провери редовно ли сж съставени ги препраща по подсждимость на надлежния проку- роръ. или мирови сждия.

Чл. 59. Който абонатъ на радиоприеменъ апаратъ прихване радиотелеграфна, или радиотелефонна кореспонденция се наказва съ затворъ отъ шесть месеца до три години. Употребените апарати и ин­струменти се конфискуватъ (чл. 6 отъ закона),

Чл. 60. Който абонатъ се ползува безъ позво­лително отъ радиоприеменъ апаратъ се наказва съ тъмниченъ затворъ до една година и съ глоба до 5000 лв. Употребените апарати и инструменти се кон­фискуватъ (чл. 7 отъ закона).

Чл. 61. Който абонатъ на радиоприеменъ апа­ратъ не се съобразява съ наставленията за служене съ радиоприемникъ прибавя уреди и пречи на съществующите радиостанции, се наказва съ глоба до 5000 лева, апаратите му се конфискуватъ и той губи право да бжде абонатъ за срокъ отъ една година (чл. 8 отъ закона).

Чл. 62. Непредвидените въ закона за радио нарушенията се наказватъ по общия наказателенъ за- конъ.

 

В Сандъците – Sandacite открихме на практика първото автомобилно списание в България! :)

Говорят ли Ви нещо следните библиографски данни?

–-

Мотор : Популярно механо-техническо списание за всички видове мотори, трактори, автомобили и мотоциклети / Списание

Националност българска

Нач. година 1927

Край на течението 1929

Изд. данни: Редактор-издател Георги Генов; София: печ. Гладстон

Периодичност: месечно (12 броя годишно)

Физ. харт. 27 см.

Кол. авт.: Мотор

Предм. рубрика: автомобили, мотоциклети, трактори, двигатели с вътрешно горене

Продължение на: Автомобил и мотоциклет (ISSN C604-4778)

Съдържа статии като: Новости в автомобилното дело; Осемцилиндров автомобилен мотор; Някои от най-големите злополуки с бензинови мотори; Новите автомобили Форд; Минералните масла и мазането в моторите; Последната дума на техниката; Трудности при пускане на мотора в действие и др.

---

А как са започнали нещата?

През 1927 г. В България вече са излизали закратко две автомобилни периодични издания (сп. ,,Автомобил“ и в.к ,,Автомобилист“), но въпросното списание излиза само в един-единствен брой и не успява да изпълни целта, която си е поставило в програмната си статия – ,,Новите приспособления в областта на автомобилната техника са толкова много, че се явяват като изненади за нас, които нямаме възможност да ги следим, поради липса на подходяща за целта литература. ,,Автомобил” е който се нагърбва да попълни тази от жизнен интерес за нас празнота”.

И ето, през януари 1927 г. професионалният военен шофьор и един от най-дейните популяризатори на автомобилното дело в България Георги Христов Генов започва издаването на сп. ,,Автомобил и мотоциклет“, което скоро след това е преименувано на ,,Мотор“. Практически това е първото редовно излизащо и на високо научно-техническо равнище българско автомобилно списание.

Това списание има изключително важна роля в неформалното образование в областта на автомобилното дело в България. Публикуваните в него знания читателят не може да намери никъде другаде. За интересуващите се от автомобили в България през втората половина на 20-те години ,списание ,,Мотор“ отваря портала към цял един нов свят…  и то изключително професионално!

Както можете да се убедите от цитираните по-горе заглавия, печатаните статии се разделят на няколко групи:

• теоретични статии по устройство на автомобила и начин на действие на различни негови части, техни особености и т.н. – ,,Осемцилиндров автомобилен мотор“ (г. ІІ, бр. 8-9) , ,,Карбуратори – цел, устройство, действие и регулирване“ (І, 3), ,,Приложение на сачмените и ролкови лагери в моторите и машините“ (ІІ, 8-9), ,,Нафтови мотори с нажежена глава“ (І, 3) и др.
• практически статии по грижа за автомобила – ,,Поддържане на автомобилните гуми (ІІ, 8-9), ,,Мазане на моторите“ (І, 3), ,,Технически съвети“ (І, 6-7) ,,Трудности при пускане на мотора в действие“ (І, 12) и др.
• новости в автомобилната техника – ,,Какво представлява един модерен американски автомобил“ (І, 6-7), ,,Новости в автомобилното дело“ (ІІ, 8-9), ,,Модерният автомобилен мотор“ (І, 12), поместваната почти във всеки брой ,,Техническа хроника“ и др. Към тази група материали можем да причислим и знаменитият 6-страничен репортаж от проведеното през пролетта на 1928 г. Техническо изложение в Лайпциг.

В поместената в последния брой на І годишнина обява за абонамент за годишнина ІІ на сп. ,,Мотор“ е съобщено, че освен досегашните рубрики, ,,в списанието ,,Мотор ще се застъпват и следните отдели: […] VІ. Моторен спорт“, което ясно говори за желанието на издателя на списанието да включва всичко най-съвременно от авто-мото техниката, интересуващо читателите.

Да се издава такова списание е било много трудно и това си личи. Предхождащите ,,Мотор“ автомобилни вестници не оцеляват особено дълго, а нашето списание успява да отпечата само две пълни годишнини от по 12 броя. През времето на съществуването си то се e издържало от традиционните за списанията в довоенна България методи – реклами и абонамент. Сега може да ни изглежда почти фантастично, но най-вероятно означеният на корицата като ,,редактор-издател“ Георги Генов е автор на всички писмени материали в ,,Мотор“, защото, ако имаше външни или поне редакционни автори, то техните статии щяха да бъдат подписани със собствените им имена. Помислете само – какъв учудващ труд, търпение и отдаденост е това един-единствен автор да подготвя, печата и издава цяло професионално специализирано списание!

Нещо повече – Генов сам се е нагърбвал и с разпространението на ,,Мотор“. Списанието е можело да се намери единствено в София и то само на четири места – редакционната канцелария на ул. Цар Асен”, книжарница “Ново поколение” на ул. “Алабин”, т.н. “Немска книжарница” на бул. “Цар Освободител” и при представителя на Mercedes-Benz за България Леон Арие, на когото се пада и най-големият брой реклами в списанието. Други реклами, които ,,Мотор“ помества, са от представителите на марки като Studebaker, Chrysler и FIAT, различни български представителства на световни марки гуми (Continental), разнообразни машини и др. В един от броевете е поместена дори реклама на новия ,,дългоочакван радио-приемателен апарат Филипс № 2514“.

Икономическите затруднения в България от края на 20-те и началото на 30-те години обаче преустановява излизането на списанието. Независимо от това, само една година след спирането на списанието Георги Генов започва да издава лекциите си като брошури от поредицата ,,Библиотека Мотор“. Ето една от тях от 1939 г.:

Дори и след преврата на 9.ІХ.1944, когато много от българските учени, инженери, интелектуалци и специалисти в различни области са подложени на гонение и унищожение и им е отнета възможността да работят, Георги Христов Генов пак се оказва ценен и започва да излага знанията си в издавани от новото издателство ,,Медицина и физкултра“ брошури като ,,Моторни горива и мазителни масла – рационалното им използуване“ (1952), ,,Горива и масла за автомобили, трактори и мотоциклети“ (1957) и др.

След като Ви запознахме с със списанието, да кажем още малко за самия издател Георги Генов, защото той заслужава това. Той е роден през 1885 г. Взима участие в Балканската война като професионален шофьор в Трета армия. През Първата световна война е автомобилен инструктор в Първа и Втора армия. След края на войната отново води курсове по ,,Двигатели с вътрешно горене“, по управление на автомобил и в същото време ръководи Царския автомобилен парк.

Генов е забележителна личност. Написаните от него професионални и подробни лекции по автомобилна техника и технически статии, засягащи всички аспекти на автомобилната култура, не намират равни на себе си в българския печат десетилетия след това. За да пише човек статии и лекции на такова равнище, трябва да бъде не само много информиран за теорията ами и постоянно до него да достигат сведения занай-новите постижения в автомобилната или коя да е друга техника. В статиите на Генов често се правят забележки като ,,на последните международни автомобилни изложения особено внимание предизвика…“ или ,,това забелязват множество световни автомиблни познавачи“, от които личи, че собственикът на ,,Мотор“ е бил постоянно осведомяван за всичко най-интересно в своята област, случващо се във водещите в автомобилостроенето страни в този момент – САЩ и Германия. В България по това време не се получават достатъчно чуждестранни автомобилни периодични издания, за да може това да става лесно. А Георги Генов не само е бил отлично осведомен, но е притежавал и чертожнически талант – рисунките и чертежите на страниците на ,,Мотор“ са негово лично дело!

Наистина този човек трябва да е бил едновременно невероятно отдаден на работата си и също така истински професионалист, за да може да преодолява логистичните трудности и да пише толкова качествени лекци и и статии!

Българската техническа периодика до 1945 г. е област, за която сме направили много като скениране и публикуване, но като обзори на определени издания (подобни на този напр.) не сме писали. В бъдеще обаче ще се стараем да поправяме тази грешка, защото списания като ,,Мотор“ стават все по-трудно намираеми, а в същото време те са свидетелство за високата техническа култура на българските издатели и част от историята на българското книгоиздаване. Както и (след изминали толкова много години) са източник за историята на техниката.

 

В Sandacite.BG открихме мнооого стара готварска печка на Елпром Варна – от 1956 г.!

Първата българска печка страда от шизофрения и всъщност е две печки! Не знаете ли? Тук ще Ви разкажем как и защо това е така… но ще разберете едва когато стигнете края на статията. :)

Историята на българските готварски печки започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо за техните характеристики, какво остава пък за описание на цяла печка. :) Със стопроцентова сигурност знаем обаче, че по времето на Царство България – и по-точно след 1934 г. – работи и друг производител на готварски печки, а именно софийската фирма ,,Едисон“. За тях ще Ви разкажем по-нататък.

Сюжетът продължава двадесетина години по-късно – във първата половина на 50-те – когато във Фабрика за електронагревателни уреди Варна (по-късния Елпром) вероятно е била разработена готварска печка с 2 котлона и фурна, която е носела индекса ПГЕ – Печка Готварска Електрическа. До момента не разполагаме с нейния образ и характеристики, макар че за второто можем да правим предположения, изучавайки наследника й. За него със сигурност знаем, че има названието ПГЕ-2, а и отскоро го имаме на живо в колекцията си.

Нека по-нататък за удобство продължим да наричаме ПГЕ-2 ,,първата“ за завод Елпром Варна, тъй като така или иначе не можем да посочим нищо сигурно за предишната. Тя – демек абсолютно първата готварска печка на завода – остава за момента с полулегендарен статут. Най-сериозните ни основания за това наше предположение са следните.

Често се случва, дори и да не можем да открием екземпляр от даден образец българска техника, в съответната техническа литература от периода да намерим достатъчно сигурни сведения за него, придружени със снимка. Това свидетелства, че изделието е било пуснато в производство и съществува все пак някаква вероятност да се натъкнем на него.

Е, с първата елпромска печка това не е така! – никъде нищо – ни звук, ни вопъл, ни стон. Обикновено такова мълчание книгите пазят спрямо разработки с експериментален статус, т.е. такива, които не са внедрявани в широко производство. За да намери нещо място в томовете, то трябва да присъства на пазара.

Само че, дори и в случаите, когато първият модел от едно изделие не се пуска в широко производство, а наследникът му се, номерацията на разработките се запазва и поредната цифра след индекса на модела нараства. Така например, печката, с която ще Ви запознаем днес, носи споменатия по-горе индекс ПГЕ-2 – Печка Готварска Електрическа, втора поред разработка на завода. Значи би трябвало преди нея да има първа!

Две интересни пособия от 1958 г.

