Стари компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

БГ универсален програмируем контролер КБ 02 с процесор СМ601

В Sandacite.BG се сдобихме и с български програмируем контролер КБ 02.

***Български универсален програмируем контролер КБ 02***

Както знаете, от средата на 1970-те г. много важна задача за българската държава става насищането на колкото се може повече производствени и административни дейности с компютърна техника. Този стремеж е популяризиран със слогани като ,,Електронизацията – стратегическа задача!“ напр., а самият процес се нарича ,,електронизация на народното стопанство“.

През втората половина на 70-те г. се появяват и първите представители (в производството) на тази нова насока. Първият хардуерно програмируем контролер, използван за настройка и управление на промишлени роботи (роботи за автоматизиране на еднообразни, типови процеси в производството) се нарича ЕЛКОН и е от 1978 г. След това се появяват нови представители на българската автоматизация на производството в лицето на цифрово управлявани металорежещи машини като сериите програмируеми стругове СЕ, Перун и промишлени роботи, като такива машини могат да бъдат настройвани и упралявани чрез програмируеми контролери като новопоявилите се Програма 20, Програма 256, Програма 1024 и т.н. Разработката им е задача на ДСО Приборостроене и автоматизация.

Какво става по-късно? Използваните в контролерите микропроцесори и интегрални схеми се усъвършенстват все повече, а стремежът е контролерът да бъде все по-многоприложим, ако може – универсален – заради повишаването на производствения ефект от него. В края на 80-те г. вече не е задължително той да представлява един еднокрилен гардероб с прозорче, каквито са Програмите.

През 1989 г. Приборостроителният завод ,,Тодор Петков“ в Търговище започва да произвежда ето това чудо, което виждате на първата снимка. То е нашата нова придобивка. Този универсален програмируем контролер се нарича КБ 02 и към него може да се включват и да се задават команди на широка гама производствени машини и промишлени роботи. Нека го разгледаме.

Устройството представлява червена ламаринена кутия с размери приблизително 50 х 35 см. Когато отвинтим капака, виждаме следното:

В горната му част е разположен куплунгът за захранване, като преди това напрежението трябва да мине през трансформатор, защото трябва да бъде понижено – както и при обикновените компютри, напреженията са далеч по-ниски от 220 волта. Вляво виждаме светодиодна индикация, напр. за това дали няма грешка в работната програма или в адресирането:

В долната част на контролера има друг отвор, към който са конекторите за включване на периферни устройства – ако се водим по други контролери (Изоматик 1001УК напр.), това са пултът за управление и машината/роботът, който ще бъде управляван от него:

Елементите по платката са разнообразни. Виждаме познатия процесор СМ601 (чипа с металната капачка горе вляво на снимката отдолу) и близо до него асинхронния сериен интерфейсен адаптер (АСИА) СМ603 (долу – черния чип, обърнат вертикално). Той преобразува данните от асинхронна последователна в паралелна форма и обратно, когато имаме последователен обмен на информация. СМ603 изпълнява всички функции, свързани със синхронизацията и управлението на последователния обмен на данни. Адаптерът осигурява максимална скорост на обмен до 500 kbit/s.

Иначе по платката има какво ли не – български (ботевградски) интегрални схеми като логическите 1ЛБООШМ и 04ШМ, японски като 74LS 245 на Mitsubishi, но и съветски – като програмируемия триканален таймер КР580ВИ53:

Не липсват и добре познатите кюстендилски кондензатори КЕА:

Тези пластмасвои ,,прозорчета“ на долната снимка са също за индикация на работата на свързаните към КБ 02 производствени машини. За съжаление обаче все още не разоплагаме с подробна документация на контролера и не можем да кажем какво по-точно значат цифрите – може би изпълнение на поредни команди и ако отдолу се свържат диоди, те ще светнат, когато даден номер команда е изпълнена:

КБ 02 е българско компютризирано устройство от времето на устремното изграждане на автоматизацията на производствения труд и ,,електронизацията на народното стопанство“. Тези контролери вече са на практика изчезнали, а за толкова години сме виждали само този екземпляр о от модела. Ако знаете откъде можем да намерим повече информация за работата му, пишете ни на координатите, посочени в Контакти. Поздрави!

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

40 години ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

През 2020 г. се навършват 40 г. от създаването на първия български персонален компютър – ИМКО 1. Sandacite.BG подготвихме статия за него.

**ИМКО 1 – първият български персонален компютър**

С течение на годините думата ,,Правец“ е станала направо синоним на ,,български компютър“, но всъщност Правеците не са дори първите български персонални компютри, защото си имат два предшественика – ИМКО 1 и 2. Именно те поставят началото на бъдещата бурна компютризация на България и разпространението на персонални компютри в различни човешки дейности у нас.

Както вероятно ви е известно, съкращението ИМКО означава „Индивидуален микрокомпютър“. Създаването на първия български персонален компютър започва в изпълнение на задание, дадено през октомври 1979 г. от Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН. Точната формулировка е: ,,създаване на малък компютър на базата на микропроцесори“.

По това време в България и света усилено се произвеждат и използват професионални компютри от типа на ЕС 1035 и подобните им, които се разполагат на площ от порядъка на десетки квадратни метри. Свое разпространение имат и ,,миникомпютрите“ от типа на ИЗОТ 310 (1974 г.), който е голям горе-долу колкото три библиотечни секции:

Именно тези два типа машини обикновено са цитирани, когато през 70-те г. се говори за компютри.

Още по-малкият като размери тип – настолният компютър, микрокомпютърът – още не е разпространен. Около две години остават до появата на легендарния IBM PC – прочутата настолна конфигурация на Синия гигант от 1981 г. – а българските инженери по електроника започват да проектират и изработят родна машина от такъв тип!

Разработката е започната от инженерите Иван Марангозов и Кънчо Досев в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Те са главните участници и затова имената им се споменават най-често, но по-късно към тях се присъединяват колегите им инж. Петър Петров и инж. Георги Желязков.

Първите плодове на техните усилия се появяват едва около година след това – в края на 1980 г. – във вид на три сиви алуминиеви кутии с клавиатура с черни клавиши отгоре. От онзи легендарен момент се навършват точно 40 години през 2020 г., затова е удачно да уважим ИМКО 1 с тази информативна публикация, като се надяваме тя да стане основа на бъдещи още по-подробни изследвания, както и на публикуване на нови и неизвестни факти за него.

Първите три персонални компютъра, произведени в България, изглеждат ето така:

Следващата стъпка е новороденият компютър да получи одобрение от ДКНТП, което идва съвсем скоро и е дадена зелена светлина да се продължи производството в повече екземпляри. Това става факт през 1981 г., когато Комитетът спонсорира производството на малка серия (50 броя) от ИМКО 1 в малкия опитен завод (по-скоро цех) на ИТКР близо до гара Искър, в Завода за автоматика ,,Сашо Кофарджиев“. Знаем и че (най-вероятно след това) компютърът е произвеждан и във ВМЕИ ,,Ленин“ – София, днес Технически университет.

Първите получатели на 50-те ИМКО 1 са клоновете на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, които са разпръснати в множество градове. Също така, най-вероятно бройки от ИМКО-то са разпространени в различни научно-технически институти и лаборатории, защото тогава компютрите се използват най-вече за решаване на работни задачи и въобще се разглеждат като професионално оборудване. Към тях има много голям интерес и всеки заинтересован за организацията си ръководител се стреми да осигури на работещите новото високопроизводително средство – индивидуалния микрокомпютър.

Единствената външна памет на ИМКО 1 не са обичайните в по-късния период дискети с флопидискови устройства, а касети, работещи с касетофон. Имено по този начин се четат данните и се зареждат програмите. (Този способ много често се използва и при домашния Правец 8Д от 1985 г.) Ето как изглежда конфигурацията с касетофона:

Клавиатурата на първия български персонален компютър дава възможност да пишете и на кирилица, и на латиница. Като разположение на клавишите тя е същата като на наследника му ИМКО 2 и на Правеците, но има разлики в надписите върху някои клавиши.

Така например, този клавиш ПРС служи за повтаряне на натиснат клавиш, но в Правец`82 той вече се нарича RPT, докато тук е само ПРС:

Мониторът на ИМКО 1 е познатият телевизор „София 31“. В първите екземпляри, използвани вместо монитор, тунерът е изключен и не влиза в употреба, а по-късните бройки такива приспособени телевизори направо са без тунер, като вместо надписа ,,София 31“ е въведен друг: „ВКП“, което означава „видеоконтролен приемник“.

Освен модификацията със сивата алуминиева кутия на ИМКО 1, съществува и още една – с бежова пластмасова – която вече повече прилича на следващите български компютри:

С тези кутии се отличават екземплярите, произвеждани в подобно опитно пространство (нещо като цех) във ВМЕИ София. Вероятно този материал е по-евтин за масова изработка и по-лесно може да се постигне този дизайн. Пластмасата е стопявана със силен лакочистител, за да се слепват странѝците на кутията. През 1980 г. България все още не разполага с производствена линия за персонални компютри.

В колко екземпляра е произведен първият български персонален компютър? Първите три екземпляра ИМКО 1 са комплектовани с кутии в самия ИТКР. Редно е те да се броят извън и преди следващите 50 броя, произведени в опитния завод на Института след одобрението от ДКНТП. (В този завод има по-добри условия – напр. производствени машини като абкант за обработване на метала за кутията и т.н.) Както споменахме обаче, и във ВМЕИ е произвеждана серия, която (почти сигурно) е отделна от тази, но не знаем колко точно екземпляра наброява тя. Освен това е възможно и в различни други институции различни хора да са изработвали ИМКО 1, защото в ИТКР започват често да постъпват молби за отпускане на платката на компютъра, тъй като той е желано работно средство. След това тя може да се обзаведе с различни кутии, периферия и т.н. според наличността и възможностите. Напр. в конфигурацията на ИМКО 1 не е предвиждан точно определен модел касетофон, а може да се включи какъвто има наличен.

Платките на ИМКО 1 са изработвани в съответния цех (,,платкаджийница“) на ИТКР. От разглеждането на чиповете, пистите и останалите елементи става ясно, че те са ръчно запоявани. Вероятно платката е рисувана ръчно върху чертожна хартия тип паус, а след това е пренесена чрез фототехнология върху текстолитова платка и мултиплицирана в произведените екземпляри. Защото все пак едва ли някой е рисувал ръчно всичките няколко десетки платки за ИМКО 1, които са произведени.

Първото представяне на ИМКО 1 пред света е в Англия на Международния симпозиум по роботика през 1981 г., където оператор пред компютъра управлява учебен робот ръка, наречен Робко 1 – също легендарно произведение на българската техника. Системата предизвиква невероятен интерес и силно впечатлява представители на Япония и САЩ, защото дотогава подобни демонстрации обикновено се извършват чрез минимашина, а сега нагледно се показват много високите възможности на мъничкия компютър. Същевременно операторската работа с такава конфигурация е много по-лесна, а самата система е лека и лесно преносима. А и нейната цена е около 10 пъти по-ниска от тази на конкурентите от американските и японски компании!

Каква има вътре в първия български персонален компютър? Достъп до хардуера на ИМКО 1 получавате, като вдигнете капака нагоре. По сведения на участвалия в производството му инж. Борис Вачков, първите произведени екземпляри са с 8-битовия централен процесор Zilog Z80, но със сигурност знаем, че в следващите като централен процесор е използван Intel 8080 (с тактова честота 2 MHz), така че поне по този признак различаваме две модификации на ИМКО 1.

Тук ще споделим някои основни сведения за вътрешността, почерпани от изследване на два екземпляра от модификацията, която използва процесора Intel 8080. Теоретично, тази със Zilog Z80 е възможно да се различава от нея (все пак ИМКО 1 е експериментален компютър и всякакви разлики са нормални), но и да е така, би било в малка степен и освен това е слабо вероятно (макар все още не е разгледан такъв екземпляр на живо).

Чипсетът на дънната платка (тогава наричан системен контролер), служещ за управление на шината за данни, паметта RAM, ROM и входно-изходни интерфейси, е Intel 8228. RAM е 3 кб, разположена в 6 броя чипове M5L2114LP от Mitsubishi. RAM може и да се увеличи чрез разширителна карта с чипове памет, която се свързва с дънната платка чрез куплунг, предвиден за конектори на разширителни карти. Такава карта виждаме в горния десен ъгъл на тази снимка:

(Между другото, тук виждаме и как в синия куплунг е включена клавиатурата – кабелът, спускащ се откъм капака горе.)

Така RAM може да стане достатъчно повече (с още 8, 16, 24 кб), за да се задейства без проблеми БЕЙСИК на компютъра. В противен случай работи служебна програма, наречена Монитор, за която ще стане дума по-нататък.

Паметта ROM пък е 12 кб, организирана в 1 чип Intel 2708. Видеоконтролерът е SFF96364. Този чип поддържа и RGB-сигнал и затова най-вероятно един от куплунзите отзад е предвиден за цветен монитор. За видеопаметта отговарят отново два чипа M5L2114LP. Контролерът за входно-изходни устройства е UART-чипът AY-5-1013A. Той е използван за входно-изходно устройство за запис на данни (тогава наричано ВЗУ – външно запомнящо устройство), което при ИМКО 1 е касетофон. Поначало този чип може да управлява и устройства като флопи напр., но при този компютър едва ли е ползвано такова. Самият касетофон се включва с познатия куплунг DIN5. На дънната платка присъства, разбира се, и конекторът за захранване, който е 5-пинов.

А какво знаем за софтуера на първия български персонален компютър? Потребителят управлява ИМКО 1 чрез споменатата програма Монитор, заводски записана в EPROM-a, с която се програмира машинен код за процесора. Така му се дават команди и се получават резултати. С Монитор потребителят (ако има познания по програмиране) може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта на ИМКО 1 и ако желае, да променя тяхното съдържание. Може да пише и коригира програми, написани на машинен език, както и да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. С касетофона могат се записват цели фрагменти от паметта, в които има написани преди това програми на машинен код (асемблер).

ИМКО 1 разполага и със заводски записана версия на БЕЙСИК, който обаче при малко оперативна памет не се зарежда по подразбиране. С него компютърът дава възможност за работа с програми на БЕЙСИК чрез командите LOAD и SAVE. При всички случаи програми е възможно да се четат и записват от касетофон.

Ето и две любопитни неща за ИМКО 1, които могат да ни заинтригуват:

ИМКО 1 е проектиран и пуснат в производство още преди легендарния IBM PC, станал основа на бъдещото масово разпространение на х86-съвместимите компютри, неслучайно в началото наричани ,,IBM-съвместими“ (IBM-compatible);
вероятно ИМКО 1 е по-производителен от наследника си ИМКО 2, защото процесорът Intel 8080 е по-бърз от Synertec 6502, използван във втория български ПК. Това е много рядък случай в историята на компютрите.

Това е засега. Мислим, че в годината на 40-годишнината на първия български персонален компютър му посветихме най-пълната статия, изобщо писана за него досега. В бъдеще трябва да му отделяме още повече внимание, защото той заслужава това.

Библиография:

Шишков, Атанас, Марангозов, Иван. Работа с персонален компютър / Атанас Шишков, Иван Марангозов. София : Техника, 1986. 216 с.

Григоров, Кирил. Как бе създаден първият български ПК // Компютър за Вас, 1985, № 2, с. 6 – 8.

Статията е публикувана от автора за първи път в Годишник на Националния политехнически музей, т. 21 (2019).

ИЗОТ 1015С – електронна търговия през 1981 г.

Sandacite.BG днес ви показва компютризирана система за големи магазини от 1981 – ИЗОТ 1015С.

Както и днес, така и преди десетки години в големите търговски обекти дневно се продават хиляди стоки. За да може бързо и ефикасно да се обслужват купувачите им и едновременно да се води счетоводство за продажбите, е необходимо стоката бързо да се маркира, да се отрази като продадена, цената като платена, а наличността – като променена. Ясно е, че дори с механичен касов апарат това става бавно – защо е нужно човек ръчно да въвежда информация за стоката, ако тя може да се прочита и въвежда в електронна компютризирана система автоматично?

Затова през 1981 г. е създадена системата ИЗОТ 1015С, наречена още ПОК Търговия. Ако помните от ТАЗИ наша статия, съкращението ПОК означава ,,проблемно-ориентиран комплекс“ – система (група) от няколко комуникиращи помежду си електронни устройства, които работят синхронно по дадена задача. Всяко от тях извършва различни детайли от работата и е отделен блок/модул на целия комплекс. Различните устройства в ПОК-а са произведени от различни заводи, но са взаимно съвместими. Работата им се управлява от устройство с микропроцесор.

Според вида на специализираната дейност наборът работещи заедно устройства в ПОК-а е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки възможности, другаде не толкова.

ИЗОТ 1015С е използван в големи магазини с широко разнообразие от стоки. Представлява система за компютризирано и всестранно автоматизиране на продажбите – от въвеждане на идентификационните данни на новозаредените стоки до запис и архивиране на продажбения процес от работния ден. Състои се от следните устройства:

Елка 90 (на снимката – в средата, отгоре) – електронна регистрираща каса, която автоматично чете етикета, който съдържа информацията за всяка стока и нейната единична цена (за етикетите след малко) или тези данни се въвеждат ръчно от клавиатурата на Елката, ако етикетът е повреден/нечетим. Етикетите са на магнитен принцип и се четат с четец във вид на… напр. морков, който се включва към апарата с 1,5-метров кабел. При вярно прочитане касата кратко изписуква и цената на маркираната стока се натрупва в регистрите на Елката. Данните за продажбите за даден период заедно с идентификационните данни на търговския обект и конкретното касово място могат своевременно да се записват на 8-инчови дискети (особено при отдалечени касови места) чрез флопидисково устройство, включено към Елката. Накрая във всички случаи те се подават към магнитолентово устройство за дълбоко архивиране. Времето за прочитане на 1 дискета и пренасяне на данните върху магнитната лента е 5 минути. Една каса може да се използва от до 6-има оператори (всеки със собствен ключ), отчита оборот от до 5 стокови групи и приема 4 начина на плащане: в брой, с чек, на кредит и с купон. Може и да отчита напр. отстъпки в проценти;
ИЗОТ 6503С (в средата, под Елката) – събира и записва на дискета информацията за продадените стоки, изпратена му от Елките. Към 1 бр. ИЗОТ 6503С се включват най-много 3 каси, с оглед препълването и честата смяна на дискетата. Капацитетът на 1 дискета е около 12 000 съобщения от касовите апарати;
ИЗОТ 6601С (най-вляво) – магнитозаписващото устройство – то изработва и отпечатва самите етикети. След запис извършва проверка, отпечатва визуалната информация – нея чете четецът на Елката – чрез мозаечна печатаща глава (подобно на матричните принтери), перфорира готовите етикети и ги навива на руло. Етикетите се отпечатват на картонена лента с широчина 25 мм с нанесен магниточувствителен слой и дължина на лентата в рулото ~120 мм. Магнитната информация на етикета се кодира в символи, като до 7 символа са предвидени за въвеждане на единичната цена, 11 – на номенклатурен номер и до 24 за допълнителни идентификационни признаци като ръста, размер, цвят и т.н. Етикетите са в 3 типоразмера – 25, 50 и 75 мм – като най-малкият съдържа само цена и номенклатурен №. Може да се отпечатат до 9999 етикета с еднаква информация, т.е. за 9999 броя от еднакъв вид стока. ИЗОТ 6601С отпечатва до 4000 етикета/час при най-големия размер етикети и до 10 000 при най-малкия;
централна управляваща каса – с нея (в кръгов интерфейс) са свързани касовите апарати (терминали) и архивиращото магнитолентово устройство. В един кръг могат да работят до 20 Елки (т.е. магазинерски каси), отдалечени на макс. 1500 м една от друга, а връзката е по двуканална линия. От централната каса се определят дата и час на работа, № на обекта, операторът въвежда данни за рекламации, за ведомствени (вътрешни) продажби, за прехвърлени в другимагазини наличности и т.н. Центр. каса управлява обмена на данни между устройствата, верифицира съобщенията от касите, комплектова блоковете данни за запис върху магнитна лента, освен това в нея се намира часовникът за времеви интервали и т.н.;
ИЗОТ 6502С, т.н. концентратор на данни – съдържа 2 контролера, грижещи се за: 1) обмена на данните между Елките и концентратора и 2) за конвертирането и записа на данни от флопито на магнитна лента. Първото извършва контролерът ИЗОТ 6502С.Е001, а второто – 6502С.Е002. След всяка продажба касовият апарат изпраща към концентратора съобщение с данните от етикета на продадената стока, както и други – напр. общия оборот до момента.
ИЗОТ 5003 (в синия шкаф) – устройството записва и архивира получените данни на 1,5-инчова магнитна лента. Данните се записват в блоков формат с дължина на един блок 800 байта, като 360 метра лента побира данни от работата на 40 каси за 3 дни или около 195 000 осъществени продажби.

След запис информацията вече лесно се обработва с грамаден компютър от серията ЕС или СМ и се правят различни изводи от продажбите – напр. следене на търсенето, създаване на набор за движението на стоките и т.н. Операционната система е ДОС, а самите приложни програми са доставени от завода производител, но може и да им се включат специфични функции по заявка на организацията, закупила ИЗОТ 1015С за употреба в търговските си обекти – напр. ДСП Универсални магазини.

След обработка на донесените на лента данни с приложния софтуер закономерностите могат лесно да се разгледат в т.н. табулограми, които програмата създава. Те показват сведения и обстоятелства като напр.: каква е организационната структура на дадения търговски обект, каква е натовареността на обслужващите касии отделните смени по часове, ежедневна отчетност за работата на касите, може да се разбере дали е изпълнен финансовият план за определен период, коя смяна е продала най-много за зададено време (седмица, 10 дни, месец, тримесечие), има ли закъснели и/или недоставени заявки, кои стоки и кои подвидове от тях са се продавали най-много и т.н. Може и да се създаде картотека само от подбрани стоки, за да се наблюдават много параметри; ако са модни стоки – дали има изостанали наличности с изтекла сезонна актуалност, кой десен или модел от дадена стока се е продавал повече или по-малко в сравнение с друг и т.н.

Да добавим също така, че ИЗОТ 1015С е защитен от загуба на данни при пад на напрежението. Освен това, всеки буфер данни от 800 байта, готов за запис на лентата, както и подготвените, но неизпратени съобщения от Елките се запазват в енергозависимата памет на тези устройства за поне 10 дни, като електрозахранването се поддържа от малогабаритни акумулатори. Ако даден касов апарат бъде изключен от линията, тя се затваря автоматично чрез електромагнитно реле.

А ето ви тук и още един ПОК, да му се порадвате ==>

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

ИЗОТ 1001С – БГ електронна пропускна система от 1979 г.

Още през 1979-а сме имали българска електронна пропускна система – ИЗОТ 1001С. Сега Sandacite.BG ще ви я покажем.

**ИЗОТ 1001С – електронна пропускна система**

В днешно време на големите служебни сгради се разполагат пропускни устройства, на които служителите отчитат електронни карти и така се идентифицират, а и може да се следи работното им време. Подобно българско устройство е конструирано още преди 40 години – през 1979 г. – като то се нарича ИЗОТ 1001С и има най-разнообразни възможности. Използвано е в различни институти, предприятия и ведомства. Първо да го видим какво прави и после подробно от какво се състои.

КАКВО МОЖЕ СИСТЕМАТА

Електронната пропускна система ИЗОТ 1001С контролира и отчита влизането и излизането на личния състав на институтите, предприятията и ведомствата, които използват. В оперативната памет на компютризирания ѝ главен блок се натрупва статистика за определен период, дължината на който се задава оправомощен човек – системния оператор. На базата на натрупаните данни и водената от компютъра статистика може да се определи какъв е балансът на отработеното време за всеки служител на организацията, в която е монтиран ИЗОТ 1001С. Това е много удобно, когато трябва да се подготви първоначалната информация за оформяне на заплати, хонорари и други парични възнаграждения. Може да се следи и за използваните през периода дни платен почивен отпуск, платен болничен отпуск, кога служителят е излизал от работната сграда по служба (напр. за среща), дали някой е закъснявал за работа и т.н. Електронната пропускна система може да обслужва до 3000 лица. Тя има и още полезни възможности, които ще разгледаме по-долу, а и освен това позволява да се задава плаващо работно време.

Отчитането на влизанията и излизанията на хората става чрез прокарване на лична магнитна карта през карточетящо устройство, разположено на всеки портал на сградата. Всички тези входно-изходни карточетци са свързани към главния изчислителен блок и информацият от тях се предава към него. ИЗОТ 1001С е първото устройство в историята на българската електроника, което използва магнитна идентификационна карта. Магнитните му карти са 1:1 като размер и начин на действие с фонокартите за Първия български фонокартов телефон ИЗОТ 0115 от 1983 г. Тези карти нямат чип, а само магнитна лента, на която в случая се записват личните му данни и данните на организацията, използваща ИЗОТ 1001С. Поначало на такава магнитна карта може да се запише всякаква информация (повече за тези пропускни карти можете да прочетете ТУК). Служителят не може да редактира записаната информация, защото достъп до магнитозаписващото устройство, което я кодира, има само операторът, който седи пред главния блок на ИЗОТ 1001С.

По-горе споменахме за опцията за плаващо работно време. Както ще видим подробно, системният оператор може да задава продължителността му индивидуално за всеки служител, а може и да определи плаваща обедна почивка. Чрез опциите на заводския софтуерната с ИЗОТ 1001С може да се определи най-гъвкав график, а отработеният баланс да се запише на дискета или да се разпечата на принтер, за да може ръководството да проследи кой колко е работил и какво заплащане трябва да му се определи.

КАКВО ИМА В НЕГО

На първата снимка в статията виждаме снимка на ИЗОТ 1001С, а отдолу – блоковата му схема.

Най-общо, системата представлява главен изчислителен блок и няколко отдалечени терминала, свързани към нея (входно-изходните), като те могат да са най-много на 2000 м. Главният блок, пред който сяда операторът, е с конструкцията на типичен бюрокомпютър, какъвто е напр. ИЗОТ 1003С, специализиран в счетоводството на складове. Тежестта, разбира се, пак е над 200 кг, а размерите – подобни на училищен чин или истинско бюро. На първата снимка в статията виждаме именно главния изчислителен блок на ИЗОТ 1001С. На него има две 8-инчови флопидискови устройства отляво, клавиатура, светодиодите за индикация и магниточетящото и магнитозаписващо устройство за картите – то е сложено върху флопитата. Зад клавиатурата се намира принтер с печатащо устройство тип ,,маргаритка“. Отделно по входовете на сградата има входно-изходни терминали.

Вътре изчислителния блок са поместени неща като микропроцесора СМ601, оперативната памет (RAM) 49 152 байта и постоянната (ROM) 16 кб, часовникът за реално време и няколко контролера: за флопитата, за принтера, за магниточетящото и магнитозаписващо устройство, за линията с входно-изходните терминали по входовете на сградата, на които служителите отчитат картите си, а също така – за клавиатурата и индикацията и за перфолентовия четец и инженерния пулт към него.

КАКВИ СА МОДЕЛИТЕ

на различните модули? Микропроцесорът на ИЗОТ 1001С е СМ601 от известната серия СМ600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград, а използваните периферни интерфейсни адаптери са СМ602. Постоянната памет на системата е изградена от платки ИЗОТ 2100Е. Принтерът на ИЗОТ 1001С се нарича ЕС 7187 и печата на безконечна хартия, перфорирана отстрани – той е същият като на терминала ИЗОТ ЕС 8501М, за който сме ви разказвали ТУК. Контролерът му е ИЗОТ 7502Е. Флопитата са добре познатите ни 8-инчови ЕС 5074, които обикновено се поставят по две в комплект – едното за зареждане на управляващата програма, другото за работа с дискети с данни или за запис на резервно копие. Клавиатурата, пред която сяда операторът на цялата пропускна система, е производство на завод ,,Електроника“ София, като контролерът за нея се именува ИЗОТ 1001С.0002. Магниточетящото и магнитозаписващото устройство горе вляво се нарича ИЗОТ 6500С, а контролерът му – ИЗОТ 1001С.0007. Индексът на часовника за реално време е ИЗОТ 1001.0004. Входно-изходните терминали по вратите на сградата са ИЗОТ 6600С и в тях има магнитен карточетец ИЗОТ 6501С, а контролерът за тях също е разположен на платката ИЗОТ 1001.0004. Споменахме и за перфолентов четец (той има и инженерен пулт – ще обясним защо е нужен) – той е модел FS 1501, а контролерът му е ИЗОТ 1001С.0005.

КОЙ КАКВО ПРАВИ

Ето и за какво отговаря всеки модул от ИЗОТ 1001С. Процесорът в главния блок направялва работата на цялото устройство. В оперативната памет системният оператор записва променлива информация като личните партиди на служителите, на които институтът, предприятието или ведомството е издало магнитна идентификационна карта. Информацията е променлива, защото параметите на работното време или даже личните данни на човека могат да се променят – напр. той да напусне. Та в RAM-a се пази информация като брой на служителите картодържатели, номер на организацията издател, категории на служителите/работниците и техните номера в звената на организацията и т.н. За всяка партида се използват 16 байта памет. 1 модул динамична RAM съдържа 8 кб, а в цоклите могат да се поставят най-много 6 платки оперативна памет. За обслужване на организации с около 3000 души е необходимо да са запълнени всички цокли.

Част от RAM-a е буферна памет – за да може в нея да се запише временна, буферна информация, получена от входно-изходните терминали, която не може са разпечата в момент, когато процесорът е зает с нещо друго.

Едното флопи служи за зареждане на първоначалната служебна управляваща програма на ИЗОТ1001С (т.н. програма за генериране на системата). С другото може да се запише информация от времето на работа на устройството, която ще е необходима в края на отчетния период – за съставяне на счетоводни баланси, отчети, таблици, които са нужни за изчисляване на трудовото заплащане. Освен това, когато някой служител отчете магнитната си карта долу на даден вход на сградата, тази информация се изпраща в оперативната памет, за да може да се запише и така да се документира кой какво прави. И ако желае, операторът може да настрои така ИЗОТ-а, че да записва на дискета през 1 час получените от входните устройства данни.

Подобна е ролята на принтера – на него също може да се разпечата инфото от входовете, а може и да се разпечата баланс за присъствие на личния състав в определен период. Този баланс се изготвя от служебната програма, а какъв да е периодът, се задава от оператора.

Да отбележим също така, че време на време дискетата може да служи и като буферна памет, за да се разтовари оперативната.

Клавиатурата е същата като на ИЗОТ ЕС 8501М напр. и разполага с две групи бутони – функционални и символни (с букви и цифри). Всеки от функционалните клавиши задейства определена функция на ИЗОТ 1001С. На долната фигура може да видим разположението на клавишите, а функциите им са следните: ВЗСТ – въстановяване, РЕЖ – режим, ПЧТ – печат, ИЗХ – изход, ТЕСТ – диагностичен тест при сервизиране, ЗКРТ – запис на карта, БАЛ – изготвяне на баланс, ОТП – включване на отпуск в баланса на даден служител, АБН – абониране (добавяне на нов служител в базата данни), ЗВРМ – задаване на време, ИВРМ – индикация на време, БОЛН – включване на болничет отпуск в даден личен баланс, ИЗТР – изтриване на служител от базата данни, ИЗАП – индикация на запис, ДИСК – извършва се дискова операция, СЛУЖ – включване в даден личен баланс на предварително обявено служебно излизане (напр. за среща), ВЪВ – въвеждане на данни, ОТЧТ – отчет, ИЗВТ – задаване на период извънреден труд в нечий баланс, № – номер на абонат, КТГР – категория, ВРМ – време.

Светлинната индикация се прави чрез 14 броя LED-цифрови полета на главния блок и показва на оператора какво правят флопито, принтерът, магнитното устройство и какво става на линията, към която са свързани входно-изходните устройства за картооотчитане. Цифровата индикация може да покаже и различни данни от работата, които операторът да поиска чрез натискане на определени клавиши. Най-лявата LED-цифричка показва дали е налично 5-волтовото захранващо напрежение в главния блок. Ето как изглежда цифровата индикация:

В лявото поле първите 2 разреда цифри от ляво надясно са за категорията на служителя, като могат да се задават до 14 категории. На вторите 5 разреда пък се изписва номерът на служителя. В дясното поле разредите са разпределени така: ,,+“ или ,,–“ за задаване на плаващо работно време, 2 разреда за ден, 2 за час и 2 – за минута.

Сега да погледнем магниточетящото и магнитозаписващо устройство ИЗОТ 6500С. С него системният оператор записва на служителските магнитни карти личните данни на картодържателите и тези на организацията издател – институт, предприятие, ведомство… Размерите на картата му са 86,5 х 54 мм, а записът се извършва със скорост 25 мм/сек. След записа ИЗОТ 6500С правии контролно четене на новозаписаните данни, за да се увери, че всичко с тях е наред. Такива карти може да се запишат и още в завода производител, ако организацията купувач на ИЗОТ 1001С си поръча това.

Интересна е функцията на инженерния пулт и бързия четец за перфолента FS 1501. Освен от оператор пред клавиатурата, електронната пропускна система ИЗОТ 1001С може да се настрои и от компютър, затова е направен пулт и съответно контролер за връзка с изчислителната машина. Перфолентовият четец е там, защото е предвидено операторът да зададе на компютъра инструкции, записани на перфолента. Повече за този носители на информация сме казали ТУК.

Входно-изходните терминали ИЗОТ 6600С са онези части от ИЗОТ 1001С, с които личният състав на организацията има досег – когато отчита картите си. Ето го как изглежда:

В 6600С също има микропроцесорен чип СМ601 и е монтиран магнитен карточетец ИЗОТ 6501С. Скоростта на вкарване на картата в ,,устата“ се определя от възможностите на човешката ръка и може да се променя – от 10 до 80 мм/сек. При всяко влизане или излизане служителят поставя в ,,устата“ картата с лентата надолу и от бутончетата до нея набира някои данни за преминаването си: дали в момента е в плаващо работно време, а ако е във фиксирано – дали излиза по служба, в обедна почивка или по лична работа, дали излиза след положен извънреден труд извън фиксираното или плаващото работно време. А ако това е последното излизане на служителя преди платен отпуск, натиска бутон ,,Платен отпуск“, за да сигнализира, че от утре няма да е на работа.

ИЗОТ 6600С мигновено анализира прочетената от магнитната карта информация и ако е достоверна, я препраща за обработка към главния изчислителен блок на 1100С. Ако и там не се намери грешка в идентификационните данни, компютърът анализира часа на преминаването, заявената причина, изчислява баланса на служителя и връща информация към входно-изходния терминал, през който е прокарана картата. Там на индикационното му поле се появява балансът на служителя. Ако има грешка, на цифровата LED-индикация ще се изпише номер на грешка 88.88. Тогава картата отново трябва да се постави в терминала.

Ако се постави карта на друга организация издател, след анализ ще се покаже номер на грешката 77.77. Ако ли пък информацията в картата е променена – не може да се прочете, изтрита или лентата е механично нарушена – терминалът отново ще даде грешка 88.88 и е необходимо картата да се презапише или подмени.

Важен е и часовникът за реално време ИЗОТ 1001С.0004, защото именно по времето, показвано от него, се засичат часовете и минутите на служителите.

КАК СЕ РАБОТИ С ИЗОТ 1001С

ИЗОТ 1001С има няколко режима на работа, с които операторът му е добре запознат. Те са определени от заводската (служебна) компютърна програма, която управлява устройството. Режимите са:

генерация;
експлоатация;
поправки;
запис на съдържанието от RAM върху дискета;
диагностичен тест;
възстановяване, ако захранващото напрежение е паднало за време не повече от 8 часа;
същото, но ако това е станало за повече от 8 часа.

Генерация се нарича основният режим. След включването на ИЗОТ 1001С заводската дискета се поставя в едното 8-инчово флопи, оттам задействащата програма автоматично се въвежда в RAM-a и операторът в диалогов режим трябва да зададе всички променливи параметри, с които ще работи ИЗОТ-ът през тази сесия. (А за да се включи електрически цялата система – главен блок и входно-изходни терминали – е необходимо само да включите захранващите кабели в 220-волтовата мрежа, нищо друго.) Програмата за генериране се нарича резидентна, а дискета с нея – резидентна дискета, защото ,,резидира“ в RAM-a през цялото време на работа на пропускната система. През това време свети индикаторният светодиод ГЕН. През време на този режим ИЗОТ 1001С не може да регистрира натискането на клавиши от терминалите отдолу, не реагира на натискате на функционалните клавиши и, разбира се, не може да прави никакви баланси и приключвания.

Затова е необходимо възможно най-бързо да влезем в режим ,,Експлоатация“, което става, като натиснем клавиша РЕЖ за избор на режим. Светва индикаторът ЕКСПЛ. Сега входно-изходните терминали работят, а опеаторът може да активира добавяне на платен отпуск, болничен, да добави извънреден труд към партидата на някого, да му смени категорията, да му сметне и разпечата баланса и т.н. Може да зададе и през колко часа програмата да направи баланс на работното време на някого и през колко часа да записва някой личен баланс в оперативната памет и/или на дискета.

Ако искаме да запишем съдържание от RAM-a на дискета, трябва да натиснем клавиш ДИСК и до 5 секунди след това – ВЗСТ. Във второто флопи трябва да е поставена дискета. Когато индикаторът ЕКСПЛ изгасне и започне чегъртане отдолу, записът е започнал. При успешно завършване на безконечната хартия се отпечатва това съобщение:

ОПЕРАТИВНАТА ПАМЕТ ПРЕХВЪРЛЕНА НА ДИСК

и ИЗОТ 1001С се връща в режим ,,Експлоатация“.

(Да отбележим, че при този компютър словните съобщения се изписват на безконечна хартия, защото още не се използват монитори – чудно, нали? Освен това е и доста ресурсоемко.)

Ако захранващото напрежение падне, ИЗОТ 1001С започва да се захранва автоматично от акумулаторна батерия, защото върши важна работа и не може да се позволи да не работи, а трябва да е на линия поне докато последният от персонала си тръгне. Батерията захранва часовника и поддържа неизтрито съдържанието на енергозависимата RAM. След като ,,токът отново дойде“, системата автоматично се връща в режим ,,Експлоатация“.

Ако обаче ,,токът спре“ за повече от осем часа, батерията престава да поддържа живо съдържанието на оперативната памет и то, както и часът на часовника, се загубват. Затова, след като се възстанови напржението, операторът трябва отново да постави дискетата и да влезе в режим ,,Генерация“. След това, ако постави дискета с последните записани от RAM-a данни и часовниково време, може да възстанови донякъде пълноценността на работата на ИЗОТ-а. Но след това е нужно да влезе в режим ,,Експлоатация“, където да зададе актуалното точно астрономическо време на часовника. Може и да види кои са последно регистрираните в оперативната памет входно-изходни манипулации и операторски действия, които обаче не са записани на дискета – за това е нужно да им направи разпечатка на принтера.

Има и режим ,,Тест“, в които ИЗОТ 1001С се подготвя за сервизно обслужване. След някои манипулации по платките памет към контролера за инженерен пулт се включва четецът на перфолента FS 1501, чрез който в ИЗОТ 1001С се въвеждат тестови програми на перфолентни носители. Чрез тях се установява дали всички блокове на системата са работоспособни.

Плаващото работно време е нещо много удобно и в наши дни все повече се разстраства неговата употреба, дори съчетано с работа от жилището, а не на фиксирано работно място. Създателите на ИЗОТ 1001С още през 1979 г. са отчели това и са предвидили възможност операторът да го зададе за всички служители на организацията, която използва системата. Ето по каква схема става това:

А — начало на сутрешното плаващо работно време;

В — нормално начало на работния ден;

С — край на сутрешното плаващо работно време;

D — начало на обедна почивка;

Е — край на обедна почивка;

F — начало на вечерно плаващо работно време;

G — нормален край на работния ден;

Н — край на вечерно плаващо работно време.

Фиксираното работно време е времето, през което личният със¬тав на предприятието е длъжен да бъде по работните си места.

Около моментите на начало и край на работното време се създават зони на плаващо работно време. Служителите могат да идват на работа във всеки момент в зоната на сутрешното плаващо работно време и да излизат от сградата във всеки момент в зоната на вечерното плаващо работно време.

Определянето на лично плаващо работно време става, като за включения в оперативната памет на ИЗОТ 1001С служител се създава партида (запис) за плаващо работно време, което съдържа необходимата информация за него. Тази информация включва: номера на служителя, категорията, баланса от плаващото работно време (часове и минути със знак плюс или минус), кода и времето на последното входно-изходно преминаване (ден, час и минута), отработеното време (часове и минути), служебното време (часове и минути), положения извънреден труд (часове) и използвания платен годишен отпуск и отпуска по болест (дни). Личният състав се разпределя на категории и за всяка категория се определят параметри на работното време.

За отработено се счита времето, през което служителят е присъствал в сградата. То се включва в нормалния работен ден. Ако излезе по служба, това се брои като служебно излизане и време, в което той е отработил извън предприятието – съответно то се включва в нормалното работно време. Извънреден е трудът, положен извън плаващото работно време или в празник. Балансът от плаващото работно време се изчислява като излишък или като недостиг на отработени часове и минути.

Периодът на плаващо работно време се задава от оператора и може да бъде напр. седмица или месец. В края на всеки отчетен период автоматично (софтуерно) се прави завършването му. Пак чрез програмата се отпечатва пълна информация за всеки служител. Тогава в оперативната памет се нулират личните полета на хората с плаващо работно време, като се запазват балансът, кодът и моментът на последната входно-изходна манипулация на служителя. В началото на следващия период пък системата отново започва да натрупва и обработва описаните параметри.

ИЗОТ 1001С от 1979 г. е първата електронна пропускна система, произвеждана в България. Самата форма на бюрокомпютъра по това време е изключително използвана и с такава конструкция са конструирани най-разнообразни компютърни системи. Напр. тази:

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

В Sandacite.BG днес разказваме подробно за митичните изчислителни центрове.

Компютър ЕС 1035 в ***изчислителен център***

В развитието на професионалните компютри в България важно понятие са изчислителните центрове. Те са основните организационни звена, в които се осъществява информационното обслужване и съответно през 70-те и 80-те г. работят българските суперкомпютри от серията ЕС, за които сме ви разказвали. Тези центрове са много видове и сега ще ги разгледаме по-подробно.

Изчислителни центрове могат да се създават в рамките на различни организации, обединени от своя отрасъл. Да вземем напр. транспорта. Там центрове може да има в специализирани автостопанства в пощенските съобщения а също и в някои по-големи организации, предприятия и учреждения.

По аналогичен начин стоп въпросът и с енергетиката. Там се образуват и поддържат изчислителни центрове в големи предприятия и организации, които са извън организационните рамки на специализираната отраслова организация.

Именно в тази светлина се налага да бъдат разгледани функциите, структурата и организацията на различните видове изчислителни центрове, които съществуват в България още от края на 60-те години.

По функционално предназначение използваните у нас изчислителни центрове могат да се класифицират по следния начин:

ведомствени изчислителни центрове;
учебни изчислителни центрове;
изчислителни центрове за колективно ползване.

Първо да разгледаме ведомствените изчислителни центрове. Те са главният вид, с който досега сме ви давали пример за приложение на големите компютри от серията ЕС. Ведомствени ИЦ се изграждат в дадено предприятие, за да задоволяват неговите нужди.

Ведомствените ИЦ се делят на две големи групи. В едната влизат онези, които обслужват едно предприятие или организация в рамките на дадено ведомство (напр. ИЦ към Държавния комитет по планиране, към Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, към Металургичния комбинат „Кремиковци“, към Химическия комбинат във Враца и др.). Характерно за тази група изчислителни центрове е, че те са органически свързани със системата за управление и в максимална степен са съобразени с нея и нейните особености. Създаването на подобни центрове се налага или от мащабите на обслужваното предприятие или организация (ИЦ към МК „Кремиковци“), или от спецификата на решаваните в тях задачи (ИЦ към ДКП).

Втората група ведомствени изчислителни центрове са тези, които обслужват група предприятия или организации, подчинени на дадено ведомство. Подобни ИЦ се създават, когато това се налага от спецификата на информацията, която се обработва. Характерни в това отношение са ИЦ към Централното статистическо управление (то е към Министерския съвет на тогавашната НРБ) или към системите на Министерството на народната отбрана и Вътрешното министерство, където характерът на информацията налага специални изисквания по отношение на поверителността. Знаем и че в широко разпространените окръжни изчислителни центрове, каквито преди 1990 г. има във всеки окръжен град, на големи компютри с магнитнодискови и магнитнолентови запаметяващи устройства се обработва всеобхватна статистическа информация, която идва от всякакви заводи, предприятия, училища, болници и т.н. в окръга – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. Други примери за ИЦ към звена на подчиннение към по-големи са ИЦ на завод „В. Коларов“ — Бургас, на Електроапаратурния завод Пловдив или на комбината „Г. Генев“ – Габрово.

Учебните изчислителни центрове се изграждат към ВУЗ-овете и средните специални учебни заведения (най-вече техникумите, разбира се), а и към някои организации, които извършват фирмена подготовка на специалисти. Независимо от различните варианти, в които тези ИЦ могат да съществуват, основната им функция е свързана с обучението и повишаване квалификацията на кадрите. Заедно с това те изпълняват задачи, свързани с научноизследователската работа на преподавателите и обучаваните, а освен това се ползват и за определени производствени задачи. Така например, в дадено учебно заведение редица поставени на студентите/учениците се изпълняват от тях в ИЦ с помощта на компютрите, за да придобият те умения и навици да работят с тях. Такива задачи напр. са: класиране на участниците в приемния конкурсен изпит, съставяне на разписание за провеждане на учебните занятия и изпитните сесии, водене на сведения за успеха и др.

Във всеки изчислителен център, без значение за какво се използва, има екип от проектанти и програмисти, които работят по проектното и програмното осигуряване на задачите, решавани с помощта на компютри. Между техните пултове за управление, запаметяващи устройства и контролери се разхождат операторите. Забелязвате, че никъде по пода няма кабели – това е, защото те са под настилката, за да не се спъват хората, т.е. подът е двоен.

В структурата на учебните ИЦ съществуват две звена – по подготовка на данните и по електронна обработка. За тях са осигурени достатъчно оператори демонстратори, които работят на компютрите или непосредствено да наблюдават работата на обучаваните. Разбира се, има и екип по техническото осигуряване на учебния процес – тези хора извършват ежедневното техническо обслужване на машинния парк.

От икономическа гледна точка учебните изчислителни центрове са вътрешноведомствени, бюджетни мероприятия на стопанска сметка.

Разбираемо, в синхрон с подетите през 70-те години държавни лозунги за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“ и ускоряващата се компютризация на българския обществен живот, ролята на учебните ИЦ е водеща за подготовката на кадри за различните отрасли, в които се използват компютри.

Компютърно устройство с магнитна лента ИЗОТ ЕС9003 в ***изчислителен център***

Изчислителните центрове за колективно ползване (ИЦКП), които са основна организационна форма на информационно обслужване при поставяне на тази дейност на индустриална основа, имат по-различни функции. В българските условия тези функции се оформят в три основни направления:

информационно обслужване на отделни предприятия и организации;
информационно обслужване на териториалните органи на социално управление (окръжни, градски и др.) се изразяват в комплексното информационно обслужване на предприятията и организациите на дадена територия. Тази функция позволява компютърната техника в ИЦ да се обслужва по-малки предприятия и организации;
диспечиране на информационния обмен между органите на социално управление на различните негови равнища.

В структурата на ИЦКП също трябва да има различни производствени звена. Обикновено има по един отдел „Електронна обработка на данни“. Но в ИЦКП, където се експлоатират по 2 — 3 и повече големи компютръа и в които се извършва огромна по обем работа по подготовка на информацията за обработка, са обособени няколко структурни звена, за да има нормално ръководство на производствения процес. Това изисква формирането на необходимия брой отдели и участъци. Техническото обслужване на концентрираната в по-големи мащаби сложна техника на ИЦКП е причина за наличие на технически отдели по подрръжката, но в случай на по-сложни повреди (напр. ако се наложи дадено устройство да се отнесе за ремонти) от ИЗОТ централно докарват ново оборотно устройство, докато ремонтират повреденото.

Надяваме се, че с тази статия поне малко сме доближили до вас тайнственото понятие ,,изчислителни центрове“. Ето едно типично лентово запаметяващо устройство, използвано в тях:

ИЗОТ ЕС 5012.03 – компютърно лентово устройство или 300 кг шкаф?

Посетете Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката!

На Софийския фестивал на науката Антон Оруш от Sandacite.BG ще има презентация за ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

**Първият български персонален компютър ИМКО 1**

Тази година отново в София Тех парк ще се проведе любимото ни научнопопулярно събитие – Софийския фестивал на науката. За поредна година Sandacite.BG ще участваме в него, и то по два начина – двоен демонстрационен щанд с интересни български устройства и презентация с тема ИМКО 1 – първия български персонален компютър! От неговото създаване тази година се навършват кръгло 40 години! Нашите верни приятели от Британския съвет в България отново благоволиха да ни изтърпят магариите и да ни предоставят възможност да ви разкажем и покажем нови интересни неща от исторшята на българската техника. За което дебело им благодарим… :)

Както знаем, ИМКО е проектиран и изработен през 1979 – 1980 г. и всъщност с него започва масовата компютризация на България – преди него компютрите не са персонални, а за колективно ползване. В презентацията на колекционера и изследовател на българската техника Антон Оруш (основател на Sаndacite.BG и автор на ,,Голяма книга за българската техника“ (2019) ще видим нови, непоказвани досега снимки на първия български персонален компютър, ще видим подробно какви са разликите между модификациите му, какъв хардуер съдържа, как се работи с него, разбира се – кои са създателите му, и още много интересни други неща… Можете да посетите презентацията на Антон Оруш на 26 септември в София Тех парк на бул. Цариградско шоще № 111Ж, а вътре трябва да отидете в зала Научно кафене. Тя ще започне от 11 ч., а след нея ще имаме и време за въпроси и разговор, разбира се.

В същото време отпред ще бъде разположен нашият грамаден демонстрационен щанд за българска техника, отрупан с последните попълнения в нашата колекция, сред които Първият български фонокартов телефон от 1983 г. и какво ли не още. Ето горе-долу какво се получава – това ни е снимка от миналата година, а плакатите отдолу разказват историята на въобще първия български компютър Витоша:

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2019

Посетете ни, ще се радваме да се видим на живо! Обичаме виии! :D :D

Българският компютър PGC6400 от 1986 г. – прототипът на Пълдин 601

Sandacite.BG разбрахме как е изглеждал българският компютър PGC6400 – прототипът на Пълдин 601.

Серията български 8-битови персонални компютри Пълдин е сред легендарните произведения на нашата електроника. Тези машинки остават и много запомнящи се, главно със своята квазисензорна клавиатура. Тя е заемка от компютрите, използвани в индустриална среда, където такава клавиатура най-лесно се защитава от прахови натрупвания:

Първият Пълдин – 601 – се появява през 1988 г. и хардуерът му е производство на Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив. След него има и други модели, като напр. 601А от 1989 г.:

Корените на тази поредица обаче се появяват още през 1986 г., когато на бял свят излиза машината с не съвсем българското име PGC6400. Този компютър по-късно се превръща в прототип на Пълдините. Той е разработен в Научноизследователския институт по съобщенията ,,Хараламби Трайков“, а проектът е финансиран от ТНТМ. Създателите му са няколко души, сред които н.с. Ясен Диамандиев и н.с. Мария Бърдарова. Както си му е редът, новият ПК е представен на Пловдивския панаир същата година. Именно този момент виждате на първата снимка в публикацията, а и на тази по-долу.

PGC6400 има някои разлики с по-сетнешния модел Пълдин 601 и останалите от серията. Така например, кутията му е метална, а не пластмасова. Клавишите са в черен цвят, а не в синьо и бяло. Тази снимка дава отговор на понякога задавания въпрос какъв монитор е използван по-късно със стандартните Пълдини – ами обикновен ВММ 310х от михайловградския завод Аналитик, не е правен специален за серията.

Идеята за приложение на PGC6400 е била към него да се включват различни измервателни уреди, данните от които да се прехвърлят, събират и обработват в компютъра. Само че този комплект да се използва не в лабораторна среда, а да се пренася където е нужно. Оттам и нуждата от клавиатура, по-лесно защитима от мръсотия – все пак измервателната техника често се транспортира и употребава на мястото, където има повредено устройство. По същата причина се налага и компютърът да е малък, тънък и лек и да се носи по-лесно от дотогавашните Правеци.

На панаира директорът на Сензорния завод в Пловдив забелязва новата машинка, тя му харесва и той предлага на ръководството на НИИС да произвежда този компютър, а след това ЗССУ и НИИС сключват за тази дейност договор на стойност 100 000 лв. Тук вече започва историята на Пълдините, която е предмет на друга статия.

PGC6400 е 8-битов компютър. Както и Пълдин 601, той използва българския микропроцесор CM601, произвеждан в Ботевград, с тактова честота 1 мхц. RAM-та е 64 кб, а в графичен режим резолюцията е 320 х 200 пиксела. (Видеоконтролерът на компа поддържа три режима – буквено-цифров (още наричан текстов), полуграфичен и пълен графичен.) При използване на графичния броят на символите в 1 ред на монитора е 52, а редовете са 24. Клавиатурата е квазисензорна и съдържа 77 клавиша (толкова са и при Пълдините), сред които 15 функционални (най-горният ред) и 4 за управление на курсора в четирите основни посоки, тъй като тук все още не е предвидена поддръжка на миша. Предвидени са възможности за включване на принтер и като външна памет – само касетофон. Операционната система е UNI-DOS. Физическите данни са: размери 360 x 255 x 93 мм, тегло 3,5 кг. Доста по-удобен за разнасяне в сравнение с Правеците!

Към момента на панаирното представяне на PGC6400 разработката на широка гама софтуер за него още предстои. Все пак още при представянето си той разполага, разбира се, със системна програма Монитор. След това за PGC и т.н. директен текстов интерпретатор – език за програмиране от високо ниво, който изпълнява операторите на БЕЙСИК. Има и обикновен БЕЙСИК. Написана е и текстообработваща програма, наречена Екранен редактор, като генериран с него текстов файл може да бъде използван от текстовия интерпретатор. След това този софтуер става и част от този, използван при влезлите в серийно производство компютри Пълдин.

А тук намерихме един също много рядък български компютър – не сме ни чули, ни видели втори такъв:

Български 8-битов компютър за електрокардиография от 80-те г.

Серийна разширителна карта с RS232C интерфейс за Правец 8х

За Правец 8х е произвеждана и серийна RS232C-разширителна карта, научи Sandacite.BG.

***RS232C-разширителна карта за компютри Правец 8***

RS232C е може би най-използваният интерфейс за свързване на външни периферни устройства към персоналните компютри от 80-те. Употребяват го най-вече принтери и плотери, но не само. Затова не е чудно, че много устройства го ползват и въпреки че напр. Правец 8С (1990) има фабрично вграден такъв конектор, по-ранните нямат и се налага да им се добави допълнително, защото напр. по-ранният Правец 8М (1985) или има само конектор за касетофон. От RS232C-конектор са лишени също Правец`82 и 8А.

Поради тази причина през 1986 г. в НПО Научно приборостроене е разработена серийна разширителна платка с RS232C интерфейс. Тя се включва в свободен слот на дънната платка на 8-битовия компютър и добавя много функционалности – напр. по този начин можете да прехвърляте файлове между 8-битов и 16-битов Правец! Екстра, нали?

Платката съдържа три вида комуникационни програми:

протокол X ON/X OFF за управление на споменатите по-горе извеждащи устройства за графична информация;
входно-изходна програма – изпраща команда PRINT към платката и също така насочва към нея командите INPUT и GET,, за да боравим с различните функции на принтера напр.;
както и програма, която превръща компютъра в комуникационен терминал, за да се включи в мрежа с други – сетете се за прехвърлянето на файлове, което споменахме по-горе. В такъв случай платката ще действа горе-долу както LAN-карта в днешна домашна компютърна мрежа.

RS232C-разширителната платка съдържа и три вида входове и изходи:

потенциален, по V24;
диференциален за далечна комуникация;
20 А токов кръг и скорости на обмен от 600 до 19 200 бода (тоест бита/сек).

Даа… А ето и една истинска българска компютърна мрежа, малко известна, между другото:

CompAS – българска локална компютърна мрежа от 80-те г.

Микролаб от 1986 – БГ компютърна образователна система

Вижте в Sandacite.BG какво прави Микролаб – БГ компютърна образователна система за упражнения по електроника.

***Микролаб – компютърна образователна система***

Неразделна част от образованието по електроника в техникумите и висшите учебни заведения е редовното провеждане на лабораторни упражнения по електротехника, електроника, различни технии дялове – електротехнически материали, измервателна техника, полупроводникови елементи – и т.н. Навремето за този цел са отпечатвани стотици книги, заглавието на които винаги започва с ,,Ръководство за лабораторни упражнения по…“.

Обикновено упражнението протича, като се изследва даден обект (уред, схема и т. н.) чрез подаване на въздействия на входа му и се наблюдава неговата реакция (това е т.н. метод „стимул – реакция“). Чрез многократно повтаряне на три елементарни действия — подаване на входен сигнал, измерване на изходния сигнал и записване на двете стойности — се получава т.н. предавателна характеристика на обекта. Така обаче се губи доста време, а получените резултати често са неточни. Дори и след въвеждане на компютрите в упражненията зададените и измерените стойности пак трябва да се въведат на ръка чрез клавиатурата. След това се извършва обработка (математическа или графична) с подходяща програма и при нужда резултатите се отпечатват. Тоест, по този начин компютърът облекчава само обработката на получените резултати, а самите те продължават да се получават примитивно.

Затова през 1986 г. Направление ,,Учебно-производствена дейност“ на ВМЕИ ,,Ленин“ – София (днес Технически университет) се замисля да автоматизира още повече процеса на упражнения и проектира системата, която виждате на първата снимка. Това е Микролаб! Между 1986 и 1987 г. той е пуснат в опитна употреба, като с него се провеждат лабораторните упражнения по дисциплината Изчислителни аналогови устройства и системи, преподавана в катедра Изчислителна техника на ВУЗ-а. Тъй като Микролаб се оказва много удобен, през 1987 г. започва производството му за нуждите на ВМЕИ. Днес ще разгледаме по-подробно какво съдържа и как се работи с това любопитно нещо.

Навремето Микролаб е наречен ,,интелигентна система“. Първото важно обстоятелство в неговата работа е, че с него компютърът може да се свърже непосредствено към изследваната схема (т. е. машината работи в „реално време“). Това ускорява многократно технологичния процес на работа в упражнението – напр. предавателна характеристика от 200 точки с Микролаб се снема за части от секундата, докато по „ръчния“ начин това става за цели минути.

Микролаб е пуснат в употреба първоначално за упражненията по изчислителна техника, но може да използва и в други дисциплини, защото има общо предназначение. Как изглежда цялостната система, виждаме на първата снимка в статията, най-горе. А на фигурата отдолу схематично са показани и номерирани различните му блокове: 8-битов персонален компютър Правец (напр. 8М, означен тук с цифрата 1), към който са включени външно флопидисково устройство от завод ,,Коцо Цветаров“ (2) и принтер (3), контролер (4), лентов съединителен кабел (5) и ключовата част – лабораторен макет (6) – това е онова, зеленото по-горе, дето прилича на футболно игрище. :D

Всъщност макетът съдържа постоянна универсална аналогово-цифрова периферия (7) и сменяема изследвана платка 8. Връзката между тях се осъществява външно чрез комутационните кабелчета 9 и вътрешно чрез лентов кабел. Лабораторният макет (постоянната и сменяемата част) се захранва от компютъра с постоянно стабилизирано напрежение 15 волта. Размерите на ,,игрището“са 486 х 367 х 32 мм.

Микролаб има и екранче, на което се отразяват резултатите от изследването:

Екранът има декоративна рамка, която ограничава полезната му част. В нея се разполагат графичните изображения на сигналите (2), вертикалният маркер 3 и курсорът 4. Деленията 5 служат за грубо отчитане на стойностите, а полетата 6, 7 и 8 — за точно. Маркерът 9 означава канала, подлежащ на обработка.

Ето и още малко технически характеристики на системата. Микролаб има 4 аналогови входа. Може да се включи напрежение 10 волта и входно съпротивление 1 мегаом. Максималната честота на дискретизация е 2 килохерца. Аналоговите изходи са отново 4. Изходното напрежение е пак 10 волта, а изходното съпротивление – < 1 ом. Максималната честота тук е 10 килохерца, а формата на изходящия сигнал може да е всякаква – произволна. Използва TTL-интегрални схеми. Дуракоустойчив е – има защита от къси съединения.

Микролаб има няколко възможности, в които работи. Те му дават доста сили да ни помага, докато учим. Ето ги кои са:

Конфигуриране на системата. Тук се задават номерата на аналоговите входове и изходи, които ще се ползват, честотата на дискретизация, форматът на аналогово-цифровото и цифрово-аналоговото преобразуване и др.

Измерване на входни аналогови сигнали. При този режим последователно се сканират зададените аналогови входове със съответната честота на дискретизация (точната й стойност се изобразява върху полето, означено със 7 на горната илюстрация. Получените чрез аналогово-цифрово преобразуване отчети се записват в съответните входни буфери и се изобразяват върху екрана, като именно така образуват графичните изображения, означени с 2.

Генериране на изходни аналогови сигнали. Този режим е обратен на режима „измерване на входни аналогови сигнали“. Състои се от две части:

а) задаване на формата на генерираните изходни аналогови сигнали. Това може да става аналитично, графично, таблично, чрез измерване или чрез прочитане на дискета;

б) същинско генериране на сигналите. Състои се от последователно прочитане на предварително записаните в буферите отчети и преобразуването им от цифров в аналогов вид.

Снемане на предавателните характеристики. Този режим представлява последователно редуване на режимите „генериране“ и „измерване“. Предвидена е възможност за изобразяване на сигналите със и без предварително изтриване на екрана. Този случай е подходящ за получаване на семейство предавателни характеристики.

Графичен редактор. Дава следните възможности за обработка на измерените и запомнени в буферите сигнали:

а) преместване на изображенията във вертикална посока с предварително зададена стъпка;

б) също – преместване в хоризонтална посока;

в) мащабиране на изображенията, за да ги виждме възможно най-добре. Ето как изглежда екранът на Микролаб в момент на извършване на лабораторни упражнение:

Текстов редактор – да, и това има! Позволява да се правят надписи върху графиките (например означаване на координатните оси, маркиране на характерни точки по тях и др.).
Цифрова обработка на получените резултати. Тук се включват интегриране, диференциране, интерполиране, спектрален анализ, филтрация, отлепяне на обвивката на сигналите.
Отчитане на моментна стойност на сигналите. Осъществява се с помощта на вертикалния маркер 3 (пак според схемата на третата ни илюстрация), който може да се премества в хоризонтална посока. Ординатите на пресечните точки на маркера с графичните изображения (2) на сигналите се изобразяват като петцифрени десетични числа със знак върху четирите полета, означени с 8. Стойността на абсцисата (положението на маркера) се изобразява върху полето 6, а честотата на дискретизация на входните сигнали — върху полето 7.
Обслужване на файлове: а) каталог на файловете; б) записване на получените резултати във вид на файл върху флопидисковото устройство;в) четене на файл с предварително получени или синтезирани сигнали и зареждането им в буферите на системата.
Отпечатване на резултатите чрез принтер:
а) визуализиране върху екрана и отпечатване върху принтера на отделен файл; б) отпечатване на всички натрупани резултати от лабораторното упражнение във вид на протокол. Тази възможност изисква да въведем допълнителна информация — номер на лабораторното упражнение, име на ученика/студента, група (клас), дата и т. н. Заедно с информацията от дискетата тя се отпечатва в протокола.

Микролаб може да работи в два режима – директен и програмен. В директния отделните възможности се избират чрез удобна система от менюта и се изпълняват веднага.Програмният режим изисква предварително написване на програма на БЕЙСИК, в която чрез отделни команди да зазадем поредица от необходими действия. Този режим обаче разкрива по-пълноценно възможностите на системата, защото позволява лесно да се направят уроци за програмирано обучение, разни демонстрационни програми и др.

Ето и какви са предимствата, които системата Микролаб е донесла при упражненията, в които се използва:

Гъвкавост и универсалност. Могат да се изследват аналогови, цифрови и хибридни елементи и схеми от всички области на електрюониката (ако сменяемата платка съдържа подходящи преобразуватели, могат да се изследват и неелектрични обекти). Чрез разработване на разнообразни програмни продукти могат да се провеждат различни експерименти върху един и същ обект;
Пълна или частична автоматизация на упражнението. В резултат на това рязко се повишава ефективността — в рамките на едно лабораторно упражнение студентите/учениците получават много повече информация за изследвания обект;
Графично изобразяване, запомняне и отпечатване на резултатите от лабораторното упражнение чрез принтер – графичното представяне спомага да се онагледи добре процесът и да се запомнят добре изводите. Ето и още един екран от работата на системата:

Възможност за програмирано обучение (преподаване на материал, задаване на въпроси) по време на лабораторното упражнение. При това управляващият Микролаб компютър получава информация за подготовката на упражняващите се не само от клавиатурата, но и от състоянието на изследваната схема. Така се разкриват интересни възможности за създаване на „интелигентни“ уроци за програмирано обучение;
Възможност за допълнителна обработка на получените резултати чрез пакет приложни програми с математически и графични възможности;
Премахва се необходимостта от използване на традиционна измервателна апаратура (генератори, осцилоскопи, волтметри и т. н.) и от захранващи токоизточници. Друг е обаче въпросът, че всеки седен техник и инженер ТРЯБВА да може да работи правилно и уверено с тази уреди!
Възможност за включване към произволни персонални компютри (чрез нужните контролери);
Допълнително разширяване на възможностите на системата чрез монтиране на допълнителни устройства върху сменяемата платка. Според изискванията на изследвания обект това могат да бъдат програмируеми усилватели, схеми „следене — запомняне“, преобразователи на неелектрически в електрически величини, цифрово управляеми генератори и др.;
Няколко системи Микролаб заедно с един управляващ ги компютър могат да се включат в мрежа с широки възможности за централизирано обучение и контрол.

Без съмнение системата, която разгледахме днес, е една интересна, непозната част от българската електронна промишленост. Въобще навремето в университетите са проектирани и произвеждани множество устройства, повишаващи ефективността на образованието. Едно такова е ето този компютър:

Български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър ЕМК-14 от 1980-те г. + схема

Контрол на достъпа – магнитна карта за устройството ИЗОТ 1035С

Sandacite.BG намерихме и магнитна карта за контрол на достъпа чрез устройството ИЗОТ 1035С

***Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С***

Преди доста време ви бяхме описали накратко първото българско електронно устройство за контрол на достъпа – ИЗОТ 1001С от 1979 г. Нека си я припомним. То е инсталирано на служебните входове на административни сгради и предприятия. Състои се от главен блок с компютърен модул, основан на чипове от българската серия СМ 600, и пултове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена карта, върху която, наред със снимката и данните му, по магнитен способ е записан и уникален служебен номер. Всяко преминаване през входа (влизане или излизане) се записва в паметта на централното устройство и се прави баланс на времето на този служител, за да се установи колко от предварително зададените присъствени часове човекът е бил в сградата.

ИЗОТ 1001С позволява и задаването на „плаващо“ работно време с различни параметри. Например, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъства или не при условие, че общият му баланс дава необходимите часове за работния ден.

Ето как изглежда нейният карточетец:

***Система за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С*** – карточетец

Даа, но се оказа, че по-късно традицията е продължена и на смяна идва втори модел електронна пропускна система, наречена ИЗОТ 1035С. Тя е произвеждана вероятно в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Научихме за нея, когато случайно ни попадна картата от устройството – виждате я на снимката най-горе в публикацията. Такава карта досега на живо никъде не сме виждали, а тези пропускни компютри са изхвърлени от различните сгради още в началото на 90-те, така че това сега се превръща в един от най-редките експонати в колекцията на Sandacite.BG.

Тази пластика е напълно същата като най-масовите български фонокарти от 80-те години, произвеждани в ГДР след 1983 г. В това няма нищо чудно – на една такава карта с магнитна лента като тях може да се запише всякаква информация. Те са само с тази лента, без чип. Именно на черната магнитна лента отгоре се записва уникалният служебен номер на служителя. Долу вдясно виждаме и кода на производството, който при българските карти е отпечатван само на тези от държавната поръчка в ГДР, изпълнена от тамошното предприятие Zimex. Нашият екземпляр е произведен през 1987 г., а компютърът за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С влиза в употреба през 1984.

Всъщност това отгоре е обратната страна на картата – предната е тази отдолу, с името на предприятието, чийто вход отваря картата. В случая това е Централният институт по изчислителна техника и технологии на днешното Цариградско шосе:

Тази карта също е използвана от служители на предприятия, институции и т.н., а принципът е същият – прокарваш през процепа на карточетеца и се отбелязва кога си влязъл/излязъл. Компютърът балансира времето, което човекът е изкарал в сградата, и така удостоверява дали е заработил задължителния брой часове. В такъв вход сме виждали надпис: ,,МОЛЯ, ОТЧИТАЙТЕ КАРТИТЕ СИ ПРИ ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ!“ (забележете какъв хубав български език – ,,отчитайте“, а не ,,чекирайте“, както сега!).

Тази магнитна пропускна карта е още едно доказателство, че колко е важен един експонат, не се определя от неговата големина и тегло! :) Да си пожелаем обаче да намерим някой ден и поне един от двата ИЗОТ-а…

Българският контрол на достъпа