Стари компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Първият български игрови контролер за Правец е от 1982/3 г.

Още прези 35+ години България произвеждала контролери за компютърни игри, научи Sandacite.BG!

Завчера при нас пристигна една интересна находка – първият български игрови контролер, предназначен за игри основно на 8-битовите компютри Правец 8х. (За самите компютърни игри е най-добре да видите ТАЗИ статия.) По-ранен модел такава наша джаджа не ни е известно да е правен.

Това авангардно устройство се появява още през 1982 – 3 г. Противно на нашите очаквания, все пак се оказа влязло в серийно производство. Както виждате, тези контролери са с доста примитивна форма и носят белезите на опитна разработка. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle. Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, а играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, защото трябва да има по един за всеки от двамата играчи:

Потенциометърът прилича на такъв за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите. Според асистента на известния инж. Иван Марангозов – инж. Делчев – потенциометърът е същият като на бойлер, но това вероятно е разговорно казано или пък се е объркал, защото такъв потенциометър сме виждали само на радиатор Смядово от кафявите:

Въртенето на потенциометъра наляво или надясно е равностойно на натискане на бутон със стрелка наляво или надясно. Напр. ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието ,,Нептун“, да речем, космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно. При тетрис пък въртенето му върти фигурата. С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героия/кораба/подводницата или каквото е там по другата ос на движение – нагоре-надолу.

Ето ги, поставени върху клавиатурата на Правец`82:

Първият ***български контролер за игри***

Отляво встрани виждате едно малко бутонче – с него се ,,стреля“ при игри със стрелба (т.н. шутъри). Напр. сте в космически кораб и стреляте по врагове, а при тетрис бутонът пуска кубчето в избраното място:

Отдолу нещата изглеждат обикновено:

Първият български игрови контролер се включва към компютъра с известния ни конектор DIN 5, който откъм компютъра е доста грубичък и различен от отработения дизайн на по-късните серийни – още един белег, че тези устройства са все още експериментални:

Тук виждате платка на Правец, на която има празно място за запояването му. На тази схема виждаме този участък на платката означен с ,,куплунг (цокъл на ИС) за управление на лостовете за игра“. Пише така, защото схемата е печатана когато вече са решили, че ще произвеждат джойстиците с лостче отгоре, а не с потенциометри.

Сега отваряме контролерите за игра и ги показваме отвътре:

Няколко години по-късно България започва да произвежда по-модерни игрови контролери – вече истински джойстици! Но за това – в следващия епизод на тази история…

А междувременно защо пък не се заровите в историята на старите български флопита:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Български джойстик за компютърни игри от 1986 г.!

Разгледайте този рядък български джойстк за компютърни игри в Sandacite.BG!

Това вече е истински джойстик, и то пуснат в серийно производство! Той започва да се произвежда през 1986 г. в Държавното промишлено предприятие ,,Илко Влаев“ в Севлиево. С него са се забавлявали геймърите в Народна рапублика България. Той представлява малко, бяло пластмасово квадратно паралелепипедче с нещо като скоростен лост, монтиран в отделено пространство, а в горния ляв ъгъл има два бутона. Нарекохме го истински джойстик, защото лостчето е ,,пръчката“ (joystick буквално означава ,,игропръчка“), с която управлявате движението на героя, космическия кораб, подводницата или въобще главното нещо в компютърната игра. Размерите на джвъчката са наистина малки – 88 х 88 х 105 мм – а тя тежи само 300 грама. За сметка на това пък е доста забавна!

Този джойстик навремето е наречен ,,двукоординатна ръкохватка“ именно защото с лостчето можете да указвате накъде да поеме главният обект. ,,Двукоординатна“, защото ако си представим лоста разположен в средата на координатната система с хоризонтална ос Х и вертикална Y, то накъдето натиснем лоста, натам ще поеме и героят. Натиснем напред – той се изкачва нагоре, върнем към себе си – той слиза надолу, натиснем надясно – главният играч поема и той натам, променим посоката наляво – връщаме го и него наблизо. Много по-удобно и ясно е, отколкото с игрово пособие като онова първото с потенциометрите.

Сега да анатомираме джойстика!

На долната схема можем са номерирани и посочени различните му съставни части, а отдолу пише кое какво е:

1 – основа (обикновено е бяла, но има информация и за черна); 2 – горен капак; 3 – прословутата игропръчка; 4 – регулатор за настройване на потенциометрите; 5 – клавиши с бутони; 6 – кабел за включване към компютъра; 7 – палци

Както виждаме, освен лостчето има и други важни елементи. Двата бутона, означени с 5, служат, за да накарате ръководения от Вас обект в играта да направи нещо – да стреля (ако е човек, подводница, космически кораб…), да прокопава проходи, да се прилепи плътно към друг обекти в играта и т.н.

Джойстикът се включва към Правеца чрез добре познатия ни конектор DIN 5-ица и се захранва само оттам – работи с напрежение 5 волта и хаби цеели 0,00016 вата мощност! :) Проста работа, вижте и схемата за това:

**Български джойстик за компютър Правец**

Вече можете да движите ,,репера“ (както се казва тогава) на монитора, тоест курсора.

С палците, означени със 7, можете да ограничавате крайния ход на ръчката в двете посоки. Ако при включване на джойстика забележите, че курсорът не стои неподвижно, а се движи в някоя от осите, чрез двата палеца установете работната точка на потенциометрите отдолу така, че курсорът да спре да се движи от самосебе си, а да го прави само когато Вие му укажете. Ето ги тия потенциометри къде са:

Отдолу има гумени крачета, за да не бяга насам-натам по бюрото, ако го държите върху повърхност.

Да погледнем какво има в джойстика вътре:

Ако харесвате подробностите, ето електрическата му схема:

През 1986 г. това чудо е струвало 37,50 лв – все пак не толкова недостъпно. Както пише в началото на упътването – ,,двукоординатните ръкохватки намират приложение в детско-юношеските развлекателни игри, подобряващи бързината на реакциите и аналитичното мислене“. Направо не е истина какъв е този административен език! Можахте ли да познаете зад това легендарни заглавия като ,,Лунен патрул“ и ,,Карате“? :)

Впрочем, можете да си ги припомните тук…

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/

Вижте Правец 8VС – един МЕГАрядък български компютър!

Sandacite.BG първи в Интернет ще ви разкажем за страшно редкия български компютър Правец 8VС!