Е, това са, значи, нашите основания да твърдим, че първата българска печка е с неизяснен статут относно серийното си производство. Разбира се, никой не знае какво ще му донесе бъдещето и винаги съществува вероятността тя да се изнамери отнякъде! Тогава, разбира се, ще редактираме тези редове…

А сега да се съсредоточим върху наличното, т.е. върху днешната ни героиня. В заглавието я нарекохме ,,първа българска печка“, защото тя  на практика се оказва първата масово произвеждана българска готварска печка. Става дума за малък уред, пуснат в производство през 1956 г., който може би ще оприличите на далеч по-късните Раховец. Но тя всъщност е нещо различно, и то ето какво…

Тя, разбира се, е предназначена за готвене и печене на различни видове манджи. Следилите редовно сайта ни знаят, че през 1950-те години преобладаващото напрежение нв българската национална електрическа мрежа е 150 волта и затова няма да се учудят, когато им кажем, че ,,масовият патриарх“ на българските печки се явява по магазините в два варианта – с работно напрежение 150 и 220 волта. Нашата е на 150 – ето, вижте табелата:

Печката се състои от 2 нагревателни плочи (котлони) и фурна (наричана муфел) с 2 нагревателни спирали, заместващи днешните реотани. Пъл­ната потребляема мощност на печката е 3600 вата, от които 1200 вата за голямата нагревателна плоча, 800 вата за малката и 1600 вата за муфела. От тях 800 вата за долно на­гряване на муфела и 800 вата за горно нагряване. 

Eлементите на чертежа са, както следва: 1 — фасада; 2 — страници; 3 — ка­пак; 4 — голяма нагревателна пло­ча 1200 W; 5 — малка нагревател­на плоча 800 W; 6 — покриващ ка­пак; 7 — електрически превключ­ватели; 8 — врата на фурната; 9 — цокъл

Ето и как изглеждат двата котлона на печката:

Муфелът e изработен от стоманена ла­марина и от вътрешната страна е емайлиран. Към отвора му е закрепена чугунена рамка, към която е монтирана двой­ната врата. От външната врата на муфела — горе и долу — са поставени по две нагревателни спирали, всяка с мощност по 400 вата, нанизани с порцеланови маниста, добре притиснати към стените на муфела. За да се получи добра топлинна изо­лация, около муфела е навита няколко слоя алуминиево фолио. Дъното на муфела също има нужната топлинна изолация.

Ръководство за употреба и кратко техническо описание на ПГЕ-2, изд. 1961 г.

Ко­жухът на печката има лицева част — фасада  и две страни, емайлирани в бял цвят. Над фасадата и страните е закрепено горното дъно, което също е емайлирано. Върху него са мон­тирани две нагревателни плочи. На горното дъно е закрепен подвижен капак, който може да се изважда и да се почиства от евентуално разсипано ядене, вода или насъбрал се прах. По­средством четири винта чугунената рамка на муфела се за­крепва към фасадата на печката.

На фасадата под вратата са монтирани четири броя превключватели (ключове). Първият от­ляво е за по-голямата нагревателна плоча, вторият е за долния нагревател на муфела, третият — за горния нагревател на му­фела и четвъртият — за по-малката плоча. Наличието на пре­включвателите дава възможност поотделно да се включва само долният нагревател на муфела, само горният или която и да е от двете нагревателни плочи. От друга страна, от всеки на­гревател чрез съответния превключвател могат да се включат три различни мощности, което е от голямо значение за иконо­мичното разходване на електрическата енергия.

Гаранционна карта към закупуване на Първата масова българска печка ПГЕ-2, 25.ХІІ.1961 г.

Когато печката се постави на определеното й място, тя не­пременно трябва да се заземи чрез специално поставения за целта заземителен винт. Той се намира на задния капак, непо­средствено до изхода на шнура.

След около 15 — 20 минути от включването на муфела на пълна мощност (двата превключвателя са на трета степен) в него се достига температура около 200° С. 

Ето, между другото, една интересна таблица с изчисления за силата на тока при включени различни части на печката:

Сега… по въпроса за повредите. При евентуална повреда на плочите — прекъсване или прегаряне на нагревателите, те могат да се заменят с резервни. Това става, като най-напред се извади капакът на печката, а след това се отвият щифтовете на двата предни ъгъла и шарнирните скоби на задните ъгли. След това повдигнете освободеното вече горно дъно, извадете трите края на нагревателните спирали от съответните шпилки, отвийте гайката от шпилката, която придържа плочата към скобата, и плочата се изважда. Поставянето на новата плоча става по обратния ред. Трябва да се запомни или отбележи по някакъв начин кой край от нагревателните спирали на старата плоча към коя от шпилките е бил притегнат, за да се свържат правилно съответните краища на новата плоча.

За да се подмени повредената нагрева­телна спирала от муфела пък, най-напред извадете капака, а след него горното дъно, без да демонтирате плочите. След това отвийте четирите винта, които притягат чугунената рамка на муфела към фасадата. Освободете всички проводници, които са свързани неподвижно към муфела, и той се изтегля назад, като предварително е изваден задният капак. Развийте внимателно изолацията, а след това разкарайте съответния притисквач на повредената спирала. Извадете и повредената спирала и на нейно място поставете новата. В този случай също добре трябва да се запомнят или за още по-сигурно — да се отбележат — местата, където е била временно прекъсната елек­трическата връзка, за да се възстанови тя правилно след подменяне на повредената спирала.

Стр. 1 и 2 на ръководството за употреба на ПГЕ-2

Стр. 3 на същия документ

Монтирането на муфела се извършва по обратен ред. Необходимо е да се осигури добър контакт при съединяването на електрическите проводници, а това ще направите, когато силно притегнете гайките.

А, да, и накрая за любителите на подробности да уточним, че електрическата готварска печка ПГЕ-2 отговаря на изискванията на ВТУ 49-56 (Печки готварски домакински електрически с фурна).

Такаа… това е засега. В следващия епизод от сапунката ще видите как тази печка ще се превърне в шизофренния си двойник и кой е бащата на децата. Доскоро! :)

П. П. Вижте колко се стараем, защо да не ни последвате и във Facebook? :) Така ще виждате веднага най-новите ни теми ==> https://www.facebook.com/sandacite/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100002339602136

В Сандъците – Sandacite качихме български учебник по радионавигация от 1943 г.! :)

Напоследък, благодарение на някои добре написани статии в Интернет и на активната издателската дейност, реабилитираща изключителни стари мемоари (напр. на родолюбивия сайт ,,Българска история“), ние имахме възможността да научим много информация за подвизите, извършени от българските летци въздушни асове. Това са достойните и смели люде, защитавали небето над България по време на терористичните англо-американски бомбардировки през зимата на 1943-4 г. Разбира се, има още споменни книги, които предстои да бъдат издадени в тази насока, но това е въпрос на бъдещи задачи, по които се работи и които. ще бъдат свършени.

Не по-малко интересно е обаче да проследим как се е осъществявало (поне част от) обучението на българските въздушни орли. Едно такова запознаване би доближило тези легендарни личности още повече до нас. Друго си е да разгърнем книгата, четена от летеца изтребител! За да помогне за това, е създадена и публикацията, която четете в момента.

Тази книга е първият български учебник по радионавигация. Предназначен е за летци пилоти от Въздушните на Негово величество войски на Царство България, както се вижда и от отпечатаните на корицата емблеми. Издаден е през 1943 г., а авторите му са кап. летец Димитър Караиванов и поручик летец П. Паяков. Предназначен е да бъде основна книга при подготовката на летците от Въздушните войски през онзи период.

Учебникът съдържа 143 стр. Изложението на материала започва от фундаменталните знания – употребявани съкращения в радионавигацията, видове електромагнитни вълни, как се използват различните по дължина радиовълни… Продължава се с антените, радиозасичането и подробностите около разнообразните ,,ефекти“. Следващите 4 глави са посветени на темите ,,Радионавигация с чуждо засичане“, ,,Радионавигация със собствено засичане“, ,,Кацане в лошо време“, радиодевиация и радионавигиране.

Книгата е с изключително практическа насоченост и е изпълнена с мнооого примери.

Ние я цифровизираме, защото смятаме, че е изключително интересно да видим какъв материал е залягал в подготовката на летците по онова време; мислим, че е забележително усещането да се докоснем до учебниците на онези смели въздушни орли, които са имали отговорността за въздушната сигурност на България тогава и са бранели небето над София по време на варварските англо-американски бомбардировки през зимата на 1943-4 г.

Учебника можете да изтеглите оттук ==> Д. Караиванов, П. Паяков – Радионавигация (1943).pdf

Надяваме се, че четенето му (или поне прелистването му, в случай че не се интересувате много от история на радионавигацията) все пак ще Ви е интересно! :) Поздрави от нас; когато пак намерим някакви интересни стари архиви, които си заслужават да бъдат цифровизирани, ще го сторим.

Научната статия на Сандъците – Sandacite за рекламата на битова електроника в България 1930-1945.

Да, като казваме, че е научна статия, наистина е такава! :D Води ни се научна публикация, излезе в сп. Nota benе – онлайн списание на Благоевградския университет – брой 32 с водещ броя Гергана Попова. Списанието май вече дори го рецензират в научни бази данни! :) Статията ни си има и библиографски апарат с цитирания по т.н. Харвардска система (май така се казваше?), въобще доста се старахме да я изпипаме! :)

Пълното заглавие е ,,Рекламата на битова електроника в България 1930-1945 г. Аспекти на въздействията“. Поводът да я напишем беше желанието да хвърлим един философски и културологичен поглед върху начина, по който са били рекламирани нашите любими сандъци в българските книги и печат в периода 1930-45 г.

Мдааа… айде сега да четем! :)

---

Настоящето изследване проследява различни страни на българската печатна реклама в периода 1930-1945, като фокусът е поставен върху рекламата на битова електроника (радиоприемници и грамофони). Езикът, образите, комуникацията с реципиента, представянето на изделията, символите, някои похвати – всичко това е много по-различно в сравнение с рекламната среда, с която сме свикнали в днешно време. Талантливо съставените български реклами на техника отпреди 80 г. изграждат интересна комуникация, говорейки по друг начин с потребителя.

Тези реклами могат да бъдат намерени на следните места:

– книги, посветени на радиотехниката, електротехниката, телеграфната техника и електрониката въобще (напр. тези на инж. Ангел Петров – 1925-1929 г.)

– научнопопулярни и технически списания (масови или браншови)

– някои други вестници или списания

За да се подбере материал в изследването, беше прегледан корпус от над двеста печатни реклами, почерпани от пълните годишнини на 9 различни периодични издания между 1929-1944 г., от 9 книги, издадени в периода 1925-1943 г., и от рекламни каталози от 1937/8 г. По национален признак рекламите могат да бъдат разделени на такива за българска и за чуждестранна техника. При втория вид търговските марки биват изписвани отначало на кирилица, но след края на 1930-те г. започва да се наблюдава стремеж към все повече изписване на латиница.

Въведение

През втората половина на ХХ век някои широко популярни в Европа достижения на електрониката като радиоразпръскването например започват бавно, но уверено да навлизат в българския бит. През 1927 г. ХХІ Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото. Дотогава в България съществува малко и ограничено производство на единични самоделни радиоприемници, изработвани на основата на опростени схемни решения на западни фирми. През 1927 г. в Областния съд в Бургас е регистрирана първата българска модерна радиофабрика ,,Тулан“, а през същата година работа започва и софийската ,,ВЕВО Радио Етаблисман“, помещаваща се на ул. Леге.

Началото на общественото радиоразпръскване в България датира от 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.

