Повредата не е във вашия телевизор!

Днешната публикация ще ни върне директно 40 и кусур години назад. Нейната тема е качеството на българските телевизори от онзи период и по-точно – кои са най-честите повреди в тях, как се решават, как се търсят виновните и какво се прави в случаи на масови повреди на един и същ модел телевизори. Сигурни сме, че ще Ви бъде интересно. Приятно четене!

,,Много по-смело си взех жена, отколкото те­левизор. Знаете защо — телевизорът по-рано показва капризите си. Един техник, като го въртя-въртя по масата, хвърли му капака и от­сече:

— Такива апарати в завода дават като на­казание на най калпавите работници!

Това е лъжа. В Слаботоковия завод Кли­мент Ворошилов няма калпави работници. В такова реномирано предприятие с дългого­дишни традиции и опит професионалното отношение към работата — прецизността, техническият прогрес и високото качество — харак­теризират заводския почерк.

Истина е обаче и това, че от „двойката“ дълго не можеха да се отърват. Не че кон­струкциите бяха лоши или параметрите на изделието не отговаряха на съвременните изисквания за телевизора, не! Само заради многото рекламации е така. Като че ли под бича на някакво проклятие тъй добрите в за­вода апарати скоро започват да дефектират, често даже без да дочакат купувачите си. Това е потвърдила и една най-случайна проверка, направена в складовете на окръжно стопанско предприятие „Търговия на едро“ в Търгови­ще: имало всичко 780 телевизора, произведе­ни във „Ворошилов“ и 135 от тях не работели. А тази проверка не е единствената. И не е изключение.

В търсене на достойния отговор

С друг такъв случай не мога да се похваля — да кажа на директор, че идвам при него, защото предприятието има много рекламации, и той да ми каже „Добре дошъл!“ Затова се заклех да внимавам. А Иван Михайлов, заместник-директорът по техническите въпроси на заво­да, ме покани приветливо на масата и макар че телефоните му даваха толкова възможности да се измъкне, той не използва нито една.

— Знаете ли колко бе обиден колективът на тази „двойка“ — започна той. — Защото е по наследство: заради рекламациите за „Мизия“ и „Мургаш“, които тогава се компрометираха и ги спряхме. Сега се съдим с кюстендилския завод и той ще плати загубите — над 300 000 лева ни струват техните интегрални схеми! Но моралните загуби кой ще ни плати, престижа?

Това било преди няколко години. Прехвър­лили производството на интегралните схеми от Ботевград в Кюстендил и станало чудо: пристигали нормални схеми, входящият контрол не засичал никакви дефекти, монтирали ги, апаратът работел добре и първите осемнайсет часа. че и цялото денонощие… Раз­писвали паспортите на телевизорите и ги пре­давали на търговията, без да подозират дори, че съвсем скоро звукът ще почне да „гьгне“ и качеството на приемането въобще ще се вло­ши. Клиентите започнали походите си към сервизите, сервизите надали вой, вестниците се чудели какво да правят с получените писма на отчаяните зрители… Измерили пак току-що получените схеми нормални! Но отделили няколко настрани — след време дефектите се проявили от стареенето. Наложило се да спрат работа — страшно сътресение за завода! — и бързо да разпратят рейдови бригади от специалисти по всички окръзи. Оттогава се гледа с подозрение на „Ворошилов“.

Най-достойният отговор в такъв случай е: чувствително да се подобри качеството на новите изделия. Затова Слаботоковият завод е едно от тринадесетте предприятия, които от ноември 1976 пробно внедриха комплексната система за управление на качеството. На всички работници и низови ръководители обясни ли, че това вече е борба за високо качество върху основата на стандартизацията. Не на определен норматив-инструкция трябва да от­говаря изделието и отделните му възли, а на стандартизационен документ, който има значението на закон и неизпълнението му се на казва съответно по закон! Засега в завода са утвърдени 30 такива „закона^–и по тях експе­риментално се работи още от юли 1976.

— Аз съм главен отговорник по внедрява­нето на тая система и затова доста почетох съветска литература — усмихна се Иван Михайлов. — Мисля, че вече я познавам добре и за­това ще споделя мнение за няколко недоста­тъка в приложението й у нас. Първият е, че тя почива на стимула ..добра работа — високо за­плащане“, а на практика това може да се при­ложи само за производствениците — как тога ва ще спечелим и конструктора за това високо качество? Можем само да го накажем с пони­жение, но заплатата му е еднаква и ако работи добре, и ако само отчита работа. А в Съвет­ския съюз се дава и премия за качествена ра­бота, има предвидено специално „перо“. Вто­ро: високото качество не зависи само от р ботника, защото и той все повече е зависим от апаратурата. А нашата е морално остаряла, че и се поврежда лесно. Докато я оправи, се на трупва много продукция, която после същите хора трябва да окачествят за много по малко време. Това значи, че самото внедряване на си­стемата изисква известни капитални вложе­ния. Трети проблем, който дано нн тормози са­мо на този етап, е, че сме кооперирани е петде­сет предприятия и ако те не ни дават качествени материали, нашето качество също пропада. Поне техният изходящ контрол трябва да работи по нашата система…

Иван Михайлов се оправи набързо с побесне­лия вече телефон и продължи:

— И оше едно — тази система се внедрява само в заводите-производители, а институ­тите остават настрана. Как ще произвеждаш качествено, ако изделието не е „направено“ още в техническата документация?! Имахме една голяма разправия с нашите „София 11“: сбъркали нещо в документацията, ние се запа­сихме с материали и се подготвихме за рабо­та, а те тогава се сетиха да нанасят промени…

Като говорим за качество, ние разбираме оная съвкупност от свойства на изделието, които задоволяват определена потребност на определен етап от време и при определени раз­ходи. Прецизността вече е, както се казва, „по­вече от необходима“ — разговаряме с Леонид Петрински, заместник-началник на отдела за технически контрол в завода. Правилно сте за­белязали, че пред името му няма „инж.“ — той е завършил математика. И задачата му е ма­тематическа — пресмята вероятността да се случи повреда в телевизора ни примерно за 1500 часа работа. Наш човек — нашите инте­реси защищава! И престижа на завода! Върху вратата на лабораторията му има само една дума — „Надеждност“. Затова я намерих труд­но от натъпканите из коридорите телевизори — сякаш цялата администрация се бе зази­дала зад тях. Те са „таблото“ за преизпълне­ние на плана — наднорменото търговците не вземат, защото и без това складовете им са препълнени /въпреки „новите цени“ от това лято/.

— Ами като хората гледат още „Оперите“ и „Кристалите“! — докривя му на Петрински. — Ние и на транзистори минахме, и на интегрални схеми, а те се греят още на ламповите…

Около него тихо бучаха трийсетина телеви­зора с по една нерешена „кръстословица“ на екрана. Всеки ден оттук „изписват“ най-ста­рите пет, а на тяхно място вземат нови слу­чайни „пациенти“. Цяла седмица, по 18 часа напрекъсната работа в денонощието, при мак­симално напрежение и максимално допусти­ма температура — така най-бързо излизат де­фектите. Това е оперативна проверка, която Петрински провежда непрекъснато /свръх задължителните две ежегодни/ за средно вре­ме на безотказна работа. Защото качеството наистина е проблем, а отделът трябва да по­могне.

Ако някога сте обичали една работа истин­ски и се гордеете с професията си, ще разбере­те Леонид Петрински. Слабите токове са били най-силната му младежка мечта и даже уни­верситетът не го е разубедил. Започнал в за вода като настройчик на радиоприемници — всичките радиошкафове на „Ворошилов“ са „одухотворени“ от него! После работил към отдела на птавния конструктор в бригада „Мо­дели, мостри и експонати“, където се правели прототипите на новите изделия. Ех, какво вре­ме е било — хвърли апарата през прозореца и той пак ше проработи! И че сега не е съвсем така, му тежи. Хванал се стъпка по стъпка да изследва защо толкова добри телевизори скоро вече не са чак толкова добри. И тогава извел „теоремата“: щом изискванията за ка­чеството на градивните елементи са по-малки от изискванията за качеството на изделието, в което са включени, тс високите изисквания към цялото изделие са фантасмагория! Каза­но на прост език, това приблизително означа­ва, че ако строиш кораб с гнили дъски, по-ве­роятно е да идеш при рибите, отколкото на другия бряг. А доказателството? Преписал Петрински изискванията за средно време на безотказна работа поотделно за всички, вло­жени в телевизора, градивни елементи: според средноевропейските значения за тяхната на­деждност и според нормите за нашите произ­водства. Шапката му хвръкнала — за нашите  кондензатори например изискванията били около 100 пъти по-ниски, за транзисторите ни – 200 пъти! Хубаво е, че ги правят по-добри поне, иначе, като изчислил надеждността на телевизора с градивни елементи според сре­дноевропейските изисквания, излязло, че с повече от двайсет пъти апаратът надскачал вероятната си теоретическа надеждност с елементи по нашите изисквания. А и телеви­зорите трябва да са на световно ниво. Нещо повече — „София 21“ претендира за „К“…