В нашия сайт като че отделяме внимание най-вече на българските компютри от грамадните серии ЕС и по-малките СМ (произвеждани през 70-те и 80-те г.), но когато забележим липса в интернетското познание за родните персонални компютри, които се развиват ударно най-вече след 1982 г., сме винаги на линия да попълним дупките. Такъв шанс имаме и днес, защото пред очите ни попадна неизвестен досега представител на серията Правец! Неговият модел е 8VС и това е един от последните произведени 8-битови компютри в България – датира от 1991 г. Нека сега го разгледаме подробно!

Компютърът е поместен в кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина, боядисана в сиво, а предният панел е от твърда пластмаса. Можем да определим Правец 8VС като all-in-one машина, но да споменем и че клавиатурата му е откачена от главния блок, а не се закача за него, както е при десет години по-стария Compaq Portable.

Клавиатурата се свързва към компютъра посредством 25-пинов кабел. Кутията ѝ е стандартна кутия на клавиатура от Правец 16, но при производството на матрицата е пробито само при основните клавиши, защото някои групи клавиши при Правец 8VС тук ги няма. Напр. при секторите с функционалните клавиши F1 – F10 и цифровата клавиатура пластмасата е плътна, защото тези видове клавиши не са включени:

Иначе, ако отворим клавиатурата, виждаме, че платката си е стандартна клавиатура от 8С, а клавишите като изработка също:

На предния панел виждаме екрана, чийто диагонал е само 10 инча. Познати са ни и други компютри със сходно оформление и същия екранен диагонал – напр. професионалните машини ИЗОТ ПРОКОН 1300 и МИК 16С, за които ви разказахме неотдавна. При този Правец 8VС за монитор е използван готов дисплеен модул, производство на японската компания Митцубиши:

Този дисплей се е използвал при индустриални компютри и може би по същото време в България се е произвеждало нещо друго, също комплектовано с него, и затова са го използвали. Даже е вероятно кутията на Правец 8VС да е проектирана така, че да пасне на модула.

Ето, между другото, изглед на компютъра отгоре:

Отпред е монтирано и едно 5,25-инчово флопи от дебелите. То чете и двустранни 360 кб дискети и на практика е същото като използваното в Правец 16.

Противно на очакванията ни обаче, вляво от него не може да се сложи второ флопи, тъй като там се намира захранването. Ако все пак трябва да се сложат 2 флопита, или трябва да се сложат 2 флопита с ½ височина на мястото на това, което виждаме тук, или второто флопи да се свърже като външно. Това може да стане, като му се изкара букса за свързване, която да се намира може би до буксата за свързване на клавиатурата – там има изрязано място за 4 букси.

Дънната платка на Правец 8VС всъщност е стандартното дъно за познатия ни Правец 8С:

Монтираното в разглеждания компютър флопи е свързано с нея чрез конверторна платка (фабрично произведена), която конвертира управлението на флопито от вградения контролер на дъното към управление на 360-кб флопи. Въпросната платка конвертор в сложена на единия от трите свободни слот на компютъра, като реално от слота взима само захранване.

Платката конвертор има доста липсващи чипове и по-внимателно вглеждане се разбира, че липсващите чипове са всъщност частта от контролера за флопи. Тъй като 8С си има контролер за флопи, просто чиповете не са монтирани, за да не пречат, а и за по-евтино.

Струва си да се замислим защо конструкторите са решили въпроса с флопидисковото устройство на Правец 8VС, като му инсталират 360-кб флопи за Правец 16 и конверторна платка – може би, защото вече не са се произвеждали флопита за старите 8-битови Правеци.

,,Пищялката“ на Правеца е типичният 0,15-ватов миниатюрен говорител, от завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград:

По-горе споменахме за захранването.

То е импулсно, на него има лепенка на завод „Аналитик“ Михайловград, но вероятно захранването е тайванско, а в България само е ребрандирано. Другите модели 8-ци (8М, 8А, 8С, 8S) използват или тайвански захранвания, или такива от един завод в Харманли, който е на името на един професор. Обаче може би през 1992 г. вече заводът не е работил…

Да обърнем Правеца…

Отзад виждаме външни конектори за периферни устройства. Напр. може да се свърже принтер, ако се изкара конектор и се свърже с контролера за принтер на дъното.

На задния панел четем надпис: ,,ЗМТ при ,,МС“ АД – Правец“, което се разшифрова може би като като ,,Завод за микропроцесорна техника при ,,Микропроцесорни системи“ АД – Правец“.

А ето ви тук да погледнете и още един страшно рядък български компютър, но доста по-стар…

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Автори: Антон Оруш, Светлин Грънчаров

ИЗОТ ЕС 5512 – БГ контролер за компютърно лентово устройство

Вчера в Sandacite.BG ви показахме лентово устройство, а днес е ред на контролера за него.

**Контролер за устройства с магнитна лента**

Такаа… да започнем едно по едно. Вече знаете достатъчно много за двата основни вида устройства, използвани като външна памет в големите компютри от серията ЕС – а именно тези със запаметяване върху магнитна лента и върху твърди магнитни дискове, обединени в пакет. И двата типа обаче не могат да работят направо ей така свързани с компютъра както днес, а се нуждаят от отделен контролер. Именно с тази тема ще се занимаем в днешната публикация.

Основната причина описаният в ТАЗИ статия ,,гардероб“ да трябва да работи чрез контролер е, че има голяма разлика в скоростта между бързия канал за електронноизчислителната машина и бавната магнитна лента и възниква необходимост от устройство, което да ги синхронизира.

На горната снимка сме показали как изглежда контролер към съветски такъв ,,гардероб“, защото към момента не намираме снимка на българския контролер ИЗОТ ЕС 5512. Архитектурата, схемотехниката и частите им обаче са подобни, така че можете да придобиете представа и за нашето. То е произвеждано в пловдивския Завод за запаметяващи устройства от средата на 80-те г. и щом се сдобием с негова снимка, бъдете сигурни, че веднага ще ви я предоставим! :) По последните две цифри от индекса можем да разберем, че е предназначено да работи с разгледания от нас вчера магнитнолентов кютук ИЗОТ ЕС 5012.03 и съвсем близкия до него ЕС 5012. Към един контролер можете да навържете до осем такива гардероба – ей ги на, как са наредени:

И така, как се правят нещата хардуерно, когато навържете гардероба и шкафа (контролера)? Контролерът е свързан с данновия канал на компютъра чрез стандартен за тогава входно-изходен интерфейс. Контролерът за лентовите устройства ИЗОТ ЕС 5012 и ЕС5512.03 може да приема 18 различни команди, отправяни от командното табло на ,,едностайния“ компютър, и да ги изпълни. В даден момент ЕС 5512 може да изпълнява само една операция и не е в състояние да приеме друга команда.

