Категория: Сандъците

Вече и ТУУ-1 е на линия в Сандъците – Sandacite!

Продължаваме със серията статии, посветени на българските радиотранслационни уредби. Днес на ред е ТУУ-1, произвеждана в завод Електроакустика Монтана вероятно след 1965 г. Единственото, за което се извиняваме, е, че поне за момента не можем да ви покажем нейни снимки, понеже не разполагаме с такива. Но пък, в случай че си я имате, можете да прочетете подробното й техническо описание, та да знаете какво да бъзикате по Вашата, ако сметнете, че не пее добре. :)

1. ОБЩО ОПИСАНИЕ И БЛОКОВА СХЕМА

Уредбата има следните качествени по­казатели :

• номинална изходна мощност 1200 W при номинално изходно напрежение 240 V;
• чувствителност на входа от 0,775 до 1,5 V;
• честотен обхват от 40 до 12000 Hz при неравномерност ± 2 dB;
• коефициент на нелинейни изкривявания под 2,5%;
• ниво на собствените шумове, с -60 dB по-ниско от номинал­ното изходно напрежение;
• промишлен к. п. д. 35-40%.

Тази уредба превъзхожда разгледаните уредбите ТУУ-100 и ТУУ-600 както по отношение на качествените показатели, така и по отношение на експлоатацион­ните възможности.

ТУУ-1 е в станочно оформление с две врати, заключващи се със секретна брава. В станока има шарнирно закре­пена отваряща се рамка, на която са монтирани отделните стъпала. Шаситата на стъпалата са оформени на шини за вертикален монтаж. Електрическите връзки между отделните шасита се осъществяват по­средством ножови съединители. На задната вертикална стена на станока върху две площадки са монтирани изходният трансформатор, кондензаторите от филтърнита група на изправителя за високо напре­жение и кондензаторите от ферорезонансния стабилизатор. На задната стена на станока са закрепени още електромагнитните контактори и отоплителните трансформатори за крайните лампи. В долната част на станока върху шейни са монтирани ферорезонансният стабилизатор (вляво), изправителят за високото напрежение (в средата) и филтър­ната група на изправителя за високо напрежение (вдясно).

В горната част на станока е монтирано командно-измервателното табло. Лицевата плоча с измервателните уреди е шарнирно закрепена и се отваря.

На крака на станока са монтирани клемите за всички външни връзки на уредбата.

Отварянето на която и да е от двете врати задейства блоки­ровка, която изключва уредбата от мрежовото напрежение.

Новата уредба не съдържа радиоприемник, грамофон, предусилвател-смесител, и т.н.. Предвижда се тя да се комплектува със спе­циален смесителен пулт, който съдържа всички тези апарати и чието производство е предстоящо. Междувременно уредбата може да се комплектува с командния станок, познат от уредбата ТУУ-600.

За осигуряване на редовна работа при нестабилно напрежение на електрическата мрежа в уредбата има вграден ферорезонансен стаби­лизатор, който захранва отоплението на всички лампи и изправителя за преднапрежението на крайните лампи.

Сигналът от командния пулт, станок или линия постъпва в ампли­туден ограничител, който ограничава евентуалните свръхнапрежения, превъзбуждащи входа, като същевременно не допуска нарастване на нелинейните изкривявания, които са неизбежни при премодулиране на входа. След това следва тристъпален предусилвател, чиято задача е да осигури необходимата амплитуда за задействане на крайното стъ­пало. Това стъпало работи в режим В₂. Цялата усилвателна уредба е обхваната от отрицателна обратна връзка с дълбочина 20 dB, която осигурява стабилност на изходното напрежение при вариации на товар­ното съпротивление от номиналната стойност до безкрайност.

Включването на уредбата става с една команда, след която в про­дължение на няколко минути при едновременно действуващ визуален контрол от лампички се задействуват всички части в правилна после­дователност, която се осигурява от специална вътрешна автоматика. Независимо от това съществува възможност за ръчно включване на ви­сокото напрежение. Ако обаче поради някаква причина на крайните лампи не се подаде необходимото преднапрежение, включването на високото напрежение се блокира. Въпреки всички тези мерки крайното стъпало има още една защита посредством максималнотоково реле и диференциално реле, изключоащи автоматично цялата уредба при се­риозни нарушения в нейния режим, които са с продължителност над 2 s.

Цялата усилвателна уредба е с двутактна схема със симетричен вход и изход. Симетрията между рамената на двутактната схема се осъществява посредством едновременно действаща положителна и отрицателна обратна връзка. Освен това съществува възможност за ръчно статично и динамично симетриране на рамената на крайното стъ­пало, което обстоятелство позволява използването на двойка крайни лампи със значителни отклонения на параметрите им. Динамичното симетриране от своя страна осигурява стабилна работа при пълна мощ­ност при честоти под 50 Hz.

В усилвателната уредба има вградена измервателна система, с по­мощта на която може да се извършва контрол на всички стъпала и през време на работа на уредбата. Това става с помощта на един кому­татор и един измервателен уред с цветен маркировъчен знак. По този начин може бързо да се открие повреденото стъпало. Освен това съще­ствува възможност за измерване на анодния ток на крайното стъпало поотделно във всяко рамо или общо. Има възможност и за регулиране на преднапрежението на всяко рамо на крайното стъпало при едновре­менно отчитане на анодните токове, както и за регулирането на всички анодни напрежения едновременно.

Блоковата схема на уредбата ТУУ-1 е показана на горната фиг. 1. От схемата се вижда, че всички звена на уредбата могат да се групи­рат в четири основни групи: усилвателна част, силова част, измерва­телен блок е командно поле и автоматика.

2. УСИЛВАТЕЛНА ЧАСТ

Усилвателната част се състои от амплитуден ограничител, предусилвател токозахранване на предусилвателя, крайно стъпало и защита на крайното стъпало.

АМПЛИТУДЕН ОГРАНИЧИТЕЛ

Амплитудният ограничител е за­щитно устройство, ограничаващо увеличението на нелинейните изкри­вявания при превъзбуждане на входа на усилвателната уредба. По такъв начин се предпазва, от една страна, самата уредба от свръхна­прежения, а от друга страна, се предотвратяват авариите в изхода на уредбата вследствие на претоварването му.

Амплитудният ограничител работи като автоматичен регулатор, задействащ се от променливо напрежение, взето от изхода на драйверното стъпало. Той се състои от управляваща част и регулиращо стъпало (фиг. 2). При повишение на променливото напрежение на изхода на драйверното стъпало към основното преднапрежение на упра­вляващото стъпало се подава допълнително преднапрежение. По такъв начин коефициентът на усилване на управляващото стъпало намалява и напрежението на изхода остава постоянно независимо от превъзбуждането на входа.

Входът на амплитудния ограничител е симетричен и има чувстви­телност от 0,775 до 1,5 V. Регулирането на чувствителността се из­вършва с потенциометър 1500 ома, чиято ос е с шлиц. Преводното от­ношение на входния трансформатор е 13:1.

Управляващата част е двустъпална. В първото стъпало са използу­вани две лампи ЕСН81, имащи експоненциална характеристика, до­пускаща изменение на стръмността на лампата в големи граници чрез изменение на преднапрежението на управляващата решетка. Основното си преднапрежение стъпалото получава автоматично чрез общото катодно съпротивление 100 ома. (На схемата е означено още едно последователно свързано съпротивление R_изм, което не оказва влияние на преднапреже­нието, тъй като има стойност под 1 ом и служи за измерване на тока на стъпалото.) Допълнителното преднапрежение за регулиране на кое­фициента на усилване се подава последователно на основното посред­ством RС-групата 1 МΩ— 0,47 µF. Тази RС-група същевременно фил­трира изправеното напрежение, което постъпва от регулиращото стъ­пало и определя времето на възстановяване на ограничителя, което е приблизително равно на 1,5 s.

Когато ограничителят се задейства и преднапрежението на лам­пата ЕСН81 се увеличи, токът на екранната й решетка се намалява. Това от своя страна предизвиква нарастване на напрежението на самата екранна решетка и тенденция да не се намалява коефициентът на усилване на стъпалото. По такъв начин степента на ограничение се на­малява значително. За избягване на този недостатък напрежението на екранните решетки на двете лампи е стабилизирано чрез стабилизаторната лампа StR 85/10 и баластното съпротивление 10 kΩ.

Отоплението на лампите от първото стъпало е постояннотоково, което се постига с помощта на германиевите диоди ДГЦ-22 и филтри­ращите кондензатори по 1000 µF. Постояннотоковото отопление се на­лага с оглед намаляването на нивото на бръмчене на лампите ЕСН81, което е доста високо, тъй като изолационното им съпротивление между отоплителната жичка и катода е малко (тези лампи са високочестотни). Пак за ограничаване на бръмченето входният трансформатор е екра­ниран магнитно.

От анодната верига на първото стъпало сигналът постъпва във второто стъпало, което е катоден повторител с лампи ECC81. Това стъпало има за задача да трансформира високоомното вътрешно съпро­тивление на предното стъпало. Напрежението на изходните клеми се подава чрез контактите на закъснителното реле А и оттук на първич­ната намотка на входния трансформатор на предусилвателя. Катодният повторител получава своето преднапрежение автоматично чрез двете съпротивления по 100 ома в катода на всяко рамо плюс активното съ­противление на съответните половини на първичната намотка на вход­ния трансформатор, чиято среда е заземена. Когато релето А не е за­действувано още, за да бъде запазен режимът на катодния повторител, активното съпротивление на половините на първичната наметка на входния трансформатор е заменено с две съпротивления по 100 ома, които същевременно служат като товар на катодния повторител.

Релето А се задейства след включване на високото напрежение на крайните лампи. По такъв начин се избягват силните токови удари в анодната верига на крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение, ако същевременно на крайното стъпало е подаден сигнал. Времеконстантата на закъснение на релето А се обуславя от RС-групата 390 ома — 1000 µF.

Пак с цел да бъдат избягнати токови удари в крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение чрез веригата на отрицателната обратна връзка, релето А включва със за­къснение чрез контакта си и анодното напрежение на първото стъпало на предусилвателя. Съпротивлението 33 kΩ е изкуствен товар за токозахранването, еквивалентен на натоварването, което създава първото стъпало на предусилвателя. Този изкуствен товар не позволява изменения на захранващите напрежения преди и след задействането на релето А.

На входа на амплитудния ограничител чрез комутатора на пър­вичната намотка на входния трансформатор може да се подаде мре­жово напрежение (50 Hz) от порядъка на 1 V, необходимо при настрой­ване на прага на задействане на ограничителя.

Регулиращото стъпало доставя регулиращото допълнително преднапрежение на управляващото стъпало. Регулиращото стъпало пред­ставлява двупътен изправител с двоен триод ЕСС81, свързан като диод. Напрежението за изправяне се взема от изхода на драйверното стъпало. Изправеното напрежение се получава в съпротивлението 1 MΩ и се филтрира от кондензатора 0,47 µF. Комутаторът К₂ дава възможност да се изключи регулиращото напрежение.

Нормално изправителната лампа е запушена с напрежение, което се взема от анода на стабилизаторната лампа и се дозира с потенциометъра Р₃. Докато амплитудата на сигнала, подаван на катодите на лампата — двупътен изправител, не е надхвърлила стойността на запушващото напрежение, в съпротивлението 1 МΩ не се получава напрежение. Когато обаче амплитудата на този сигнал надхвърли стой­ността на запушващото напрежение, изправителната лампа се отпушва, през нея протича ток и в съпротивлението 1 MΩ се получава напре­жение.

Амплитудният ограничител пропуска честотна лента от 30 до 18 000 Hz при неравномерност, по-малка от 1 dB. Напрежението на собствените му шумове е 0,15 mV (—80 dB). При нормална работа (без да работи като ограничител) коефициентът на усилване е 1,2. Намалението на коефициента на усилване е до 7 -8 пъти.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 3).

Предусилвателят е тристъпален и има предназначение да усили сигнала, подаден от амплитудния ограничител до степен, достатъчна за задействане на крайното стъпало. Общият коефициент на усилване на предусилвателя е 66 dB (2000).

Входният трансформатор е навит върху магнитопровод от пермалой, за да има малки размери, тъй като се намира в силното разсеяно поле на ферорезонансния стабилизатор. Двете половини на неговата вторична намотка са свързани последователно със съпротивленията по 22 kΩ, на които се подава напрежението на отрицателната обратна връзка. Пара­лелно на тези половини са включени съпротивлението 10 kΩ и конден­заторът 510 pF, които служат за корекция на фазовата и честотната характеристика на пред­усилвателя.

Първото стъпало е двутактен RC-усилвател с лампа ЕСС81. В неговия катод е включен дросел, който силно задълбочава от­рицателната обратна връзка по ток за четните хармо­нични.

