Категория: Сандъците

Какво е хронаксиметрия? А хронаксиметър? Ей сега в Сандъците – Sandacite ще Ви обясним всичко.

Хронаксиметрията  е метод, чрез който се определя стойността на хронаксията. Хронаксията е най-малкото време, за което дразнител действа върху тъкан, влакна или клетка на организма и ги възбужда. Съществуват три вида хронаксиметрия, които определят прага на дразнимост – на мускулната тъкан, на нервите и на двигателния апарат. Под праг на дразнимост трябва да разбираме праг на чувствителност. В електромедицината това означава моментът на първото почувстване на тока. Най-ниското напрежение, при което подадените към организма постояннотокови импулси предизвикват дразнене на мускулите, се нарича реобаза.

Както вероятно вече сте се досетили, уредът, с която се установява прагът на дразнимост, се нарича хронаксиметър. В България такива уреди са произвеждани за първи път през втората половина на 50-те години в Слаботоковия завод в София.

Слаботоков завод Ворошилов София

See more

В апарата Хронаксаметър се използват блоккондензаторни батерии и живачен ритмичен прекъсвач, с които се произвеждат два вида импулси:

а)  правоъгълна — с отвесни преден и за­ден фронт — като се накъсва постоянният ток с живачния прекъсвач (12);

б)  трионовидни — с отвесен преден фронт и експоненциален заден — при кондензаторно изпразване.

Постоянното напрежение се получава от двупътен лампов изправител с голям изглаж­дащ филтър (11), който свежда пулсациите под 0,02 %. Амплитудата на импулсите може да се мени плавно посредством двоен потенциоме­тър (1) на изхода за грубо (300 V) и фино (30 V) регулиране. Продължителността на импулсите се нагласява (също плавно), като се променя времеконстантата на успоредно свързаните ли­неен потенциометър (регулатор 2) и блоккондензаторна батерия. Тя се отчита по скалата на потенциометъра в три обхвата (А, В, С). Чрез превключвателя (6) апаратът може да пре­минава от единични импулси към серия от последователни импулси през 1 сек. Периодът от 1 сек се поддържа от живачния превключ­вател, който се задвижва от малко синхронно електромоторче. Изходящото напрежение се удвоява автоматично, когато се премине от реобаза към хронаксия (превключвател 8). За да не зависят измерванията от вътрешното съпро­тивление на пациента, на изхода се превключ­ва с (9) съответно последователно съпротивление 10 000 или 6000 ом. Електрическата схема на апарата за хронаксиметрия е извънредно опростена и затова гаран­тира бързи и точни измервания.

Фиг. 2. 1 – регулатори за амплитудата на импулсите; 2 — регулатор за тяхната продължителност; 3 — скала за отчитане на хронаксията ; 4 — превключвател за поляритета на пациентните клеми; 5— главен ключ със сигнална лам¬пичка; 6 — превключвател за единични или серия импулси; 7 — също за правоъгълни или експоненциални импулси; 8 — също за реобаза или хронаксия; 9 — също за изход¬ното съпротивление в пациентния кръг; 10 — също за обхватите на скалата за хронаксия; 11 — изглаждащ филтър; 12 — живачна ампула — превключвател, задвижвана от електромоторче; 13 — защитно реле

В пациентния кръг са предвидени раздели­телни контакти на едно защитно реле (13), което прекъсва този кръг в случай на повреда в регулатора (1). По такъв начин пациентът се предпазва от нежелателни токови удари.

Техническите параметри на апарата за хронаксиметрия са: на­прежение за измерване на реобазата — от 1 до 150 V; напрежение за измерване на хронаксията — от 1 до 300 V; максимална ам­плитуда на импулсите — до 50 mA; продъл­жителност на импулсите: при реобаза — 1 сек; при хронаксия — от 6 до 93 000 микросекунди. Единични импулси се подават ръчно, а серия импулси — през 1 сек — автоматично.

Фиг. 3. Електрическа схема

Апаратът Хронаксиметър може да се включва към промен­ливотокови мрежи за 110, 127, 150 и 220 V и 50 Hz. Консумацията от мрежата е ~70 W.

Конструктивно той е оформен панелно в мета­лен кожух (фиг. 2). Габаритните размери са  540 х 350 х 320 мм, а теглото  — 25 кг.

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.

Апаратите Елтерм са предназначени за лечение с високочестотни токове; днес в Сандъците – Sandacite ще разгледаме точно това

За начало на лечението с високочестотни токове може да се счита 1896 г., когато френският физиолог Дарсонвал е въвел в медицинската прак­тика индиректното въздействие с високочестотни токове върху организма на пациента. По-късно, когато са били построени искрови високочестотни генератори с по-голяма мощност, от края на първото десетиле­тие на ХХ век започва да се развива класи­ческата диатермия и електрокоагулацията.

Истинското развитие на този отдел от електромедицината обаче започва след Първата све­товна война заедно с напредъка във високочестотната тех­ника. Най-много за това допринася бързото развитие на електрониката, което позволява да се създадат конструкции на апарати със стабилни, леко регулируеми и повторими електрични па­раметри.

През 50-те години на ХХ век в България са произвеждани апаратите Елтерм 200 и 400, от които първият е преносим, а вторият – статиоцанен. В пациентния кръг те предоставят изходяща мощност ~ 220 и 400 вата, която е достатъчна за повечето лечебни процедури. И двата уреда са произвеждани в Слаботоковия завод в София:

Слаботоков завод Ворошилов София

See more

Елтерм 200

Лечение с високочестотни токове Lechenie s visokochestotni tokove

Той притежава двулампов високочестотен генератор, работещ на въл­на 11,05 м (27,15 MHz) пуш-пулно с последо­вателно анодно захранване и триточкова обратна връзка. Генераторните лампи са съветско производство (ГУ-13) и се захран­ват с променливотоково анодно напрежение (2300 V). Решетъчното преднапрежение се по­лучава чрез съпротивление, включено успоредно на решетъчния кръг. Връзката с пациентния кръг е индуктивна (5) и той се нагласява в резонанс чрез въздушен променлив конден­затор (4).

Фиг. 3. Електрична схема на Елтерм 200: 1 — превключвател за мрежовото напрежение 2 — главен ключ ; 3 — регулатор на мощността ; 4 — настройка на резонанса ; 5 — индуктивна връзка на пациентния с трептящия кръг ; 6 — пациентни клеми ; 7 — милиамперметър-индикатор за високочестотна мощност

Подаваната на пациента високочестотна мощност се ре­гулира, като се превключва различно напреже­ние на вторите решетки на генераторните лампи. Тя се отчита косвено по тока (7) на първата решетка на едната лампа при резонанс. Този инструмент служи и за индикатор на настрой­ката, тъй като при резонанс токът има изтък­нат минимум. Високочестотната енергия се внася в пациента с гъвкави гумирани кондензаторни електроди.

Цялата система е монтирана панелообразно и се вмества в метален кожух с две сгъваеми дръжки за носене. Габаритните размери на ко­жуха са 550 х 390 х 350 мм, а теглото на ком­плектния апарат — ~ 27 кг. Апаратът е пред­назначен да се включва към променливотокови мрежи с напрежения 110, 127, 150 или 220 V, 50 Hz. Превключва се отвън (7). Консумация от мрежата е ~800 W.

Елтерм 400

Апаратът Елтерм 400 е генератор на ток с честота 50 мгхц (дължина на вълната = 6 м) и изходяща мощ­ност в пациентния кръг ~ 400 вт, измерена с лампов фантом. Генераторът е еднотактов със самовъзбуждане, с капацитивна триточкова схема и променливотоково анодно захранване (4050 V). В трептящия кръг се използват само междуелектродните капацитети на генераторния триод SRS-09.

Фиг. 5. Лицева плоча и вътрешно устройство на Елтерм 400 – означенията са както на фигура 3

Генераторната лампа работи и като еднопътен изправител за ниски честоти. Схемата се отличава с извънредната си простота, малко елементи и крайно стабилна честота при промяна на товара. Връзката между трептящия и пациентния кръг е индуктивна (7). Резонансът се нагласява с променлив въздушен кондензатор (5). Като ин­дикатор за резонанса се използува малка глимлампа (4).

Изходящата мощност в пациентния кръг се регулира, като се променя (2) катодното ото­пление на осцилаторната лампа. Продължител­ността на процедурата се отмерва по встроения на лицевата плоча на апарата електричен ча­совник (6), който сигнализира, след като изтече нагласеното време. Високочестотната енергия се внася в пациента чрез електрично поле, създавано между стъклени или огъваеми гумирани кондензаторни електроди.

Фиг. 6. Електрична схема на Елтерм 400: 1 — бутони за „вкл.“ и „изкл.“; 2— регулатор за отоплението на осцилаторната лампа; 3 — волтметър за отоплителното напрежение; 4 — индикатор за резонанса; 5 — настройка на резонанса; 6 — часовник за отмерване времето на процедурата; 7 — индуктивна връзка на пациентния с трептящия кръг; 8 — решетъчно предсъпротивление; 9 — мрежов трансформатор

Апаратът за лечение с високочестотни токове Елтерм 400 е пригоден да се включва към променливотокови мрежи със 110 — 230 V, 50 Hz. Максималната му консумация от мрежата е ~ 1800 W. Габаритните му размери са ~ 1000 х 600 х 50 мм, а теглото — ~72 кг.

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.

Ето какво е било устройството на мотоциклета преди повече от половин век.

На верните читатели на Сандъците – Sandacite e ясно, че както съвременният, така и мотоциклетът от средата на 50-те години е сложна машина, представляваща съвкупност от отделни части, механизми и системи. Конструкцията и взаимното им разположение при различните мотоциклети може да бъде различно с оглед подобряване на експлоатационните им ка­чества. По своето принципно устройство обаче мотоциклетите не се различават. На същия принцип е направен и българският мо­тоциклет „Витоша“ 250 см³ (фиг. 3).
В зави­симост от предназначението на мотоциклета, различаваме следните основни системи и механизми:

1. Двигател.
2. Предавателни органи (трансмисия).
3. Ходова част.
4. Механизми (органи) за управление.
5. Електрическа уредба

Фиг. 2. Устройство (схема) на типичен мотоциклет от 50-те години. 1 — двигател; 2 — съединител; 3 — скоростна кутия; 4 — верига; 5 — двигателно колело; 6 — рама; 7 — предна вилка; 8 — кормило; 9 и 10 — оси; 11 — предно колело; 12 и 13 — гуми; 14 — фар; 15 — фарче за номера

Двигателят 1 има назначение да даде необходимата енергия за движение на мотоциклета. Той се състои от коляно-мотовилков механизъм, разпределителен механизъм и хранителна, смазочна, запалителна и охладителна система.

Енергията от двигателя се предава на предавателните органи.

Предавателните органи (трансмисията) се състоят от: съе­динител 2, скоростна кутия 3 и верига 4 с верижно зъбно колело. Съединителят 2 (амбреажът) позволява да се разединява скоростната кутия от коляновия вал на двигателя при включване на скорост и след това отново плавно да ги съединява. Скоростната кутия приема въртеливото движение от коляновия вал на двигателя посредством съединителя и с помощта на двойки зъбни колела предава вото движение на веригата 4 и оттам на двигателното колело 5.

Ходовата част се състои от рама 6, предна вилка 7, задна вилка 16, оси 9 и 10, колела 5 и 11 и гуми 12 и 13. Рамата 6 е основата на мотоциклета и към нея се прикрепват всички негови части. Към предната вилка 7 се прикрепва предното колело 11; тя е съединена и с кормилото 8, с помощта на което заедно с колелото може да се извива вдясно и вляво и по този начин се осъществява завой в една или друга посока. Осите 9 и 10 са свързани за вилките и около тях се въртят колелата. Чрез колелата 5 и 11 мотоциклетът се движи. Гумите 12 и 13 поемат част от ударите при движение по неравен път.

Фиг. 3. Вероятно първият масово произвеждан български мотоциклет Витоша 250. Изделие на завод Балкан Ловеч от 1956 г.

Механизмите (органите) за управление се състоят от: кор­мило, ръчна и крачна спирачка. Кормилото 8 заедно с предната вилка 7 служи да направляваме мотоциклета в желаната посока.

Спирачките служат за намаляване скоростта на мотоциклета и за спирането му.

Електрическата уредба на мотоциклета се състои от из­точници за електрически ток (динамо и акумулатор) и прибори за запалване, осветление и сигнализация.

Осветлението обхваща предния фар 14 и задното фарче 15.

Предният фар в устройството на мотоциклета е предвиден за осветяване на пътя нощно време.

Задното фарче служи да осветява нощем контролния мили­ционерски номер, а също така да обозначава задната част на мото­циклета.

Сигнализацията се извършва с клаксон.

---

Литература:

Марков, Йордан. Мотоциклет. Устройство, експлоатация и обслужване. София, ДВИ при МНО, 1956.

Тимчев, Григор,  С. Гайдаров. Управление и обслужване на мотоциклет. София, ДОСО, 1955.

Днес във фокуса ни е апарат за електродиагностика и електролечение на над половин век!

Полистатът е универсален уред за електродиагностика и електролечение с постоянен ток и правоъгълни токови импулси с регули­руема повторяемост и продължителност.

Галваничният (постоянният) ток се получава от двупътен лампов изправител (лампа 5Ц4С) и изглаждащ филтър (фиг. 1), който нама­лява пулсациите под 1 %. Напрежението на пациентните клеми се регулира плавно в два обхвата: 0 -4- 10 и 0 – 100 V. Максималната сила на пациентния ток е 100 ма и се измерва с милиамперметъра с два превключваеми обхвата — 10 и 100 mA.

Импулсните токове с правоъгълна форма се получават от чакащ мултивибратор, възбуждан от блокинг-генератор и се усилват в крайното стъпало с лампа 6ПЗС. Устройството работи, както следва: Блокинг-генераторът е построен върху първата лампа 6Н8. Левият й триод работи като гене­ратор, в чиято анодна верига е включен блокинг-трансформаторът (9). Другата намотка на последния е включена във веригата на решетка­та на триода през прехвърлящия кондензатор. Между нея и катода се превключват утечни съпротивления (5), с които се регулира често­тата на повторение на генерираните импулси. От решетката на блокинг-генератора импул­сите се подават на мултивибратора през изпра­вител, който отрязва отрицателната им част. За изправител на апарата за електролечение Полистат се използва десният триод на първата лампа.

Мултивибраторът е построен върху втората лампа 6Н8. Между анодите и решетките на двата триода, които образуват мултивибратора, са включени постоянни капацитети. Към решет­ката на левия триод могат да се превключат различни утечни съпротивления (6), чрез които се регулира продължителността на импулсите. Лампата 6ПЗС образува усилвателно стъпало, което осигурява потребното напрежение и мощ­ност на изхода. Честотата на повторение и про­дължителността на импулсите се регулират чрез двата многостъпални ключа (5) и (6) незави­симо една от друга с по 12 стъпала в грани­ците 0,5-1500 Hz и 0,02-100 милисекунди. Амплиту­дата на импулсите се регулира плавно с изход­ния потенциометър (2) в два обхвата — 0-200 V и 0-20 V. Максималният пациентен ток достига 20 mA.

Когато се премине към режим на постоянен (галваничен) ток, с ключа (/) се прекъсва ото­плението на трите лампи на импулсния генера­тор, анодното напрежение на токоизправителната лампа се превключва на по-ниска стойност, а входът — от изглаждащия филтър — на общия изходен потенциометър (2).

Фиг. 2 . 1 — главен ключ и превключвател за режимите; 2 — регулатор за пациентния ток ; 3 — превключвател за обхватите на милиамперметъра и поляритета на пациентките клеми (4) ; 5 —- превключвател за честотата на импулсите ; 6 — също за тяхната продължителност ; 7 — мрежов трансформатор ; 8 — изглаждащ филтър ; 9 — блокинг-трансформатор

Апаратът за електродиагностика и електролечение е оформен панелообразно (фиг. 2) на шаси с лицева плоча и отделен метален кожух. На лицевата плоча освен командните и контролни органи е поместена и таблица за от­читане на продължителността на паузите между импулсите. Полистатът може да се превключва за стандартните мрежови напреже­ния— 110, 127, 150 и 220 V; консумацията му от мрежата е ~ 35 W. Габаритните размери на апарата са 300 X 210 X 185 мм, а теглото – ~ 9 кг.

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.

Панеловоз е вид нископлатформен автомобил, предназначен за транспорт на строителни панели.

Както научихме от ТАЗИ публикация, панелите първоначално се произвеждат в домостроителните комбинати, извозват се до строителните площадки и едва тогава се монтират на сградата. Транспортът става с няколко различни вида транспорт, като най-използваният са панеловозите. В първите години на едропанелното строителство в България вместо тях са използвани различни камиони, като напр. чехословашкият Tatra 111 (произв. 1942-1962, 12-цилиндров дизел с въздушно охлаждане). По-късно обаче започва организиран внос на панеловози от СССР. Тук е мястото да отбележим, че панеловозът обикновено няма собствен двигател, а ce задвижва от камион.

В тази публикация на Сандъците – Sandacite ще разгледаме панеловозите, използвани в България по времето на пика на панелното строителство – 70-те и 80-те години на ХХ век.

Тъй като изискванията на статиката налагат елемен­тите да се превозват в положение, най-близко до проектното, т. е. това, което те ще имат в сградата, се налага да разделим панеловозите за транспорт на еле­ментите на две групи:

а) панеловози за транспорт на панели в хоризонтално положение (подови и покривни панели, стълбища и др.);

б) панеловози за транспорт на панели във вертикално положение (стенни панели и др.).

Подови и стълбищни панели при по-малки размери могат да се транс­портират с обикновени автомобили. Но размерите на подовите панели често пъти надхвърлят габаритите на каросерията им и затова не могат да се транспортират с тях. Това налага да се направят специални пане­ловози (ремаркета), които да се теглят от влекачи. Панеловозите са ре­маркета или полуремаркета, специално конструирани за превоз на па­нелите. Товароподемността им е от 3 до 20 тона, а понякога и по-голяма. Панеловозите биват с една ос (полуремаркета) и с две или повече оси.

Разнообразието от актуалните през разглеждания период панеловози е голямо, въпреки че между тях няма съществена принципна разлика.

Съветските панеловози тип ЦНИПС-200 са предназначени за транспорт на панели в хоризонтално положение. Те представляват полуремаркета с една ос и две двойни колела. Имат товароподемност 6 т. Превозват две или повече панели в зависимост от теглото им. За теглителна сила като влекачи се използват автомобили ЗИЛ-150 (фиг. 1).

Фиг. 1. а – тип ЦНИПС-НИИ-200; б – тип Т-151; в – тип МАЗ-5203; г – тип МАЗ-5203М

Панеловозите ремаркета тип Т-151 и МАЗ 5203М са най-малко с две оси. Те имат по-голяма товароподемност от панеловозите полуремаркета. За влекачи при тях се използуват по-мощни автомобили от типа на ЯАЗ- 200 и МАЗ-200.

Стенните панели при експлоатацията им в строителството са във вер­тикално положение. Транспортирането им в хоризонтално положение би наложило допълнителна армировка, която няма да се използува при екс­плоатацията и излишно ще ги оскъпи. Затова елементите се транспор­тират в положение, близко до проектното им.

Вертикалният транспорт на стенните панели изисква специални прис­пособления за прикрепването им. Освен това действащият тогава Правилник за уличното движение е изисквал височината на панелите, натоварени на транспортното средство, да не надвишава приетите габарити. Тези задължения налагат да се създадат панеловози с ниски платформи и приспособления за при­крепване на панелите.

За транспорт на панелите във вертикално положение може да се при­способи обикновеният автомобил ЗИЛ-150. Споменатите панеловози за транспорт в хоризонтално положение могат да се приспособят посред­ством сглобяеми съоръжения, за да могат да се използват като универ­сално средство за транспорт на панели в хоризонтално и във вертикално положение (фиг. 2).

Фиг. 2. Автовлекачи: а — тип МАЗ-200В; б — тип ЯАЗ-210Д; в — ЗИЛ-150; г — Т-151, Т-151 А и МАЗ 5203

Често в практиката е имало случаи; когато на каросерията на един авто­мобил са натоварени няколко панела. В такъв случай обаче при пристигането си на строител­ната площадка автомобилите се задържат дълго време за разтоварване на елементите на склад или до монтирането на всички елементи. Задържането на моторната кола оскъпява превоза. Когато се употребяват панеловози (ремаркета или полуремаркета), има възможност моторната кола да се освободи веднага. Именно това предимство на панеловозите поевтинява строи­телството.

От голямо значение за икономическия ефект на превоза е изборът на типа на панеловоза и влекача.

Като извод от гореизложеното можем да кажем следното:

а) най-скъп е превозът на елементите, при който се използуват каро­сериите на съществуващите автомобили, а не се използуват ремаркетата-панеловози;

б) най-икономичен е транспортът на панели с тежкотоварни ремаркета-панеловози;

в) тежкотоварните панеловози са по-икономични от едноосните па­неловози.

Готовите елементи, произведени в завода, трябва да се доставят на монтажните обекти комплексно в ред и срокове, установени в графика за доставката им на обекта.

Приема се, че превозът на готовите елементи може да се предприеме само когато бетонът им е придобил 70 % от проектната якост.

При превозването, товаренето и разтоварването на готовите елементи трябва да бъдат взети мерки против повреждането на детайлите, сглоб­ките и особено армировките. Затова е необходимо товаренето и разто­варването да се извършват от опитни работници (машинисти и прикач­вачи), като закачването и откачването да стават под ръководството на опит­но техническо лице, добре запознато със статическите и конструктивните изисквания за всеки елемент.

Натоварването на ресорите на превозните средства трябва да бъде симетрично и равномерно.

При превоза на големи покривни панели транспортните средства трябва да бъдат снабдени с отговарящи на габаритите на панелите ин- вентарнщрамки, които да се подлагат под тях така, че при движение да се избягват недопустимите провисвания или огъвания. Едноосните колесарки, прикачени към автомобилите, трябва да бъдат снабдени с шарнир­но съоръжение за безпрепятствено въртене през време на движението.

За да не се допусне пренапрежение на елементите през време на пре­возването им, под и между тях се поставят на съответните места труп­чета от меко дърво, дървени подложки, клинове и т. н., като се оси­гури плътното прилягане под и между елементите и стените на превозното средство. Това е много важно особено за онези елементи, които поради конструктивни съображения трябва да се превозват във вертикално положение.

Ако пък Ви интересува как точно работи транспортът на вече готови, произведени панели, можете да прочетете и тази наша статия:

Как панелите стигат до блоковете? (ВИДЕО)

See more

---

Литература:

Славков, Хр., А. Николов. Индустриализирано строителство. София, Техника, 1975.

Гочев, Александър. Технология на строителното производство. София, Техника, 1960.

Каква е разликата между електрически удар и електрическо изгаряне разказваме днес в Сандъците – Sandacite

Прави ми впечатление, че повечето хора не правят разлика между различните видове поражения от електрически ток. Истината е, че те биват различни според това дали са причинени от високата температура на преминалия през тялото електрически ток, или поради действието на тока върху нервната система на организма. Няма значение – за хората това е все ,,удари го токът„!

Именно затова в тази публикация ще се опитаме да внесем яснота. Искрено се надявам  да се оптимизира добре, та да бъзе подръка на всеки, потърсил в Гугъл нещо по тази тема.

Електрическият ток предизвиква поражение върху човешкия орга­низъм в случаите, когато:

а)  електрическият ток премине през части от тялото на човека;

б) части от тялото са подложени на влиянието на високата темпера­тура на електрическата дъга;

в) тялото е подложено на силно електростатично или електромаг­нитно поле;

г)  човекът е обгорен или задушен от пожар или взрив, предизви­кани от електрически ток;

д)  човекът се нарани при падане при работа на високо, загубил равновесие поради уплаха от електрически удар, електрическа дъга или искра.

Злополуките се разделят на два основни различни вида — електри­ческо нараняване и електрически удар, като електрическият удар е по-често срещан.

Електрически наранявания (травми), електрически изгаряния

1.  Изгаряния се получават при протичане на електрически ток през части от тялото или от високата температура на електрическа дъга, появила се близо до тялото.

Когато токът протича през тялото, той среща най-голямо съпро­тивление при преминаване през кожата и поради това най-много топлина се отделя в кожата, където изгарянията са най- чести (70-80 % от всички изгаряния от електрически ток). При големи токове или продължително въздействие се отделя по-голяма топлина. Тогава изгарянията проникват по-дълбоко в тялото и са много опасни, защото мъчно заздравяват и често се инфектират.

Изгарянията от електрическа дъга са най-опасни, когато дъгата се. запали между част от тялото и тоководеща част. В този случай дъгата се допира до повърхността навялото и предаването на топлината става чрез конвекция. Когато дъгата гори между тоководещи части или между тоководеща част и земя, тогава топлината се предава чрез излъчване и изгарянията са по-редки, обаче има опасност от поражение на очите и уплаха.

Електрически изгаряния се получават и при допир на нагорещени от електрически ток части или от капки от разтопен метал на стопилката на предпазител.

Изгарянията от електрически ток могат да бъдат от различна сте­пен — от зачервяване на кожата до овъгляване на тъканите. Степента на изгарянето определя и необходимостта от лекарска помощ.

2.  Метализация на кожата се получава, когато много дребни метални частици проникнат в кожата. Причината за това може да бъде електрическата дъга, която изпарява метала близко до кожата и из­пареният метал прониква в кожата. Метализация се получава и при плътно допиране на кожата до тоководеща част. Тогава електрическият ток, който протича през кожата, разлага течностите на тъканите на основни и киселинни йони. Киселинните йони с метала образуват съот­ветните соли на метала, които проникват в кожата.

В зависимост от метала на тоководещата част метализираната кожа се оцветява с цвета на окиса, както следва: зелено при мед, сярно- жълто при олово и синьозелено при месинг.

На мястото на метализацията кожата е грапава и корава и човек усеща дразнене от присъствие на чуждо тяло.

3. Електрически белег се получава по повърхността на ко­жата на мястото на преминаване на електрически ток в тялото. Елек­трическият белег представлява кръгли или елипсовидни подутини на кожата с бял или жълтеникав цвят, ясно очертани. Размерите им са до 5 мм в диаметър. Тези подутини са безболезнени и изчезват без усложнения. Понякога се появяват известно време след допирането.

Причината за този вид поражение не е обяснена, но се предполага да е механическо или химическо действие на тока върху тъканите, когато има добър контакт между кожата и допрения предмет и при сравнително ниска температура на мястото на поражението (50—110°С).

Пострадалият от метализация на кожата и от електрически белег трябва да бъде прегледан от лекар, когато тези поражения обхващат голяма част от повърхността на кожата.

4. Електроофталмия (повреда на очите) представлява изгаряне на очите в различна степен от силната температура или от лъчистата енергия на електрическата дъга. Получава се при електрозаварка 0ез употреба на предпазни очила или екрани. Може да се получи и при електрическа дъга при неправилно задействане на разединители или при къси и земни съединения.

5  Други травми, като счупване на кости, на гръбначния стълб и др., се получават при падане от високо при работа върху електри­чески съоръжения. Причината за падането може да бъде уплаха от електрически удар, дъга или искра или пък неправилно укрепяване на работещия.

Електрически удар

Електрическият удар се получава при протичане на електрически ток през тялото на човека, при което токът действува върху нервната система и по-специално върху мозъчните центрове, управляващи диша­нето и сърцето.

Електрическият удар се изразява в различна степен на нарушение на нормалната работа на организма в зависимост от силата на тока и продължителността на въздействието му, както и от много други фактори.

При ниски напрежения в първия момент след контакта с тоководещата част токът през тялото е малък, защото съпротивлението на тялото е още голямо. Действието на електрическия ток се изразява само в свиване на мускулите на пръстите на ръката (ако частта е хваната с ръка). При това свиване пръстите се стараят да задържат по-здраво хванатия предмет. Ако в тази степен на поражение човекът не успее да се освободи от хванатия предмет, съпротивлението на тя­лото (кожата) бързо спада, токът се увеличава и започва парализ на мускулите на ръката, на мускулите на дишането и най-накрая на мус­кулите на сърцето.

При високи напрежения токът е много силен още с допиране на тоководещата част и парализът на дишането или на сърцето започва веднага.

Най-честото тежко поражение при електрически удар е парализът на дишането, при което настъпва така наречената привидна смърт. Дишането спира съвсем, а сърцето работи слабо, мъчно уловимо. По­страдалият е в безсъзнание и смъртта настъпва вледствие на задуша­ване. Необходимо е да се започне незабавно с изкуствено дишане, което в повечето случаи може да спаси човека от смърт.

По-рядко тежкото поражение от електрически удар има за послед­ствие парализ на дишането и на сърцето, при което настъпва смърт.

Тежки поражения от електрически удар, включително смърт, мо­гат да се предотвратят, като се прекрати колкото се може по-бързо преминаването на тока през тялото.

Електрическият удар може да бъде придружен и с изгаряне от различна степен, а също и с други травми.

Заболявания

Освен трудови злополуки, резултат на кратковременни въздействия електрическият ток предизвиква и някои заболявания от продължително въздействие на електростатично поле с голяма напрегнатост или на електромагнитно поле с голяма честота. Например доказано е, че при продължителна работа в близост до електрически съоръжения с напрежение 110 kV и честота 50 Hz работниците изпитват нервно възбуждение и угнетяващо чувство. От друга страна, електромагнитното поле със свръхвисока честота предизвиква главоболие, увеличение на темпера­турата, слабост и. други неразположения, които минават след премах­ване влиянието на полето. Не всички от тези въздействия обаче са добре проучени.

Електроофталмията може да се появи и от слабо, но продължи­телно въздействие на електрическата дъга при електрозаварки. В този случай тя представлява професионално заболяване.

Един материал на Сандъците – Sandacite

---

 

Наскоро в Сандъците – Sandacite Ви разказахме накратко за българската текстообработваща машина ИЗОТ 1002С.

А ето и нейните пълни възможности. Това е спе­циализирана малогабаритна система за създаване, редактиране и съхраняване на документална информация, изградена на съвремен­на микропроцесорна елементна база. В състава на текстообработващата машина вли­зат следните блокове:

• клавиатура със стандартни, специални и управляващи кла­виши;
• видеодисплей (монитор);
• запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск с две 8-инчови дис­кети — системна и архивна (също на ИЗОТ, разбира се!);
• печатащо устройство;
• микропроцесорен модул, съдържащ 2 микропроцесора М 6800, оперативна памет, захранване и др.

Машината може да работи в един от следващите режими, кои­то се избират от оператора:

• създаване на документ;
• редактиране на документ;
• печат на документ;
• каталог на създадените документи;
• архивиране на документ;
• специални функции.

Създаването на документ става като на обикновена пишеща ма­шина с тази разлика, че създаваната страница се изписва на ек­рана на монитора и във всеки момент могат да се нанасят по­правки. За определяне мястото на поправката се използува по­казалецът на екрана (светъл щрих под реда), който може да се мести с помощта на специалните клавиши с означения на стрелки в четирите посоки. Символът, посочен от показалеца, може да се смени с все­ки друг. При създаване на документ освен редовете на докумен­та се индицират: ред за състояние, съдържащ индексен номер на документа, страница, ред и колона, и форматен ред, съдържащ междуредовата стъпка, състояние на табулатора и дясно поле. Най-долният ред се използува за индикация на съобщения за опе­ратора.

В режим „Редактиране“ могат да се внасят изменения във ве­че създаден документ, извлечен от архивата. За определяне мяс­тото на изменението (изтриване, вмъкване, заместване и др.) мо­же да се използува търсене на зададен символ или низ. Екра­нът на текстообработващата машина ИЗОТ 1002С има две степени на яркост, което позволява да се отдели частта от текста до първото влизане на търсения символ (низ). Възможни са и такива действия като преместване на част от текста от едно място на друго, дублиране на част от текст, оформяне на абзац, центриране на заглавия с изравняване лявото и дясното отстояние, намиране на страница и др.

Режимът „Каталог“ позволява да се изведе на монитора ин­формация за състоянието на архивата в даден момент. Могат да бъдат изведени и отпечатани данни за всички документи, съхра­нявани в архивата, както и 8а документи, съставени от даден ав-

В режимите „Печат на документ“ и „Архивиране на документ“ се извършва копиране на даден документ на печатащото устрой­ство в зададен брой екземпляри, респ. запис на създаден доку­мент в архивата на системата. За достъп до даден документ в архивата се използува неговият индексен номер. Въведеният ре­жим „Специални функции“ позволява също така извършването на редица контролни и спомагателни операции.

А ето и хардуерната конфигурация на текстообработващата машина ИЗОТ 1002С:

ИЗОТ 1002С – властелинът на текстообработката

See more

---

Илюстрация: сп. Външна търговия на НРБ – 1979 г.