Сега вече разбираме Михайлов — петдесет предприятия отговарят за качеството на едно с изделие и едно предприятие страда даже само ₍ поради некоректността, посредствеността или безотговорността на петдесет други. Затова, когато държим за професионализъм в работата и с него свързваме „световното ниво“, трябва да си даваме сметка, че това е комплексен проблем и само с напъните на отделни пред- £ приятия много не ще постигнем. Рекламация та приравнява — за нея 50 е равно на едно. И обратното“.

Христо Буковски, сп. Отечество 23-1976.

Български телевизор РОДОПИ в Sandacite.BG!

Здравейте, приятели на старата българска техника! Днес ще Ви покажем още един наш телевизор, който е бил заплануван и вс пак вероятно произведен в два-три броя, но само дотам. Става дума за телевизионния приемник Родопи Т 59-71. Той е от среден клас с 59 см диагонал на екрана.

Технически данни

Приемни канали: 11+1 от I—ІІІ ТВ обхват (пригоден е за вграждане на допълнително входящо устройство за приемане на IV—V ТВ обхват)

Антенен вход: симетричен 240 ома (300 ома)

Чувствителност: ≤ 75 микроволта

Изходна звукова мощност: >1,5 W (при k < 5 %)

Захранващо напрежение: 220 V +/- 5 %, 50 Hz

Консумирана мощност: 180 W

Размери: 700 х 480 х 330 mm

Маса: 31 kg

Произвежан е за три тв стандарта – ОIRT, CCIR и FCC. Кинескопът вероятно е съветски, тип 59ЛК2Б. Апаратът е изработван за работа в сух тропически климат. Производител е софийският Слаботоков завод от 1970 г.

А най-горе е и една от снимките на телевизора Родопи, която успяхме да открием – от сп. Електропромишленост и приборостроене. Дали този апарат е пускан в серийно производство и дали някой наистина го е виждал?

[1951] Началото на телевизията в България

След като Ви разказахме за първата жива демонстрация на телевизионно предаване в България, редно е да обърнем поглед и към по-нататъшния развой на тази технология у нас.

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора на ВМЕИ (днес ТУ София) – уважаваният физик проф. Саздо Иванов – да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. Хората в удебелен шрифт само няколко години по-късно стават автори на първокласни технически книги по различни клонове на електрониката – както високоспециализирана литература, така и популярни заглавия като ,,Радиотехника за радиолюбители“ и ,,Практически наръчник на радиолюбителя“. Тези книги са четени и досега в немалко техничарски среди и не са изгубили своето значение.

Създаването на телевизионния център съвсем не е лека работа дори за големи специалисти. Членовете на така органи­зирания колектив не разполагат с ни­каква техническа документация за по­строяването на телевизионен център. Пре­хвърлена е и е прочетена много лите­ратура за телевизията. Добър помощник в работата на всички е съветската ли­тература, книгата на С. И. Катаев „Телевидение“, на Разсадников и Клопов — „Основы телевидения“, други книги от масови библиотеки.