Между първото и второто стъпало са включени ограничители на ниските и на високите чеcтоти.

Второто стъпало е с две лампи EL34 с индук­тивен товар в анода. Тук анодният дросел е поставен с цел да се получи по-голяма амплитуда на сигнала, която е необходима за за­действане на следващото стъпало драйвера). Дросе­лът е шунтиран от съпро­тивленията по 47 kΩ за подобряване на фазовата характеристика.

Третото стъпало е катоден повторител с индуктивен товар с лампи EL 34. За компенсиране на променливото напрежение на екранните ре­шетки на лампите на двете рамена постоянното напрежение за тези решетки се подава през специални намотки на катодния трансформатор. Индуктивността на разсейване между намотките на трансформатора се шунтира от кондензатор 0,1 µF. Съпротивленията в анодите на лампите служат за получаване на контролни напрежения за измервателния блок, контролиращ режима на всяко рамо.

КРАЙНО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Това стъпало е с две лампи VRS-331, които имат директно отопляван катод от ториран волфрам. То работи в режим В₂. В анодната верига на всяко рамо е включено тампонно съпротивление от няколко ома с цел да се предпази стъпалото от въз­никване на УКВ генерация, към каквато са склонни крайните лампи поради голямата си стръмност (14mA/V)

Отоплителната верига на всяка лампа се захранва от отделен трансформатор, монтиран до самата лампа и захранван от своя страна от ферорезонансния стабилизатор.

Напрежението за отрицателната обратна връзка се взима от де­лители, включени в анодите на всяка лампа и компенсирани честотно с кондензатори. Делителят е със стойности 1 kΩ и 550 kΩ, а компен­сиращите кондензатори— съответно с капацитет 0,05 µF и 75 pF. Самият делител е за голяма мощност, съставен от последователна и паралелна комбинация на няколко елемента. Това се налага поради високото на­прежение, което се получава в тази точка — 2400 V постоянно напре­жение и 2100V променливо напрежение.

В катода на крайните лампи е включено последователно по едно съпротивление със стойност 10 Ω, а след него още едно със същата стойност. Напрежението, получено в тези съпротивления от анодния ток на лампите, захранва максималнотоковата и диференциалната релейна защита на крайното стъпало. Освен това тези напрежения служат като контролни за измервателния блок, като с тяхна помощ се измерват общият аноден ток на стъпалото и токът във всяко рамо поотделно.

Режимът на работа на крайното стъпало се определя със след­ните данни:

• постоянно анодно напрежение — статично 2500 V, динамично 2400 V;
• амплитуда на променливата съставяща 2100 V;
• преднапрежение от —235 до —245 V;
• аноден ток без сигнал 2 x 100 mA;
• аноден ток при сигнал 2 по 450 mА;
• максимална анодна загубна мощност на рамо в номинален режим 480 W;
• к. п. д. на анодната верига 58 %

Прави впечатление, че загубната анодна мощност в номинален режим превишава максимално допустимата мощност, която е 450 W. Това превишение се отнася за условия в импулсен режим. За кратките интервали, през които трае претоварването, анодът е инертен и в него се установява една средна температура, отговаряща на по-малка раз­сеяна мощност. Това зависи, разбира се, и от околната температура и охлаждането на лампите.

Номиналното напрежение на изхода на трансформатора е 240 V Номиналният товар е 48 Ω, а номиналният ток —5 А.

ЗАЩИТА НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Защитата на край­ното стъпало има предназначението да предпази неговите лампи от претоварване и разрушение. Тя се състои от две релета, монтирани в стъпалото „Релейна защита и автоматика“, и захранване с напрежение, което се получава в съпротивленията по 10 Q, включени последователно в катодната верига на лампите. Релетата са шунтирани от електролитни кондензатори със стойност по 1000 pF за пропускане на променливо­токовата съставяща. Релето ДД’ извършва диференциалната защита. Неговите две еднакви намотки са навити противопосочно и при еднакви катодни токове релето не се задействува. При асиметрия на двата тока релето се задейства и по този начин предпазва от претоварване едната лампа, която е поела напълно или отчасти товара на другата поради нарушен режим, повреден елемент или друга причина. Котвата на релето има настройващ винт, който позволява регулирането на прага на задействане в зависимост от допусканата асиметрия. Нор­мално релето е настроено да реагира при асиметрия 50 %.

Релето С извършва максималнотоковата защита. То е включено в общата катодна верига на двете лампи. При нарастване на общия ток над определена стойност то се задейства. Неговата котва също има регулиращ винт. Нормално релето се задейства при ток от 1,5 до 1,6 А.

След задействането си релетата затварят със своите контакти токовата верига на аварийното реле (І), което от своя страна поема защитните функции. Аварийното реле се задейства от импулси с продължителност от 1,5 до 2 s, т. е. закъснително. Закъснителното дей­ствие не позволява изключването на уредбата от случайни кратки им­пулси. При по-кратки импулси, следващи един след друг, системата действа интегриращо и ако първоизточникът за появата на импул­сите не изчезне, уредбата се изключва.

ТОКОЗАХРАНВАЩА ГРУПА ЗА ПРЕДУСИЛВАТЕЛЯ (фиг. 5).

Токозахранващата група за предусилвателя съдържа изправител за преднапрежението на крайното стъпало и изправител за захранване на анодните вериги на предусилвателя и амплитудния ограничител.

Изправителят, доставящ преднапрежението на крайното стъпало, е с кенотрона GZ 34 и трансформатор, който от своя страна се захранва от ферорезонансния стабилизатор. С това се постига стабилност на преднапрежението на крайното стъпало. Изправителят е натоварен капацитивно с електролитен кондензатор 32 pF през съпротивление 50 Ω. Следва LС-филтър и товарен делител, направен от съпротивление 2650 Ω и два паралелни потенциометъра по 1500 Ω. Делителят обуславя про­тичането на значителен ток, тъй като с оглед на стабилизацията на преднапрежението трябва да се запази нискоомността на решетъчната верига на крайните лампи. Преднапреженията за двете рамена се вземат от два потенциометъра с цел да се осигури възможност за отделното им регулиране. Кондензаторите по 16 µF, включени между плъзгачите на тези потенциометри и катодите на крайните лампи, имат за задача да свържат променливотоково тези катоди с катодите на драйверните лампи.

Пускането на изправителя в действие се сигнализира от глимлампа, монтирана на командно-измервателното табло.

Вторият изправител е двоен и е също с кенотрони GZ 34. Едната от тези лампи доставя изправено напрежение, което, сумирано с на­прежението на изправителя за преднапрежение на крайните лампи, за­хранва анодната верига на драйверното стъпало. Това сумиране на на­преженията от двата изправителя е резултат на галваничната връзка между изхода на драйверното и входа на крайното стъпало. Изправи­телят е натоварен капацитивно, след което следва ТС-филтърна група. Другата изправителна лампа осигурява постоянно напрежение за анодните вериги на лампите на амплитудния ограничител и предусилвателя. Това напрежение е значително по-високо. Този изправител има за товар Г-образен ТС-филтър с индуктивен вход. Следват още два LC и два RC Г-образни филтъра. От отделните филтри се вземат необходимите из­правени и филтрирани напрежения.

Първичната намотка на трансформатора е с повече изводи и по­зволява ръчното регулиране на напрежението в зависимост от напре­жението на електрическата мрежа. Комутаторът е разположен на лице­вата плоча на командно-измервателния блок и е свързан с комутатора, регулиращ напрежението в първичната намотка на трансформатора за високото напрежение на крайните лампи. Специален волтметър служи за контрола на напрежението.

Отоплителните напрежения за всички лампи от амплитудния огра­ничител, предусилвателя и двата кенотрона GZ 34 се доставят от транс­форматор, захранван от ферорезонансния стабилизатор. Включването на този трансформатор към мрежовото напрежение се сигнализира от лампичка, разположена на командно-измервателния блок.

3. СИЛОВА ЧАСТ

Силовата част се състои от: главен предпазител, блокировка, пусково устройство, ферорезонансен стабилизатор, електронно релейно устройство, изправител за високото напрежение.

ГЛАВЕН ПРЕДПАЗИТЕЛ

Той има за задача да изключи уредбата от мрежата при продължително претоварване. Предпазителят предста­
влява двоен комбиниран електромагнитен и термичен предпазител. Тер­мичното изключване настъпва при ток 25 А.

Главният предпазител е монтиран в командно-измервателния блок.

БЛОКИРОВКА

Блокировката обезопасява уредбата съгласно из- искванията за охраната на труда. Тя се cъстои от две малки ключета, свързани последователно във веригата на бобината на главния магни­тен контактор. Към всяка врата на уредбата е монтиран по един пре­включвател и при отваряне на коя да е от вратите се прекъсва веригата на бобината на главния магнитен контактор и цялата уредба се изключва.

Когато се налага работа при отворени врати (ремонт или измерване), блокиров­ката може да бъде изключена чрез шунтиране на превключвателите. Гнездата, в които се поставя шунтът, са монтирани под ко­мандно-измервателния блок. Към шунта е прикрепена голяма предупредителна плоча с надпис. Вратите може да се затварят само при изключена деблокировка (изва­дена предупредителна плоча).

ПУСКОВО УСТРОЙСТВО

Пусково­то устройство се състои от главен магни­тен контактор, бутон „Вкл. отопление“ и бутон „Изкл.“. С включването на главния магнитен контактор от мрежата се подава напрежение на ферорезонансния стабили­затор, на електронното реле за закъсни- телно включване на високото напрежение, на изправителя за анодните вериги на амплитудния ограничител и предусилвателя и на допълнителния магнитен контактор за включване на изправителя за високото напрежение.                        ‘

Изключването на уредбата става чрез натискане на бутона „Изкл.“.

ФЕРОРЕЗОНАНСЕН СТАБИЛИЗАТОР

Ферорезонансният стабилизатор служи за захранване със стабилно напрежение на всички отоплителни трансформатори. Той се състои от автотрансформатор Др_х и паралелно включена кондензаторна група, образуваща с автотрансформатора резонансен кръг. Към този автотрансформатор се подава само част от входното напрежение поради падението на напре­жение, което се получава в намотката w_s на дросела Др₁. Това паде­ние се компенсира с помощта на автотрансформаторното изпълнение. Автютрансформаторът Др₁ работи в наситен режим, а дроселът Др₂ има немагнитен процеп и работи в ненаситен режим. Дро­селът Др₂ е компенсиращ елемент. Той се състои от две намотки — основна (w₈) и компенсационна с няколко извода. Действието на стабилизатора е следното. На входа се подава мрежово напреже­ние. Една част от това напрежение се пада на основната намотка на Др₂, а останалата част — на намотката w₉ на Др₁. Протеклият ток създава в Др₁ наситен магнитен поток. Чрез компенсационната намотка на Др₂ напрежението се подава на изхода на консумато­рите. При повишение на напрежението на мрежата се увеличава то­кът през w₈ на Др₂ и w₉ на Др₁. Увеличението на магнитния поток, създадено от намотката w₉ на Др₁ не може да се затвори през магнитопровода поради неговата наситеност и се затваря през въздуха. По този начин напрежението в автотрансформаторните изводи се изменя незначително. Независимо от това незначителното нарастване на напре­жението се компенсира в компенсационната намотка на Др₂, която има противоположна фаза. Малкият прираст на изходното напрежение, който все пак се получава, увеличава тока в компенсационната намотка на Др₂ и тъй като тя е в противофаза с основната намотка, в резултат се получава още едно компенсиращо действие чрез w₈. Подобно е положението и при понижение на напрежението на мрежата. Магнит­ният поток в Др₁ намалява, но състоянието на наситеност се поддържа от резонансния кръг, настроен на честотата на мрежата.

Изходното напрежение може да се регулира чрез автотрансфор­маторните изводи на Др₁. Чрез изводите на компенсационната намотка на Др₂ се регулира степента на стабилизацията.

Мощността на стабилизатора е около 700 VA.