А ето и какви са командите. Преносът на данни се осъществява при изпълнение на ,,Запис“, ,,Четене“, ,,Четене назад“ и ,,Уточняване на състоянието“. Останалите команди са управляващи и част от тях се отнасят за движението на лентата. Така например, с тях може да се изтрие част от записа, да се постави етикет, да се спре лентата в дадено положение или пък да се извърши бързото ѝ пренавиване. Друга част от управляващите команди е свързана със самия контролер – напр. може да се промени режимът му на работа (става дума за плътността на запис – 8 и 32 двоични знака) или преносът на данни по канала.

ИЗОТ ЕС 5512 може да работи и в автономен режим, което се задава от вграденото контролно табло на устройството. при този режим контролерът се изключва от данновия канал, без компютърът да спре работата си (както днешните устройства със САТА интерфейс) и може да изпълнява голяма част от операциите по същия начин, сякаш се управлява от ЕИМ-а.

На лентата на ,,гардероба“ ИЗОТ ЕС 5012/5012.03 може да запишете 20 – 40 мб данни. Данните между лентата и канала на ЕИМ-а се предават със скорост 64 кб/сек и във вид на байтови блокове с минимална дължина 18 байта. Всеки от предаваните байтове се проверява дали е правилно пренесен (дали се чете), като това се нарича вертикална проверка. Тя се прави, като всеки байт се записва на на магнитната лента в посока, перпендикулярна на нейното движение. Краят на всеки блок от данни се състои от два контролни байта. Единият е т.н. байт за цикличен контрол, който се намира на предпоследно място в блока и служи за възстановяване на случайно загубен бит в някоя от пътечките при записването на данните. А байтът за проверка по хоризонтален контрол, заемащ последното място във всеки блок, допълва броя на единиците (битовете) във всяка пътечка до четно число. Накрая сумирането на двете единица на всяка пътечка ясно показва дали записаната информация е предадена правилно.

Още при въвеждането си магнитните ленти показват многократно по-висока сигурност и устойчивост на данновия запис в сравнение с предшествениците си – перфокартите. Напр. при първото българско устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9002 достоверността е от порядъка на 10⁶ до 10⁷, което означава вероятност да се допусне един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Електрическите данни на контролера ИЗОТ ЕС 5512 са съвсем типични – 220 волта стойност на захранващото напрежение и потребляема мощност около 500 вата. Известно затруднение ще имате с придвижването му, ако все пак успеете да си го намерите, защото тежи 287 кг. Размерите му са 1200 х 750 х 1600 мм.

Големите компютри от серията ЕС, в чийто състав лентовите устройства влизат, могат да обменят данни по цифров път с други ЕС-машини и с терминали. Това става чрез т.н. Единна система за телеобработка ЕСТЕЛ – тук можете да прочетете повече:

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

ИЗОТ ЕС 5012.03 – компютърно лентово устройство или 300 кг шкаф?

Олее, че кютук! В Sandacite.BG показваме огромното лентово устройство ИЗОТ ЕС 5012.03…

***Устройство с магнитна лента ЕС 5012.03***

Ако си спомняте, в ТАЗИ статия Ви разказахме за голямата система ЕС 9003, която служи за обработка на компютърни данни върху магнитна лента в изчислителните центрове. Основен неин компонент е именно лентовото устройство, което е поместено в цял шкаф. В пловдивския Завод за запаметяващи устройства през 70-те и 80-те години са произвеждани цяла линия такива кютуци и един от тях подробно ще разгледаме сега – за пръв път в българския Интернет.

Става дума за ЕС 5012.03, което се използва в състава на тогавашните мощни суперкомпютри от серията ЕС в качеството на външна памет. (При тях има два вида външна памет – лентовите устройства и харддисковете, големи като фризери.) То датира от средата на 80-те г. Можете да видите това лентово ЕС ето тук – това са тези високи шкафове на задния ред зад ниските (харддисковете):

Както виждате, устройството е поместено във висок метален шкаф, тежащ цели 295 килограма… при това няма колелца! НА практика е голямо колкото еднокрилен гардероб без надстройка. Когато сме разглеждали такива компютри през годините, винаги най-много са ни впечатлявали тези огромни харддискови и магнитолентови устройства – изглеждат особено респектиращо и са символични именно за тези машини.

Отваряте предната врата, която в горната част е прозрачна, а отдолу плътна, и получавате достъп до машинарията отвътре:

Тук ясно виждаме, че ЕС 5012.03 има два блока: лентодвижещ механизъм и система от електронни платки. Първото е горе, второто е долу под него.

Подобно на всички останали лентови джаджи, механизмът служи да прокарва магнитната лента между четящата и записващата глава според командите, които се дават от бутоните горе вляво. Там са налични бутони за задействане на движението на лентата напред и назад, бързо превъртане, запис и т.н. От тези бутони се активират важни възли като захранването и управлението на електродвигателя на водещата ролка, както и захранването и управлението на серводвигателите (които може би са за другата ролка, в която остава бялата кръгла кутия за лентата, откъдето тя се изтегля през механизма).

Малко известен факт за това устройство е, че лентата се обтяга с вакуум! Много интересно решение и май затова е толкова висок тоя шкаф – ,,джобовете“, в които влиза лентата, са доста дълбоки.

Електронната система на ЕС 5012.03 е изградена на базата на интегрални схеми. Високият лентов шкаф притежава собствен процесор, оперативна памет, устройство за управление и дисплеен комплекс. Когато окачите лентата и започнете да записвате нещо на нея, но се приближите неприятно близо до края, запазете спокойствие – вградената предупредителна система ще ви извести за това.

Т.н. блок на клетките съдържа всички стандартни клетки заедно с тяхното захранване. Чрез този блок се контролира работата на магнитолентовата памет, която се контролира с помощна на управляващото устройство или контролния панел с бутоните.

Ето и основните технически характеристики на ЕС 5012.03. Времето за зареждане на данни от магнитнатата лента е около 75 секунди, като през това време тя се движи със скорост 2 м/сек. Данните са записани с плътност 32 бита/кв. мм, като записваемите пътечки са девет. Разстоянието между зоните е 12,6 – 15,7 мм. Да отбележим и че кютукът може да чете записаното и при двете посоки на въртене. Максималната дължина на лентата е 75 см, а ширината – 12,7 мм. Данните между шкафа и компютъра се обменят със скорост 96 кб/сек, а на лентата може да се запишат най-много 40 мб данни. Външният диаметър на бялата пластмасова кутия, която съхранява лентата във и извън устройството, е 296 мм, а когато цялата лента се намотае в нея, диаметърът на тази намотка става 267 мм.

Ако обичате подробностите, то да споменем и че методът на запис е т.н. без възвръщане към нулата (non-return-to-zero I) – БВН-1.

Ето го нашето любимо устройство навързано с други в цял електронноизчислителен център на базата на мегакомпютъра ИЗОТ ЕС 1022 Б през 1978 г.:

Еднокрилният гардероб потребява около 2 киловата мощност, за да задвижва всичките електродвигатели вътре в себе си, и е с размери 1630 х 925 х 700 мм. Изнасян е в огромни количества главно за бившия СССР, което е причината в страните от него и досега да се намират все още такива, макар и рядко.

А ето тук и едно друго, по-малко компютърно лентово устройство, но разпространено в малките населени места, където няма компютри ЕС – те са в окръжните, заводските и т.н. електроннизчислителни центрове:

ЕС 9002 – българско устройство за подготовка на данни върху магнитна лента

Българският матричен процесор ЕС 2335 от 1977 г.!

Прочетете в Sandacite.BG за забравения български матричен процесор ЕС 2335!

***Матричен процесор*** на съветския мегакомпютър ЕС 1061

Немалко сме се занимавали с периферните устройства, произвеждан в България за нуждите на Единната система компютри на Източния блок проз 70-те и 80-те г. (онези, огромните електроннизчислителни машини, които заемат цели стаи). Само сме споменавали обаче за матричните процесори.

Този хардуер е важна част от голямата компютърна машина (от т.н. мейнфрейм компютри в западната терминология). Той се състои от множество обикновени процесори, разполагащи със собствена памет, работещи успоредно по текущите изчислителни задачи и обменящи информация със най-близките си съседи. За времето това е производителна възможност за увеличаване на бързодействието, а и днес виждаме нещо подобно при многоядрената процесорна архитектура.

Освен матричен, голямата машина си има отделно централен процесор.

Историята на това производство у нас започва, когато преди точно 50 години – през 1969 – Съветът за икономическа взаимопомощ възлага на България да се специализира в производството на четири вида части за използваните в целия соцлагер компютри от ЕС: процесори (1), запаметяващи устройства на твърди и гъвкави магнитни дискове (2 – тоест харддисковете и флопидисковите устройства за дискети), сменяемите дискови пакети за първите (3) и също така на запаметяващи устройства на магнитна лента (4). Това означава, че на нашата страна ѝ предстои да се включи в разработката и производството на хардуер, който ще се изнася и ползва в дооста страни по света, при това не само в Източния блок. Напр. около 1980 г. в СССР се обсъжда възможността за износ на компютри на базата за машината ЕС 1035, които да се продават в Белгия и Финландия и това вероятно е направено, особено във втората страна.

Процесорите и контролерите за харддискове и магнитолентови устройства се разработват в Централния институт по изчислителна техника (ЦИИТ) в София, а за производител на процесорите е определен Заводът за изчислителна техника (ЗИТ). Така ЗИТ произвежда напр. процесорите на три съветско-български компютъра – ЕС 1020 от 1973 г., усъвършенстваният модел ЕС 1022 от 1975-а и ЕС 1035 от 1977-а. Всички те се произвеждат и у нас и са все така разположени на стотици квадрати. На тях работят множество оператори – нещо нормално за онова време.

ЕС 1035 (отгоре виждате командния ѝ пулт) e чудесна машина за времето си и е около 14 пъти по-бърза от ЕС 1020 и три пъти повече в сравнение с ЕС 1022. Компютърът е съвместна съветско-българска разработка и в него има и други български части, но е важно, че нашата страна произвежда и толкова важни компоненти, каквито са процесорите – това е електронен мозък, не някаква си периферия. :D Отделно, че централният процесор на ЕС 1035 – ЕС 2635 – също е съветско-български проект.

Българският матричен процесор ЕС 2335 се занимава с високоскоростна обработка на данни. Той работи успоредно с централния ЕС 2635 и съкращава времето за изчисление между 10 и 100 пъти, защото производителността му е 5 милиона операции в секунда. ЕС 2335 се включва към 2635 чрез специален адаптер, който заменя един от селекторните канали в централния процесор. А адаптерът и матричният процесор са свързани със специализиран интерфейс вход-изход.

(Заедно с адаптера матричният процесор може да се разглежда като сложно входно-изходно устройство за данни, което обединява функциите на канал, на устройство за управление и на външно устройство. То се управлява със същата система команди, която се използва и при входно-изходните системи на компютрите от серията ЕС и механизма за прекъсвания по вход-изхода.)

В матричния процесор ЕС 2335 влизат следните възли и блокове:

блок за връзката и избора на операнди – прави връзката с адаптера и ЕС 2635, обработва адреса на операнда и управляващите команди и избира операндите;
аритметичен блок – изпълнява конвейерна аритметична обработка на числата с плаваща запетая. Пропускната му система е 20 мегабайта в секунда;
има си и буферна памет – тя съхранява операциите, междинните и крайните резултати и изпълнява ролята на буфер между интерфейса и аритметичния блок;
управляваща памет – там се пазят микропрограмите за работа с блока за връзка и аритметичния. Обемът ѝ е 2 кб;
микропрограмен управляващ блок

Данните, които матричният процеосор обработва, се представят в някой от следните формати, типични за компютрите ЕС: фиксирана запетая – пряк код – кратък формат; фиксирана запетая – допълнителен код – кратък формат; плаваща запетая – кратък формат.

Операциите на матричния процесор може да се разбият на следните групи:

операция по изпращане на вектори: данните се изпращат от едно поле на RAM-та в друго, като може да се преобразува форматът им, ако това е указано (имаме предвид да се конвертира от фиксирана в плаваща запетая и обратно);
опирации по матрична аритметика: скаларно умножение, поелементно векторно умножение, поелементно сумиране на векторите, сумиране на елементите, подвигане на матрица на квадрат със знак;
скениране на матриците (за да се определи стойността или позицита на най-малкия или най-големия елемент);
комплексно уможение;
решение на разностни уравнение (това са уравнения, при които променливите се различават по даден признак или група признаци);
операции по обработка на сигнали – напр. бързо преобразуване на Фурие;
квадратична интерполация

Ето и основните технически характеристики на ЕС 2335. Един машинен цикъл трае 200 милисекунди. За 1 секунда интерфейсът между адаптера и матричния процесор пропуска 3,5 мегабайта данни. Размерът на буфера е 2 х 32 машинни думи. Максималният размер на един операнд е 64 елемента.

Матричният процесор е поместен в един шкаф в две рамки. Работи при стандартното 220 волта напрежение и потребява мощност около 1 киловат за работата си. Помещава се някъде тук, в залата:

Базовият софтуер на ЕС 2335 се състои от методи за достъп и резидентен модул (записан заводски в паметта му). Базовият софтуер е реализиран на езика Асемблер с използване на възможностите на макроезика и операторите на т.н. условно асемблиране.

Методът на достъп се задейства от потребителя чрез програма на езика Фортран, Асемблер или PL-1 с помощта на оператора CALL в определен формат. МД се състои от следните части: управляваща фаза, анализатор на синтаксиса, конструктор на програмата за канала, диспечер на реда на заявките, показвание на съобщения и обработка на прекъсванията.

Освен базовото програмно осигуряване, в матричния процесор има и програмна система за обработка на сигнали. Тя е самостоятелен пакет подпрограми, които се използват в анализа на различните видове цифрови сигнали. Този пакет съдържа подпрограми, които синтезират филтри по предварително зададени критерии, и освен тях подпрограми, които помагат да се оцени ефективността на създадените филтри.

Резидентният модул е отговорен за обработката на SVC прекъсванията, което става със специфичен за матричния процесор ЕС 2335 код.

В горната снимка виждате едни големи сини шкафове, подобни на фризери – това са първите български харддискове. Ето как работят те:

Първите български хард дискове

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

Запознайте се българския телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 в Sandacite.BG!

Неведнъж сме си говорили за началото на българските компютърни мрежи – т.н. телеобработка на данни. Нейното начало е поставено с първата версия на системата за предаване на цифрови данни в реално време ЕСТЕЛ от 70-те години. Предаването на данни между включените в нея компютри се е извършвало с телефонни модеми, каквито от началото на 70-те Заводът за запаметяващи устройства във Велико Търново произвежда в няколко модела, които всичките са страхотно редки и трудни за намиране.

Един такъв обаче успяхме да изровим и ще ви го покажем днес. Макар на лицевия панел да не е отпечатано ,,ЕС“, това си е истински модем от времето на единната система компютри на Източния блок, за които България тогава разработва множество устройства. Този ЕС 8005.М1 също е изнасян в големи количества за бившите соцстрани, затова и надписите по кутията са на руски.

По принцип това е третият телефонен модем, разработен от българската хардуерна промишленост за нуждите на телеобработката, и датира от 1986 г., а нашият е произведен 1987 и е 902-рият екземпляр за годината.

Устройството е поместено в пластмасова кутия, а предният и задният панел са метални. За модема има предвидено своето място до големия ,,едностаен“ компютър. Както говори и думата ,,модем“, той трябва да ,,модулира“ и да ,,демодулира“, тоест да преобразува дискретни логически сигнали в аналогови и обратното. Модулацията е честотна. ЕС8005.М1 може да се включва към комутируеми и некомутируеми двупроводни телефонни канали за връзка, които са включени в кабелни, въздушни и радиорелейни линии.

На предния панел горе забелязваме, освен охладителните прорези, бутон за задействане на самотест на модема, сигнална лампа, която светва в случай на грешка в работата му, както и някои други бутончета, за предназначението на които обаче не сме компетентни, тъй като нито сме работили с ЕС 8005.М1, нито пък успяваме да намерим сведения за техните функции в литературата, с която разполагаме. И такива моменти има. :)

Скоростта на предаване на данните е 600 или 1200 бода (англ. baud). С такава скорост първата снимка в статита напр. би се заредила за осем – 10 минути, но за тогава е било напълно нормално. Модемът предава данните по синхронен и асинхронен метод, а режимът на обмен може да бъде дуплексен или полудуплексен.

Ето снимка на модема и отзад. Ясно се виждат копчето за включване и изключване на захранването и конекторите за кабели за данни:

Модемът ИЗОТ ЕС8005.М1 е голям колкото кутия за обувки – 448 х 320 х 200 мм – и тежи 5 кг. Ние получихме два изотовски модема в кутия, така че сме носили общо 10 кг! :) Те са тежки заради захранващия блок, който също влиза в кутията.

А преди ЕС 8005.м1 съществува един доста по-стар, ,,класически“ ЕС 8005, произвеждан от 1974 г. Неговата скорост на предаване на данни също е 1200 бода. М1 в индекса на нашия означава ,,модификация 1″. Същствуват няколко модификации на стария ЕС 8005. Ето какви са разликите помежду им:

ЕС 8005 – тя е без автоматично повиквателно устройство (АПУ) с обратен канал, което (когто го има) се оформя като самостоятелно устройство;
ЕС 8005.01 – без АПУ с обратен канал във вид на панел, който се инсталира в шкаф за линейна апаратура;
ЕС 8005.02 – с АПУ във вид на панел;
ЕС 8505.04 – без обратен канал, оформен като самостоятелно изделие, работещо с двупроводни и четирипроводни линии;
ЕС-8505.05 – с обратен канал във вид на панел за двупроводни и четирипроводни линии

Както е видно от снимките, шифърът на нашия е ЕС 8005.М1, което го прави доста по-нов от тях обаче. :)

А докато чакате статията за другия модем, вземете преговорете първия български телефонен модем:

Това е български телефонен модем от 1973 година

Всичко за българския шах компютър Партньор от 1987 г.!

Опалаа, в Sandacite.BG намерихме и още един български шах компютър – нарича се Партньор!

Ако си спомняте, преди време ви запознахме с ИЗОТ 1042С – първия български електронен шах. Две години след него българската компютърна промишленост произвежда второ такова устройство и днес ще поиграем точно с него. Заповядайте!

Шах компютърът Партньор представлява също електронен шахматист, срещу който да разигравате партии, но разполага с много повече функции в сравнение със своя предшественик. Новият компютърен шах е произведен от софийския Технологичен комбинат Приложни системи под шапката на добре познатото ни СО Програмни продукти и системи.

Първото, което забелязваме при него, е окомплектовката – пристига опакован в специално черно кожено куфарче, което има отделения за всичко – самия електронен шах, фигурите му и захранващия адаптер 220 > 9 волта, който впрочем е същият като на калкулаторите Елка:

Наистина са се постарали да изглежда добре! Размерите на Партньора са 355 х 252 х 14 мм и тежи 860 грама.

Да извадим компютъра и да огледаме игралното поле.