Появяват се и първите трудности. Лип­сват голяма част от необходимите спе­циални радиочасти, лампи, измервателни и контролни уреди. Студиото с апаратурите приличало на радиоработилница с много радиоапарати без ку­тии. Когато обаче се поговори със строителите на апаратурата, могат да се научат много неща. Да вземем на­пример крайното стъпало. Това е сло­жен уред с много специални радиолампи, трансформатори и безброй съпро­тивления. Гледаш отстрани и мислиш, че това е част от радиоапаратура, израбо­тена например в завода „Кл. Ворошилов“ — толкова внимателно е изпипано всичко. Месеци наред много безсънни нощи доцент инж. Кирил Кирков и старши асистентът Николай Бъчваров са работили над него. Тогава, когато не са достигали части, когато са липсвали ма­териали, опитът, натрупан от дългого­дишната практика, е помагал да бъдат преодолени срещнатите трудности по своеобразен начин.

Проф. Саздо Иванов и инж. А. Анге­лов изработват сложната оптична систе­ма на снимачната телевизионна камера. Но дотук работата с камерата не е свършена. По нея има още много да се направи, с което се заема инж. Алексан­дър Доков.

Бъдещият телевизионен предавател, който се строи, ще предава и филми, а за това е необходима, специална кино- машина. Добрият специалист — техник Минко Минков — се заема да прерабо­ти една стара, бракувана киномашина още от времето на немия филм за нуж­дите на телевизионния предавател.

Понякога положението се спасява от оригиналната находчивост на тези, които са се нагърбили да строят първия те­левизионен център. Намират се разни непотребни и износени части, бракувано свързочно имущество, други се вземат от сродни учреждения и институти. За малко повече от половин година схема след схема са завършени, телевизионна­та снимачна камера, която работи със супериконоскоп, смесителната и им­пулсни групи, токозахранващите и стабилизиращи устройства, предавателната антена.

След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.

Отначало образите се наблюдават с по­строен тук на място телевизионен прием­ник. По-късно се използува последен мо­дел съветски телевизор „Ленинград — Т—2“, с помощта на който се регулират останалите предавателни групи съоб­разно изискванията на съветския стан­дарт. На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. Не е безинтересно да се знае, че апаратурата на предавателя съ­държа над 150 радиолампи.  В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталния център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и старата киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

Построената телевизионна предавател­на уредба задоволително предава кино­филми на разстояние от няколко кило­метра в района на цяла София. Ако би се внесла от чужбина цялата конструкция на уредбата, би струвала над един милион лева. За изработването й у нас са изразходвани почти седемде­сет пъти по-малко средства. Постигнатото обаче не задоволява ко­лектива. Проектира се да бъдат напра­вени нови подобрения, да бъде разши­рен кръгът яа работата.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:

„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.”

През 1956 г. пък по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата. Оттам нататък до създаването на БНТ и началото на редовните телевизионни излъчвания крачката е съвсем, ама съвсем малка! Можете да я видите в този интересен фрагмент:

https://www.sandacite.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD/

Още по темата ,,история на българската телевизия“ можете да прочетете в нашия форум ==> http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=20&t=2066

---

Снимки: сп. Наука и техника за младежта.

Вижте в Sandacite.BG как Вълко Червенков открива Телевизионната кула в София!

Днешното ни включване в ефир е съвсем кратко, но за сметка на това – атрактивно. :)

Според нас за един от символите на София без колебание може да бъде определена първата в България телевизионната кула или просто Телевизионната кула. Тя е изградена в очертанията на Борисовата градина, по-точно там, където се пресичат бул. Драган Цанков и бул. Пейо Яворов. Височината й е 106 м, което я нарежда сред най-високите сгради в България.

Кулата е проектирана от арх. Любен Попдонев, с чиято дъщеря можахме наскоро да се запознаем, а тя ни подари чертежите й. Строежът започва през декември 1958 г., а официалното откриване е на 26.ХІІ.1959. Има 14 етажа и между тях 3 платформи. Намира се на 59 м надм. височина.

Въпреки че след откриването на новата телевизионна кула на витошкия връх Копитото през 1986 г. за предаване на радио и телевизия започва да се употребява най-вече тя, старата софийска Телевизионна кула запазва значението си за излъчване на някои часни радиостанции, а и като историко-техническа забележителност. Отпред в двора – внушителен надпис ,,РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ“ с релефни букви май върху стара кръгла сателитна антена (,,чиния“).