ЕЛЕКТРОННО РЕЛЕЙНО УСТРОЙСТВО (фиг. 7)

Електронно релейно устройство (фиг. 7). Електрон­ното релейно устройство служи за автоматично включване на високото напрежение на крайните лампи със закъснение, което е необходимо за загряването на газотронните лампи. То е конструирано на принципа на зареждането на кондензатор през съпротивление, като тази RC-група има определена времеконстанта. При подаване на напрежение на първич­ната страна на трансформатора последователно свързаните съпроти­вления от по 3  kΩ и релето Е на вторичната страна се получава из­правено от диода D напрежение. Релето Е се задейства и затваря двойния си контакт, чиято предпазна роля ще бъде разгледана допъл­нително. Напрежението върху релето Е и едно от съпротивленията 3 kΩ се подава през паралелно свързаните съпротивления по 68 kΩ на кондензатора с капацитет 2 µF, който се зарежда. Решетката на вто­рата половина на двойния триод ЕСС82 получава отрицателен потен­циал спрямо катода и лампата се запушва. Анодното си напрежение този триод получава от изправителя за преднапрежение на крайното стъпало. Тъй като напрежението е отрицателно, то се подава на катода на триода, а анодът е заземен. Междувременно първата половина на лампата, свързана като диод, зарежда кондензатора с капацитет 10 µF през съпротивлението със стойност 10 МΩ. Напреженията върху двата кондензатора 2 µF и 10µF са в противофаза и в момента, когато се изравнят, триодът се отпушва и от протеклия ток се задейства ре­лето Е. Неговият контакт затваря веригата на изпълнителното реле Н, което получава напрежение + 24 V от специален изправител, намиращ се в стъпалото за релейна защита и автоматика. Релето Н има няколко контакта. С един от тях то се самозадържа. С втори контакт се за­тваря веригата на мрежовото напрежение към трансформатора за висо­кото напрежение, а трети (спокоен) контакт изключва от мрежата първичната намотка на трансформатора на електронното релейно устройство.

Зареждането на кондензатора 10 µF е бавно, тъй като се извършва в течение на единия полупериод на мрежовото напрежение през едно- пътния изправител с лампа ¹/₂ ЕСС82. През другия полупериод този кондензатор се разрежда частично през двете съпротивления по 10 MΩ. По такъв начин се получава голяма времеконстанта на RС-групата, състояща се от елементи, които нямат големи стойности.

Зареждането на кондензатора 2 µF е също забавено от паралелно свързаните съпротивления 2 x 68 kΩ. Това е направено с цел напре­жението върху кондензатора да бъде пропорционално на ефективната стойност на напрежението на мрежата, а не на амплитудната му стой­ност. По такъв начин се осигурява нормална работа на електронното релейно устройство при захранването му с несинусоидално напрежение, каквото може да се получи при претоварен трафопост или при захран­ване от ферорезонансен стабилизатор.

При включване на мрежовото напрежение релето F не се задей­ства, тъй като в първия момент то е шунтирано от спокойния кон­такт на релето G. Релето G се захранва от изправителя за преднапре­жение на крайните лампи. При евентуална повреда на този изправител и липса на преднапрежение, при което положение не трябва да се по­дава високо напрежение на крайните лампи, релето G не се задейства и със своя двоен контакт не включва веригата, подаваща мрежово напрежение на бобината на контактора; следователно контакторът не включва трансформатора за високото напрежение. Също така са взети мерки да не се допусне включване на високото напрежение при повреда в електронното релейно устройство. За тази цел служи релето Е, което при повреда в диода Д или в някое от съпротивленията на вторичната страна на трансформатора чрез предпазния си двоен контакт осуетява включването на изпълнителното реле Н.

За осигуряване на едно и също време на включване конденза­торите 2 µF и 10 µF са херметично затворени. Времето за задействане на електронното релейно устройство е 1,5 мин ± 30 сек. Съществува въз­можност това време да бъде увеличено до няколко минути чрез пре­местване на делителния отвод, свързан с кондензатора 2 µF, в друга точка на делителя от съпротивленията по 3 kΩ на вторичната страна на трансформатора.

ИЗПРАВИТЕЛ ЗА ВИСОКОТО НАПРЕЖЕНИЕ (фиг. 8)

Изпра­вителят за високото напрежение захранва анодната верига на мощното крайно стъпало. Изправянето е двупътно. Първичната намотка на транс­форматора за високото напрежение е изпълнена автотрансформаторно, което позволява регулирането на напрежението в значителни граници с помощта на комутатора, монтиран на лицевата плоча на измервател­ното табло. На същата плоча е монтиран волтметър за контролиране на напрежението. Магнитопроводът, както и размерите и материалите на трансформатора са еднакви с тези на изходния трансформатор. Отделна намотка на трансформатора захранва лампичка с означение „ВН“, монти­рана на измервателното табло, като по този начин се сигнализира, че високото напрежение е включено.

Като вентили са използвани газотроните G 10/4 d, чиито отопли­телни вериги се захранват от отделен, специално предвиден отопли­телен трансформатор. Този трансформатор се захранва със стабилно напрежение от ферорезонансния стабилизатор. Освен това отоплител­ното напрежение може да се регулира чрез първичната намотка на отоплителния трансформатор. Това позволява допълнително използване на газотроните с още 500-600 часа чрез отопляването им с пови­шено напрежение.

Филтърната група е с индуктивен вход, въпреки че индуктивно­стта е включена в точка в нисък постоянен потенциал. Изходът на изправителя е шунтиран от разрядна съпротивителна верига, образувана от 10 съпротивления в паралелно-серийна комбинация с резултантно съпротивление 550 kΩ.

Високоволтовият изправител осигурява номинален ток 0,9 А при напрежение 2500 V, вариращо при разтоварване със 100 V. Той е по­местен долу в станока върху плъзгаща се рамка-шейна. Вдясно, също върху рамка-шейна са поместени двата дросела на филтър­ната група, а кондензаторите са монтирани на площадката зад въртя­щата се рамка. Разрядната съпротивителна верига е монтирана върху задната страна на станока зад въртящата се рамка.

4. ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК С КОМАНДНО ПОЛЕ

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок служи за контро­лиране на режима на всички усилвателни стъпала, както и на всички токоизточнипи, подаващи различни напрежения. Към него спадат кому­таторът за контрол на режима, поместен в средата на лицевата плоча, измервателната система и комутаторът, който се използва при измер­ване на анодния ток на крайното стъпало.

С помощта на комутатора с надпис „Контрол на режима“ се включва измервателният уред в различните точки, подлежащи на контрол. При положения от 1 до 6 на комутатора контролът се провежда посредством измерване на токовете на съответните вериги. Уредът е амперметър с шунтове, монтирани на съответните места. Комутаторът превключва амперметъра към съответните шунтове. Шун- товете са оразмерени така, че да се получава едно и също отклонение на стрелката на амперметъра независимо от стойността на измервания ток. Това отклонение е маркирано с жълто поле, в чиито граници се до­пуска вариране на съответното показание. По този начин се осигурява бързото локализиране на повреди в усилвателния тракт или токозахранването на уредбата. Измерванията могат да се провеждат и през време на редовната работа на уредбата. Положенията на комутатора от 7 до 12 позволяват измерване на напрежението в различни контролни точки, като към системата се превключват различни предсъпротивле- ния. Тук отклоненията са различни и Са маркирани с различни цветни знаци.

За предпазване на лагерите на измервателния уред от разбиване, особено при използуването му за индикация на изходното напрежение, времеконстантата на подвижната система е увеличена изкуствено чрез шунтиране с кондензатор.

Различните измервания, които могат да се извършат с превключ­ването на комутатора, са следните:

Положение 1. Измерва се катодният ток на първото стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 2. Измерва се катодният ток на второто стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 3. Измерва се катодният ток на първото стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 4. Измерва се катодният ток на второто стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 5. Измерва се катодният ток на едното рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 6. Измерва се катодният ток на другото рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 7. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за преднапрежение.

Положение 8. Измерва се напрежението, получавано от изправи­теля за анодно напрежение на драйвера.

Положение 9. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за анодно напрежение на предусилвателя.

Положение 10. Измерва се напрежението, получавано от ферорезонансния стабилизатор.

Положение 11. Измерва се изходното напрежение.

Положение 12. Измерва се режимът на крайното стъпало. При това са възможни повече отчитания, понеже се осъществяват измер­вания при липса на сигнал и със сигнал. За целта се използва и до­пълнителният комутатор с надпис „Аноден ток на мощно стъпало“. Този комутатор има три положения. При липса на сигнал и поло­жение I на този комутатор се измерва анодният ток на покой на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е червен триъгълен знак, съответстващ на ток на покой 90 mА. При липса на сигнал и приложение II на комутатора се измерва анодният ток на покой на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При сигнал и поло­жение I на комутатора се измерва анодният ток на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е бяла точка, съответстваща на 500 mА. При сигнал и положение II на комутатора се измерва анодният ток на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При положение I + II на комутатора се измерва общият ток на двете рамена. Маркировката е със зелен цвят.

Всички тези данни за измервания са дадени в таблица, поместена на вътрешната страна на лявата врата на уредбата.

КОМАНДНО ПОЛЕ

Това поле съдържа всички командни съоръже­ния и контролни сигнали, поместени на лицевата плоча на измерва­телния блок, както следва:

Главен автоматичен предпазител с термично и електромагнитно действие.

Бутон за ръчно включване на високото напрежение.

Комутатор, означен с надписа „Мрежа — изправител ВН“, който служи за поддържане на високото напрежение при мрежово напреже­ние, вариращо в границите от 190 до 240 V.

Измервателна система с волтметър за контролиране на високото напрежение по косвен начин. Волтметърът е включен на първичната страна на високоволтовия трансформатор. Номиналната стойност на на­прежението е маркирана на скалата с червен знак.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Отопление“, който сигна­лизира при включено отопление на всички лампи.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Авт. вкл. ВН“, който сигнализира за предстоящо автоматично включване на високото на­прежение. При несветещ сигнал високото напрежение се включва ръчно, което трябва да стане със закъснение от 2-3 мин посредством бутона, означен с надписа „Ръчно вкл. ВН“. Автоматичното или ръчното включгане на високото напрежение се определя предварително посред­ством ключ, монтиран в стъпалото за релейна зашита и автоматика.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „ВН“, сигнализиращ влючването на високото напрежение.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Изход“, сигнализиращ включването на изходните линии към изхода на уредбата.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „Авария“, сигнализи­ращ в случай на авария.

Светлинен сигнал от глимлампа, означен с надписа „Преднапрежение“, сигнализираш наличието на преднапрежение на крайните лампи.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надписа „Вкл. отопление“, служещ за включване на уредбата.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надпис „Изкл.“, служещ за изключване на уредбата. До включването на уредбата нейното състояние на готовност за работа се сигнализира от този светлинен сигнал, който изгасва след включването.

4. АВТОМАТИКА

Автоматиката е предназначена да изключи цялата уредба при ава­рия в крайното стъпало или в част от захранването и при желание да включи автоматично втори резервен усилвател от същия тип. Освен това с нейна помощ уредбата може да се командва дистанционно с постояннотокови импулси.

Автоматиката е монтирана в стъпалото, в което е поместена и защитата на крайното стъпало. Тя се състои от аварийно реле, изключ­ващо уредбата, респ. включващо резервната уредба.;

Ето и едно по-обзорно историческо четиво по темата за българските НЧ усилватели:

Български нискочестотни усилватели до 1983 г.

See more

---

Литература:

Bълчeв, Ивaн Й.. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Учeбниĸ зa ІІ, ІІІ и ІV ĸypc нa тexниĸyмитe пo cлaбoтoĸoвa eлeĸтpoтexниĸa, cпeциaлнocт Hиcĸoчecтoтнa тexниĸa / Coфия : Texниĸa, 1966. 500 c., 1 л. чepт. :

Гaнчeв, Ивaн Πoпoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Зa cтyдeнтитe oт Maшиннo-eлeĸтpoтexничecĸи инcтитyт / 3. пpepaб. и дoп. изд. Coфия : Texниĸa, 1965. 443 c. :

Koвaчeв, Гeopги Ивaнoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли / Coфия : Texниĸa, 1961. 128 c., 4 л. чepт. :

Българската уредба ТУУ-600 в Сандъците – Sandacite.

Уредбата е произвеждана вероятно след 1961 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Тя е следващият модел след ТУУ-100.

Тази уредба притежава високи качествени показатели за времето си и големи експлоата­ционни удобства съобразно епохата си. Усилваният честотен обхват е от 50 до 10 000 Hz при честотни изкривявания под 2 dB. Коефициентът на хармоничните е по-малък от 2,5 %, а при честотите под 100 Hz — до 4 %,_. Нивото на собствения шум на уредбата е — 55 dB. Нарастването на изходното напрежение при пълно изключване на товара е под 2,5 dB. Промишле­ният к. п. д. на уредбата е по-голям от 30 %. Уредбата ТУУ-600 е всъщност само усилвател на мощност, който се комплектува с команден станок, представляващ уредба ТУУ 100 без двата усилвателя по 50 W. Уредбата е монтирана в станок на панели по същия начин, както ТУУ-100. Отделните панели съдържат следните групи: крайно стъпало с изходен трансформатор и изправителна група за преднапрежението, драйверно стъпало заедно с преддрайверното стъпало и усилвателя на напрежение, захранващи групи и автотрансформаторна група. Из­правителната група за високото напрежение е монтирана най-отдолу върху винкелова стоманена конструкция, прикрепена подвижно към станока.