Някои предприемачи се специализират във вноса и продажбата на чуждестранни радиоапарати, а един след друг никнат и българските радиопроизводители. Те започват да поместват рекламите си по страниците на българските радиотехнически и научно-популярни списания. Първите такива са ,,Радио Универс“, излязло само в един брой (двоен) в Плевен през 1926 г. и софийското ,,Радиолюбител“ (1927-1933) с подзаглавие – ,,Илюстровано научно-техническо списание за всекиго“. От началото на 1930-те г. се появяват и други радиотехнически списания, а и внушителен брой научно-популярни, които също пишат за различни аспекти на радиотехниката и също отпечатват реклами. Тези списания изглежда са намирали добър пазар, тъй като с малки изключения повечето от тях успяват да издадат (до средата на 40-те г.) поне 12-15 пълни годишнини, а някои оцеляват чак до насилствената национализация през 1947/8 г. Радиотехническата тематика се приема добре и от по-стари научно-популярни списания – като легендарното ,,Природа“ например. То отпечатва статии и реклами на тема радио и дори телевизия (вж. Христович 1938: 8-10 ). През 1936 г. ,,Електрическото дружество за България и София“ започва да издава и специално списание ,,Спеда“ (,,Списание за пропагандирането на електродомакинските апарати“, но то успява да излезе едва в 5 книжки – до 1937 г., след което престава да съществува.

Независимо от това обаче съвременни уреди навлизат в българския бит. Механичните грамофони са в България още от началото на 30-те години на ХХ в. Повечето от българските грамофонни фирми са създадени точно тогава от предприемчиви музиканти. До 1945 г. в България са съществували поне 11 различни търговски марки и най-малко девет производители, от които по-известните са Арфа, Балкан Кристал, Лондон рèкорд, Медея, Микрофон, Орфей (търговска марка на „Симонавия акц. д-во“). Електрически и механични грамофони се сглобяват в България с чуждестранни части и се продават под търговски марки като ,,Клингзор“ (фирма ,,Радио Електрик“) и ,,Орфей“. Грамофонни плочи могат да се закупят от цитираните фирми, от представителния магазин на американския гигант ,,Зенит“ със звучното название ,,Океана на плочите“ и от други вносители като ,,Гадев и Стаевски, Алабинска 31, София“ и др. Маркетингът също е бил доста добър – фирми като ,,Радио Електрик“ редовно издават каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е ,,Купете отъ нас и пестете разликата!“ (Радио Електрик 1938: 3)… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Тъй като голямата част от техническата литература – книги и периодика – през 20-те, 30-те и 40-те г. в България работи на частни начала, а списанията са в конкуренция и трудно набират нови абонати, всеки опит за спонсорство е добре дошъл. От това се възползват търговските представителства на световните марки електронни части, които поместват реклами в книгите или списанията. В броевете на популярното ,,Наука за всички“ напр. широко се рекламира фотографска техника и принадлежности, а в професионално-браншови списания като това на Българското инженерно-архитектурно дружество – различни видове професионално оборудване от области като машиностроене и силова електротехника, главно германско производство.

Водещ текст

Обикновено рекламата представлява черно-бяло или разноцветно каре, разграничено от околния текст с различен вид рамка – обикновена, пунктирана, точкова, поредица от наклонени линии. Главният текст, който се очаква да привлече вниманието на читателя, обикновено е фрагмент от по-дълго изречение, но самият той има от една до три думи са изписани с по-едър шрифт, така щото да привлекат вниманието на читателя. Напр. в ,,Нов тип радиоапарат ТЕЛЕФУНКЕН!“ [Нов 1936: 30] най-долу следва дълъг обяснителен текст, но той е с обикновен шрифт, с малко по-голям са думите „нов тип радиоапарат“, а самата марка е с най-голям. Посланието е ясно – първите три думи привличат вниманието на реципиента, а то вече е окончателно грабнато, щом стане ясно чие производство е апаратът – през 1937 г. ,,Телефункен“ вече отдавна е заслужил доверието на българските потребители. Този мотив е ясен и при реклама на същата фирма от 1934 г., където в прав текст е заявено: ,,Покупката на радиоприемник е въпрос на доверие. ТЕЛЕФУНКЕН е световна фирма от 34 г., която държи на реномето си“ (Манчев 1934: 144).

Текстът при тези реклами е емоционален, но не фамилиарен. Емоционалността обикновено е предизвикана от искрено възхищение пред качествата на рекламираното изделие (,,Каква красота на тона и на трите вида вълни!“ [Телефункен 1940: 30]), от радостта от придобиването му (,,Завистта на съседа! Гордостта на всеки притежател!“ [Цонев 1968: 256]) или от учтивата, но все пак категорична препоръка към потребителя да избере точно това и нищо друго (,,Идеалното приемане става само с радиоприемник, ползващ Телефункен лампи!“ [Идеално 1933: 30]).

Характерна особеност на тези реклами е, че при тях не съществува постоянен рекламен девиз/слоган/лозунг в съвременния смисъл на думата. Послание на отликата може да е обособено с едър шрифт – ,,Повече издържливост, тон, яснота – американски лампи ПУРОТРОН!“ (Радио 1938: 4). Звучи логично, тъй като все пак на латински purus означава ,,чист“. Дори в случая ключовите характеристики (,,издържливост, тон, яснота“) са изписани с още по-едър шрифт в сравнение с думата ,,повече“. Тоест не само че е повече, но и ето какво точно е повече.

В някои случаи водещият текст привлича вниманието на читателя, но той е фрагмент от по-дълъг разказ и послание, защото сам по себе си не е достатъчен да изкаже докрай великолепните качества на рекламираното устройство и от читателя се очаква да се запознае с рекламата докрай. Текстовете на тези реклами са дълги, те очакват, че потребителят ще има време да ги чете (на този аспект ще се спрем подробно по-нататък). Такъв е, например, долният случай от 1939 г. Както нашето информационно съвремие се опитва да измери и подреди всичко, за да намери човеку ,,десет причини да дишате“, така в тази реклама на реципиента са предоставени три причини да си закупи радиоапарат ,,Телефункен“ (Алтънков 1939: 70).

Между другото, третата точка на тази реклама ще е интересна и за хора, които, под влияние на съвременните реклами, често смятат, че лизингът като метод за продажби се е появил в България едва след 1990 г.

В отделни случаи се намират и обособени еднофразни рекламни послания: ,,Чухте ли новия модел на Шауб, който няма съперник по тон?“ [Чухте 1936: 6]. Тук очевидно се разчита на силата на ясното, кратко и отчетливо послание.