Върху пластмасовата кутия са нанесени 64 шахматни бели и черни квадрата, осем по осем – досущ като в обикновен шах, фигурите пак са бели и черни. Както е в истинските шахматни табла, колоните са разграничени с букви от азбуката, а редовете – с арабски цифри.

Отдолу и вляво от квадратите са индикиращите светодиод:

Вдясно пък са бутоните, като под всеки от тях има надпис:

Какво означават всички тези неща обаче, ще разкажем по-нататък.

Разгледан хардуерно, Партньор е един истински компютър. В него е използван 3-мегахерцовият процесор 65C02 от Western Design Center, който представлява усъвършенствана CMOS версия на популярния 6502 на MOS Technology. RAM-та е 2 кб, а ROM – 16.

Сега да включим електронния шах. :)

Това става, когато включите щепсела на захранващия адаптер (по същество стабилизиран токоизправител) в контакта. Партньорът изсвирва няколко пъти и индикиращият светодиод БЕЛИ започва да мига – компютърът е готов за работа, а първи започват белите фигури.

Компютърът разполага с 9 нива на трудност и 3 при решаване на поставени шахматни задачи. Важно е да знаем, че при всяко включване и изключване на захранването се брои начало на нова игра! Ако ще въвеждате в нея различни условия и режими (с каквито Партньорът разполага доста!), сега е моментът да го направите. Сетне, когато просто натиснете бутона НОВА ИГРА, тя ще започне, обаче въпросните условия и режими ще бъдат запаметени и ще бъдат валидни и при нея. Шах компютърът може да работи неограничено време, така че по всяко време можете да оставите партията, да го зарежете включен и после да я продължите. Трябва да знаем и че докато работи Партньорът, превключвателят М1 на захранването трябва да е на положение 9 V, защото иначе компютърът ще работи нестабилно.

Преди игра фигурите се разполагат в игралното поле по следния начин, стандартен при играта на шах въобще:

А как всъщност да играете с вашия Партньор? Както и при ИЗОТ 1042 – Вие ставате единият противник, той става другият. Вие правите ход и шахкомпютърът Ви отговаря с насрещен ход. Единствената разлика с игра срещу човек е, че Вие трябва да премествате не само своите фигури, но и тези на електронния шах. За да направите ход, вдигнете фигурата и леко натиснете с ръба ѝ центъра на квадрата, за да разбере Партньорът, че я взимате оттам. След това я сложете в квадрата, в който е нужно, а сетне докоснете с ръба и този квадрат – така компютърът пък ще разбере къде сте я преместили. При натисканията ще просветнат съответните индикационни светодиоди отляво и отдолу, означени с 1 – 8 или с буквите от азбуката съответно.

А сега да предположим, че първият Ви ход е: Е2 на Е4.

Стъпка 1. Натиснете пешката върху квадрата Е2. Индикациите колона Е и ред 2 светват. Шах-компютърът е „разбрал“ коя фигура местите.

Стъпка 2. Вземете пешката, я поставете върху квадрата ЕА, като леко го натиснете. Индикациите колона Е и ред 2 загасват, което означава, че ходът Ви е приет и шахкомпютърът започва да „мисли“ върху своя ход. В случая Партньорът ще отговори моментално, така че няма да видите да мига индикацията ЧЕРНИ.

Стъпка 3. Партньор Ви показва хода си, като светва индикацията за реда и за колоната, ОТ пресечния квадрат на който мести фигура. Да приемем, че той мести пешката от Е7. В случая ще светят индикациите колона Е и ред 7.

Стьпкa 4. Натиснете пешката на Е7. Индикациите ред 7 и колона Е угасват, а светват индикациите на квадрата, НА нойто шах-компютърът иска да премести фигурата (например – Е5).

Стъпка 5. Вземете черната пешка от Е7, поставете я на квадрата Е5 и натиснете. Индикациите за позицията, НА която е преместена фигурата угасват и сега Вие сте на ход.

И така при всеки ход трябва да извършвате следните три основни действия:

натискане с фигурата;
преместване на фигурата;
ново натискане с фигурата

Да отбележим обаче, че шахкомпютърът приема само ходове, които са в съответствие с правилата на шахматната игра. Неправилните ходове се отхвърлят, като Партньор Ви съобщава за това със звуков сигнал и мигане на индикациите за координати на натиснатия квадрат, ОТ който взимате фигурата.

За да поправите грешката, можете да използвате един от следните начини:

Да вземете фигурата и да натиснете квадрата, НА който може да я преместите, без да нарушите правилата.
Да вземете фигурата и отново да натиснете квадрата ОТ, чиито индикации мигат в момента, при което индикациите ще загаснат и ще можете да направите друг ход.
Да натиснете бутона ИЗЧИСТВАНЕ (при което индикациите за квадрата ОТ загасват) и да върнете фигурата на изходната й позиция. След това може да направите друг ход.

ЗАБЕЛЕЖКА. Третият начин не дава гаранция, че неправилно преместената фигура е върната автоматично на изходната й позиция – Вие трябва да се погрижите за връщането.

Обърнете внимание на следните ситуации, при които шах-компютърът също ще сигнализира за неправилен ход:

Натискане на квадрат с фигура от другия цвят (например на ход са белите, а Вие се опитвате да преместите черна фигура).
Неправилно натискане на квадрат, когато изпълнявате хода на шах-компютъра (например шах-компютърът посочва квадрата D8, а Вие неволно натиснете квадрата D7).
Натискане на празен квадрат (без фигура на него), когато задавате квадрата, ОТ който ще преместите фигура.

В добавка към възможностите, описани досега, Вие можете да изберете и някои допълнителни функции, които ще разнообразят общуването Ви с шах-компютъра. Тези функции може да бъдат избрани преди да се започне нова партия или по време на играта, но само когато Вие сте на ход. Функциите се активират чрез натискане на различни квадрати от игралното поле. За целта първо трябва да се включи режимът ,,Избор на условията на играта“ – което става чрез натискане на бутона ИЗБОР. Нормалната игра се преустановява и квадратите от А1 до Н1 сега служат за избиране на функциите.

В течение на играта ще забележите, че шахкомпютърът Партньор играе забележимо по- бързо, отколкото в по-късните й стадии. Причината за тези бързи отговори е наличието на фабрично запаметена в паметта на компютъра библиотека с почти 3000 дебютни хода от гросмайсторско ниво (дебютът е серия от ходове, използвани в началото на всяка шахматна партия). Ако в библиотеката съществува текущата конкретна позиция, шахкомпютърът ще изиграе един от „стандартните” за тази позиция ходове и изобщо няма да „мисли“ над този ход. Ако пожелаете, можете да „забраните“ на ПАРТНЬОР да използва дебютната си библиотека.

Освен това, шахкомпютърът извършва анализ на позицията и „обмисля“ следващите си ходове през времето, когато Вие сте на ход – така както и Вие имате възможност да използвате времето, през което той подготвя своя ход, за анализ на позицията си и за обмисляне на следващите си ходове. Ако не желаете шахкомпютърът да „използва“ времето, когато Вие сте на ход, може да му „забраните“ и това като включите режима ,,Облекчена игра“ на квадрат С1.

Както изяснихме, това е функция, която намалява силата на шах-компютъра на всички нива на трудност, като му забранява да „мисли” по времето, през което Вие обмисляте хода си. Например: ако играете на ниво 2, той „обмисля“ ходовете си средно около 5 секунди. Ако мислите над следващия си ход 2 минути, шахкомпютърът анализира през тези 2 минути позицията, за да избере отговора на хода, който вероятно ще направите. Това означава, че в действителност ответният му ход ще съответства на ниво на трудност 6, а не на 2 – това е една от причините, поради които шах-компютърът е доста „труден“ партньор.

Ако тази функция е активна, шахкомпютърът ще „мисли“ само през времето, когато той е на ход. По този начин ще можете евентуално да играете успешно срещу него и на нива с по-висока трудност, отколкото обикновено.

Има и функция ,,Арбитър“ на квадрат С1. Ако играните ходове са в съответствие с дебютните, съдържащи се в дебютната библиотека, Партньорът ги следи и при натискане на бутона ПОМОЩ ще препоръча дебютен ход. След като играта излезе извън рамките на библиотечен дебют, от този момент нататък шах-компютърът няма да препоръча ход при натискане на бутона ПОМОЩ. Чрез натискане на бутона ХОД обаче, Вие можете по всяко време да научите какъв ход би изиграл шах-компютърът в дадената позиция. След натискане на бутона ХОД, той ще започне да „мисли“ и ще играе ход така, както ако той е партньор в играта. След като преместите както обикновено фигурата, функцията му на арбитър остава в сила.

За да изключите тази функция и да продължите играта срещу шах-компютъра, натиснете последователно бутона ИЗБОР, квадрата С1 и бутона ИЗЧИСТВАНЕ. След това направете следващия си ход и изчакайте както обикновено отговора на шахкомпютъра.

Изключен звук – ако искате да играете при „пълна тишина“, натиснете квадрата В1, за да отмените звуковите сигнали, издавани от шахкомпютъра. За да ги включите отново, трябва да активизирате режима ,,Избор на условията на играта“ и пак да натиснете квадрата В1. Тази функция може да бъде включвана и изключвана произволен брой пъти през време на играта. С натискане на квадрата С1 се активира специалният режим на игра, наречен Арбитър. Този режим позволява на двама души да играят както обикновено, докато шах-компютърът изпълнява ролята на арбитър и проверява правилността на ходовете.

В действителност функцията се превключва след като натиснете бутона ИЗЧИСТВАНЕ, за да приключите режима ,,Избор на условията на играта“.

Интересна е и функцията на квадрат D1 – Черни фигури. С нейна помощ може да започнете игра при „обърнато разположение“ на фигурите. Това означава, че на редовете 7 и 2 са разположени не белите, а черните фигури. След активизирането на тази функция, разположете черните фигури на първия и втория ред, а белите – на седмия и осмия, като особено внимавате за правилното им подреждане (черен цар на бяло поле, бял цар на черно поле). Ако не сте сигурни, използвайте режима ПРОВЕРКА, за да се убедите, че фигурите са разположени правилно.

Трябва да се отбележи, че при това положение Вие пак играете с белите фигури и шах-компютърът очаква да направите своя първи ход. Ако искате да си размените фигурите, трябва-да натиснете бутона ХОД – тогава шах-компютърът ще изиграе първия си ход с белите фигури и Вие можете да продължите партията, играейки с черните.

Не Ви препоръчваме обаче активирането на тази функция по време на партията.

Българският шахкомпютър Партньор крие още много интересни възможности и тайни, а пълноценната игра с него е невъзможна без подробното разучаване на ръководството, което ви предоставяме за изтегляне тук ==> Шахкомпютър Партньор – ръководство. Там можете да продължите запознанството си с това интересно апаратче, а ние ще ви припомним и неговия предшественик:

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах

Български 8-битов компютър за електрокардиография от 80-те г.

В Sandacite.BG намерихме този интересен български компютър за електрокардиография.

***Български електрокардиографски компютър***

Ето че след известна пауза пак сме на линия със статия за медицинско оборудване! Днес във фокуса на нашето внимание е компютризиран уред, който служи за извършване на електрокардиографични изследвания на пациентите в болница. Произведен е през втората полови на 80-те, но кога точно – не знаем. За да уточним мястото на производство, нека да кажем, че в онзи период към Медицинската академия в София функционира малко предприятие за научно-развойна дейност и производство на електромедицинска апаратура. Именно тяхно изделие е този електрокардиограф – образец на българската медицинска електроника.

Апаратът е поместен в метална кутия, която не носи никакво означение на себе си. Но не бързайте да сметнете, че е безименен – може то да е отпечатано на монитора, който се поставя отгоре му и който за съжаление не успяваме да открием. Това обаче най-вероятно е стандартен михайловградски монитор от 8-битов Правец или телевизор чрез BNC или CGA конектор.

Стандартният обем на оперативна памет (RAM) е 32 кб. На този нашият паметта е допълнително разширена до 48 килобайта – чрез трети 16 килобайтов модул, поставен на цокъл. А за процесора можете да прочетете интересни неща по-надолу.

На снимката горе можете добре да забележите различните бутони и потенциометри за контрол на тока през пациента и малко други неща.

Нека да разгледаме ЕКГ компютъра и отвътре, което става лесно, когато се вдигне капакът – и виждаме ето това:

Използвана е двуслойна дънна платка в комбинация с дъщерна платка, която се грижи за аналогово-цифровото преобразуване на измерванията от активността на сърцето. Захранването е реализирано с български компоненти, отговарящи на БДС, включително и масивните електролитни кондензатори, които са устояли на теста на времето. Захранването е добре изолирано от останалите електронни компоненти. Това е от първостепенна важност при медицинското оборудване. Все пак не бихме искали да прекараме 220 волта пред нищо не подозиращия пациент!