Схемата на уредбата е дадена на долната фигура. Стъпалото за предусилване е със съпротивително капацитивна връзка с лампата 6Н8 (двоен триод), работеща в режим А. Преддрайверното стъ­пало е с лампи 6ПЗ, работещи в режим AB₁ с дросел в анода. Драйверното стъпало е катоден повторител, за да може да пропусне значителния решетъчен ток на крайното стъпало. Изпол­зуваните лампи са Р27/500 в режим АВ₁ с автоматично преднапрежение. Крайното стъпало е с четири лампи ГМ7 свързани две по две в противотактна схема и работещи в режим АВ₂. От из­хода на крайното стъпало се взема чрез делители напрежение за от­рицателната обратна връзка, което се подава на решетките на лам­пите от първото стъпало.

Захранването на драйверното, преддрайверното и предусилвателното стъпало става от две токозахранващи групи, едната от които е с две лампи 5Ц4 — за анодните вериги на лампите Р27/500 и 6ПЗ, а другата с една лампа 5Ц4 — за веригите на екранните решетки на лампите 6ПЗ и анодните вериги на 6Н8. Двата изправителя получават напрежение от общ мрежов трансформатор, от който се получава и отоплителното напрежение на лампите. Характерно е, че отрицателният край на източника на напрежение на драйвера е с потенциал — 220 V спрямо шасито на уредбата. Това се получава поради обстоятелството, че същата точка е свързана с решетките на крайните лампи, получа­ващи преднапрежение — 220 V по отношение на катода, който е свър­зан с шасито.

Крайното стъпало се захранва посредством отделен изправител с газотронни лампи ВГ236. Трансформаторът за високото напрежение е навит специално, за да има малка индуктивност на разсейване и малко активно съпротивление. Това е направено с цел да бъде намалено вът­решното му съпротивление и по този начин да се избягнат вариациите на високото напрежение. Филтърът на изправителната група е с индуктивен вход и резонансна група за честота 100 Hz. Преднапре- жението за лампите се получава от отделен токоизправител с лампа 5Ц4. За да се стабилизира това преднапрежение, изправителят е на­товарен с нискоомно съпротивление. Мрежовият трансформатор на този изправител се използува за получаване на отоплително напреже­ние за крайните лампи. За регулиране на тези напрежения в първич­ната страна на трансформатора е включено изменяемо предсъпротивление. Такова изменяемо предсъпротивление има и в трансформатора за отоплително напрежение на газотронните изправителни лампи ВГ236.

Уредбата има автотрансформатор за регулиране на мрежовото напрежение в граници от 180 до 230 V с превключ­ване през 10 V. При повишаване на мрежовото напрежение над 230 V електронно реле от същия вид, както при уредбата ТУУ-100, изключва токозахранването.

Пускането на уредбата в действие става с помощта на бутони, които задействуват релето. Наличието на захранващо напрежение за първите три стъпала се сигнализира чрез светване на контролна лампа. Във веригата на преднапрежението за крайните лампи е включена глимлампа като индикатор.

През 1963-5 г. уредбата ТУУ-600 е преработена с цел да се повиши мощността й. Крайните лампи ГМ70 са заменени с други, по-мощни — вместо четири лампи ГМ70 са поставени две лампи VRS331. Тъй като отоплителното напрежение на лампите VRS331 е 12,6 V, заменена е и бобината на трансформатора за отопление и преднапрежение на крайните лампи. Сменени са и двете бобини на трансформатора за високо напрежение, като новите бобини осигуряват високо напрежение 2000 V вместо 1500 V. При тези изме­нения и при отрицателно преднапрежение на крайните лампи — 225 V изходната мощност на уредбата е 1000 W.

В началото на 70-те години е разработен и транзисторен вариант на ТУУ-600, наречен ТУУ-600Т.  Той вече е произвеждан в завод Електроакустика Михайловград. Неговите характеристики, особености и предимства можете да разгледате тук:

Сандъците – Sandacite Ви повеждат на разходка из старите жилищни кооперации.

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ, издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бp. 116, 19 май 2017 ==> httрѕ://www.fіbаnk.bg/uрlоаdѕ/_FіbаnkNЕWЅ/dосѕ/FіbаnkNЕWЅ_2017-110.рdf.)

Тук предлагаме разходка из добрите „стари кооперации“, които ни радват от близо век в центровете на най-големите градове в България.

Началото на многоетажното жилищно строителство у нас е около 1924 г. Групи хора, желаещи да живеят в центъра на града, осъзнават, че поради скъпата земя най-изгодно ще бъде да се обединят и да сключат договор с предприемач за строеж на т.н. съпритежателски дом. Огромна роля изиграва все по-силното навлизане на стоманобетона като строителен материал след 1920 г., а и въвеждането в сградите на такъв скелет след изводите от Чирпанското земетресение (1928). Дотогава сградите са 3-4 етажни, с малки, но много на брой изящни релефни елементи по фасадата. Стоманобетоновият скелет позволява разцвет на високи здания с едри форми – големи балкони и еркери, които раздвижват фасадата и увеличават жилищната площ. През 1937 обаче Столичната община решава, че еркерите представляват „заграбване на обществено улично пространство“ и ги забранява.

При  ранните масивни стоманобетонови сгради на почит все още са стиловете късен сецесион и германски модерн. Прозорците са тесни, високи, двукрили и с дебели рамки 40-45 мм, а всяко крило се състои от малка и голяма част една над друга. Продължава изящната релефна украса по фасадата (примерно над Fibank офис Народен театър). До 1929 големи прозорци няма – тази архитектура обича малки отвори, а при безскелетните сгради стените трябва да са плътни, за да носят етажа отгоре. Прозорците в старите български къщи също са тесни и високи.

Стоманобетонът позволява по-широки отвори и през 30-те прозорците стават многокрили (4, 6, 10) и понякога изпъкнали пред фасадата – да има зимна градина. Стига се и до лентовидни и ъглови прозорци за максимално осветяване, както е напр. в кооперацията на бул. Витоша 59 (1937 г.) или в тази над Fibank офис Народно събрание ІІ (1936). През 1931-4 г. лентите се подчертават и от лентовидна релефна мазилка отвън между прозорците на помещенията – ако е кафява, прилича на шоколадена глазура. Тънкото 2-2,5 мм стъкло изисква укрепващи напречни летви (шпроси). Те изчезват едва след удебеляването му 1934, а и заради намалената до 2,90 м таванска височина, която прави прозореца по-нисък. След „еркерното вето“, за да не стане фасадата скучна, се въвеждат френските прозорци – обикновено на хола. Облицовката е разнообразна – с гладка или грапава мазилка (1931-5) или плочи от врачански камък (по-късно).

Ако парцелът е бил тесен и късата му страна гледа към улицата, то и кооперацията ще е тясна отпред, а навътре дълбока, с калкани по 12-16 метра. Стремежът е поне един от прозорците на жилището да гледа към улицата (поне холът), но понякога просто няма място и си имаме гледка към дворчето.

Разпределението сменя различни концепции. Ако собствениците имат домашна прислуга, към жилището може да има отделно помещение за нея и два входа – официален и сервизен. Най-често антре води към неосветен вестибюл. От едната страна има врата към стая, а от другата – широк портал от тъмно дърво към осветения хол. Порталът има 2, 3 или 4 крила, които се отварят и така се печелят пространство и представителност… а дори и полуотворен е достатъчно аристократичен. Ако има още стаи (най-много 7), към тях се стига през коридор. Баните са малки – рядко над 1,5 м², но кухните са големи, понякога също с място за прислуга.

Отначало етажите са максимум 4, за да не се затъмняват тесните улици от прекалено високи сгради. Партерът и мансардата (ако я има) обаче не се броят за етажи! След навлизането на асансьора етажите стигат 6… но реално може да са 8 и да гледаме София от високо. Асансьор (горната илюстрация) се монтира само при над 5 етажа и то невинаги. Обикновено е швейцарски, Шиндлеръ, с хармоника и дървен салон. Ако той заседне, от бутона на снимката може да „повикате прислугата“ да помогне.

Някъде след 1938 г. предприемачите вече строят почти еднакви готови апартаменти с цел продажба или даване под наем. Изчезват нестандартните решения. Прозорците са 3- или 4-крилни, неутрално разположени; мазилката е варовикова, гладка, тъмносива. Кооперациите стават все по-масови, симетрични, с еднообразен, но евтин строеж. Обаче това не ги прави по-малко магнетични.

Неслучайно около старите кооперации се намират толкова много места за градски събития, изкуство и идеи. В тези домове са живели блестящи личности от българската култура, наука и история. Уличките се уютни, а високите помещения дават въздух, широта и простор.

Старите кооперации излъчват мъдро спокойствие и сигурност (когато не се кандилкат). Ако са поддържани или умело обновени, човек се усеща различен само защото е там.

А не след дълго идва ред и на една друга епоха…

Пакетно повдигани плочи – що е то

See more

Всичко за уредбата ТУУ-100 в Сандъците – Sandacite!

 

Тази уредба е разработена през 1955 г.  и е произвеждана в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тъй като е една от първите (а може би и първата?) българска радиотранслационна уредба от този тип, а сведенията за нея са доста апокрифни, ще дадем подробно техническо описание.

Схемата й е с дълбока отрицателна обратна връзка, а следователно и с високи за времето качествени показатели, удоб­ства в експлоатационно отношение и икономична работа. Усилваният честотен обхват е от 60 до 8000 Hz при честотни изкривявания под 3 dB. Коефициентът на хармоничните изкривявания е под 4 %, а при честотите под 100 Hz — до 10 %. Нарастването на изходното напрежение при пълно изключване на товара е под 2,5 dB. Промишленият к. п. д. на тази уредба е по-голям от 25 %.

Уредбата ТУУ-100 се използва като команден станок към радио­транслационната уредба ТУУ-600.

Уредбата ТУУ-100 е монтирана в стоманен шкаф-станок на панели, които могат да се изваждат без разпойването на каквито и да било връзки. Връзките между панелите се осъществяват с помощта на ножови кон­такти в залната страна на всеки панел. Предвиден е блокиращ кон­такт, който прекъсва токозахранването на уредбата при изваждането на кой да е панел. Блокиращи контакти има и на задните капаци на уредбата. Изключение прави панелът на автотрансформаторната група.

Напрежението на този панел обаче може да бъде прекъснато чрез предпазителите.

Уредбата съдържа радиоприемник, предусилвател, грамофон, два усилвателя по 50 W, измервателен блок, линейно табло и автотрансформаторна група.

Отначало радиоуредбата ТУУ-100 е произвеждана с радиоприемник Родина, а след това с Орфей.

Изходното напрежение на приемника е достатъчно, за да задей­ства направо усилвателя на мощност, така че предусилвателят при приемане с радио не се включва в работа.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Схемата на предусилвателя е дадена на долната фигура. Предусилвателят има два несиметрични микрофонни входа с входно съпротивление по 600 ома. Чувствителността на входовете е 1 mV. Входът за грамофон е несиметричен с входно съпротивление 50 kΩ и чувствителност 200 mV.

Има и вход за линия, който е симетричен със съпротивление 200 ома. Предусилвателят дава възможност за смесване на сигналите от отдел­ните входове. Изходното съпротивление е 200 ома, а номиналното на­прежение — 5,5 V. То може грубо да се контролира с помощта на индикаторна лампа — око.

За намаляване на собствените шумове от токозахранването отопле­нието на микрофонните лампи е постояннотоково, осигуреност от­делна селенова изправителна група с добра филтрация. Отоплението на останалите лампи е променливотоково, но заземено посредством ентбрумер. Въведена е и отрицателна обратна връзка към отделните стъпала.

ГРАМОФОН

Панелът на използувания грамофон може да се изважда частично, което дава възможност за по-удобно манипулиране. Грамофонът е със стандартните скорости 78, 45 и 33 1/3 об/мин. Могат да се прослушват и бакелитови, и винилови грамофонни плочи.

УСИЛВАТЕЛ 50 ВАТА

Електрическата схема на усилвателя е дадена на долната фигура. Чув­ствителността на входа на този усилвател е 5,5 V при входно съпро­тивление 500 ома. На входа е включен потенциометър за изравняване на чувствителността на двата усилвателя, тъй като към тях се подава  общо напрежение от предусилвателя. Напрежението на изхода може да бъде 30 или 120 V. Превключването от едното напрежение на другото става чрез последователно или паралелно свързване на чети­рите четвъртинки на вторичната намотка на изходния трансформатор.

Крайното стъпало на усилвателя работи без решетъчен ток и поради това драйверното стъпало не е катоден повторител. Преднапрежението на крайното стъпало се взема от специална токоизправителна група.

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок дава възможност да се правят следните из­мервания :

• измерване на изолационното съпротивление на включените ра­диотранслационни линии;
• измерване на входния импеданс на тези линии;
• измерване на нивото на изходното напрежение чрез подаване на постоянен сигнал на входа на радиотранслационната уредба от специално вграден в уред­бата н.ч. сигналгенератор
• измерване на затих­ването по радиотрансла­ционните линии.

