Напоследък свикнахме да възприемаме българските радиа от 30-те г. като горе-долу еднакви кафяви сандъци, при които вляво е скалата (повече или по-малко унифицирана), а вдясно ръбът е силно заоблен, има три еднакви лайсни и зад тях неособено фин плат. Днес обеч ще Ви пощажем нещо различно.
Това е едно много интересно българско радио от фирмата ИРА (Индустрия за радиоапарати) – Софиия, собственик Димитър Крепиев (произвеждали са и марката Ирафон). Долупоказаният модел със сигурност е от първите им производства – самата фабрика е основата 1936 г. Обърнете внимание на.. е, скàлата сама се набива в очи:
Днес ще Ви покажем няколко рекламни илюстрации от електроуреди, предлагани на българския пазар през 1977 г. Взети са от ,,Каталог на стоките за народно потребление“ № 1`1977 г., издание на Министерството на леката промишленост
На долните снимки освен първата българска автоматична перална машина Перла`73 и два Мраза, забелязваме и някои по-редки неща – сокоизстисквачки Нектар, Рашел, както и уред за рязане на колбаси в домашни условия.
електроуреди-от-социализма-2
Нататък виждаме и някои от пои-разпространените готварски печки. Освен Мечта 10, присъствавуват и образци от другите продуктови линии Румяна, Терма, а виждаме и легендарния смядовски радиатор в белия му вариант.
Сега ще обърнем внимание на някои реклами на техника, разпространявани в българските периодични издания до 1945-47 г., като започнем от 1928 г. Най-вече подобни пана (те имат истинска художествена стойност!) се намират из списанията на тема радиотехника, но могат да се видят и из малкото на брой радиотехнически книги от този период – примерно тези на Ангел Петров, издавани през 1927-29 г.
Стари български реклами на техника Stari balgarski reklami na tehnika
Характерно за тези мили рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е разлят, свободен и богат. Изреченията са дълги и изобилствуват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава струмужът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят.
Стари български реклами на техника Stari balgarski reklami na tehnika
На долната реклама забелязваме нещо много важно – реклама на високоговорители. Това означава, че се натъкваме на сведение за българска фабрика преди 1945-47 г., която е произвеждала говорители за радиоапарати – Обретен Дончев.
Стари български реклами на техника Stari balharski reklami na tehnika
Легендарният български телевизор Кристал 59 в Sandacite.BG!
Стар телевизор Кристал 59
Ето, най-сетне ни се удаде случай и да запазим за поколенията нещо, което виждам за пръв път от 11 години колекциониране – телевизора Кристал 59. Успяхме да се сдобием с него от обява, последването на която ни отведе в мазе в Центъра на София! :) А какво изникна оттам… виждате сами!
Кристал 59 влиза в производство през 1964 г., а производител е Слаботоковият завод ,,Климент Ворошилов“. Пълното название на този приемник е Кристал Т59-20.
Както и е описано в книгата на М. Серафимов ,,Телевизионни приемници“ (София, ДИ ,,Техника“, 1977 г.), не съществуват никакви разлики между него и една година по-стария от него Кристал 53 (с който ви запознахме ТУК), освен по-големия екран – 59 срещу 53 см. Монтажът е отново обемен тип.
Основните прибори за управление на работата на телевизора са няколко потенциометъра, скрити под традиционното за тази линия телевизори пластмасово капаче в средата под екрана:
Стар телевизор Кристал 59
Този Кристал също може да запаметява 12 тв канала, антенният му вход е симетричен (12 ома) и съдържа 18 радиолампи (Е и Р серия) и 6 полупроводникови диода. Имайки подръка схемата на Кристал 53 (ЦЪК), лесно можете да се оправите и с този. :)
Използваният кинескоп е WF B59G2 с ъгъл на отклонение на лъча 110 градуса, производство на ГДР.
Кристалът консумира 180 вата мрежова мощност, а размерите му са 610 х 500 х 355 мм. Тежи близо 40 кг.
Днес ще Ви представим фотосесия от пренасянето на първия български телевизор Опера 1. Въпросният беше спасен от един пункт за вторични суровини, където само нашата решителна намеса повлия нещата в положителна посока, така щото Операта да не замине за скрап. Схемата бе дълга и сложна, всеки беше полезен с нещо, но накрай се получи така, че трима души обединиха усилията си, за да може да бъде спасена от унищожение поредната бройка от първия български телевизор Опера1 – 1960 г. Кинескоп – западен АW43-80, в повечето случаи – производство на Тунгсрам.
Външно оформлението е силно повлияно от унгарския телевизор телевизор Орион 53Т816 – дори несиметричните вентилационни отвори на задния капак са запазени.
Първият български телевизор Опера 1
Винаги съм харесвал груповите акции, защото те са момент, когато можем да почувствуваме сандъкчийството и откъм неговата по-човешка, сплотяваща страна.
първият-български-телевизор
А това е кадър от производството на Опера 1 в завода Ворошилов, около 1960 г.:
Дес ще Ви представим нещо твърдя редко, което не знаех че съществува, до момента, до който не го видях. В никоя книга по старотехника не е упоменат грамофонът в шкаф Мечта 12.
Доста е дълъг – повече от метър – но е бая лек. Нищо чудно, вътре има само грамофонно шаси Suprafon моно (Чехословакия) в шкаф, няма предусилвател.
На страниците на нашия сайт ние можем да Ви предложим за безплатно теглене много и различни книги, схеми, данни, документация, сервизни и технически описания, ръководства за всякакви видове българска техника, до бумагите за която съумеем да се доберем – лампова и транзисторна електроника от всякакъв вид, битова техника, силова електротехника… Също така трябва да отбележим пълното течение на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ и доста броеве от сп. ,,Компютър за вас“, както и внушително количество броеве на българска радиотехническа периодика преди 1945-47 г.
И всичко това се прави само защото вярваме, че нашият дълг като българи е да пазим и с всички сили да се борим за съхраняването на българското техническо наследство!
Заповядайте в специализираните теми, само кликате и теглите:
пълен архив на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ – https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7/
Тази публикация ще Ви запознае с нещо малко известно.
Бях получил предложение от човек, син на бивша служителка в БРВР-то на завода Ворошилов София, да закупя от тях телевизор. Когато ми бяха изпратени снимките, с учудване забелязах латинския надпис Sofia на следния екземпляр:
стар-телевизор-софия-за-износ
После стана ясно, че това е нещо изключително рядко и интересно – прототипен телевизор, готвен за износ в Ирак и Судан. От този модел конкретно са произведени само 5 бройки, колкото за техническите изпитания пред БРВР-то. С други думи, сме съхранили нещо наистина невероятно ценно.
Всичко това става около 1966 г.
Както се забелязва от снимките, има някои разлики в сравнение с класическата София 59 І – двете копчета по средата на лайсната. Едното е за изключване на звука, но другото не знам. Телевизорът е с шаси тип Пирин, кинескоп WF B59G2.
Впоследствие във форума получих допълнително осветление по темата от стари вълци в българската тв промишленост. Какви конкретни сведения за износните приключения на този модел добавиха те, можете да прочетете тук – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=17765#p17765
На снимката виждате момент от акцията по пренасянето в колекцията ми на много интересен български телевизор. Това е Cristal за износ – надписът е на латиница. Надписите на задния капак са на английски, макар и малко неграмотен:
Weak current plant би трябвало да значи ,,Слаботоков завод“., макар че по-скоро звучи като ,,слаб ток фабрика“. :)
На практика телевизорът представлява София 59 І мод., маркирана като Cristal, и вероятно е изнасян за Близкия Изток и Северна Африка, тъй като имаме сведения, че този модел София е пристигала там и под още две маркировки – Sofia и Cherno more.