Език

Списанието обикновено е четиво за свободното време и това също е причина за по-дългите рекламни съобщения и техните многословни изречения. Сп. ,,Труд и радост“ помества дълга реклама-възхвала на научноизследователската дейност на ,,Телефункен“ в областта на електрониката под заглавие ,,ТЕЛЕФУНКЕН и РАДИО – това са две думи, изразяващи едно и също понятие!“ [Телефункен 1940: 41]. Рекламата-разказ за изделието е сравнително лесна за създаване, тъй като в нея просто се описват качествата на рекламирания продукт по начин, достъпен за незапознати с конкретната техника реципиенти, отбелязват се и предимствата му пред евентуалната конкуренция.

Характерно за тези рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е експресивен, свободен и богат, лесно се обобщава (,,превъзхожда по качества всичко, виждано досега“ (Алтънков 1939: 2). Изреченията са дълги и изобилстват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Това е явление въобще в европейската реклама от този период. Подобно нещо забеляза и И. Кошарова: ,,Тогава повечето европейски рекламодатели залагат на на т.н. информационна реклама. Тя разчита не толкова на непосредственото емоционално въздействие, колкото на постепенното осъзнаване на необходимостта от покупката. (…) Потенциалният потребител е призоваван да купи продукта преди всичко заради неговите качества, които са описани твърде обстоятелствено“ (Кошарова 2001: 162). Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава стремежът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят. Така е например в рекламата на суперхетеродинния радиоприемник Телефункен 975GWK от 1939 г. В дълги съобщителни изречения е описано предназначението на различни елементи от конструкцията, като навсякъде в изреченията частите са в ролята на подлог. Така акцентът е по-силен.

Българското и чуждото

Българските технически реклами до 1945 г. могат да ни послужат и за наблюдения върху начина на представяне на българската и чуждата продукция. Обикновено чуждестранният апарат е този с най-добрите технически характеристики и експлоатационни качества. Характерен пример е горецитираната реклама на Телефункен, където в сравнително малко текст са употребени множество прилагателни, носещи идеята за превъзходност (,,съвършен„, ,,идеален„, ,,безкомпромисен„, пак ,,идеален“ и дори ,,най-съвършен„).

Това предпоследното всъщност няма как да бъде, тъй като ,,съвършен“ и ,,идеален“ е едно и също, а ако достигнем корена на понятието, ще видим, че ,,идеален“ е този, който е тъждествен с идеала, а не с реала. Идеалът е това, което човек носи в себе си като невеществена и неосъществена представа за нещо, а реалът е физическата, осъществената, несъвършената. Етимологията на думата е свързана с стгр. глагол eido – ,,виждам“ – който пък е сроден с индоевропейския корен Fιδ-, а той е налице и в бълг. ,,видя“ – т.е. значението на думата ,,идеал“ е ,,това, което човек вижда в съзнанието си като съвършена, недостижима представа за нещо“, тъй като тя не може да бъде достигната поради влиянието на множеството (реални) обстоятелства. И когато в крайна сметка човек се опита да я осъществи, неизбежно ще получи ,,реала“, тоест физически моделираната и обстоятелствено опредметена проекция на идеала.

Но да се върнем към сравнението. Ако чуждестранните изделия (и особено германските) са показвани като най-добри, съвършени, великолепни и т.н., българските производители обикновено добавят към изброяването на техническите характеристики на продукцията си и отликата ,,най-ниска цена“. Това е забележимо при поне три реклами, като долните например на софийска фабрика (Алтънков 1939: 4 и Динамични 1937: 30)=

Български фирми като Тулан и Радио-вести ООД (марката Силвания) също така предлагат и възможност за дългосрочно изплащане на закупените радиоапарати, но е трудно да се определи кой пръв е въвел тази практика – дали те или ,,Телефункен“, за чиято подобна реклама писахме по-горе.

Рекламирайки продукцията си като ценово най-изгодна, българските производители обаче съвсем не работят с идеята за локалност – напротив, емблемата на Тулан изобразява земното кълбо, обхванато от стилизирани ленти ТУЛАНЪ, което според нас може да се тълкува по два възможни начина: чрез закупения радиоапарат световните събития ще влязат в радиофицирания дом и чрез своята първа радиофабрика България вече е приобщена към развитите в това отношение народи.

Първият мотив е налице и в реклами на чуждестранни радиоприемници. Те, освен носител на високо качество, са и прозорец към света, свързващото звено между България и останалите страни и континенти. Това се потвърждава от няколко реклами на ,,Телефункен“, въоръжени с почти еднакъв девиз – ,,С Телефункен Вие ще имате целия свят“, ,,С Телефункен в цял свят“ [Телефункен 1936: 13].

Комуникация

Във всяка една от прегледаните над двеста реклами обръщението към потребителя е винаги в учтивата форма на 2. л. мн ч. Това е съществена разлика спрямо съвременните реклами, където изключително често се използва свойската форма за ед. ч., а лицата на рекламата обикновено са млади хора, които общуват по-свободно помежду си. Съвременната реклама обикновено се обръща към младежта. При българските реклами на техника отпреди 80 г. това не е така. Най-често в домовете е имало само един радиоприемник, купуван от главата на семейството, а то в часовете на радиопредаванията е сядало около апарата и е следяло излъчванията. Потенциални реципиенти на техническата реклама обикновено да са улегналите и стабилни хора над 35-40 г., защото се предполага, че само такъв човек може да си позволи скъпия (най-често) радиоприемник и също така по-скоро тези хора ще могат обективно да оценят обществено-политическата информация, която радиото ще донесе в дома им. Също така, само зрял човек ще може да оцени необходимостта от закупуването на радиоприемник. Именно поради тази причина обръщенията в тези реклами в ед. ч. обикновено са към мъже – ,,Доволен ли сте от Вашия стар радиоапарат?“ [Доволен 1935: 32].

Макар и рядко, срещат се и реклами, насочени към децата. Такъв е случаят с твърде интересно описания германски детски фотоапарат Baby Box от 1934 г. С реторични въпроси, зададени уж от желаещите го деца, и с метафори (,,Но ще кажете ,,Нашите кесии са още малки и слаби като нас“ [Апаратчето 1933: 32]) е разкрит начинът на действие на фотоапарата, изгодността на консуматива му, получаващата се крайна цена на една снимка и общата ,,костуема стойност“ на всичко това.

Понякога в тези реклами се използва и речевият контраст (напр. ,,Телефункен“ – ,,стар опит – млада кострукция“ [И в селото 1940: 32]).

Когато става дума за реклама на представяна като ,,съвършена“ техника, композицията е така оформена, че изображението не само да е най-големият обект в пространството, а и да е нарисувано в перспектива, да изглежда колкото се може по-живо. Понякога радиолампите се изобразяват наклонени, подобно на летящи ракети, те са носители на сила и мощ (думата ,,сила“ се споменава два пъти в долната реклама – Шопов 1933: 152). Тук според нас е видна идеята за идващото отдалеч техническо чудо, което улеснява живота на хората и чрез знание, а защо не и оръжие. Някаква модерна проекция на митологичния културен герой?

Патриотизъм

Можем да откроим още един застъпен мотив: патриотичният. През 1934 г. излиза вероятно първата книга в България, задълбочено разглеждаща проблема за телевизията (и то написана от българин). Това е ,,Радиотехника и далечно виждане“ на преподавателя в Телеграфопощенското училище в София Марко Манчев. Освен че терминът ,,телевизия“ е преведен (калкиран с ,,далечно виждане“), на втората корица на книгата е отпечатан емоционален призив: ,,Чрез радиото към национално обединение!“ (Манчев 1934: 142) Според нас, ясно е защо призивът е отпечатан точно на тази книга. Идеята е, че радиото и телевизията – тогава последните победи на човешкия технически гений – ще помогнат ако не за политическо, то поне за духовно освобождение на откъснатите от Царството ни българи в Македония и Западните покрайнини. Слушайки своята родна реч, те ще бъдат в течение на всичко ставащо в България, ще имат досег с нейната култура и няма да е лесно да им се насади сръбско национално съзнание.

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на новото техническо откритие – телевизията. Новите постижения в дадена техническа област винаги са били любими на маркетолозите и рекламистите, тъй като, поради лесно създаващата се митология около тях, новият термин придобива ореола на нещо с изключителни качества и става за ,,добавяне“ към почти всичко в известен период. В случая става дума за реклама на радиоапарати ,,Телевизия“, която намираме за забележителна в няколко аспекта и ще я анализираме по-подробно.

Преди всичко, забелязваме отново икономическия маркер – ,,цени народни“ [Гетов 1939: 265]. Но не стига това, а тук е отпечатан и може би най-пламенният и непосредствен текст на патриотизма в прегледаните от нас реклами до 1945 г. Български радиоапарати отдавна вече има, те са пазарно достъпни и с добри конкурентни качества. Но тази реклама поставя ударението върху необходимостта в България да се развива този вид високотехнологично за времето си производство, което да стимулира националната икономика. Рекламният текст коментира крайната цена на радиоапарата по следния начин: имената на родните производители са по-малко разпространени и затова при тях се плаща толкова, колкото е нужно за съответното качество – липсва завишаване на цената поради известността на търговския бранд (какъвто е случаят с много от вносните). Независимо от това обаче техническите им качества са същите и успешно биха заместили скъпата вносна стока. Подобни патриотични послания са съвсем в духа на времето, но днес изглеждат като екзотика. Радиоапаратите марка ,,Телевизия“ обаче никога не стават особено разпространени, тъй че патриотичните призиви може и да не са достигнали напълно до сърцето на българския потребител.

Персонификация и стихове

В редки случаи при старите български реклами се наблюдава персонификация на неодушевени предмети, обикновено тя е придружена с въздействаща графика. В онази епоха всичко е рисувано на ръка, без дизайнерски помощни средства. Художникът от 1935 г. чудесно е изобразил тази болна и ,,пресипнала“ лампа на Telefunken (вероятно с намалена емисия на електрони от катода), а съпътстващият текст гласи: ,,Когато радиоапаратът Ви пресипне, подновете го с нови Телефункен лампи!“ [Доволен 1935: 32]. За разлика от рекламите на нови изделия, където се предполага, че потребителят ще пожелае да се сдобие с най-актуалното, тук радиоприемникът е представен като възрастен, но скъп болник, чието здравословно състояние изисква грижи. Сред прегледаните реклами това е единствената, в която се наблюдава персонификация на техническо изделие. Какъвто и да е моделът на приемника, вероятно лекарството – новата Telefunken лампа – ще му се отрази най-добре. И преди 80 г. обаче в българската реклама е имало ,,текст с малки букви“ – отпечатан е в последния ред [6]:

Както и сега, така и преди 80 г. в рекламите често се използва стихът, най-често това са два римувани реда с различен брой срички, които се запомнят лесно (както е в първите два реда на горния пример). Това е елемент и от съвременната реклама, но тук стиховете са по-непосредствени, с използване на речеви контраст и звучащи по-категорично и дори лозунгарски, като напр. ,,И в селото, и в палата – ,,Телефункен“ е мечтата!“ [И в селото 1940: 32]. Търговската марка е изписана с най-едър шрифт, а остър пръст натиска клавиш. Под него – друго изречение: ,,С един пръст само улавяте желаната станция!“ [И в селото 1940: 32]. Посланието е ясно, заявително – колкото пръстът е остър и се цели право ,,в десетката“, толкова тази десетка е само ТЕЛЕФУНКЕНЪ. Тук образ и звук носят внушение за единственост, за непогрешимост. (Друг е въпросът, че, чисто технически погледнато, единият пръст улавя желаната станция просто защото при изключването си радиоприемникът е бил настроен последно на нея и затова е нормално при следващото включване да зазвучи именно тя). Стиховете се запомнят лесно, звучат и по радиото и така се запечатват в съзнанието на потребителите. Възрастни софиянци още могат да припомнят следната прословута реклама заедно с мелодията й: ,,Има само един/ музикален магазин/ ,,Българска лира“ на [ул.] Леге!/ Чудно хубав тон/ има всеки камертон/ и всяка тромба – балон!“ От сегашните реклами не можем да си спомним за девизи, полетели толкова надалече. ,,Оо, Пепи!“, сравнено с горецитираните, според нас изглежда направо карикатурно.

Крайно дясно?

Някои производители на грамофонни плочи използват открито аималистичната символика в изображенията си, като търсят и внушения отвъд нея. През 1924 г. е основана най-голямата фирма-производител на грамофонни плочи в Царска България – ,,Симонавия“ АД, притежание на летеца Симеон Петров. Тя развива две търговски марки – ,,Орфей“ и ,,Патриа“ с сходно визуално оформление. Цялата горна половина на правоъгълната обложка е заета от орел с разперени криле, дръзко и предизвикателно гледащ наляво и разтворил клюна си с изплезен език. Пропорциите са равномерни, ръбовете на крилете са наравно по хоризонтала. Под главата на орела е изписан надпис, заемащ около ¼ от обиколката на окръжност – ОРФЕЙ. Постига се внушение за стабилност, мощ и величие. Повърхностни наблюдатели биха открили тук допирни точки с нацистката символика, но това няма да е съвсем вярно. Вярно е, че в основата на нацисткия т.н. Reichsadler действително е традиционният черен пруски орел, но тук птицата е зелена и освен това гледа наляво, а хитлеристкият орел след 1936 г. винаги се изобразява с глава надясно. Изображението се повтаря и върху етикета на самите плочи, но там орелът е златен, а фонът – черен.

Грамофонната фирма ,,Балкан“ също използва орела, макар и в съвсем различно изображение. Традиционната обложка на плочата показва идилична зимна картина над заспало планинско селце, а единственото живо същество в пейзажа е силен орел, разперил крилете си и захапал в клюна си грамофонна плоча. Надписът е в долната половина на плика и е водоравно изписан – БАЛКАНЪ. Според нас тук всякакви крайнодесни конотации са абсолютно неуместни.

Тук отново се забелязва експлоатация на идеята за мощ и сила, като по наше мнение това е културата – тя може да проникне и до най-затънтените краища. Друг е въпросът доколко това е ставало в действителност, при положение, че много от селата не са били въобще електрифицирани, камо ли обзаведени с грамофон ,,електроавтоматъ“.

Заключение, наблюдения и изводи

Въз основа на обработения корпус от над двеста печатни реклами от периода 1925-1944 могат да се направят следните обобщения:

– адресантите на посланията са главно вносители и търговци на чуждестранна техника, но и производители на българска такава.

– те се стремят да доближат непознатите до момента устройства към българския потребител, като подробно и обстоятелствено разясняват качествата им, ограмотяват ги технически и използват възможностите на словото и образа. Притежават аналитично чувство и това личи особено в избора на предложените образи;

– адресантите разбират често ограничените финансови възможности на своите клиенти и им предлагат богат избор от стоки на достъпни цени;

– рекламодателите проявяват вярно чувство за предвиждане нуждите на потребителя, т. е. дават си сметка, че чрез радиото и вестниците той ще разбере какви технически чудеса работят по широкия свят и ще пожелае и той да ги притежава.

Също така можем да видим ясно, че широко се използват възможностите на ,,насочената реклама“, напр. в научно-популярни списания и книги се рекламира най-вече техника, а реклама на детски изделия има само в списания, специално подготвяни за юношите (,,Наука за всички“ напр.).

Обработените за нуждите на изследването реклами съвсем не изчерпват многообразието от похвати и символи, които могат да се намерят в българската печатна реклама от изследвания период. Напротив – надяваме се настоящата публикация да е начало на поредица, която да се опита да разкрие още по-пълноценно културният арсенал на старата българска печатна реклама.

БИБЛИОГРАФИЯ

Алтънков 1939: Алтънков, Д. Радиоабонаменти. Наръчник за радиоабонатите. София: Печ. Камен дел, 1939.

Апаратчето Baby Box 1933: Апаратчето Baby Box // Наука за всички, г. І (1933), кн. 3.

Гетов 1939: Гетов, Г. Пълен курс по радиотехника. Ч. І-ІІ. София: Печ. Военно-издателски фонд, 1939.

Динамични 1937: Динамични високоговорители… // Радиото днес, г. І (1936), кн. 4.

Доволен 1935: Доволни ли сте от Вашия стар радиоапарат? // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 3.

И в селото 1940: И в селото, и в палата… // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 9.

Кошарова 2001: Кошарова, Илиана. Европейски модели в българскапа печатна реклама в края на ХІХ и нач. на ХХ век. // Научни трудове на РУ ,,Ангел Кънчев“, т. ХХХVІІІ, сер. 1. Русе, 2001.

Манчев 1934: Манчев, М. Радиотехника и далечно виждане. Общедостъпно изложение. София: Печ. Кехлибаров, 1934.

Нов 1936: Нов тип радиоапарат Телефункен. // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 5.

Радио 1938: Радио Електрик. Общ илюстрован каталог. София. Радио Електрик, 1938.

Телефункен – идеално приемане 1933: Телефункен – идеалното премане става само с Телефункен лампи. // Наука за всички, г. ІІ (1933-4), кн. 2.

Телефункен 1936: С Телефункен в цял свят // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Телефункен 1940: Телефункен 975GWK. // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 10.

Телефункен 1940: Телефункен и радио… // Труд и радост, г. І (1940-1), кн. 2.

Цонев 1968: Цонев, М. Сбогом, барон Хирш! С усмивка за миналото на техниката в България. София: Нар. младеж, 1968.

Чухте 1936: Чухте ли новия модел… // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Шопов 1933: Шопов, Д. А. Обща теория на радиото. Ч. І. София: Печ. Радикал, 1935.

---

Статията е публикувана за първи път от автора в сп. Nota benе, бр. 32 (2016 г.) с водещ броя Гергана Попова.