Измервателният блок се състои от лампов волт­метър, н. ч. сигналгенера­тор и токозахранваща гру­па. Блоковата схема на свързването им е дадена на долната фигура. При положе­ние R на ключа се измерва изолационното съпротивле­ние. За измерване на входния импеданс ключът се превключва в поло­жение Z Z₁ е за обхват От 10 до 100 Q, a Z₂ — за обхват от 100 до 1000 ома. При положение V ламповият волтметър измерва нивото на из­ходния сигнал.

Ламповият волтметър е конструиран с двойния диод 6X6 като еднопътен  изправител (долната фигура). Отчитащият уред е свързан паралелно на втория диод. Когато не се подава външно напрежение, нагласяването на нар. електрическа нула на уреда се извършва чрез потен­циометъра 2, свързан последователно в анода на втория диод. Чрез него се регулира началният диоден ток.

Изолационното съпротивление се измерва при постоянно напре­жение 60 V. В този случай стрелковият уред служи като амперметър, обаче скалата е разграфена в омове. Лампата 6X6 не е необходима при това измерване, затова двата й диода се свързват паралелно на уреда като високоомен шунт, без да намаляват чувствителността му. Постояннотоковият източник, уредът и измерваната линия са свързани последователно през земя. След предварителното нагласяваме на елек­трическата нула на уреда, която за измерването на изолационното и входното съпротивление е показание ∞, се нагласява показанието 0.

Това става с бутона 8, чрез който измерваната линия се свързва на­късо (заземява се) и след това се регулира протичащият ток с по­мощта на реостата 5. При отпускане на бутона 8 стрелката на уреда показва върху скалата изолационното съпротивление на линията в омове.

Входният импеданс на линията се измерва по метода на замест­ването (долната фигура). Ламповият волтметър се включва най-напред към еталонното съпротивление R_е и стрелката на уреда се нагласява на максимално отклонение. Това става чрез увеличаване на подаваното от генератора променливо напрежение с помощта на потенциометъра 500 (долната фигура). След това волтметърът се превключва към линията и полученото отклонение определя входния импеданс на линията на- право в омове. Честотата на измерването е 400 Hz. Превключването на ламповия волтметър към еталонните съпротивления 9 и 10 (за обхвати от 10 до 100 ома и от 100 до 1000 ома става пак с бутона 8 (долната фигура).

Нискочестотният сигналгенератор се използва при измерване на импеданса, но може да служи и като самостоятелен източник за подаване на сигнал на усилвателя при други измервания. Като генера­торна лампа е използвана лампата 6С5 в индуктивна триточкова схема. Честотата се определя от кондензаторите 13 и 14 и индуктивността на трансформатора. При измерване на входен импеданс е необходима честота 400 Hz, а при измерване на затихването по дължината на радиотранслационните линии се използува честотата 1000 Hz. В генератора е приложена отрицателна обратна връзка по ток чрез катодното съпротивление 18, при което няма катоден блоккондензатор. Чрез потенцио­метъра 500, включен паралелно на вторичната намотка на изходния трансформатор, може да се регулира изходното н. ч. напрежение. Съпро­тивлението 17 е включено последователно на веригата с цел да може да се подава намалено напрежение на входа на усилвателя, за да не се безпокоят абонатите при измерване на затихването. Максималното изходно напрежение на генератора е около 5,5 V.

Токозахранващата група на измервателния блок е с двупътно из­правяне. Чрез ключа К постоянното напрежение може да бъде изпол­звано за задействуване на омметъра или за захранване на нискочестотния сигналгенератор. За да се получи необходимото за омме­търа напрежение 60 V, подаденото мрежово напрежение на анодите на изправителната лампа се намалява. Съпротивлението 19 служи за ста­билизиране на напрежението.

ЛИНЕЙНО ТАБЛО

Линейното табло служи за разпределяне на сигналите от усилва­теля към радиотранслационните линии. Към него могат да бъдат включени четири радиотранслационни линии с помощта на съответен ключ комутатор. С помощта на този ключ могат да се извършат и следните операции: включване на линията към измервателния блок за измерване на нейните входно и изолационно съпротивление, заземяване на линията и изключване на линията. Линиите се заземяват само в случай на електрически бури или когато се работи по тях.

Всяка радиотранслационна линия е осигурена с предпазители за ток с топяща се жичка и предпазители за напрежение.

В средата на линейното табло се намира ключ, с помощта на който всяка линия, а също така и приемникът и усилвателите могат да бъдат превключени към вградения контролен високоговорител за прослушване. Това се осъществява чрез нагаждащ трансформатор, така че напрежението на линиите може да бъде различно. Необходимо е обаче предварително всяка линия да бъде запоена към съответните изводи на нагаждащия трансформатор в зависимост от нейното на­прежение.

АВТОТРАНСФОРМАТОРНА ГРУПА

Автотрансформаторната група се намира в долната част на станока на радиоуредбата ТУУ-100. Тя дава възможност за регулиране на захранващото напрежение в границите от 180 до 230 V. Това става с ръчен превключвател, като регулираното напрежение се контролира с помощта на измервателен уред. Към автотрансформаторната група е включено електронно реле, коего изключва уредбата при повишение на напрежението на електрическата мрежа над 230 V. Превключването става с ключа К. За да не се съединят част от навивките на транс­форматора накъсо при превключването, последователно на веригата в плъзгача на ключа са свързани две съпротивления R₁ и R₂ със стойност по 0,5 й, които са за голяма мощност. Накъсо свързване на част от навивките на трансформатора би се получило, поради това че автотрансформаторът не бива да бъде в изключено положение нито за миг при превключването за регулиране на напрежението.

Подаването на регулираното напрежение става чрез контактите z₁, z₂ и z₃ на променливотоковото реле Z. Това реле се задейства само в случай че блокировката на радиоуредбата не е задействана, т. е. ако всички панели на уредбата са по местата си и капаците не са махнати. С изваждането на кой да е панел или капак напрежението за намотката на релето Z се прекъсва, а с това са прекъсва и напре­жението към всички панели с изключение на напоежението за автотрансформаторната група. Напрежението в автотрансформаторната група може да представлява опасност за техническия персонал при работа с уредбата, затова е необходимо в такъв случай мрежовото напрежение да бъде изключено.

Електронното реле се състои от лампата 6Н8, която е двоен триод, и постояннотоковото реле А едва контакта — а₁ и а₂. Първият триод се използва като еднопътен изправител, а вторият е нормално запушен от значително отрицателно преднапрежение, подадено чрез делител от съпротивленията R₁, R₂, R₃ и R₄. Паралелно на част от този делител е включена глимлампата Gl. При повишаване на захран­ващото напрежение над определена стойност глимлампата се запалва и съединява накъсо (шунтира) съпротивленията, към които е включена. Отрицателното преднапрежение на лампата намалява и през нея про­тича ток, който задейства релето А. Контактът на релето А пре­късва веригата на мрежовото напрежение, а контактът а, се затваря, при което токът през релето А се увеличава за по-сигурно задържане, в случай че контактът а₂ още не е изключил мрежовото напрежение.

За да може да се нагласи точно напрежението на самоизключване на уредбата, съпротивлението R₂ е регулируемо.

Няколко години по-късно е произведено и следното чудовище:

Български усилвател 1 киловат!!!

See more

---

Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :

Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :

Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :

 

В Сандъците – Sandacite Ви представяме най-пълния списък на производители и вносители на радиоапарати в България до 1945 г.

В края на 1920-те години в България вече съществуват първите две работилници, които произвеждат радиоапарати за битова употреба. Това са основаните през 1927 г. ,,радиоработилница и радиолаборатория“ ВЕВО Радио-етаблисма на чешките инженери Веселик и Вотава и Първа българска радиофабрика Тулан на бургаския инж. Светозар Пренеров (основана като Електрон още през 1925). Тази фабрика има и едноименник от София – също Електрон и също създадена през 1925 г. – от инж. Георги Вълков (една от големите личности в българската радиоистория) и брат му Борис. През 1934 г. е основана и софийската ИРА (Индустрия за радиоапарати) на инж. Димитър Крепиев.

През 1932 г. в София се образува сдружение на търговците на музикални инструменти, грамофони и радиоапарати. На 15 декември 1935 г. в София на ул. „Мария Луиза“ № 59 в магазина на производителя на радиочасти Обретен Дончев се събират 23 души „упражняващи“ самостоятелно занятието радиотехници и образуват сдружение на радиотехниците. Председател е инж. Петър Величков, а през 1938 г. председател е много заслужилият инж. Георги Михайлов Георгиев. Преди това този човек, пренебрегнат от държавното радио, лично изработва радиоприемниции и ги продава в магазина си на ул. „Царица Йоана“ № 39.

До средата на 1930-те фабриките стават все повече и повече, а тъй като държавата (в лицето на Главната дирекция на ПТТ) води регистър на производителите и вносителите на радиоапарати в България, става нужно да се изработи единен списък, в който те да бъдат включени. Такъв регистър Дирекцията поддържа поне от 1927 г. (за справка вижте публикувания в нашия сайт Правилник за прилагане Закона за радиото в България, гл. V, чл. 14). Също така, при регистрация на нов производител се от него се изисква (ако е българин) да представи схемите си за одобрение в Главната дирекция на ПТТ. Съставен е и списък на разрешените за продажба апарати.

През лятото и есента на 1935 г. един от първите и най-големи вносители на радиочасти в България – „Филипс“ – организира благотворителна изложба във Военния клуб. Показват се 10 (десет) модела апарати на фирмата и други уреди, свързани с радиотехниката. Тук се съобщава, че „Филипс“ поддържа сътрудничество с учени от целия свят и че „български кореспондент на фирмата е проф. Асен Златаров“. (В 1935 г. „Филипс“ има фабрики в 19 държави с 38 хиляди души персонал и с капитал 10 милиарда лева, което е два пъти повече от годишния бюджет на Царството България.)

И ето, на 29 май 1936 г. най-после е съставен списъкът на търговците вносители и на българските производители на радиоапарати. Този списък се привежда изцяло по азбучен ред. Съдържа данни за търговска марка на производителя или собственика, адрес, и какъв тип радиоприемници произвежда или внася.

Списъкът разрешава продажбите на:

„Агнезе“ (български производител) — Лоренц Агнезе, ул. Сердика № 15, София, 3 лампи;

„Блаупункт“ — вносител Иван Б. Казанджиев — АД, София, ул. Стефан Караджа № 16 — 5 лампи;

„Бош — Америкен“ — същиият вносител — 4, 6 и 7 лампи;

„Грасман“ — Иван Савов, София, ул. Фердинанд № 80 — 5 лампи;

„Детрола“ – Гадев & Стаевски — София, ул. Алабин № 33 — 5 лампи (това са двама съдружници);

„Емерсон“ – същият вносител — 3 лампи;

„Екселсиор“ (бълг. производител) — Панталей Дамянов, София, ул. Ботев №85 — 4 лампи;

„Зайбт“ — Маринов Обретенов & Сие София, ул. Мария Луиза № 45 – 3 лампи с батерия;

„Зенит“ — Колумбия О. О. Д-во, София, Дондуков № 45 – 4, 5, 6 лампи, за автомобил и 7 лампи;

„Империал“ (САЩ) – Ал. Курижин, Руска книжарница, София, Цар Освободител № 8 – 4 и 5 лампи;

„Империал“ (бълг. производител) – Исак Сабатов, София, Сердика № 36 — 3 лампи;

„Интернационал“ – Христо Канев, София, Клементина № 11 – 3 и 4 лампи;

„ИРА“ (бълг. производител) — Димитър Крепиев, София, ул. Белчев №2 — 2, 3, 4 лампи (4 лампи с батерия) и 5 лампи;

„ИРО“ (български производител) — Иван Рожев, София, ул. Мария Луиза № 84 — 3 и 4 лампи;

„Кадет“ — Тиад АД — София, ул. Левски № 1 — 3, 4 и 6 лампи;

„КВ“ — (Колстер Брандес) Уоткис & Ардаш, София, ул. Клементина № 11 — 4, 5 и 9 лампи;

„Капрони“ АД „Български капрони“ — фабрика в Казанлък, представителство в София, ул. Стефан Караджа № 15 — 2 и 4 лампи;

„Колониал“ — К. Йончев, ул. Калоян № 7, София — 4 лампи;

„Кросли“ — същият вносител 4 лампи;

„Кьортинг“ Матей Бургуджиев, София, ул. Московска № 7 — 4, 5 и 9 лампи;

„Лоренц“ А. Д-во „Филадос“, София, ул. Търговска № 23 — 2, 3, 3, 5 и 6 лампи;

