Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
Наред с по-битовите неща, често пъти в колекцията ни попадат и високоспециализирани устройства, произвеждани от българската технологична промишленост. Те са използвани от различни специалисти в тяхната работа. Една такава област е хроматографията.
Хроматография е обща дума за лабораторни технологии, насочени към разделянето на различни смеси. За критерий се използват физико-химичните качества на компонентите, които съставят смесите.
Съществуват два вида хроматография – препаративна или аналитичнa. При първата се разделят компонентите за по-нататъшно използване (т.е. това е вид пречистване). Аналитичната най-често се извършва с по-малки количества материал чрез нея се определя относителният дял на компонентите в сместа, която се изследва.
Тези неща се правят с устройство, наречено хроматограф, а след това данните трябва да се съберат и анализират. Именно това прави апаратът, който ви представяме днес.
Както виждате, той е поместен в кутия от персонален компютър Правец 8С. Виждали сме и друг, монтиран в корпус от 8М. Независимо от това обаче, общото е само кутията – уредът Интерхром 1 не е персонален компютър, макар че съдържа микропроцесор в себе си. Устройството влиза в производство поначало след 1986 г., обаче тъй като тук имаме кутия от 8С, то е ясно, че нашият ще бъде от по-новите. И той наистина е произведен чак 1990 г. – в завод Аналитик Михайловград, дн. Монтана.
Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
Съчетанието с правешката кутия е причината на виждаме и двете емблеми отгоре:
Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
Разработен е именно в Базата за развитие и внедряване към завода и е спечелил златен медал, вероятно на Международния панаир в Пловдив.
Интерхром 1 има в себе си и печатащо устройство (както касовите апарати), за да разпечатва на хартиена лента резултата от извършените анализите, които е направил.
Интерхром 1 е еднокален специализиран уред за автоматизирана обработка на хроматографски данни. Интеграторът измерва и разделя площта на всички видове хроматографски пикове с висока точност, иденнифицира ги с пикове на градуирани анализи и определя концентрацията според начина на анализ, който е употребен.
Когато се работи с Интерхром 1, определянето на състава и концентрацията на различни вещества в него се извършват на практика без ръчен труд. Работещият може да управлява автоматичните дозатори по решен от него начин. Апаратът работи с всички тогавашни хроматографи. В края на публикацита сме дали и техническите характеристики на апарата. Операторът може да променя настройките на работа според свое решение, съставяйки така цяла програма. Може и да се разделят ненапълно разделени пикове по задание на оператора или автоматично.
Когато включите Интерхром 1, това екранче започва да отбровяа секунди – т.н. време на задържане (retention time). Това е свързано с хроматограмата – графичния запис на резултата от работата на хроматографското устройство. В една хроматограма присъстват, както в една координатна система, абсцисна и ординатна ос. На абцисата се отчита времето на задържане, а на ординатата – интензитета на сигнала от детектора.
Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
От тези три бутона можете да укажете задействане (Run), възобновявяне (RST = Reset) или край (End) на изследването. Диодчетата обозначават какво произтича в момента:
Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
,,Времето за интеграцията“ е времето за един работен цикъл на Интерхрома, като от тези бутони можете да изберете какво време искате:
Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
Иначе отдясно клавиатурата е пълна с множсетво функционални бутони, между които разбираме напр. какво прави PRT – разпечатва отчет за свършената работа:
Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
Да погледнем Интерхрома отзад. Има 3 конектора за свързване с външни устройства – най-вероятно използваните при хроматографския анализ:
Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматографияИнтерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография
Ето и техническите характеристики:
Входен сигнал
± (-0,01÷1) В
Динамичен диапазон
106
Нелинейност
0,1%
Чувствителност
1 Хц/мкВ
Входно съпротивление
> 10 МОм
Основна честота на прочитане
20 Хц
Брой анализирани пикове
до 250
Дължина на хроматограмата
до 55 минути
Брой канали
1
Брой калибровани пикове
до 100
Линеен и логаритмичен делител
коеф. на деление от 1 до 1024;
1 В входен сигнал остава в рамките на 2 МВ
Размерите на Интерхрома ка като на Правец 8С или 8М – 450 х 500 х 140 мм. Той тежи 10 кг, захранва се от 220 волта напрежение. По-нататък му правят и наследник – Интерхром 2 – който пак е поместен в такава кутия, но има разлики – напр. печата на по-широка хартия, тип безконечна.
А ето тук и един дооста по-стар научен уред, произведен обаче в БАН:
Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!
Българско банково валутно табло
Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.
Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.
Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.
Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.
В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.
Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.
Българско банково валутно табло
Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.
Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.
Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.
По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:
В Sandacite.BG ненадейно попаднахме на сведения за българската локална мрежа CompAS.
Българска локална мрежа CompAS – контролери
През 80-те години в България се проектират и започват да се употребяват множество компютърни мрежи. Те имат различно приложение – работа (чрез терминали) с мощни компютри от разстояние, автоматизиране и ускоряване на документооборота в малко предприятие или институция и т.н. Една от тях е CompAS, което представлява съкращение от Computer Assign System.
Тази мрежа е NetBIOS-базирана и може да се използва от всички компютри с DOS от версия 3.1 нагоре или с Windows до версия 3.1. CompAS излиза през 1987/8 г. и е разработка на СО Програмни продукти и системи, за което сме ви говорили вече. Тази система е предназначена за ,,автоматизация на бюрокрацията“, ако може да се изразим така – инсталирана е напр. в разни общини и е свързвала техните компютри. Най-често това са различните модификации на Правец 16.
Българска локална мрежа CompAS – контролери
Пакетът данни в тази мрежа се предава по познатия ни Ethernet протокол. Мрежовите функции са задействат чрез командите NETUSE и NETSHARE на DOS. Всички компютри, свързани в CompAS, могат да са сървърни. Цялата дължина на шината е 100 м, а в нея са навързвани най-много 30 компютъра.
Българска локална мрежа CompAS – контролери
На снимките по-горе виждате една от двете типични карти за тази мрежа, с които се сдобихме. Това са разширителни карти контролери, подобни на днешните LAN карти. Те обаче работят не PCI или на PCI-E слот, а на ISA, който е за 8-битова ISA шина. ISA интерфейса все още помним – до не толкова отдавна го имаше, напр. по дъната за слот 1 преди двадесетина години. По картите има разнообразни чипове. Както виждаме, сред тях има и съветски – онези, чието означение започва с К155.
Българска локална мрежа CompAS – контролери
Картите са производство на предприятието Оргсист инженеринг, поделение на Оргтехника Силистра. Двете такива карти са съвместими помежду си и могат да приемат-предават данни, монтирани в различни персонални компютри. Скоростта, с която се предават пакетите, е 1 мегабит/сек. Всяка карта има отделни, свои драйвери.
Конекторът за връзка е DB9:
Българска локална мрежа CompAS – контролери
Тези карти получихме направо от ръката на автора на мрежата, който ни разказа и най-важните факти за нея. Благодарим му от сърце! Поздрави от нас, а по-долу сме ви подготвили още едно четиво на подобна тема:
Sandacite.BG намерихме нещо забравено – българската 8-битова компютърна игра Разруши стената!
8-битова компютърна игра Разруши стената
Тези дни попаднахме на една истинска непозната находка!
Както знаем, през 1982 – 3 г., когато 8-битовият Правец`82 e все още нов-новеничък компютър, се разразява голяма работа по обучение на хората за пълноценно действие с него – за усвояване на хардуера му, за работа с досовските команди и програми и т.н. Тези неща обаче са твърде изморителни и затова тогавашните български софтуерни инженери са предвидили и една игра, която е записана в дискета, иначе пълна с останалите тежки неща от по-горе. Дискетата върви към книга ръководство за работа с компютъра. Ако се съди по факта, че в едно ръководство за работа с Правец`82 играта е дадена след доста страници нови за усвояване команди, явно са смятали, че тя може да е нещо като награда за хората, които до този момент успешно са усвоили нелеката нова материя. Ето за какво става дума.
Играта Разруши стената може да се задейства от дискета или от касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:
ДСО ПРИБОРОСТРОЕНЕ И АВТОМАТИЗАЦИЯ
ИНСТИТУТ ПО ПРИБОРОСТРОЕНЕ
СЕКЦИЯ ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ
[КЛАВИШЪТ ESC ПРЕКРАТЯВА ИГРАТА]
ЗА ДА ЗАПОЧНЕТЕ, НАТИСНЕТЕ <ИНТЕРВАЛ>…
8-битова компютърна игра Разруши стената
Ето и какъв е сюжетът на играта за отмора. Персонажът Ви хваща един ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата Ви е да съборите тухлена стена с тази топка, а тя отскача от ракетата. Помним, че за толкова време само Чък Норис беше успял да победи на тенис тухлена стена… все пак може и Вие да успеете. Ракетата управлявате с един игрови контролер от онези с потенциометър – тип paddle – които Ви показахме ТУК. Можете да удряте топката с движеща се ракета, като в такъв случай го правите с т.н. фалциране.
Първият български игрови контролер
Преди да започнете да играете, компютърът ще Ви помоли да напишете името на персонажа си, защото не играе с непознати. Измислете някакво име, натипкайте го, като ако то е по-дълго от 12 символа, програмата автоматично ще го отреже до толкова. Сега натиснете клавиша RETURN и ще видите върху екрана полето за игра и надпис:
ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.
Бутонът е малкото копченце отстрани на черния игрови контролер. В игрите с него иначе можете да стреляте по разни противникови космически кораби и т.н.
Първият български игрови контролер
Тъй като двата контролера са свързани към общ кабел и така влизат в компютъра, той самият ще Ви съобщи на екрана, ако започнете не с това устройство, с което трябва.
(Между другото, понякога в бързината на игра се случва човек неволно да натисне RESET вместо RETURN и тогава екранът ще започне целият да свети. Тогава не трябва да се панирате, а просто напишете отново командата RUN.)
В долния край на екрана ще видите цифри – това са точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от някоя от тухлените колони на стената. И колкото повече навътре в стената отивате така, толкова повече точки получавате за една съборена тухла.
Sandacite.BG се сдоби с български компютърен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.
Български системен терминал ИЗОТ СМ 6326
За този терминал досега не бяхме чували, но и на него му дойде времето.
ИЗОТ СМ 6326 е представител на т.н. системни терминали. За разлика от потребителските или служителските терминали, системният не се използва за отдалечена обработка на информацията и работа с компютър от разстояние, а е свързан направо към ,,системата“, т.е. самия компютър – електронноизчислителната машина. Тя може да бъде както от ЕС, така и от СМ-серията (както мейнфрейм, така и минимашина, ако използваме терминологията от тогавашното време). На такъв терминал също работи човек, когото наричаме оператор. Нещо подобно като конфигурация виждаме пред хубавицата тук:
ИЗОТ 1016С
Както виждате от първата снимка, най-горе, новият експонат в колекцията ни се състои от принтер и клавиатура. Малко по-надолу ще видим защо ни е толкова важен тук принтерът… А клавиатурата разполага с традиционните бутони, като отгоре има няколко светодиода, за да се следят параметри на работата. Такъв е напр. светодиодът OFF LINE, който най-вероятно е там, за да сигнализира, ако компютърът в момента е изключен от мрежа:
ИЗОТ СМ 6326
Принтерът е съвсем подобен на популярния ИЗОТ 0230.М1 (с печатащо устройство тип ,,маргаритка“). Тъй като тези терминали още нямат монитор, принтерът е там, за да го замени. На него се изпечатват командите, които операторът дава на големия компютър, и системните съобщения на машината. Може да изглежда странно за нас, но за тогава е нормално. Да, има огромен разход на хартия, затова именно после принтерните терминали са заменени с мониторни.
Принтерът може да се използва и за разпечатване на файлове с данни от компютъра, разбира се – напр. разни статистически или каквото там са обработвали. Доста често е това, особено в различните изчислителни центрове.
За разлика от 0230.М1, този принтер също има светодиоди, за да комуникира с нас. Напр. има сигнализация PAPER OUT, която ще светне най-вероятно ако хартията е поставена неправилно. Тя впрочем е двойно по-широка от А4, от т.н. безконечен тип.
ИЗОТ СМ 6326
Производител на принтера е предприятието Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми в Пловдив. Година на производство – 1985.
ИЗОТ СМ 6326
От тази снимка забелязваме три конектора RS232 С на гърбината му. Един е за връзка с машината, но другите не знаем за какво са…
ИЗОТ СМ 6326
Един по-различен вид терминали, от който обаче вече си имаме в колекцията. Да ни е честит!
А вие разгледайте примерно ето това – и тук има такъв терминал, вижда се вляво от служителските:
Запознайте се с ПУМА – българска програма за създаване на макроси, която Sandacite.BG изнамерихме вчера.
ПУМА – програма за работа с макроси
Ако си спомняте, преди време Ви бяхме занимали с българската 16-битова програма за електронни таблици (и не само) Микроплан 16. Една от най-силните страни на Микроплана е създаването и използването на макроси. На всеки напреднал потребител на Микроплан 16 са известни възможностите за автоматизиране на работата с нея чрез макроси, чрез организиране на диалог и проблемно-ориентирани менюта. Макар и трудни, макросите са неизбежни, защото чрез тях могат да бъдат реализирани всякакви приложения по удобен за крайния потребител начин. Но все пак работата с макросите си остава сложна.
Тук на помощ идва един помощен софтуер – ПУМА – чрез която Микроплан 16 става удобно и мощно средство, чрез което да разработвате други компютърни програми.
ПУМА осигурява преход към по-високо ниво на макротехнологията – разбираем макроезик. Тя не само запомня командите, а изгражда синтактично правилен макрос. Когато са необходими промени, може да редактирате макроса сами или да използвате за тази цел ПУМА. Без ПУМА потребителите на Микроплан 16 трябва да запазват макросите си в таблицата, с която работят. Но ПУМА позволява макросите да бъдат запазени и като независими файлове, достъпни от различни таблици. ПУМА предлага прост начин за изграждане на мощни и сложни макроси чрез IF THEN ELSE оператори, цикли, броячи, менюта. Може да се използва и редакторът на ПУМА (или друга програма текстов редактор) за създаване на кратки и ясни макроси на езика на ПУМА. Нейното название всъщност е съкращение, което това и означава – ,,програма, улесняваща макросите“.
ПУМА е от 1987 г. и е дело на СП ,,Микросистеми“ София – предприятие в състава на СО ,,Микропроцесорни системи“ Правец, което разработва и издава разнообразни програми за 16-битовите Правеци. Ето какви са нейните системни изисквания:
някой от 16-битовите Правеци;
поне 320 кб RAM (най-добре обаче е 384 кб);
като софтуер – ДОС 16 и, разбира се, инсталиран и работещ Микроплан 16.
Тя се зарежда за постоянно в паметта и става достъпна за работа винаги, когато работите с по-голямата програма. Чрез нея можете да правите нови приложни програми и да разширявате стари. Ето какво може да прави ПУМА:
да записва ниструкции към Микроплан 16 и да ги възпроизвежда. Инструкциите (въвеждане на данни, придвижване в електронната таблица или изпълнение на команди) могат да се изпълнят отново когато и колкото често е необходимо. ПУМА добавя собствено меню към Микроплан 16, чрез което изпълнението на тези инструкции е лесно дори за начинаещи в голямата програма;
автоматично създаване на макроси за Микроплан 16 от запомнени поредици от инструкции и записване на макросите в таблицата или в специална библиотека. Както всяка друга операция в Микроплан 16, създаването на макроси с ПУМА е подпомогнато от меню;
ПУМА предоставя мощен, структурно-ориентиран език за програмиране в Микроплан 16. Тя съкращава времето за кодиране със структури като DO WHILE и CASE, подпрограми, свързване на програми. Създава ясен код с коментарни редове. Предоставя средства за откриване и премахване на грешки. Езикът за програмиране на ПУМА се различава от макросите на Микроплан 16 така, както PASCAL или С от машинния език. ПУМА поддържа изцяло и стандартния език за макроси на Микроплан 16.
ПУМА има специална възможност да съкращава макросите, като замества команди като {Goto} и {Edit} с по един символ, а така ВИ спестява място в таблицата и ускорява изпълнението на макроси с много такива команди.
И така, виждаме, че тази програма значително облекчава работата: автоматично съставя макроси, предлага прост програмен език, разширени възможности за макропрограмиране и независимо от електронната таблица записване на макросите.
Как се инсталира ПУМА? Има два случая – според това дали искате тя да бъде инсталирана на харддиска на Правеца, или не.
Както повечето проограми от 16-битовата ера, ПУМА-та получавате инсталирана на дискета. Ако Правецът разполага с две флопита (в кутията е предвидена такава възможност), поставете дискетата на ПУМА в устройство А:, а инсталационната дискета на Микроплан 16 – в устойство В:. След това препишете програмните файлове на ПУМА при тези на Микроплан 16:
COPY A:*.DEF В:<—1
COPY А:*.ЕХЕ В:<—1
COPY A:*.LIB В:<—
Сега извадете системната дискета на Микроплан 16 от устройство В: и поставете дискетата, на която са записани таблиците на Микроплана. Копирайте файловете с данни на ПУМА – ето така:
Напишете COPY A:*.PGM В:<—1
Напишете COPY A:*.WKS В:<—1
Накрая извадете дискетата на ПУМА и я запазете на сигурно място.
Вероятно искате да научите повече за различните възможности на ПУМА и как се работи с нея. Затова се постарахме да ви намерим оригиналната документация на програмата и ви я скенирахме, за да си я четете и разучавате колкото искате. Можете да я дръпнете оттук ==> ПУМА – програма за макроси
Важно е да хвърляме поглед не само върху стария хардуер, но и върху софтуера, който работи на него. Друг интересен пример е Мултипак – българският офис пакет:
Sandacite.BG съставихме за вас списък от 10 стари български компютърни игри от средата на 80-те.
10 стари български компютърни игри от 1985 г.
Преди време ви бяхме направили една статия за първите български компютърни игри. В нея разказахме накратко какви са сюжетите на четири-пет най-популярни от тях, обаче имайте предвид, че това беше само някакъв връх на айберга. Защото заглавията компютърни игри, издавани от българската софтуерна промишленост през 80-те години, са десетки и дори стотици. Затова дойде време да ви направим нов каталог, като този път в него влизат десетина игрички, произведени през 1985-а.
Всички те са предназначени за разцъкване на компютър Правец`82 или някои от следващите 8-битови Правеци. Те се записват на дискета, а за някои от тях ще ви трябва не само клавиатурата (примерно клавишите със стрелки), ами се налага да насочвате персонажите си с помощта на игрови контролери. Както вече знаете от други наши статии, те може да са с потенциометър (тип paddle) или джойстик – разгледали сме ги съответно ТУК и ТУК. Операционната система, на която подкарвате тези игрички, е ДОС 3.3. Заводът производител на забавнити софтуери е този за информационни носители в с. Драгор – ЗИН Динко Баненкин.
10 стари български компютърни игри от 1985 г.
В тези игри ще видите няколкото типични среди, в които се развиват сюжетите на тогавашния забавен софтуер – напр. Космос, галактики и т.н. И така, да започваме:
АВАНТЮРИСТ
Играта е предназначена само за един състезател и се управлява само от клавиатурата. Авантюристът е Вашият герой, който се предвижва през земя на опасности, където го дебнат коварни змии, злосторни хора, кучета, които не са добри, а зли и т.н. Вашата, тоест неговата задача, е да унищожите тези препятствия по пътя си и да завършите преминавате си невредими. Доколко сте успешни в рейда си, се отчита със събирането на точки, като трябва, разбира се, да постигнете максималния брой. Накрая скачате от кеф, когато го направите, а силите на злото вече са зад Вас, унищожени от мощния Ви акъл.
АВТОМАГИСТРАЛА
Тук отново сте сами на фронта – и сам воинът е сам… ъъ, в смисъл, воинът е воин. Ваш единствен помощник е клавиатурата, а играта е изпитание за шофьорските ви умения – управлявате автомобил в насрещното движение и не трябва да направите катастрофа. Знаем, че така или иначе сте свикнали от реалния живот, така че сега играта едва ли много ще Ви затрудни.
БИТКА В ГАЛАКТИКАТА
Време е да навлезем в Космоса и да се включим в междузвездните войни. Злите врагове налитат върху Вас, Вие ги разфасовате с високотехнологичните си оръжия (тоест щракате като съсредоточено зомби бутоните на клавиатурата), а при успешно свършена ,,работа“ получавате точки като премия.
ЗВЕЗДЕН ПЪТ
Тук състезателите могат да са и един, и двама. Когато е вторият случай, те играят с контролери – падъли или джойстици. Пак се преодоляват препятствия и се събират точки за успех.
ЗМИЯТА ХАПЕ
Хапе ами… и Вас ще Ви ухапе, ако не внимавате! В тази игра с помощта само на клавиатурата един състезател управлява една змия. Целта му е да насочва така движението ѝ, че да върши тя подвизи – да унищожава различни движещи се цели (зверчета разни), а същевременно да не се блъска или допира в други, неподвижни обекти – примерно някакви камъни. Доколко сте добри, се разбира от точките, които сте натрупали.
10 стари български компютърни игри от 1985 г.
КАТЕРАЧ
Игра за феновете на паркурата и прочие градски силни усещания. Вие трябва да се изкачите на покрива на една сграда, но по пътя Ви дебнат различни препятствия, които трябва да преодолявате. Разни прътове, движещи се протегнати ръце и прочие подвижини и неподвижни цели застрашават Вашия отвесен поход към керемидите, но Вашата съобразителност е по-силна от тях. При успешно преминато затруднение получавате точкова премия. Състезателят отново е само един, работи с клавиатурата.
КОСМИЧЕСКА АРМАДА
Време е да се върнем в Космоса, където отново сте сам като кукувица. Можете да играете по избор с клавиатура или контролер, като, тъй като в тази игра ще се налага да стреляте, можете да използвате едно странично бутонче на падълите, от което се задейства стрелбата. Като сюжет играта пак е нещо подобно на една от горните – срещу Вас налитат зли извънземни обекти, а Вие трябва да ги унищожавате, за да завършите успешно мисията си, докато печелите точки.
ЛУННА ОДИСЕЯ
Тук сте на Луната, но нейните жители не са лоши като онези извънземни одеве, а напротив – добри, че даже и ги заплашва беда. Доколкото помним, нещо ги убиваше един по един… Вашата задача, разбира се, е да ги спасите. Пак играете сам срещу всички и с клавишите.
СПАСИТЕЛ
Унищожавате обекти на противника. Не се сещаме обаче какви са те и къде се развиваше действието. Но така или иначе вече Ви стана ясно като какви са нещата с тези игри.
Като цяло, доброто им познаване и умелото боравене с тях увеличава скоростта на мисленето Ви и уменията Ви да взимате бързи решения под напрежение. По-бързи стават и пръстите, когато боравят с клавиатурата.
Между другото, много търсим (купуваме) дискети с български компютърни игри и програми, както и документация за тях (като ТЕЗИ). Така че ако имате такива, свържете се с нас – 0896 625 803. Поздрави!
Ето я и предишната статия, за която стана дума в началото:
Олалаа, в Sandacite.BG намерихме български телефонен модем за 16-битови компютри Правец!
Български телефонен модем STN 8009
В немалко наши публикации досега сме ви занимавали с българския мрежов хардуер – модеми, процесори за телеобработка, мултиплексори… Модемите през 80-те г. обаче биват няколко вида. Досега сме обръщали внимание преди всичко на онези, които се включват към големи компютри от сериите ЕС и СМ и представляват кутия, която се поставя извън компютрите и се свързва с тях чрез кабели. Този път обаче при нас дойде нещо различно.
STN 8009 е един от последните модеми на Комбината Системи за телеобработка във Велико Търново. Влиза в производство през 1990 г. и е произвеждан поне до 1992 г. Той се произвежда в три модификации:
STN 8009 – т.н. самостоятелен вариант, приличен на разглежданите досега от нас ЕС 8004Е и 8005 напр., който се захранва от 220 волта напрежение;
STN 8009.01 – вариант във вид само на платка, предназначена за монтиране в персонални компютри от типа на ЕС 8531 – 08, 10…;
и най-сетне точно този STN 8009.02, който е пак платка, но проектирана за 16- и 32-битови х86-съвместими компютри. Именно него ще разгледаме днес.
Български телефонен модем STN 8009
Това, което е характерно тук, е, че нашият екземпляр не е никога използван. Така и никога не е бил разопакован – получихме го в това състояние – нов от магазина както се казва. Наистина рядка тръпка! Принудихме се да разрежем найлона, за да можем все пак да извадим модема, и с това все пак разрушихме капсулата на времето.
Платката се присъединява към дънната платка на Правеца чрез слот. Това е асинхронен телефонен модем, който се управлява от вграден микропроцесор. Когато компютърът или терминалът е снабден с такъв модем, може да участва в различни видове локални мрежи или да работи в режим на отдалечена обработка на информацията (т.н. телеобработка, за която много сме писали). STN 8009.02 предлага дуплексен обмен на данни със скорости 300 или 1200 бита/сек. Скоростта е стабилна – при по-високата 1200 бита/сек скоростта на предаване винаги е в предела от -2,5 % до +1 % от заявената стойност.
Телефонен е, защото за връзката си с други компютри или за работа в телеобработка използва телефонни линии. След инсталацията си STN 8009.02 може автоматично да определи и установи скоростта си на предаване на данни, като отчете тази отдалечения компютър или терминал, с който ще си комуникира.
Ето обратната страна на платката. Горе върху текстолита виждаме надпис IZOT 8009.02, за да не остане съмнение с какво сме се сдобили:
Български телефонен модем STN 8009
Както виждате от по-долу, модема има и малко табло с превключватели, чрез които се променят настройките му на работа. Повече за различните свойства на превключвателите можете да разбере от техническата документация на устройството, която сме ви скенирали за изтегляне по-долу. При всички положения обаче първо трябва да сте боднали платката в слота на дънната платка, и да сте присъединили модема към телефонната линия и апарат според тази схема:
Български телефонен модем STN 8009
Eто и конектора на интерфейса, който се използва – обикновеният за времето си RS 232. Неговият кабел се намира в комплекта, в кутията:
Български телефонен модем STN 8009
За да проверите дали правилно сте го инсталирали, въведете командата АТ и натиснете клавиша RETURN. Ако всичко е наред, ще чуете ОК и STN 8009.02 ще очаква следващата команда.
По онова време такива модеми се наричат интелигентни. Това означава, че докато се установява връзката, модемът може не само да отговори на повиквания, а и да набере телефонен номер. За да прави това, устройството използва вграден микропроцесор.
На платката има и електромагннитно рийд реле РМК 11105 с емблемата на ДСО Електронни елементи.
СМ611Р пък е UART чип, универсален асинхронен приемо-предавател. Грижи се за обмена на данните:
Български телефонен модем STN 8009
На платката има монтиран и говорител. Той е там, за да може да се чува как протича набирането, да издаде предупредителен сигнал при грешка в номера или при зает абонат. Ако се получи сигнал ,,заето“, може да използваме командата за автоматично пренабиране на последния набран номер.
STN 8009.02 има два работни режима – команден, наричан още локален, и дистанционен. Когато сме в първия, командите, които даваме на модема, трябва да бъдат в ASCII код. В дистанционен режим пък при скорост 300 бита/сек модемите от типа 212А използват кодове с един стартов бит, осем информационни и не по-малко от един стопа.
Повече за работата на нашето ново бисерче можете да научите от обещаната документация тук ==> Български модем STN 8009
За десерт – ето сертификата за качество на нашия модем. Издаден е 1992 г.:
Български телефонен модем STN 8009
А ето и мнооого по-стар телефонен модем – най-вероятно това е вторият български такъв:
В Sandacite.BG попаднахме на нов български мрежов терминал – ИЗОТ ЕС 8566.М1.
Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1
Последната версия на известната система за изграждане на компютърни мрежи ЕСТЕЛ е с версия 4.2 и влиза в действие през втората поломина на 80-те години. Както и при останалите версии, и при нея потребителите се свързват с големия компютър, чиито ресурси ползват, чрез лични терминали, които наподобяват персонални компютри. Съдържат клавиатура, монитор, принтер, главен блок и т.н. Един такъв блок виждате на снимката – той е сърцето на терминала ЕС 8566.М1. М1 означава, че това е втора модификация на вече съществуващо ЕС 8566. Пред терминала стои оператор – той работи с него.
Производството на този терминал започва през 1988 г. в Комбината за системи за телеобработка във Велико Търново (преди това се нарича Завод за запаметяващи устройства). Това е онзи същият, за който проф. Оли Мартикайнен – една от големите фигури в историята на хардуера, изобретател на рутерите и професор в Хелзинкския технически университет – казва така: ,,Ние от една фабрика за галоши (има предвид Нокия, която преди електрониката е произвеждала гумени обувки) направихме световен гигант, а вие, които имахте такава чудесна база, толкова ли не успяхте да намерите една ниша, за да останете на едно от челните места в развитито на компютърните системи?“. Въпрос, на който и досега не сме дали сериозен отговор…
Но да се върнем в добрите години на българската електроника.
Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1
На горната снимка виждате терминала, който разглеждаме – в оригинална реклама от януари 1989 г. Той се състои от следните устройства:
управляващ блок ЕС 8566.А025 – това на снимката;
монитор ЕС 8566.А015;
друг монитор, наречен ,,символно-графичен“ -ЕС 8566.А026 – за чертежи и т.н.;
принтер ЕС 8566.А030 (който е от т.н. маргариткови);
клавиатура ЕС 8566.А045;
обикновен (монохромен) монитор ЕС 8566.А060;
цветен монитор ЕС 8566.А070;
Сега знаем, че ще кажете, че нямаме останалите части на терминала, но помислете добре. Както виждаме, мониторите са няколко вида. Поначало в тези терминали често един монитор се използва при няколко и получава различен номер според това в кой комплект са го включили. Напр. този тук А.015 е на практика същият като монитора, използван в терминала ИЗОТ СМ 1604.М3:
Мрежов терминал ИЗОТ СМ 1604.М3 – монитор
А и освен това Вие идва ли имате всичко оригинално по Москвича си на вилата, така че не ни се отваряйте. :D
Към терминала могат да се включи повече от един монитор от модела А015 и А026 и принтери А030 според това колко души ще работят, но не могат да бъдат повече от осем. Както към днешните компютри за професионална обработка на изображения може да се включи повече от един монитор. Мониторите работят на резолюция, която позволява 24 реда текст с 80 символа на ред (тоест общо 1920 символа) или 32 х 80, което прави 2560 символа. Методът на изображение е т.н. растерна матрица 7 х 9 или 5 х 7 (малък формат).
Всяко от тези устройства се включва чрез кабел и може да бъде отдалечено от главния управляващ блок на най-много 1 км. Разбира се, в практиката не се налага такова нещо, а обикновено всички са в една стая.
Тук виждате задния панел – от тези серийни конектори се включват устройствата. Имали ли сте серийна мишка? :)
Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1
Както виждате, няма предвидена външна памет за зареждане на програми. Тя идва от големия компютър, с който терминалът е свързан. Според инсталирания на него софтуер файловете (които в онази епоха са най-често текстови) могат да се редактират на монитора по определени от програмата стандарти. Чрез нея се управлява и как ще се печата. Като стана въпрос, принтерът е производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства – Пловдив и печата със скорост 30 символа/сек.
Споменахме, че терминалът е с свързан с голям компютър, от серията ЕС или СМ. Според това какъв канал за връзка се използва скоростта на предаване на данни е между 1200 и 9600 бита/сек.
Терминалът се захранва от обикновено мрежово напрежение 220 волта, кабелът е със стандартен трипинов конектор, а всяко устройство хаби около 80 вата мощност.
Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1
Сега още малко за софтуера. Когато работи в мрежова среда, ЕС 8566.М1 използва операционните системи ОС 6.1/ВП и ОС 351. Достъпът към базата от данни на потребителя се осъществява от система за управление на информационните потоци. Тя се нарича СУИЛ/ОС. Тя е изградена на модули и така потребителят може да избира само онези, които са му необходими. Връзката между приложния софтуер (практическите програми, които се използват) и СУИЛ се осъществява чрез специални макроинструкции за СУИЛ. Има и специален пакет приложен софтуер за графична информация.
А ето това е по-стар терминал, но с повече функции на него:
Запознайте се с правешката компютърна програма Екранен редактор в Sandacite.BG!
Екранен редактор за Правец 16
Днес за разнообразие – малко софтуер. Ще разгледаме една 16-битова програма за работа с текстови файлове, издадена през втората половина на 80-те години, която дава големи за времето си възможности. Тя е пусната от Софтуерна къща Правец Програма, поделение на СО Микропроцесорни системи – Правец. Нарича са Екранен редактор.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА
Предназначена е да се използва на 16-битови Правеци и съвместими с тях компютри. Затова използва операционната система ПДОС-16. За да работите с програмата, компютърът Ви трябва да има поне 256 кб RAM.
Екранният редактор предоставя възможност за бързо и ефективно създаване на текстови файлове – първични програми (тоест листинги – изписан в текстов файл код на програмно приложение – доста популярен метод в онази епоха), а също така други документи, данни. Освен това, програмата ни дава мощни редакторски възможности.
Редакторът позволява да се разделя екранът на 2 или 4 прозореца. По този начин може да се разглеждат различни части на един файл (или до 4 файла) едновременно.
С тази програма повечето от клавишите на клавиатурата могат да придобият нови функци – потребителят може да изменя действието на клавиша съобразно собствения стил на редактиране. Софтуерът поддържа файл профил, от който извлича дефиниции за отделни клавиши. Потребителят може да въвежда във файла профил различни изменения или да създава свой собствен.
Екранният редактор има три вътрешни файла. Единият – .KEYDEFS – съдържа списък на текущите функции на клавишите, вторият – .UNNAMED – съхранява последните изменения на текста във файла за евентуално възстановяване, а третият – .DIR, предоставя на потребителя каталог на файловете на дискетата.
Ако възникне недостиг от памет, допълнителната информация се записва във файл за препълване на дискетата. Командата ERASE на редактора позволява да се изтрие файлът от дискетата, ако тя се запълни.
Редакторът осигурява бърза работа: прехвърлянето на страници се осъшествява почти мигновено, а разглеждането и промяната в големи файлове се изпълнява за секунди.
Ето какви са ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на програмата:
Редактиране на съдържанието на екрана;
Маркиране на група редове, блок от текста, параграф или изречения за изпълнение на операции за преместване, копиране, изтриване и припокриване;
Възможности за текстообработка – табулация и установяване на граници, пренасяне на думи и преформатиране на текста;
Редактиране до 20 текстови файла, намиращи се едновременно в паметта;
Разделяне екрана на 2 или 4 прозореца;
Възможност за предефиниране на клавиши.
РАБОТА С ЕКРАННИЯ РЕДАКТОР
На първо място е необходимо да се знае как се задейства Екранният редактор. Когато е изведено системното напомняне на операционната система ПДОС-16, е необходимо да се въведе командата РЕ2 и да се натисне клавиш за въвеждане.
След поява на идентификационния екран се извежда друг екран, който е готов за въвеждане на текст. За изпълнение на някои примери с цел обучение се препоръчва следното: ако компютърът има само едно флопидисково устройство, да се замени дискетата с редактора с друга дискета, която е форматирана за работа с ПДОС-16. В случай на системи с две дискови устройства се препоръчва да се изпълняват примери на друга форматирана дискета, поставена във второто устройство – В.
ЗАРЕЖДАНЕ НА ПРОГРАМАТА
За стартиране на Екранния редактор е необходимо да има операционна система ПДОС-16 на дискетен носител и поне едно флопидисково устройство. Екранният редактор проверява типа на монитора, свързан с персоналния компютър (дали е монохромен, цветен или черно-бял). Може да се превключва от монохромен на цветен или черно-бял монитор, като се използва командата SET DISPLAY.
Първо дискетата, съдържаща ПДОС-16,се поставя в устройство А (първото флопи) и се осъществява стартиране на операционната система. След въвеждане на дата и час, на екрана се извежда напомянето на ПДОС-16:
А>
Сега трябва дискетата с ПДОС-16 да се извади от устройство А и да се постави онази, съдържаща Екранния редактор, след това да се въведе „РЕ2“ и да се натисне клавиш за въвеждане: >
А>РЕ2
Така се осъществява зареждане на редактора в паметта и се визуализира идентификационният му екран. След това се извежда друг екран, който е вече работен – готов за въвеждане на текст. Потребителят трябва да запази дискетата с Екранния редактор в устройството, от което е зареден той, до появяването на неговия работен екран, тъй като програмата чете допълнителна информация от дискетата.
РАБОТЕН ЕКРАН
Работният екран за редактиране съдържа 25 реда. При създаване на нов файл на първия ред се извежда маркер „Начало на файла“, а на третия ред маркер „Край на файла“. Между тях може да се въвежда текст, но е необходимо първоначално да се въведат празни редове, които осигуряват пространство за текста. Въвежданата информация може да бъде програмен код или текст.
Областта на екрана, която се състои от 22 достъпни за редактиране реда, се нарича текстова област или област за данни. Ако на екрана се визуализира маркер за начало на файла и/или маркер за край на файл, за текста остават 21 или 20 реда.
Редът 23 се нарича команден ред и в него се въвеждат команди на редактора.
Курсорът първоначално винаги се появява в командния ред. Когато той се намира в него, може да се въвеждат само команди. За придвижване на курсора от командния ред в текстовата област и обратно се използва клавишът ESC.
Под командния ред, в ред 24, е разположен редът за състояние, съдържащ име на текущия файл, номера на реда и номера на колоната на позицията на курсора, и режима на въвеждане – замяна или вмъкване.
Хайде да поработим малко. Нека на новия празен файл е присвоено име чрез следващата команда, зададена в командния ред:
NAME PRACTICE
Стартирането на командата за изпълнение се осъществява с натискане на клавиша за въвеждане, след което реда на състоянието изглежда така:
PRACTICE 1 1 Замяна
При по-нататъшното придвижване на курсора той припокрива тази първа позиция в първия ред и значенията за брой редове и колони съответно се изменят.
Думите „Замяна“и „Вмъкв“. указват два начина за въвеждане на текст. При стартиране на редактора се установява режим Замяна и в реда на състояние се индицира думата „Замяна“. В този случай въведените знаци се заменят с такива, съществуващи преди в същите позиции. В режим Замяна курсорът представлява мигащ знак за подчертаване. След преминаване в режим Вмъкване с натискане на клавиш „INS“, курсорът става мигащ правоъгълник, заемащ цялата позиция на знака и лесно се забелязва. В реда за състояние се извежда название на режим „Вмъкв.“. В режим Вмъкване при въвеждане на нови знаци стари знаци, разположени надясно, се запазват и се придвижват надясно.
В последния, 25-и ред на екрана се извеждат съобщения на екранния редактор.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА КЛАВИАТУРАТА
В левия край на клавиатурата е разположен блок от десет функционални клавиши от F1 до F10. Всеки от тях изпълнява специфична функция. Може да се присвоят още 3 допълнителни функции. Те се извикват чрез натискане на някои от специалните клавиши заедно с функционален. Тези специални клавиши са CTRL, SHIFT и ALT. Комбинация от специален и функционален клавиши се обозначава чрез тире, (например CTRL-F1) и осигурява 3 допълнителни набора от достъпни функционални клавиши – всичко 40. Клавишите CTRL и ALT могат да се натискат също в комбинация с други клавиши. Клавиш CTRL работи в комбинация с осем клавиша за придвижване на курсора, с клавиш за въвеждане и с клавиш за връщане на стъпка. Клавиш ALT може да се комбинира с клавиши за букви и цифри.
При натискане на клавиш F1 се извежда първата страница от спомагателното меню.
Поначало менюто на Екранния редактор съдържа 11 страници:
първата страница пояснява действието на функционалните клавиши;
втората страница пояснява методите за изход от екранния редактор;
страници 3 и 4 поясняват движението на курсора;
страница 5 пояснява маркерите за текст;
страница 6 показва действията с маркирания текст;
страница 7 пояснява отделянето на текст от позицията на курсора;
страница 8 показва методите за възстановяване на изтрития текст;
страница 9 показва форматирането на текст;
страница 10 пояснява разделянето на екрана на прозорци и движението на курсора в различните прозорци;
страница 11 (последна) пояснява търсенето на зададен низ и промяната на знак или низ от знаци с друг низ. С натискането на F4 се осъществява изход от менюто. Потребителят може да извика МЕНЮ за справки по всяко време, но само КОГАТО ДИСКЕТАТА НА ЕКРАННИЯ РЕДАКТОР СЕ НАМИРА В ПОДРАЗБИРАЩОТО СЕ УСТРОЙСТВО.
При конфигурация с едно дисково устройство,за извикване на менюто е необходимо в началото да се постави дискетата с екранния редактор обратно в устройството или да се откопира менюто на дискета за данни. Това се осъществява чрез копиране на файла РЕ2.HLP на дискетата с данни с помощта на командата COPY на операционната система ПДОС-16. Тогава може в процеса на редактиране да се извика менюто чрез натискане на F1.
ПРИДВИЖВАНЕ НА КУРСОРА
Освен придвижване на курсора на една позиция наляво, н дясно, нагоре и надолу, редакторът РЕ2 позволява неговото ускорено придвижване в необходимата посока. Придвижване наведнъж на 40 позиции наляво или надясно се осъществява чрез натискане на комбинация от клавиши „CTRL – ->“ или „CTRL – <—“. Клавишите „HOME“ и „END“ осигуряват придвижване на курсора в началото и в края на реда, а в комбинация с клавиш CTRL му позволява да се придвижва в началото и в края на файла. Може „да се прелистват“ страници от текста напред или назад чрез клавишите „PGUP“ и „PGDN“, когато курсорът е в началото и в края на текущия екран. Комбинацията на същите клавиши със CTRL привежда към придвижване на курсора в началото и в края на текущия екран. Необходимо е да се отбележи, че курсорът може да се придвижи във всяка позиция на съществуващия ред на файла, независимо от това има ли текст там или няма.
Ето таблица с клавишите и комбинациите между тях,на които са присвоени функции за придвижване на курсора:
Екранен редактор за Правец 16
РАЗПЕЧАТВАНЕ
Ако към компютъра има принтер и той е свързан правилно, има правилно поставена хартия и е в състояние „ONLINE“, може да се използва командата PRINT (функционален клавиш F7) за разпечатка на текущия файл. Разпечатката започва след натискане на клавиш за ВЪВЕЖДАНЕ. С помощта на клавиш F8 може да се осъществи превключване на следващия активен файл и да се разпечати по същия начин. Командата PRINT разпечатва целия файл.
Това са само част от функциите на програмата за работа с текстове Екранен редактор РЕ2, използвана с българските 16-битови компютри. Надяваме се, че тази наша статия Ви е позволила да се запознаете донякъде с нея. Ето още една:
