Категория: Стара аудиотехника

Ехаа! В Sandacite.BG намерихме схема на усилвател без лампи от 1940!

Днес отново сме на вълна Царство България. При това с нещо особено необичайно! Разглеждайки една годишнина на сп. ,,Наука и живот“ от 1940 г., в рубриката ,,Лабораторния практика“ попаднахме на ето тази  схема, която авторът й Борис Колев описва като ,,уред колкото прост, толкова и евтин“. Я да видим какво има предвид той…

В началото авторът Колев заявява, че ,,направата му изисква само един микрофон, слушалка и малко игра съ инстру­ментите“, а после констатира, че ,,слушането на говор или музика с високоговорител от детекторен апарат е много затруднено поради липсата на много чувствителни говорители“.

КАК СЕ ИЗРАБОТВА

А ето и накратко описанието на схемата, която виждате по-горе:

Поставете мембраните на слушалката и микрофона една срещу друга на разстояние 1,5 – 2 см и ги закрепете със здрави скоби. Върху графитената мембрана на микрофона залепете малко металическо кръгче с диаметър не повече от 1 см.

Преди това запоете върху кръгчето не много дебела метална пръчка. На телефонната мембрана пък запоете телче, така щото при сглобяването на апарата телчето и пръчката да се допират едно до друго отстрани.

Сега леко и внимателно ги залепете. По този начин ще свържете двете мембрани и ще получите една, на която едната страна ще е графитена и ще служи на микрофона, а другата — метална и ще е част от слушалката.

КАК ДЕЙСТВА

Когато модулираният ток от детекторния апарат раздвижи телефонната мембрана, междинното телче ще предаде трептенията си на микрофона, който от своя страна модулира правия батериен ток със същата честота. За са се увеличи силата на възпроизвеждането, би било добре  високоговорителят да не бъде включен направо във веригата на микрофона, а да се употреби и микрофонен трансформатор.

При така направената схема имаме две вериги: първата се състои от детекторния апарат и слушалката, а другата — от микрофона, 1 – 2 – 3 джобни батерийки и високоговорителя — всички те свързани последователно.

Ясно е, че като единствена връзка между двете вериги е тънкото телче, което съединява мембраните. Ето защо то трябва да бъде поставено много внимателно в средите на мембраните, а масата му трябва да бъде минимална, за да се намали вредната му енергия при трептението напред-назад. Също така, припойките по мембраните трябва да са нежни, без излишни материали, но и достатъчно здрави. 

Работата на уреда зависи най-вече от качеството на слушалката и микрофона, затова добре е те да бъдат качествени, а не намерени бракувани отнякъде, съветва накрая авторът на схемата Борис Колев. Накрая той добавя и миловидното пояснение, че ,,наистина, микро­фонът  ще издава присътствието си с характерен слаб шум, но това се изкупва с няколко пъти по-евтината му цена и от най- евтиния аудионен усилвател или приемник“. Под ,,аудионен усилвател“ авторът със сигурност има предвид традиционен лампов усилвател, а го нарича така по името на audion – първата специализирана усилвателна лампа (тя е триод), проектирана и конструирана от американския инженер Лий де Форест през 1906 г.:

Оттук можете да изтеглите цялата схема като DjVu файл – usilvatel-bez-lampi

Още интересни споделяния можете да откриете на Facebook страницата на сайта ни – https://www.facebook.com/sandacite

Българските микрофони Респром МД-74, МД-75, МДН-66, МДПН-68 в Sandacite.BG!

В последните няколко публикации обърнахме голямо Фнимание на български устройства за слушане на музика и реч – звукови колони, слушалки и т.н. Значително по-малко място сме отделили на джаджите, които улавят звуците, за да бъдат те след това записани и възпроизведени. Затова днес ще се занимаем с 4 – 5 български микрофона! Те са произвеждани в завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград, а са проектирани в Института по радиоелектроника в София, секция ,,Акустика“ с ръководител доц. Димитър Попянев. При излизането си от завода всички те са имали по 1 година гаранция. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР, където могат да се намерят и сега. Освен това, някои от тези микрофончета се произвеждат и в момента и са в ,,репертоара“ на Висоговорители АД – предприятието наследник на завода ,,Гроздан Николов“.

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-74

Това е първият от моделите, които ще опишем. Започват да го произвеждат през 1974 г. Виждате го на горната снимка. Той е предназначен за включване към касетофони (чрез конектор тип DIN 5). Има и възможност за дистанционно включ­ване и изключване на магнетофон чрез вграден в микрофона превключвател. Тъй като МД-74 има широк честотен об­хват на приемане, той може да се включва и към битови маг­нетофони от по-висок клас, без да се използва превключвателят му.

Заедно с кабела си тежи около 80 грама, а размерите му са 23 х 120 мм. Ето и техническите му характеристики:

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-75

Това пък е електродинамичен микрофон с подвижна бобина от 1975 г., предназначен за широка обща употреба: любителски записи върху магнитна лента с битови касетофони и магнетофони, радиофикация, от водещи на събития, при които се използва локално озвучаване, диспечески и командни връзки и въобще различни случаи на непрофесионална употреба.

Ето го как изглежда:

Данните му са следните:

Размери: 36 х 125 мм; тежи 125 грама.

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-80

Той е роден през 1980 г. Проектиран е от н.с. инж. Емил Миланов. Също е проектиран за записи с касетофони и магнетофони в домашни условия, за предавания извън студиа, за диспечерски и командни връзки, радиофикация и като цяло отново за непрофесионална употреба.

Между другото, в залата Пресклуб България и сега са такива микрофони – ето ги със защѝтен калъф:

Дребосъкът има едностранно насочено действие. Характеристиката на насочеността му е кардиоидна, а входът –  нискоомен. Номиналният му честотен обхват е между 40 и 16 000 Hz, а номиналното пълно вътрешно ел. съпротивление – 200 ± 40 ома. Ето и останалите му характеристики:

Диаметърът му е 41 мм, а е дълъг 158.

Поначало всички тези микрофони са доставяни в стиропорена кутия с основни принадлежности към тях (държател модел Д-1 и микрофонен кабел), а при МД-80 можете дори нея да видите. Ето го, значи, в покоите му:

На тези две фигури можете пък да видите начина на свързване на микрофона (на първата) и на микрофонния кабел (на втората):

НАСОЧЕН МИКРОФОН МДН-66 (микрофон с насочено действие), модел 1966 г.

Това е също електродинамично устройство с подвижна бобина, но с едностранно насочено действие. основата му представлява цилиндър, в която е вграден трищифтов конектор за свързване на микрофонен кабел или гъвкав съединител тип ,,лебедова шия“. Влизал е в комплекта на усилвателя Респром Моно 50. Микрофонът е част от по-мощни уредби, които действат в сравнително големи пространства – естради, зали, стадиони и т.н. Когато водещият на събитието трябва да каже нещо, хваща и говори по този микрофон.

Ето го и на живо що за чудо е. Корпусът на микрофона е с метални части:

Неговите характеристики пък са ето тези:

Размери: дълъг е 140 мм, диаметър 4,5 см. Тежи някакви си 170 грама.

ПОЛУПРОФЕСИОНАЛЕН МИКРОФОН МДПН-68

Тук вече си имаме работа с нещо по-сериозно. Тази година се навършват 50 години от създававето му. Това е електродинамичен микрофон, при който характеристиката на насочеността е превключваема – тя може да бъде кръгова или кардиоидна според условията на употреба. Самия микрофон са се постарали да го оформят красиво. Той си има вграден конектор за свързване на различни кабели с всякаква дължина, а са му сложили и защитна капачка, която ограничава шумовете при слаби и умерени ветрове:

Този микрофон е проектиран за прецизно предаване на говор и музика извън студиа, при естрадни изпълнения за различни програми и предавания, в центрове за радиофикация и т.н. Има си и тринога, на който стои особено гордо и величествено – по-надолу можете да го видите.

А техническите му данни са следните:

Ето го пък и на триногата застанал, колко е шик:

Размерите му са така: максимален диаметър 48 мм, максимална дължина 165 мм. Тежи 160 грама.

Предстои и за една такава микрофон-тринога ще направим отделна статия – и тя заслужава внимание! :) Чао засега.

Стари бг стойки за микрофони в Sandacite.BG!

Когато използвате микрофон, поставен върху бюро (напр. записвате говор/музика, говорите в радиостудио, на събрание/конференция и т.н.), обикновено е удобно да не го държите в ръка, а той да е поставен върху маса или бюро, а вие да го насочвате и застопорявате най-близо до устата си. За тази цел са ви необходими две приспособления: нещо като скоба, която обхваща микрофона, и трикрака стойка (т.н. тринога), за която скобата държател да е закрепена. Обикновено така можете да регулирате и наклона, посоката на завъртане и други пространствени параметри на микрофона.

Това, което ни направи впечатление, е, че заедно с произвжданите доста български микрофони заводът ,,Гроздан Николов“ Благоевград се е погрижил и за това и още преди 50 години е пуснал в производство два удобни модела трикраки станоци за поставяне на микрофон. Ето сега ще ги разгледаме подробно.

СТОЙКА ЗА МИКРОФОН СМТ-68, модел 1968 г.

Това чудо го виждате на снимката най-горе. Съкращението означава ,,стойка микрофонна тринога“. Това е лека сгъваема стойка за плот – бюро, маса или каквото имате там. Предназначена е да създаде триточкова опора на микрофон тип МДПН-68 и той да се постави стабилно в държателя тип Д-1, с който тя се комплектува (разбира се, в случаите, когато микро­фонът се фиксира на някакъв вид равнина пред главата).

Стойката има три крачета, разтворени на 120° едно от друго. Тя се сгъва, като се завъртат две от крачетата към третото краче. Така стойката добива размери 160 х 118 х 33 mm. Поначало, с държателя Д-1 са комплектувани повечето български микрофони от 60-те, 70-те и 80-те години.

СТОЙКА ЗА МИКРОФОН СПС-68, модел и тя 1968 г.

Не, абревиатурата на този станок не означава съкратеното название на СО ,,Програмни продукти и системи“ на английски (изписвали са го SPS), а ,,стойка преносима сгъваема“. :D Тази стойка лесно се пренася и се поставя не на маси и бюра, а направо върху земята – подиуми, сцени и т.н. Предназначена е за прав диктор. Тя има различни елементи, които позволяват микрофонът да се нагласи в най-подходящо положение спрямо него. Разбира се, има си и микрофонен държател към нея.

Веднъж поставена на земята и прихванат микрофонът в скобата, височината на станока може да се регулира от 1,1 до 1,8 м, като във всяка избрана височина има възможност да се застопори на нея. СПС-68 има три крака да стъпи на пода, а при разклонението им има пружина, т.е. стъпването е меко, ,,амортизирано“. Държателят на микрофона се закрепва чрез винт с резба М10.

В комплекта на станока влиза и калъф за пренасяне в сгънато състояние. Устройството е с размери 120 х  1100 м и тежи 3,2 кг.

Та така. :)

Български касети Видео Драгор в Sandacite.BG!

Със сигурност горната снимка Ви навява много спомени от детството, ако сте поне на едно 35 години! Това е истинска българска видеокасета! :)

Производството на тези аудио- и видеокасети започва през втората половина на 80-те години в Завода за информационни носители Динко Баненкин в село Драгор до Пазарджик, чийто строеж започва през 1970 г. и произвеждал също така дискети 3,5 и 5,25 инча. Ето сега ще ви разкажем обширно и подробно за одисеята на завода и неговата продукция.

ИСТОРИЯ

Това е мястото, където са произвеждани първите български аудио- и видеокасети. Заводът в началото е познат като ЗМД Пазарджик – Завод за магнитни дискове – логично, това е отпреди да е започнал да mроизвежда касетки.

От Министерско разпореждане № 28 от 27.І.1970 г. (на Комитета за стопанска координация) става ясно, че тогава Министерският съвет на България решава да построи завод в с. Драгор, Пазарджишко.

Първата копка, по-точно първата колона на главния корпус, е направена 04.Х.1970 г. в присъствието на множество политически лица – Тодор Живков, Заприн Натов, Велко Тотев, Бонев, инж. Петков – първи секретар на ДКМС и инж. Бабачков.

За директор на новоизграждащия се завод е назначен инж. Заприн Тодоров Натов, а за главен счетоводител – Велко Белчев Тотев.

Предвид на това, че започват да пристигат машини за оборудване (между другото, най-модерни за времето си и западно производство), е назначен за началник склад Ангел Димитров Ненковски. Инвеститор на завода е Тодор Иванов Жеков.

За канцеларии на ЗМД са служили на първо време три помещения в частни къщи, намиращи се на площадчето при старата поща, а впоследствие – главната алея на ларгото. След нарастването на персонала са наети още няколко помещения в къщата над старата баня.

Тази снимка на завода е от 1997 г.:

Що се отнася до комплектуването на щатния състав, след назначаването на директора са привлечени няколко инженера от Акумулаторния завод „Методи Шатаров“ в Кюстендил – това са Александър Петров, Георги Тинчев, Георги Мишев, а Храбър Стоянов и Милка Пашова са дошли от Завода за малки радиоприемнииц във Велико Търново. Едни от първите работници на завода са Иван Рудев, Стоян Георгиев, Васил Иванов Василев, Лина Жекова, Георги Ненков.

До края на 1970 г. заводът наброява около 30 души работници и служители. Едва през м. март 1971 г. започва назначаването на нови работници, които предварително са кандидатствали. Те са изключително със средно и средно специално образование. Тогава заводът все още няма база за започване на производство, дори и опитно. В няколко помещения в мелницата при ДЗС са оборудвани малки работилници и лаборатории, в които е настанен първият цех по усвояване на изделията.

Новоназначените работници преминават курс на обучение, за да започнат работа в производството.

През есента на 1971 г. всички работници и служители се преместват в Драгор, където в главния корпус, заедно с машините и съоръженията, са пригодени и помещения за канцеларии. Изразходвани са множество трудодни за доизграждане на завода. Условията за работа не са особено добри, но колективът посреща с готовност трудностите и с желание за по-скорошното внедряване на технологията. Постепенно се създават битови условия, урежда се редовен транспорт, стол за хранене и др. В края на 1972 г. са преустроени други помещения за канцеларии, а главният корпус е освободен и преустроен в отделни цехове.

На 05.ХІІ.1970 г. е учреден профкомитет на завода с членове Мария Комсалова, Еньо Златарев, Милка Пашова, Ангел Ненковски и Георги Тинчев.
През м. февруари 1971 г. е извършено приемането на първия набор на работници-оператори, изключително жени.
През м. август 1972 г. за директор е назначен инж. Храбър Стоянов, на който е връчено юбилейното знаме на Министерския съвет и ЦС на БПС, което е спечелено от завода в социалистическото съревнование на 12.ХІ.1974 г., а отличието е връчето лично от министъра на електротехниката и електрониката.

ИСТОРИЯ НА ЗАВОДА ДО 1990 Г. – ПРОИЗВОДСТВА И ДАТИ

През 1972 г. пред завода застава задачата да се усвои технологията и започне производството на сменни дискови пакети ЕС-5053 през второто полугодие. В процеса на уточняване на технологията и извършване на експерименталната работа се откриват много трудности, които забавят началото на нормалната производствена дейност.

Технологията на дисковия пакет ЕС-5053 обаче така и не е напълно усвоена и уточнена. Заводът продължава да се строи. На този етап не фукционира инструментален цех и около 80 % от необходимата инструментална и техническа екипировка се заявява и изпълнява в други заводи на страната.

Първият дисков пакет в ЗМД Пазарджик е произведен на 01.VІІ.1972 г. Първият струг за диамантно струговане в завода е с оператор Васил Василев, а първата поливна машина е пусната в края на юни 1972 г. Първият диск е полят от Неделчо Касапчев.

През периода 1979 – 1984 г. Заводът за магнитни дискове продължава дейността си с производство на:

• сменни дискови пакети;
• 100 МБ и 200 МВ пакети;
• носители на информация на дискети (иликакто са наричани тогава – ,,гъвкави магнитни дискове“ или ,,гъвкави подложки“)

Колективът на завода редовно изпълнява приетия план по всички показатели. Така например, планът за чистата продукция през 1979 г. се изпълнява на 102,33 процента, а през 1984 г. – на 103,28 процента. Във всички производствени звена е въведена новата бригадна организация на труда и вътрешностопанската сметка.

Паралелно с производствените задачи, в духа на времето Заводът за магнитни дискове развива и активна художествена самодейност. През 1984 г. на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност дамският хор при завода получава сребърен медал, фолклорната фрупа – златен медал, а танцовият състав – званието „Отличник“.

Ето и най-популярния вид на произвежданите в ЗИН ,,Д. Баненкин“ аудиокасети – те са били 60- и 90-минутни:

Лентите са с работен слой от железен диоксид или хромдиоксид и са производство на BASF.

През периода 1985 – 1989 г. в производствената листа на предприятието вече присъства широка гама на информационни носители на магнитна основа – дискови пакети, дискети, а вече и показаните в началото изделия – аудио- и видеокасети. (Най-разпространени са 180-минутните видеокасети Драгор, но има 30-, 60, 90- и 105-минутни модели.) В зависимост от продуктите, които се произвеждат, в завода са обособени няколко технологични вериги – леене под налягане на алуминиеви детайли, шприцоване на пластмаси, линии за касети и класически машиностроителни технологии за обработка на детайлите. Качеството на продукцията се контролира от автоматизирани тестери, сортиращи дискетите. Със сигурност можем да кажем, че държавата много добре се е грижила за технологичното осигуряване и обзавеждане на ЗМД. Това се отразява и в качеството на касетите – напр. при аудиокасетите Драгор е безспорен лидер в Източния блок и на еднакво равнище с вносните ,,корекомски“ западногермански аудиокасети.

Ето българските касетки в един световен каталожен сайт за касети  – http://c-90.org/catalogue/tapes/Video%20Dragor

Междувременно се подобряват и битовите ,,екстри“. Въведени са в действие спомагателен корпус през 1985 г., столова с кухня – 1986 г., супермаркет – 1987 г., и битов комбинат – през 1986 г. Що се отнася до социалниия живот, можем да отбележим напр. фактите, че профорганизацията в завода и Домът на културата организират срещи с творци от различни жанрове, концерти, тържества и радиопредавания. Организирани са ритуали за приемане на нови работници и изпращане в пенсия.

ПРЕИМЕНУВАНИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

С Разпореждане № 6 на Бюрото на Министерския съвет (МС) – София от 1986 г. (ДВ, бр. 63 от 1986 г.), ЗМД – Пазарджик се преобразува в Завод за информационни носители (ЗИН) „Динко Баненкин“ към ДСО „ИЗОТ“ – София. По-късно, с Решение № 1 също на Бюрото на МС от 30.І.1987 г. (считано от 01.01.1987 г.), комбинатите се реорганизират и заводът преминава на подчинение към Стопанско обединение „Дискови запаметяващи устройства“ (СО „ДЗУ“) – Стара Загора, като от него се отделя в самостоятелно учреждение Базата за развитие и внедряване. Тя се обособява като Технологичен институт по магнитни носители (ТИМН) – Пазарджик.

Този институт  съществува самостоятелно до 06.ХІІ.1987 г., когато се образува Държавна фирма (ДФ) „Информационни носители“ – Пазарджик. Тя е създадена с Решение № 181 на Министерския съвет от 01.ХІІ.1989 г. и е регистрирана в Окръжен съд – гр. Пазарджик, с Решение № 498 от 06.ХІІ.1987 г., обявено в ДВ, бр. 98 от 1989 г.

Предметът й на дейност е почти ясен – производство на магнитни дискови пакети, гъвкави носители на информация, лентови касети за битови и специални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи. Освен това се описват и дейности като ,,проучване, разработка и внедряване на нови изделия по предмета на производствената дейност, търговска, сервизна и инженерингова дейност за обезпечаване доставката на окомплектовка и основни материали, за реализация на продукцията и изграждане на нови мощности“ (вж. фонд № 1330 – ТИМН, Държ. архив – Пазарджик).

Ето още интериор в ЗИН, запечатан така, както е изглеждал преди 20 г.:

Ако сега се разходите до сградите в с. Драгор и се качите на втория етаж, ще видите, че тези производствени мощности все още си стоят там – сякаш готови да заработят…

През 1985 г. завършва започналото в завода още през 1979 г. изграждане на автоматизирана система за обработка на икономическата информация. Това се налага, тъй като обслужването от Териториалния изчислителен център е неудобно поради отдалечеността на завода и големия брой първични документи. Това налага изграждането на собствен изчислителен център, който започва работа през 1987 г. До 1993 г. се работи с две електронно-изчислителни машини – голяма и малка, а информацията се съхранява на магнитни ленти. След това се преминава към работа с персонални компютри и съответно на дискети. Няма обаче разработена програма за архивиране на ценна документация по изискванията на Закона за документите и архивните фондове.

През 1989 г. е закрит Домът на културата и е замразено строителството на подобекта.

ОЩЕ ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Да се полюбуваме и на видеокасетите Драгор:

Това го пише от вътрешната страна на картоните, идващи с аудиокасетите Драгор:

В ЗИН-а са се произвеждали  и касетите за Балкантон.

СЛЕД 1990 Г.

Историята на  завода в Драгор продължава и след края на социализма. С Решение № 2712 от 22.VІ.1992 г. на Окръжен съд – Пазарджик е регистрирано Еднолично акционерно дружество (ЕАД) „Информационни носители“, което поема всички активи и пасиви на Държавната фирма (ДФ) (вж. ДВ, бр. 63-1992 г.) и е с предмет на дейност развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и чужбина.

С приемането на Указ № 56 за стопанската дейност през 1989 г., с Решение № 498/06.ХІІ.1989 г. на Пазарджишкия окръжен съд, заводът е регистриран като Държавна фирма /ДФ/ „Информационни носители“ – Пазарджик. За управител е назначен инж. Храбър Здравков Стоянов. Предметът на дейност на фирмата е описан като ,,производство на информационни носители на твърда и гъвкава подложка, лентови касети за битови и професионални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи“.

С Решение № 2712/22.VІ.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд държавната фирма е преобразувана в Еднолично акционерно дружество с наименование „Информационни носители“ ЕАД, гр. Пазарджик. С регистрирането си дружеството поема всички активи и пасиви на бившата държавна фирма по баланса й към 31.ХІІ.1991 г. За изпълнителен директор е избран инж.Тодор Димитров Георгиев. Предметът на дейност този път е: развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и в чужбина.

Тук е добре да направим малка интермедия и да прегледаме някои изводи, налагащи се от оглед на ситуацията в завода към този момент.

Производството на дискови пакети за пазара на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ е определяло стопанския и финансов облик на предприятието. Разигралото се след 1990 г. сриване на този пазар кара ръководството на новосъздаденото дружество да акцентира върху изделието с най-добра пазарна перспектива – 3,5-инчова дискета с висока плътност на запис. Останалите производства и дейности (5-инчовата дискета, която е морално остаряла; аудио и видеокасети; производството на механични и пластмасови детайли; производство на стоки за бита и др.) се очертават с нецелесъобразно висока издръжка.

Ето, между другото, реклама на завода от 1989 г.:

Разпадането на пазарите на бившия СИВ, както и бързото морално остаряване на изделията от основната производствена гама на предприятието довеждат до моралното остаряване и излизането от редовна експлоатация на добре запазени и физически неизцяло изхабени технологични линии и отделни машини, а да не забравяме факта, че тяхното закупуване е било решавано с валутен кредит в условията на централизирано планирана икономика. Необходимостта от обслужването на тези кредити, съчетана с невъзможността за ефективна експлоатация на производствените мощности, е една от основните причини за все по-затрудненото финансово състояние на дружеството.

С Решение от 07.Х.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд е вписано Дружество с ограничена отговорност „Магнитни носители“ ООД -гр. Пазарджик с предмет на дейност ,,външно- и вътрешнотърговска дейност, производство и реализация на изделия за изчислителната техника и стоки за народно потребление, туризъм и услуги за населението, маркетингова и лизингова дейност“. „Информационни носители“ ЕАД участва с 51 % от капитала на дружеството, а съдружник с 49 % е НПО „СВТ“ от Москва, Русия. За управител е избран Димитър Георгиев Лазов. Но изделията на „Информационни носители“ ЕАД се продават трудно дори и на руския пазар. Затова с Решение № 1215/03.VІ.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд прекратява дейността на „Магнитни носители“ ООД.

От 16.VІ.1995 г. изпълнителен директор на „Информационни носители“ ЕАД е инж. Ангел Петров Чолаков.

С Решение № 480 от 14.V.1996 г. Министерският съвет включва дружеството в списъка на търговските дружества с държавно участие, подлежащи на ликвидация. Заповед № РД-16-254/04.VІ.1996 г. на Министерството на промишлеността задължава изпълнителния директор в седемдневен срок да подготви документи за откриване производство по несъстоятелност на „Информационни носители“ ЕАД.

С Решение от 27.VІ.1996 г. на Пазарджишкия окръжен съд е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.V.1996 г. и му е открито производство по несъстоятелност. С Решение от 16.V.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд утвърждава план за оздравяване на „Информационни носители“ ЕАД, приет на събранието на кредиторите. Съгласно този план, с договори от 27.V.1997 г. между Министъра на промишлеността (в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството) са прехвърлени 163 086 броя поименни акции с номинална стойност 1000 лева, представляващи 51 %, на СД „Светива“ – с. Божурище, общ. Божурище, и 49% в размер на 156 690 броя акции – на лицата Петко Димитров Петков и Величко Стоянов Величков, от съдебно регистрирания капитал на дружеството на стойност 319 776 хиляди лева. С Решение № 1719/19.08.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд регистрира частното акционерно дружество „Информационни носители“ АД – гр. Пазарджик, което се води, че съществува и в момента.

Тук можете да коментирате, има и още снимки на аудиокасети и други производства на завода в Драгор – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=45&t=4268&p=30785&hilit=%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80#p30785