„Луксор“ — Колумбия О. О.Д., София, ул. Дондуков № 45 — 5 лампи;

„Менде“ — Яков Романов и Ан. Добрев, София, ул. Бенковска № 42 — 6 лампи;

„Макс Браун“ — Мартинов, Обретенов & С-ие, София, ул. Мария Луиза № 45 — 3 лампи (с батерия), 3 и 5 лампи;

„Мийд Йист“ — Александър Куриндин, Руска книжарница, Цар Освободител № 8 — 2, 3, 4, 4 и 5 лампи;

„Мийд Уест“ Ал. Дишков, София, Дишков-базар — 4 и 15 лампи;

„Нипофон“ (бълг. производител) Н. Ил. Попов, с. Долна баня — 2, 3, 4, 5 и 6 лампи;

„Нордмарк“ — Зиг. Грюнберг и Пане Бичев, София, ул. Дрин 2 — 2, 3 и 5 лампи;

„Ню Йорк“ А. Д-во „Лис“, София, ул. Гладстон №27 — 4 лампи; „Олимп“ (бълг. производител) — Феодор Мавродиев, София, ул. Царица Йоана №29 — 3 лампи;

„Пакард-Бел Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3 лампи; „Родно радио“ — Индустрия за радиоапарати — инж. Г Георгиев, София, ул. Царица Йоана №30 — 3 (с батерии), 4, 5 и 6 (с батерии) лампи;

„RCA — Victor“ — Юрдан Бояджиев & Синове, София, ул. Търговска №2 — 3, 5 и 7 лампи;

„Саба“ — Братя Маринови, София, ул. Алабин №50 – 3 и 5 лампи; „Силвания“ (бълг. произв.) „Радиовести“, О. О. Д-во, София, Дондуков №37 — 3, 4 и 5 лампи;

„Сонора“ (бълг. произ.) Даниел Оханян, София, бул. Дондуков 1 — 3, 4 и 5 лампи;

„Стюард Уорнър“ А. Д-во „Машина“ — София, Мария Луиза 11 — 4 лампи;

„Стандарт“- Колумбия О. О. Д-во, Дондуков №45 — 7 лампи; „Телевизия“ (бълг. производител) Веселин Герасимов, София, бул. Хр. Ботев №72 — 4 и 5 лампи;

„Телефункен“ — Сименс. Бълг. А. Д-во за електричество, София, ул. Царица Йоана№ 25 — 2, 2, 3, 3 (с батерия), 3, 3, 4, 4, 5 и 7 лампи;

„Терма“ (бълг. производител) Антон Чалъков, София, ул. Нишка 1 — 3 лампи;

„Тефаг“ — Симонавия А. Д-во, Мария Луиза №57 — 3,3,6 лампи; „Трой Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3, 4 лампи; „Универсал“ — Светозар Пренеров, Бургас — 2, 4 лампи; „Уникум“ — Конст. Карагеоргиев, Казанлък — 2 лампи; „Филипс“ — Българско А. Д-во „Филипс“, София, Дондуков №2 — 2,2,3,3,3 (с батерия), 3, 5,5, 5,5, 5, 5,5,6 (с батерия) и 7 (с батерия): (Тук „Филипс“ има явна конкуренция с „Телефункен“ като се стреми да го надмине в производството на две- и триламповите евтини радиоапарати, а така също и в петламповите, които са за хора от средна ръка);

„Филко“ — Балканлойд, София, ул. Калоян №7 — 3, 4, 5, 6 и 10 лампи;

„Халсон“ — С. Зафиров и синове О. О. Д-во, София, Цар Освободител №10 — 5 лампи;

„Херц“ (бълг. производител) – Кр. Григоров, София, Мария-Луиза № 69 – 4 и 5 лампи.

„Шампион“ А. Д-во, Г Кабакчиев, София, Търговска №3 — 5 лампи; Асен Попов — ул. Виктор Григорович“ № 11 — 3 и 4 лампи; Недю Добрев — гр. Попово — 3 лампи;

Петър Миладинов — гр. Перник — 3 лампи;

Иван Митев — София, Иван Асен № 28 — 3 лампи;

Алб. Бехар — Радио Електрик, София, Мария Луиза № 45 — 3 лампи;

Дим. Лиловски — Габрово — 3 лампи;

Антон Гаврилов — Бяла Слатина — кристални детектори; Никола Петков — София, Венелин № 20 — 3 лампи;

Георги Харалампиев — София, Софроний № 17 — 5 лампи; Славчо Ламбрев — София, Фердинанд № 2 — 2 лампи;

Крум Цветков — София, Белмекен № 14 — 3, 4 лампи;

Любен Вачков — Павликени — 2, 3 лампи (с батерии);

Йордан Станев — с. Калотинец, Горнооряховско — 2, 3 лампи;

Крум Радибошки — Радомир — 5 лампи.

Този списък е през май и тъй като държавата има приходи в бюджета си от радиото, през ноември с. г. (1936) излиза допълнителен списък:

„Електрон“ (бълг. производител) – Н. Джебаров, А. Д-во „Електрон“, София, Мария Луиза № 23 — 5 лампи;

„Филипс“ — А. Д-во „Филипс“, София — 2 плюс, 1, 2 плюс, 1, 4 плюс, 1, 5 плюс, 1, 4 плюс, 1 лампи;

„Маркони“ — Георги Харалампиев, София, ул. Екзарх Йосиф № 2 — 2+1 лампи;

„Блаупункт“ – Иван Б. Казанджиев, София, Стефан Караджа № 16 — 5+1 лампи;;

„Телефункен“ — нови модели;

„Ултрамор“ — Алберт М. Бехар, София и А. Д-во „Трактория“ — Русе;

„Телефункен“ — Братя Възелови, Разград;

„Радиоелектрик“ — Хана Фишер, Пловдив;

„Филипс“ — Трифон Трифонов, Пловдив;

„Ширичитер“ — В. Мойсеев, Плевен;

„Андреа“ — Кера Съмналиева, с. Баня, Карловско.

През януари 1937 г. списъкът се разширява с:

„Лиловски“ (бълг. произв.) — Дим. Лиловски, Габрово;

„Лира“ — Пловдив (бълг. произв.) Георги Даракчиев;

„Тулан“ — коронните модели на бургазлията Пренеров;

„Бралт“ — Братя Алтимирски, Русе;

Стоян Александров (бълг. производител) София.

Нови марки радиоапарати в 1937 г. са: Капш, Паярд, Тека-де, Грайтцор, Адмирал Льове, Итакс, Гретзор, Шери, Радионе, Ага-Балтик, Миньор, Центрум, Фордзон, Фонола, Етна, Белс-Гарднър, Симфония, Елка, Нора, Ага, Щауб. В 1937 г. немският радиоапарат Щауб се рекламира като последна дума на техниката. Той е „мощен, селективен, с идеална чистота и с него може да се слуша целият свят“. Рекламата е душата на търговията!

През 1938 г. са одобрени новите модели на Хорнифон, Де-ко, Етна, Саксенверк, СТС-Уорнър, Марс, Роял, R Б. Париж, Радиомарели, Лора, Детрола.

От българските радиотехници разрешение за производство получават: Славчо Ламбрев — София, Добри Христов — Пловдив, Димитър Маджаров, Стоян Александров, Найден Василев, Борис Грежов — София, също Николай Андреев, Петър Василев — София, Добри Добрев — Габрово, Георги Ангелов — Ловеч, Георги Шайер — Оряхово, Константин Дупков — София, Стефан Бояджиев — София, Радио Клингзор (Димчо Ст.Кишмеров, София, ул. Веслец № 66, тел. 3-23-68, чекова сметка 71-44).

През 1939 г. има повече български имена: „АСТА“ — Б. Астарджиян, ул. Климентина 16, София; „Алкона“ — Бончо Бе-ленски, ул. Врабча 15, София; „Вит“ — Илия Кисьов, Плевен; „Миткоц“ Димитър Иванов заедно с Коцев, София; „Бекоп“ — Н. Белопитов и Коцев, София; „Бешко“ — Иван Бешков, София; „Адмирал“ — ф-ка „Родно радио“, София; „Веста“ Константин Смилов, София; „Радио Есперанто“ — Петър Василев, Пазарджик; „Б.П.Е“ — Ненчо Ненчев, Велико Търново; „Калъч“ — Братя Кълъчеви, Плевен.

Към тях бихме могли да добавим също така и радиомарките ,,Ерфи“, ,,Клингзор“ (Димчо Ст. Кишмеров София), ,,Национал„, Pemmidor и Stoger, също произвеждани в България – не присъстват в списъка, но пък  ги има в нашата колекция. :)

В нашия сайт сме публикували множество реклами на техника, печатани в България до 1945 г. Извън споменатите в горния регистър марки радиоапарати в радиотехническата литература се рекламират още радиолампи: ЕСНЗ — смесителна лампа на „Филипс“. След 1934 г. американският концерн RCA построява изцяло металическата лампа. Нямат съперници и радиолампите „Тунгсрам“, продавани в София, бул. Дондуков 41, рекламира се новата, малка, червена „Е“ серия радиолампа „Филипс“ Миниват, която има малка консумация, голяма мощност. Думите „Филипс Миниват“ са изписани на балона на лампата.

Лампата има намалена консумация, малки размери, унищожени паразитни ефекти, подобрение на катодите, на решетките, на анодите е подобрена метализацията и др. Тя е с 6 решетки, метална лампа. Производство — ръчно. И, разбира се, всички радиоприемници и радиолампи са „запазена марка“. Вестник „Радиосвят“ съобщава в бр. 173 от 23 II. 1941 г., че в един от големите театри в Берлин се е състояло „Особено тържество“ — юбилей — 100 милиона радиолампи на „Телефункен“ (Първата лампа на „Телефункен“ е от 1926 г.). По това време по целия свят има 76 милиона радиоапарата. Лампите се произвеждат в един огромен завод в околностите на Берлин. Дават се следните сравнения: ако един единствен работник изпитва по нормативите тия лампи за 8 часов работен ден, за да изпита (провери) годността на тия 100 милиона лампи ще са му нужни 1500 години и ако тия 100 милиона лампи се наредят една до друга около земята, този обръч ще има дължина равна на тази на 60-ия паралел.

А какво знаем за специализираната сервизна апаратура, с която са работили българските радиопроизводители и сервизи по онова време? Основен проверител на лампите (лампомер) в 1939 г. е лампомерът „Онтарио“, който работи с прав ток и с променлив ток от мрежата и има 12 цокли.

През 1939 г. едно суперхетеродинен радио приемник струва около 3000 лв., т. е. може да се купи с една месечна средна заплата.

Самите радиолампи носят обозначение, като всяка цифра и буква е конкретна, съкратена информация. Тези символи от букви и цифри дават главната характеристика на лампите. Повече за това можете да прочетете тук:

Означаване на електронните лампи

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite, написан с любов към българската техника!

Знаете ли какво представлява софтуерът ВИКИ? Вижте в Сандъците – Sandacite.

Продължаваме разходката из историята на българските компютърни програми.

През 1988 г. в БСНИПИ „Интерпрограма“ е разработена актуална и ориги­нална компютърна програма, позволяващ на по­требителите сами да създават своевременна, достъпна и нагледна реклама. Системата ВИКИ е пред­назначена за създаване, редакти­ране и показване на т.н. ,,компютърни филми“ за различни цели. В днешно време бихме я определили като софтуер за компютърна ре­клама и демонстрация на програм­ни продукти, технически средства, представяне на дейността на орга­низации и предприятия, онагледя­ване на учебния процес и много други. В системата са включени средства за компютърна анимация и специални ефекти за извеждане на графични изображения на екра­на, които могат да бъдат изпол­звани с успех от художници аниматори, дизайнери, специалисти от телевизията, кинематографията и видеото.

Системата изисква микрокомпю­три от типа на Правец-16, SPS IntelleXT, IBM-PC/XT (SPS = СО Програмни продукти и системи). За нор­мална работа е необходим цветен графичен адаптер (CGA). В срав­нение с подобни програмни продук­ти, разработени дотогава у нас и в чужбина, системата ВИКИ има редица пре­димства:

• удобни средства за създаване и редактиране на компютърни фил­ми;
• голям брой специални ефекти за показване на графични екрани;
• средства за анимация;
• възможност за включване на звукови ефекти и мелодии в ком­пютърния филм;
• специална програма за създа­ване на шрифтове, които могат да бъдат използвани за допълване иа графични екрани с художествено оформени текстове.

Системата включва следните компоненти:

1. Програма за запазване на графични екрани от други продук­ти и въвеждане на текстове (SNAP).

2. Редактор на компютърни филми (EDIT).

3. Програма за показване на компютърни филми (SHOW).
4. Редактор на шрифтове (FONT).

Процесът на създаване на ком­пютърен филм със системата ВИ­КИ е приятна творческа работа, която позволява на потребителя да изяви способностите си на сцена­рист, режисьор и специалист по реклама. Първият етап на този про­цес се състои в подготовка на от­делни картини. Чрез програмата SNAP, включена в системата, те могат да бъдат заимствани от раз­лични програмни продукти нли да се използва наборът от готови кар­ти ви. предлагани от разработчиците.

Ако имате желание и способност да рисувате и разполагате с подходящ за тази цел продукт (например ЦВЕТОГРАФ, разпространяван също от БСНИПИ „Интерпрограма“), сигурно ще ви достави по-голямо удоволствие да нарисувате картините сами. Гото­вите картини се запазват във фай­лове чрез споменатата програма SNAP.

Тъй като голяма част от карти­ните в компютърния филм съдър­жат текстова информация, програ­мата SNAP предоставя средства за изписване на художествено оформени текстове, използвайки набора от шрифтове, който се пред­лага заедно със системата. Ако те не удовлетворяват вашите изисква­ния или са недостатъчни, можете да създадете собствени чрез редак­тора ин шрифтове FONT.

За създаване на по-реална ани­мация могат да се използват кар­тини, съдържащи няколко кадъра, например отделни положения на движещ се обект.

Вторият етап на създаването на филма се състои в „монтаж“ на го­товите вече картини, който се из­вършва със специализирания ре­дактор EDIT. Използвайки про­стия команден език на ВИКИ, мо­жете да зареждате картини в па­метта, да ги извеждате на екрана с различни ефекти, да задавате мар­шрут на движение на едни или по­вече обекти и др.

При работа с редактора имате възможност да избирате подходя­щи стойности на параметрите, ек­спериментирайки с тях, да изпроб­вате някои команди, преди да ги запишете във файла, да видите це­лия филм или част от него.

Въведените от команди, опреде­лящи действията във филма, се за­писват във файл, с което вашият филм е завършен. За „прожекти­ране“ на готовия филм се използва програма SHOW.

Системата ВИКИ е лесна и до­стъпна за ефективно използване от крайните потребители и не изис­ква специални познания в компю­търната област.

Цената на програмата в е била 595 тогавашни лв.

А това знаете ли го? :)

Вижте ГРАФКАД – българската CAD система!

See more

В Сандъците – Sandacite показваме с какво българският Суперплан е по-добър от американския VisiCalc!

Днес ще Ви запознаем с една интересна българска компютърна програма, която доказва, че в България още преди 30+ години е можело да се правят софтуерни продукти с високо качество. Обикновено, щом чуем за български софтуер от този период, веднага търсим да разберем с какво той е по-добър от чуждестранния от същия вид. Програмата, с която ще Ви запознаем днес, със сигурност е на по-високо равнище от доста  свои аналози по своето време, поради простата причина, че представлява усъвършенствана версия на хитов по своето време чуждестранен софтуер! Тя е от времето, когато в България (противно на неинформираното мнение на множество хора) е можело не само ,,да се копира“, ами дори е можело да се забелязва какво не е съвсем наред в някоя чужда програма и да се направи българска такава с по-високи потребителски качества!

Но да не избързваме.

През 1978 г. програмистът  от САЩ Даниъл Бриклин (Daniel Bricklin) създава компютърната програма за електронни таблици VisiCalc (Visible Calculator). Тя създавала на екрана на компютъра стълбове от числа, които се променяли, ако се промени някоя позиция в електронната таблица. Продажбите на VisiCalc започнали през 1979 г. и веднага тръгнали успешно.

Около 1985 г. в България (в Софтуерна къща Правец програма) е създадена програмата за електронни таблици Суперплан.

Програмният продукт СУПЕРПЛАН представлява електронна таблица от второ поколение. Явявайки се аналог на продукта МУЛТИПЛАН, този пакет представлява по-нататъшно развитие и усъвършенстван вариант на пакетите VisiCalc и АГРОПЛАН (СК Правец програма, 1985).

Какво са подобрили българите?

В СУПЕРПЛАН да елиминирани много от недостатъците на VisiCalc, като невъзможност за сортировка на информацията, невъзможност за определяне на различни ширини на колоните, а и други! Освен това при VisiCalc всички команди могат да се подават само чрез първата латинска буква на името на командата, докато при СУПЕРПЛАН се използват команди на български език. Те се стартират чрез тяхното позициониране с екранния маркер (управляван, разбира се, от клавиатурата) или чрез нанасяне на първата им буква /например Б -букви; К – копиране; С – сортировка; Ф L форматиране и т.н./.

А сега ще разгледаме възможностите и начините за прилагане на СУПЕРПЛАН при използване на типичните компютри, на които той е можел да бъде задействан по онова време – ИМКО-2, ПРАВЕЦ-82 и ЕЙПЪЛ-11.

СУПЕРПЛАН се използва главно за обработка на управленска информация, която трябва да се представя в табличен вид, т.е. входните и изходните документи да имат вид на таблици.

За работа с програмния продукт СУПЕРПЛАН е необходима следната минимална конфигурация:

1. Оперативна памет 40 Кб.

2. Допълнителна платка за разширение на паметта /модул 16К DRАМ/.

3. Черно-бял или цветен монитор.

4. Едно флопидисково устройство (ФДУ)

5. Системна дискета СУПЕРПЛАН (много ясно! :) )

б. Работна дискета /предварително инициализирана/.

При наличие на печатащо устройство създадените и обработени със СУПЕРПЛАН таблици могат да бъдат отпечатани върху табулограма.

Малко за общите характеристики на програмката.

За да се започне работа с ППП-СУПЕРПЛАН. е необходимо:

1. Да се включи мониторът (естествено! :) )

2. Да се постави програмният продукт във ФДУ-1.

3. Да се включи микрокомпютърът.

След няколко секунди на екрана се извежда следната информация:

Електронната таблица съдържа 63 колони и 255 реда. Пресичането на един ред и една колона образува област, наречена КЛЕТКА. Отделната клетка може да се разглежда на две нива – съдържанието на клетката, записано в паметта на микрокомпютъра, и стойността на клетката, визуализирана на екрана. Б посочените клетки на електронната таблица може да се въвеждат текст, числа и формули.

Характерно за СУПЕРПЛАН е, че текстовете и числата се показват на екрана без изменение, т.е. винаги има съответствие между съдържанието на оперативната памет и стойностите върху екрана.

Що се отнася до въвежданите формули, те се съхраняват в оперативната памет, при което на екрана се извежда текущата стойност на клетката в съответствие със зададената формула.

При пакета СУПЕРПЛАН се използват два вида клетки – клетки за въвеждане и производни клетки /по подобие на колоните, използвани в една българска програма за обработка на икономическа информация – ПФС-0/. В-клетките за въвеждане не се извършват изчисления /това са клетките, в които се нанасят текст или числа, които по-нататък участвуват в изчисленията/. В производните клетки се получават резултати по предварително програмирани формули.

Положителната страна на ППП-СУПЕРПЛАН е възможността в отделни клетки да се правят промени и в резултат на това тези промени да се отразяват в производните клетки, като се преизчислява тяхното съдържание.’ Това създава условия пакетът да бъде използван при динамични процеси – разработване на различни варианти при планирането, прогнозирането, анализа на стопанската дейност и т.н.

Екранът на монитора е подвижен и чрез него се визуализира част от таблицата, т.е. това е една страница. При начална работа с пакета се визуализира първата страница. Програмният продукт осигурява визуализирането на осем екрана. При това положение Всеки екран /всяка страница/ получава пореден номер /от 1 до 8/. Екранът, с който се работи в момента, се нарича активен екран. Неговият номер е показан в горния ляв ъгъл и е заграден от две светещи квадратчета.

Ако желаете да научите повече за Суперплан, ето оттук можете да изтеглите неговото пълно описание и ръководство за потребителя, за да се почувствате като истински обучаем:

Суперплан за Правец 82 – описание + ръководство

See more

Май за клистроните само не сме писали досега в Сандъците – Sandacite.

Съединителните проводници между електродите на лампите и трептящите кръгове оказват вредно влияние върху действието на лампите, което е толкова гго-голямо, колкото по-висока е честотата. Това се дължи на следните причини:

• Проводниците имат известна индуктивност.
• Вследствие на излъчената енергия от проводниците се получа­ват загуби. Действително за вълна с 20 см дължина проводник, дълъг 5 см, е с антена с ¼ дължина на вълната.
• Вследствие на капацитета, който образуват проводниците по­между си или с масата, се получават загуби. Така два съединителни проводника с диаметър 1 мм и дължина 25 мм, отдалечени един от друг на 2 см, образуват капацитет от около 25 пикофарада. За вълна с дъл­жина 15 см те представляват импеданс, равен на 320 ома. Следователно като че ли двата проводника са свързани със съпротивление 320 ома.
• Бобината има собствен капацитет.

За да се избягнат тези недостатъци, за свръхвисока честота се употребяват специални лампи в съчетание с обемни резонатори, на­речени клистрони . При клистроните съединителните проводници са напълно избягнати. Названието клистрони произлиза от гръцкия глагол kliso — разтварям корабни платна.

Първите образци на клистрони са замислени и изработени през 1938 г. от американските инженери Ръсел и Сигурт Вариън. В Русия през 1940 г. е разработен първият отразяващ клистрон от два независими колектива.

Съществуват два вида клистрони: двукръгови и отразяващи (еднокръгови).

Двукръгови клистрони

Схематично такъв клистрон е показан на горната фиг. XI-15. Той е лампа със скоростна модулация. Крушката му е с безвъздушно простран­ство. Катодът К и решетката W (Венелтов цилиндър) са аналогични на катода и решетката на електроннолъчевата тръба. Те служат да излъчат и концентрират електронния лъч и се наричат елек тронно оръдие. След него следва ускорител­ният електрод р, на който се подава положително напрежение спрямо като­да. В неговата верига може да се включи модулиращо напрежение.

Към така устроената лампа са при­бавени два тороидални обемни резона­тора. Първият резонатор се нарича групировач, а вторият—у ловите л.

Противоположните стени на двата ре­зонатора по оста на лампата са направе­ни във вид на решетка (р₁—р₂ и р₃—p₄).

Групировачът и уловителят са свързани един с друг с метална тръба, която предпазва електронния поток от външни влияния. Пространството, затворено в нея, се нарича про­странство на групиране или на драйфа. На двата резонато­ра се подава еднакво положително напрежение спрямо катода Е₀. Резонаторите имат куплиращи бримки за външно въздействие върху тях (вход и изход).

Накрая следва електродът А, който се нарича анод или ко­лектор. На него се прилага положително напрежение спрямо ка­тода Е₀. Клистронът би могъл да се представи по аналогия на обик­новените схеми така, както е показано на фиг. XI-16.

Действието на клистрона може да се обясни по следния начин. Електроните, излъчени от катода и концентрирани във формата на лъч, получават ускорение от електри­ческото поле, създадено между ре­шетката р₁ и катода от напрежение­то Е₀, и достигат до първата решет­ка иа групировача р₁ със скорост v₀. След като преминат през решетките на първия резонатор (с изключение на известен брой електрони, които попадат върху същите решетки), пред пространството на групиране и ре­шетките на втория резонатор, те се отправят към колектора, който ги приема.

Ако обаче в първия резонатор (чрез неговата бримка) се възбудят от външен източник електромагнит­ни трептения с висока честота, вър­ху решетката р₁ и р₂ се появява променливо напрежение U_{р =}  sin ωt, а в пространството между тях — променливо електрическо поле (те представляват арматури на кондензатор). Tрябва да се отбележи, че вън от кухината на резонатора не съществува електромагнитно поле, тъй като неговите стени могат да се приемат за идеални про­водници.

В момента, когато променливото напрежение между решетките има положителен полупериод, т.е. решетката р₂, има положителен потенциал, а решетката р₁ — отрицателен, електрическото поле между тях има посока, обратна на посоката на скоростта на електроните, или, с други думи казано, полето е ускоряващо и електроните, пре­минавайки през групировача,получават известно ускорение Δv.

През следващия полупериод полето между решетките е тормо­зно и намалява скоростта на електроните с величината Δv.

Електроните, които преминават през резонатора в момента, когато променливото напрежение променя своя знак (нулева фаза), про­дължават движението си с постоянна скорост v₀.

Следователно електроните, които напускат резонатора през раз­лични времена, се движат в пространството на групиране с различни скорости, които остават постоянни, тъй като в това пространство няма електрическо поле (р₂ и р₃ имат един и същ потенциал). Вслед­ствие на това по-бързите електрони догонват по-бавните и в про­странството на групиране се образуват сгъстявания и разреждания на електроните. Получава се и групиране на електроните. Електронният лъч в пространството на групиране има променлива плътност на за­ряда в зависимост от честотата и амплитудата на променливото на­прежение между решетките на групировача. По такъв начин скорост­ната модулация се превръща в модулация по гъстота.

По-добре може да се представи този процес, ако разгледаме графично образуването на електронни групи. За тази цел пътя на електроните ще изразим в зависи­мост от времето (фиг. XI-17). Хо­ризонталните линии р₁, р₂, р₃ и р₄ са решетките на резонаторните ку­хини, а синусоидата и_p — промен­ливото напрежение между решет­ките на групировача.

Тъй като скоростта на даден електрон в пространството на гру­пиране е постоянна, графиката на движението му е права линия, на­клонът на която е равен на ско­ростта му :

V = Δ S / Δ t

Електроните, които достигат групировача, когато променливото напрежение и_Р променя полупериода си от отрицателен на положите­лен, не получават ускорение и се движат с равномерна скорост в про­странството на групиране (фиг. XI-17 1, 3). Следователно графично тех­ният път се изразява с прави с еднакъв наклон. Електроните, които са достигнали до групировача в предшестващия четвърт период (1’—1 и 3’—3), са затормозени от полето между решетките на групи­ровача и.намаляват скоростта си. Пътят на тези електрони се изразява с по-наклонени прани. За електроните, излъчени в следващия чет­върт период (1—2′ и 3—4′), се получава обратното. По такъв начин за един полупериод (1’—2’/3’—4′) електроните се групират около елек­троните 1 и 3. Аналогични разсъждения показват, че електроните, които преминават през групировача йрез следващия полупериод (2’—3′), се разреждат около електрон 2, който е излъчен, когато напрежението променя своя полупериод от положителен на отрицателен.

Ако уловителят е поставен там, където има образуване на групи от електрони, както е показано на фиг. XI-17, тези импулси на кон­венционния ток индуктират в него заряди, които се повтарят с че­стотата на променливото напрежение на групировача. По такъв начин в уловителя се възбуждат колебания с висока честота.

Ако двата резонатора са настроени на една и съща честота и ако тези колебания имат такава фаза, че променливото електрическо поле между решетките затормозва електроните, те отдават енергия на полето и се получава усилване; колебанията в усилвателя имат макси­мална амплитуда. В такъв случай клистронът представлява резонан-
сов високочестотен усилвател. Енергията, която постъпва в усилвателя, се получава за сметка на източника на постоянното напрежение Е₀, който създава ускоряващото поле, което увеличава кинетичната енер­гия на електроните. Отдаваната енергия е максимална още и при условие, че променливото електрическо поле има максимална стой­ност, когато центърът на групата елек­трони преминава през средата на раз­стоянието между решетките р₃ и р₄. Освен това напрегнатостта на електри­ческото поле трябва да е такава, че най-бавните електрови да не се отблъск­ват назад, тъй като в такъв случай те ще отнемат, енергия.

Клистроните могат да се използват и като умножители на честота, тъй като електронният поток, който преми­нава през уловителя, има несинусоидална форма. Приблизително може да се приеме, че той има импулсна форма, при която се образуват висши променливи. В такъв случай е необходимо обемният резонатор на уловителя да е настроен на една от честотите на променливото напрежение на групировача. Въз­можно е в уловителя да се получи вълна 10 см, ако на групировача се приложат трептения с дължина 1 м, и то стабилизирана с кварц след предварително умножаване.

Формата на клистроните, конто се използвани през ,,златните години“ на електровакуумната промишленост – 40-те, 50-те, 60-те г. на ХХ век – е показана на фиг. XI-18. Резонаторите не се правят от два кухи пръ­стена, както е показано на фиг. XI 15, а образуват метален цилиндър, който отвътре е така устроен, че кухините R₁ и R₂ образуват тръба Т. Този метален цилиндър завършва със стъклени продължения; в ед­ната страна се поставя електронното оръдие, а в другата — колекто­рът А. S е изходният край, а С — куплиращите бримки

Клистронът може да се използва и като осцилатор. За тази цел е необходимо да се създаде обратна връзка между уловителя и гру­пировача. Това се постига, като двете бримки С на резонаторите се съединят с подходящ по дължина коаксиален кабел (фиг. XI-18) или като се направи директно съобщение между двете кухини.

Коефициентът на полезно действие на клистроните, който е отно­шение между променливата мощност на уловителя и изразходваната постояннотокова мощност на анодния източник на ток, практически не надвишава 20 %

Ниският к.п.д. се дължи на следните причини:

• Безполезно изразходване на голяма част от енергията на елек­троните като топлина в решетките и анода.
• В момента, когато електроните преминават през групировача, те нямат еднаква скорост поради това, че се излъчват от катода с раз­лични начални скорости, и групирането им няма да става правилно в зависимост от променливото напрежение на групировача.
• Част от електроните въобще не участват в сгъстяванията поради недоброто концентриране на електронния лъч.
• Част от колебателната енергия на електроните на уловител се отнема от електроните, които преминават през него.
• Част от електроните попадат върху решетките на уловителя, без да са отдали енергия на уловителя.

За да се получи максимален к.п.д. и за да може лампата да осцилира в известна лента честоти, в клистрона може да се направят  следните настройки:

• Да се измени електронният поток, като се измени напреже­нието на Венелтовия цилиндър.
• Да се измени скоростта на електродите в пространството на плъзгане, като се измени ускорителното напрежение, от което зависи времето за преминаване на пространството на плъзгане.
• Електроните да се концентрират вторично, като се приложат различни напрежения на електродите р₁ и R₁, с което електроните, които достигат напречно първата кухина, се ограничават и следова­телно не вземат участие в получаването на скоростна модулация.
• Напрежението на колектора трябва да се избере така, че за­губената мощност да е малка. Това се .постига, когато електроните достигат до колектора със скорост, почти равна на нула.
• Тъй като двете кухини са два твърде селективни кръга, необходимо е те да са настроени на една и съща честота, в проти­вен случай се получава голямо намаление на усилването. Настрой­ката става, като се изменя вътрешността на кухините посредством някакъв елемент.

Трябва да се отбележи, че клистроните дават голямо ниво на собствените шумове. Това обстоятелство не дава възможност да се подобри значително к.п.д., защото с увеличаване на електронния поток се увеличават и шумовете.

 

Отразяващ (рефлекторен) клистрон

За да се избегне неудобството, което съществува при клистро­ните с два резонатора с настройката на двете кухини, са създадени отразяващите (рефлекторните) клистрон и, наречени още е д н о кръгови клистрони. Те се отличават в конструктивно отношение от клистроните с два кръга по това, че имат само един резонатор, който служи едновременно и като групировач, и като уловител (фиг. XI-19). Това се постига, като групите електрони, преминали през„ре- шетките на обемния резонатор, се отразяват така, че да се върнат отново през същите решетки. За тази цел на колектора се подава отрицателно напрежение спрямо катода, поради което той се нарича отразител или рефлектор. Отразителят трябва да има такава форма, че електроните да се отразяват също така в сноп.

Принципно действието на отразяващия клистрон е подобно на действието при двукръговия клистрон. Електронният лъч, излъчен от катода под действието на ускорителното електрическо поле между peзонатора и катода, преминава през решетките на резонатора като непрекъснат поток. Ако в резонатора има високочестотни трептения, променливото електрическо поле между решетките му увеличава скоростта на елек­троните през положителния полупериод и ги забавя през отрицателния полупериод: електроните се модулират по скорост. След преминаването им през резонатора електро­ните продължават своя път към отразителя.

Под влияние на спира­щото действие на електриче­ското поле между резонато­ра и отразителя електрони­те намаляват скоростта си, спират за един.момент и започват да се връщат към решетките. Точ­ката, до която електроните достигат по посока на рефлектора, зависи от скоростта на елетроните, която те имат след напускане на резо­натора, и от напрежението на отразителя (спиращото поле). Напрег­натостта на спиращото поле може да се избере така, че електро­ните, които излизат от резонатора с различни скорости и изминават различни пътища в спиращото поле, да се групират и връщат до решетките едновременно, т.е. да се модулират по плътност на заряда.. Ако при това в момента, когато електронните групи преминават през пространството между решетките, променливото електрическо поле е спиращо (решетка р₂ — положителна, а решетка р₁ — отрицателна), те му отдават енергия и поддържат колебанията в резонатора.

И тук по-добре ще си представим групирането, ако пътят на електроните се изрази графично. Ако по абсцисата нанасяме времето, а по ординатата — изминатия от електроните път, графиката на дви­жението на електроните представлява парабола поради това, че дви­жението им е неравномерно.

Кривата U, показана на фиг. XI-20, променливото напрежение между решетките на обемния резонатор. Електронът (например 1), който преминава през решетките в момента, когато високочестотното напрежение преминава от положителен към отрицателен полупериод, т.е. когато е равно на нула, няма да получи допълнително ускорение, тъй като електрическото поле е нула. Същият, електрон се движи към отразителя в спиращото поле, поради което скоростта му на­малява дотогава, докато в даден момент той започва да се връща. Тъй като при връщането полето е ускорително, електронът достигат до решетките със същата скорост, с каквато ги, е напуснал.

Електронът 2, който е преминал през решетките четвърт период ло-рано от електрона 1, се е движил в ускорително поле между ре­шетките, добил е по-голяма скорост и следователно повече се е доближил до отразителя. Поради това той е изминал по-голям път, но въпреки това се връща едновременно с електрона 1. Подобни разсъждения показват, че електронът 3 изминава по-къс път поради спиращото поле между решетките и се връща обратно пак в съ­щото време като електрона 1. Така електроните, излъчени в промеж­дутъка от четвърт период преди средния електрон 1 и четвърт пе­риод след него, се завръщат обратно през решетките едновременно, т.е. групират се. По такъв начин модулираните, по скорост електрони, преминавайки през решетките и резонатора, се завръщат по обратния път, модулирани по плътност на заряда (по гъстота). Електроните, излъчени в промеждутъка 3—4, няма да се групират.

Моментът на връщането на електроните зависи от променливото напрежение и, както и от спиращото напрежение между резона­тора и отразителя. Електроните отдават енергия на променливото на­прежение само ако то е спиращо за връщащите се електроди. Понеже електроните, които се връщат, се движат в обратна посока между решетките, за да се отдава енергия от електроните на полето, е необходимо променливото напрежение и да има същата посока както при първото преминаване (р₁ — отрицателна, а р₂ — поло­жителна). Очевидно електроните отдават максимум от своята кине­тична енергия, ако полето е достигнало своята амплитудна стой­ност, когато електроните преминават през пространството между решетките.

---

Литepaтypa:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт

Toпaлoв, Mинĸo Ц. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи : Зa cтyдeнтитe oт Дъpжaвния пoлyвиcш инcтитyт нa cъoбщeниятa / Mинĸo Ц. Toпaлoв, Юлиaн Mapинoв, Ивaн Beлчeв. –  Coфия : Texниĸa, 1963. – 326 c. : c чepт. ; 25 cм.

https://www.sandacite.bg/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%bf%d0%b8-%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bc%d0%bd/

Инфо за металокерамичните лампи в Сандъците – Sandacite!

Металокерамичните лампи са вариант на дисковите лампи. За разлика от дисковите лампи в тях като диелектрик е употребен ви­сокочестотен керамичен материал, специален радиофарфор, който има малки диелектрични загуби на свръхвисока честота, откъдето и лам­пите са получили названието си.

Катодът на лампата е плосък и има отвод във формата на ме­тален цилиндър (фиг. ХІ-12). За единия отвод на отоплителната жичка се използва металният цилиндър — отвод на катода, а за втория отвод — цилиндърът, разположен на оста на отвода на катода.

Решетката е също плоска и има извод във формата на диск, който завършва с цилиндър, който е част от балона на лампата и е закрепен чрез запояване на метализиран пръстен или цилиндър. Той е поставен концентрично на отвода на анода и е изолиран от него с керамичен пръстен.

Анодът има форма, подобна на формата на анода при дисковите лампи, и е запоен за горната част на керамичния цилиндър, за който е закрепена решетката. Изводът иа анода за по-добро охлаждане за­вършва с болт, върху който външно се навива радиатор с радиално разположени ребра, с диаметър по-голям от извода на решетката.

Металокерамични лампи са предназначени съща така за упо­треба с коаксиални линии. Радиаторът се прави с по-голям диаметър и е нагоден да се свърже с външния цилиндър на коаксиал­ните линии.

Някои типове металокерамични лампи дават възможност да се получат трептения с честота от 5000—3750 MHz (6-8 см).

От този тип лампи се строят почти само триоди, тъй като с увеличаване на броя на решетките се увеличава разстоянието между катода и анода, а следователно и времепробегът на електроните. Металокерамичните лампи се изработват за максимална мощност 50 kW на импулса при дължина на вълната до 13 см (LD6).

Още едно подобно четиво? :)

Лампи с бягаща вълна

See more