Поначало доста пишем статии, но е хубаво да показваме и видеоматериали към тях – поне там, където той е запазен и може да се предостави безпрепятствено.

Ето сега например изнамерихме това интересно видео отпреди близо половин век (1959 г.). В долния материал как можете да видите как тогавашният заместник-премиер на България Вълко Червенков открива Телевизионната кула в София. Филмчето е на БНТ, а за да отидете направо на тези кадри, нагласете плъзгача на 15:15:

Разбира се, това не е началото на телевизията у нас. За това можете да прочетете в ето тази публикация:

[1951] Началото на телевизията в България

See more

[1962] Първата реклама на телевизора Кристал

Колкото са интересни самите сандъци, толкова са забележителни и старите им рекламни текстове! Затова в нашия сайт се стараем да подбираме редки и интересни реклами от времето, когато колекционираните днес образци българска техника са били още в проект или най-много по витрините на магазините.

Една такава изненада сме ви подготвили днес. Текстът по-долу е първата ни известна реклама на първия български широкоекранен телевизор Кристал. Поместена е в сп. Наука и техника за младежта от средата на 1962 г., а самият телевизор излиза на пазара през 1963.

,,ТЕЛЕВИЗОР КРИСТАЛ

В новия телевизионен приемник Кристал е изпол­звана тръба с отклонение на лъча, равно на 110°, вме­сто 90°, както е при телевизорите Опера. Това дава възможност да бъде намалена ширината на телевизора до 355 мм. Освен това диагоналът на екрана е 59 см, с което се увеличава големината на изображението и се избягва досадното изрязване на филмовите надписи. Размерите на изображението се поддържат автомати­чески.“

При пускането му на пазара цената му е 370 лв. – напр. в ЦУМ

А ето тук можете да видите малко по-късни (1964) рекламни изображения на същия телевизор:

https://www.sandacite.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%8253-24/

[1963] Новите телевизионни предаватели в България

Статията е ценен извор за историята на българската телевизия, защото представлява ,,моментна снимка“ на положението с телевизионните предаватели в България, такова, какното то е било в началото на 1963 г. Приятно четене!

,,Телевизията навлезе здраво в на­шия бит. Гората от телевизионни ан­тени над покривите на къщите става все по-гъста. И хората, които все още не могат да гледат програмите на телевизията, се запитват: „Кога мал­кият екран ще дойде и при нас?“

За да снишат телевизионните про­грами до всяко кътче на нашата страна, ще бъдат необходими някол­ко районни предавателни станции.

Най-важният телевизионен предава­тел с излъчвана мощност около 240 киловата ще бъде построен на връх Ботев през следващите три години (1964-1966).

Той ще предава за по-голямата част от Северна България (ограничена приблизително на запад от река Скът и на изток от река Малки Лом) и част от Южна България (Подбалкан­ската долина. Пазарджишки, Плов­дивски, Старозагорски и Ямболски окръзи). Предавател, от който ще се излъчва програма за Източна Бълга­рия и Черноморското крайбрежие, ще бъде построен в същия срок на височините северно от курорта „Слън­чев бряг“. Той ще обхваща Бургаски, Варненски и части от Коларовградски и Ямболски окръзи.

Едновременно с тях ще бъде по­строен и предавател на Витоша, кой­то ще излъчва телевизионна програ­ма за Нападна България.

Останалите телевизионни предава­тели, които ще предават за Югоза­падна и Северозападна България и за окръзите Смолянски, Кърджалий­ски и Хасковски, ще бъдат изграде­ни през следващите години почти едновременно.

До пускането в действие на редов­ните телевизионни предаватели со­фийската телевизионна програма ще бъде препредавана чрез ретрансла­тори за някои окръзи и райони, съ­гласно приложената карта.

Първият телевизионен ретрансла­тор, получен от Съветския съюз, бе­ше пуснат в пробно действие през 1961 година на връх Ботев. Използвайки този ретранслатор като образец, колектив от научни работници при НИИС разработи модел на телевизионен ретранслатор. По него Управлението на съобщенията изра­боти останалите предвидени ретран­слатори. В края на 1961 година мо­делът беше пуснат в действие на 11-я телевизионен канал на връх „Зелена глава“ и сега обслужва Михайловградски и част от Видин­ски и Врачански окръзи.

Ретранслаторът на връх „Братия“ в Средна гора работи на 10-и теле­визионен канал и осигурява телеви­зионна програма за Пазарджишки и Пловдивски окръзи. Поради наличие­то на доста силни промишлени сму­щения в района на ‘рад Пловдив тук работи друг ретранслатор на 6-и телевизионен канал.

На връх „Ботев“ работи ретрансла­тор на 12-и телевизионен канал, който препредава за Казанлъшката
подбалканска долина в посока на град Ямбол. На връх „Ботев“ работи и втори ретранслатор на 11-и теле­визионен канал, който излъчва про­грама в две основни направления: Га­брово — Търново — Русе и Ловеч — Плевен. Това дава възможност на всички райони на север от Стара пла­нина, ограничени между долните те­чения на реките Искър, Черни и Ру­сенски Лом, които имат пряка ви­димост с връх Ботев, да приемат телевизионна програма. Поради не­благоприятното разположение на град Русе телевизионният сипнал в не­говия район е много слаб. Ето защо тук работи друг телевизионен рет­ранслатор на 8-и телевизионен ка­нал. Поради същите причини за гр. Плевен е монтиран ретранслатор, из­лъчващ на 6-и канал.

Следващият ретранслатор се монтира на височините северно от Ста­ра Загора и работи на 9-и теле­визионен канал. Той покрива Старо­загорски и част от Хасковски окръзи.

Последният ретранслатор, който е на височините източно от Ямбол, осигурява телевизионна програма за града на 8-и телевизионен канал.

Ще бъде монтиран ретранслатор и на връх „Черни връх“, който ще работи на 11-и телевизионен канал и ще излъчва телевизионна програ­ма по посока на Самоков и Ихтиман.

Същевременно бе подменен с ре­довен опитният ретранслатор, който е монтиран на Витоша и препредава за района на гр. Перник, Този рет­ранслатор работи на 12-и канал.

Поради малката излъчвана мощ­ност на ретранслаторите (около 500 — 600 вата) добра телевизионна кар­тина може да се приеме само в онези райони, които имат пряка ви­димост с мястото, където е монтиран съответният телевизионен ретрансла­тор, и не са отдалечени от него на повече от 80—100 км. В зависимост от отдалечеността на ретранслатора и месторазположението на приемана­та телевизионна антена обикновено са необходими три-или петелементни приемни антени за съответния теле­визионен канал. Разбира се, приема­не е възможно и на сравнително по-големи разстояния, когато съществу­ват благоприятни за това условия (антена е голямо усилване, разполо­жена на сравнително голяма височи­на, и чувствителен телевизионен приемник).

Трябва да се отбележи, че каче­ството на приеманата чрез ретран­слаторите картина не може да бъде такава, каквато се приема от Софий­ския телевизионен предавател. То ще бъде влошено поради това, че про­грамата се подава на ретранслато­рите чрез директно приемане от етера. Обикновено ще бъдат разли­чими от 300 до 350 линии и четири степени на тоновата градация. Поради посочените причини обикновено се избягва ретранслиране на телевизи­онна програма повече от един път, защото качеството на картината се влошава значително.

За да се излъчват качествени те­левизионни програми, са необходими солидна техническа база, опитни спе­циалисти и големи програмни въз­можности. Основното, което е нужно, са специалните телевизионни студиа, разполагащи със сложна и разнооб­разна техническа база. Така напри­мер, за да имаме ежедневни преда­вания с продължителност от 5—6 ча­са, което се смята за нормална рабо­та на една телевизионна станция, са необходими 4—5 студиа със снимач­на площ от 150 до 600 квадратни метра. С такива студиа нашата теле­визия ще разполага след 2—3 годи­ни.

Засега Софийската телевизионна станция има на разположение две временни малки 80 и 150 м². Възможностите на тези две студиа са много ограничени, по­ради което подготвяните в тях поста­новки са малки и се дават рядко. По тази причина през следващите две-три години предавания ще има средно четири пъти седмично, с про­дължителност по 3—4 часа. Обемът на телевизионната програма до извест­на степен се увеличава благодарение на двете подвижни телевизионни апа­ратни (ПТС), с които се разнообразява про­грамата чрез външни предавания (от театри, спортни площадки, търже­ства и др.).

В заключение трябва да отбеле­жим, че още в началото на 1963 г. нашите зрители ще получат възмож­ност да наблюдават чрез Софийската телевизионна станция и програмите на телевизионните станции в СССР и социалистическите страни. Апара­турата, чрез която ще бъде поддър­жана радиорелейната връзка за раз­мяна на телевизионна програма меж­ду София и Москва, е вече получена от Съветския съюз и понастоящем се монтира.“

–

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1963

В новото от Sandacite.BG ще видим какво е КИТУ и как улеснява производството на телевизори в България.

Ако за телевизионните приемници да попаднат в рая означава да отидат в домовете на хората, то безспорно чистилището за тях ще бъде конвейерът, на който се извършва последната и най-отговорна проверка на работата им. Това е било важна задача в българските заводи за телевизори.

Ние в нашия сайт говорим най-вече за крайни продукти, но нека да споменем, че при производството на телевизори контролът на качеството се прави непрекъснато в продължение на целия технологичен процес. Проверява се и работата на всеки възел или блок, преди да постъпят за монтаж. Накрая готовият и вече работещ телевизор попада на конвейера за окончателна настройка и проверка — минава през „чистлището“. Тук главна законодателна и пазителка на качеството е контролно-изпитателната телевизионна уредба или както всички я наричат накратко: КИТУ. Тя представлява един имитатор на национален предавател и работи по всички канали от приетия за страната тв стандарт OIRT. От КИТУ до конвейера за настройка се изпращат (по магистрални коаксиални линии) високочестотни сигнали, които носят в зашифрован вид изпитателните програми, необходими за проверката на телевизионните приемници.

Ето и някои от по-важните проверки, които се правят в този етап.

Една от тях е оценката на резолюцията, разрешаващата способност — най-малкото разстояние, на което могат да бъдат разположени две черно-бели (тогава!) точки, без да се възприемат като една. Резолюцията е показател за детайлността на образа. Нейната оценка се извършва с помощта на набор от клиновидни или успоредни линии, които са включени в изпитателната таблица, предавана от КИТУ.

Градацията на яркостта от черно до бяло е също твърде важна за доброто качество на образа. Проверката й се извършва по елементи с различна яркост, които са. включени в таблицата.

Навярно знаете, че „моливът“, с който се изписва изображението върху екрана, е тънък електронен лъч. С помощта на електромагнитна отклоняваща система лъчът се заставя да се движи хоризонтално отляво надясно, докато изпише реда, след това да се премести надолу и да започне изписването на следващия ред и така нататък. От неизправности, свързани с управлението на лъча, могат да се получат два вида изкривявания, които се проявяват по еднакъв начин: кръгът се превръща в круша, пъпеш или някаква неназоваема фигура, квадратът — в правоъгълник, ромб и прочие. Първият вид изкривявания се дължат на производствени дефекти и лошо монтиране на отклонителния блок, вторите — наречени нелинейни — се предизвикват от променливия ток, захранващ отклонителната система. Този ток има по-особени свойства. Кривата, по която се изменя, не е плавна, подобна на вълна синусоида, а трионообразна. Когато „зъбите“ на трионообразния ток са „изхабени“ — с една дума, нямат необходимата форма — се получават и нелинейните изкривявания. Разбира се, при настройката всички тези дефекти се отстраняват. За целта КИТУ предава специална таблица — квадратна мрежа, формирана по електронен път. Електронният лъч може да причини още една неприятност — когато не е добре фокусиран там, където пада върху екрана, ще се получи не малка точка, а широко размазано петно. Ако този дефект не бъде отстранен, образът губи своята яснота и контраст.

Качеството на телевизионното изображение се регламентира от съответните стандарти на различните страни. В България през 1969 г. се работи по OIRT — телевизионен стандарт на страните от Източна Европа и СССР. До 1968 г.  внесената малко преди това от Съветския съюз КИТУ за стандарта OIRT задоволява нуждите на нашето производство. Но нарасналите възможности на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“„ в София и достигнатото високо качество на българските телевизори правят реално проникването им на пазарите в страни, където се използват други стандарти. Дотогава България е изнасяла успешно телевизори за Близкия Изток, Куба и Северна Африка, но в края на 60-те възниква нуждата да се организира производството на телевизионни приемници по другите два най- разпространени стандарта: CCIR (западноевропейски стандарт) и FCC (тогавашния американски стандарт). За новото производство трябва да се внесе и КИТУ, работеща по тези два стандарта.

От направените проучвания в завода разбират, че западногерманската компания „Роде-Шварц“ може да внесе апаратура, работеща само по стандарта FCC, срещу ,,скромната“ сума от 250 000 долара. Тук трябва да се прибавят и значителните разходи за заплащане на специалистите от фирмата, които ще пуснат апаратурата в действие. Равносметката е – ,,излиза ни скъпичко, а въпросът се решава само наполовина“.

Именно в този момент постъпва и едно друго предложение — апаратурата да бъде конструирана и изработена в Слаботоковия завод от негова т.н. бригада за технически прогрес. Трябва да се признае, че ръководството на завода се изправя пред труден проблем. От една страна стои известна и реномирана компания, която обаче иска твърде много пари, а от другата страна — български колектив, значително по-скромен в претенциите си, но пък без реноме зад гърба си.

Много дълго е да описваме всички перипетии, затова ще Ви запознаем само с резултата, защото той е важен: само за година и половина ,,бригадата за технически прогрес“, съставена от 18 души  и ръководена от инж Николай Коралов, конструира, изработва, изпитва и внедрява в експлоатацията КИТУ, работеща и по двата стандарта CCIR и FCC! Качеството на апаратурата е отлично, а работата й задоволява най-високите изисквания. Приятно впечатление прави и добрият за времето си външен вид. Що се отнася до цената, то окончателно тя е само 53 400 тогавашни лева! Печатна грешка няма (макар че често правим такива). Икономическият ефект пък се равнява на 668 000 валутни лева.

Зад този успех не стоят някакви загадки или тайни. В целия свят уникални апаратури, подобни на КИТУ се изработват в единични бройки. Тук не може да се приложат методите на поточното производство, а обратното — дялът на конструкторския труд и работите, извършвани на ръка, е почти 100 процента. Следователно, щом една апаратура ще се изработва на ръка, това можем да сторим и ние у нас. Проблемът се заключава само в качеството на проектно-конструкторската работа, т. е. въпросът опира в творческите възможности на българските специалисти: инженери, конструктори, технолози, а именно в тази област и по това време България е достатъчно силна. Нашата техническа интелигенция с редицата си постижения на световно ниво още тогава е доказала, че успешно може да се състезава със специалистите от най-напредналите страни. За акад. Георги Наджаков сте чели, нали?

В конкретния случай има и две щастливи обстоятелства: инж. Николай Коралов още със своята дипломна работа започва да решава твърде сложните проблеми, свързани с формирането на изпитателни изображения по електронен път; и второ, ръководството на завода не се е побояло, че участващите в бригадата „ще вземат много пари“ и правилно е използвало възможностите за материално стимулиране. Резултатите убедително потвърждават правилността на такава позиция.

Контролно-изпитателната телевизионна уредба се използва от 1969 г. нататък в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава вече произведена и първата серия телевизионни приемници по стандарта CCIR. Производствените мощности на завода са били в готовност да изработят и втора КИТУ, ако настане нужда от нея.

Вижте в Sandacie.BG един документ на времето  -български телевизори в ЦУМ!

Documentum на латински означава ,,доказателство“. Тоест чрез една снимка като тази можем да докажем напр. твърдението, че през еди-коя си епоха телевизори в България са се продавали в еди-кой си магазин. Ето тук напр. в тази фотография от ЦУМ, се забелязват добре познатите ни Средец 2, Шипка, Хемус, Люлин, Мизия, Родина, Вихрен, Средец 1…

Продавачката вдъхновено разяснява на кандидат-купувача качествата на изложената електроника!
Вероятно началото на 70-те години.
Вдясно на снимката се виждат и няколко добре известни български  радиоприемника.