От пръв поглед личи разликата в реализацията. Докато дънната платка е качествено проектирана и реализирана без почти никакви последващи корекции, то дъщерната по-скоро прилича на прототип , отколкото на краен продукт. Наличието на разширителен конектор на дъщерната платка, както и фактът, че от многожичния заден конектор се използват само четири проводника, води до заключението, че съществува още една версия на този компютър – с разширена функционалност. Това обяснява и свободния цокъл за допълнителен UV EPROM със софтуер на дънната платка.

Самата дънна платка е изградена изцяло върху архитектура, базирана на 8-битовия процесор Моторола 6800.

Главният микропроцесор е Хитачи HD468B00P, работещ със скорост 2 MHz. Той е лицензирано копие, идентично с Моторола 6800. Честа практика през 80-те години на миналия век е да се използват така наречените вторични източници. Това са продукти, идентични и лицензирани от оригиналния производител. Така в случай на фалит, мащабно бедствие и други форсмажорни обстоятелства съществува възможност все пак желаният компонент да бъде доставен до завода производител.

Друг интересен факт около Моторола 6800 е, че по време на неговото производство Моторола сменя производствената си локация, част от инженерите отговорни за създаването на 6800 напускат Моторола и основават МОС Технолъджи. Там създават процесора MOS 6502, който е идентичен на 6800, макар и с разбъркани пинове. MOS 6502 с тактова честота от 1 MHz по-късно става част от култовия Apple ][, което поне на теория значи, че нашият електрокардиограф е два пъти по бърз от Apple-а. ?

Микропроцесорът е свързан чрез осембитова двупосочна шина за данни към Моторола MC68B21P (което е контролер за периферия). Именно така става връзката с дъщерната платка.

Повторяемостта на функции, а такива в един електрокардиограф има много, е подпомогната от програмируемия таймер Митсубиши M5L8253P-5.

Двумегахерцовият Хитачи HD46505SP видеопроцесор се грижи за изображението на кривата на сърдечната дейност, което излиза горе на монитора.

Споменатите в началото 32 кб РАМ са реализирани чрез два 16-килобайтови SRAM модула Хитачи HM6264LP-15 запоени на дънната платка, а там е и третият 16-ак.

Целият софтуер се записва на две електрически програмируеми компютърни памети с електрически запис и оптично изтриване от типа UV EPROM с обем 8 килобайта всеки (общо 16), като те са разширяеми до 24. Те обаче са толкова едва при модела с разширени функции.

Ето в заключение и гърба на устройството – виждаме конектора за монитор, изводите с кабели, чрез които се извършва електрокардиографията и т.н.:

Това беше един от българските компютри със специално предназначение. Друг интересен наш електромедицински уред можете да разгледате тук ==>

Български стоматологичен рентген от средата на 60-те

Ето и една българска EGA видеокарта за компютри Правец!

В Sandacite.BG днес изследваме тази видеокарта за компютри Правец, работеща с EGA стандарта.

За да представим по-подробно историята на българския компютърен хардуер, от известно време започнахме да се интересуваме не само от целите устройства, но и от съставните им части. И така сега ни попадна тази видеокарта от втората половина на 80-те г., която поддържа стандарта за компютърна графика EGA.

EGA e въведен през октомври 1984 от IBM като усъвършенстван наследник на предшественика си CGA. Новият графичен стандарт излиза съвсем скоро след премиерата на революционната компютърна конфигурация IBM PC и за кратко време се превръща в основен. EGA поддържа 16-цветови образ и палитра от 64 цвята. EGA е засенчен едва след появата на новия VGA (пак на същата компания) през 1987 г.

Тъй като Правец 16 поставя началото на традицията България да произвежда компютри, хардуерно и програмно съвместими с IBM PC, е напълно очаквано Комбинатът за микропроцесорна техника да започне да произвежда и EGA видеокарта. И това наистина става факт – днес ще ви я покажем даже. Тя няма специално име, а е означена само като ,,съвместим с EGA видеоконтролер“.

Виждате я на горната снимка. Освен за Правец 16 и модификациите му, този графичен контролер работи и с по-късните 286 (1988 г.) и 386 (1989) Правеци. Заради високите си графични качества EGA картата е сметната за подходяща при изграждането на компютърни работни станции, работещи с архитектски и въобще чертожни CAD програми с широко предназначение. За разлика от гигантската GKS видеокарта от вчерашната ни публикация обаче, тази тук е доста по-малка е заема само един системен слот в кутията на компютъра.

Както очакваме, нашият ,,графичен ускорител“ :D поддържа типичните спецификации на EGA стандарта като 16 действителни цвята на екрана, палитра от 64 цвята, а максималната резолюция е 800 х 600 точки. Видеомапетта пък е 256 кб. Нищо че е по EGA – картата предлага и пълноценна емулация (тоест работа в режим на) на контролери за други видеостандарти като:

по-стария IBM CGA (1981 г. – това е първият графичен стандарт, използван в IBM PC и на практика първият съвременен стандарт за цветна компютърна графика със своите 4 цвята и 16-цветова палитра);
още по-стария IBM MDA (Monochrome Display Adapter) – може да въпроизвежда единствено на екрана единствено монохромен текстов режим с 25 реда текст, който е зелен на фона на черен дисплей – типична гледка при Правеците 8 напр.;
Hercules Monochrome Adapter – друг монохромен стандарт от 1982 на компанията Hercules

Както виждаме, цветната EGA карта поддържа и широк набор стари стандарти заради обратната съвместимост – през втората половина на 80-те в България са най-широко разпространени монохромните монитори (черен екран + зелени символи на него), затова видеоконтролерът трябва да поддържа и такъв.

Когато обаче картата работи в EGA режим, поддържа 640 х 350 пиксела в 16-цветови режим. Освен това има резолюции 640 х 200 и 320 х 200 при работа по другите стандарти за цветна компютърна графика, а и 640 х 350 на монохромен монитор. Тогава образът, който ще видите, има и четири равнища на интензивност (тоест четири степени от по-светло към по-тъмно). Потребителят може да зададе до 512 екранни символа.

Това досега беше за сложната цветна графика. В режим на работа с текст пък поддържа 43 реда х 80 колони или 43 реда х 132 колони. Ако операционната система изобразява информацията във вид на ,,прозорци“, картата поддържа тяхното преместване един върху друг, един около друг и въобще разнообразно движение.

Видеокартата поддържа и драйвери по стандарта VDI, за който по-подробно писахме във вчерашната статия. Размерите ѝ са 160 х 100 мм и тежи 500 грама. Работи в температурния диапазон от +10 до +45 градуса и при относителна влажност на въздуха до 80 % при 25 градуса.

Търсим си такава! :D

А ето и нещо по-различно от света на българските компютри…

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента